П Р О Т О К О Л
Година 2020 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ХХХVІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На трети септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВАСИЛЕВА
Секретар: ЕЛЕНА ПЕНОВА
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
Гражданско дело №685 по описа за 2020 година
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД редовно призован не изпраща законен представител. За него не се явява и процесуален представител.
Ответникът А.К.З. редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Вещото лице Л. Стоицов Ц. редовно призован се явява лично.
По делото е постъпило писмено становище с вх. № 260272 от адв. М.М., пълномощник на ответника А.З., в което моли за даване ход на делото в негово отсъствие, поддържа писмения отговор и заявява, че няма да сочи доказателства. Моли съда да отхвърли предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД искови претенции по съображения, изложени в отговора на исковата молба.
Претендира разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По делото е постъпила и молба с вх. № 260480/02.09.2020 година от М. Р. юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, в която сочи, че възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност. Моли да се даде ход на делото и да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа исковата молба срещу ответника. Няма възражения по проекта за доклад по делото. Излага подробни съображения във връзка с депозирания отговор на исковата молба. Релевира възражения по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Претендира разноските в заповедното и исковата производство, за което към молбата е представен списък на разноски.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, затова и на основание чл.142 ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
Съдът на основание чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проект на доклад на делото, съдържащ се в Определение № 1618/17.07.2020 г.
С исковата молба е с направено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това.
Съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което
О П РЕ ДЕ ЛЕ И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Продължава разглеждане на делото по общия ред.
СЪДЪТ
О П РЕ ДЕ Л И :
ДОКЛАДВА постъпило заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, депозирано от вещото лице Л. С. Ц. на 24.08.2020 г. при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатата поделото съдебно-икономическа експертиза.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва :
Л. С. Ц.: - на 59 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.Ц.: - Поддържам представеното от мен заключение.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представеното заключение по изготвената съдебно-икономическа експертиза, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно –икономическа експертиза, депозирана от вещото лице Л.С.Ц..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Л. С. Ц. в размер на 150 лева, което да се изплати от внесения от ищцовата страна депозит, за което да се издаде служебна бележка.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
Съдът намира, че ход по същество НЕ следва да бъде даван по следните съображения:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предметът на делото по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането, е недопустимо кредиторът - ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е трайно установената съдебна практика и задължителните разяснения, дадени в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според които в производството по иска с правно основание чл. 422 от ГПК е недопустимо да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен иск при условията на евентуалност. Или посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
Следователно, за да е допустимо производството по чл. 422 от ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
След запознаване с материалите по настоящото исково производство и приложеното към него ч.гр.д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, съдът намира, че в настоящия случай е налице разминаване между основанието на предявените искове, предмет на настоящото производство и основанието на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена заповед № 2701/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.К.З. за следните суми: 321,53 лв. - главница, 28,67 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г., 211,08 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г. и 166,38 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г. до 10.12.2019 - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски за държавна такса – 25,00 лв. и за юрисконсулско възнаграждение – 50,00 лв.
В заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 2515891, сключен на 17.03.2016 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.К.З., като впоследствие по силата на Приложение № 1 от 01.01.2018 г., представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 31.01.2017 г., вземането по договора е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД). С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлило процесните вземания в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Същевременно в исковата молба ищецът твърди, че вземанията, на които основава исковете си, предмет на настоящото исково призводство, произтичат от Договор за паричен заем № 2515891, сключен на 16.03.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и А.К.З. прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 01.01.2018 г., представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД). От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлило процесните вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. Като писмено доказателство по делото ищецът представя Договор за паричен заем № 2515891, сключен на 16.03.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като заемодател и А.К.З., като заемател, както и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
Предвид горното, в случая, макар и да е налице съвпадение в размера на вземанията – главница, лихви, неустойка по заявлението по чл. 410 ГПК и по исковата молба, при предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията е въведен различен правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда на чл. 410 от ГПК. При наведените в исковата молба фактически твърдения се налага извод за несъответствие на основанията на вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендират сумите в настоящото производство. За да обоснове дължимостта на претенцията ищецът въвежда изцяло нови и различни обстоятелства, които не е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и съществуването на неговите претенции. Първоизточник на задължението е договор от различна дата – в исковата молба се сочи Договор за паричен заем № 2515891, сключен на 16.03.2016 г., а в заповедта за изпълнение и в т. 9 и т. 12 от заявлението се посочва, че вземанията произтичат от Договор за паричен заем № 2515891, сключен на 17.03.2016 г. Отделно от това, в исковата молба ищецът поддържа, че фактическият състав на претенциите включва два договора за цесия, единият от които от 30.01.2017 г., а вторият от 03.05.2019 г., чрез които вземанията са придобити от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Същевременно в заявлението ищецът - заявител в заповедното производство, основава претенциите си на договори за цесия от 31.01.2017 г. и от 03.05.2019 г., които са посочени като елемент от основанието на вземането на кредитора в заповедта за изпълнение. Следователно в исковото производство се сочи различно основание на исковете – твърди се, че исковите претенции, произтичат от договор за паричен заем от 16.03.2016 г. и договор за цесия от 30.01.2017 г., сключени на дата, различна от датата, посочена в заповедното производство, които не са включени в изпълнителното основание – заповедта за изпълнение.
Съдът счита, че дори в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да е допусната техническа грешка, последиците й следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че с оглед конкретните обстоятелства, на които ищецът основава възникването и съществуването на вземанията си, е налице съществено разминаване между основанието на претенциите, посочени в исковата молба и тези по издадената заповед № 2701/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Производството по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното производство по чл. 410 и следващите от ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
По изложените по-горе съображения, съдът приема, че е подменен предмета на делото и че ищецът претендира установяване съществуването на вземания на различно основание в сравнение с отразеното в заявлението за издаване на заповедта, както и в самата заповед за изпълнение. Посочването на друго основание, от което произтича вземането (в случая – договор за паричен заем от друга дата и договор за цесия от друга дата), различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК (Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). За вземанията си, за които е навел друго основание, различно от основанието в заповедното производство, ищецът не е предявил осъдителен иск в условията на евентуалност.
Ето защо, предявените установителни искове се явяват недопустими. Това налага исковата молба да бъде върната, производството по делото да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение - обезсилена. Съгласно указанията, дадени в т.13 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, компетентен да обезсили издадената Заповед № 2701/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд-Пазарджик, е настоящият съдебен състав.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Същият е претендирал разноски в размер на 400 лв. - за адвокатско възнаграждение, за заплащането на които в брой на пълномощника си – адв. М.М. е представил доказателства – договор за правна защита и съдействие. Вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказване заплащането на адвокатския хонорар и има характера на разписка – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Съдът намира за основателно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, същото следва да се редуцира до минималния размер от 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията на този текст към датата на сключения между ответника А.З. и адв. М.М. договор за правна защита и съдействие – 06.05.2020 г. (в този смисъл Определение № 171/14.05.2020 г. по ч.т.д. № 549/2019 г. на ВКС, I т.о.).
Така мотивиран на основание чл. 130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 4962/05.03.2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с която са предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез пълномощника юрк. М.Р., срещу А.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основанание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът А.К.З. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в общ размер на 727,66 лв. по Договор за паричен заем № 2515891/16.03.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ и ответника А.К.З., вземанията по който са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от която: 321,53 лв. - главница, 28,67 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г., 211,08 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 12.09.2016 г. до 10.01.2017 г. и 166,38 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г. до 10.12.2019 - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2701/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради недопустимост на така предявените искове и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 685/2020 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2701/11.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4860/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, срещу А.К.З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на А.К.З., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 300 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.
Протоколът, написан и приключен в 10:44 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЕКРЕТАР: