Р Е Ш
Е Н И Е
№42 09.02.2018 г. град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети януари 2018 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН
МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Павлина Г.,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 59 по описа за 2016 година,
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е
на основание чл. 87, чл. 88 от ЗЗД и чл. 72, ал. 1 от ЗС.
Образувано по
искова молба от Б.И.Б. и Е.Й.Б. с която заявяват, че с Нотариален акт № 16, том
XI, н.д.№
3379/91г. по описа на нотариуса при Районен съд ***на 05.12.1991 г. сключили
договор, по силата на който ищците прехвърлили на дъщеря си - Д.Б.Б.,
собствения им недвижим имот, подробно описан в ИМ, срещу задължението да ги
гледа пожизнено и безвъзмездно, лично и при себе си, като те си запазили
правото до живот да ползват една стая от прехвърления имот, заедно със
сервизните му помещения. Дъщеря им - Д.Б.Б. починала на 29.12.2012 г. като
оставила за свой единствен наследник своята дъщеря - Е.Т.Ж.. Към момента, в
който прехвърлили апартамента, те били в пенсионна възраст, като единствените им
доходи били тези от получаваните от тях пенсии. Към този момент били
сравнително здрави и не се нуждаели от лекарства или допълнителни грижи, но с
течение на годините, това положение се променило. С течение на времето и
напредване на възрастта те се разболели, остарели и не можели да се грижат сами
за себе си. Имали нужда от лекарства, лечение и допълнителни медицински пособия
и процедури. Докато била жива, дъщеря им не живеела с тях и не се грижела за тях.
Живеели и продължават да живеят в ***, където дъщеря им рядко идвала. За тях се
грижел и продължавал да се грижи сина им - И. Б.Б., който живеел при тях в ***и
който въпреки множеството си заболявания се грижил за поддръжката на жилището и
двора, за храната им и за отоплението. След смъртта на дъщеря им, потърсили
внучката си - ответника по делото, към която се обърнали за помощ - да ги гледа
и да се грижи за тях, така както би следвало това да прави и нейната майка. Няколко
пъти направили опити да отидат да живеят при внучката си в апартамента, който
прехвърлили в полза на нейната майка и който тя наследила. Е. ги посрещала
хладно, оставяла ги да стоят в една стая, като отваряла всички прозорци и врати
или излизала и отсъствала с дни, оставяйки ги без каквато и да било храна. Тъй
като и двамата били трудно подвижни, не можели сами да се обслужват, още
по-малко да напазаруват, били принудени отново да се върнели на село. Вместо
грижи, Е. започнала настойчиво да иска от тях да се откажат от запазеното им
право на ползване, защото щяла да продава апартамента или да го ипотекира. На
молбите им, че били единствените й роднини, както и че по закон и по силата на
договора, тя би следвало да полага грижи за тях, да живеят заедно и да им
набавя храна, лекарства и да им осигурявала един спокоен живот без притеснения,
тя отвръщала с безразличие, че това не бил неин проблем и нямала каквито и да
било ангажименти към тях. При тези обстоятелства за тях бил налице правен
интерес да поискат разваляне на сключения договор и отмяна на съставения
нотариален акт. Предвид изложеното молят да се постанови решение, с което да бъде
развален поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на
Д.Б. ***, починала на 29.12.2012 г. и от нейната наследничка - Е.Т.Ж. сключения
между тях и Д.Б.Б., на 05.12.1991 г. договор за прехвърляне срещу издръжка и
гледане на недвижим имот, представляващ Жилище -Апартамент № 10 с изложение
север-юг, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в ***. Молят да бъде отменен
нотариален акт № 16, том XI, н.д.№ 3379/1991г. на нотариуса при РС ***. Претендират
за разноски по делото.
Ответникът
Е.Т.Ж. в отговора на исковата молба заявява, че искът е неоснователен, поради което
го оспорва изцяло на изложените по-долу съображения. Като обосновка на
предявения иск ищците застъпвали тезата, че дъщеря им и нейна майка Д.Б.,
докато била жива, не била полагала грижи за тях и не живеела с тях - тя живеела
в града, а те в ***, където дъщеря им рядко била ходела. Категорично оспорва
тази теза на ищците, като невярна. Вярно било точно обратното - нейната майка била
в прекрасни отношения със своите родители. Нейната майка, въпреки, че ходела на
работа, винаги намирала време и редовно ходела при тях, което не й представлявало
особена трудност, понеже селото било съвсем
близо до града. Носела им храна,
купувала им лекарствата, от които се нуждаели, след като остарели и заболели.
Никога не им отказвала исканите от тях грижи. Единствено вярното в тезата на
ищците било това, че те действително живеели на село, но това се дължало не на
нежеланието на майка й да ги вземе при тях, а на тяхното категорично желание да
си живеели на село и да не идват в града. Майка й най-малко по два пъти в
седмицата - веднъж в почивните дни и веднъж някоя от вечерите на работните дни,
посещавала ищците в *** и им носела храна и лекарства, а често им оставяла и
пари - за закупуване на дърва за зимата, за фураж за животните, за заплащане на
ел.енергия и за покрИ.ето на други техни нужди. Много често ответницата я
придружавала, особено когато била по-малка. Не отговаряло на истината и
твърдението, че след смъртта на майка и, тя се държала хладно с тях и не
полагала грижи за тях. Както сами признавали, те живели известно време при нея
и тя поела грижите за тях, понеже, противно на твърденията им, нейния вуйчо и
техен син И. Б. не се грижел за тях, тъй като самият той от години бил болен и
едва се грижел сам за себе си. Той също бил пенсионер. Колкото до това, че ги
оставяла сами в апартамента - това било отчасти вярно - през деня действително
отсъствала, понеже била студентка и ходила на лекции. Не било вярно обаче, че
ги оставяла без храна дни наред и че ги лишила от правото да ползват процесното
жилище. Сочи, че нейните баба и дядо винаги били разполагали с ключ за
апартамента и когато майка и била жива, и към настоящия момент. Не било вярно,
че искала да продава жилището и че ги е карала да се откажат от правото си на
ползване върху него. Била се интересувала в банки за кредит, понеже била млада
и искала да започне някаква търговска дейност и в банките й казали, че за
кредити над 10 000 лв. задължително се изисквало ипотека върху недвижим имот,
само че правото на ползване върху същия на трето лице пречело имота да се
ползва като обезпечение. По изложените съображения оспорва предявения иск като
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени
разноските в производството по делото.
По
делото е постъпила Насрещна искова молба от Е.Т.Ж. с която заявява в случай, че
главният иск бъде уважен и съответно Договорът за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане бъде развален, това разваляне имало обратно действие,
като при неговото разваляне страните са длъжни, да възстановят положението
отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на другата това, което
е получила. Т.е. ищците да си получат обратно недвижимия имот, а ответницата
следвало да получи еквивалента на положените от нея грижи за ищците, докато е
действал договора, преди да бъде развален, то тя да получи от ответниците по
насрещния иск паричния еквивалент на положените от нейната майка и
наследодателка, както и от самата нея, грижи за двамата ответници, както и
дадената издръжка, за периода от сключването на договора, до неговото
разваляне, които оценява общо на 25 980 лева, изчислени както следва:
-
За периода от 1992 година до
1995 година, паричния еквивалент на
положените грижи за двамата
ответници, както и
дадената издръжка
оценява на 60 лева месечно, или общо за 4 години сумата от 2880 лева;
- За периода от 1996 година до 2000 година, паричния еквивалент на
положените грижи за двамата ответници, както и дадената издръжка
оценява на 70 лева месечно, или общо за 5 години сумата от 4200 лева;
-
За периода от 2001 година до
2005 година, паричния еквивалент на
положените грижи за двамата ответници, както и дадената издръжка
оценява на 80 лева месечно, или общо за 5 години сумата от 4800 лева;
- За периода от 2006 година до 2010 година, паричния еквивалент на
положените грижи за двамата ответници,
както и дадената
издръжка
оценява на 110 лева месечно, или общо за 5 години сумата от 6600 лева;
- За периода
от 2011 година
до 2012г., паричния
еквивалент на
положените грижи за двамата ответници,
както и дадената издръжка
оценява, на 120 лева месечно, или общо за 2 години сумата от 2880 лева;
- За периода
от 2013 година (след смъртта, на майката на ищцата), до м.юни 2016 година,
паричния еквивалент на положените грижи за двамата ответници, както и дадената
издръжка оценява на 110 лева месечно, или общо за 3.5 години сумата от 4620
лева.. В периода от придобИ.ето на имота обаче, до развалянето на договора за гледане и издръжка,
приобретателят - нейната покойна майка,
извършила множество подобрения в имота - сменила дограмата на двете
спални, като поставила алуминиева дограма на стойност 800 лева; сменила дограмата
в хола, като поставила ПВЦ дограма на стойност 350 лева; сменила вратите на
хола, банята и тоалетната, като поставила врати от алуминиеви профили на
стойност 750 лева; извършила цялостна шпакловка и боядисване с латекс на стени
и тавани във всички помещения в апартамента, вкл. кориД., на стойност 1600 лева;
ремонтирала кухнята - вкарала терасата в кухнята и двете обособила като общо
помещение, поставила теракота в това обособено помещение - ремонт на стойност
350 лева; закупила и монтирала секашета в кухнята на стойност 600 лева; ремонтирала банята
и тоалетната - поставеила фаянс и
теракота на стойност 800 лева; ремонтирала пода, на кориД.- поставила теракота
на стойност 300 лева. Общо вложените средства били 5550 лева, но тъй като
подобренията били добросъвестно извършени върху свой имот, то майка й,
съответно ищцата по НИ имала право на увеличената стойност на имота (чл.72 ал.1
от ЗС). Счита, че вследствие извършените подобрения на имота се увеличила
пазарната му цена със сумата от 6000 лева и тя била обект на претенцията й. В съдебно
заседание е допуснато изменение размера на иска с правно основание увеличената
цена на процесния имот вследствие извършените от същия подобрения от 6 000 лв.
на 26 000 лв..
Ответниците по НИМ в писмен отговор
заявяват, че по отношение на иска по чл.88 от ЗЗД във вр. с чл.55 от ЗЗД оспорват
всички изложени в насрещната искова молба фактически твърдения за полагани от
ищцата и нейната майка грижи в полза на техните възходящи. В първоначално
подадената от името на Б.И.Б. и Е.Й.Б. ясно било заявено, че нуждата от грижи
за тях била възникнала в много по-късен момент от датата на извършената
прехвърлителната сделка. Предявеният иск бил неоснователен, като молят същият
да бъде оставен без уважение. По отношение на иска по чл.88 от ЗЗД във вр. с
чл.72 от ЗС ответниците по НИМ не оспорват твърдението, че в процесния имот били
извършени описаните в насрещната искова молба текущи ремонти. Всички ремонтни
работи били направени в период, в който същите били физически здрави и са могли
да се грижат за себе си и са помагали на дъщеря си. Ремонтните работи били
извършвани със средства на ответниците, които те са осигурявали на дъщеря си. Извършените
ремонтни работи нямали характера на подобрения по смисъла на чл.72 от ЗС, като
същите били извършени с оглед поддръжката, съответно запазване на имота, но не
и за неговото подобряване. В тази връзка оспорват твърденията от ответника за
извършени за сметка на покойната й майка разходи за подобрения върху имота. С
оглед неоснователността на заявената претенция възразяват и оспорват
претендираното от ответника право на задържане върху процесния имот.
Съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено между страните по делото е, че със Нотариален
акт № 16, том XI, н.д.№
3379/91г. по описа на нотариуса при Районен съд ***на 05.12.1991г. сключили
договор, по силата на който ищците прехвърлили на дъщеря си - Д.Б.Б.,
собствения им недвижим имот, представляващ жилище - Апартамент № 10, с
изложение север-юг, застроен върху 75.93 кв.м, находящ се в *** срещу
задължението да ги гледа пожизнено и безвъзмездно, лично и при себе си, като те
си запазили правото до живот да ползват една стая от прехвърления имот заедно
със сервизните му помещения.
Видно от
Удостоверение за наследници с изх. № 1729/31.03.2016 г. се установява, че дъщеря им - Д.Б.Б. е починала
на 29.12.2012 г. като оставила за свой единствен наследник своята дъщеря - Е.Т.Ж..
На поставените
въпроси, по реда на чл.176-177 от ГПК на ищеца Б. същия отговори, че
ответницата е идвала от време на време като малка.
Сочи, че в апартамента са изрязани радиаторите. Ремонта го правил едно момче
приятел на Д.. Мазилка правил. Врати няколко сменил. Стените бояджия ги
боядисал. Нови мебели не била купувала. Поправила банята и тоалетната. Почти Д.не
е купувала лекарства за жена му.
Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на
разпитаните свидетели, се установи следното: свидетелят Х.Д.Х. установява, че познава Е.Ж.. 2012 г. разбрал че Д.Б.Б.
е починала. Знае, че е работила в Марица Изток. Сочи, че процесният апартамент
се намира на ***до парка последния вход на 4ет, но не знае кой номер. Твърди,
че Д.правела ремонт през 2003 г., а свидетелят й помагал - носил плочки и
цимент, ходели да пазарят. Тя си плащала материалите. Теглила кредит за
апартамента за ремонта. Вкарала терасата в кухнята, плочки сложила, теракота,
алуминиева дограма, сложила теракота и в кориД., сменила вратата на хола.
Ходели в селото *** при родителите си доста пъти, като свидетелят я карал. Носела
чанти, за ядене, лекарства, на родителите си, тъй като не могат да се справят
сами. Плащала им тока. Имала брат, който бил болен и не можел да се грижи дори
за себе си.
И.М.И. сочи, че Познава Д.и Е..
След като се уволнил от казармата и изкарал книжка се запознали на автогарата в
С.З.с Д.. Карал я до *** при родителите й, тъй като нямала кола. Правело му
впечатление, че е носела торби и багаж на родителите си - храна и лекарства.
Знае, че Д.работела в Рудниците и получавала добри пари. Сочи, че карал
строителни материали за апартамента й. Цимент, плочки и шпакловка. Сменила дограмите.
Д.С.М. установява, че познава Д.от
много години. Когато се запознали тя работила в АТЗ-то после се преместила в
ТЕЦ 2 и там се пенсионирала. Знае, че е починала. Имала доста здравословни
проблеми – вдигала кръвно, температура, имала
червен вятър. Знае къде се намира процесния апартамент. Бил дарение от дядо Б..
Тя искала да направи промени. Сложила Алуминиева дограма, прозорци, врати.
Кухнята подновила - почти всичко. Свидетеля твърди, че е правел ремонта на банята,
тоалетната и кориД., Купувал цимент, вар. Много пъти карал Д.в ***, при
родителите й, защото нямала кола. Носела най различни неща. Купувала лекарства.
Сочи, че Д.е имала идеални отношения с родителите си. Тя страшно обичала майка
си, баща си и брат си.
Г.К.Г. установява, че познава Д.и Е., тъй като са комшии. Състоянието на апартамента било много
добро, когато бабата и дядото заминали да си живеят на село. Не се нуждаел от
ремонт. След като Д.починала в апартамента се помещавала само внучката Е..
Няколко пъти идвали в апартамента дядо Б.
и баба Е.. Не знае дали внучката им е полагала грижи за тях. Сочи, че в
апартамента била сменена дограмата с ПВЦ. Теракота сложили в антрето. Врати имало
сменени. Кухнята била изкъртена от към терасата и терасата била вкарана към
кухнята.
К.Д.Г. познава дядото и бабата от много години. След като починала дъщеря им, ходил
до *** да вози сина им. Карал го, за да помага с каквото може на родителите си.
От града вземал продукти, зърно носели и дърва за печката. Друг не помагал на
дядото и бабата. Твърди, че и Д.е карал, но тя не можела нищо да прави. След
смъртта на майка й не е карал внучката на село. В много лошо здравословно
състояние било бабата и дядото. Нямало кой да им помага.
Д.П.Г.
сочи, че в момента дядо Б. ***. Посещава ги поне веднъж в
седмицата, защото им е много трудно. Твърди, че сина им е при тях в момента, защото бил принуден да отиде да им
помага ама бил с ограничено зрение. Не си спомня от кога не е виждала Е. ***.
Баба Е. непрекъснато плачела, че внучката й не идва. Докато била жива майка й ако имало кой да ги
закара до село отивали, но за Д.било трудно, тъй като имала проблеми с
ходенето. Твърди, че Е. не е помагала на баба си и на дядо си. Това й го
споделяла баба й пред свидетелката - нямало кой да им помогне последните 4г. от
както е починала Д.. Случвало се е Д.като е идвала да носи нещо на бабата и
дядото. Д.всички пари от пенсионирането си от ТЕЦ-а ги оставила на Е., а на тях
нищо не е оставила. Д.била душа човек. За майка си и баща си казвала, че ще ги
вземе при нея в С.З..
От заключението
на назначената по делото съдебно – техническа оценъчна експертиза се установява,
че размерът на сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот (апартамент № 10) в резултат на подобренията, които са направени в имота в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г. възлиза на 26 000 лв.. От заключението на назначената по делото съдебно –
техническа оценъчна експериза се установява, че Подобренията описани в предходната експертиза съществуват
на место с малки разлики.
От
заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че Средния разход за месечната издръжка на
едно двучленно семейство за периода 1991г. - 2012г. и в периода от 2012г. до настоящи момент е в размер на
396,43 лв..
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона. От договора
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, когато е
двустранен. Затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Ако едната страна
не изпълни задължението си поради причина, за която тя отговаря, за другата
страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД. Съгласно
чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор има обратно действие,
освен при договорите за продължително и периодично изпълнение. При развалянето
на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни
задължения, свързани помежду си, едното е основание на другото. Ако не се
изпълни задължението за издръжка и гледане, предаването на имота остава без
основание, което е основание да се развали договорът. Това става по реда на чл.
87, ал. 3 ЗЗД и при неговото разваляне страните са длъжни, съгласно чл. 88 ал.
1 от ЗЗД, да възстановят положението отпреди сключването на договора, като
всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или
периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за
реституция. Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие,
защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните
да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното действие, за
прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да върне в патримониума
си прехвърления имот.
При
иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане ищецът следва да установи само наличие на валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора. В настоящото
производство такова беше доказано. Ответникът носи доказателствената тежест да
установи ежедневно и пълно изпълнение по договора. Настоящият съдебен състав
счита, че представените доказателства не водят до извод за изправност на
ответницата.
Съдът
приема за доказано, че докато е била жива майката на ответницата – Д.Б., ищците
са били доволни от грижите и издръжката които са получавали от покойната си
дъщеря. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Д.М. и Д.Г.
които
установяват, че “Д.била душа човек. За майка си и баща си казвала, че ще ги
вземе при нея в С.З.. Д.е имала идеални отношения с родителите си. Тя страшно
обичала майка си, баща си и брат си. Много пъти Д.е ходила в ***. Носела най - различни
неща. Купувала лекарства.” Проблемите между страните са започнали след смъртта
на Д.Б., като това обстоятелство се потвърждава и от момента на завеждането на
ИМ за разваляне на договора за издръжка и гледане, а именно след нейната смърт,
по повод искането на ответницата да ипотекира имота.
Съдът намира за
безспорно установено, че ответницата по делото Е.Ж. не е изпълнявала задълженията
си по договора за издръжка и гледане в пълен обем. Още
повече, че и частичното неизпълнение на задълженията по договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане е основание за неговото
разваляне, защото ако изпълнението
е непостоянно и непълно, ще доведе до невъзможност прехвърлителите да живеят
спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения им стандарт. Доколкото
договорът за издръжка и гледане по принцип е алеаторен, при сключването му за
приобретателят на имота не съществува определеност относно продължителността и
характера на грижите издръжката, които ще следва да престира в бъдеще. В редица
случаи в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на
прехвърлителите и други обстоятелства свързани с него, се налага промяна във
вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за да
бъде изправен, приобретателят следва да предоставя целия обем от грижи,
продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителите и ако в един период
от действието на договора определени грижи са били достатъчни за нормалното му
съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат недостатъчни, което
на практика би представлявало неизпълнение на договора. В конкретния случай с
влошаване здравословното състояние на прехвърлителите, приобретателят е
следвало да полага значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна стана по
договора- да пазарува, да приготвя храна, да се грижа за чистотата на дома им,
да им осигурява чисти дрехи, да ги транспортира при посещения при лекари и
лечебни заведения и други обичайни грижи за болен човек. Събраните по делото
гласни доказателства установяват, че ответницата Е.Ж. е изпълнявала частично и в намален обем задълженията си по
договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка. С оглед на това следва да се приеме, че ответницата не е
били изправна страна по договора, поради което и на основание чл. 87, ал. З от ЗЗД за ищците е възникнало потестативното право да развалят сключения договор.
Предвид
горното съдът намира предявения иск от ищците иск с правно основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД срещу ответницата е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. Искането да се отмени нотариален акт № 16, том XI, н.д.№ 3379/1991г. на нотариуса
при РС ***следва да се остави без разглеждане , тъй като съгласно ТР №3/2012 на
ВКС на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот.
По
отношение на насрещния иск с правно основание чл. 72 от ЗС. Договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за
продължително или периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има
основание за реституция. Изводът е, че с оглед обратното действие на
развалянето на договора, приобретателят по него не се ползва с правата на
добросъвестен владелец, защото, щом задълженията по договора изобщо не са били
възникнали, то и приобретателите по него не са разполагали с правно основание,
годно да ги направи собственици. Такава е и константната практика на ВС и ВКС.
След разваляне на договора страните си дължат връщане на полученото по него,
като приобретателят трябва да върне имота, а доколкото е извършил подобрения,
на него му се дължи съответно обезщетение. Ликвидацията на правоотношенията,
възникнали с такъв подобрител, се урежда на базата на неоснователното
обогатяване и по-специално по реда на чл. 72 ЗС, като му се признават правата
на добросъвестен владелец, стига той да не е бил причина с виновното си
поведение за отпадане на придобивното основание. Тъй като в настоящия случай
ответницата с виновното си поведение е станала причина за отпадане на
придобивното основание, претендиращият подобрения ответник следва да бъде
обезщетен като недобросъвестен владелец, но в хипотезата на изречение второ от
чл. 74 от ЗС, тъй като не се твърди и не се установява противопоставяне от
страна на прехвърлителите. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗС той има право да иска
за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на тези подобрения. Безспорно се установи по делото, че в
имота има извършени подобрения както от свидетелските показания, така и от
заключението на техническите експертизи. Свидетелите сочат, че покойната дъщеря
на ищците Д.Б. е имала добри доходи, тъй като е работила в ТЕЦ-овете, освен
това е теглила и кредит с който е направила ремонта на процесния апартамент. В
случая от заключението на техническата експертиза е установено, че размерът на сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на подобренията, които са направени в имота в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г. възлиза на 26 000 лв., поради което НИ е основателен
и доказан и следва да бъде уважен.
Основателно
е възражението за право на задържане на ищеца по насрещния иск на процесния
имот до заплащане на извършените подобрения. Възражението
за право на задържане е възражение за подобрения по смисъла на чл. 298, ал.4 от ГПК, по което съдът дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение. Това
възражение е евентуално - съдът го разглежда, само ако уважи осъдителния иск на
ищцата срещу ответниците, както е в настоящия случай. Изпълнителен лист в полза
на ищеца ще бъде издаден само след представяне на доказателство за плащане в
полза на ответниците на присъдената сума за подобренията - с официален документ
или изходящ от ответника частен документ.
По отношение на
претенцията за реституция на даденото в изпълнение на поетите договорни
задължения в размер на 25 980 лв. - съдът намира претенцията за доказана. Съгласно
чл.88,ал.1 ЗЗД развалянето на договорите има обратно действие, освен ако не са
с продължително или периодично изпълнение. Процесният договор за прехвърляне на
право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка не е след
изключенията предвидени в чл. 88, ал.1 от ЗЗД, поради което развалянето на
сделката има обратно действие. Заличават се изначално правните последици от
сключването на договора, поради което и на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД страните
си дължат връщане на полученото на отпадналото вече основание. Предвид
консумативния характер на
задължението на длъжника по един договор за прехвърляне на право на собственост
срещу задължение за гледане и издръжка, то при разваляне на същият и
настъпването на реституционния ефект на него му се дължи стойностния еквивалент
на доказаните реално положени грижи и дадената издръжка. След разваляне на
договора, ищеца по НИ има право да
получи обратно
даденото по него - тоест стойността на грижите и издръжката, която е давала
ответницата и нейната майка на прехвърлителите. Както бе отбелязано по - горе докато е била жива дъщерята на ищците – Д.Б., същите са
били доволни от грижите и издръжката които са получавали от покойната си дъщеря. Съдът приема, че през
периода м. декември
1991 г. до м. декември
2012 г. наследодателката на ответницата се е грижила за ищците и
съответно, след разваляне на договора се дължи връщане на стойността на тези
грижи.
За периода от 2013 г. до юни 2016 г. се сбраха
доказателствата, че е налице частичното изпълнение на
задълженията по договора за издръжка и гледане и ответницата макар и рядко е посещавала ищците. Вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза заключава, че средния разход за месечната издръжка на едно двучленно
семейство за периода 1991 г. – 2012 г. и в
периода от 2012 г. до настоящи момент е в размер на 396,43 лв., поради
това, искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. е основателен в претендирания размер от 25 980
лв. и следва да се уважи.
По отношение на
разноските: ищците са направили разноски в размер на 2004,43 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и с оглед уважаването на предявения от тях
иск следва да се осъди ответницата да им заплати същите. Ответницата е
направила разноски в размер на 3529,20 лв. и с оглед уважаването на предявените
искове с НИМ следва да се осъдят ищците да й заплатят тези разноски.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ по иска с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН ********** ***, срещу Е.Т.Ж., ЕГН **********,***, сключения на 05.12.1991 г. год. между Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б. ЕГН ********** и
Д.Б.Б., починала на 29.12.2012 г., договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект с
идентификатор 68850.513.357.1.82, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/25.05.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение със Заповед: няма издадена Заповед, адрес на имота: ***, самостоятелният
обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.513.357; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 75.93 кв.м, прилежащи
части: избено помещение 7, ниво: 1, съседни самостоятелни обекта: на същия етаж: 68850.513.357.1.83,
68850.513.357.1.60; под обекта: 68850.513.357.1.79; над обекта: 68850.513.357.1.85, който недвижим имот по
нотариален акт представлява: Жилище
- Апартамент № 10 с изложение север-юг, застроен върху 75.93 кв.м,
находящ се в ***, състоящ се от две спални,
кухня, баня, клозет, антре и балкони, при граници на апартамента: от север - ***, от изток - апартамент на П. и Д.И., от
юг двор, от запад - апартамент на С.Ж.М.
и стълбище, заедно с едно избено
помещение при граници: север - мазе на С. и Т.С., изток - мазе на Т.К.Т.и мазе на Ж. и Н.Ж., от юг - двор и
от запад коридор, заедно с 1.093 % идеални части от общите части на сградата,
съгласно чл.38 от ЗС и от общите
помещения, а именно: в избения етаж: четири помещения за смет, както и 1.093%
идеални част от отстъпеното право на строеж върху държавно дворно място, в което е построен жилищния блок, цялото от
6.778 кв.м, находящо се в ***, представляващо парцел в кв. 220, блок 12,
по плана на ***при граници: от север - ***,
от изток - ***, от юг - ул."С. ***.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН ********** да заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН **********, сумата
26 000 лева, /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща сумата, с която в резултат на подобренията, които са направени в периода от 1992 г. до м.юни 2016 г., се е увеличила стойността на гореописания
имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ
се в ***.
ПРИЗНАВА право
на задържане върху гореописания недвижимия имот, представляващ апартамент № 10, застроен върху 75.93 кв.м, находящ
се в ***, самостоятелен
обект с идентификатор 68850.513.357.1.82, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-43/25.05.2009г. на Изпълнителен директор на АГКК, на Е.Т.Ж., ЕГН **********, спрямо
Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН **********, до
заплащане на сумата 26 000 лева, представляваща направени подобрения в имота.
ОСЪЖДА Б.И.Б.,
ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН ********** да
заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН ********** сумата от 25 980 лв. /двадесет и пет
хиляди и деветстотин и осемдесет лева/, дадени през периода от 1992 г. до юни 2016 г., в изпълнение на сключения
договор за издръжка и гледане, изповядан с Нотариален акт № 16, том XI, н.д.№ 3379/91г. по описа на нотариуса при
Районен съд ***на 05.12.1991 г..
ОСЪЖДА Е.Т.Ж., ЕГН ********** да заплати на Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН **********, сумата 2004,43 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.И.Б., ЕГН ********** и Е.Й.Б., ЕГН ********** да заплатят на Е.Т.Ж., ЕГН **********,
сумата 3529,20 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- ***пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :……………………