МОТИВИ
Производството е образувано по внесен в съда от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт.
Повдигнатото обвинение е против В.А.Н. за
извършено престъпление по чл. 316 от НК във вр. с чл. 308 ал.2 във вр. с ал. 1
от НК във вр. с чл. 26 от НК, за това че при
условията на продължавано престъпление в периода от време от 31.08.2009г. до
30.10.2009г. в гр.К., пред Л.Т.Б. – технически сътрудник във
фирма ЕТ”Авто-мото клуб – Н. Н.” – гр.К. и в гр.Пазарджик
пред Р.М.С. – системен оператор в сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР
гр.Пазарджик съзнателно се ползвал от
неистински официален документ за завършено образование, както следва:
1.
На
31.08.2009г. в гр.К., пред Л.Т.Б. – технически сътрудник във
фирма ЕТ”Авто-мото клуб – Н. Н.” – гр.К.,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено
образование – копие от свидетелство за основно образование – серия Е-04,
№027524, рег.№132 /26.06.2004 г., от 143-то ОУ”Георги Бенковски” гр.София, с
частна заверка „Вярно с оригинала”, положен от него;
2.
На
30.10.2009г. в гр.Пазарджик пред Р.М.С. – системен оператор в сектор „ПП КАТ”
при ОД на МВР гр.Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ за завършено образование – копие от свидетелство за основно
образование – серия Е-04, №027524, рег.№132 /26.06.2004 г., от 143-то ОУ”Георги
Бенковски” гр.София, с частна заверка „Вярно с оригинала”, положен от него,
като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
В съдебно заседание
обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура Пазарджик така
както е повдигнато, като се пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият Н. не се
явява. Делото се разглежда в негово отсъствие.
Защитникът му пледира за
оправдателна присъда, алтернативно – за налагане на минимално наказание.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на
чл.301 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
През 2009г. подсъдимия В.Н. решил да
завърши шофьорски курс и да се сдобие със свидетелство за управление на МПС. С
ясното съзнание, че няма завършено основно образование, подсъдимия Н. се
снабдил с неистинско свидетелство за основно образование серия Е-04 №027524
рег.№132/26.06.2004г. на 143 ОУ”Георги Бенковски” гр.София, издадено на името
на В.А.Н., със заверка „Вярно с оригинала” ,в което било посочено, че
обвиняемият има завършено основно образование в посоченото учебно заведение с
общ успех „Среден 3”.
Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДП, Наредба №37 и
Наредба №38 на Министъра на транспорта, при записване на кандидат –водачи в
курсове за придобиване на правоспособност за управление на МПС е необходимо в
Учебните центрове на лицензираните школи, да се представят комплект с
документи, изрично изброени, включително и
заверени копия на свидетелство за завършено, минимум основно
образование. Съответното свидетелство е следвало да се представи пред
служителите на Учебния център, заверено и
се подписвало лично от кандидат-водача.
На 31.08. 2009г. в гр.Казанлък, подсъдимия Н.
се срещнал със св.Л.Т.Б. – технически сътрудник към ЕТ”Авто-Мото клуб Недко
Недков” - Казанлък и изявил желание да започне курс по теоретична и практическа
подготовка за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Свидетелката
Б. приела необходимите документи за започване на курса на подсъдимия Н., сред които
било и копие от свидетелство за завършено основно образование серия Е-04
№027524 рег.№132/26.06.2004г., издадено от 143 ОУ”Георги Бенковски” - гр.София на
името на В.А.Н..
Съгласно изискванията на чл.151 ал.2 от
ЗДП, Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, представеното
ксерокопие от свидетелство за основно образование, следвало да бъде заверено от
обвиняемия, поради което подсъдимия Н. написал върху ксерокопието текста „Вярно
с оригинала”, положил собственоръчно подписа си, като запазил у себе си
оригинала на свидетелството за завършено основно образование. Подс. .Н., бил записан в Регистъра на Учебния център под
номер 146/31.08.2009г. /л.37/
След като преминал предвиденото теоретично
и практическо обучение на 09.09.2009г. бил допуснат до теоретичен изпит и на
30.09.2009г. на практически. Успешно издържал изпитите пред ОО”КД-ДАИ”
гр.Казанлък.
В сектор ПП-КАТ” при ОД на МВР гр.Пазарджик,
комплектът от документи на подсъдимия Н. включвал заявление по образец от
кандидата до директора за допускане до изпит пред РД”АА” /л.13/, удостоверение
за допускане до теоретичен и практичен изпит и копие от свидетелство за основно
образование серия Е-04 №027524 рег.№132/26.06.2004г. издадено от 143 ОУ”Георги
Бенковски” гр.София на името на В.А.Н., съдържащо частна заверка „вярно с оригинала”
и подпис на обвиняемия.
На
30. 10. 2009г ,документите били приети от св.Р.М.С. – системен оператор в
сектор „ПП КАТ” при ОД на МВР гр.Пазарджик
. Направило й впечатление, че лицето живее в гр.Пазарджик, а
свидетелството му за завършено основно образование е издадено от основно
училище в гр.София. Това я навело на мисълта, че представения документ е
неистински. По тази причина с писмо рег.№КАТ-15493/30.11.2009г. /л.10/ Отдел ”Опазване
на обществения ред” Сектор „Пътна полиция” гр.Пазарджик изпратили за проверка до
ОД на МВР гр.Пазарджик представеното свидетелство, които от своя страна се
обърнали към МОН-РИО гр.София.
От приетата по делото графологическа
експертиза се
установява, че при
сравнителното изследване между спорния подпис и образеца от подписа на Н.,
положен в жълтото поле под снимката на Заявление за издаване на документи за
самоличност на български граждани №А04239430 се установяват съвпадения във
всички общи и частни признаци, които в своята съвкупност позволяват да се
направи категоричен извод, че двата подписа са изпълнени от едно и също лице, а
именно от В.А.Н.,***.
Горните
обстоятелства по делото се установиха въз основа на внимателен и обстоен анализ
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на св. С.,
св. К., св. Б., изслушаната графологическа експертиза, както и писмените
доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.
От показанията на св. С. се
установява, че при направено запиване в ОУ”Георги Бенковски” гр. София относно достоверността на представеното
от подсъдимият свидетелство за завършено образование се установило, че
последното е фалшиво. Установено по делото е, че свидетелство с в фабричен
номер Е04 №027524 не е получавано.
Това се потвърждава и от писмените доказателства по делото
- заверени копия на страници
от регистрационна книга за издадените документи или придобита професионална
квалификация основна степен на 143-то ОУ”Георги Бенковски” гр.София.
В
субективно отношение подсъдимият е
действал съзнателно, знаейки за порока на ползваните от него документи не са
действителни.
Действията
му правилно са инкриминирани по чл. 316 от НК вр. чл. 308, ал.2 от НК във вр. с
чл. 26 от НК, в извършване на каквото престъпление съдът го призна за виновен.
Предвиденото
в закона наказание за престъплението по чл. 308, ал.2 от НК, респ. и по чл. 316 НК (с препратка досежно вида и размера на
наказанието към престъплението по чл. 308, ал.2) е до осем години лишаване от
свобода.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
прие добрите характеристични данни и чисто съдебно минало
на подс. Н.. От престъплението не са били причинени имуществени вреди.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие обстоятелството, че подсъдимият се е
ползвал от повече от един официален документ..
Горният
анализ на критериите за индивидуализация на вида и размера на наказанието даде
основание на съда да приеме, че за постигане ефективно и пълноценно на целите
от реализиране на наказателната отговорност по чл. 36, ал.1 от НК на подсъдимия
следва да се наложи наказание от една година и шест месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
При
липсата на осъждания и предвид това, че съдът прие с оглед личността на
подсъдимия, че за неговото поправяне и превъзпитание към спазване на закона и
на добрите нрави и за постигане на предупредително и превъзпитателно
въздействие върху него и останалите членове на обществото не е наложително
ефективното изтърпяване на наложеното наказание.
На
основание чл. 66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието се отложи за
изпитателен срок от три години.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази смекчаващите вината обстоятелства и степента
на обществена опасност на конкретно извършеното деяние.
С оглед
на постановената осъдителна присъда подс. Н. беше осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 50.00 лв.
- за експертиза, платими в полза
на Държавата по бюджета на съдебната
власт.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните, като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
СЪДИЯ: