РЕШЕНИЕ
№ ……………../13.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 8763 по описа за 2019 г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по осъдителен иск с правно
основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от З.Т.К. срещу * за
заплащане на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 3600
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната съдебна инстанция по ВНОХД № 1334/2018 г. по
описа на ВОС.
Твърди
се от ищеца в исковата му молба, че през 2018 г. въз основа на обвинителен акт
е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, като с присъда № 239/18.09.2018 г. по описа на ВРС по НОХД №
1334/2018 г. по описа на ВРС е оправдан по повдигнатото обвинение и отхвърлен
предявения от частния обвинител граждански иск. Сочи се, че така постановената
присъда е потвърдена изцяло с решение, постановено по ВНОХД № 1334/2018 г. на
ВОС. Излага, че в хода на въззивното наказателно
производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2019
г. за сторени от ищеца разноски за адвокатска защита по делото в размер на 3600
лева. Твърди се, че с молба от 23.05.2019 г. е поискано присъждане на сторените
разноски, но е получен отказ от съда за присъждане на такива. Намира, че с оглед неоправданата наказателна
репресия спрямо него му е причинена имуществената вреда, поради което моли да
му бъдат заплатени сторените в хода на наказателното производство разноски за
адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство.
В
открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител адв. Д. поддържа
исковата претенция и моли за уважаването й. Настоява, че в хода на исковото
производство не следва да се обсъжда въпросът за прекомерност на заплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение, а доколкото са
представени доказателства за заплатено такова намира иска за доказан по
основание и размер. Отделно ото това, намира, че
представителят на Прокуратурата във въззивното
производство не е възразил срещу възнаграждението, поради което към настоящия
момент не може да възразява срещу него. Подчертава, че представеният договор за
правна защита и съдействие съдържа всички изискуеми от закона реквизити и
удостоверява извършено плащане с ДДС, внесено и в бюджета през 2019 г. Моли за постановяване
на решение, с което вредите, причинени на ищеца, бъдат обезщетени в претендирания размер.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника
Прокуратура на Република България, е постъпил отговор, в който взема становище
за неоснователност на предявения иск, при възражението, направено в условията
на евентуалност, че размерът на вредите е завишен. Намира претенцията за
недоказан по основание с оглед липсата на доказателства за влязла в сила присъди.
Отделно оспорва доказателствената стойност на
представените към исковата молба преписи от съдебни актове. Оспорва
представения договор за правна защита и съдействие, на който се позовава ищеца за заплащане на претендираните разходи в наказателния процес, като нечетлив
и непълен. Направено е възражение за прекомерност на исковата претенция, като в
тази връзка се твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение е завишено и и
не отговаря на предвидените в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Заявено е и становище за неоснователност на исковата претенция,
поради наличието на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ относно интензитета на извършените
процесуални действия с участие на ищеца, процесуалното му поведение и др. Моли се за отхвърляне на иска.
В открито
съдебно заседание Прокуратурата на РБ чрез прокурор * оспорва предявения иск и моли за
отхвърлянето му. Настоява, че доколкото не е представена фактура за заплатеното
възнаграждение такова не е реално заплатено и не следва да бъде присъждано.
Настоява, че претендираното възнаграждение е
прекомерно, позовавайки се на съдебна практика. Подчертава, че въззивното производство е било образувано по протест на
прокурора и ищецът декларативно е заявил правилност на първоинстанционната
присъда с молба за потвърждаването й. Намира, че възнаграждението следва да
бъде редуцирано до предвидения в чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №1/2004 г.
минимален размер, доколкото договореното възнаграждение надвишава няколкократно
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното към доказателствения материал НОХД № 726/2018 г. по описа на
ВРС, 2 състав, се установява, че с
влязла в сила присъда
на 08.05.2019 г. по НОХД № 726/2018 г. по описа на ВРС, 2 състав, потвърдена с
решение №101/08.05.2019 г. по ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, НО, ищецът З.Т.К.
е оправдан по повдигнатото обвинение
за престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а именно за това, че през месец септември 2012 г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив (след като е осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година - по присъда № 32/14.03.2008
г. по НОХД № 643/2007 г. на Окръжен съд - Стара Загора, в сила от 04.03.2009
г., за престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 256, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години), противозаконно присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил „*“, модел
„*“, с peг. № *, рама № *, на стойност 5910, 00 лв., собственост на *, която владеел.
Видно от
материалите по делото ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, НО, е образувано по
протест на прокурор от РП- * и жалба на частния
обвинител *.
На 09.10.2018г.
ищецът чрез адв. Д. е депозирал отговор на протеста на Прокуратурата на
Р.България, а на 13.11.2018 г. е депозирал отговор на въззивната
жалба на *
От материалите по делото ВНОХД № 1334/2018 г. по описа
на ВОС, НО,се установява, че насроченото за 31.01.2019 г. открито съдебно
заседание не е проведено, поради представен болничен лист от З.К., в който е
удостоверено наличие на общо заболяване.
Пред въззивната инстанция на проведеното на 28.02.2019 г. е взел
участие адв. Д. в качеството на процесуален представител на З.К. и е представил
в оригинал договор за правна защита и съдействие.
От договора за правна
защита и съдействие от 28.02.2019 г. се установява, че З.К. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, като видно от отбелязването
същото е заплатено в брой.
Съобразно
представените справка-декларация за ДДС и дневник за продажбите в периода от
01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. адвокатското възнаграждение е осчетоводено от
адвоката и е деклариран дължимия ДДС върху заплатеното възнаграждение.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За успешното провеждане
на така предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване настъпването
на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния размер, както и
причинната връзка с обвинението в извършване на престъпление, за което е
постановена оправдателна присъда. Ответникът, от своя страна, за да обоснове
отхвърляне на исковата претенция следва да докаже изпълнение на задължението за
репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи
и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително възражението си по
чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на ищеца или съпричиняване
от негова страна за настъпване на увреждането.
Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
като по аргумент от чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, т.е отговорността на държавата е обективна. Достатъчно
е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по отношение на ищеца,
за да се проведе успешно и главно доказване на основанието на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно
обвинение.
В случая от приобщеното
по делото НОХД №726/2018 г. се установи, че с влязла в сила присъда на
08.05.2019г. ищецът е признат за невиновен по възведеното от Прокуратурата
обвинение за извършено престъпление по чл.
206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, поради което съдът приема, че първата предпоставка
за ангажиране отговорността на ответника е налице.
Спорен по делото е
въпросът относно дължимостта и размера на обезщетението за имуществени вреди, претендираното от ищеца.
В контекста на
изложеното по-горе имуществените вреди, претендирани
от ищеца, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, следва да се
намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконните действия на органите
по чл.2 от ЗОДОВ. Съобразно трайната съдебна практика такива се явяват
разходите направени от подсъдимия за ангажиране на адвокатска защита
в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда.
В настоящия случай
ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатения от
него по делото адвокатски хонорар за въззивната
инстанция в размер на 3600 лева, за което е представил доказателства пред
наказателния съд.
Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил сумата от 3600
лева, като съобразно отбелязването в договора плащането е извършено в брой.
Възраженията на ответника, че липсват доказателства за реално извършени
разходи, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което се
преценяват за неоснователни. Съобразно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договорът
за правна защита и съдействие, съдържащ означение за начина на плащане – в
брой, има характера на разписка и съставлява доказателство за реално извършване
на разхода за заплатено адвокатско възнаграждение. Още повече, от представената
счетоводна документация се установи, че сумата заприходена
и осчетоводена от адвоката, което води до категоричен извод за заплащането й от
ищеца в пълен размер.
По тези съображения
съдът намира иска за доказан по основание.
Относно размера на претендираното
възнаграждение ответникът с отговора на исковата молба е релевирал
възражение за прекомерност, както и възражение за освобождаването му от отговорност,
поради изключителна вина на ищеца, евентуално намаляване на отговорността му,
поради съпричняване на вредоносния резултат.
Съдът като взе предвид материалите по приобщеното НОХД
№ 726/2018г. по описа на ВРС намира възраженията на ответника по чл. 5 от ЗОДОВ
за неоснователни. За наличието на изключителна вина на пострадалия по смисъла
на посочената разпоредба следва да са налице данни за извършени такива действия
от негова страна, с които той да е умишлено да е провокирал разследващите
органи или прокуратура да предприемат наказателно преследване спрямо него. Съпричиняването, от своя страна, следва да е доказано по
несъмнен начин, като приносът на пострадалия за причиняване на вредата не може
да се предполага. Или хипотезата на чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗОДОВ е приложима
в случаите, когато пострадалият лично се е явил пред органите на досъдебното
производство и е направил неистински признания за авторство на престъплението
или въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият
определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление. Пострадалият следва виновно да е допринесъл за увреждането
като недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение или, за да се
забави или опорочи разследването на престъпление, като настъпилият вредоносен
резултат е в причинно-следствена връзка с поведението му (в този смисъл Решение
№ 244 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2012 г., IV г. о., ГК, ВКС). Конкретни
твърдения и доказателства за подобно поведение в случая не са налице, поради
което доводите за изключителна вина и съпричиняване
са неоснователни. Напротив, въззивното производство е
приключило в кратък срок, като причина за отлагане на заседанието е било
влошено здравословно състояние на ищеца, а не предприемане на действия, с които
да цели да забава производството.
Възражението на ответника срещу размера на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция като прекомерно и искането за неговото намаляване се преценява за
основателно.
Съгласно задължителните указания дадени в ТР № 1
/11.12.2018 год. по т.д. № 1/2017год. на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл.2,
ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи възнаграждението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения
в наказателния процес. В тази връзка, възражението на ищеца за недопустимо
намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено в наказателния процес и преклудиране на тази възможност при разглеждане на иска по
чл. 2 от ЗОДОВ, е неоснователно. Възражението по своята същност е за намаляване
размера на извършените разходи поради неположена от пострадалия дължима грижа
да организира защитата си, заплащайки възнаграждение над разумния размер, а не
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В
рамките на предмета на предявения иск съдът установява наличие или отсъствие на
причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда.
Съобразно трайната съдебна практика при предявен иск
по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но
само до разумния и обичайния размер като критерий за това е и Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с
добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава
размера на вредите, като в противен случай длъжникът не дължи обезщетение за
вредите, които кредиторът би могъл да избегне (в този смисъл Решение № 255 от 2.11.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 1011/2015 г., III г. о.).
В случая за
престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от НК. Съобразно чл. 13, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение
за такова обвинение възлиза на 800 лева за всяка съдебна инстанция. Установено
по делото, че адвокатското дружество на адвоката е регистрирано по ЗДДС, както
и че страната е платила адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият
ДДС, като тази сума се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение,
поради което следва да бъде включена в размера на възнаграждението (в този
смисъл определение № 782/12.12.2014 г. по ч.т.д. №
3544/2014 г. на ВКС, II ТО; определение
№ 422/21.07.2015 г. по ч.т.д. № 1675/2015 г. на ВКС, II ТО; определение № 670/19.10.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3982/2015 г.
на ВКС, IV ГО.). Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение за
наказателното производство пред въззивната инстанция
възлиза на 960 лева.
Съдът като съобрази фактическата и правна
сложност на наказателното дело, наличието на едно проведено пред въззивната инстанция съдебно заседание, при което не са
събирани доказателства, фактът, че възнаграждението касае процесуално
представителство пред въззивната инстанция (видно от
отбелязването на договора за защита и съдействие и датата на сключването му –
деня на провеждане на заседанието на въззивната
инстанция), намира, че уговореното
възнаграждение, надвишаващо три пъти и половина минималния съобразно Наредба
№1/2004 г. размер, е прекомерно, доколкото съществено надхвърля обичайния
размер на дължимото такова. Ето защо съдът намира, че Прокуратурата дължи обезщетение до двойния
размер на минималното адвокатско възнаграждение, т.е. за сумата от 2000 лв. Това е обоснован размер с оглед
обстоятелството, че за провеждане на заседанието пред въззивната
инстанция адвокатът е извършил предварителна подготовка, проучвайки в пълнота
производството, за да организира защитата на подсъдимия пред втората инстанция.
За изразходваната над този размер сума обаче Прокуратурата не дължи
обезщетение, тъй като
същата не се намира в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение,
същата надвишава обичайното възнаграждение в контекста на изложените по-горе
мотиви, поради което искът над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 3600 лв. е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при частично уважаване на исковата претенция съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за
един адвокат. В случая са налице доказателства, за внесена от ищеца
държавна такса в размер на 10 лева, поради което същата следва да
му бъде възстановена от ответника.
Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция не са представени, поради
което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. * да заплати на З.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство и защита пред въззивната съдебна
инстанция по ВНОХД № 1334/2018 г. по описа на ВОС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000 лева до претендираната
сума от 3600 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. * да заплати на З.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 10 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :