РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело
№ 20212001000053 по описа за 2021 година
Делото е висящо за втори път пред настоящата инстанция, след като с
решение №21/19.03.2021 год. по т.д.№2750/2019 год. по описа на ВКС, ІІ т.о. е
прогласено за нищожно решение №56/28.06.2019 год. по т.д.№84/19 год. на
БАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от К.К ДС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Я.,
ж.к.“И. ул.“С. №*, с ЕИК ***, против решение № 3 от 20.02.2019 г. по т.д. №
10/2018 г. на ОС-Ямбол, с което е уважен предявения от съдружника СТ. ИВ.
ИВ. иск за прекратяване на дружеството на осн.чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че извода на
съда за наличие на важни причини по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ, водещи до
основателност на искането за прекратяване на дружеството, е необоснован и е
в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се, че
1
съдът въобще не е коментирал възраженията на въззивника за това, че
влошените отношения между съдружниците, притежаващи равни дялове, не
съставляват „важни причини“, че общото събрание на съдружниците не е
приемало ГФО в значителен период от време единствено по вина на
въззиваемия (управляващ счетоводството чрез свои близки), не са
коментирани мотивите в протоколите на общите събрания относно причините
за неприемане на ГФО, не са коментирани възраженията за достоверността на
свидетелските показания и писмените доказателства относно търговския
оборот на дружеството за 2018 год. Това е довело до постановяване на
решение в нарушение на процесуалните правила поради липса на пълен
анализ на доводите на ответната страна и на всички доказателства. Излага се
становище, че изводите на икономическата експертиза за трайна липса на
рентабилност не могат да послужат като основание за прекратяване на
дружеството. Според въззивника, липсата на публични задължения и на
задължения към други кредитори означава, че не са застрашени отношенията
на търговеца с други стопански субекти. Твърди се, че в исковия период не се
е налагало вземане на решения, свързани с дейността на дружеството и
отсъствието на такива не пречи дружеството да развива дейност, което е факт.
Сочи се, че неправилно в мотивите на обжалваното решение се коментира
отмяна на решение на общото събрание на съдружниците по т.д.№118/2013
год. на ЯОС, което не е свързано с търговската дейност.
Заявява се, че „важни причини“ по смисъла на закона за
прекратяване на дружеството могат да бъдат интересите единствено на
дружеството, не на отделните съдружници. Твърди се, че предприятието е
работещо, с нает персонал, без задължения, създаващи опасност за
кредиторите, поради което нежеланието на единия съдружник да работи за
дружеството не представлява „важна причина“ по см.на закона и неговият
интерес е без значение за спора.Сочи се, че въпреки установените факти –
производствена и търговска дейност, липса на задължения и пр., съдът е
направил необоснован извод за основателност на претенцията по чл.155 ал.1
т.1 от ТЗ.
Въззивникът моли решението да бъде отменено и вместо това да се
постанови ново, с което исковата претенция да се отхвърли.
2
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от СТ. ИВ. ИВ.. Оспорва
въззивната жалба и счита решението за правилно.
Твърди, че възникналите през 2012 год. непреодолими противоречия
между съдружниците и управители на дружеството са повлияли и обусловили
разстройството на дружествените работи, предвид невъзможността да бъдат
вземани общи решения. Сочи се, че в периода 2013 – 2016 год. дейността на
дружеството е прекратена и това е видно от депозираните ГФО пред ТР на
АВ. Заявява се, че през 2016 год. стойностите на приходите и разходите са
нулеви и не е приет ГФО. Твърди се, че след 2016 год. и до сега дружеството
не извършва дейност и поради това поетапно са прекратени трудовите
правоотношения с работниците. Твърди се, че през 2011 год. съдружникът Ш.
е регистрирал свое дружество с идентичен предмет на дейност – „Д. ООД,
което дружество осъществява дейността си в имота и базата на К.К ДС“ ООД
в гр.Ямбол, ползва машините на К.К ДС“ ООД и работи с над 90% от
клиентите на въззивното дружество. Сочи се, че в периода след образуване на
настоящото производство дружеството е издало незначителен брой фактури
за продажби, а фактурите за доходи от наем и от префактурирана ел.енергия
не водят да извод за работещо предприятие. Твърди се, че натрупаните
публични задължения са погасени след проведено принудително изпълнение.
Въззиваемият настоява, че дейността на предприятието е прекратена за
продължителен период от време и не може да бъде осъществявана занапред,
не могат да се вземат решения от съдружниците, непреодолимите
противоречия водят до невъзможност за функциониране на органите на
управление и така установените факти водят до извод за наличие на важни
причини по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Ямбол, ищецът СТ.
3
ИВ. ИВ. поддържа, че съдружниците, притежаващи равни дялове от капитала
на К.К ДС“ ООД, са във влошени отношения и това препятства вземането на
решения от общото събрание, вкл.такива за приемане на ГФО и отчитане
дейността на предприятието. Поддържа, че дружеството е преустановило
търговска дейност за продължителен период от време, че трайната липса на
търговска дейност и рентабилност обосновават невъзможност за
функциониране, създават опасност за дружественото имущество и за
интересите на кредиторите. Твърди се, че непреодолимите противоречия и
влошените отношения между съдружниците водят до невъзможност органите
за управление да функционират и прекратяването на дружеството се явява
единствен способ за защита и на интересите на съдружниците чрез
съхраняване на придобитото имущество.
С обжалваното решение претенцията е уважена, като е прието от съда,
че са налице „важни причини“ по см. на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ – влошени
отношения между съдружниците от 2012 година, неосъществяване на
търговска дейност в продължителен период от време, а след възстановяването
й – продажби на стоки и продукция в нищожни размери, липса на
рентабилност и зависимост на дружеството от външни източници.
Въззиваемият е легитимиран да предяви претенция по чл.155 ал.1 т.1 от
ТЗ, тъй като е съдружник, притежаващ повече от 1/5 от дяловете от капитала
на К.К ДС“ ООД.
От фактическа страна е безспорно, че отношенията между
съдружниците в К.К ДС“ ООД са влошени отдавна – от 2012 година. От
служебна справка по партидата на дружеството в ТР се установява, че то е
било регистрирано по ф.д.№893/2000 год. на ОС Ямбол под първоначалното
наименование „М.“ ООД от трима съдружници – С.И., Димитър Шкодров и
Здравко Георгиев, всеки притежаващ по 17 дяла от капитала. С решение
№505/15.04.2002 год. са вписани промени, изразяващи се в придобиване на
дяловете на З. Г. от другите двама съдружници поравно – всеки придобива по
8 дяла и един се придобива от двамата общо. Промяната във фирменото
наименование от „М.“ ООД на К.К ДС“ ООД е вписана с решение
№1839/19.12.2002 год. по ф.д.№893/2000 год. С решение №953/14.06.2004 год.
е регистриран клон на дружеството в гр.Царево. С решение №829/10.04.2007
4
год. са вписани промени в предмета на дейност. С вписване *** дружеството
е пререгистрирано в ТР, като оттогава и досега съдружници и управители са
С.И. и Д. Ш., с равен размер на дялово участие и с представителни права
заедно и поотделно.
Дружеството е обявило в ТР финансовите си отчети за периода 2007-
2010 година. Заявило е за обявяване ГФО за периода 2011 – 2015 год., но е
постановен отказ № ***/15.01.2020г., основан на съображението, че общото
събрание на съдружниците не е взело решение за приемането им. Към
заявление *** е бил приложен протокол от проведено на 28.06.2016 год. общо
събрание, от който се установява, че са присъствали и двамата съдружници,
но не са успели да постигнат съгласие по приемането на отчетите поради
несъгласие с оповестените в тях данни. Обявени са ГФО за 2016 и 2017 год.,
но без към заявленията да се били представени протоколи от решения за
съдружниците за приемането им. Подадените отчети за 2018 и 2019 год. са в
процес на обработване, като към втория е подадена декларация от управителя
Ш, по чл.62а ал.2 т.2 от Наредба №1/2007 год. за това, че отчета е приет от
общото събрание на съдружниците. Такова решение обаче по делото не се
представя.
От фактическа страна е безспорно също, че всеки от съдружниците е
регистрирал свое дружество през 2011 година – Ш. е регистрирал „Д. ООД с
ЕИК ***, а И. – К.К СМ“ ЕООД с ЕИК ***.
Съдебната практика последователно приема, че „важни причини“ по
смисъла на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ са различни факти и обстоятелства, които
следва да се преценяват от съда по два критерия – 1.преценката да изхожда
винаги от интереса на дружеството с ограничена отговорност, а не от
интереса на отделните съдружници и 2.те да представляват непреодолима
пречка за осъществяване дейността на дружеството (така реш.№74/24.06.2019
год. по т.д.№2452/18 год. І т.о. ВКС.) Влошените отношения между
съдружниците са важна причина по см.на чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ само тогава,
когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите
на управление, до загуба на доверие, до непреодолимо разногласие за начина
и средствата за осъществяване на търговската дейност, до нарушаване на
задължението за лоялност. Преустановяването на стопанската дейност за
5
продължителен период от време може да бъде индиция за „важна причина“,
но от значение за основателността на претенцията по чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ е
само такова блокиране на търговската дейност, което е резултат от
тенденциозност в отношенията на съдружниците, не и от външни, обективни
фактори.
В случая отношенията между двамата съдружници са непоправимо
разстроени и като резултат от това след 2011 година общото събрание не
може да взема решения, вкл. не са взети решения за приемане на ГФО.
Двамата съдружници притежават равни дялове, поради което е изключено
вземането на решения по чл.137 от ТЗ и чл.29 от дружествения договор, дори
изискващи обикновено мнозинство.От приложеното т.д.№118/2013 год. на
ЯОС се установява, че на 28.10.2013 год. е проведено общо събрание на
съдружниците, на което са присъствали и двамата, като с гласовете на Ш. са
взети решения за изключване на съдружника И., поемане на дяловете му от
оставащия съдружник и приемане на нов дружествен договор. Решенията са
били атакувани от И. и с решение №33/19.11.2014 год. по т.д.№118/13 год. на
ЯОС, потвърдено с решение №14/17.02.2015 год. по т.д.№5/15 год. на АС
Бургас, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение
№126/10.02.2016 год. по т.д.№1756/15 год. І т.о. на ВКС, са отменени. От своя
страна Ш. е подал сигнал до ОП Ямбол през 2016 год., в който се излагат
съмнения за воденото счетоводство от съпругата на съдружника И. и за
нелоялни действия на последния – продажба на недвижим имот от
дружеството на И. без решение на общото събрание на съдружниците и на
занижена цена и осъществяване на конкурентна дейност с друго дружество -
К.К СМ“ ЕООД. В образуваната преписка се съдържат изявления на двамата
съдружници от 29.03.2012 год., с които отказват да декларират колко пари
има в касата на дружеството, тъй като смятат, че парите се държат от другия.
Всичко това свидетелства за невъзвратимо влошени отношения на
съдружниците до степен на пълна загуба на доверие. Като последица всеки от
тях е насочил вниманието си към стопанска дейност, осъществявана чрез друг
правен субект. Втора последица се явява блокирането на процеса на вземане
на решения от ОС. Спорен е въпроса дали, като последица именно от
влошените отношения, е настъпила и трета последица – преустановяване на
стопанската дейност, като според въззивника предприятието е възстановило
6
производствената си дейност през 2018 година и работи, макар и с малки
обороти, а според въззиваемия само му се придава вид на работещо
предприятие за целите на настоящото производство.
Не се спори между страните и се установява от заключението на
в.л.Д., депозирано пред ЯОС, че през 2016 и 2017 год. не е осъществявана
стопанска дейност – ОПР са с нулеви стойности. По данни от ОПР за периода
от 01.01.18 – 30.09.18 год. са осчетоводени разходи за суровини и материали –
17 хил.лв., приходи от продажба на продукция – 5 хил.лв., приходи от
продажба на стоки – 1 хил.лв. и приходи от продажба на ДМА – 6 хил.лв. В
отговора на в.№3 от допълнителното заключение е проследен предметът на
покупките и продажбите през 2018 год. Установява се, че са направени
значителни разходи за ел.енергия и незначителни разходи за закупени
суровини и материали (15 157,86 лв. към 3 540 лв.), а са реализирани
продажби на ел.енергия (16 867,12 лв.), на ДМА (т.а. с полуремарке) и на
стоки и продукция – 6 690,60 лв. В т.4 от допълнителното заключение е
направен извод, че действително производствената и търговската дейност са
възобновени през 2018 год., но сделките със стоки и продукция са в
минимални размери. Основен дял заемат продажбите от префактурирана
ел.енергия.
В основното заключение, прието пред първоинстанционния съд, в
таблица №6 по въпрос №4, са проследени наетите лица от дружеството по
трудов договор за периода от 2014 до 2018 год. Видно е, че през 2009 – 2010
година са били наети лица на длъжности в производствената дейност –
стругар, оператор производство каучукови изделия, оператор преса, вальор,
шофьор. Към датата на изготвяне на допълнителното заключение, наетите
лица са били само две – Д. С. и М. Д., като и двамата не са изпълнявали
длъжностите, за които са наети. М. Д. не е работила и не й е начислявано
трудово възнаграждение, но не е било подадено уведомление по чл.62 ал.5 от
КТ. Д. С. също не е могъл да изпълнява длъжността си, тъй като базата в
гр.Тополовград е била с прекъснато ел.захранване. Начислявано му е трудово
възнаграждение за 1-часов работен ден. При посещение в производствената
база в гр.Ямбол, вещото лице е заварила работници, които не са назначени на
трудов договор в К.К ДС“ ООД.
7
От заключението на в.л.Д., прието пред настоящата инстанция, е
видно, че за периода от 2018 год. до настоящия момент, на база на
съставените ГФО може да се направи извод, че дружеството не реализира
печалба, а само възстановява стари разходи. Вещото лице е изразила
становище, че при съставянето на ГФО са нарушени основни правила,
принципи и стандарти в счетоводното законодателство, като некоректно
разходи от 2016 и 2017 год. не са отчетени текущо, а са отнесени за бъдещи
периоди. От поясненията на в.л. в съдебно заседание се установява, че при
признаването на тези разходи няма никаква политика, т.е. не е оповестено как
ще се разпределят, в резултат на което се разпределят до размера на
печалбата от следващи години, докато резултатът стане нулев. Така за 2018
год. са признати разходи за възнаграждения, осигурителни вноски и
амортизация от минали периоди на стойност 11 797,55 лв., за 2019 год. – 4
070,63 лв. и за 2020 год. – 5 036,96 лв. (отговор на въпрос №3 от
заключението на в.л.Д.). В резултат на корекционно преизчисление в
таблицата на стр.6 от заключението си, в.л.Д. е приела, че при правилно,
текущо осчетоводяване на разходите от минали периоди, предприятието би
реализирало рентабилност, макар и малка. По съставените ГФО обаче
резултатите са нулеви, т.е. отчетените приходи са равни на разходите и
данъците за сметка на печалбата . В таблица – приложение № 1 от
заключението са посочени регистрираните трудови договори. Видно е, че по
трудово правоотношение като пазач продължава да бъде нает Д. С. На
21.10.2019 год. дружеството е наело лице на длъжност „оператор каучуково
производство“, а на 01.09.2020 год. е наето още едно лице на тази длъжност.
От това следва, че в периода от 01.01.2018 год., когато се сочи, че
дружеството е възстановило производствената си дейност, до 21.09.2019 год.,
нито едно лице не е работило на трудов договор на длъжност, относима към
производствения процес.
Осъществяването на толкова незначителна като обем производствена
и търговска дейност от дружеството не може да бъде аргумент за
съхраняването му, претеглена към тежестта на другите две външни
проявления на непреодолимо влошените отношения между съдружниците -
блокирането на процеса на вземане на решения от общото събрание и
нарушаването на задължението за лоялност. Това, че дружеството реализира
8
малка като обем продажба на продукция след възстановяване на стопанската
дейност и няма публични задължения, не означава, че притежава белезите на
работещо предприятие, тъй като от заключението на в.л.Д. се установява, че
от 2018 год. насам се цели предимно възстановяване на разходите от стари
периоди, до размера на печалбата. Очевидно е, че преди влошаването на
отношенията между съдружниците производствената дейност е била в голям
обем, осъществявала се е от много наети лица в поне две производствени
бази, дружеството е разкрило клон в гр.Царево и е имало собствен
автомобилен парк, който е разпродаден по принудителен ред. От показанията
на св.М. се установява, че производствената база в Я. се ползва от „Д., което
е неоправдано и в никакъв случай не е в интерес на К.К ДС“ ООД. Пред
ответното дружество няма перспектива за развитие, тъй като съдружниците
не са в състояние да вземат съгласувани решения, съществува опасност от
разпиляване и амортизиране на активите, които едва ли се експлоатират в
пълен обем чрез две наети лица, базата в гр.Тополовград изобщо не
функционира, всеки от съдружниците има свое, работещо предприятие, което
води до извод, че съхраняването на К.К ДС“ ООД не е в интерес на самото
дружество и са налице важни причини за прекратяването му по съдебен ред.
Изводите на двете инстанции съвпадат, ето защо обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемият има право на разноските, които
е направил до момента, както пред настоящата инстанция, така и пред ВКС.
Представил е списък, в който се включва възнаграждение на адвокат в размер
на по 1000 лв. по т.д.84/19 год. на БАС, т.д.№2750/19 год. на ВСК и т.д.
№53/21 год. на БАС. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което е основателно, тъй като минималното възнаграждение по
искове по ТЗ от съдружник против дружеството е 800 лв. – чл.7 ал.1 т.10 от
Наредба №1 на ВАС. След редукция, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 2400 лв., представляващи
възнагражнение на адвокат за разглеждане на делото пред настоящата
инстанция и пред ВКС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3 от 20.02.2019 г. по т.д. № 10/2018 г.
по описа на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА К.К ДС“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Я.,
ж.к.“И. ул.“С. №*, с ЕИК *** да заплати на СТ. ИВ. ИВ. с ЕГН *** в адрес в
гр.Я., ул.“Г.И“ №*, вх.*, ап.*, разноски пред втората инстанция и ВКС в общ
размер от 2400 ( две хиляди и четиристотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10