Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 530 19.12.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 494 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик срещу ответника
Г. А. М. ***, иск за признаване на установено,
че ответникът дължи част от присъдената със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
943/ 8.11.18 г., по частно гр. дело № 1726/
2018 г. на ДРС, сума, а именно- 99.77лв./деветдесет и девет лева и 77лв./ за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********за периода от
25.10.2016 г. до 24.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Наред с това са предявени и два осъдителни иска- за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 35.97лв./тридесет и пет лева и 97ст./,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаменти и 112.03лв./сто и
дванадесет лева и 03ст./, представляваща незаплатени лизингови вноски за
устройство марка марка TELENOR модел SMART PLUS II WHIT,
взето
във връзка с мобилен номер 0895/581303, за периода от м.03/2017г. до
м.07/2018г.
Да
постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г. А. М. е образувано ч.гр.д
№1726/2018г., по описа на PC Димитровград. Против длъжника е издадена
Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 458.31 лв.
(Четиристотин петдесет и осем лв. и 31 ст.) за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищцовото дружество предявява на основание чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение до размера на 99.77лв./деветдесет и девет лева и 77лв./,
която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Наред с
установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно
съединяване с исковата молба предявава и осъдителни искове срещу ответника за
плащане на договорна неустойка в размер на 35.97лв./тридесет и пет лева и
97ст./, както и неплатени лизингови вноски в размер на 112.03лв./сто и
дванадесет лева и ОЗст./.
По повод Договор
за мобилни услуги от дата 21.08.2016г., сключен за мобилен номер 0895/581303 по
програма Старт 11.90лв., ответникът Г. А. М. е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер № ********* за
уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до
21.08.2018г.От същата дата абонатът е сключил и Договор за лизинг за титулярния
мобилен номер, с който абонатът е взел на изплащане мобилно устройство марка TELENOR
модел
SMART
PLUS II
WHITE
посредством
23 месечни вноски в размер на 6.59лв.Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилен номер 0895/581303 е фактурирано под абонатен номер №
*********. За потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.10.2016
г. до 24.03.2017 г Теленор е издал следните фактури с абонатен номер №
*********- Фактура №**********/25/11/2016г. за
отчетения период на потребление 25/10/2016-21/11/2016г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 60.27лв. /с ДДС/, от
които:9.99лв./без ДЦС/-за абонаментен план Старт 11.99лв., 6.59лв.-вноска
лизинг, 0.81лв./(5ез ДДС/- други услуги (номера 0700,0800,00800), 15.00лв./без
ДДС/-други услуги с добавена стойност, 18.06лв./без ДДС/-международни
разговори, 0.12лв./без ДДС/-разговори към „Грижа за клиента”.Дължимата сума
платима в срок 10.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер-фактура
№**********/25/12/2016г.
за отчетения период на потребление 25/11/2016-24/12/2016^. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 18.58лв. /с ДДС/, от
които: 9.99лв./без ДДС/-за абонаментен план Старт 11.99лв., 6.59лв.-вноска
лизинг. Дължимата сума платима в срок 09.01.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер-Фактура №**********/25/01/2017г.
за отчетения период на потребление 25/12/2016-24/01/2017г. С начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на 18.58лв. /с ДДС/, от които 9.99лв./без ДДС/-за
абонаментен план Старт 11.99лв., 6.59лв.-вноска лизинг.Дължимата сума платима в
срок 09.02.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.Абонатът е потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност 97.43лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за
месец 12/2016г., месец 01/2017г. и за месец 02/2017г. Към всяка от фактурите
има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.С Кредитно известие №**********/25/02/2017г. за извършена корекция по
дълг, като е сторнирана сумата в размер на -4,25лв,/с ДДС/ за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е
и дължимата лизингова вноска в размер на 6.59лв. и е отразен незаплатения
баланс в размер на 97.43лв., за предходните три отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 99.77лв.Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 99.77лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в)
от ОУ на Г. А. М. мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалния договор на за ползвания абонамент и е издал по абонатен номер №
********* на дата 25.03.2017г. крайна фактура №********с начислена обща сума за плащане в размер на
395.94лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от
абоната-ответник остатък в размер на 99.77лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на
184.14лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 112.03лв.Датата на
деактивация на процесния абонамент е 14.02.2017г.,като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.И от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/помер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.Към настоящия момент, предвид постигнато
споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка е в
размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
Следователно дължимата се неустойка е за програма Старт 11,99лв. (11,99лв.х
3=35.97лв.). Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
устойство марка TELENOR модел SMART PLUS II WHITE
,
са предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2)
от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 0895/581303,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД“.При сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на слугите 10-то число от месеца.
Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните актури срок за
заплащане на фактурираните услуги.Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 03/2017г, когато е издадена крайната фактура № **********/25/03/2017г., съгласно уговорения погасителен
план, както следва:За устройство марка марка TELENOR модел SMART
PLUS II
WHIT,
взето
във връзка с мобилен номер 0895/581303, се дължи цената в размер на
112.03лв7сто и дванадесет лева и Зст./ след месец 03/2017г. Съответно периодът,
за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2017г. до
м.07/2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Г. А. М. се е съгласила и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Г. А. М. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неи:^пълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да | ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно ад.
23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, $ размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата h|i чл. 26 неполучаването
на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При несгшване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение. В конкретният случай ответникът Г. А. М. е подписал договори за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер 0895/581303и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаша стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднг^ в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си. Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникътютветник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Моли съда на чл. 415 във вр. с чл. 422
от ГПК, да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Г. А. М., ЕГН: **********, с адрес ***, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в
размер на 99.77лв./деветдесет и девет лева и 77лв./ за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********за периода от 25.10.2016 г. до 24.03.2017 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Да се осъди
ответника Г. А. М., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер на 35.97лв./тридесет и пет лева и 97ст./,
представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни:
Да се осъди
ответника Г. А. М., ЕГН: ********** да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* сума в размер на 112.03лв./сто и дванадесет лева и ОЗст./,
представляваща незаплатени лизингови вноски за устройство марка марка TELENOR
модел
SMART
PLUS II
WHIT,
взето
във връзка с мобилен номер 0895/581303, се дължи цената в размер на
112.03лв./сто и дванадесет лева и ОЗст./ след месец 03/2017г. Съответно
периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от
м.03/2017г. до м.07/2018г.
Да
постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар, вкл. претендира разноски и по заповедното производство.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер, като неоснователна и недоказана.Оспорва изцяло осъдителния
иск по основание и размер, като неоснователен и недоказан.Оспорва всички
доказателствата, представени от ищеца по делото, вкл. оспорва представеният
договор за мобилни услуги, договор за лизинг, 3 бр. фактури, кредитно известие,
и крайна фактура.Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, а
именно - адвокатско възнаграждение, предвид ниския размер на исковата претенция
и липсата на каквато и да е фактическа или правна сложност на настоящото
производство. С поведението си ответникът не е дал повод за образуване на
настоящото производство, още повече за предявяване на осъдителен иск.Същият не
е уведомен за прекратяване на договора и за изискуемост на вземането и поради
това моли съда да приложи чл. 78 от ГПК при постановяване на решението.Моли да
се отхвърли изцяло установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, тъй като Г.А.М. не е получила надлежно
уведомление за предсрочна изискуемост на процесното вземане преди започване на
заповедното производство, не е уведомена за прекратяване за договора за мобилни
услуги, не и са връчени процесиите фактури, не е получила покана за доброволно
изпълнение. Молим да се отхвърли осъдителния иск за неустойка като
неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че договора не е бил
прекратен, и неустойката е била неравноправно уговорена и неиндивидуалиризана
чрез нейния размер в договора за мобилни услуги.Моли за прогласяване
нищожността на неустоечната клауза в т. 11 на договора за мобилни услуги на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, доколкото единствената цел, за която е била
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и е налице накърняване и на добрите нрави, както и на основание чл. 146
от Закона за потребителите, тъй като с тази уговорка ищецът е поставил
ответника в неравностойно положение и тази клауза е неравноправна.Моли за
разноските по делото, тъй като с поведението си ответника не е дал повод за
образуване на делото.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение № 943/ 8.11.2018 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1726/ 2018 г. на ДРС, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 395.94 лева– главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 21.8.16г., 62.37 лева– мораторна лихва за периода 10.4.17
г. – 28.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 7.11.18
г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото, от които – 25
лева– държавна такса и 180 лева– адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 5.2.2019
г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното
съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото
са приети процесните договори- за мобилни услуги и за лизинг, ведно с
приложение- ценова листа и декларация на клиента, както и общите условия на оператора
и фактури.Прието като доказателство е и заключението по назначената съдебно
счетоводна експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представения договор за
мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор,
сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните.
Горните съображения обаче не са
достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време ответникът е
ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват
каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за
мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали
същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани.
Всички тези обстоятелства са оспорени с отговора и така в тежест на ищеца
остава да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от него
обстоятелства в исковата молба.
Приложените по делото фактури, на които се позовава
ищеца, не са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените
от нея далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от
ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни
последици за ищеца. Съдът е допуснал съдебно-счетоводна
експертиза по искане на ищеца, чието заключение се базира на приложените към
делото материали. Ищецът следваше да поиска от съда да назначи
и съдебно-техническа и оценителна експертиза, с помощта на които да
се извърши проверка при него за броя на използваните от ответника услуги,
времето или обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена.
Последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се
отнесат във вреда на ищеца. Само за пълнота настоящия съдебен състав счита,че
са налице и други основания за отхвърляне на иска. Съдът е на становище, че
предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли изцяло, тъй като ищецът не установи твърдението си от заповедното
производство и исковата молба, че претендираната от него сума като главница
произхожда от неплатена далекосъобщителна услуга. Това е така, защото в
посочените фактури част от сумите са посочени като разговори,данни,съобщения и
други таксувани услуги и месечни еднократни такси, а друга е абсолютно неясна и
неконкретизирана като „баланс от предходни периоди“. Или иначе казано,
претенцията на ищеца всъщност касае суми, дължими на друго основание, а това не
е обяснено в заповедното производство.
По въпроса за необходимото съдържание на
заявлението по чл. 410 ГПК ВКС на РБ се е произнасял многократно и то в смисъл,
че всяко от вземанията, посочени в заявлението, имат самостоятелно
съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и
отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от
вземанията е основание да се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е
наложителна и във връзка със защитата на ответника в заповедното производство,
за очертаване предмета на иска по чл. 422 ГПК. В случая заявлението е уважено,
тъй като в него е посочено заблуждаващо, че сумата представлява потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по конкретен договор. В действителност
обаче е видно, че се касае за друг вид задължения, представляващи непосочени неустойки,лизингови
вноски и напълно неясни задължения „от предходни периоди“. В този смисъл
ответникът е лишен от защита и за него, а и за съда е напълно неясно от
какво точно произхождат действителните му задължения, прикрити зад незаплатена
далекосъобщителна услуга.Предявеният от него
установителен иск, поради това, че ищцовото дружество не доказа факта, от който
произтича вземането му – предоставените на ответника услуги, както и цената им,
извън наличието на облигационна връзка между страните, следва да се
отхвърли като неоснователен.
Втората
претенция се отнася до неустойка, свързана с предсрочно прекратяване на
договора. Съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция
за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС. Според това решение нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за
това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС
приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично
изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на
осн. чл. 26, ал.
1 пр.3 ЗЗД, когато създава
условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. №
1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът
е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на
всички неплатени по договора наемни или
лизингови вноски до края на срока му,
наемодателят/лизингодателят по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на
вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи
имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да
предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща
месечна такса, без обаче да може да ползва услугите
срещу нея, предвид прекратяването на
договора (занапред). Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД,
тъй като създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор с размера
на договорената неустойка (таксите за
оставащия период) и нарушава
принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Поради всичко изложено до тук искът за неустойка следва да се
отхвърли.
Последната
претенция касае неплатени лизингови вноски в размер на 112.03 лева. С процесния
договор за лизинг от 21.8.16г. ищецът е предоставил на ответника мобилен
апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена
годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните
технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу
месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в
договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на
ответника е да докаже своето изпълнение по договора, а именно- че е заплащал
месечните вноски за лизинга на устройството. Доказателства обаче в тази насока
не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на
устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради
което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на
основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен
размер. В
случая вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор за лизинг.
Валидността на договора за лизинг не е спорна,като договора е валиден,като е
породил съответните правни последици.В тази връзка ищецът е изпълнил
задължението си и е представил на ответника лизинговите вещи – посоченото
устройство марка,модел ,сериен номер ,като насрещните задължения на потребителя
не са погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
Относно мораторната лихва ищецът не е
предявил такъв иск в настоящото производство, като заповедта за изпълнение
следва да се обезсили в тази й част от заповедния съд, за което е компетентен
съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното
производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид
предявяване на частична претенция и съответно отхвърлянето й.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по настоящото
производство съразмерно на уважената част от осъдителния иск за лизинговите
вноски.
На осн. чл.
78,ал.3 от ГПК право на разноски има ответника, но такива не са сторени, нито
поискани.В настоящия процес, с оглед
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът обаче не претендира разноски, доколкото е
представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по
правило се дължи възнаграждение, внесено от ищеца, което няма пречка да бъде
изплатено веднага и в пълен размер при поискване от адвоката. Ищецът пък е направил
следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на 125
лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева,
адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 180 лева и депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева. Така по съразмерност, на
ищеца се дължат разноски от общо 341.40 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА заповед № 943/ 8.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1726/ 2018 г. на ДРС,
в полза на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик против Г. А. М. ***
, в частта й досежно за осъждането на длъжника да заплати следните суми: сумата
от 395.94 лева– главница, представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги от 21.8.16г., 62.37
лева– мораторна лихва за периода 10.4.17 г. – 28.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 7.11.18 г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване на установено в отношенията между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик и Г.
А. М. ***, че Г. А. М. ***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 99.77лв./деветдесет и девет лева и 77лв./ за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № ********за периода от
25.10.2016 г. до 24.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК 7.11.18г. до
окончателното плащане на сумата.,
както и за присъждане на разноските по делото в общ размер на 205/двеста и пет/
лева, които суми е разпоредено Г. А. М. ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 943/ 08.11.2018 г., постановена по
частно гр. дело № 1726/ 2018 г. на ДРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане Г. А. М. ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик , сумата в размер на 35.97лв./тридесет
и пет лева и 97ст./, представляваща начислена договорна неустойка за
неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаменти по договор
за мобилни услуги от 21.8.16г.
ОСЪЖДА
Г.
А. М. ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик, сумата в
размер на 112.03(сто и дванадесет лева и 3 ст./- лизингови вноски по
договор за лизинг от 21.8.2016г., както и разноските по делото в размер
на 341.40 лева (триста четиридесет и един лева и 40 ст./, изчислени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не
се чете.
Съдебният
акт е обяван на 19.12.2019 г.
Секретар:
Д.Петрова