№ 1344
гр. Варна, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900203 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск на неудовлетворено в срок от
застрахователя по полица по застраховка «гражданска отговорност» увредено лице за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от понесени телесно
увреждане, наложително лечение и психични страдания, породени от ПТП, причинено от
застрахован водач.
Между страните са разменени книжата по делото: Искова молба вх. №
6182/01.04.2021, уточнена с вх.№8261/29.04.2021г., е предявена от името на СТ. ИВ. П., чрез
адв. М. и адв. М.а (САК) и е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити
и посочване на доказателства. В допълнителна искова молба вх.№14499/20.07.21
пълномощникът на ищеца е оспорил възраженията на ответника.
Исковите молби са връчени на насрещна страна. В срок е депозиран само отговор вх.
№11400/11.06.21, а срокът за допълнителен отговор е изтекъл на 30.08.2021г. Ответникът
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД със седалище гр. София, чрез адв. Д. (ВАК)
оспорва основателността на иска и е заявил възраженията си със съответни доказателствени
искания. Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК. С
оглед нововъведените изисквания към уведомяването на страните съдът следва
допълнително да укаже реда за електронно призоваване.
По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на МПС от застраховано лице
на пострадало трето лице – пътник в друго МПС. Служебната справка в търговски регистър,
воден от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран
1
застраховател.
Сезираният съд с район съвпадащ с постоянен адрес на ищеца е компетентен по
силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По претенция за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото
лице чл. 498, ал. 3 КЗ. С оглед съвпадащи твърдения на страните за поискано на 19.10.2020
г., и неприето предложение за изплащане на определено по размер обезщетение, отправено
на 14.01.2021г., съдът преценява предявения иск за допустим. В хода на размяна на книжата
ищецът е признал получаване на сума от 14 000 лв като определена от застрахователя
компенсация за неимуществените вреди и е заявил намаляване на размера на тази своя
претенция. Изявлението, представляващо по своя характер частично оттегляне на иска
преди първо заседание, е връчено на насрещната страна като част от допълнителната искова
молба. Съдът следва да зачете последиците му по чл. 232 ГПК преди обявяване на доклада,
въпреки липса на становище на насрещната страна.
Съдът е предприел и служебно установяване на преюдициалните обстоятелства по
престъпно причиняване на щетите, като е изискал с разпореждане №3762/10.09.21г
сведенията за приключило наказателно преследване.
По предварителните въпроси: Ищецът по настоящото производство е освободен от
внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 78а
ал.1 НК (т.15 от ТРОСГТК 6/2012).
Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно учредена (л.92,
л. 108).
Пострадалият, ползващ се от задължителна застраховка, търси защита на право,
възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната
претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по
особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено от страните.
При предварителното заявяване на претенциите не е била оповестена банкова сметка
на пострадалия, но същата е посочена в приложение към исковата молба, поради което
съдът я възприема и като начин на изплащане на претендирана с осъдителен иск сума.
Съдът е указал на ищците да уточнят отделно цената на претенция за законна лихва
върху претендирано застрахователно обезщетение. Това обаче противоречи на наложилата
се съдебна практика по възприемане на законната лихва, дължима от застрахован
делинквент като неразделна част от застрахователното обезщетение. Доколкото съдилищата
вече приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим след
2
2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като част от
застрахователната сума за дължимо от застрахования обезщетение, разграничаването на
момента по чл. 497, ал. 1 КЗ като начало на забава на самия застраховател има значение
само за ограничаването на обема на тези лихви при добросъвестно определено от него
плащане (Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018). Затова и
следва да се коригира произнасянето на съда, като предявените като самостоятелна
претенция задължение за лихва се разгледат като акцесорно искане за присъждане на
компенсаторна лихва в рамките на определянето на застрахователното обезщетение от
съда, без да се фиксират по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до
крайния момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от
26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК), но само в рамките на
законоустановен за застрахователя лимит от дата на уведомяването му, като точната начална
дата подлежи на допълнително установяване.
По доказателствените искания:
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, приложени в копия, заверени за вярност, представляващи преписката по
щетата, обявена на застрахователя и съдебни книжа по приключване на наказателно
преследване. Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само
доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство
(решението за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност за извършено
престъпление) или писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни
документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като официални
удостоверителни документи. Тези книжа по приключило и изискано наказателно
производство по НАХД № 5117/20 по описа на ВРС следва да се допуснат.
Събиране на доказателства за публично оповестено застрахователно правоотношение
не се налага.
Макар средната телесна повреда да е вече установена, в настоящия процес се твърди
и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното увреждане, чието доказване от
ищеца като елемент от деликта налага събиране на поисканата от страните съдебно-
медицинска експертиза. Въпросите на ответника касаещи здравето на пострадалия преди
инцидента имат отношение именно към причиняването на този допълнителен резултат,
поради което следва да се добавят към задачите, поставени от ищеца. Съответно и
разноските по това експертно доказване следва да се поделят между страните.
Приложената към исковата молба медицинска документация, идентична с такава
събрана в досъдебно наказателно производство съдът преценява като допустими писмени
доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на причиненото на ищеца
телесно увреждане следва да бъде проверена с експертното заключение. Съответно същата
следва да бъде посочена като предмет на изследване на допусната експертиза.
3
За конкретните последици от преживяното стресово събитие върху психиката на
пострадалия и заявените в исковата молба прояви на депресия, емоционален стрес и
промени в характера и самооценката е необходимо прилагане на специални знания на
психиатър(доколкото се сочи, че ищецът е ползвал именно такъв специалист). Тези
последици са извън установените от наказателния съд и разноските по това допълнително
доказване следва да се поемат от ищеца.
Поисканите гласни показания на свидетели за понесени от ищците страдания съдът
възприема като способ за установяване на описани в исковата молба обстоятелства относно
проявленията на изживяните болки и страдания. Свидетелски показания са необходими и за
формиране на извод относно обстоятелствата, формиращи критериите за справедливия
размер на понесените неимуществени вреди. Ищецът обаче не е конкретизирал какви
различни факти ще установява с разпит на две лица, поради което допускането на втория
свидетел съдът разпорежда под условие.
С оглед зачитането на установени в акт с характер на присъда факти от
правопораждащ отговорността на застрахования престъпен състав не е допустимо
повторно(различно) установяване на механизма на ПТП, причинено от виновен водач на
МПС. Затова и автотехническа експертиза с такива задачи, поставено от ответника, не
следва да се допуска. Възражението за съпричиняване на престъпния резултат обаче не е
разглеждано в наказателния процес и изясняването на фактите относно значението на
поведението на пострадалия в този механизъм налага експертно заключение. Съответно и
задачата на поисканата експертиза следва да бъде съобразена с вече установения престъпен
състав и ограничени само до относими към възражението обстоятелства.
Ответникът е поискал и събиране на гласни показания на застрахования (осъден
обвиняем), който не е страна в настоящия процес и принципно може да свидетелства като
очевидец на фактите, относно съпричиняването. Призоваването на посоченото в отговора по
иска лице следва да се осигури след депозиране на сума, покриващи минимални разноски на
свидетеля за явяване в съд по местожителството му.
С оглед равнопоставеност в процеса, същото доказателствено средство следва да се
предостави и на насрещната страна, поради което съдът следва да допусне и свидетеля,
посочен от ищеца в допълнителната искова молба.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списъци на
разноските с конкретно посочени по размер претендирани разноски, на основание чл. 80
ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен
доклад на съдията.
4
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
пряк осъдителен иск на пострадало лице по чл. 432 КЗ, като ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 232
ГПК производството по исковата молба, в ЧАСТТА, с която е приет за разглеждане иска за
присъждане на застахователно обезщетение за неимуществени вреди над получения размер
от 14 000 лв до първоначално предявен размер 40 000лв.
Определението само в тази прекратителна част подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд с частна жалба в седмичен срок от връчването му на страните.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Приет е иск на СТ. ИВ. П., ЕГН ********** от *******, чрез адв. А.М. (
АК№**********-София) със служебен адрес в ******* срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, БУЛ.ЧЕРНИ ВРЪХ 51, Д 1,
чрез адв. Н.Д. (ВАК) със служ. адрес ******* за заплащане на остатък от справедливо
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП,
причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на
престъпление по НОХД № 5117/2020 г., както следва:
1. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно
увреждане (мозъчно сътресение със загуба на съзнание както и допълнително проявил се
постконтузионен синдром, фрактура на ребрена дъга, протрузия на прешлен и контузия на
крака в област на коляното, поява на дерматит) и психични страдания от изживяното
произшествие и резултат от нараняването (мъчително възстановяване от загуба на памет и
затруднения при общуване, депресивно състояние, раздразнение и страхове, провокирана
диагностика на арахноидна киста и принудителна промяна в характера и интересите на
личността), в остатъчен размер от 26 000лв (над изплатена сума от 14 000лв),
2. за допълнително понесени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за диагностика и продължаващо лечение в размер на 634.99лв.,
както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху всяка от тези
главници, начислена за период от уведомяването на застрахователя - 17.10.2019г. за
неимуществените вреди и 19.10.2020г. за имуществени разходи до окончателно изплащане
на обезщетенията по банкова сметка на пострадалия в банка „ЦКБ“АД клон Варна с
*******0.
Насрещните страни претендират присъждане на разноски по делото. Списъци не са
представени от страните.
5
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна
застраховка гражданска отговорност на водача на МПС с ДКН ******* (товарен влекач) за
периода 06.03.2019 г. – 05/03/2020 г., сключена със застраховател ЗК ЛЕВ ИНС АД и
оповестена в публичен регистър като действаща до прекратяване на 22.11.2019 г.
Макар и да е признат изрично, не е оспорен удостоверен от самия ответник факт на
изпратено до дружеството искане за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди,
понесени от водача на другия автомобил, участвал в сблъсък със застрахованото МПС,
регистрирано от застрахователя с вх. № 13489/19.10.2020 г., допълнено с вх.№
16745/29.12.2020г след изискване на необходимите допълнителни доказателства.
Признат е фактът на определяне и изплащане на 11.05.2021г на обезщетението,
прието от пострадалия като част от компенсацията за неимуществени вреди в размер на
14 000лв, след неприето предложение за пълно уреждане на претенция в размер на само
10 000лв за неимуществените и 593.01лв за имуществените вреди, отправено на 14.01.2021г.
до пълномощник на ищеца.
Неоспорими на осн чл. 300 ГПК са установените по задължителен за гражданския
съд начин обстоятелства от фактическия състав на престъплението, за което застрахованият
обвиняаем е признат за виновен с решение по чл. 78а ал.1 НК, приключващо наказателното
производство (Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК).
Такива са обстоятелства от фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2
вр. чл. 342 ал.1 НК (противоправност на поведението на водача на застраховано МПС и
механизъм на причиняване по непредпазливост на престъпен резултат – средна телесна
повреда на друг участник, управлявал другия автомобил): на 17.10.2019г. Н. К. в гр. Варна,
на пътя след Аспарухов мост в посока база „Петрол“ в Южна промишлена зона – островна
част при управление на МПС – седлови влекач „М.“ с ДКН *******, с прикачено към него
ремарке, нарушил правилата за движение – чл. 16 ал.1 ЗДвП като навлязъл в пътна лента за
насрещно движение и там настъпил кос, концентриран приплъзващ удар в странична част на
ниво преден ляв калник и греда-колонка с управляван от ищеца С.П. л.а Ф.“ с ДКН *******,
а след предаване на кинетичната енергия и ударния импулс лекия автомобил бил оттласнат
назад спрямо първоначалната си посока на движение и провлачен от влекача; при удара в
части от купето на лекия автомобил, водачът получил контузия на глава – хематом в лява
теменна област, мозъчно сътресение без вътрешно-черепна травма с кратък период на загуба
на съзнание, контузия на шията и гръдния кош и контузия на десен долен крайник, като
само първото увреждане е застрашило временно живота му.
За тези обстоятелства не се налага доказване.
Спорни са твърденията относно характера и интензитета на последиците от
6
травматичното увреждане, търпени вследствие на това ПТП, причинната връзка между
описаните и допълнително понесени физически и психически болки и страдания (вкл. и
произтеклите от допълнително установена киста, без връзка с ПТП) и съпричиняването на
крайния резултат с поведението на ищеца.
Пострадалият твърди, че след като травмите му били диагностицирани по спешност
непосредствено след ПТП в Спешен център на МБАЛ „Света Анна – Варна“, била настанен
в неврологичното отделение за изследвания и консервативна терапия с медикаменти, където
е била установена и вродената арахноидна киста. След предписаното домашно лечение
постдалият постепенно започнал да възстановя спомени, които изцяло липсвали за периода
на болничния престой, като в рамките на един месец изпитвал непрекъснати болки в главата
и врата и имал нужда от постоянно наблюдение от своята майка, тъй като изпитвал
съществени затруднения при хранене, не можел да пише и чете, не можел да свързва
изречения и разговарял с трудност. Трудностите при запомняне на нова информация и
постоянната сънливост, съпътстващи главоболието наложили консултация с невролог, който
потвърдил продължаващи последици от мозъчното сътресение като „постконтузионен
синдром“, от които ищецът твърди че продължава да страда и понастоящем въпреки приема
на предписани медикаменти. Сочи, че последиците от мозъчната и шийната травма ще го
притесняват и за в бъдеще, тъй като остатъчните оплаквания като главоболие, непоносимост
към шум, мигрена ще му пречат при обучение, четене, изучаване на езици, ползване на
компютър и др. Твърди, че диагностицираната киста не му е била известна преди ПТП, тъй
като не му е създавала никакви неудобства и именно новите симптоми наложили ново
томографско изследване. Счита, че преживяното отслабило имунитета му, изпитвал
непрекъснато отпадналост и получил дерматит по врата и гърба, за който предполага че е
реакция от лечение, залежаването или от преживения стрес. Сочи, че общият срок на
лечението на множеството травми достигнал 45 дни (разрешен отпуск за
нетрудоспособност), като приемал много лекарства, включително и допълнително
предписани след консулт с психиатър, поради проявите на депресия, силно раздразнение и
страховете от автомобили. Счита, че тези преживявания повлияли негативно на характера
му, тъй като загубил желание за работа, станал апатичен и прекъснал контакти с приятелите
си, а влошеното му здраве изключило изцяло практикуването на бойни спортове, които
преди ПТП заемали значителна част от интересите му, като това сринало самочувствието му
и провокирало нужда от цялостна житейска промяна (напуснал работа и заминал в
чужбина).
