Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2018
Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:М.АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Секретар:Галя Иванова
Прокурор:Антон Кондов
като разгледа докладваното от съдия Н.Петков
ВНОХД №1033 по описа на съда за
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по повод въззивен протест от прокурор при РП Девня, срещу присъда № 17 от 17.05.2018 год. по НОХД №
500/2017 год. по описа на РС Девня с която подсъдимият Я.В.Я. е признат за невиновен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл .195 ал.1,т.2,т.4пр.1 и пр.2 вр.чл.194
ал.1 от 209 ал.1 от НК ,поради неустановяване,че деянието е извършено на осн.чл.304пр.1 от НК.
В протеста са направени оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата.Липсват съображения в мотивите на присъдата, от който да може да бъде
направен безспорен извод относно степента на виновност на подсъдимият,тъй решаващия
съд е анализирал тенденциозно събраните по делото доказателства.Изтъква се
съображение за липса на доказателства
сочещи на извода ,че подсъдимият не е виновен в извършване на инкриминираното
престъпление. Прави се искане за отмяна на присъдата
и постановяване на нова с която
подсъдимият да бъде осъден.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище, че изцяло
споделя депозирания протест , като счита, че постановената присъда следва да бъде отменена
и съдът да постанови нова с която да признае подсъдимият за виновен и му наложи
съответното наказание предвидено в
закона.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимият поддържа тезата
,че постановената оправдателна присъда е
правилна и законосъобразна,като моли
същата да бъде оставена в сила.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираният
протест е процесуално допустим, подаден e в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледан по същество същият е неоснователен.
За да достигне до извода досежно невиновността на подсъдимият първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подс.Я.В.Я. бил управител на фирма „Компания Насияна” ООД с
предмет на дейност производство на земеделска
продукция.Фирмата обработвала
селскостопански земи в това число и в
землището на село Левски ,общ. Суворово. За да
може да осъществява в пълнота дейността си подс.Я.
бил закупил като земеделски инвентар
трактори,комбайни,както и други тежкотоварни машини,в това число и два зърнокомбайна”Джон Диър”,трактор
„Ню Холанд” и
камион марка „ Скания”.
Св.Я.Н.Я.живеел в гр.Варна и бил управител на фирма „Бо
Ян 1 „ЕООД.Фирмата на св.Янков също се занимавала с производство на земеделска
продукция и обработвала земи под аренда в землището на селата Левски и Изгрев,
общ.Суворово.Фирмата на св.Янков не притежавала собствена земеделска техника и
за обработката на земята използвала чужди машини срещу заплащане.
За стопанската 2014/2015г.бил изготвен споразумителен протокол за разпределяне на масивите в землищета на с.Левски, общ.Суворово.В този протокол били
описани и фирмите на подс.Я. и св.Я..Постигнатото
споразумение било одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие” Варна и масивите
били разпределени между земеделските производители.
Дружеството управлявано оп св.Я.,
дължало на „Компания Насияна” ООД парични суми за извършена обработка на земи,
стопанисвани от „Бо Ян
В хода на
разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно – селскостопанска оценителна експертиза, от
чието заключение е видно, че стойността
на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието е 6 787 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът е възприел за установена след анализ и преценка на всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
След съвкупната преценка на доказателствата, съдът обосновано е стигнал
до единствения правилен извод за невиновността на подс.Я.В.Я. за това, че
на 23.09.2015 г в землището
на с.Левски, общ.Суворово, обл.Варна, действайки като посредствен извършител чрез фактическите извършители - работниците С.Ж.С.,
Х.И.Х., Е.О.И.и М.Д. К., чрез
използване на моторни превозни средства - товарен автомобил марка „Скания Р 112 ХЛ" с per. № * **** **и трактор „New Holland TG 285“ с per. № * ***** и чрез използване на технически средства
- зърнокомбайн марка „JOHN
DEERE W 650“ с per. № * ****и зърнокомбайн марка „JOHN DEERE W 660“ с per. № * ****, отнел чужди движими
вещи -
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да почива на предположения и, че съдът
признава подсъдимият за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по
несъмнен начин. От доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по
предвидения в НПК ред първоинстанционният
правилно е установил, че между подс.Я.,
като управител на „Компания Насияна” ООД и св.Я.Н.Я.
имало спор за парична сума която св.Я. дължал на дружеството на подс.Я..Между двамата имало и договорка/ от която по –
късно св.Я. се отметнал/, че св.Я. ще върне парите на подс.Я.,
като му позволи да ожъне слънчогледа от една от нивите които стопанисвал.
Когато подс.Я. разпоредил на своите комбайнери да
ожънат реколтата с която да удовлетвори вземанията си от св.Я., св.Я. се
отметнал от по- рано постигнатат от тях договорка и
се обадил в РУ МВР Девня, че комбайните на подс.Я.
неправомерно жънат реколтата от неговата нива.На место пристигнали полицейски
служители, които установили, че има спор между подс.Я.
и св.Я., след което разпоредили жътвата да бъде преустановена, което и било
сторено.Ожънатия до момента слънчоглед бил предаден за отговорно пазене в
базата на подс.Я. *** по – късно с протокол за
доброволно предаване бил върнат на св.Я.. В хода на съдебното следствие не са
били събрани доказателства за нито едно от твърденията на
обвинението за начина на извършване на инкриминираното деяние, както и за
самият извършител на деянието по чл. 195 ал. НК.Правилно съдът е отбелязал че за да е налице престъпление, описано в
специалната част на НК/ в случая кражба/ е нужно да бъдат налице всички
елементи на фактическия състав на това престъпление.От субективна страна
престъплението „кражба” може да бъде извършено само при пряк умисъл- деецът
трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго чужда движима вещ и
установява върху нея своя фактическа власт, както и това ,че действа без
съгласието на държателя на веща.В хода на съдебното следствие, след
изслушването на всички свидетели и след анализ на всички доказателства по
делото съдът не можа да направи категоричен извод, че подс.Я.
е имал от субективна страна пряк умисъл да извърши кражба. Напротив , съдът
счита, че безспорно е установено, че подс.Я.
единствено е имал намерение да си върне парични суми , които св.Я. му дължал и
то след изрична уговорка със св.Я., че задълженията ще се погасят чрез
земеделска продукция – в случая слънчоглед от стопанисвана от св.Я. нива.За
липсата на умисъл да върши кражба говорят всички действия на подс.Я. – той отишъл на нивата стопанисвана от св.Я.,
разговарял с него в присъствието на свидетели, след това с негово съгласие
повикал комбайните си, които започнали жътва на слънчогледа. След това напълно
доброволно, след разпореждане на полицейските служители, повикани от св.Я.,
преустановил жътвата , прибрал пожънатия слънчоглед в свой склад на отговорно
пазене, съхранявал го с грижата на добър стопанин, след което с протокол за
доброволно предаване го върнал на св.Я.. Очевидно е, че това не са действия на
човек който противозаконно е присвоил чужди движими вещи. В подкрепа на тези
изводи са показанията на свидетелите Д.Я.В., С.Ж.С., Х.И.Х., С.И.А., Н.П.Я., А.М.В.,
С.А.И., Е.О.И.и М.Д. К..Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели ,
които са непротиворечиви, в резултат на непосредствени лични възприятия и
изцяло кореспондират помежду си. Всеки един от тези свидетели е присъствал
лично на нивата където била извършена жътвата на слънчогледа и нито един от тях
не е възприел скандал или агресивни
действия от страна на подс.Я. към св.Я..Всеки един от
тези свидетели е възприел спор под формата на разговор между подсъдимия,
неговия син и св.Я., което потвърждава тезата за едни предходни бизнес
отношения между подс.Я. и св.Я. , които подс.Я. се е опитал да уреди чрез ожънването на определено
количество слънчоглед от нивата обработвана от св.Я..В тази насока са и
показанията на независимите и непредубедени свидетели – полицейските служители Я.,
В.и И., според които подс.Я. им е оказал пълно
съдействие, приел е слънчогледа на отговорно пазене и го съхранявал до
доброволното му предаване с грижата на добър стопанин.
Съдът правилно е кредитирал и обясненията на подс.Я., тъй като те изцяло кореспондират с показанията на
по голямата част от свидетелите и са ясни и непротиворечеви.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Я.Н.Я. и С.А.С., тъй като счита, че те са
противоречиви, нелогични и неясни.Те са и в пълно противоречие показанията на
свидетелите които съдът кредитира.Съдът счита, че действията на св.Я. говорят
за неговото желание да навреди на подс.Я., като му
вмени извършването на престъпление и по този начин да избегне плащането на
задълженията си към него.
Предмет на престъплението
„кражба” може да бъде само чужда движима вещ. По делото не е установено дори и
това, дали инкриминирания слънчоглед е собственост на св.Я..Няма доказателства,
че св.Я. е обработвал именно тази нива, от която е ожънат инкриминирания
слънчоглед, тъй като липсват доказателства, че именно тази нива му е отредена
със заповед и протокол на ОС „Земеделие” гр.Суворово.Няма доказателства и , че
семената вложени в процесната нива са собственост на
св.Я. и, че той действително е обработвал тази нива. Изпълнителното деяние на
кражбата се състои в отнемане на чуждата движима вещ. Това означава деецът да
прекрати фактическата власт върху веща на пострадалото лице, да установи своя
фактическа власт върху нея. По делото не са налице никакви доказателства, че подс.Я. е отнел чужда движима вещ и е установил своя
фактическа власт върху нея.Кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл,
т.е субекта на престъплението да съзнава, че лишава от фактическа власт
владелеца на веща. Такъв умисъл у Я. няма установен.Законът изисква да е налице
и присвоително намерение, т.е деецът да действа с
намерение противозаконно да присвои веща. Такова намерение ще е налице, когато
той желае след деянието да се разпорежда с предмета на престъплението в свой
или чужд интерес. Такова намерение за разпореждане не е установено, дори
напротив – подс.Я. без никакви възражения разпоредил
жътвата да бъде преустановена след разпореждане на полицейските служители и
добросъвестно съхранявал слънчогледа, след което го върнал на св.Я. с протокол
за доброволно предаване.Съдът приема, че липсват доказателства подс.Я. да е осъществил, който и да е бил от фактическите
елементи на състава на кражбата, поради което не може да му бъда търсена
наказателна отговорност за извършването на такова престъпление.Очевидно налице
са неуредени гражданскоправни отношения между подс.Я. и св.Я. свързани със задължения по св.Я. към
подсъдимия.Дори да бъде прието , че подс.Я. се е
опитал да уреди тези отношения не по установения от закона ред би била на лице
хипотезата на чл.323 ал.1 НК, но такова обвинение няма повдигнато от прокуратурата
и съдът не може да се произнесе по него.Дори обаче да бъде прието че е налице
престъпление по чл.323 ал.1 НК, възстановяването на първоначалното фактическо
положение – връщането на слънчогледа с протокол за доброволно предаване на св.Я.,
след предупреждение от органите на полицията, води до хипотезата на чл. 323
ал.3 НК и деецът не следва да бъде наказван.
