Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
…
град Кърджали, 25.02.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд,…..…… в публично заседание …………..
на осми февруари……….......................................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар ……………………………..... Мариана
Кадиева……..………..……..….....
като
разгледа докладваното от ......................... съдията Виктор Атанасов ..................................
административно
дело №343 ...... по описа за ........................ 2021 година ..................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно,
по реда на Раздел І/Първи/ от Глава Х - Десета/чл.145 и следв./
от АПК, във вр. с чл.26, ал.11 и във вр. с чл.26, ал.2 и чл.23, ал.7 от Закона за чужденците в
Република България/ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от С.Б., гражданин на ***, роден
на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год.,
продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, с адрес
***, ***, подадена чрез адв.Е.М.П. от АК-***, против
Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год. на изпълняващия длъжността директор на
ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, е отказано
предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за
пребиваване на С.Б./макар че в съдържанието на жалбата, неясно
защо, навсякъде е посочено лице с имената Ю. Б./, кандидат за продължително пребиваване в Република България, на
основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и на основание чл.69, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗЧРБ, му е определен срок за напускане на страната от 30 дни.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че оспорва Заповед
№292з-2495 от 24.11.2021 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, тъй като счита
заповедта за незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните
разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона - отменителни
основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Излага съображения, като твърди, че:
1. Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. на
директора на ОДМВР - Кърджали е издадена при неправилно тълкуване и прилагане
на Закона за чужденците в РБ/ЗЧРБ/; 2. Административният орган не е доказал
фактическите основания, въз основа на които е издадена Заповед №292з-2495 от
24.11.2021 год.; 3. Мотивите към
Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. били неясни, вътрешно противоречиви, в
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответстващи
на целта на закона; 4. Действията на полицейските органи, послужили за
мотивиране на Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. били извършени без
необходимите законови правомощия, в нарушение на чл.4, ал.1 от АПК. С жалбата
моли, след като съдът установи основателността на направеното от оспорване, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, да отмени изцяло Заповед №2923-2495 от
24.11.2021 год. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която е отказано
предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за
пребиваване на Ю. Б./вероятно се
има предвид С.Б./, като върне преписката на
административния орган с указания за ново произнасяне, съгласно приложените
документи и изискванията на ЗЧРБ и Правилника за прилагане на ЗЧРБ/ППЗЧРБ/.
В случай, че бъдат констатирани нови документи
или обстоятелства, които не са му известни, моли да му бъде предоставена
възможност за запознаване и съответно възможност да представи становище по тях,
като заявява, че в зависимост от становището на административния орган, ще
ангажира и допълнителни доказателства.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят С.Б.,
гражданин на ***, роден на *** ***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на
24.12.2019 год., продължително пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********,
не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител – адв.Е.П. от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Моли да бъде отменена атакуваната заповед по изложените в
жалбата съображения, както и по допълнително изложените съображения в писмено
становище, което представя в съдебно заседание. Моли също така, за присъждане
на направените по делото разноски.
В представеното писмено становище са изложени
най-напред доводи за липса на компетентност, като се твърди, че
заместник-директорът на ОДМВР, същевременно и началник на отдел „Криминална
полиция”, не е надлежно оправомощен по въпросите, свързани
с издаване и отказване на разрешения за краткосрочно и продължително
пребиваване по Закона за чужденците в Република България/ЗЧРБ/, като сочи, че
Заповед №2923-2495 от 24.11.2021 год. е издадена от заместник-директора на
ОДМВР - *** С. К. На следващо място се твърди нарушение на материалния закон,
като се сочи, че правното основание за издаване на Заповед №2923-2495 от
24.11.2021 год. е чл.26, ал.2 от ЗЧРБ и че алинея втора разписва две хипотези
на откази, които две хипотези са различни, намирали се в условие на алтернативност и било невъзможно да бъдат наложени
едновременно, но административният орган не само е издал заповедта едновременно
на две, алтернативно посочени хипотези, но първата - „Отказвам предоставяне на
право на продължително пребиваване.”, не съществувала в нормата на чл.26, ал.2
от ЗЧРБ. На следващо място се твърдят допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.к. в нарушение
на чл.7, ал.1 и чл.9, ал.2 от АПК, административният орган издал Заповед
№292з-2495 на 24.11.2021 год., въз основа на резултатите от проверката от
23.06.2021 год., без да извърши проверка към момента на издаване на заповедта,
като сочи, че Заповед №292з-2131 е издадена пет месеца след проверката от
23.06.2021 год./тук следва да се
отбележи, че е неясно, каква е тази Заповед №292з-2131 и каква е връзката й с
настоящото съдебно оспорване/. На следващо място, в писменото становище се твърди, че
е налице неспазване на установената форма, тъй като мотивите на
административния орган били вътрешно противоречиви, изводите за „фиктивен
адрес” били резултат на формално невалидни умозаключения, които не били
логически следствия от развитието на мотивите и доказателствата, като не било
спазено общото изискване за излагане на точни и ясни мотиви, съгласно чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че мотивите на Заповед №2923-2495 от 24.11.2021
год. са изградени на превратна логика - вместо от фактическите основания да се
изведе приложимостта на правните, административният орган, чрез неследващи от
доказателствата умозаключения, моделирал фактическите основания по начин, който
да води до прилагане на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, като в становището са развити
подробни доводи и съображения в тази насока. Твърди се също, че въз основа на
представени документи (в повече от изискуемото), без да обори тяхната
законосъобразност и легитимност, без да изложи аргументи за нефункционалност на
жилището, в противоречие със съдържанието на доказателствата, в разрез с
правилата на формалната логика, административният орган достигнал до извода, че
С.Б. няма осигурено жилище. Твърди също, че в противоречие с доказателствата и
обратно на последователността на съображенията си, вместо логично да заяви
фактическа невъзможност за живеене в жилището, поради липса на жилищна площ,
административният орган нелогично извел извод, че чуждият гражданин няма
осигурено жилище и основната причина за това била, че липсата на достатъчно
жилищна площ не е основание за отказ по чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, а липсата на
осигурено жилище е. Твърди се но-нататък, че реалната възможност да обитава това
жилище не била опровергана от административния орган на основание три
аргумента: първо - съгласно чл.92, ал.10 от Закона за гражданската
регистрация/ЗГР/ във връзка с §1 от Допълните разпоредби на ЗГР, на този адрес,
в това жилище с 50 кв. метра жилищна площ, можели да бъдат адресно регистрирани
от 10 до 15 лица; втори: - в нарушение на чл.7, чл.9, ал.2 и чл.35 от АПК,
административният орган не предприел действия и не доказал невъзможност С.Б. да
живее в жилището; трети - в нарушение на чл.4, ал 1 от АПК, Заповед
№292з-2495/24.11.2021 год. била мотивирана от субективна преценка, лишена от
законови правомощия(!?), като се твърди, че не съществува нормативен акт, които да определя
компетентни органи, случаи на прилагане, критерии и инструментариум за
извършване на оценка, колко лица могат да обитават жилище с определена площ. В
писменото становище моли предвид изложеното, след като се установят правните и
фактически положения по делото и основателността на направените оспорвания, на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът да отмени изцяло Заповед №292з-2495 от
24.11.2021 год. като незаконосъобразна и да върне преписката на издалия я
административен орган, за ново произнасяне, съгласно приложените документи и
изискванията на ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
Ответникът по жалбата – директорът на ОД на МВР - град
Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се
редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк.М.
П., която оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Цитира три съдебни
решения на ІV-то отделение на ВАС на Република България, като сочи, че мотивите
на същите са използвани и преповторени в самата оспорена заповед: Решение №7179
по адм. дело №5090/2021 год.; Решение №4465 по адм. дело №1872 и Решение №2995. Подробни съображения
излага в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. В същите сочи,
че видно от представените по делото писмени доказателства, обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната
форма, при спазване на материалноправните и
процесуалните правила по издаването, съобразена е с целта на закона, поради
което счита, че същата следва да бъде оставена в сила, като моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения за това, като
описва установените факти и обстоятелства и приложимата нормативна уредба. Излага
довод, че разглеждайки допълнителните документи - доказателства за осигурено
жилище, внесени от B. S./Б.С., чрез пълномощника му В. Д. М., било установено,
че представеният договор за наем рег.№***/*** год. е сключен между Б. М. Ч., с
ЕГН **********, и B. S./ Б.С. и с него на чуждия гражданин била предоставена,
за срок от 6 години, стая от апартамент, намиращ се на адрес – ***. Сочи се, че
представеният допълнително договор за наем касае имот, идентичен с този,
визиран в декларацията приложена към заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год.,
относно който било констатирано несъмнено, че не е бил ползван и не може да
бъде ползван от B. S./Б.С. и води до заключението за фиктивно изготвен договор
за наем и че от разгледаните факти и обстоятелства се налага изводът, че в
случая не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2, изречение първо от ЗЧРБ -
„За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат
осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни
средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в
размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или
минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на
пребиваване.”. Твърди, че е било установено по безспорен начин, че B. S./Б.С.
няма осигурено жилище, което е основание да му бъде отказано предоставяне на
право на продължително пребиваване или продължаване на срока за пребиваване на
основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно която, „Отказва се издаване на
разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната
на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл. 24, 24а
- 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и
33т.”. Сочи също, че оспорената заповед е постановена от длъжностно лице,
разполагащо с материална и териториална компетентност да я издаде, че административният
акт е обективиран в писмена форма, подписан е от
издателя си, съдържа правните основания за издаването си и съдържа пространни
мотиви. В писмените бележки моли съда да приеме, че атакуваният административен
акт е законосъобразен, като постановен при наличието материалноправните
предпоставки за това, издаден от компетентен орган, при спазване на
установената форма, има предвиденото съдържание, в това число правно и
фактическо основание, не са допуснати процесуални нарушения, съобразен е с
целта на закона и да го потвърди, а жалбата на B. S./Б.С. да бъде отхвърлена
като неоснователна. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по делото.
Административен съд - Кърджали, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.11 от ЗЧРБ, отказът
за издаване на разрешение за пребиваване или за продължаване срока на
пребиваване се мотивира, съобщава се на заинтересованите лица и може да се
оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
от което следва, че тези откази, респ. заповеди за откази, подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок, регламентиран в
чл.149, ал.1 от АПК. Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към
същата разписка, е връчен на датата 02.12.2021 год., на пълномощник на
жалбоподателя, а именно – на В. Д. М./л.15/, упълномощена с пълномощно с нотариално заверен
подпис с Рег.№*** от *** год. на нотариус К. Д., с Рег.№** в Регистъра на
Нотариалната камара/л.17-18/. Жалбата против Заповед №292з-2495 от 24.11.2021
год., издадена от За директор на ОДМВР - град Кърджали, е подадена чрез
административния орган, регистрирана с Вх.№292000-18219 от 08.12.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, видно от положения на
същата и попълнен щемпел/л.4/, до Административен съд – Кърджали, от което следва,
че жалбата е подадена на 6-ия/шестия/ ден след връчването на екземпляр от
заповедта на упълномощеното от жалбоподателя лице, т.е. спазен е предвидения
14/четиринадесет/-дневен срок за обжалването й. Жалбата, освен това, е подадена
от лице - адресат на индивидуалният административен акт, чрез пълномощник –
правоспособен адвокат и за което лице, този ИАА поражда неблагоприятни правни
последици, т.е. в този смисъл пряко засяга негови законни права и интереси,
като същата е подадена и в предвидената писмена форма и изискуемо съдържание, по
предвидения в закона ред, поради което същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Административният съд, след като извърши анализ и
преценка на писмените и гласните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и на становищата на страните, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, а това не е и спорно по делото, че
жалбоподателят B. S./Б.С. е бил със статут на
продължително пребиваващ в страната чужденец до датата 25.08.2021 год., въз
основа на Решение за продължаване срока на пребиваване в РБ с Рег.№*** от ***
год. на ОДМВР - Кърджали, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, като от ОДМВР
– Кърджали му е бил издаден и документ - Разрешение за пребиваване на
продължително пребиваващ в РБългария чужденец, с №***
от *** год., валидно до 25.08.2021 год., приложено по преписката/л.97/, като тези обстоятелства се установяват и
от приложената по преписката Справка за чужденец – АИС „ЕРЧ” от 25.06.2021 год./л.87/ и от Справка за лице – АИС „Български
документи за самоличност” от 21.06.2021
год./л.79/.
На 15.06.2021 год. чуждият гражданин е подал
Заявление с УРИ №292р-11432/15.06.2021 год., до директора на ОДМВР – Кърджали/л.89-л.95/, за предоставяне на право за продължително
пребиваването на чужденец в Република България, като е приложил към него и изискуемите
се документи/л.96-л.116/. Към заявлението си чуждият
гражданин е представил доказателства за осигурено жилище – декларация от ЕТ „***”,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от Б. М. Ч./л.113-л.114/, с която същата е декларирала, в качеството й на
собственик на имот, намиращ се на адрес: ***, населено място ***, ***, с площ
54.73 кв. метра, състоящо се от 3 стаи, че е съгласна, лицата: 1. Ю. Б./Y. B., гражданка на ***, родена на *** год. в
***, притежаваща паспорт №***, издаден на 26.12.2019 год. от ***, *** и 2. С.Б./S.
B., гражданин на ***, роден на *** год. в ***, притежаващ паспорт №***, издаден
на 02.05.2016 год. от ***, ***, да бъдат регистрирани на адреса, посочен
по-горе и да ползват жилището за неопределен срок и безвъзмездно. В
декларацията е вписано, че е по т.20 от §1 на ДР на Закона за чужденците в
Република България, като същата е с нотариална заверка на подписа, с Рег.№***
от *** год. на нотариус Г. Х., с Рег.№*** на Нотариалната камара.
С Уведомление с УРИ 292р-11414 от 15.06.20321 год. на
ОДМВР – Кърджали/л.85/, на основание чл.30, ал.2 от АПК, жалбоподателят С.Б.
е бил уведомен, на основание чл.30, ал.2 от АПК, че е необходимо да представи описаните
в уведомлението допълнителни документи в срок до един месец, поради което срока
на разглеждане на заявлението се удължава с два месеца, а именно: доказателства
за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва
до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна
работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната за срока
на пребиваване на територията на Република България, като това уведомление му е
връчено на 15.06.2021 год., в присъствието на преводач, видно от оформената към
него разписка. В изпълнение на това уведомление, с Разписка от 16.06.2021 год. за
предадени допълнителни документи към заявление за пребиваване/л.81/,
чуждият гражданин е представил 2/два/ броя банкови удостоверения, съответно от
„Българо-американска кредитна банка” АД, с Изх.№2-00296 от 16.06.2021 год./л.83/ и
от „Те-Дже Зираат Банкасъ” АД ***, с Изх.№7-1460 от 16.06.2021 год./л.84/.
По преписката е приложена и е приета като
доказателство Докладна записка с УРИ 292р-12185 от 23.06.2021 год., изготвената
от служители на група „Миграция” - Кърджали до началника на група „Миграция”
към ОДМВР – Кърджали, относно извършена проверка на адрес във връзка с подадени
заявления за предоставяне право на продължително пребиваване/л.40-л.41/.
В тази докладна записка е описано, че при проверката е установено, че в
жилището, находящо се на адрес: ***, посочено в
заявлението на жалбоподателя С.Б., че на адреса са установени U. S., c ЛНЧ **********
и U. M., c ЛНЧ ********** - продължително.пребиваващи чужди граждани в
Република България, които заявили, че обитават жилището и са негови наематели
от месец август 2018 год. Лицата заявили също, че имат сключен договор за наем,
както и че обитават цялото жилище, което се състои от спалня и хол с кухня. В
докладната е посочено, че на обитателите на жилището са били показани снимки на
Y. B. и S. B., под които те записали, че не ги познават и не са ги виждали/л.48, л.53/.
От лицето U. M. били снети писмени обяснения, с помощта на преводач, приложени
по преписката/л.42/, в които същият е заявил, че живее в това жилище постоянно
със съпругата си и на гости от време на време идва дъщеря му, както и че
жилището се състои от една спалня и хол с кухня и че те обитават всички стаи на
това жилище. В обясненията си същият е заявил освен това, че откакто живее на
този адрес, никой друг не е оставал да нощува в това жилище и че не желае други
хора да пребивават в жилището, което обитава със семейството си.
В същата докладна записка е описано, че при проверката
е проведен разговор с И. Г. А., с ЕГН **********, който заявил, че живее в
същия вход и е домоуправител на входа, а също така заявил, че лицата U. S. и U.
M. живеят постоянно в ап.* на вход * в същата сграда. Отбелязано е, че на И. А.
били показани снимки на чуждите граждани Y. B. и B. S., под които той записал,
че не ги е виждал във входа, на който е домоуправител/л.56/.
От И. А. също е било снето писмено обяснение/л.54/, в което същият е заявил, че
не познава и не е виждал други лица да живеят в посоченото жилище, освен М. У. и съпругата му С., който обитавали жилището
постоянно от 2018 година.
В същата докладна записка е описано, че при проверката
е проведен разговор и с Д. И. А., ЕГН********** - собственик на кафене, намиращо
се ***, в ***, като същият заявил, че познава U. S. и U. M. и че в апартамента,
който те обитават, не живее никой друг освен тях. На Д. А. също били показани
снимки на чуждите граждани Y. B. и B. S., под които той записа, че не ги е
виждал във входа/л.60/. От Д. И. А. също е било снето писмено обяснение/л.58/, в
което същият е заявил, че от м.август 2018 год. в това жилище - ***, на ул.„***”
№**, живее постоянно М. У. и неговата съпруга С. У. и че никой друг, освен тях,
не обитава това жилище.
Така, предвид констатациите от извършената проверка и по
повод подаденото Заявление с Рег.№292р-11432/15.06.2021 год., на основание
чл.14, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, със Съобщение УРИ 292000-8509
от 23.06.2021 год. на началник група „Миграция” – Кърджали/л.64, л.65-л.66, л.69/, чуждият гражданин B. S./С.Б. е бил уведомен за
необходимостта да представи допълнителни документи - доказателства за осигурено
жилище, в 14-дневен срок от съобщаването, поради което срокът за разглеждане на
заявлението с УРИ 292р-11432/15.06.2021 год. се удължава с един месец. Чуждият
гражданин е бил уведомен също, че ако не представи необходимите документи в
указания срок, производството по предоставяне на продължително пребиваване ще
бъде прекратено и заявлението му няма да бъде разглеждано повторно.
Това съобщение е връчено на пълномощник на
жалбоподателя – С. С. Б., на датата 23.06.2021 год., видно от оформената
разписка към същото/л.66/, а освен това, уведомяване е било извършено и по реда
чл.18а, ал.8 от АПК, чрез залепване на съобщението на таблото за обявления на
група „Миграция” – Кърджали, също на датата 23.06.2021 год., предвид
обстоятелството, че на посоченото в заявлението жилище живее под наем друг чужд
гражданин със семейството си, като съобщението е било свалено на датата
07.07.2021 год., видно от приложения протокол от същата дата/л.64/.
По повод горното съобщение, от В. Д. М. - пълномощник
на чуждия гражданин С.Б., упълномощена с пълномощно с нотариално заверен
подпис, с Рег.№*** от 18.08.2020 год. на нотариус К. Д., с №** в Регистъра на
Нотариалната камара/л.36-л.37/, е постъпило писмо до директора на ОДМВР – Кърджали,
с Вх.№292000-9295 от 06.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/л.34-л.35/,
към което е приложен договор за отдаване под наем на жилище от 18.08.2020 год.,
сключен между Б. М. Ч., с ЕГН **********, като наемодател и чуждия гражданин B.
S./ С.Б., като наемател, с нотариално заверени подписи, с рег.№***/*** год. на
нотариус К. Д., с Рег.№** в Регистъра на Нотариалната камара/л.38/, с
който договор, на чуждият гражданин е предоставена, за срок от 6 години, една
стая от жилище - апартамент, намиращ се на адрес – ***, т.е. за същото жилище,
за което при извършената проверка е установено, че се обитава от *** гражданин U.
M./У. М. и семейството му и във връзка с което, със Съобщението с УРИ
292000-8509/23.06.2021 год., жалбоподателят B. S./С.Б. е бил уведомен за
необходимостта да представи допълнителни документи, а именно - доказателства за
осигурено жилище. В така подаденото Писмо с Вх.№292000-9295/06-07.2021 год. се
разяснява на директора на ОДМВР - Кърджали, в качеството му на административен
орган, как следва да бъдат възприети действията на началника на група
„Миграция” - Кърджали и че представените документи са достатъчни, за да се
направи извод от административния орган, че лицето разполага с доказателства за
осигурено жилище.
При така установените данни и обстоятелства,
най-напред е била издадена Заповед №292з-1552 от 26.07.2021 год. на „За
директор” на ОДМВР – Кърджали, с която е било прекратено административното
производство по предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец
в Република България, на B. S./ С.Б., гражданин на ***, роден на *** ***, ***,
с паспорт ***, кандидат за продължително пребиваване в РБ, на основание чл.24,
ал.1, т.10 от ЗЧРБ, по Заявление с УРИ
№292р-11431/15.06.2021 год. на ОДМВР – Кърджали. В заповедта са изложени
подробни фактически основания, като са описани извършените по-горе процесуални
действия във връзка с подаденото от чуждия гражданин Заявление с УРИ
№292р-11431/15.06.2021 год. на ОДМВР – Кърджали за предоставяне право на
продължително пребиваване на чужденец в РБългария,
като в мотивите към заповедта са изложени и пространни правни съображения и
изводи, които са обусловили постановения с оспорената заповед краен резултат.
В мотивите е посочено, че формално B. S./ С.Б.
е изпълнил изискването на чл.14, ал.1, т.3 от
Правилника за прилагане на ЗЧРБ, като е представил документ за осигурено жилище
- декларация от 14.06.2021 год. от Б. М. Ч./на л.113/, с която същата е декларирала, че му предоставя за неопределен
срок и безвъзмездно ползването на жилище/апартамент/, на адрес: ***, но че С.Б.
реално не пребивава в посоченото жилище, тъй като там вече живее U. M./ У. М. със
семейството си и ще продължи да го обитава до 2025 година. Посочено е, че освен
обективните предпоставки, за получаване на разрешение за продължително пребиваване
на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ нормата предвижда да е налице и заявено желание
от страна на чужденеца да се установи продължително на територията на страната
и че законът не дава легално определение на понятието „установяване”, но че същото
следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание, като под „установяване
на определено място”, включително по-широкия смисъл – на територията на дадена страна,
следва да се разбира, че лицето живее на това място, там упражнява трудова дейност,
има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните
осигурителни системи и че в този смисъл, инцидентните пребивавания на територията
на страната не могат да обосноват извод за установяване. Посочено е също, че изложеното
тълкуване на цитираните правни норми по никакъв начин не ограничава възможността
на чужденеца, получил разрешение за пребиваване на територията на Република България, да отсъства от страната
и да пребивава на територията на други държави, но че той следва да се установи
в РБългария.
Тази заповед е била оспорена в срок от B. S./
С.Б., като с Определение №11346 от 10.11.2021 год., постановено по
административно дело №10545/2021 год. на ВАС – IV отд./л.128-л.129/, е отменено Определение №123 от 03.09.2021 год.,
постановено по административно дело №210/2021 год. на Административен съд – Кърджали/л.122-л.127/, отменена е Заповед №2923-1552/26.07.2021
год. на директора на ОД на МВР - Кърджали и преписката е изпратена на директора
на ОД на МВР – Кърджали, за произнасяне по същество по Заявление УРИ:
292р-11432 от 15.06.2021 год., подадено от С.Б., гражданин на ***.
По административната преписка е
представено и е прието като доказателство и Предложение с УРИ: 292р-24516 от
24.11.2021 год., изготвено от началник група „Миграция” – Кърджали, утвърдено
от „За директор” на ОДМВР – Кърджали на 24.11.2021 год./л.21-л.27/, с което, на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, след като е разгледал и
обсъдих Заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год. и приложените към него
документи, началник група „Миграция” – Кърджали е предложил да се откаже
предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за
пребиваване на чужденец в Република България на B. S./ Б.С., гражданин на ***,
роден на *** ***, ***, с паспорт №***, кандидат за продължително пребиваване в
РБ, на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и на основание чл.69, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗЧРБ, да се определи срок 30 дни за напускане на
страната. В предложението е посочено, че
в изпълнение на Определение №11346 от 10.11.2021 год.
на Върховния административен съд, Заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год.,
подадено от B. S./Б.С. е било разгледано на 24.11.2021 год., съобразно мотивите
на съда, като е била извършена преценка на всички релевантни факти и
обстоятелства по административната преписка. След анализ на приложените по
преписката доказателства, в предложението е посочено, че от разгледаните факти
и обстоятелства се налага изводът, че в случая не е изпълнена разпоредбата на
чл.24, ал.2, изречение първо от ЗЧРБ, а именно - „За получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва
да имат осигурено жилище, …” и че това е
основание да бъде отказано предоставяне на право на продължително пребиваване
или продължаване на срока за пребиваване на B. S./Б.С., на основание чл.26,
ал.2 от ЗЧРБ.
Така в крайна сметка, е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год. на За директор на ОДМВР – Кърджали/л.10-л.15/, с която, на основание чл.26, ал.2 от
ЗЧРБ, чл.23, ал.7 от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.11 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване
или продължаване на срока за пребиваване на чужденец в Република България на B.
S./Б.С., гражданин на ***, роден на *** ***, ***, с паспорт №***, кандидат за
продължително пребиваване в РБългария на основание
чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и на основание чл.69, ал.1 от Правилника за прилагане
на ЗЧРБ е определен срок 30 дни за напускане на страната. В мотивите към заповедта
са описани подробно и анализирани всички представени от жалбоподателя С.Б.
документи, описани в са в хронологичен порядък всички извършени действия, включително
и извършените проверки по повод подаденото заявление от чуждия гражданин и са
описани всички установени факти и обстоятелства. В мотивите към заповедта е
посочено, че разглеждайки допълнителните документи - доказателства за осигурено
жилище, внесени от B. S./Б.С., чрез пълномощника му В. Д. М., е било
установено, че представеният договор за наем с рег.№ ** от *** год. е сключен
между Б. М. Ч., с ЕГН ********** и B. S./Б.С. й с него, на чуждия гражданин е
предоставена за срок от 6 години стая от апартамент, намиращ се на адрес – ***
и че представеният допълнително договор за наем касае имот, идентичен с този, описан
в декларацията, приложена към заявление УРИ 292р-11432/15.06.2021 год., относно
който е констатирано несъмнено, че не е бил ползван и не може да бъде ползван
от B. S./С.Б., което води до заключението за фиктивно изготвен договор за наем.
В мотивите е посочено също, че от разгледаните факти и обстоятелства се налага
изводът, че в случая не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2, изречение
първо от ЗЧРБ - „За получаване на разрешение за продължително пребиваване
лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и
осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за
социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата,
минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на
Република България за срока на пребиваване.”. Предвид това е прието за установено по
безспорен начин, че B. S./Б.С. няма осигурено жилище, което е основание да му
бъде отказано предоставяне на право на продължително пребиваване или
продължаване на срока за пребиваване на основание чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, съгласно
която, „Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на
срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не
отговаря на условията по чл.24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о,
24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т.”.
Тук следва да се отбележи, че по
административната преписка са приложени и приети като доказателства Справки за
лице - АИС „Български документи за самоличност” от 21.06.2021 год., за още 8/осем/
други лица – чужди граждани, на които е бил предоставен статут на продължително
или постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, както
следва:
1. за Ю. Б., *** гражданин, продължително
пребиваващ в РБ чужденец до 26.08.2021 год./л.70/, за която има приложена и Справка за чужденец - АИС „ЕРЧ”/л.62/;
2. за С. У., *** гражданин, продължително
пребиваващ в РБ чужденец до 18.10.2021 год./л.49, л.71/;
3. за М. У., *** гражданин, продължително
пребиваващ в РБ чужденец до 18.10.2021 год./л.44-л.45, л.72/;
4. за Р. С., *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ чужденец/л.73/;
5. за Ю. Г., *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ чужденец/л.74/;
6. за Г. А., *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ чужденец/л.75/;
7. за Г. Й., *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ чужденец/л.76/;
8. за Х. Й., *** гражданин, постоянно
пребиваващ в РБ чужденец/л.77/.
Приложена е и Справка за лице - АИС
„Български документи за самоличност” от 21.06.2021 год. за лицето Ш. Ф. Х., с
ЕГН **********, за която в справката е отразено, че освен българско, има и ***
гражданство/л.78/.
От тези справки е видно, че жилището на
посочения адрес от жалбоподателя С.Б. и заявено от него като осигурено жилище, а именно:
***, ул.„***” №**, ***, са регистрирани още девет лица, осем от които чужди
граждани и едно лице с двойно гражданство, като за тримата чужденци – ***
граждани, със статут на продължително пребиваващи в РБългария,
посочени по-горе, този адрес е бил заявен и съответно регистриран като настоящ
адрес в РБългария, а за петимата чужденци – ***
граждани, със статут на постоянно пребиваващи в РБългария
– същият адрес е заявен и съответно регистриран като постоянен адрес, като този
адрес е посочен и регистриран като настоящ адрес и на лицето с двойно
гражданство, посочено по-горе. Така всъщност, от тези справки се установява, че
това жилище на посочения адрес, състоящо се спалня и хол с кухня, освен от
жалбоподателя С.Б., е заявено и регистрирано като настоящ или постоянен адрес
от още девет лица, като в действителност, същото се обитава и ползва само от
чуждите граждани М. У. и съпругата му С. У., и двамата със статут на
продължително пребиваващи в РБългария чужденци.
Тази фактическа обстановка се възприема от съда въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства, като по
същата, всъщност няма и спор между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, след преценка и
анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед, на основание чл.168, ал.1 от АПК, на
всички основания по чл.146 от АПК, от правна страна съдът намира
следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, съгласно разпоредбите на чл.23, ал.7 (нова – ДВ, бр.21 от 12.03.2021
год.) от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.11 (нова – ДВ, бр.67 от 2015 год., в сила от
01.09.2015 год.) от Правилника за
устройството и дейността на МВР, като първата от тези норми регламентира, че „Директорите
на дирекция „Миграция”, на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи или оправомощени от тях
длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително
или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на Република България,
освен ако в този закон е предвидено друго.”, а втората регламентира, че областните
дирекции на МВР се ръководят от директори, които: 11. издават и отказват
издаване на разрешения за краткосрочно и продължително пребиваване по Закона за
чужденците в Република България. В случая, с оспорената заповед е отказано
предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в Република
България, в съответствие с предоставените правомощия на директора на Областна
дирекция на МВР – Кърджали, с цитираните две разпоредби. Видно е, че оспорената
заповед е издадена от „За директор” при условията на заместване на титуляра, като същата е издадена от *** С. С. К. - *** при
Областна дирекция на МВР - Кърджали, на когото, с приложената по преписката и
приета като доказателство по делото Заповед №292з-2476 от 23.11.2021 год. на
директора на ОДМВР – Кърджали/л.19/, нa основание чл.33, ал.1
от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните
работи, във връзка с чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, поради ползване на платен годишен, отпуск разрешен със Заявление Рег.№292р-24264/
23.11.2021 год., за времето на отсъствие на титуляра,
считано от 24.11.2021 год. до 26.11.2021 год. включително, е възложено да
замества директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, като изпълнява
правомощията на директор, с изключение на тези свързани с осъществяването на
дейности по чл.159 от Закона за МВР. Посочената като основание за издаването на
тази заповед норма на чл.33, ал.1 (Изм.
– ДВ, бр.33 от 2017 год., в сила от 25.04.2017 год.) от Правилника за устройството и дейността на МВР, регламентира, че „При
отсъствие на ръководител на структура на МВР, който е държавен служител със
статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, той се замества от определено с негова
заповед длъжностно лице. Длъжностното лице, определено за заместване, трябва да
има статут по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и да заема ръководна или по-висока длъжност.”. Това изискване е спазено в Заповед №292з-2476 от 23.11.2021 год. на директора на ОДМВР – Кърджали, като същевременно,
оспорената в настоящото производство заповед е издадена на датата 24.11.2021
год., т.е. в определения период на заместване, като разпореденият
с нея отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване на чужденец в
Република България, не попада в кръга на дейностите по чл.159 от ЗМВР, които са
изрично изключени от правомощията на заместващия с посочената по-горе заповед. Предвид
горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен
орган с необходимата материална и териториална компетентност, а доводите за
липса на компетентност на издателя на заповедта, развити в депозираното писмено
становище от процесуалния представител на жалбоподателя, намира за категорично
неоснователни.
На следващо място, според настоящия съдебен състав,
оспореният административен акт е издаден при спазване на изискуемата се от
закона писмена форма, с необходимото съдържание, съгласно чл.59, ал.2 от АПК,
като е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивираност на акта,
като са посочени фактическите и правните основания за постановяването му и
съответно, при спазване на административнопроизводствените
правила при издаването му. Съдът намира за неосноватевлен
доводът, също изложен в писменото становище, за това, че административният
орган е издал заповедта пет месеца след извършването на проверката на
23.06.2021 год. и че не проявил служебна активност, което довело до неизясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Описаните по-горе и
анализирани писмени доказателства, представени по адмнистративната
преписка от органа сочат, че фактите и обстоятелствата са били изяснени и то в
предостатъчна степен.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорената заповед, т.е. по отношение съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира
следното, че оспорената заповед, издадена от За директор на ОДМВР – Кърджали е
в съответствие и с материалния закон.
Съгласно посоченото правно основание за издаване на
обжалвания административен акт – чл.26, ал.2 (доп., ДВ, бр.21 от 12.03.2021
год.) от ЗЧРБ, се отказва издаване на разрешение за
пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за
когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24, 24а - 24г, 24е, 24з,
24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 25, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Разпоредбата
на чл.23, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЧРБ, регламентира, че чужденците
пребивават в Република България краткосрочно, продължително, дългосрочно и
постоянно, като съгласно чл.23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, продължително е
пребиваването с разрешен срок до една година.
От представените по делото доказателства
се установява, а и не е спорно между страните,
че преди издаване на оспорения
отказ, жалбоподателят С.Б. е
имал статут на продължително пребиваващ чужд гражданин в Република България, с разрешен срок на продължително
пребиваване в страната до 25.08.2021 год., предоставен с Решение №*** от ***
год., като същото е било получено на
основание чл.24, ал.1, т.10 от
ЗЧРБ, което се установява от приложените справка за чужденец - АИС „ЕРЧ” от
25.06.2021 год./л.87/ и справка за лице – АИС „Български документи за
самоличност” от 21.06.2021 год./л.79/.
Разпоредбата на чл.24, ал.2 от
ЗЧРБ посочва изискванията, на които трябва
да отговарят кандидатите за получаване на разрешение
за продължително пребиваване в Република България: да имат
осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без
да прибягват до системата за
социално подпомагане, в размер не по-малък
от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на
пребиваване. При подаване на заявление
за издаване на първоначално разрешение за пребиваване
се представят и документите, чрез които е обосновано заявлението за издаване на виза
по чл.15, ал.1, а навършилите
18-годишна възраст чужденци,
с изключение на лицата, които притежават
статут на лица без гражданство
в Република България, представят и документи за съдимост или
за криминална или за полицейска
регистрация, издадени съгласно законодателството на държавата на
гражданството, на държавата на произход
или на обичайното
пребиваване. Изискванията, респ. и документите, които следва да се приложат към
заявлението получаване право
на продължително пребиваване, са изчерпателно
посочени в разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 – т.6 и чл.23, т.1 и т.2 от ППЗЧРБ.
В настоящия случай спорът се
свежда до това дали жалбоподателят
Б. има осигурено жилище, което е едно от изискванията
в чл.24, ал.2 от ЗЧРБ, съответно – в чл.14, ал.1, т.3 от
ППЗЧРБ, като последната норма изисква представяне на доказателства за осигурено
жилище. Относно това изискване, в заявлението на
жалбоподателя Б., с УРИ 292р-11432 от 15.06.2021 год., за предоставяне
право на продължително пребиваване, е посочено, че се
прилага декларация от домакин. Както бе посочено и по-горе, от декларацията с
нотариално заверен подпис/л.113/, по т.20 от §1 от ДР на
ЗЧРБ, става ясно, че ЕТ „***”,
представляван от Б. М. Ч., в качеството си на собственик
на имот - жилище, намиращо
се на адрес: ***, на ул.„***”
№**, ***, с площ от 54.73 кв.м., състоящ се спалня, хол и кухня, дава съгласието си, лицата Ю. Б. и С.Б. да бъдат регистрирани
на адреса и да ползват жилището
за неопределен срок и безвъзмездно. Впоследствие, след отстраняване на нередовност на заявлението, е представен и нотариално заверен договор за наем с дата
18.08.2020 год./л.62/, съгласно
който Б. М. Ч. отдава на С.Б. стая от
описаното в нотариално заверената декларация жилище, за
сумата от ** лева, без да е посочено дали тази сума е дължима седмична, месечна
или годишна наемна цена. На настоящия съдебен състав е служебно известен
фактът, че идентичен договор за отдаване на една стая от същото жилище, е
сключен на същата дата – 18.08.2021 год., и с другото лице, посочено в декларацията на Б.
М. Ч. от 14.06.2021 год., с нотариално заверен подпис/л.113/, по т.20 от §1 от
ДР на ЗЧРБ, а именно – с Ю. Б., като този договор е
представен и приет като доказателство по административно дело №315/2021 год. по
описа на настоящия съд.
Няма спор, че по подаденото заявление е извършена проверка от служители
на група „Миграция” в ОДМВР
– Кърджали, резултатите от която са
отразени в докладна записка с УРИ 292р-12185/23.06.2021 год./л.40-л.41/.
Приобщени са и обясненията на семейство М. и С. У., като от тези доказателства се установява, че те са
наематели на жилището, на основание
договор за наем, че живеят непрекъснато в това жилище от месец
август 2018 год. и не желаят други
лица да обитават
същото и не познават и не са виждали жалбоподателя С.Б.
От справките за пътувания на
тези две лица, изготвени на 22.06.2021 год./л.46 – за М. У. и л.51 – за С. У./, се установява
истинността на твърденията им, че през по-голямата
част от посочения
период на ползване на жилището
– август 2018 год. до момента
на проверката, и двамата
пребивават и живеят в Република
България. Обясненията на тези две лица са категорично
потвърдени и от приобщените писмени обяснения на домоуправителя на вход * на
същия жилищен блок, находящ се на посочения адрес – ул.„***”
№** в *** – И. Т. А., както и от писмените обяснения на Д. И. А., живущ в същия
жилищен блок и собственик на кафене, разположено *** на посочения адрес.
Следва да се добави, че съгласно
описаните по-горе справки за
чужденец – АИС „ЕРЧ”, на този адрес, в същото
жилище, са регистрирани още 8/осем/ лица - чужди граждани
и едно лице с двойно гражданство или оказва се, че на този адрес, в това
жилище, с площ от 54.73 кв.м., имат адресна регистрация, по настоящ или по
постоянен адрес, общо 10/десет/ лица. Посоченото обстоятелство не е обсъдено и анализирано в оспорената заповед, поради което принципно не следва да бъде
обсъждано от съда, тъй като
административният орган не е формирал в мотивите на заповедта изводите си
за липса на осигурено жилище
на жалбоподателя с множеството други адресни регистрации на същия адрес, на
други чуждестранни лица. Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав
намира за уместно да отбележи, че разпоредбата на чл.92, ал.10 от ЗГР ясно
регламентира, че „Броят
на лицата, които могат да
се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес
на адреса на едно жилище,
не може да
надвишава двукратния брой на лицата,
които обичайно могат да обитават
съответното жилище. При определяне на общия
брой на лицата
се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици,
ползватели, наематели или обитатели на
друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само
от роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта
степен включително или по сватовство
до втора степен включително, се допуска трикратно
надвишаване на броя на лицата,
които обичайно могат да обитават
жилището.”. При изложените по-горе данни може да се направи
обоснован извод, че една част от направените адресни регистрации на посочения
адрес, независимо дали същите са по постоянен или настоящ адрес, са в нарушение
на цитираната разпоредба от ЗГР. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно § 1 (Нов – ДВ, бр.55
от 2015 год., в сила от 21.07.2015 год.) т.1
от ДР на ЗГР, „Лица,
които обичайно могат да обитават
жилище” е максималният брой лица, които могат да обитават дадено жилище, като на
едно лице се падат не по-малко от
10 кв.м. жилищна площ.”,
а съгласно §1, т.2 от ДР на ЗГР, „Жилищна
площ” е сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за
дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на
стените.”. Така, при положение че общата площ на жилището, находящо на посочения адрес, е 54.73 кв.м. и същото се
състои от спалня и хол с кухня, то лицата, които обичайно могат да обитават
едно такова жилище, е 3/три/ лица или максимум 4/четири/ лица, при което,
двукратният брой на регистрираните в това жилище лица, не може да надвишава 8 /осем/
лица. В случая, както бе посочено и по-горе, в това жилище са регистрирани до
момента общо 10/десет/ лица, в т.ч., там е бил регистриран и жалбоподателят С.Б.
и това жилище, на посочения адрес, същият отново е заявил като „осигурено”
жилище, с оглед изискването на чл.24, ал.2 от ЗЧРБ и чл.14, ал.1, т.3 от ППЗЧРБ,
с подаденото заявление с УРИ 292р-11432 от 15.06.2021 год.,
а впоследствие, чрез пълномощник, е представил и договор за ползване на една
стая от същото. Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира за
обоснован извода на административния орган, че се касае за фиктивно изготвен
договор за наем и че от разгледаните факти и обстоятелства се налага изводът,
че в случая не е изпълнена разпоредбата на чл.24, ал.2, изречение първо от ЗЧРБ.
Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящият
състав на Административен съд – Кърджали
приема, че административният орган е доказал основанието за издаване на
оспорената заповед, а именно, че жалбоподателят
С.Б. не е представил доказателства за осигурено жилище. От административната преписка по безспорен
начин се установява, че на заявения адрес:
***, ул.„***” №**, ***, от месец август 2018 година живее семейство,
което категорично не е съгласно С.Б. да обитава същото жилище, състоящо се от спалня
и хол с кухня. „Осигурено
жилище”, по разбиране на настоящия съдебен състав, означава това жилище да може
да се обитава и да се ползва по всяко време, за различни, по-продължителни или
по-кратки периоди, необезпокоявано и без съществени затруднения и смущения в
това ползване, което за по никакъв начин не може да се приеме за жалбоподателя,
по отношение на заявеното от него като „осигурено” жилище. От горното следва,
че административният орган
е доказал, че жалбоподателят Б. не разполага с реална възможност да обитава
и ползва това жилище, те че същият няма осигурено
жилище, съобразно императивното изискване на посочените по-горе норми.
Представеното от пълномощника на жалбоподателя
в съдебно заседание и прието по делото писмо с
рег.№489700-7530/11.11.2021 год. на ИД административен секретар на МВР, адресирано до Б.
М. Ч., относно резултати от извършена проверка
по подаден от нея сигнал/л.130/, не води до
извод за недоказаност на посоченото обстоятелство. Констатациите в този документ касаят
различни други факти и
обстоятелства и други лица. На следващо място, относимите, при преценката дали да се уважи
заявлението на жалбоподателя
С.Б., доказателства са събрани от служители
на група „Миграция” в ОДМВР
– Кърджали в изпълнение на служебните им
правомощия, като няма доказателства, а въобще и твърдения, тези
служители да са извършили
неправомерни действия.
Ето защо, по изложените по-горе съображения
съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден
при спазване на административнопроизводствените
правила, в определената от
закона форма и от материално
и териториално компетентен орган,
в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, както и с целта,
заложена в специалния закон, предвид което, подадената против Заповед №292з-2495 от 24.11.2021 год. на За директор на ОДМВР – Кърджали, жалба от С.Б.
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена с
решението по настоящото дело.
При този изход на делото съдът не следва да се
произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са поискани от
ответника по жалбата, респ. от процесуалния му представител, нито в съдебно
заседание, нито в представените писмени бележки, а такива
реално не са и сторени от него.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172,
ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с
чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Б./B. S., гражданин на ***, роден на ***
***, ***, притежаващ паспорт ***, издаден на 24.12.2019 год., продължително
пребиваващ в Република България чужденец, ЛНЧ **********, против Заповед
№292з-2495 от 24.11.2021 год. на За директор на Областна дирекция на МВР –
Кърджали, с която, на основание чл.26, ал.2 и чл.23, ал.7 от ЗЧРБ, е отказано
предоставяне на право на продължително пребиваване или продължаване на срока за
пребиваване на С.Б. - кандидат за продължително пребиваване в Република България,
на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ и с която, на основание чл.69, ал.1 от
Правилника за прилагане на ЗЧРБ, му е определен срок за напускане на страната
от 30 дни.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я: