№ 975
гр. Пловдив, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502282 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Делото е образувано по повод подадено възражение по чл. 423 ГПК от АТ. В. Л., чрез
адв. С.П., АК Пловдив, срещу издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № 10888/2020 г. на РС Пловдив. Длъжникът Л. твърди, че с
получаване на съобщение с изх. № 003116/13.04.2021 г. по изп.дело № 225/2021 г. на ЧСИ
Р.Р., с район на действие ПОС, е известена от за образувано изпълнително производство, от
което е разбрала и за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
10888/2020 г. на РС Пловдив. Твърди, че заповедта за изпълнение ни е и била връчена
редовно от съда, поради което не е имала възможност да узнае за нея.
Сочи се във възражението, че съобщение с изходящ № 033116/13.04.2021 г. от ЧСИ
получила на 24.07.2021 г., а в последващата молбата за изпълнение на дадени от съда
указания за представяне на писмени данни за датата, на която е узнала за издадената
заповед, че го е получила на 28.07.2021 г. Във възражението твърди, че не е била неспазена
процедурата по чл. 47 от ГПК при връчване на заповедта, тъй като към датата, когато е била
посещавана от призовкаря, е имала друг адрес, посочен в докладна записка за извършена
проверка, твърди, че не е изискана от заповедния съд справка от БДН за адрес, на който
може да бъде открита, поради което е била лишена от възможността да узнае за издаване на
заповедта, тъй като същата не е живяла на адреса, на който е била търсена и на който е
залепено уведомление.
Моли да бъде прието депозираното възражение, като бъде отменена издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Моли да бъде спряно изпълнението на
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 10888/2020 г. по описа на РС Пловдив и образуваното
1
на основание издадения изпълнителен лист от 12.01.2021 г. изпълнително дело № 225/2021
г. по описа на ЧСИ Р.Р. с район на действие ПОС. Моли също да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на адв. С.П., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА а предоставена правна помощ на
лице в затруднено материално положение. Представя копие от техническа експертиза по
гр.дело 371/2021 г. на ПРС, не са формулирани други доказателствени искания.
Ответната страна „Агенция за събиране на вземания“ АД изразява становище за
неоснователност на възражението. Оспорва и искането на длъжника за присъждане на
разноски, доколкото, при приемане на възражението, с акта на съда не приключва
заповедното производство. Моли да не бъде уважавано искането на длъжника за приемане
на възражението, претендира присъждане на разноски.
При проверка на подаденото възражение се установи, че същото е процесуално
допустимо, като подадено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес.
Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е връчена
надлежно или когато заповедта е била връчена надлежно, но поради изложените в нормата
обстоятелства за длъжника не е било възможно да узнае своевременно за връчването, или не
е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато
установи, че са налице предпоставките по посочената алинея първа на нормата, и съответно
прилага останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК.
За наличието на общата предпоставка за приемане на възражението от въззивния съд
- длъжникът да е спазил 1-месечния срок от узнаване на заповедта за изпълнение, не са
представени доказателства, въпреки дадените указания от заповедния съд. Момента на
узнаване на заповедта за изпълнение е фактически въпрос, подлежащ на доказване от
страната, която го твърди в свой интерес. В тежест на длъжника е да установи, че е спазил
законоустановения срок, като докаже момента, в който е узнал за издадената заповед, което
не е сторено от него, поради което и съдът приема, че не е доказано наличието на общата
предпоставка на закона – възражението на длъжника да е подадено в месечен срок от
узнаване на заповедта за изпълнение, поради което и не са налице предпоставките на закона
за приемане на възражението му по чл. 423 от ГПК, с оглед което същото не следва да бъде
приемано.
Освен изложеното не се доказва наличието и на някоя от специалните предпоставки
на закона за приемане на възражението на длъжника по чл. 432 от ГПК. Същият твърди, че
заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, тъй като съдът не е направил спавка
БДН (вероятно се има предвид НБД) и не е връчил заповедта на адреса на длъжника, за
който е имало данни в докладна записка, заповедта не му е била връчена лично и не е имал
възможност да узнае за нея, тъй като връчването не е осъществено на адреса, на който
2
живее.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. д. № 10888 от 2020 г. на Районен съд
Пловдив, ХV гр. с-в, производството е било образувано по Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу АТ. В. Л., за
сумите от 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща дължима главница по договор
за заем CrediGо № 5342-00021552, сключен на 21.12.2018 г. с „Микро кредит” АД,
вземанията по който са прехвърлени на 09.02.2018 г. с Приложение № 1 от 10.05.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в
размер на 223,40 лева (двеста двадесет и три лева и четиридесет стотинки),дължима за
периода от 21.01.2019 г. до 21.03.2020 г.; застрахователна премия в размер на 1287,00 лева
(хиляда двеста осемдесет и седем лева) за периода 21.01.2019 г. – 21.03.2020 г.; лихва за
забава по договора за заем в размер на 92,05 лева (деветдесет и два лева и пет стотинки) за
периода 21.01.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.08.2020 г. до окончателното погасяване,
както и разноските по делото в размер на 58,05 лева за държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37
ЗПП и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е била изпратена за връчване на длъжника АТ. В. Л., на
посочения в заповедта адрес на длъжника. Противно на твърденията във възражението, при
произнасяне по заявлението е била направена служебна справка НБД за регистриран
постоянен и настоящ адрес на длъжника, като, видно от същата, регистрираните адреси
съвпадат с този, посочен в заявлението (л. 13 от заповедното производство).
Заповедта не е била връчена, а се е върнала с отбелязване на връчителя от 06.10.2020
г., съгласно което лицето не е било открито на адреса, не е получил съдействие от
домоуправителя и съседите за връчването и, като е удостоверил факта, че лицето живее на
адреса. С оглед така удостоверените обстоятелства е направена справка за трудови договори
на длъжника, на осн. разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, като действащи такива не са
установени. Указано е на длъжностното лице по призоваване отново да връчи книжата на
посочения адрес, както и да посети най-малко три пъти адреса, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от тях е неприсъствен ден.
Длъжностното лице, отговорно за връчването е посетил адреса на 16.10.2020 г., 25.10.2020 г.
и 8.11.2020 г., като последните две дати са в неделен ден, удостоверено е, че лицето не е
открито, че домоуправителя не съдейства, като на адреса не е открито лице, на което да бъде
връчено съобщението. Разпоредено е на адреса да се залепи уведомление, по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК. Указанията са изпълнени, лицето отново не е било намерено, видно от
приложеното съобщение, нито лице от адреса, на което да бъде връчена заповедта, като,
видно от приложените към заповедното производство разписки, е удостоверено от
3
длъжностното лице залепване на уведомление на входната врата на блока, поради липса на
достъп до врата на ап. 14, както и пускане на екземпляр от уведомлението в пощенската
кутия на адреса – ап. 14, на 20.11.2020 г. След изтичане на двуседмичен срок от залепване
на уведомлението съдът с разпореждане е приел заповедта за връчена, като е разпоредил да
се докладва делото след изтичане на месечен срок за отговор, с разпореждане от 08.12.2020
г. С разпореждане от 12.01.2021 г. съдът е констатирал, че заповедта е редовно връчена след
изтичане на срока за получаване на книжата от канцеланията на съда, констатирал е, че в
срока по чл. 414 ГПК не е постъпило възражение от длъжника, поради което заповедта е
влязла в сила и е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на нея.
От направената по настоящото дело служебна справка за адресна регистрация на
длъжника се установява, че и към момента регистрираните адреси на длъжника са тези, на
които е било осъществено връчването в заповедното производство. На същият адрес е
получено и лично съобщението до длъжника на л. 13 от настоящото дело. Няма
доказателства за съществуването на твърдяната във възражението докладна записка относно
извършена проверка, в която се сочи друг адрес на длъжника. Поради изложеното
нъстоящият състав на ПОС приема, че при постановяване на връчване на заповедта за
изпълнение чрез залепване на уведомление, заповедния съд е спазил процедурата, указана в
разпоредбите на чл. 47, ал.1, т. 1-5 от ГПК, към които препраща чл. 47, ал.7 от ГПК, касаеща
връчване на заповед за изпълнение. Тази заповед е била надлежно връчена на длъжника,
чрез залепване на уведомление, на адреса, на който са събрани данни, че живее и не може да
бъде открито. Спазени са зискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК за броя на посещенията на
адреса и времето на посещенията, както и продължителността на периода, през който
адресата е бил търсен, но не е бил намерен на адреса. Направена е служебна справка за
адреса на длъжника, при образуване на производството, като същият напълно съвпада с
този, на който е залепено уведомлението. Удостоверено е залепване на уведомленито на
входната врата на блока, при удостоверена предпоставка за това - липсата на достъп до
вратата на жилището, поради заключване на входнта врата и отказ за съдействие на съседи и
домоуправител за връчването. Удостоверено е и пускане на копие от уведомлението в
пощенската кутия. Именно при хипотеза, при която не е осигурен достъп до адреса, законът
предвижда залепване на уведомление на входната врата – чл. 47, ал. 1 от ГПК, като точно
такава е надлежно удостоверена и от връчителя. Направени са служебни справки за трудова
заетост на длъжника, като не е установен регистриран действащ трудов договор.
Твърденията на длъжника, че е бил адресно регистриран на друг адрес, както и, че
това е било надлежно удостоверено в докладна записка, не намират опора в представените
по делото и приложеното производство доказателства, нито в служебно извършената
справка за адресна регистрация по настоящото делото. Ето защо не е налице хипотезата на
чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Законът, при наличие на надлежно връчване, не лично, обвързва
лишаването от възможност за своевременно узнаване на връчването на заповедта от
длъжника с особени непредвидени обстоятелства, каквито в подаденото възражение не се
4
твърдят, поради което и не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Предметът на настоящото производство се свежда единствено до преценка дали са
налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от ГПК. Останалите твърдения във връзка с
материалното правоотношение между страните и представените в тази връзка доказателства,
които няма данни да касаят и същото правоотношение, не подлежат на разглеждане и
обсъждане в настоящото производство.
След като констатира, че не са налице предпоставките на закона, то подаденото
възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение, на осн. Чл. 423 от ГПК, не средва
да бъде приемано.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от заявителя, съдът
намира, че такива следва да бъдат присъдени, с оглед изхода от делото, в размер на 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП. Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1 ГПК с вх. № 43445/ 02.08.2021 г. на ПРС,
депозирано от АТ. В. Л., ЕГН: **********, гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 31, ет. 1, ап.
1, чрез адв. С.П., АК Пловдив, съдебен адрес гр. Пловдив, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис
411, против Заповед № 4742 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, от
01.09.2020 г., издадена по ч.гр.дело № 10888/2020 г. по описа на РС Пловдив.
Осъжда АТ. В. Л., ЕГН: **********, гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 31, ет. 1,
ап. 1, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 2, ап.4, офис - страда Лабиринт, общ. Столична, обл. София,
сумата от 50 лева (петдесет лева) възнаграждение за юрисконсулт, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5