РЕШЕНИЕ
№260200 24.08.2021
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на втори юли през
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
228 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Етажната собственост
на комплекс „С.В.Ц.1“, ЕИК ........, представлявано от „С.В.Х.“ ООД, против С.Т.,
БУЛСТАТ ......., с адрес в РБългария: КК Слънчев
бряг, к-с „С.В.Ц.“, бл.3, ет.3, ап.... Твърди се, че ответникът е собственик на
Апартамент № .., с обща разгърната площ от 60.50 кв.м, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 51500.507.357.1.114, находящ
се в Сграда № .., в комплекс „С.В.Ц.1“. Сочи се, че с решение на Общо събрание
на етажните собственици в процесната Етажна
собственост, проведено на 16.08.2016г., е определен размер на дължимите такси
за управление и поддръжка на сградите в комплекса, както и начина на
изчисляване и формиране на тези такси. Заявява се, че съгласно цитираното
решение, считано от календарната 2016г. таксата за управление и поддръжка се
отчита на годишна база, за периода от 01-ви септември на текущата година до
30-ти август на следващата година, а размера й се формира по 9,60 евро на кв.м
спрямо застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект. Така определената
сума трябвало да се заплати от собственика в срок до началото на съответния отчетен
период. Навежда се довод, че Т. следвало да заплати такса за управление и
поддръжка в размери, както следва:
- За периода
от 01.09.2016г. до 30.08.2017г.- сумата от 580.80 евро, равняващи се на сумата
от 1133.72 лв., с падеж на задължението на 01.09.2016г.;
- За периода
от 01.09.2017г. до 30.08.2018г.- сумата от 580.80 евро, равняващи се на сумата
от 1133.72 лв., с падеж на задължението на 01.09.2017г.;
- За периода
от 01.09.2018г. до 30.08.2019г.- сумата от 580.80 евро, равняващи се на сумата
от 1133.72 лв., с падеж на задължението на 01.09.2018г.
Твърди се, че
горепосочените суми останали незаплатени, както към датите на падежите им, така
и до настоящият момент, което обосновало правния интерес у ищеца от предявяване
на искове срещу С.Т. за осъждане на същият да заплати на ищеца горепосочените
суми.
Поради забава
за заплащане на дължимите такси за управление и поддръжка за посочените по-горе
периоди, ищецът претендира и лихва за забава, начислена за времето от падежа на
конкретното парично задължение до датата на предявяване на исковата молба,
както следва:
-
сумата от 405
лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата за
отчетен период 2016- 2017 г.;
-
сумата от
290.05 лв., за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата
за отчетен период 2017- 2018 г.;
-
сумата от
175.10 лв., за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата
за отчетен период 2018- 2019 г.
В срокът по чл.1.. от ГПК постъпи писмен
отговор от назначения особен представител на ответника, с който се оспорва
представителната власт на управителя на ЕС, поради противоречие с разпоредбите
на ЗУЕС и изтичане на мандата му. Сочи се, че съобразно нормата на чл.19 от ЗУЕС управител на ЕС може да бъде само физическо лице, поради което решението
по т.1 от протокола от ОС от 16.05.2016 г. било нищожно. На следващо място
мандатът на дружеството бил изтекъл. Сочат се доводи за незаконосъобразност на
решението по т.2, като взето при липса на необходимия кворум. Заявява се и че
таксата за поддръжка и управление била определена в разрез с нормата на чл. 51,
ал.1 от ЗУЕС. Навежда се възражение за погасяване по давност на претенцията за
лихва сумата от 405 лева,
дължима за периода от 01.09.2016 г. до 09.03.2020 г. Твърди се, че нямало доказателства,
че ответникът бил запознат с взетите решения на ОС. Сочи се и че не били
представени доказателства за сключени договори от страна на ЕС за изпълнение на
поддръжката на общите части.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото не се спори, а това се потвърждава от представения
н.а. № 73, том VI, рег.№ 5271,
дело № 933 от 07.08.2013 г. на нотариус с район на действие- РС- Несебър, че ответницата
е собственик на посочения по- горе самостоятелен обект в ответната Етажна
собственост на комплекс „С.В.Ц.1”, на площ от 52,35 кв.м, ведно с 8,15 кв.м.
идеални части от общите части на сградата.
Оспорва се от страна на ответникът, че ищеца е
управител на ЕС. Видно от представените протоколи от 16.08.2016 г. и 25.11.2019г.
от проведени общи събрания на ЕС, за управител на същата е избрано дружеството „С.В.Х.”
ООД, представлявано от управителя И.В.П.. В този смисъл към датата на подаване
на исковата молба- 09.03.2020 г., е безспорно доказано, че управител е именно
соченото дружество. Наведените възражения относно законосъобразността на
взетите решения от ОС са ирелевантни за настоящото
производство, тъй като същите могат да бъдат предмет само на изрично водено
производство по чл.40 от ЗУЕС. Доказателства за оспорване по съдебен ред на
взетите решение не се ангажираха по делото, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила. В този смисъл не се споделят възраженията за липсата
на активна процесуална легитимация на ищеца, както и за изтекъл мандат на „С.В.Х.“
ООД.
Както бе посочено по- горе всички възражения, касаещи
законосъобразност на взетите решения, не могат да бъдат обект на изследване в
настоящото производство, и предвид липсата на данни същите да са били отменени
по реда на производство по чл.40 от ЗУЕС, следва да се приеме, че са влезли в
сила. Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, влезлите в сила решения
на ЕС са задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези,
които са гласували против. Видно от решение на Общо
събрание на етажните собственици в процесната Етажна
собственост, проведено на 16.08.2016г., със същото е определен размер на
дължимите такси за управление и поддръжка на сградите в комплекса, както и
начина на изчисляване и формиране на тези такси. Съгласно цитираното решение,
считано от календарната 2016г. таксата за управление и поддръжка се отчита на
годишна база, за периода от 01-ви септември на текущата година до 30-ти август
на следващата година, а размера й се формира по 9,60 евро на кв.м спрямо
застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект. Така определената сума
трябвало да се заплати от собственика в срок до началото на съответния отчетен
период. По делото няма спор, че търсените суми на се заплатени. Наведени са от
ответникът възражения, че липсват сключени договори с трети лица, чрез които да
се извършват дейности по управление и поддръжка на общите части. Действително
по делото не са представени сключени съглашения с трети лица, и не се твърди,
че има такива. Законът не въвежда задължение на ЕС да извършва дейности по
поддръжка и управление чрез трети лица. Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са
длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части в
сградата, чийто размер се определя на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС. В
случая не се претендира заплащане на суми по силата на договорни отношения за
да е необходимо да се доказва и изпълнение на поети от страна на ищеца
задължения по извършване на конкретни дейности и направата на конкретни
разходи. В този смисъл, като взе предвид липсата на заплащане от страна на
ответника, както и обстоятелството, че задължението му почива на закона, съдът
намира, че е налице ангажимент на Т. да заплаща определените от ОС на ЕС суми,
представляващи годишна такса за поддръжка и управление на общите части за претендираните години.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че на проведеното на 16.08.2016г. Общото
събрание на Етажна собственост на комплекс „С.В.Ц.1”, са взети решения за
размера на дължимите от всеки от етажните собственици парични вноски за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на
9,60 евро на квадратен метър, изчислени на база разгърната застроена площ на
самостоятелните обекти в сградата. Прието е таксата да се заплаща авансово за
съответния отчетен годишен период, в срок до 01-ви септември на текущата
година. С оглед на това, общо дължимата от ответника такса за управление и
поддръжка на общите части на ЕС възлиза в размер на по 580,80 евро годишно,
поради което претенциите за годините 2016, 2017, 2018 се явяват основателни.
С оглед основателността на главните
искове, основателни се явяват и претенциите за акцесорните
такива. Задълженията са с определен падеж на плащане, поради което и съобразно
нормата на чл. 84, ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането на
деня, като в случая не е необходимо изпращане на покана за изпълнение. По
отношение на претенцията за сумата от 405
лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата за
отчете период 2016- 2017 г., съдът намира за основателно възражението за
частичното й погасяване по давност, а именно за периода от 01.09.2016 г. до
09.03.2017 г. /3- годишен срок от подаване на исковата молба/. Задълженията
за заплащане на лихва се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок съобразно нормата на чл. 111, б.“В“ от ЗЗД. Видно от протокола от
проведеното на 16.08.2016г. общо събрание на етажната собственост, вноската за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за 2016г. е
станала изискуема на 01.09.2016г., от когато е започнала да тече и тригодишната
погасителна давност. Искът е предявен на 09.03.2020г., поради което
01.09.2016г. до 09.03.2017 г. претенцията следва да се отхвърли, като погасена
по давност. Дължима е единствено сумата от 345,48 лв., като за разликата над
тази сума до претендираните 405 лв. искът следва да
бъде отхвърлен.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат заплатените от ищеца
разноски по делото, възлизащи общо в размер на 995,93 лв. съобразно уважените
искове.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
С.Т., БУЛСТАТ ......., с адрес в РБългария:
КК Слънчев бряг, к-с „С.В.Ц.“, бл.3, ет.3, ап..., да заплати на Етажната
собственост на комплекс „С.В.Ц.1“, ЕИК ........, представлявано от „С.В.Х.“
ООД, както следва: сумата от 580.80 евро, представляваща годишна такса за
управление и поддръжка за общите части на етажната собственост, дължима за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г., с падеж
на задължението на 01.09.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба- 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 580.80 евро, , представляваща
годишна такса за управление и поддръжка за общите части на етажната собственост,
дължима за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г., с падеж
на задължението на 01.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба- 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 580.80 евро, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка за общите части на етажната собственост,
дължима за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г., с падеж
на задължението на 01.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба- 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 290.05 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата
за отчетен период 2017- 2018 г.; сумата от 175.10 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата
за отчетен период 2018- 2019 г.
ОСЪЖДА С.Т., БУЛСТАТ ......., с адрес в РБългария:
КК Слънчев бряг, к-с „С.В.Ц.“, бл.3, ет.3, ап..., да заплати на Етажната
собственост на комплекс „С.В.Ц.1“, ЕИК ........, представлявано от „С.В.Х.“ ООД,
сумата от 345,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.03.2017
г. до 09.03.2020г., отнесена към главницата за отчетен период 2016- 2017 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 01.09.2016 г. до 09.03.2017 г., представляваща
разликата над присъдената сума до претендираната
такава от 405 лв.
ОСЪЖДА С.Т., БУЛСТАТ ......., с адрес в РБългария:
КК Слънчев бряг, к-с „С.В.Ц.“, бл.3, ет.3, ап..., да заплати на Етажната
собственост на комплекс „С.В.Ц.1“, ЕИК ........, представлявано от „С.В.Х.“ ООД,
сумата от 995,93 лв., представляваща направени разноски съобразно
уважените искове.
На
адвокат З.М. *** да се заплати сумата от 460 лв. възнаграждение за положения труд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: