№ 36026
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110110848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от ищците *************, чрез ********* с искане за
изменение на постановеното по гр.д. № ********* по описа на ******* Решение №
******* в частта му за разноските, като на ищците бъдат присъдени сторените в
производството разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава изцяло
предявения иск, като по делото е постановено решение, съобразно признанието. В тази
хипотеза приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал
иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за приложение на цитираната разпоредба, като счита, че с
извънсъдебното претендиране на процесното вземане (дори и несъществуващо)
ответникът по отрицателен установителен иск за отричане на вземането не дава повод
за завеждане на делото. При сега действащия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В този смисъл е и и
константната практика на ВКС (в този смисъл – Определение № 474/07.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 6063/2019 г. на ВКС, Определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017
г. на ВКС, Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС и много
други.).
В допълнение следва да се посочи, че цитираното от ищците Определение №
********* по ч.гр.д. № 759/2024 г. по описа на ВКС, ГК, IV отд. е неотносимо към
1
спора, тъй като касае предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, в която хипотеза
ответникът разполага с изпълнителен титул.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците *************, чрез
********* за изменение на постановеното по гр.д. № ********* по описа на *******
Решение № ******* в частта му за разноските, като на ищците бъдат присъдени
сторените в производството разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при *******: _______________________
2