Ответникът оспорва изцяло изложените в исковата молба твърдения, както по
отношение на интензитета и продължителността на твърдените физически болки,
продължителността на възстановителния процес и съпътстващи ги психически страдания,
така и по отношението на пряката им връзка като резултат от застрахователното събитие.
Позовава се на установената не много висока скорост на движение (38.54км/ч на лекия
автомобил и 35 км/ч на влекача) по време на удара, като счита, че травматични увреждания
от такъв вид и интензитет не съответстват обективно на удар при тези условия. Счита, че
7
макар и да е открито след ПТП заболяването „арахноидна киста“ не е било причинено от
удара, но по-съществените продължително проявили се симптоми (главоболието, влошеното
зрение и равновесие) са били причинени именно от предшестващо и съпътстващо
заболяване, а не са преки последици на мозъчно сътресение породено от удар с ниска
интензивност.
Оспорва определения от ищеца паричен еквивалент на компенсация като го счита за
несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този
характер.
Отделно, ответникът възразява за наличие на съпричиняване на престъпния резултат
от страна на пострадалия, като твърди, че поведението му като водач на МПС не е
съобразено с изискване за използване на обезопасителни средства при пътуване в автомобил
(предпазен колан за водач на предна лява седалка), което обективно е допринесло в
значителна степен за завишеният интензитет на самите увреждания и продължителността на
страданията на увредения. Твърди, че при огледа непосредствено след ПТП коланът е
намерен в прибрано, неизползвано състояние, като същевременно счита, че при употребата
му някои от най-тежките увреждания не биха изобщо настъпили или последиците им биха
били по-леки.
Съпричиняването е оспорено от представителя на ищците, който насрещно сочи, че
сработилите въздушни възглавници индикират именно поставяне на колана, който е бил
автоматично прибран впоследствие, след разкопчаване за да се извади пострадалия. Сочи и
получените увреждания по тялото на пострадалия като признаци на коланна травма(в
областта на гърдите) и липсата на удари в различни част от купето при свободно движение
без колан.
Извън оспорването, обусловено от оспореното причиняване на някои от телесни
увреждания на ищеца, няма друго смостоятелно оспорване на твърденията по претенците за
имуществените вреди като разходи по лечение на заболяванията и лихвите за забава.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като пряка претенция на пострадал, останал
неудовлетворен от размера на предложено от застраховател обезщетение, след уведомяване
му за породеното задължение за покритие на риска „гражданска отговорност” по
задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
застрахован водач на товарен автомобил. Съответно като приложим материален закон,
уреждащ правопораждащото правоотношение съдът отчита диспозитивни норми,
определящи съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на
твърдяното сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" и ползващите се
по нея лица (гл. 47 от КЗ) и по специално правата на ползващото се лице (чл. 477 КЗ) и
8
обема на покритата отговорност на застрахования (чл. 493 КЗ).
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на
водача на МПС, покриващо фактическия състав на престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД),
поради което приложимост за преюдициалното отношение намират и правилата за зачитане
на присъда (респ. решение за освобождаване от наказателната отговорност и налагане на
административна санкция за виновно извършено престъпление, което има силата на влязла в
сила присъда) от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние
(чл. 300 ГПК). Тези преюдициални отношения съставляват и основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадал друг
участник в ПТП. Ето защо са недопустими както оспорвания на факти, така и несъвместими
с тях възраженията основани на твърдения за друг механизъм на ПТП, който изключва
вината на застрахования водач и участието на неговото деяние в причинно-следствена
верига, довела до престъпния резултат – телесното увреждане в средна степен.
Въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се
урежда от правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и степента на
причиняване на резултата от поведението не само на водача на автомобила, но и на самия
пострадал, което само по себе си не е част от наказателния състав и не е преклудирано с акта
на наказателния съд, доколкото не изключва вината на осъдения и приносът му за
престъпния резултат. Съответно и възражението за съпричиняване на резултата(независимо
дали е разглеждано и отчитано при определяне на наказание на виновен деец), поради
допринасяне с поведението на пострадалия друг водач, не е преклудирано от задължителна
сила на акта на наказателния съд и следва да бъде разгледано от настоящия съд като
значимо за размера на отговорността на делинквента. Правилата за обезопасяване (чл. 137 а
ал.2 ЗДвП), относими до водачите на автомобилите могат да обосноват възражението на
неправомерно поведение.
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорните претенции за присъждане на мораторни лихви намират основание в
нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане(чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с
отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението
(чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му, респективно
освобождаването на застрахователя от последици на собствената му забава в срока за
произнасяне по заявена претенция(чл. 497 КЗ). В тази връзка значение има както
задължението на самия застрахован да уведоми застрахователя си, така и специфичното
рекламационно производство като предварителна извънсъдебна фаза по предявяване на
претенцията, уредено в чл. 498, ал. 1 и 2 КЗ, вкл. общи правила на чл. 380 КЗ и специалните
изисквания към застраховател по задължителна застраховка по чл. 496 КЗ.
9
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и накърняване
на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез конкретни негативни
изживявания (психически страдания) и остатъчни последици от телесни и психични травми
представляват елемент от правопораждащ фактически състав на претендирано вземане,
ищеца носи пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията за последици извън установени с медицинска документация
увреждания и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, също подлежат на
самостоятелно доказване. Ищецът се е позовал на писмени доказателства за медицински
изследвания, гласни доказателства за търпените страдания и заключения на медицински
специалисти.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката
критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II
т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи
конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода на съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди. Посочените за тези
обстоятелства доказателства съвпадат с посочените по-горе.
За установяване на направените разходи по лечението на уврежданията допълнително
са посочени писмените документи, представляващи по естеството си разписки за заплатени
медицински услуги и закупени стоки. Преценката на тези документи като относими към
различните телесни увреждания обаче налага и специални знания, каквито съда няма и това
налага служебно да се допълни задачата, възложена на медиците и психиатъра.
Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на
последиците от ПТП с противоправно поведение на пострадалия, с което обективно са
създадени предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или неговия
по- значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Позовал се е на показания на очевидец
– водача, участвал в ПТП и интерпретация на показанията и установените престъпни
обстоятелства и медицински книжа от автоексперт и медици. В тази насока насрещно са
ангажирани и доказателства от ищеца.
По отношение на обезщетенията за забава ищецът носи тежест за докаже начален
момент на уведомяване на застрахователя, преди признатия безспорен момент на
депозиране на писмена претенция. Не се сочат доказателства за предварително узнаване
от застрахователя на нестъпилото събитие, евентуално за уведомяването от друго лице
към 17.10.2019г. Размер на лихва не следва да се доказва.
10
Съдът не констатира посочени спорни твърдения, за които страните не са ангажирали
доказателства.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително
извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат
да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт,
а застрахователят е предложил частично плащане след сезирането си, претенцията се
концентрира до размер на справедливо обезщетяване. Съдът намира спора за особено
подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор поради което указва и тази
възможност на страните. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на
този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е
поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните
стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните
доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в
която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя
безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
Съгласието на страните да ползват тази възможност следва да бъде обявено на съда за
осигуряване на приключването й преди продължаването на съдебния процес по общия ред.
По доказателствените искания на страните:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи приложени към
искова молба в копия, заверени за вярност: преписка по уведомяване на застрахователя,
вкл. предложение за определено обезщетение и удостоверение за банкова сметка (л.87 -90),
протокол за ПТП с две пострадали лица(л. 23), справка от ИЦ на ГФ за сключена
застраховка (л. 86), медицинска документация (л. 68- 79), фактури и касови бонове (л. 80 -
85).
11
ПРИЛАГА изискано АНД № 5117/2020 г. на РС – Варна.
ДОПУСКА позоваване на налични документи от АНД № 5117/2020г.(идентични с
посочени от ищеца копия към искова молба): решение и мотиви към него( л. 7-16) и
съответно от досъдебно производство ДП № 443/2019г на на СПП-ОД МВР Варна:
протоколи за оглед на местопроизшествие и оглед на МПС с препис и фото албум и скица
(л. 35 – 55 от ДП); показания на пострадал ищец ( л.58), медицинска документация ( л. 128 –
173 от ДП).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане като писмени доказателства на
заключения на експерти, назначени в досъдебно производство ДП № 443/2019г, приложени
от ищеца към искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изискване на застрахователна полица.
На осн. чл. 101 ГПК указва на ищеца, че при искане за допускане на гласни
доказателства, страната следва да обяви конкретните факти (прояви на изживяна болка и
страдание, промени в поведение и ежедневие), възприети от лицата, които ще бъдат
доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от
връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да
посочи кои лица ще води за разпит и кои от конкретните различни факти са били
възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще ограничи
разпита до един свидетел от близкия кръг на домашните или роднините на пострадалия.
ДОПУСКА (под условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на
възприетите от двама свидетели различни факти) до разпит при довеждане от ищеца на
двама свидетели, за установяване на конкретни проявления на вредоносния резултат от
ПТП.
ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване Н. И. К. (с данни по служебно
извършена справка в НБД) като свидетел за установяване обстоятелствата, свързани с
обезопасяването на пострадалия и състоянието му непосредствено след инцидента, с
указание в съобщението до призованото лице за размера на депозирани 15лв за покриване на
разноските за явяване, които могат да бъдат възстановени от съда и изплатени при
представяне на доказателства в съдебното заседание или посочване на банкова сметка за
изплащането им по-късно.
ДОПУСКА до разпит при довеждане от ищеца на един свидетел за установяване
обстоятелствата, свързани с обезопасяването на пострадалия и състоянието му
непосредствено след инцидента.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК автотехническа експертиза с вещо лице
12
автоексперт М. П. Т. ( № 457 от списъка на ВОС), който след запознаване с посочените по-
горе като допустими за позоваване налични в приложено към настоящото производство
преписка по АНД и съответно досъдебно производство да даде заключение за това:
1. какви предпазни средства за водача е бил оборудван управляван от ищеца С.П. л.а Ф.“
с ДКН ******* и в конкретния случай технологично обусловено ли е действието на
въздушната възглавница от употреба на колан от водача
2. има ли обективни следи от употреба на колан от водача и при какви условия настъпва
блокирането на заключващ механизъм на колана
3. какви инерционни сили са действали върху тялото на пострадалия(според установения
по АНД механизъм на ПТП) по време на настъпване на ПТП от момента на удара до
установяване в покой
4. какво е възпиращото действие на колана за обезопасяване, ако той е бил поставен
правилно и закопчан от водача и съответстват ли данните за съприкосновението на
тялото на пострадалия с детайли от купето на автомобила на такова възпиращо
действие
5. в случай, че не се установи употреба на колан, как ще се промени посоката или
интензитета на поетите от тялото на пострадалия удари в сравнение с тези при
отчитане на възпиращо действие на колана.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на тази експертиза в размер на 200лв, вносими от
ответната страна.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от уведомяването на
експерта и общ двуседмичен срок за работа с документите по предоставеното дело на
този експерт, като го задължава да представи заключението си в същия срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на въпроси на
автоексперт относно механизма на ПТП.
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца СТ. ИВ. П., като го задължава да окаже
съдействие като осигури явяването си за преглед при вещи лица лекар (травматолог),
невролог и невро-хирург и психиатър назначени от съда по настоящото дело, като при
неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на
последиците по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК освидетелстване на СТ. ИВ. П. на вещите лица
по допуснатата комплексна медицинска и психиатрична експертизи, след съгласуване на
посочена от експертите дата за преглед, но не по- късно от една седмица от последователно
уведомяване на вещите лица за поставена задача.
ДА СЕ ИЗИСКА от МБАЛ"СВ.МАРИНА" посочване в едноседмичен срок на
лекари със специалност неврология и неврохирургия, които да участват в състав на
13
комплексна медицинска експертиза относно пораждане, развитие и симптоматика на травми
при ПТП: контузия на глава със сътресение на мозъка и загуба на съзнание и протрузия на
шийни прешлени ниво С4-5, както и арахноидна киста, установена като придружаващо
заболяване и последващ постконтузионен синдром с първоначално определено
възнаграждение от по 300лв.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК КОМПЛЕКСНА съдебномедицинска
експертиза с вещо лице съдебен лекар травматолог Д. И. Г. (№ 48 от списъка на вещите
лица на ВОС), и допълнително посочени от университетска клиника невролог и
неврохирург, които след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване
налични в приложено към настоящото производство преписка по АНД и съответно
досъдебно производство, медицинската документация, налична по делото, и личен преглед
на пострадалия ( ако такъв е необходим), както и заключението на автоексперта да дадат
заключение за това:
1. Съответстват ли всички наранявания, описани в исковата молба на възприетия в
решението на наказателния съд механизъм на настъпване на ПТП и конкрентно на
интензивност на удар при скоростта на движение и механизма на ПТП, описани в
мотивите му?