Правилно съдът е
приел,че по делото няма събрани преки доказателства, които по безспорен и
категоричен начин да водят до извода за извършване на деяние по чл.195
ал.1 т.2 ,т.4 пр.1 и пр.2 НК от страна
на подсъдимият Я.В.Я.. В подкрепа на тезата на обвинението са само показанията
на свидетелите Я. и С., които обаче не се подкрепят от останалите доказателства
по делото и не могат да доведат съда до убеждението, че подсъдимият е извършил
деянието, за което му е повдигнато обвинение. Обвинителната теза на
прокуратурата се гради единствено върху тези свидетелски показания, които не са
кредитирани от съда и не могат да послужат за формиране на неговото вътрешно
убеждение..
От
фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено,че
описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка не се потвърждава от събраните в съдебно заседание доказателства..Варненският
окръжен съд в настоящия състав възприема изцяло изводите на първоинстанционният съд относно
категоричната недоказаност на
обвинението по чл.195 ал.1т.2 и т.4 пр.1 пр.2 от НК.
Що се
отнася до посочените в жалбата
оплаквания касаещи допуснати груби
процесуални нарушения,съдът намира същите за неоснователни,тъй като страната е
имала възможност по реда на чл.312 НПК,в
тридневен срок от изготвяне на протокола да направи съответните възражения и
искане за поправки и допълнения.Такова искане не е направено в законовия срок и не следва да бъде предмет на обсъждане
като абсолютно процесуално
нарушение допуснато от първоинстанционният съд.В тази връзка не
могат да се споделят доводите на
защитата досежно неотчитането на всички
налични доказателства касаещи преди всичко поведението на подсъдимата.Районният
съд подробно е анализирал събраните в тази насока доказателства и е достигнал
до единствено правилния извод,че подсъдимата
е осъществила инкриминираното в обвинителния акт деяние .Безсъмнено
същото е извършено с пряк умисъл , като преследваната користна цел е била
безусловно осъществена. Съдът е изложил
подробни съображения.Обстоятелството ,че същият очевидно е бил притеснен от
здравословното състояние на свид. Д.не би следвало да се приема като извинително
такова.
Настоящият въззивен състав
счита, че са несъстоятелни наведените доводи от защитата за наличието на
процесуални нарушения на атакувания съдебен акт, изразяващи се в несъответствие
на същия с предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, който регламентира изискванията
на които трябва да отговаря съдържанието на мотивите към присъдата. Мотивите
към проверяваната присъда са изготвени съгласно горепосочената процесуалната
норма и тяхното съдържание е в съответствие с процесуалните правила на чл.13,
чл.15, ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК. Районен съд-Девня е обсъдил в своя акт всички
съществени обстоятелства по делото, като е анализирал задълбочено и пълно
събраните доказателствени средства. В настоящия случай, в съответствие с всички
релевантни доказателства
първоинстанционния съд в мотивите си е посочил кои доказателства е
кредитирал и кои не и поради каква
причина, в съвкупност е обсъдил достатъчно пълно и ясно всички доказателства по
делото които са свързани със съставомерността и
авторството на деянието от страна на подс.Я.. След така извършеният доказателствен
прочит и съпоставяне на гласните доказателствени средства, отнесени към
писмените такива, съдът е признал подс.Я. за невинен по така възведеното му обвинение.Решаващият
съд правилно е приел ,че подсъдимият не е
имал намерение противозаконно да присвои
процесния слънчоглед.В тази насока са наведени
задълбочени доводи които настоящата инстанция споделя напълно.
По изложените съображения
настоящият състав намира,че в случая
следва така атакуваната присъда да
потвърдена изцяло ,а депозираният протест да бъде оставен без уважение. Предвид липсата на служебно констатирани основания за
отменяване на присъдата, на основание
чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №17 постановена по
НОХД № 500 /2017 г. по описа на Районен съд гр.Девня,с която подсъдимият Я.В.Я. е признат за невиновен и оправдан по
възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.195
ал.1.т.2,т4 пр.1 и пр.2 вр.чл.194 ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.