Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4661 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по постъпила искова молба, депозирана от „М. К.-БГ“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“В. Л.“№47, ет.3, ап.8,
представлявано от управителя Я. И. Д. срещу К.Д.Г. с ЕГН ********** ***, с
искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 17994,61 лева, представляваща
неплатени два броя фактури - № 41от 30.04.2018 г. в размер на 3401,19 лева и №
576 от 31.07.2018 г. в размер на 14593,42 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 11.09.2019 г. до
окончателното събиране на сумата, за които вземания има издадена заповед за
парично изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3613/2019 г. по описа на РС П..
Претендират се разноски, както в заповедното производство, така и в настоящото
производство.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че ответничката К.Г. е изпълнявала функциите на управител на ищцовото дружество за периода от 17.05.2012 г. до 29.10.2018 г. и в това си качество е имала достъп до касата на дружеството, тъй като е разплащала задълженията по сключването на търговски сделки. Посочва, че по два броя фактури – 41/30.04.2018 г. и 576/Р/31.07.2018 г. „М. К.-БГ“ ЕООД е закупило разсад – ягоди за стопанската си дейност. Сочи се, че във фактурите е определен начин за плащане – в брой или по сметка. Излагат се доводи, че ответницата взела от касата процесната сума за разплащане по фактурите, но не извършила плащания и не я възстановила в касата на ищцовото дружество. В подкрепа на изложеното посочва, че след като ответницата е заличена като управител на ищцовото дружество и е извършена ревизия се установила липсата на процесните суми. Твърди се, че ответницата била поканена да я възстанови, поради което подписала нарочна разписка от 28.03.2019 г., по силата на която се задължила да възстанови сумата до 31.05.2019 г.. Сочи се, че това не станало, поради което било инициирано заповедно производство. Твърди се, че с процесната сума ответницата се обогатила неоснователно. Претендират се и разноските сторени в заповедното производство и настоящото производство.
В проведеното съдебно
заседание за ищцовото дружество при редовност на призоваването се явява адвокат
Б., който моли съда да уважи исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му от съда особен представител – адвокат В.А. ***, в който е посочила, че становище по основателността на иска ще вземе в съдебното заседание, след евентуалното запознаване със становището на ответника. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, на които се позовава ищцовото дружество.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответникът не се явява. За него се явява адвокат В.А. *** в качеството й на особен представител. Моли съда да приеме, че искът е неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 2035/13.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3613/2019 г., съдът е разпоредил длъжникът К.Д.Г., да заплати на кредитора ищцовото дружество сумата в размер на 17 994,61 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен съд - 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 360 лева - държавна такса и сумата от 1070 лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта в връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е дал указания на кредитора да предяви настоящата искова претенция в едноседмичен срок от получаване на съобщението с указанията.
От представената по делото разписка от 28.03.2019 г., неоспорена от ответната страна се установява, че ответницата е поела задължението да възстанови лично сумата в размер на 3401,19 лева по фактура № 41/30.04.2018 г. и сумата в размер на 14593,42 лева по фактура 576/31.07.2018 г., които са издадени на „М. К. БГ“ ЕООД. Ответницата е посочила, че дадените суми са получени от нея лично и се задължава да ги възстанови до 31.05.2019 г..
По делото са представени фактура № 41/30.04.2018 г. и фактура № 576/31.07.2018 г., от които се установява, че ищцовото дружество е следвало да заплати сумата в размер на 3401,19 лева по първата фактура и сумата в размер на 24388,42 лева по втората фактура. Фактурите имат за предмет разсади за ягоди.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Р. П. Г.. От показанията й се изяснява, че работи в счетоводна кантора, която обслужва ищцовото дружество. Посочва, че ответницата е била управител на „М. К. БГ“, като собственик на капитала било лицето П. Д.. Изяснява, че фирмата започнала дейност реално от 2018 г., като К. отговаряла за цялостното й функциониране. За процесните фактури посочва, че са получени от „М. К. БГ“ от италиански фирми, с предмет закупен разсад ягоди, като по тях само по едната е постъпило частично плащане в размер на около 9000 лева, направено от ответницата в качеството й на управител на ищцовото дружество. Сочи, че от ответницата нямало никакви постъпления по двете фактури, като изяснява, че последната имала пълномощно за разпореждане с парите на дружеството ищец. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 3613/2019 г., по описа на РС П., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника К.Г.. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца. По допустимостта на производството съдът съобрази и Определение № 260144/24.11.2020 г, постановено по в.ч.гр.д. № 782/2020 г. по описа на ОС П..
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че ответницата е взела процесната сума за заплащане по два броя фактури – 41/30.04.2018 г. и 576/Р/31.07.2018 г., че със същата се е обогатила за сметка на ищеца, както и липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява по категоричен начин, че ответницата е получила процесната сума в размер на 17994,61 лева, с която е следвало да бъдат заплатени задълженията дължими от ищцовото дружество, на което ответницата е била управител по това време по два броя фактури - № 41от 30.04.2018 г. в размер на 3401,19 лева и № 576 от 31.07.2018 г. в размер на 14593,42 лева. Горното се потвърждава от приетата и неоспорена от ответницата разписка изходяща от нея до ищеца.
Доказва се и втората предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно, че липса валидно основание за това имуществено разместване. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответната страна, че сумата е получена на някакво основание, на което сумата да бъде задържана от ответницата. Последната не ангажира и никакви доказателства, че процесната сума е възстановена на ответното дружество. Липсват и такива твърдения от нейна страна.
Във връзка с горното, съдът намира, че предявеният иск за главница като основателен следва да бъде уважен. Като законова последица от неговото уважаване се явява основателно и искането за присъждане на законна лихва от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат и сторените от ищцовото дружество разноски в заповедното и настоящото производство в общ размер на 3460 лева, от които 2030 разноски в исковото производство и сумата в размер на 1430 разноски в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „М. К.-БГ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“В. Л.“№47, ет.3, ап.8, представлявано от управителя Я. И. Д. срещу К.Д.Г. с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на „М. К.-БГ“ сумата в размер на 17994,61 лева, представляваща неплатени два броя фактури - № 41от 30.04.2018 г. в размер на 3401,19 лева и № 576 от 31.07.2018 г. в размер на 14593,42 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която ответницата е получила без основание и с която се е обогатила за сметка на ищеца, за които вземания има издадена заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3613/2019 г. по описа на РС П..
ОСЪЖДА К.Д.Г. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „М. К.-БГ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“В. Л.“№47, ет.3, ап.8, представлявано от управителя Я. И. Д., сумата от 3460
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото и
заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: