№ 18700
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20221110133531 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 247539/05.09.2023 г. от адв. К. Б. -
процесуален представител на длъжника, в която е направено искане за
допълване на Определение № 24624/13.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
33531 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, като в полза на адвоката се
присъди сумата в размер на 360,00 лева - адвокатски хонорар за безплатно
предоставена адвокатска защита в полза на длъжника в заповедното
производство.
В молбата се посочва, че с определението от 13.07.2023 г. заповедта за
изпълнение е обезсилена. Във възраженията по чл. 414 от ГПК на длъжника в
заповедното производство е било направено искане за присъждане на
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., но заповедният
съд не се е произнесъл. Посочва се, че между адвоката и доверителя му бил
сключен договор в писмена форма, в който било уговорено поемането на
задължение за безплатна правна помощ, договорът бил представен, направено
било своевременно искане за присъждане на разноски и страната имала право
на такива.
Насрещната страна - заявителят ДРУЖЕСТВО е депозирала отговор в
законоустановения срок, в който се възразява срещу основателността на
молбата и е направено искане същата да бъде оставена без уважение. Посочва
се, че претендираното възнаграждение в размер на 360,00 лева е
необосновано, доколкото не било осъществено активно процесуално
поведение от страна на длъжника, респ. от пълномощника му. Възражението
по чл. 414 от ГПК нямало самостоятелен характер и било само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно. Сочи се, че според Решение № 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г. съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното определение
1
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С Определение № 24624/13.07.2023 г. съдът е обезсилил издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратил делото. В този смисъл
определението има характера на акт по чл. 81 от ГПК. В определението съдът
не се е произнесъл по искането в депозираното от длъжника възражение по
чл. 414 от ГПК за присъждане на разноски. Видно от писмените
доказателства, представени към възражението, длъжникът е бил
представляван от адвокат Б., осъществила безплатна адвокатска защита на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Следва да се посочи, че посоченият в списъка по чл. 80 от ГПК размер на
адвокатско възнаграждение не се явява обвързващ за съда - на основание чл.
38 от ЗАдв, вр. чл. 78 от ГПК съдът е този, който определя при безплатна
адвокатска защита хонорара, който следва да бъде присъден на адвоката. В
случая съдът счита за основателно възражението на заявителя касателно
размера на възнаграждението и нормативната уредба, определяща го. С оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., настоящият състав
приема, че не е обвързан и от минималните размери, предвидени в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
определяне на размера на адвокатското възнаграждение. Нито делото, нито
действието по подаване на възражението се отличава с фактическа или правна
сложност, като самото възражение е бланкетно. Следва да бъде посочено, че
възражение по чл. 414 от ГПК може да се попълни лично от длъжника и така
бланкетно да се възрази срещу издадената заповед, като това би могло да му
осигури достатъчна защита на този етап от производството. Отбелязвайки
това, съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че е била извършена
някаква процесуална активност, обусловила и ангажирането на адвокатска
помощ. На основание § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
възнаграждението следва да се определи по аналогия, изхождайки от вида на
самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че следва
да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, като се присъди
адвокатското възнаграждение в размер от 50,00 лева, доколкото не са налице
основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от този.
Молбата следва да бъде оставена без уважение в останалата част – за
претендирания хонорар над присъдения до пълния в размер на 360,00 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 24624/13.07.2023
г., постановено по ч.гр.д. № 33531 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24
състав, в частта за разноските, като постановява следното:
ОСЪЖДА ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
2
АДРЕС (офис - партер), сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена в
заповедното производство адвокатска защита и съдействие на длъжника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 247539/05.09.2023 г. от адв.
К. Б. в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3