Р Е Ш Е Н И Е
№260127
гр.Б., 04.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на трети август през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И. Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №129 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Т.Д.М.
с ЕГН**********,***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*от *, издадено
от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № *от *на МВР, с което за
нарушение на с което за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания - "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В
жалбата си М. излага съображения за
незаконосъобразност на НП и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция Върбанов се представлява от
упълномощения от него адв.Б. Б.от САК, който поддържа жалбата, на основанията
изложени в нея, като твърди и недоказаност на административно-наказателното
обвинение.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН *;
заповед № *, решение по АНД №*на БРС и
постановление за привличане на обвиняем и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите П.М.И. – актосъставител,
на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Б.
и П.С.П., се установява следната фактическа обстановка:
На 02.08.2019г.
около 19.40ч. св. П.М. - “мл. автоконтрольор ” РУ – Б. и св. П.С.П. *** били на работа, като смесен автопатрул и
изпълнявали задълженията си по
контрол на пътното движение в община Б.. Тогава
те се намирали в гр.Б., на бул. „Ц.
О.“, когато забелязали, че срещу тях, по
същия булевард в посока от с.Т.,
жалбоподателят - Т.Д.М. управлява мотопед, който бил без поставена на
него регистрационна табела. Полицейските служители последвали М. и му подали звуков и светлинен сигнал, при
което той не спрял и продължил
движението си, обратно към с.Т.. След няколко минути М. спрял с
управлявания от него мотопед и полицейските служители извършили проверка при
която било установено, че МПС не било регистрирано по съответния ред. За
констатираното св.И. в присъствието на св.П. съставила на М. АУАН * който му бил предявен за подпис и същият го подписал. Въз основа на
съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*от *
от Началника на група
при РУ – Б..
По случая било
образувано и досъдебно производство *по описа на РУ – Б. и Т.Д.М. бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и наказателното дело било внесено за
разглеждане в РС-Б., като с решение от 11.08.20г. по АНД *. на БРС М. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно
така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че
при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение
на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в
следното:
ЗАНН
установява строги правила при налагането на административното наказание, като
предвижда, че за едно нарушение се налага едно наказание, което от своя страна
е пряко отражение на общия правен принцип - ne bis in idem, като
недопустимостта на двойната наказуемост за едни и същи факти се отнася както за
наказанията по НК, така и за тези по ЗАНН. При
конкуренция между тях, приложим се явява НК. В
този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 51/29.12.1978 г. по н. д. № 50/78 г. на ОСНК на ВС съгласно, което е недопустимо за едно
деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна норма,
деецът да носи отделно отговорност за двете, тъй като наказателната отговорност
поглъща административната.
Следва да се изтъкне, че за да има поглъщане
на административно-наказателната отговорност от наказателната, съставомерните
признаци на деянието, изведени от установените факти следва да са идентични.
Сравнителния преглед на разпоредбите на и на разкрива, че е налице сходство
между признаците, както от обективна страна/ общ непосредствен обект, едно и
също изпълнително деяние/, така и от субективна/субект, форма на вината/.
Очевидно е, че става въпрос за едно и също деяние, което е инкриминирано поради
високата му обществена опасност. В тази връзка, съдът намира, че са налице
условията, при които наказателната отговорност следва да погълне
административно-наказателната, като изключи нейното прилагане.
С оглед на горното, съдът намира, че при
ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на атакуваното НП. Налице е нарушение, тъй като за същото деяние е образувано
наказателно производство, по което жалбоподателят е привлечен като обвиняем,
внесено е в съда за разглеждане и е признат за виновен. След като деянието е
разкривало признаци на престъпление, освен че АНО е бил длъжен да сигнализира и
да предостави материалите по административната преписка на прокурор, той е бил
длъжен и да прекрати образуваното за него административно-наказателно
производство. Въпреки това, в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, като
не се е съобразил с обстоятелството, че
е налице основание за прекратяване на производството, АНО е пристъпил към
издаване на процесното НП. Допуснатото
нарушение е съществено, защото се касае неправилно приложение на материалния
закон и нарушаване на основополагаща за процедурата по административно
наказване разпоредба, с която е обезпечен основен правен принцип.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, като предвид процесуалния
характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №*от *, издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със
заповед № *от *на МВР против Т.Д.М. с ЕГН**********,***,
като незаконосъбразно и неправилно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :