№ 996
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. №15004/23.02.2022г. при
регистратурата на ПдРС , подадена от ОД на МВР Пловдив, ЕИК/Код по
Булстат: *********,чрез процесуален представител юрисконсулт И.П. и
насрещна въззивна жалба с вх.№ 24546/28.03.2022г. при регистратурата на
ПдРС, подадена от ХР. Н. М., ЕГН ********** , чрез пълномощника адвокат
Р.Г., против решение № 395/08.02.2022г., постановено по гр.д.№ 15552/2021
г., по описа на Пловдивския районен съд, I гр. състав, с което ОД на МВР
Пловдив е осъдена да заплати на ХР. Н. М., ЕГН ********** , сумата от
1253,60 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 152,10 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.09.2018г. – 10.07.2020 г.; сумата от 244,94 лева- мораторна лихва за
периода 01.11.2018г. – 1.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 1.10.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 366 лева-разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а в полза на държавата, по бюджета на
1
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100,12
лева-държавна такса и сумата от 120 лева- разноски за ССЕ , като са
отхвърлени исковете за разликата над уважените до пълните им предявени
размери от 1457,64 лева за главница и 263,87 лева за мораторна лихва, като
неоснователни. С решението ХР. Н. М., ЕГН ********** е осъден да заплати
на ОД на МВР Пловдив, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 13 лева-
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивните жалби са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се настоява от ХР.
Н. М., ЕГН ********** за неговата отмяна в отхвърлителната част и
уважаване на исковите претенции в пълния заявен размер , а от ОД на МВР
Пловдив за отмяна в частта, с която предявените искове са уважени и
отхвърлянето им от въззивната инстанция,като неоснователни. От
жалбоподателите се претендира присъждане и на разноски.
Въззивната жалба и насрещната възззивна жалба са депозирани в
законоустановения срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на
постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед
наведените доводи във въззивната жалба. По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е
постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил
сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и
допустимо.
С подадените въззивни жалби се обжалва постановеното
първоинстанционно решение, с което са уважени, респ. отхвърлени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР/в редакцията –ДВ бр.58/2019/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
ХР. Н. М., ЕГН ********** против ОД на МВР-Пловдив. Доколкото съдът
намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите
2
му, като следва да изложи само следните съображения :
От фактическа страна по делото се установява, че между страните
съществува служебно правоотношение, възникнало на основание ЗМВР. ХР.
Н. М., ЕГН ********** работи на длъжността „***“ ,сектор „Охранителна
полиция“ към РУ Карлово при ОДМВР-Пловдив. Приетата по делото е
справка от ОД на МВР, в която са посочени часовете нощен труд, положен от
ищеца. Ищцовата претенция е, че по време на нощните смени е полаган
извънреден труд, т.к. същите са били 12 часови , а нормативно определената
продължителност на нощния труд е 7 часа. Поради това се претендира
преизчисляване на положения през периода 01.09.2018г.-30.09.2020г. нощен
труд с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното
време от 8 часа съгл. чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Претенцията е за положен 257,4
часа извънреден труд, който не е заплатен от работодателя.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. С.К., съгласно която за
процесния исков период 01.09.2018г.-30.09.2020г. ищецът Х.М. е положил
общо 1224 часа нощен труд. При приложение на НСОРЗ и приложение на К
1,143% то положеният нощен труд се равнява на 175 часа извънреден труд. За
периода до 10.07.2020г. положеният нощен труд е 1064 ч., а извънредния –
152,10 ч. Дължимото възнаграждение за така изчисления извънреден труд на
база преизчисления нощен за исковия период е 1457,64 лв., а за периода до
10.07.2020 е 1253,60 лв./брутно/. Мораторната лихва е в размер на 263,87 лв.
за първия период и 244,94 лв. за втория.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявените искове са частично основателни.
Нормативната рамка относно отчитането на положения труд при
процесното правоотношение е следната: Работното време на държавните
служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица
/чл.187, ал.1 от ЗМВР/. При работа на смени работното време се изчислява
сумирано на тримесечен период. В този случай е възможно полагането на
нощен труд в часовия интервал 22-06ч., като работните часове не следва да
надвишават 8 часа на всеки 24 часа. Нормата на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в
ред. ДВ бр.58/2019/ предвижда при работа на смени, трудът извън работното
време и при отработени до 70 часа за тримесечния период да се заплаща като
извънреден труд с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
3
В чл.187, т.9 от ЗМВР е указано, че с Наредба на Министъра на вътрешните
работи се определя редът за организацията и разпределението на работното
време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. През процесния период действа
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за
преизчисляване с К 1,143 при сумирано отчитане на работното време на
положения нощен труд, което правило е било уредено в Наредба №8121з-
407/11.08.2014, действала до 02.08.2016г. Това не означава обаче, че не
следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд. Това е
така, т.к. законодателят е въвеждал последователно в различни нормативни
актове регламентиращи полагането на нощен труд редица закрили на
последния. Така в ЗМВР изрично е посочено в чл.188, ал.2 от ЗМВР, че
държавните служители, които полагат нощен труд се ползват със специалната
закрила по КТ. В чл.140, ал.1 от КТ пък е разписано, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. КТ е основата на
регулацията на правоотношенията между работници/служители и
работодател, като в случаите на специална категория служители, каквито са и
държавните, не може да се регламентират по-лоши условия на труд от
общите. В случая става въпрос и за специална закрила на нощния труд,
поради което общите правила следва да намерят приложение и по отношение
на държавните служители, чийто правоотношения се регламентират по
ЗМВР. В чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично е записано, че държавните служители,
които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. Тази закрила трябва да намери израз в различни
компенсаторни механизми. ЗМВР предвижда , че при работа на смени е
възможно полагането на нощен труд, който не следва да надвишава 8 часа за
всеки 24 часа. Това не дерогира закрилата на нощния труд и не следва да се
тълкува като изравняване на условията на полагане на дневния с нощния труд.
Приемане на противното би означавало поставяне на държавните служители
в неравностойно положение с обикновените работници и служители. Също
така би лишило от смисъл дадената изрична защита на нощния труд на
служителите по ЗМВР в чл.188, ал.2. За периода до 11.07.2020 година е
4
налице празнота в уредбата относно сумираното отчитане на работното време
за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР не е била определена нормална
продължителност на работното време през нощта от 8 часа. Съгласно член 46,
ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. С изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. в член
187 , ал. 1 и 4 от ЗМВР е изменена нормалната продължителност на работното
време през нощта, което обуславя неоснователност на претенцията за периода
след влизане в сила на това изменение. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР
след изменението нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта т.е.
коефициент 1 . С тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът
относно продължителността на нощния труд и преизчисляването му, което
изключва субсидиарното приложение на други норми. Поради това
претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение с оглед
преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е неоснователна.
Неоснователно е и оплакването, че старата уредба следва да се прилага до
края на изтичане на вече започналото тримесечие, доколкото трудът се
изчислява именно на тримесечие. Съдът намира, че доколкото нормата е
материалноправна, тя започвал да действа веднага, от момента на влизане в
сила. Това е именно 10.07.2020г. След тази дата няма основания положеният
труд да бъде преизчисляван по различен от изрично уредения начин. В
същата насока са и изводите на СЕС в Решение от 24.02.2022 по дело С-
262/20, според които се допуска нормалната продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерии, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателства и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва
от националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се
постигне. На следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е
прокаран принципът, че полагащите нощен труд работници или служители
5
трябва да бъдат компенсирани чрез различни мерки – под формата на
намалена продължителност на работното време, допълнителни почивки и
допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск, заплащане на
обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на МОТ за организацията
на работното време, включително и за регламентацията на нощния труд,
която трябва да предвижда различни по вид компенсации /виж §54, 56 70 от
посоченото решение на СЕС/. Посочените принципи са наложени и от
националното законодателство , като още в основополагащия закон - КРБ в
чл.6 е предвидена забрана за неравно третиране на гражданите. В същото
време законодателят не е поставил и обосновал някаква цел, оправдаваща по-
неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор -
полицаи и пожарникари. Техният труд по принцип е по-тежък и рисков,
поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни механизми за
защита на този труд.С оглед на изложеното съдът намира, че липсата на
нормативна уредба за преизчисляване на положения нощен труд в дневен е
празнота в регламентацията на реда за организацията и разпределянето на
работното време, отчитането, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а не
нормативна забрана за това. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, субсидиарно приложение следва да намери регламентацията в общите
норми - Наредба за структурата и организацията на работната заплата /ДВ
бр.9/26.01.2007 г./. Ето защо, в случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ , при което с оглед сумираното
изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по
ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К
1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е
установила броя на извънредно положените часове за периода до изменение
на ЗМВР, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията
за заплащане на извънреден труд за исковия период до 10.07.2020г., след
преобразуването на положените часове нощен труд в дневен се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена до посочените в ССЕ
размери. За периода след изменението на ЗМВР е налице изрична норма,
която посочва коефициента на преобразуване – 1, поради което и липсва
6
основание за субсидиарно прилагане на други норми, поради което и
исковите претенции за този период се явяват неоснователни.
Безспорно е по делото, че дължимите плащания не са извършени, при
което се доказва претенция за заплащане на обезщетение за забава за
уважения период по основание. Досежно размера, съдът ще кредитира
установеното от ССЕ. До същите фактически и правни изводи е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което решението като правилно и
законосъобразно ще следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и на насрещната
въззивна жалба, направените искания на страните за присъждане на разноски
са неоснователни , а разноските остават в тежест на страните така, както са
направени.
По изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/08.02.2022г., постановено по гр.д.№
15552/2021 г., по описа на Пловдивския районен съд, I гр. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7