№ 247
гр. Тетевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20244330100791 по описа за 2024 година
Предявен е с иск с първоначалната искова молба установителен иск за собственост на
идеална част от поземлен имот и на собственост върху жилищен етаж - втори от жилищна
сграда с посочен адрес в с.к,при условията на евентуалност предявява иск за извършени
подобрения в посочения имот с цена на иска срещу ответницата Д. Р. С. от 10 000.00 лева и
срещу нея и ответницата Ф. Р. С. в размер на 1 500.00 лева/въпреки допълрнителната
уточнителна молба,претенцията срещу ответника Ф. д не е оттеглена/.
Излага се в исковата молба, че от 2001 г. ищеца заедно със съпругата си Р. И. Ю.
живеят на втория етаж от къща, находяща се в с. к, обл. Ловешка, ул. щ, представляваща
сграда с идентификатор 9, като едновременно с това ползват и част от двора - Поземлен
имот 9, който имот е съсобствен между двете ответници и че до момента не е поделен и
няма разпределение на правото на ползване. Излага се, че неговата майка Д. 9 С. живее на
първия етаж от къщата, че къщата е построена от неговия дядо - нейния баща и земята е
купена също от дядо му. Ответницата Д. С. цял живот е живеела на първия етаж от къщата и
родителите му нямат граждански брак и никога не са живели заедно.
В действителност, той е роден и израснал в имота и къщата. Излага се от ищеца, че
от над 40 години живее в имота, а над 20 години - на втория етаж от къщата. През годините
помагал на майка си, която живее само на първия етаж от къщата. Когато станал пълнолетен,
майка му позволила да си ремонтира втория етаж на къщата и ако желае да се изнася да
живее там, а първия етаж ще останел за сестра му. Направил ремонт на втория етаж от
къщата - кухня, спални, коридори, обзавел ги. Междувременно между първия и втория етаж
на къщата направил обща баня с тоалетна, която да се ползва и от майка му и от неговото
семейство. В последствие решил напълно да се отдели от майка си и след нейно
1
разрешение, изградил стена във вътрешния коридор между първия и втория етаж от къщата,
като направената от него тоалетна, останала само за нейно ползване. В двора на къщата
направил външна тоалетна.
Неговата майка никога не е възразявала да прави ремонти. Напротив – насърчавала го
да правя такива. Откакто се оЖ.л през 2001 г., започнал да плаща и сметките за консумативи
- ток и вода за къщата. Всички в този дом знаели, че вторият етаж от къщата е за ищеца,
който е отделен и с отделен вход. Д. С. ползва и продължава да ползва само първия етаж от
къщата. Поради това и през годините е правил няколко ремонта на втория етаж, последният -
през 2020 г.
До настоящия момент, тя не е прехвърлила правото на собственост върху втория етаж
от къщата по предвидения в закона ред - с нотариален акт и това обосновава правния
интерес да подаде настоящите искове. Излага се от ищеца, че е собственик на 1/4 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 9 и на втория етаж от сграда с идентификатор 9.1 ,
с адрес: с.к, ул.“9
При условията на евентуалност, иск за подобрения, първоначално с исковата молба
срещу ответницата Д. С., за подобрения в имота и жилищна сграда, а срещу другата
ответница само за поземлен имот във връзка с тоалетната.
С допълнителни молба от стр.70 - 73 и последна такава от 21.02.2025 г. не се променя
претенцията и легитимацията на страните по отношение на установителните искове за
собственост, корекцията е по отношение на претенцията и легитимацията на ответника по
евентуалния иск, същия е насочен само срещу ответницата Д. С..
Ищецът моли да бъде постановено решение,с което да се признае за установено по
отношение на ОТВЕТНИЦИТЕ Д. Р. С., с ЕГН ********** и Ф. 9 С., че аз М. М. Г.,
ЕГН********** е собственик,на основание давностно владение, на 1/4 идеална
част/съобразно петитума на иска и допълнителната молба-стр.57-ма и 70-на-73-та от
делото/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 9 /ее/, находящ се в област Ловеч,
община Тетевен, с. к, ул. "о вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 т), площ 907 кв. м, стар номер ф Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
1791/30.10.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК
Моли да блъде постаноэвено решение,с което да се признае за установено по
отношение на ответницата Д. Р. С., с ЕГН ********** ,че собственик на основание
давностно владение на Втори етаж от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР а, находяща се в
област Ловеч, община Тетевен, с. к, ул. "о вид собств. Частна, функц. предн. Жилищна
сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 78 кв. м, Заповед за одобрение на
КККР № РД-18- 1791/30.10.2018 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК.
В случай, че съдът реши, че искът за собственост е неоснователен, при условията на
евентуалност, моли да бъде осъдена ответницата Д. Р. С. да му заплати направените
подобрения в СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР 9.1, а двете ответнички и подобренията в
поземлен имот С ИДЕНТИФИКАТОР 9, находяща се в с. к, община Тетевен, обл.
Ловеч,подборно описани в исковата молба и допълнителни уточнителни молби,в изпълнение
указания на съда след възраЖ.я на ответниците, чиято обща стойност за сградата и
изградената в двора тоалетна е 10 000.00 /десет хиляди/ лева, с която сума аз съм обеднял, а
двете са се обогатили.
В срока по чл.131 е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците,
чрез адв.Г., в който освен възраЖ.я за нередовност на ИМ, която е оставяна в хода на
производството без двиЖ.е, по основателността на исковете е изразено следното становище:
Оспорено е твърдението на ищеца, че през годините бил демонстрирал явно
намерението си, че е собственик на втория етаж от къщата и половината от двора, твърди се,
2
че първата ответница или майката на ищеца Д. С. непрекъснато му се е противопоставяла на
извършваните от него действия, свързани с ползването на имота и извършваните от него
ремонтни работи, включително и отнемането на възможността й да ползва втория етаж от
къщата. Твърди се, че на моменти, ищеца е тормозил, в това число и чрез нанасяне на побой,
че и е причинил телесно увреждане преди години, че е подавала жалби до прокуратурата,
образувани преписки и по този повод с Нотариална покана рег. №ж г. на Нотариус Ивайло
И. уведомила изрично ищеца, че по нейна воля живее на втория етаж от къщата, която е
изключително нейна собственост, заявила е, че ищецът не се държи с нея уважително, че
има нужда от спокойствие, предупредила е същия, че ще използва правата си на собственик
на имота, поискала е да го освободи, както и с тази покана е поискала от ищеца да й плаща
наем в размер на 200 лв. месечно. Поканата е била връчена на ищеца на 12.08.2020 г. По
предявените в условия евентуални искове, е изложено, че ищеца никога не е бил владелец на
имота и втория етаж от сградата, а само обикновен държател. Не се оспорва, че част от
описаните в исковата молба ремонтни работи в имота са извършени от него, но това е
ставало без съгласието и при противопоставянето от страна на първата ответница. Друга
част са извършени не, както се твърди, в периода след 2020 г., а преди това. Някой от
описаните ремонтни работи не са извършвани от ищеца, а приживе от неговия дядо, като
тези дейности са посочени в отговора.
Считат исковете за извършените подобрения за неоснователни, тъй като същите не са
се явявали необходими, а луксозни такива.
С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, във връзка с цитираната в
отговора нотариална покана. По иска се твърди, че ищеца не е извършил нито една наемна
вноска до момента. Налице е правен интерес от Д. С. за предявяване на иска, моли да се
приеме същия за съвместно разглеждане, като бъде осъден ищеца да заплати на ответницата
Д. С. – ищца на насрещния иск , сумата от 7200 лв. за ползване на втория етаж от сграда с
идентификатор 9.1, за периода от 01.10.2021 година до датата на предявяване на иска, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
По насрещния иск е депозиран писмен отговор от ответника, който твърди, че не
става ясно какво ползва като площ и помещения, ограничаван ли е достъпа на Д. Р. С. до
втория етаж, какъв е срокът за плащане на това задълЖ.е за наем, какъв е начина , че покана
не може да бъде сама по себе си основание за да се приеме, че има валиден сключен договор
за наем, тъй като такъв няма, че не става ясно от поканата какво е укоримото поведение към
ищцата.. Заявява се, че действително такава покана е получавал, но след незабавен разговор
с Д. 9 С. в присъствието на техни познати, майка и му заявила, че не е чела какво пише в
поканата и целта й е била, да й се помага повече в къщната работа, което никога не й е
отказвано. Признава, че една от сестрите му е дала съвет за изготвяне на поканата, че от 20
години ответника по насрещният иск плаща всички консумативи на цялата къща, което
означава, че Д. С. не е плащала в този период консумативите. Изразено е становище по
отношение на размера на наема, тъй като се твърди, че няма пазар в с.к, че конфликта не е
между ищеца по насрещният иск и неговата майка, а между дядото и майката.
Моли да се отхвърли насрещния иск.
В прилоЖ. по делото писмени защити,страните,чрез пълномощниците си адвокати С.
и Г.-ЛАК,доразвиват съобраЖ.ята си по съществото на делото.
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на ответника Д.
С.,показанията на свидетелите ш,заключенията на съд.-техническата експертиза,изготвена от
вещото лице арх.До К.,на съд.-медицинската експертиза,съд.-техническата
експертиза,изготвена от вещото лице Ц. С.,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка поделото:
С договор за дарение,обективиран във формата на нотариален акт №7/1982г на РС-
Тетевен,ответниците били надарени с имот,който по действащата КККР на село к,Лов.обл. е
3
заснет като имот с идентификатор 9,адрес на имота село к,ул.щ,площ от 907 кв.м.,трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10м/.
В цитирания имот е застроена жилищна сграда с идентификатор 9.1.,площ от 78
кв.м.,брой етажи-2,брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни,предназначение-
жилищна сграда,като в скицата за имота за собственици на сградата са посочени
ответниците,на основание нот.акт №7/1982г.
От гласните доказателства по делото се установява,че жилищната сграда е изградена
след сключването на договора за дарение,от бащата на ответниците,както и че друга заснета
в имота жилищна сграда с идентификатор 9.2. се обитава от ответницата Ф. С. и
семейството и.
Приложена е тъжба от ответницата Д. С.,вх.№ъг срещу ищеца,,като с постановление
от 21.09.2020г на РП-Тетевен е отказано образуване на досъдебно производство,тъй като
липсват данни за извършено престъпление от общ характер.
През 2023г ответницата Д. С. подала друга жалба срещу сина си/ищеца по
делото/,като с постановление от 12.06.2023г на РП-Ловеч,ТО Тетевен е отказано образуване
на досъдебно производство,по преписката е приложен протокол за предупреждение на
ищеца по чл.65 от ЗМВР.
Приложено е заявление от отв.Д. С. до ЕРМ Запад от дата 14.06.2024г за
възстановяване на снабдяване с ел.енергия,за обект-жилището с идентификатор 9.1.,фактури
за заплатена ел.енергия за обекта от 14.08.2024г,13.05.2024г,на името на ответницата Д.
С.,заявление за преустановяване захранване с ел енергия за посочения имот от
13.05.2024г,,приходни квитанции за заплатен от ответницата данък ,за земя и сграда в село
к,ул.ш от 04.12.2024г,в които са посочени години за които се дължи,както следва:от 2012г до
2023г.
ПрилоЖ. са доказателства/стр.183192/ за извършени плащания от отв.Д. С. за битови
отпадъци,ток и вода от 2023г.,2021г.,както и върху част от документите датата на клеймото е
нечетлива.
Приложена е нотариална покана от отв.Д. С. до ищеца,връчена му на дата 12.08.2020
година,с която е отправена покана за заплащане на наем за ползване на втория етаж от
жилищната сграда с идентификатор 9.1.,в размер на 200.00 лева месечно.
От гласните доказателства се установява,че от 2001г ищецът и семейството му
живеят на втория етаж на жилищната сграда,п посочения по-горе идентификатор,както и че
ищецът е извършил редица подобрения на етажа.
От заключението на съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице К. се
установява,че жилищната сграда с идентификатор 9.1. е двуфамилна,както и че реално е
поделяема на две самостоятелни жилища,като вторият етаж съставлява и отговаря на
изискванията за самостоятелно жилище.
От заключението на съд.-техничцеската експертиза,изготвено от вещото лице С. се
установява,че сумата на направените разходи за изграждане на подобренията върху
процесния имот –втория жилищен етаж на сградата е в размер на 40 130.00 лева и в размер
на 2 200.00 лева за подобренията в поземления имот.Пазарната стойност на недвижимия
имот се е увеличила с 34 300.00 лева вследствие на извършените подобрения.Пазарния наем
за втория жилищен етаж на сградата без отчитане на извършените подобрения е в размер на
293 лева,като за периода от 01.10.2021г до 01.07.2025г същият е в размер на 11 819
лева.Наемът е определен по метода на капитализиране на бъдещите парични преводи.
От допълнителното заключение на експертизата,е определен пазарния наем за горния
обект по метода на посредственото сравнение,като същия е посочен в размер на 4 685.74
лева за периода от 01.10.2021 година до 01.07.2025 година.
4
От заключението на съд.-медицинската експертиза,изготвена от д-р Й. се установява,че от
направена рентгенография на ответницата Д. С. е установено наличие на стара фрактура в
метафизата на четвърта метакарпална кост с лека деформация и оформени костни натрупвания на
мястото на счупването.
Не може да се установи давността на фрактурата.
При така изложената фактология се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск за собственост на ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 9
и на втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор 9.1. по КККР на село
к,Лов.обл.,с адрес на имота в село к,ул.“5на придобивно основание-давностно владение, е
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне,като такъв.
От обясненията на ответниците,както и събраните доказателства се установява,че
сградата с идентификатор 9.1. е построена след като през 1982 година бащата на
ответниците ш ги е надарил с поземления имот/дворно място/,като сградата също е строена
от дарителя и за дъщеря му Д. С..Другата страда в съсобствения имот с идентификатор 9.2. е
изградена през 1982г от ответницата Ф. С. и нейния съпруг. Ответницата Ф. С. заявява в
обясненията си,че сградата с идентификатор 9.1. е построена 2,3 години след къщата,която
те са построили със съпруга си,т.е. около 1984-1985 година. Този факт не се оспорва от
ищцовата страна.В същата насока и относно това кой е изградил жилищната сграда,предмет
на установителния иск са показанията на свидетеля ш
Установява се също така,че в сградата/къщата,на първия жилищен етаж са живели
ответницата Д. С.,с децата и,както и нейния баща-дарителят ш
Както в изразеното становище по делото/стр.193-та от делото/от ищеца М. Г.,така и
от гласните доказателства се установява,че на втория жилищен етаж ищецът и съпругата му
се нанесли през 2001 година,като младо семейство и с позволението на ответницата Д.
С.,тъй като жилищното пространство на първия етаж за живеещите не било достатъчно.
Претенцията на ищеца е за установяване на давностно владение именно в периода
след 2001 година,без да се сочи конкретна начална дата на неговото осъществяване.
В конкретния казус в тежест на ищеца е да обори законовата презумпция,установена
в чл.92 от ЗС,а именно,че собственици на жилищните сгради върху поземлен имот с
идентификатгор 9 са именно собствениците на последния,т.е. ответниците по делото.От
представената актуална скица на сградите е видно,че същите са отразени в кадастралната
карта на всяка от ответниците,така,както фактически същите се владеят от момента на
тяхното построяване,а именно-сградата с идентификатор 9.1. от ответницата Д. С.,а сградата
с идентификатор 9.2. от ответницата Ф. С..
Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, за осъществяване на целения оригинерен придобивен
способ ищецът следва да установи, че е упражнявала в период по-дълъг от 10 години/с
начало от 2001 година/ фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот –
втори жилищен етаж от посочения имот(corpus), без противопоставянето от страна на
титуляра на правото на собственост (ищците), както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (аnimus), т.е
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем, единствено за себе си.
Това свое намерение ответникът следва да е манифестирал спрямо собственика-
ищец, за да отблъсне неговото владение и това да му стане известно. Иначе всяко скрито
неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава
промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗС са налице
по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, твърдението си за изтекла придобивна давност на
конкретен имот, може да бъде уважено.
5
В конкретния казус ищецът не установява субективният елемент (аnimus) от фактическият
състав на чл. 79 ЗС. Това е така, защото за осъществяване на фактическият състав на този
оригинерен придобивен способ се изисква упражняване на фактическа власт в нужния срок явно и
несмущавано, което не се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства за
влошени отношения между ищеца и неговата майка-ответницата Д. С.,за противопоставяне от
страна на последната на ползването на втория жилищен етаж от ищеца и неговото семейство през
2020г.,т.е. 9 години след началото на твърдяното осъществяване на владение от ищеца върху
имота,чрез отправяне на нотариална покана за заплащатне на наем срещу ползването на етажа от
ищеца, също така неколкократното сезиране от страна на ответницата Д. С. на органи на МВР и
прокуратура,за извършени според нея престъпния действия от ищеца.
Твърденията на ищеца и на част от ангажираните от него свидетели,че е имало
разбирателство от дядото на ищеца и баща на ответниците,респ. от ответницата Д. С. втория
жилищен етаж «да остане» за ищеца,са в колизия с цитираните по-горе писмени
доказателства и част от останалите гласни доказателства,ангажирани от ответната страна.
От представените доказателрства се установява ,че консумативни разхподи за имота-
поземления имот и жилищкната сграда са плащани както от ищеца,така и от ответницата Д.
С..Очевидно ищеца е заплащал такива за ползването на втория етаж от жилищната сграда.
Ответницата С. е предприемала действия по преустановяване захранването на сградата с
електричество и съответно възстановяване на подаването му.
Данъчните задълЖ.я са погасявани от ответницата Д. С..
Съобразно изложеното съдът приема,че по отношение на процесния обект на правото
на собственост/втория жилищен етаж от сградата и ¼ ид.ч. от дворното място/което
очевидно ищецът и семейството му са ползвали доколкото са ползвали-обитавали етажа от
жилищната сграда/, ищецът не е изразил намерение да владее за себе си твърдените
идеалните части от поземления имот,респ. тези на на останалите
съсобственици/ответничките/, както и на втория етаж от жилищната сграда, които той е
държал за тях, а не като свои собствени. Това държане на съответните части на останалите
съсобственици не е трансформирано във владение за себе си, не е манифестирано
намерението да бъде едноличен собственик на имота, не е отблъснато владението на другите
съпритежатели на собствеността.
По излоЖ.те съобраЖ.я, твърдението за изтекла в негова полза придобивна давност в
периода след 2001 година, се явява неоснователно.Същия е държал,ползвал втория жилищен
етаж и част от дворното място,заедно със семейството си,с разрешението,позволението на
ответниците по делото.
По отношение на заявения като евентуален иск за заплащане на извършени
подобрения:
С оглед отхвърляне на главния иск за придобиване на собственост на основание
давностно владение върху поземления имот и втория жилищен етаж от цитираната
сграда,съдът дължи произнисане по заявения ,като евентуален,иск за заплащане на
подобрения извършени както на етажа,така и в дворното място.
От гласните доказателства поделото се установява,че действително ищецът е
извършил редица подобрения на втория жилищен етаж,обитаван от него и семейството му
след 2001 година,като основно същите са били извършени в периода 2020г.-2021 година.
От гласните доказателства се установява,че въпреки нотариалната покана,връчена на
ищеца през 2020 година, подобренията са извършвани без противопоставяне от страна на
собственика Д. С..Така свидетелят Асен Ивов Митков твърди,че ответницата дори ги е
предупреждавала двамата с ищеца да не внимават и да не паднат от изграденото
скеле,също,че не е имало никакъв проблем спрямо строежа и правенето,също „докато сме
6
правили ремонта не е имало проблем,даже ми казваше да се пазим,да се вардиме..“.
ВъзраЖ.ята на ответната страна,че се е противопоставяла на извършване на подобренията,не
се подкрепя от доказателствата по делото.А двете ответници живеят постоянно ,в т.ч. и към
момента на извършване на подобренията именно в процесния поземлен имот,респ.ответницата Д.
С. и сградата с идентификатор 9.1.
По отношение на квалификацията на евентуалния иск за заплащане на подобрения:
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и
подобрения почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. №
1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., при предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд
имот, основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с
които ответникът-собственик се е обогатил.
Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на чужда вещ,
увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване
/обезщетение/ за да бъде избегнато, недопустимото от гледна точка принципите на правото,
неоснователно разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и
срокове на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето- подобрител –
владелец, държател или гестор.
С разясненията дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС, действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за
извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има
само подобрителят- владелец, но не и лицето – държател. При изясняване на качеството на
лицето, извършило подобренията в чуждия имот, съдилищата следва да изхождат от
презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали тази презумпция не е оборена. Владението на
чужда вещ, като фактическо състояние по см. на чл. 68 ал.1 ЗС предполага упражняване
фактическа власт от едно лице с намерения за своене т.е. упражняване на фактическата власт
със съзнанието, че вещта е негова. Когато фактическата власт се упражнява по силата на
нищожно правно основание, същото е недобросъвестно.
За разлика от владението, държането на вещта е право на едно лице /държател/ да
държи вещта на правното основание, на което е получил фактическата власт. Владението
може да бъде правомерно или неправомерно, но е фактическо състояние, което може да бъде
защитено. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след като почива на договорно
основание т.е. на постигнато съгласие, по силата на което е предадена фактическата власт
върху вещта. Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като
владелец или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно
субективно /лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя
- animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да се държи вещта като своя е равнозначно
да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното
право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За доказването,
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът не държи
вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. Така и постановеното
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на
ВКС, II г.о., ГК.
От твърденията в исковата молба, както и от писмените и гласните доказателства
става ясно, че ищецът е държател на имота,факт,който съдът п рие по-горе в мотивите си
при анализа на неоснователността на главния иск, предвид учреденото му право на ползване
ответницата Д. С.. Няма никакви данни владението по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС да му е
предадено от собственика, или пък то да е осъществявано от него срещу собственика чрез
7
своене. Оттук няма как да се приеме че ищецът е държал имота за себе си с намерение да го
свои.
При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени
от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той
го е извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В случая претенцията на
ищеца е с предмет разходите за труд и материали, влоЖ. от него при ремонтите на втория жилищен
етаж. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да претендира заплащане
на извършени от него строителни дейности. Предприетите от ищеца СМР в имота е с оглед
ползването на имота от него. В случая следва да намери прилоЖ.е Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Според него когато държател подобри чужд имот, тогава
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при
увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи
връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С тази правна
квалификация е и поддържаната от ищеца парична претенция.
В този смисъл вж. постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 31.07.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2509/2017 г., II г. о., ГК Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 6740/2014 г., IV г. о., ГК, както и Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по г. дело №
149/1968 г. на ОСГК на ВС.
С оглед изчерпателност следва да се посочи, че в случая отношенията между
страните не се уреждат по правилата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Приетото в правната теория
определение за воденето на чужда работа без поръчка е законово облигационно отношение,
което възниква в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата
или гестор съзнателно предприема извършване на чужда работа. Правоотношението се
поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което е
наречено заинтересовано лице или доминус, или стопанин. По силата на него гесторът,
който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси трябва да положи дължимата грижа и
да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да
плати направените разноски. Фактическият състав на воденето на чужда работа без поръчка
- на оправданото и истинско гестио - т. е. гесторът предприема извършването на действия за
друго лице, като съзнава и иска това и предприемането на действия отговаря на интересите
и на действителната или предполагаема воля на доминуса включва елементите -
1. гесторът извършва фактически или правни действия - осъществява някаква работа, 2.
работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда
правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес
и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да
е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за
осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да
отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса.
Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 ЗЗД ако работата е била предприета уместно и е била
добре управлявана в чужд интерес заинтересованият е длъжен да изпълни задълЖ.ята,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задълЖ.я, които
той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им.
В настоящият случай излоЖ.те фактически твърдения и искането на ищеца,
съответно установените факти по делото, преценени с петитума на иска не сочат на правна
квалификация по чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Не са налице твърдения и не са установени факти, които
да водят до извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 60,
ал. 1 ЗЗД - извършване на чужда работа - фактически действия само в чужд интерес и
8
оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес - в интерес на собственика. В
случая ищецът – държател, който има учредено право на ползване, също е имал интерес от
извършването на процесните СМР. Ето защо, правната квалификация на искови претенции е
по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл вж. постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 385 от
8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6740/2014 г., IV г. о., ГК
След като подобренията в процесния имот са извършени от лице с учредено право на
ползване, без това да е предвидено в сключен договор за между него и собственика се
уреждат според правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59 ЗЗД.
Под "разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи независимо
дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което е
намаляло имуществото на владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило
имуществото на собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването
на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило
съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. Това са
разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване намаляването на
стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски
(подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не са били
необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум
на ВС).
Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане
подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на
ВКС, ІV г.о. и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС).
От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно прикрепено към
имота и собственикът не може да иска унищоЖ.е на подобренията, но и държателя не може
да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение.
Подобрение има, когато влоЖ.те материали, средства и труд са довели до
увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за
стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига
извършеното да не е в изпълнение на договорно задълЖ.е. Обяснението е в забраната за
неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно.
То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят на вещното
право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са
изключени материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на
неоснователно разместените блага (чл. 59 ЗЗД).
Когато държател е извършил подобрения в чужд имот без договорно основание, за
него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната строителната стойност
според уговореното). За него не възникват и исковете по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя
възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59
ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването
(разходите, които държателят е направил за строителството) и обогатяването
(увеличената стойност на имота в резултат на влоЖ.те от държателя материали,
средства и труд). Длъжник по него е собственика на имота.В този смисъл вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г.
на ВКС, III г.о., ГК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо по делото да
бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: обогатяване
на ответника по иска за сметка на ищеца, причинна връзка между обедняването и
9
обогатяването, липса на основание за това.
Въпреки дадената различна правна квалификация на претенцията на ищеца в доклада по
делото/респ. пропускът на съда да прецизира правната квалификация след събиране на
релевантните за спора доказателства/,то правата му за защита на претенцията си не са ограничени
по никакъв начин,тъй като при разпределение на доказателствената тежест,съдът му е вменил в
тежест да докаже фактите,релевантни за уважаване на иск с квалификация чл.59 от ЗЗД ,от една
страна,а от друга,съдът,по свой почин,служебно,е конкретизирал поставена задача от ищеца към
съд.-техническа експертиза,а именно вещото лице да посочи сумата на направените разходи за
изграждане на подобренията/обедняването на подобрителя/ и увеличената стойност на имота
вследствие на тези подобрения/обогатяването на собственика/на стр.113-та от делото,почернен
шрифт/.Именно на тази конкретизирана от съда задача е отговорило вещото лице
Димовски,посочвайки сума на направени разходи за подобрения от 40 130.00 лева и увеличената
стойност на имота от 34 300.00 лева. Т.е. при основателност и доказаност на евентуалната
претенция,размерът на неоснователното обогатяване за чужда сметка може да се определи от съд.-
техническата експертиза.
От събрания доказателствен материал безспорно се установява, че горепосочените
предпоставки за уважаване на иск по чл.59 от ЗЗД са налице за част от посочените от ищеца
подобрения в исковата молба и в допълнителните си уточмнителни молби.
Извършването на СМР се признават и от свидетелката с,сестра на ищеца,с която
същият е във влошени отношения.
Възприемайки за достоверни показанията на свидетелите щ и с,съдът приема,че
ищецът е извършил следните подобрения на втория жилишщен етаж от сградата с
идентификатор 9.1.,а именно:поставяне на врата/блиндирана/навес на тераса,поставяне на
теракот на етажа,изграждане на баня,изграждане на парна инсталация/парно/,извършване на
боядисване и шпакловки на етажа,поставяне на дограма,поставяне на врата-хармоника на
стълбище.
За останалите претендирани СМР-подобрения,не са ангажирани безспорни
доказателства по делото,респ. за останалите подобрения на етажа ,както и в дворното
място,съсобствено на двете ответнички.
Съдът намира обаче за недоказана по размер на претенцията на ищеца за тези
подобрения,които съдът приема ,че са установени като извършени от ищеца.В доклада по
делото съдът е вменил именно в тежест на ищеца да докаже размера на претенцията си.
Въпреки,че в исковата молба и в допълнителните уточнителни молби ищецът е
конкретизирал основанието,обема на всяко едно от извършените подобрения,то като задача
на експертизата е поставил изготвяне на обща оценка на всички претендирани
подобрения,така,оценката е представена и от вещото лице С. в съд.-техническата
експертиза.Заключението е възприето от страните,но същото не позволява на съда да
отграничи по размер стойността на тези подобрения,извършването на които съдът приема за
доказано.За целта е следвало ищецът да формулира задача ца оценка на всяко едно/по пера/
от претендираните в исковата молба и допълнителните молби подобрения.
В този смисъл съдът изцяло възприема доводите на ответната страна,изразени в
писмената защита,досежно недоказаността на претенцията за заплащане на извършени
подобрения от ищеца.
Искът за подолбренията,по излоЖ.те съобраЖ.я,следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения от оветницата Д. С. насрещен иск:
10
Както от обстоятелствената част на иска,така и петитума на същия,се установява,че
се претендира заплащане от ответника по иска на наем за периода от 01.10.2021г до
01.10.2024г.,в размер на 7 200.00 лева.
Именно такава задача е поставил ищцата по иска към съд.-техническата експертиза-
за определяне на пазарния наем за ползването на втория жилищен етаж от сграда с
идентификатор 9.1.,както и на имота върху който е построена сградата с идентификатор
9,респ. като отговорна поставената задача вещото лице е определило размер на наема по два
метода-в първоначалното и допълнително заключение.
В доклаада по делото съдът е определил квалификация на иска във връзка с
разпоредбите на договор за наем-чл.228 и следв. от ЗЗД.
От доказателствата по делото обаче не се установяват данни и не се доказва
възникването на наемно правоотношение на страните,чрез сключване на възмезден договор
с основание чл.228 и следв. от ЗЗД.
При безспорно установените факти че след 2001 година ответникът по насрещния
иск М. Г. и семейството му са живели на втория жилищен етаж от сграда с идентификатор
9.1,както и са ползвали поземления имот,върху който е изградена сградата, то също така е
установено,че това е станало след разрешението за ползването на етажа и дворното място от
ответницата Д. С.-майка на ползвателя.Данните по делото сочат,че уговорката/разрешението
е било за безвъзмездно ползване на етажа.
Това признава в обясненията си самата ищца по насрещния иск,а и се сочи в
приложената нотариална покана,с която се обосновава иска-изложено е от ответницата С.,че
ответника по иска живее на втория етаж от сградата по воля именно на собственика Д. С..
Цитираната нотариална покана не съставлява основание за възникване на задълЖ.е за
заплащане на наем,съгласно чл.228 и следв. от ЗЗД.От съдържанието на същата не може да
се формира извода дори ,че собственика на имота е заявил категоричното си и нееднозначно
желание за заплащане на наем,тъй като е отразено негово мнение,че ползвателят на имота
следва да му заплаща такъв.Също така и желание дза коригиране на поведение на ответника
по иска срещу ищцата,с предупреждение,че в противен случай,ще поиска освобождаване на
имота от ответника.
В предвид установените факти по делото, ищцата по насрещния иск би могла да
претендира евентуално обезщетение за ползите, от които неоснователно е бил лишена ,като
собственик на процесния имот от страна на ответника, който го ползва без основание. В
този случай размерът на обедняването на ищеца е съизмеримо с размера на пазарния наем,
който би получил като собственик и с която сума ответникът се е обогатил, лишавайки го от
възможността да използва вещта по предназначение.
При такава претенция,такъв предявен иск,същият следва да се квалифицира като
такъв по чл. 59 от ЗЗД.Нито от обстоятелствената част ,нито от петитума на иска обаче може
да се формира извод,че съдът е сезиран с подобен иск-за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването на втория етаж от жилищната сграда от страна на ответника по
насрещния иск.
За възникване на задълЖ.ето за заплащане на обезщетение в общия случай на чл.59,
ал.1 ЗЗД не е необходима покана (за разлика от това по чл.31, ал.2 ЗС). Фактическият състав
на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот
без основание не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от
момента, от който собственикът (вещният ползвател) е бил лишен от възможността да
ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане
обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва
върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Както вече се изложи по-горе в мотивите,с иск за заплащане на обезщетение по
чл.59 от ЗЗД, съдът не е сезиран.
11
По излоЖ.те съобраЖ.я предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
По отношение отговорността за разноски:
Съобразно разпоредбите на чл.78,ал.1 и 3 от ГПК ищецът М. М. Г. следва да заплати
разноски за адвокатско възнаграждение на Д. Р. С. в размер на 1800.00 лева,а на ответницата
Ф. Р. С. в размер на 800.00 лева,за адвокатско възнаграждение.
Ответницата Д. Р. С. следва да заплати на М. М. Г. разноски в размер на 500.00
лева,за адвокатско възнаграждение.
В предвид обстоятелството,че съдът отхвърля предявените искове,без да се позовава
на проведените по делото експертизи,разноските във връзка с тяхното извършване следва да
останат върху всяка от страните така,както са и сторени.
Така мотивиран, и на основание чл. 235 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от М. М.
Г.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. против Д. Р. С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. и
Ф. Р. С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл,установителен иск с основание чл.124,ал.1 от
ГПК,във в-ка с чл.79 от ЗС,за признаване на право на собственост върху ¼ идеална част от
Поземлен имот с идентификатор 9 по КККР на село шЛов.обл.,с адрес на имота в село
шЛов.обл.,ул.5както и на втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор
9.1.,адрес на сградата в село к,ул.щ,разположена в поземлен имот с идентификатор
9,застроена площ от 78 кв.м.,брой етажи-2,предназначение-жилищна сграда,еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от М. М. Г.,ЕГН:**********
от село к,Лов.обл. против Д. Р. С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. и Ф. Р.
С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл.,ИСК за заплащане на подобрения в поземлен имот с
идентификатор 9 в размер на 1 500.00 лева, както и за заплащане от ответницата Д. Р.
С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. на подобрения, извършени на втори етаж от жилищна
сграда с идентификатор 9.1., в размер на 10 000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният,като насрещен,ИСК по
чл.31,ал.2 ЗС,във в-ка с чл.228 от ЗЗД, от Д. Р. С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. против
М. М. Г.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл.,за заплащане на наем за втори жилищен етаж от
сграда с идентификатор 9.1. и на поземлен имот с идентификатор 9,в размер на 7 200.00
лева, за периода от 01.10.2021г до 01.10.2024 година.
ОСЪЖДА М. М. Г.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. ,да заплати на Д. Р.
С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. разноски по делото в размер на 1800.00/хиляда и
осемстотин/лева.
12
М. М. Г.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. да заплати на Ф. Р. С.,ЕГН:********** от
село к,Лов.обл. разноски по делото в размер на 800.00/осемстотин/лева.
ОСЪЖДА Д. Р. С.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. да заплати на М. М.
Г.,ЕГН:********** от село к,Лов.обл. разноски по делото в размер на 500.00/петстотин/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
13