Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Хасково, 11.02.2019 г.
Окръжен
съд Хасково, НО, II
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
ИРЕНА АВРАМОВА
при участието на секретаря Галя
Кирилова и прокурора Антон Стоянов, като разгледа докладваното от младши съдия
Ирена Аврамова ВНОХД № 608 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 44 от 16.10.2018 г., постановено по НОХД № 429 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Свиленград, подсъдимият Ц.З. е признат за виновен в това, че на
03.02.2015 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“ – шосе, обл. Хасково, на
трасе „Изходящи товарни автомобили“, нарушил разпоредбите на закон (на
Валутен закон – чл. 10а, ал. 3 „При пренасяне на парични средства,...през
границата на страната, подлежащи на деклариране по чл. 11, чл. 11а, чл. 11б,
чл. 14, чл. 14а и чл. 14б, лицата представят на митническите органи декларация
по образец, утвърден от министъра на финансите“; чл. 11а, ал. 1 – „Пренасянето
на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи“; чл. 11а, ал. 5 – „Задължението за
деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако
декларираната информация е невярна или непълна“; чл. 14г – „Министърът на
финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а, чл. 11, ал. 3, чл. 11а,
чл. 11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, чл. 14б и чл. 14в“) и на акт на
Министерския съвет (Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния
закон, обн. ДВ, бр. 10 от 03.02.2012 г., изм. и доп. бр. 98 от 11.12.2012 г., в
сила от 01.01.2013 г.; чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на парични средства в размер
на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга
валута през границата на страната за или от трета страна подлежи на деклариране
пред митническите органи по реда на чл. 9“; чл. 8, ал. 3 - „В случаите, когато
пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е
преминало през зелен коридор („нищо за деклариране“) или устно е заявило това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора,
се счита за невярно декларирана информация“; чл. 9, ал. 1 – „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа
декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1, чл. 5 и 7“; чл. 9, ал. 2 – „Декларацията по ал. 1 се попълва и подава в
три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият
и третият – за митническите органи“), относно износа на валутни ценности и
задълженията за тяхното деклариране, като не е декларирал писмено при износ от
Република България за Република Турция пред митническите органи във валутна
митническа декларация чуждестранна валута в особено големи размери – сумата от
757 500 американски долара с равностойност в български лева
1 302 339,45 лева и 6500 евро с равностойност в български лева
12 712,90 лева или всичко с обща левова равностойност
1 315 052,35 лева, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 от НК,
вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 2 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 9 /девет/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено
изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
Със същата
присъда РС – Свиленград не е приложил по отношение на подсъдимия Ц.З.
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, като противоречаща на правото на ЕС на
основание определение № 1086412 от 12 юли 2018 г. на Съдът на Европейския съюз
по Дело С-707/17. Постановил е връщане на подсъдимия Ц.З. на вещественото
доказателство – сумата в размер на 757 500 американски долара и 6500 евро,
находящи се на съхранение в ЦКБ Свиленград.
С присъдата
съдът се е произнесъл направените по делото разноски за преводач на основание
чл. 189, ал. 2 от НПК да останат за сметка на съответния орган от досъдебното
производство и съда, като е осъдил подсъдимия Ц.З. да заплати разноските за
експертиза в размер на 40 лв. по сметка на ОД на МВР Хасково.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП -
Свиленград с оплакване, че е неправилна и противоречи на материалния закон,
като наложеното на подсъдимия наказание за извършеното от него престъпление е
явно несправедливо и незаконосъобразно. Твърди се, че наказанието е
неоправдано, неоснователно и не съответства на целите, предвидени в чл. 36 от НК, защото случаят се отличава с по-голяма степен на обществена опасност от
обикновено поради изключително големия размер на недекларираните парични
средства. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК не в
противоречие с правото на ЕС, в частност с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г., поради
което предмета на престъплението следва да се отнеме в полза на държавата. По
наведените в протеста доводи прокурорът предлага постановената
първоинстанционна присъда да бъде изменена, като на подсъдимия Ц.З. бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на минимум една година, което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. С. – защитник на
подсъдимия Ц.З., с твърдение, че постановената присъда е незаконосъобразна и
неправилна. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснова извод за виновност на подсъдимия, тъй като липсата на умисъл
води до несъставомерност. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият Ц.З. бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пред въззивния
съд представител на Окръжна прокуратура – Хасково излага допълнителни аргументи
в подкрепа на депозирания въззивен протест.
Защитникът
на подсъдимия – адв. В.С. поддържа изложените във въззивната жалба съображения
и искания.
Подсъдимият Ц.З. се съгласява с
изразеното от защитника си становище.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните доводи и
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, констатира следното:
Ц.З.
е роден на *** г. в гр. Б. П., РП, живущ в Р П, гр. К., обл. Л., ул. „Т.“ № **, **********, със **********, *****, ********.
Към
2015 г. подсъдимият Ц.З. изпълнявал длъжността „ш.“ във фирма „С.“ със седалище
в Р П. В качеството си на превозвач тази фирма извършвала превоз на стоки,
които у. фирма „К Л“ закупувала и внасяла в РУ от фирма „С.“ Р Т. В изпълнение
на задължения си като шофьор подсъдимият З. управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ********
и ремарке с рег. № **********,
като пътувал от Р П, през Р Б за Р Т поне два пъти месечно.
На
01.02.2015 г. подсъдимият З. влязъл на територията на Република България през
ГКПП „Дунав мост“ – Русе и в около 07:00 часа на 03.02.2015 г. се намирал на МП
„Капитан Андреево“ на път за Република Турция. На трасе „Изходящи товарни
автомобили“ в митническия пункт имало поставени информационни табели на
български, руски, френски, немски, английски и турски език с указание към
пътниците при преминаване на държавната граница от или за страни извън ЕС да
декларират пред митническите органи пренасяните парични средства в размер на
равностойността на 10 000 евро или повече.
За
времето от 20:00 часа на 02.02.2015 г. до 08:00 часа на 03.02.2015 г. на нощна
смяна в митническия пункт работели митническите служители - свидетелите В. Е.
С., С. И. С., В. В. Ч. и М. Н. А. Свидетелката С. изпълнявала служебните си
задължения като държавен митнически инспектор на трасе „Изходящи товарни
автомобили“, когато пред кабинката, в която работела, се установил подсъдимият
Ц.З. с управлявания от него товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******* и ремарке с рег. № *******. При
обработване на митническите документи и въвеждане на данните за превозното
средство в програмата за митнически контрол реагирал сигнал, заложен от
началника на отдел „Борба с наркотрафика“. Свидетелката С. информирала дежурния
служител от отдел „Борба с наркотрафика“ - свидетеля С. Последният уведомил по
телефона началника на отдела - свидетеля С. Ф. Т., който му разпоредил да
извърши щателна проверка на превозното средство. Преди да извърши проверката
свидетелят С. запитал на български език подсъдимия З. дали има нещо за деклариране,
при което подсъдимият обяснил, че носи единствено почистващи препарати. След
това подсъдимият З. бил насочен с управлявания от него товарен автомобил за
извършване на проверка през рентгеновата апаратура, където работели свидетелите
Ч. и А. При извършване на сканирането митническите служители отбелязали
подозрителни тъмни петна в горната предна част на шофьорската кабина на
товарния автомобил. По тази причина съвместно свидетелите С. и Ч. извършили
щателна физическа проверка на кабината, при което в първото шкафче в горната
предна част, намиращо се непосредствено над мястото на шофьора, открили черна
полиетиленова чанта. След отварянето на същата установили, че е пълна с пачки
от банкноти с чуждестранна валута. Тогава свидетелят С. попитал подсъдимия З.
отново на български език каква е тази валута и колко са парите, при което
подсъдимият отговорил 750 000 долара, както и евро, без да посочи конкретна
сума. При преброяване на валутата се установило, че тя възлиза на 757 500
щатски долара и 6 500 евро. С протокол за доброволно предаване от 03.02.2015 г.
подсъдимият предал паричните средства, като обяснил, че му били дадени от
унгарската фирма „К. Л.“ и били предназначени за заплащане на закупената стока
от турската фирма „С.“.
На
03.02.2015 г. бил извършен оглед на веществени доказателства - 757 500 щатски
долара и 6 500 евро, за което бил изготвен и фотоалбум. При извършен на
09.02.2015 г. допълнителен оглед на веществените доказателства било установено,
че паричните средства представляват 7573 бр. банкноти с номинал от 100 щатски
долара, 4 бр. банкноти с номинал от 50 щатски долара, 2 бр. банкноти с номинал
от 500 евро, 4 бр. банкноти с номинал от 200 евро, 41 бр. банкноти с номинал от
100 евро и 12 бр. банкноти с номинал от 50 евро, подробно описания в съставения
протокол с посочване на серийните им номера. С договор за наем на сейф от
13.02.2015 г. паричните средства били вложени в сейф на „Централна кооперативна
банка“ АД.
В
хода на досъдебното производство е назначена съдебно оценъчна експертиза, от
заключението на която се установява, че към датата на деянието курсът на лева
към еврото е бил 1,95583 лв., а на долара - 1,71926 лв. Левовата равностойност
на 757 500 щатски долара е определена в размер на 1 302 339,45 лв., а на 6 500
евро - 12 712,90 лв. или общо 1 315 052,35 лв.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателствени средства - обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели, от заключението на приетата съдебно
оценъчна експертиза, както и от писмените и веществените доказателства и
доказателствени средства. Посочените доказателствени източници са събрани и
изготвени в хода на досъдебното производство по реда и при условията,
предвидени в НПК, като същите са надлежно приобщени към делото в рамките на
проведеното пред първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по реда на
чл. 371, т. 1 от НПК. Обсъдени в своята съвкупност и по отделно,
доказателствата са взаимно допълващи се и без съществени противоречия /с
изключение на защитните обяснения на подсъдимия, дадени пред въззивната
инстанция/ изясняват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От съществено значение за установяване на правно релевантните по делото
факти са гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
митническите служители, работели на
инкриминираната дата на МП „Капитан Андреево“.
Техните показания са последователни, логични и обективни относно
обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебните им задължения, които
попадат в обхвата на предмета на доказване по делото. Свидетелката В. С.
възпроизвежда протичането на първия етап от извършената по отношение на
подсъдимия З. митническа проверка, в хода на който при обработката на
представените от него документи се е задействал сигналът, станал повод за
предприетата впоследствие щателна проверка. В тази връзка от показанията на
свидетеля С. Т. се установява, че още в края на 2014 г. е въвел в програмата за
граничен митнически контрол на ППС задача за рентгенова проверка на товарните
автомобили на полската фирма „С.“. Обстоятелствата относно самата щателна
проверка на управляваното от подсъдимия превозно средство се изясняват
посредством показанията на свидетелите С. С. и В. Ч. Техните впечатления за
резултатите от проведеното рентгеново изследване се потвърждават и от
свидетелката М. А. Свидетели С. и Ч. еднопосочно заявяват, че при обследване на
откритите при рентгена тъмни петна в кабината на товарния автомобил, в първото
шкафче в горната предна част, намиращо се над мястото на шофьора,
непосредствено са установили процесните парични средства в чуждестранна валута,
поставени в черна полиетиленова чанта. Наред с това двамата митнически
служители са категорични, че подсъдимият е разбирал и изпълнявал всички техни
указания, по никакъв начин не е оповестил пред тях пренасяните от него парични
средства, въпреки отправената към него покана. Настоящият въззивен състав
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, които при многократните им
разпити на досъдебното производство излагат хронологически подреден и детайлен
разказ за извършените от тях действия и за
поведението на подсъдимия. В тази насока един от спорните по делото
въпроси касае използвания от тези лица език, на който се е осъществявала
комуникацията помежду им. При съпоставяне на показанията на посочените
свидетели на пръв поглед прави впечатление, че те не дават еднозначен отговор
на този въпрос. Така свидетелят С. твърди, че подсъдимият е говорел на развален
български език с чуждо произношение, а според свидетелят Ч. подсъдимият е
отговарял на полски език. Предвид обаче принадлежността на двата езика към
славянската езикова група, което обуславя наличието на множество прилики в
лексикално отношение, съдът намира, че като цяло твърденията на свидетелите не
са противоречиви, а просто са повлияни от различното им субективно възприятие,
като в крайна сметка и двамата по еднакъв начин са разбрали казаното от
подсъдимия. Същите аргументи, преценени на плоскостта на поведението на
подсъдимия, позволяват да се приеме, че и той от своя страна е узнал смисъла на
зададените му от митническите служители въпроси. Показателен в това отношение е
неговият отговор на запитването дали има нещо за деклариране, при което е
заявил, че пренася единствено почистващи препарати. Изложеното се потвърждава и
от реакцията му при откриване на паричните средства, когато на зададения му
въпрос какви и колко са парите е съобщил на свидетелите С. и Ч. техният
приблизителен размер и валута. По тези съображения въззивната инстанция намира
за неоснователно възражението на защитата, че подсъдимият не е разбрал поканите
и въпросите на митническите служители. Неоснователно е и оплакването за
неизпълнение от страна на служителите на задължението им за предоставяне на
писмена митническа декларация, доколкото от техните показания еднопосочно се
установява, че практиката е такава да се предоставя при поискване след
отправяне на устна покана за деклариране. И след като при поканата подсъдимият
не е съобщил, че пренася подлежащи на деклариране парични средства, декларация
не му е била предоставена. В този ред на мисли следва да се посочи, че както на
ГКПП „Дунав мост“ – Русе, така и на МП „Капитан Андреево“ е имало поставени
указателни табели, предоставящи информация за задълженията на преминаващите
границите на страната за деклариране на парични средства над определен размер.
Действително, както се сочи от защитата, в един от разпитите си свидетелката С.
заявява, че поради ремонт на пункта табелите били сложени през лятото на 2015
г. Това твърдение обаче е изолирано от показанията на останалите митнически
служители, които несъмнено установяват, че към инкриминираната дата на всички
кабинки на трасето за митническа проверка е имало поставени такива табели,
което се потвърждава и от обясненията на подсъдимия, както и от приложено по
делото писмо от Митница Бургас. Всичко изложено обосновава извода, че той е бил
информиран за задължението си да декларира пренасяните парични средства, за
което е бил надлежно поканен от митническите служители.
Обясненията
на подсъдимия Ц.З., дадени пред настоящата инстанция, съдът преценява, че
следва да се разглеждат преимуществено като средство за осъществяване на правото
му на защита. Този извод е обусловен от обстоятелството, че неговите обяснения
относно начина на протичане на митническата проверка са неубедителни и
недостоверни на фона на останалите събрани по делото гласни доказателствени
средства. Твърденията на подсъдимия, че не е разговарял с митническите
служители и те не са го питали дали има нещо за деклариране категорично се
опровергават от обсъдените по-горе показания на свидетелите С. и Ч. Ето защо
въззивният състав намира, че тази част от обясненията на подсъдимия не следва
да се кредитира, доколкото обективира възприетата от него защитна позиция по
делото да отрича умисъл в извършването на инкриминираното деяние.
По
отношение на валутата и размера на откритата в управлявания от подсъдимия
товарен автомобил парична сума носители на доказателствена информация са освен
показанията на свидетелите С. С. и В. Ч., още и съставените по делото писмени
доказателствени средства. Това са протоколите за доброволно предаване, за
първоначален и допълнителен оглед на веществените доказателства, които
установяват, че паричните средства представляват 757 500 щатски долара и 6 500
евро с подробно описани брой, номинал и сериен номер на съответните банкноти.
Равностойността на тази сума в български левове е определена посредством
заключението на назначената по делото съдебно оценъчна експертиза в размер на
общо 1 315 052,35 лв.
При
така възприетата фактическа обстановка и изложения доказателствен анализ
настоящият въззивен състав достигна до заключението, че първата инстанция правилно
е квалифицирала поведението на подсъдимия Ц.З. като нарушаващо регламентираното
в чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон и чл. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. задължение за деклариране на пренасяните
за трета страна /Република Турция/ парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в лева или друга валута
по реда, указан в чл. 9 от същата наредба. Съобразно разпоредбите на чл. 11а,
ал. 5 от ВЗ и чл. 8, ал. 3 от наредбата задължението за деклариране се смята за
неизпълнено при отказ за деклариране или когато декларираната информация е
невярна или непълна. Нормата на чл. 8, ал. 3 от наредбата дефинира случаите на
невярно декларирана информация, към които се приравняват и тези, при които
лицето, което преминава през митническото учреждение, устно е заявило, че няма
нищо за деклариране. В настоящия случай след отправена от митническите
служители покана, подсъдимият устно и изрично е заявил, че няма нищо за
деклариране, което с оглед откритата при щателната проверка парична сума следва
да се окачестви като представяне на невярна информация. При това положение е
налице неизпълнение на задължението за деклариране, инкриминирано в чл. 251,
ал. 1 от НК.
Разпоредбата
на чл. 251, ал. 1 от НК е претърпяла изменения в периода от извършване на
деянието до настоящия момент. В редакцията към 03.02.2015 г. се е предвиждало,
че „който наруши разпоредба на закон, на акт на Министерския съвет или на
обнародван акт на Българската народна банка относно режима на сделките, вноса,
износа или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното
деклариране и стойността на предмета на престъпление е в особено големи
размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението“. Понастоящем с последните
изменения, направени с ДВ, бр. 101 от 19.12.2017 г. /в сила към постановяване
на първоинстанционната присъда/, в разпоредбата е регламентирано, че „който не
изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е
външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е
в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с
глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението“. При
съпоставка на двата текста е видно, че освен изменението в предвидената за
престъплението санкция, което безспорно е съобразено от районния съд с
прилагане на по-благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, е
настъпила промяна и в диспозицията на обсъжданата разпоредба. Съобразно новата
редакция съставът на престъплението е значително стеснен и се изчерпва с
единствената форма на изпълнително деяние – неизпълнение на задължението за деклариране.
Това е довело до стесняване и на предмета на престъплението, доколкото старата
редакция визира „валутни ценности“, което понятие има по-широк обхват,
определен в Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол /“чл. 3, а) чуждестранни банкноти,
монети и книжни пари, които са законно платежно средство в чужбина; б) чекове,
менителници, записи на заповед, кредитни писма, платежни нареждания, преводи,
акредитиви и други подобни, издадени в чуждестранна валута; в) чуждестранни
ценни книжа (акции, облигации, купони от тях и др.); г) вземания
на местни лица от чуждестранни лица; д) злато, сребро и платина в
монети, слитъци в суров и преработен вид и скъпоценни камъни, когато са предмет
на сделки между местни и чуждестранни лица или за износ и внос извън обичайните
размери; е) български банкноти, монети и ценни книжа,
когато са предмет на износ и внос; ж) чекове, менителници, записи
на заповед, платежни нареждания и други подобни, издадени в левове, когато са предмет
на сделки между местни и чуждестранни лица или на износ и внос.“/, в
сравнение с посочените понастоящем „парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях“. Що се отнася до въведеният с
последната редакция нов обективен признак, визиращ пренасяне „през границата на
страната, която е външна граница на Европейския съюз“, същият е предвиден и в
старата редакция, но не изрично, а чрез препращане към чл. 11а, ал. 1 от ВЗ.
Всичко изложено обуславя извода, че действащата към момента разпоредба на чл.
251, ал. 1 от НК се явява по-благоприятен закон и с оглед очертания състав на
престъплението. По тази причина, както и предвид единството между диспозиция и
санкция на наказателноправната норма, първоинстанционният съд е следвало да приложи
чл. 2, ал. 2 от НК изцяло, доколкото е настъпила промяна не само в
наказуемостта на деянието, но и в неговите съставомерни обективни признаци.
Това налага постановената присъда да бъде изменена, като се приведе в
съответствие с актуалната уредба на чл. 251, ал. 1 от НК.
В контекста на
изложеното настоящият въззивен състав намира, че от обективна страна на
03.02.2015 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“, на трасе „Изходящи
товарни автомобили“, подсъдимият Ц.З. не е изпълнил задължението да декларира
парични средства – сумата от 757 500 американски долара с равностойност в
български лева 1 302 339,45 лева и 6500 евро с равностойност в
български лева 12 712,90 лева или всичко с обща левова равностойност
1 315 052,35 лева, пренасяни през границата на страната с Република
Турция, която е външна граница на Европейския съюз. Изпълнен е визираният в чл.
251, ал. 1 от НК обективен признак „особено големи размери“, доколкото левовата
равностойност на недекларираната валута е доста над 140 минимални работни
заплати, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, които
към момента на деянието възлизат на 50 400 лв. предвид размера на
минималната работна заплата от 360 лв.
От субективна
страна въззивната инстанция намира, че подсъдимият Ц.З. е действал при
условията на пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние и факта, че по този начин нарушава установения в страната митнически
режим. Намерението му пренасяната парична сума да не бъде декларирана е било
обективирано в бездействието му, осъществено към момента, в който митническите
служители са го попитали дали има нещо за деклариране. В този именно момент
подсъдимият е разполагал с обективната възможност да съобщи на компетентните
органи за намиращите се в управлявания от него товарен автомобил парични
средства. Наличните по делото данни за поведението на подсъдимия, изводими от
показанията на разпитаните свидетели, дават основание да се приеме, че той е
разбирал естеството на извършваните спрямо него действия, както и значението на
отправените му от митническите служители въпроси. Обстоятелството, че същият
има дългогодишен опит като международен шофьор и нееднократно е преминавал през
митнически проверки, сочи, че е бил запознат с изискванията за деклариране на парични
средства над определена стойност. Същите произтичат от европейското
законодателство, което подсъдимият З., като гражданин на държава-членка на ЕС,
следва да съблюдава. С оглед изложеното настоящия въззивен състав намира за
неоснователно възражението на защитата за несъставомерност на деянието поради
липса на умисъл при извършването му.
При
индивидуализиране на наказанието следващо се за извършеното от подсъдимия Ц.З.
престъпление, първоинстанционният съд правилно е отчел наличните смекчаващи и
отегчаващи вината му обстоятелства. Въззивната инстанция споделя извода на
районния съд, че най-подходящо по вид е наказанието „лишаване от свобода“
измежду алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от НК
санкции. Същевременно обаче настоящият въззивен състав намира, че при
определяне на конкретния размер на наказанието, първостепенният съд неправилно
е преценил степента на обществена опасност на деянието. В тази насока от
съществено значение е преди всичко стойността на недекларираните парични средства.
За наличието на обективния признак „особено големи размери“ се изисква, както
вече бе посочено, стойността на предмета на престъплението да е над 140
минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието. В
настоящия случай левовата равностойност на недекларираната валута в общ размер
от 1 315 052,35 лв. надхвърля 26 пъти установения минимален праг, който възлиза
на 50 400 лв. Това обстоятелство обосновава извод за завишена обществена
опасност на конкретно извършеното деяние, което изисква и съответно засилване
на наказателната репресия спрямо подсъдимия. При това положение и предвид
наличието на протест от прокурора в този смисъл, въззивната инстанция
преценява, че наложеното на подсъдимия З. наказание лишаване от свобода следва
да бъде увеличено от 9 месеца на 1 година. И при този размер на наказанието са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на неговото
изпълнение. Определеният от първоинстанционния съд изпитателен срок от три
години не може да се преразглежда, доколкото в протеста не е направено искане
за неговото изменение. Индивидуализирано по този начин наказанието се явява адекватна на
извършеното санкция, която ще способства в пълнота за изпълнение на целите по
чл. 36 от НК.
По отношение на
веществените доказателства по делото, настоящият въззивен състав намира
произнасянето на първоинстанционния съд за правилно и съобразено с изискванията
на европейско законодателство. Действително по отправеното преюдициално
запитване във връзка с приложението на чл. 251, ал. 2 от НК и неговото съответствие с чл. 65, параграф 3 от
ДФЕС и чл. 9 параграф 1 от Регламент № 1889/2005, с Определение № 1086412 от 12.07.2018 г. по дело №
С-707/17 СЕС се произнесъл при действието на споменатата предишна редакция на
чл. 251, ал. 1 от НК, предвиждаща наказание лишаване от
свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението. В тази насока в постановения съдебен акт е прието, че с отнемането на недекларираната сума
в полза на държавата в съчетание с едно от алтернативно предвидените за
престъплението наказания, се надхвърля границата на необходимото за гарантиране
изпълнението на задължението за деклариране. След измененията в чл. 251, ал. 1
от НК, с ДВ бр. 101/2017 г. от 19.12.2017 г. е настъпило смекчаване на
предвидените наказания, а именно лишаване от свобода до пет години или глоба в
размер на една пета от стойността на предмета на престъплението, но
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е останала непроменена с предвидената в
нея конфискация на предмета на престъплението, в частност на пълния размер на
недекларирана сума. Същевременно, като се изхожда от мотивите на издаденото от
СЕС Определение № 1086412/12.07.2018 г., чиято задължителност за националните
съдилища е безспорна, се налага извода за несъвместимост на общия принцип в
правото на ЕС за пропорционалност между нарушението и наказанието с
предвиденото в чл. 251, ал. 2 от НК отнемане в полза на държавата на предмета
на престъплението, което надхвърля целите на регламента, фокусирани към изпълнение
на задължението за деклариране в контекста на възможността за контрол в
движението на парите в брой и обмена на информация, но не и към санкциониране
на евентуални измамни или противоправни действия. Така възприетото от СЕС
тълкуване на националната норма в светлината на залегналите в регламента
основни положения обосновава невъзможност за прилагането на същата норма,
независимо от настъпилата законодателна промяна, доколкото и след смекчаването
на санкциите законодателят е запазил възприетата от преди изменението
конструкция на съчетаване между наказание „лишаване от свобода“ или „глоба“ с
отнемане в полза на държавата на пълния размер на предмета на престъплението –
положение, което СЕС е приел за надхвърлящо необходимия обем от мерки, които биха
обезпечили както санкционирането на нарушението, така и превенцията на
неизпълнението. По изложените съображения въззивната инстанция намира за
неоснователен депозирания въззивен протест в частта относно направеното искане
за приложение на чл. 251, ал. 2 от НК и отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства – паричните средства, предмет на престъплението.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 44 от 16.10.2018 г.,
постановено по НОХД № 429 по описа за 2018 г. на Районен съд – Свиленград, в
наказателно-осъдителната ѝ част, като на основание чл. 2, ал. 2 от НК,
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.З., роден на ***
г. в гр. Б. П., Р П, живущ в Р П, гр. К., обл. Л., ул. „Т.“ № **, п. гражданин, със ***********, *******, ********, за ВИНОВЕН в
това, че на 03.02.2015 г. на Митнически пункт „Капитан Андреево“, на трасе
„Изходящи товарни автомобили“ – шосе, обл. Хасково, не е изпълнил задължение за
деклариране на парични средства – сумата от 757 500 американски долара с
равностойност в български лева 1 302 339,45 лева и 6500 евро с
равностойност в български лева 12 712,90 лева или всичко с обща левова
равностойност 1 315 052,35 лева, пренасяни през границата на страната
с Република Турция, която е външна граница на Европейския съюз, като стойността
на предмета на престъплението е в особено големи размери – престъпление по чл.
251, ал. 1 от НК, като по първоначално повдигнатото му обвинение по действащата
към момента на деянието редакция на чл. 251, ал. 1 от НК, изменена с ДВ, бр.
101 от 19.12.2017 г., го оправдава.
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на
подсъдимия Ц.З. наказание „лишаване от свобода“ от 9 /девет/ месеца на 1 /една/
година.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.