2. Има ли обективни данни за следи от възпиращо действие на предпазен колан(„коланна
травма“) или увреждания, които не биха могли да настъпят ако ищеца е бил с поставен
предпазен колан по време на ПТП;
3. При установен вариант съответен на липса на употреба на колана, как ще се промени
резултата от понасянето на сблъсъка ако пострадалия е бил обезопасен, щяха ли
уврежданията да са с идентичен с установения интензитет, обем и тежест и срок за
възстановяване;
4. Какво представлява състоянието „загуба на съзнание", какви могат да бъдат
последствията от него, какви неблагоприятни изменения могат да настъпят в мозъка
при загуба на съзнание, продължила няколко ( 5-10) минути?
5. Има ли обективни данни за загуба на паметта на пациента за определено време, както
и за интелектуални затруднения в последствие като по-бавно обработване на
информацията, проблеми при запаметяване на нова информация, проблеми в
концентрацията, загуба на способността да прави логически изводи? Представляват ли
тези обстоятелства определени симптоми или последици от травма на главата от вида,
установен в решението на наказателния съд и какво е обичайното им протичане и
лечение?
6. Какво представлява състоянието „постконтузионен синдром" и може ли то да има
продължителен или траен характер? Имал ли обективни данни за такова състояние на
ищеца, в какво се проявява и има ли в момента остатъчни последствия от това?
7. Какво представлява състоянието: медиална и двустранна парамедиална дискова
протрузия на ниво С4-С5? Протрузията на шийни прешлени има ли траен и необратим
характер? Какви са симптомите на последиците за човек, който има протрузия?
14
Болезнено ли е това състояние?
8. Какъв период от време е търпял болки ищецът във врата и в главата? Могат ли
болките да се проявяват и в бъдеще и какво би ги провокирало?
9. Какъв период от време е търпял болки в гръдния кош ищецът във връзка с фрактурата
на 9-та ребрена дъга? Какъв период от време са траели болките по повод контузията на
коляното? Какво влияние оказват те на възстановителния процес при ищеца?
10. Какво представлява „вродена арахноидна киста“ като малформация в мозъка? Според
местоположението и големината на кистата, какви видове/тип арахноидни кисти са
познати и описаната находка в представената по делото епикриза на клиника по
неврохирургия от 21.10.2019г. от кой тип е? Как се развива заболяването с възрастта?
Прогресивно и асиметрично увеличение на кистата(без вторично въздействие върху
нея от травма на глава), може ли да причини нарушение в нормалното дрениране на
мозъчната течност /хидроцефалия/, да се изяви в епилептични припадъци, загуба на
равновесие, зрение и други? Оплакванията за неразположение, отпадналост, болки в
главата, трудности в писане и четене, могат ли да бъдат следствие от повишено
вътречерепно налягане - резултат от нарасналия обем на кистата и притискане на
мозъка? Какво е въздействието върху такова заболяване на понасяне на удар от вида,
причинил увреждането на главата, прието в решението на наказателния съд? Има ли
симптоматика на влошаване на последиците от вродената киста, която да съвпада със
симптоми на последици от мозъчно сътресение със загуба на съзнание или
болезнените за пациента симптоми могат да бъдат разграничени? Съществуват ли
съвременни методи на лечение за това заболяване и ако не бъде приложено лечение,
как заболяването влияе върху качеството на живот при пациента?
11. Проведено ли е адекватно лечение на всички травми и има ли данни за приложени
медикаменти от вида, описан във фактурите, приложени към исковата молба. Може ли
да бъдат разграничени направените разходи за диагностика и лечение на различните
травматични увреждания и техните симптоми и ако е възможно вещите лица да
посочат по отделно сумите, заплатени за медицински дейности и лекарства за
различните травми на главата, шията, гърдите и коляното и придружаващото
заболяване „арахноидна киста“.
12. какво е физическото състояние на пострадалия понастоящем, има ли трайни остатъчни
неблагоприятни последици(ограничение на движенията, болки при промяна на
метеорологичните условия), необходимо ли е продължаване на лечението до пълно
възстановяване и какъв би бил необходимия период на възстановяване на здравето в
цялост.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 900лв, от които 600 вносими от бюджета на съда и
300лв, вносими от ответното дружество.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението след евентуално явяване на
ищеца за личен преглед и изтичане на срока за работа на автоексперта и краен срок на
15
основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица преди
насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 2 ГПК съдебна психолого-психиатрична експертиза с
вещо лице С. В. В. (№ 94 от списъка на ВОС, който след запознаване с посочените по - горе
като допустими за позоваване медицински документи, евентуално допълнително
предоставени сведения от пациента за психологичните преживявания и механизми на
поведение след ПТП и личен преглед на пострадалия да даде заключение за това:
1. има ли промяна в състоянието на психиката на ищеца преди ПТП и към настоящия
момент, по какъв начин е изживял и продължава ли да изживява травматично
случилото се, по какъв начин се е отразило събитието върху личността му;
2. представлява ли промяната психическа травма, и ако е така, тя резултат ли е от
преживяното ПТП или от последвало влошаване на здравето, включително
новооткрито за него вродено заболяване „арахноизна киста“ или процеса на
възстановяване и лечение;
3. ако промяната представлява психическа травма или друго необичайно емоционално
състояние проявява ли се то чрез загуба на памет, затруднения при комуникация(
нарушени възможности за хранене, говорене, писане и четене), трудности при
запомняне на нова информация, раздразнение, тревожност, депресия, страхове,
нежелание за работа, апатия, снижено самочувствие и самооценка или друга
симптоматика
4. Обратими ли са настъпилите промени в характера на пострадалия, ако такива се
установят, какви са перспективите за възстановяване на личността, какво е обичайното
лечение прилагано в такива случаи и какви са обичайните срокове за възстановяване
на психичното здраве и стабилност на личността
5. има ли обективни данни за проведено специализирано психиатрично лечение и
направени за него разходи и какъв е бил резултата от него, ако е приложно спрямо
пострадалия.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на ищеца за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-
малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ делото ведно с приложеното АНД 5117/20г. на вещите лица
последователно (на автоексперта, а в последствие и на медиците и психиатъра) за работа до
крайния срок за изготвяне на съответно заключение.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение да представи доказателства за изпълнение на задължението за авансиране на
разходите по допуснатите доказателства за факти извън съставомерните последици от
16
престъплението(300лв за психолого-психиатрична експертиза) по депозитна сметка на ВОС
в ЦКБ клон Варна IBAN BG32CECB 9790 33C8 7843 00, като до представяне на
доказателства за внесени разходи съдът няма да уведомява това вещо лице и ако с това свое
поведение страната осуети събиране на необходимите на съда експертни заключения може
да понесе и отговорност за неоснователно отлагане на делото по реда на чл. 92а ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение да представи доказателства за изпълнение на задължението за авансиране на
разходите по допуснатите доказателства (500лв за експертизи и 15 лв за явяване на
свидетеля) по депозитна сметка на ВОС в ЦКБ клон Варна IBAN BG32CECB 9790 33C8
7843 00, като до представяне на доказателства за внесени разходи съдът няма да призове
свидетеля и уведомява вещите лица и да осигурява и бюджетните средства и ако с това свое
поведение страната осуети събиране на необходимите на съда експертни заключения може
да понесе и отговорност за неоснователно отлагане на делото по реда на чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка и
доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на
претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания) правото на страните да искат изменение на
определен от съда размер ще бъде преклудирано.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.12.2021 г. от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и
отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да се призоват страните, а свидетелят К. и
назначените ВЕЩИ ЛИЦА автоексперт, лекари и психиатър с обявяване на задачите им -
след внасяне на депозит.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощника на
ищците адв. М. (на електронен адрес, посочен в искова молба) и на ответника адв. Д. (на
електронен адрес, посочен в пълномощно на л. 108) със съобщение за насрочено открито
заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП и указание за
потвърждаване на получаването му с връщане на отговор до подателя.
Предупреждава ответника–застрахователно дружество, че при липса на
потвърждение на изпратени до пълномощника електронни съобщения, съдът ще изиска
посочване на електронен адрес на страната за връчване при условията на чл. 38 ал.2 ГПК,
като при неизпълнение на това задължение до следващото съдебно заседание съдът ще
продължи да уведомява за следващи процесуални действия тази страна на електронен адрес
посочен в търговска кореспонденция на застрахователя (****@*******.***) и при липса на
потвърждение на получаване, съдът ще отчита срока по реда на чл. 41а ал. 1 ГПК.
17
Указва на ответника, че може да поиска достъп до електронното дело и електронно
уведомяване по смисъла на чл. 38 ал.2 ГПК чрез упълномощения адвокат след като
пълномощника се регистрира като потребител в ЕПЕП и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules).
Предупреждава страните, че страната, получила чрез пълномощник достъп до книжа
по делото (без поискано връчване на съобщения чрез ЕПЕП) следва да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция, като при липса на такова
потвърждаване съдът ще приеме, че страната злоупотребява с данни по делото, получавани
чрез ЕПЕП и ще прекрати регистрирания достъп на пълномощника по това дело.
Определението не подлежи на обжалване извън прекратителната част.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18