Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 09.06.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
в закрито заседание на девети юни, през две
хиляди и двадесет и
първаа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като изслуша докладваното от
съдията Кюркчиев ч. гр. д. № 1952 по
описа на СГС за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г.Ф., срещу
Постановление от 30.11.2020г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по
възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя по изпълнително дело № 20207870400156 съгласно описа на ЧСИ М.Д.с
рег. № 787 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд.
Жалбоподателят, в
качеството на длъжник по изпълнението, поддържа твърдение, че размерът на възнаграждение
на процесуално представителство в изпълнителното производство, които били
възложени в негова тежест, са прекомерни. Според жалбоподателя, точно такъв извод
се налагал, като се отчитат установените минимални размери на адвокатските
възнаграждения и очевидната липса на правна и фактическа сложност на
процесуалните действия, които били извършени в рамките на изпълнителното
производство от страна на взискателя. При това, тази редукция била обоснована,
като се отчита обема на извършените процесуални действия в изпълнителния процес.
Моли за отмяна на Постановлението на съдебния изпълнител от 30.11.2020г., с
което е оставено без уважение възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК – за сумата
над 200 лева.
Насрещната страна
по жалбата – Д.И.К., М.С.К.и Н.С.К.легитимирани в качеството на взискател в
изпълнителния процес – не изразяват становище за нейната допустимост и основателност.
В предоставеното
пред съда писмено становище, съдебният изпълнител ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при КЧСИ
и район на действие Софийски градски съд – той поддържа становище за допустимост,
но за неоснователност на жалбата, доколкото обжалваното постановление било
съобразено с нормативно установените изисквания за минималните размери на
разноските, които се дължат в изпълнителното производство. Налице били доказателства
за фактически изплатена сума на адвокатски хонорар, а при това били извършени и
фактически правни действия в хода на изпълнителния процес, които мотивирали
извода, че процесуалния представител на ищците е такива процесуални действия,
чиито обем и сложност не допускали да бъде извършена редукция на разноските за
възнаграждението от съдебния изпълнител.
Като взе предвид
съдържанието на приложения препис от изпълнително дело № 20207870400156
съгласно описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при КЧСИ съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнителното дело
е образувано на 06.12.2018г. по молба на Д.И.К., М.С.К.и Н.С.К./взискатели за
парично вземане/ срещу Г.Ф. /длъжник по изпълнението/, въз основа на
изпълнителен лист от 04.11.2020г. издаден по гр.д. № 13764/15г. съгласно описа
на І-19 с-в на Софийски градски съд.
В изпълнителното
дело са приложени Договор за процесуално представителство и пълномощно, чието
съдържание предвижда задължение на представляваните лица да заплатят за
услугата по процесуално представителство сумата от 2250 лева. Заплащането е
удостоверено с термина „платими“, срещу което е извършено
отбелязване „ изцяло и в брой“.
На 20.11.2020г. е
връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, а на 25.11.2020г.
длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на разноските, които са му
възложени – в частта по отношение на възнаграждението на процесуалния
представител на взискателя.
С
обжалваното Постановление от 30.11.2020г., съдебният изпълнител се е произнесъл
по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
взискателя.
С това
постановление са посочени приетите разноски по изпълнително дело № 20207870400156
съгласно описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при КЧСИ и район на действие Софийски
градски съд.
Споменатото
постановление от 30.11.2020г. е връчено на длъжника и обжалвано от него в
предвидения от чл. 436, ал.1 от ГПК срок.
Настоящият съдебен
състав, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените
доказателства, достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
В тази част,
жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от
ГПК срок срещу подлежащо на обжалване постановление на съдебен изпълнител.
Разгледана по
същество, подадената жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Размерът на
разноските, които взискателя има право да получи в рамките на изпълнителното
производство е нормативно регламентиран, като минимум. Това означава, че е
налице минимална стойностна граница, която не може да бъде преминавана, дори
при изпълнителни дела, които се отличават със съвсем минимална правна и
фактическа сложност.
При възражение за
прекомерност, в контекста на приложното поле на чл. 78, ал.5 от ГПК, настоящият
съдебен състав е длъжен да прецени, дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените процесуални действия по конкретното
изпълнително дело.
В конкретния случай
- при определяне на размера на дължимите разноски за възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя – точното приложение на разпоредбите на
чл. 10, т. 1 от НМРАВ определят минимално възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 200 лева, като се има предвид факта, че
процесуалният представител е подписал само молба за образуване на
изпълнителното дело и не са извършени други изпълнителни действия.
Посочените във
възражението на взискателя действия на неговия процесуален представител, не
представляват някакви изключителни или извънредни процесуални усилия, но са
част от естествените, минимални процесуално необходими действия за образуване
на изпълнително дело. Тези действия очевидно се вместват смислово и фактически
в понятието „образуване на изпълнително дело“ и поради това, съдът счита, че за
извършването им не се дължи отделно, допълнително възнаграждение на
процесуалния представител.
Следователно,
съотнесена към минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената от
взискателя сума е приблизително 5-6 пъти над тези размери.
При това,
настоящият състав на съда отчита високата професионална квалификация на
адвоката, който е представлявал взискателя, но не би могъл да игнорира липсата
на елементарна правна или фактическа сложност в конкретния изпълнителен процес,
а именно това е възприятия от законодателя критерий за редукция. Възприятия от
законодателя институт на чл. 78, ал.5 от ГПК очевидно е насочен по- скоро към
установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право. В конкретния случай,
съдът е длъжен да се съобрази с волята на законодателя и с конкретните факти,
които бяха обсъдени по- горе.
Мотивиран от
горните изводи, съдът приема, че направените разноски за процесуално
представителство следва да бъдат редуцирани, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК
до размера на сумата от 200 лева.
По изложените
съображения, съдът следва да измени Постановление от 30.11.2020г., с което
съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
и при това- да допусне допълнителна редукция до размера на сумата от 200 лева.
С оглед изхода на
делото, макар и при липса на списък по чл. 80 от ГПК но с оглед съдържащото се
в жалбата изрично искане в такава насока-
взискателят следва да бъде осъден да заплати на длъжника /жалбоподателя/
сумата от 273 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
обжалваното Постановление
от 30.11.2020г., с което съдебният изпълнител се е произнесъл по възражението
на Г.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, за прекомерност на разноските за
процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело № 20207870400156
съгласно описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при КЧСИ и район на действие Софийски
градски съд, в частта - за
превишението: над сумата от 200 лева /двеста лева/ и до пълния размер на приетите
разноски 2250 лева и
НАМАЛЯВА ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНОСТ, на основание чл. 78, ал.5
от ГПК сумата на разноските, дължими за процесуално
представителство на взискателя - Д.И.К., М.С.К.и Н.С.К.по изпълнително дело № 20207870400156
съгласно описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при КЧСИ, до размер на сумата от 200 /двеста/лева.
ОСЪЖДА „Д.И.К., М.С.К.и Н.С.К., с адрес гр. Сливен, ул. „*******да
заплатят на Г.Ф. с адрес ***- на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 273
/двеста седемдесет и три/ лева за съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.