МОТИВИ: След съвкупна преценка на
събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото,
съдът установи следното:
Редник трети клас А.И.Г. *** е
завършил средно образование. На кадрова военна служба постъпил на 01.08.2003
година като шофьор. Притежавал необходимите професионални качество и изпълнявал
поставените му задачи. Не проявявал достатъчно прилежност в работата си и
трудовата му дисциплина не отговаряла напълно на изискванията. Работил добре в
колектив.
Гражданско лице Н.Л.Л. е
завършила средно образование. Живее на семейни начала с подс. Г., с когото имат
едно дете. Ползвала се с уважение сред съседите си и по отношение на нея няма
подадени оплаквания или сигнали за противоправни деяния.
Вечерта на 30.07.2017 година
двамата подсъдими и непълнолетната им дъщеря посетили механа „Вълчан воевода“ в
гр. Приморско. По същото време в заведението се намирал и пострадалия С.Д.Д.,
както и общия познат на подсъдимите и пострадалия – св. П.. П. запознал Д. с Г.
и Л., след което всички били в една компания и консумирали алкохолни напитки.
Към 23.30 часа част от компанията напуснала заведението и там останали двамата
подсъдими, дъщеря им – Аделина и пострадалия – Д.. Последният предложил
четиримата да се преместят в съседно заведение, но Л. му обяснила, че нямат
пари, за да посещават други заведения. Д. казал, че има достатъчно пари и ще ги
почерпи, след което четиримата се преместили в съседното заведение – бар
„Барон“. Там те се настанили около една правоъгълна маса, като на едната от
дългите страни на масата върху канапе седнали от външната страна Д., до него в
средата Г., до него Л., а на късата страна до нея седяла непълнолетната
Аделина. В заведението възрастните поръчали и продължили да консумират
алкохолни напитки. След полунощ на 31.07.2017 година Д. казал, че отива до
тоалетната, свалил от рамото си чантичката, която носил и я оставил на
канапето, като помолил подсъдимите да я пазят. В 01.09 часа на 31.07.2017
година Д. се отдалечил от масата и когато се скрил от полезрението им, Г.
отворил чантичката и започнал да бърка с ръце в нея за по-малко от една минута.
В 01.09 часа той я подал на Л., която също започнала да проверява съдържанието
й. В задния джоб намерила банкноти и вземала част от тях, която се равнявала на
сумата от 880.00 лева и поставила банкнотите в дамската си чанта. При
проверката съдържанието на задния джоб на чантичката, подсъдимата повредила
ципа. След това подсъдимите върнали чантичката на Д. на мястото й, а в 01.11
часа до масата се върнал и Д.. Последният не забелязал нищо нередно и
компанията продължила почерпката до около 03.30 часа, когато Д. решил да се
прибира. Той платил сметката с пари, които се намирали в портмонето, в джоба
му.
На 31.07.2017 година около 09.00
часа, когато се събудил пострадалият установил, че ципа на задния джоб на
чантичката е скъсан, след което установил и липсата на 880.00 лв. от джоба.
Веднага отишъл в бар „Барон“ и помолил управителя на заведението – св. Д. да
прегледа записите от охранителните камери. Малко по-късно Д. се обадил на Д. и
двамата прегледали записа, на който се виждало как седящите с Д. на масата мъж
и жена пребъркват чантичката в негово отсъствие. Д. уведомил органите на
полицията и чрез общият им познат П. направил опит да ги открие. В резултат на
извършените издирвателни мероприятия, подсъдимите били намерени и на 02.08.2017
година, възстановили на Д. пълния размер на отнетата сума.
Описаната фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, частично от обясненията на подсъдимите, експертното заключение,
приложените по делото протоколи и книжа. Не се оспорва от никого факта, че на
инкриминираната дата, час и място са били заедно пострадалия, двамата подсъдими
и дъщеря им на отразената на видеозаписа маса. Не се оспорва и обстоятелството,
че при отсъствието на св. Д. от чантичката му са били отнети банкноти с номинал
от по двадесет лева. Подсъдимите оспорват първо обстоятелството, че отнетата
сума е в размер на 880.00 лева, като твърдят че тя е 220.00 лв. и е била
намерена в дамската чанта на подс. Л. при извършеното претърсване и изземване от
21.00 до 21.20 часа на 31.07.2017 г. Двамата сочат, че са върнали на Д. сумата
от 880.00 лв. по негово настояване и след обещание, че ще се прекрати делото.
Свидетелите Д. и Т., заявиха в съдебно заседание, че не помнят точната сума,
като свидетелстваха за суми от 840-860 лева, а Д. заяви, че сумата може да е и
880 лева, както е посочено в обвинителния акт. И двамата обаче заявиха, че е
върната отнетата сума в пълен размер. При това противоречие, и за да прецени на
коя група – на свидетелите или на подсъдимите да даде вяра, съдът обсъди
цялостния доказателствен материал по делото. Още при започване на действията по
разследването и двете групи сочат заявените от тях суми и поддържат твърденията
си, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебно заседание. И
двете групи имат интерес да твърдят заявените суми, като интереса на Д. и Т. би
бил евентуално финансово облагодетелстване при посочване на по-висок размер на
сумата, а интереса на двамата подсъдими, след като вече са възстановили
исканата от Д. сума е в това, делото да се прекрати и Г. да не загуби работата
си, а Л. шанса да бъде назначена на работа, както тя заяви в съдебно заседание.
Очевидно е, че интереса на подсъдимите е по-значим, а освен това, както самите
те заявиха в съдебно заседание, Д. би могъл да посочи и много по-висок размер
на отнетата сума. Обстоятелството, че той е посочил сума в размер на 880.00 лв.
и не е променил тази сума в хода на производството и е заявил на разследващия
полицай, че е получил парите, макар да не е подписвал документ, и ако е целял
изнудване е можел да не потвърди получаването на парите, мотивира съда да
кредитира показанията на свидетелите в тази част. Освен това беше съобразено и
обстоятелството, че при разпита си Л. заяви, че вечерта са нямали пари в себе
си, а само в квартирата са имали малко над 100 лева. При разпита си Г. каза по
повод извършеното претърсване и изземване, че полицаите са претършували стаята,
дрехите, вещите, колата. Според гласния доказателствен материал и протокола за
претърсване и изземване са намерени само 220.00 лв. За тях Л. заяви, че са
отнетите пари, но никъде не са намерени останалите лични пари на подсъдимите
малко над 100 лева, което също даде основание на съда да приеме за
по-достоверни свидетелските показания, а не обясненията на подсъдимите. След
като у подсъдимите са намерени само отнетите според тях 220 лева, това
означава, че или не са имали никакви други пари, или личните им пари – малко
над 100 лева са били на друго място, заедно с останалата част от отнетата сума.
Другият спорен момент е участието
на Г. при отнемането на парите. Съдът не дава вяра на обясненията на двамата
подсъдими, че той не е участвал в отнемането на парите и едва по-късно е научил
за това. Както подсъдимите, така и Д. потвърдиха обстоятелството, че когато
потърпевшият е тръгвал към тоалетната е оставил чантичката си на канапето с
молба към подсъдимите да му я пазят. Подсъдимите не отричат, че Г. е взел
чантичката в отсъствието на собственика й, отворил я и е проверил съдържанието.
След това е подал чантичката на Л., която в непосредствена близост до Г. е
извадила парите и ги е поставила в своята чанта. Г. заяви, че по същото време е
чакал да види дали в чантичката на Д. има цигари, тъй като двамата подсъдими
нямали такива. Ако заявеното от Г. е вярно, следва извода,че той е имал такава
нужда от цигари, че не е имал търпение да изчака Д., а е започнал да тършува в
чантата на почти непознат за него човек. След като сам не се е справил, не е
оставил чантата, за да изчака собственика й, а я подал на Л. да търси цигари.
При тази ситуация той не би могъл да не забележи, че Л. вади нещо от
чантичката, след като е очаквал точно това – тя да извади цигари според
твърдението му. С оглед на това съдът не дава вяра на подсъдимите в тази част
от обясненията им. В пледоарията си защитата заяви, че Л. е имала в себе си
тънки цигари, но Г. не пушел такива. Житейски нелогично е, ако на Г. му се е
пушило толкова много, че не е могъл да изчака две минути /толкова е отсъствал Д.
според записа на камерата/, да не поиска цигара от Л., а да претършува чантата
на почти непознат нему човек. Освен това, след като не е намерил цигари в
чантата на Д. при толкова належаща нужда да пуши, той би запалил веднага от
цигарите на Л.. Според записа обаче той е запалил цигара едва три минути след
завръщането на Д., което още веднъж доказва, че нуждата му от цигари не е
налагала да претършува чантата на Д. в негово отсъствие и истинската причина е
търсенето на пари, а не на цигари. Твърдението, че Л. е имала дамски цигари и
затова Г. е търсил други цигари се съдържа само в пледоарията на защитника му.
При разпита си Г. посочи, че двамата са нямали цигари и затова са търсили в
чантата на Д..
Съдът не възприе и възражението на
защитата, че записът на видеофайла не е приет със съответен протокол. Когато в
хода на провеждан по съответния ред разпит, разпитваното лице предаде вещи или
документи от значение за делото е достатъчно това да се опише в протокола за
разпит, който също се подписва от предаващия и приемащия, но като разпитван и
разпитващ и не е необходимо изготвянето на отделен протокол. Съдът отхвърли
възражението, че в протокола за оглед на веществени доказателства, в който
текстово е описано част от съдържанието на видеофайла са посочени имена. С
техниката, с която разполага съда не може да се изчисти и приближи образа до
степен да бъде разпознат, но при използване на специализирана техника по
съответен ред, образите са били разпознати. При разпита подсъдимият Г. не отрече
обстоятелството, че видеозаписа е на масата, на която са били през целия си
престой в заведението и не е имало други хора. От това следва, че лицата на
видеозаписа са именно подсъдимите, дъщеря им и Д., като на някой кадри се вижда
и сервитьорката. Освен това вещото лице заяви, че при прегледа на
видеоматериала е била използвана техника, позволяваща приближаване и изчистване
на образите, до степен те да се разпознават. Техниката разполага и с възможност
за разпознаване на образи, но преценяйки, че тези възможности се използват за
разпознаване на непознати лица, а в случая военният разследващ полицай е видял
на записа познати нему лица, не съществува съмнение, че записа отразява
действията именно на подсъдимите при отсъствието на Д. във времевия период,
отразен на записа. Тъй като възраженията са дали Г. е участвал при вземането на
парите, а не това дали в определения час и на определеното място двамата
подсъдими са бъркали в чантичката на Д. в негово отсъствие, което обстоятелство
се признава, съдът счете, че не е необходимо повторно преглеждане на записа в
лабораторни условия със специализирана техника, за да се установят
обстоятелства, по които не се спори. Такъв повторен преглед няма да доведе до
изясняване на двете спорни обстоятелства – участвал ли е Г. при отнемането на
парите и колко са били те. Тези обстоятелства могат да бъдат изяснени чрез
анализ на доказателствения материал, а не чрез нов преглед на записа.
За извършеното деяние
прокуратурата е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Г. и Л. по чл. 197 т. 1
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК. Съдът след като прецени събрания
доказателствен материал, стигна до извода, че при така установената фактическа
обстановка, без съществено изменение в сравнение с повдигнатото обвинение,
правилната правна квалификация е по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал.1 вр.
чл. 20 ал. 2 НК. Безспорно установено е, и това е отразено в обвинителния акт,
че св. Д. е оставил чантичката си на канапето с молба към подсъдимите да я пазят.
Възползвайки се именно от това, подсъдимите са присвоили част от съдържанието
на чантичката. Обстоятелството, че Д. не е оставил конкретно парите за пазене,
а цялата чантичка със съдържанието, не означава, че е налице кражба на
съдържанието на чантичката. Това би било вярно, ако Д. беше оставил чантичката
за пазене, но в чантичката достъпа до парите беше ограничен, чрез поставянето
им в секретна кутия, касетка или по друг начин т.е., ако е ограничил достъпа до
парите на лицата, на които е поверил чантичката. В случая подсъдимите са имали
неограничен достъп до съдържанието на чантичката, като тя заедно с цялото си
съдържание е била оставена за пазене. Касае се за по-леко наказуемо
престъпление без изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Разпоредбата на чл. 206 ал. 6 т.
1 НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години и препраща към ал.
1 от същия текст. В чл. 218б ал. 1 НК е
посочено, че за деяния по чл. 206, ал. 1 , когато стойността на предмета е до размера на
две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване
на деянието, наказанието е „глоба“ от сто до триста лева, налагана по
административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.
В случая парите са възстановени в пълен размер.
Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., минималната работна заплата за страната към
31.07.2017 г.
е 460.00 лв., а двойният й размер е 920.00 лв. Инкриминираната сума е под този
двоен размер. Не са налице и изключенията по чл. 218б ал. 2 НК по отношение и
на двамата подсъдими. Както беше посочено, те са с чисто съдебно минало, не са
освобождавани от наказателна отговорност и щетите са възстановени. Налице са
всички предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 78а ал. 1 НК за
освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“. За извършеното се предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300
лева и съобразно текста на чл. 78а ал. 5 НК, наложената глоба по ал. 1 не може
да надвишава 300 лева.
При определяне размера на глобата
бяха взети предвид от една страна добрите характеристични данни за подсъдимите,
но от друга обстоятелството, че деянието е извършено в присъствието на
непълнолетното им дете, което е станало свидетел не само на деянието на
родителите си, но и на отвеждането им в полицейското управление и претърсването
в квартирата им. С оглед на всичко изложено, съдът преквалифицира деянието по
чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, на основание чл.78а ал.1 и 5, вр.
чл. 218б ал. 1 от НК освободи подсъдимите
от наказателна отговорност и им наложи
административно наказание „глоба“ в размер на по 300.00 /триста/ лева за всеки
от тях. С оглед извършената преквалификация, оправда подсъдимите за обвинението
им по чл. 197 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 НК.
Предвид осъдителната присъда двамата подсъдими следва да заплатят и
направените по делото разноски. По сметката на РС „Военна полиция“ – Сливен
следва да заплатят по 46.31 лв. за всеки от тях за направените на досъдебното
производство разноски, а за разноските в съдебната фаза следва да заплатят по
сметката на Военен съд – Сливен, в полза на бюджета на съдебната власт по 78.50
лв. за всеки от тях.
След влизане на присъдата в сила
приложения като веществено доказателство
1 бр. оптичен носител следва да остане към делото.
Мотивите се написаха на 21.12.2017 година.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.