РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание
на 14.09.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН
БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията
Борисов гр.д. № 16121 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Б.Н.
ЕГН ********** чрез адв.Г.Й. от САК, съдебен адрес *** срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД
ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Х.Ч.и М.К.Г.,
с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на
застраховател по застраховка ГО относно лек автомобил марка „Ситроен“ модел Ц4
с рег.№-******чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 07.10.2018г. да
заплати на ищеца Н. сумата от 150 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2019г. – датата
на завеждане на доброволната покана по реда на чл.380 КЗ до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че на 07.10.2018г. около 15.50ч. на ПП-
I -4км. 106,400 началото на с.Ново село настъпил пътен
инцидент, при който лек автомобил марка „Ситроен“ модел Ц4 с рег.№-******управляван
от А.Б.Д., движейки се в посока от
гр.София към гр.Велико Търново, навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил движещия се в срещуположната посока за гр.София лек автомобил марка
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег.№******, управляван от К.Н.. В следствие на
настъпилия удар последният тежко пострадал.
Изпаднал в безсъзнание и бил откаран по спешност в болница „Др.Ст.Черкезов“
АД Велико Търново, където бил приет в отделение по анестезиология и интензивно
лечение. Били установени следните травми – травматичен хемопневмоторакс;
контузия на гръден кош; контузия на бял дроб вдясно; фрактури на V, VI, VII, VIII и IX ребра в дясно;
торакоцентеза; фрактура – луксация на десен глезен. Бил подложен на оперативна
интервенция. В болницата престоял от 07.10.2018г. до 11.10.2018г. След като бил
изписан от тази болница, Н. бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД София
в Отделение по гръдна хирургия. Бил в увредено общо състояние, асиметричен
гръден кош и затруднено забавено дишане. Претърпял оперативна интервенция. В болницата престоял до 23.10.2018г.
Лечението му продължило в домашни условия при спазване на строг постелен режим
и медикаментозна терапия. На 17.12.2018г. при извършен преглед от ортопед било
установено, че Н. е получил и разкъсване на ставните връзки на ниво десен
глезен и стъпало и ограничена дорзална флексия. Освен това получил и срастване
на белите дробове.
Към момента десният глезен на ищеца бил с непълен обем
на движения. Твърди, че начинът му на живот бил изцяло променен, не можел да
спортува, да извършва каквато и да било физическа активност, водеща до
натоварване на организма. Трудно спял поради това, че не можел да поема въздух
в пълен обем. Задушавал се. Инцидентът се отразил тежко и на психиката му –
станал тревожен, изпитвал страх от автомобили. В същия инцидент пострадала
тежко и бременната му съпруга, което засилвало тревожността му.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за
процесния лек автомобил е била валидна
застраховка ГО на автомобилистите, валидна от 08.12.2017г. до 07.12.2018г.,
сключена с ответника за лек автомобил марка Ситроен модел Ц4 с рег.№******.
Ищецът твърди, че с молба от 14.06.2019г. е предявил
пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Но не постъпило плащане в
тримесечен срок.
Ответникът „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва
механизма на ПТП. Твърди, че нямало
доказателства по делото, сочещи на противоправно поведение на сочения от ищеца
за виновен водач А.Д., в резултат на което да са били причинени телесни
увреждания на Н.. Твърди се принос към процесното ПТП на ищеца и на водача на
л.а.“Тойота Хайлукс“ с рег.№****** И.И.Ж..
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и собственика на процесния л.а.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца – бил без поставен обезопасителен колан.
Оспорва размера на претендираните вреди, както и
момента от който се претендира законната лихва. Сочи, че претенцията е
депозирана на 14.06.2019г. и съобразно чл.497 ал.1 т.2 вр.чл.496 ал.1 КЗ
застрахователят е изпаднал в забава от 14.09.2019г.
При тези данни съдът намира следното от фактическа
страна.
По
делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № 517 от 07.10.2018
г., издаден от ОПП МВР Велико Търново, от който е видно, че на 07.10.2018г.
около 15.50ч. на ПП- I -4км. 106,400
началото на с.Ново село настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка
„Ситроен“ модел Ц4 с рег.№-******управляван от А.Б.Д., движейки се в посока от гр.София към гр.Велико Търново,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се в срещуположната
посока за гр.София лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******, управляван
от И.И.Ж., а след това ударил челно и лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег.№******, управляван от К.Н..
Видно от писмо от 08.101.2018 г. от
РУ МВР Велико Търново за процесния инцидент е образувано досъдебно производство
ЗМ911/2018 г. по описа на управлението по чл. 343, ал. 3 от НК.
С определение от 09.09.2020 г,
постановено по настоящото дело, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно
застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на л.а.
марка Ситроен модел Ц4 с рег.№ ****** по застраховка ГО, валидна от
08.12.2017г. до 07.12.2018 г.
По делото са приети като писмени
доказателства представените от ищеца медицински документи, свързани с лечението
му, а именно епикриза изх. № 15436/2018 г., издадена от МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД – Велико Търново, епикриза изх. № 37630/2018 г. издадено от
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – ЕАД, гр. София, образна диагностика и болнични листове
/л. 19 и сл. от делото/, от които е видно, че ищецът е получил множество
наранявания, а именно травматичен хемопневмоторакс; контузия на гръден кош;
контузия на бял дроб вдясно; фрактури на V, VI, VII, VIII и IX ребра в
дясно; торакоцентеза; фрактура – луксация на десен глезен.
От заключението на вещо лице по съдебно – психологична експертиза от
10.12.2020 г. се установява, че ищецът е бил в състояние на шок, паника, страх,
силна тревожност и посттравматичен стрес. Към момента на изследването
негативните последици за психиката му са свързани с конкретни ситуации – когато
разказва за катастрофата и когато шофира извън града. Пълното му психическо възстановяване
е свързано с психическото възстановяване на жената, с която живее и не може да
бъда определено като период.
Видно от заключението на вещите лица по комплексната
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, депозирано на 20.08.2021 г., от
което е видно, че причина за ПТП е навлизане на л.а. „Ситроен“ в насрещната лента
и последвал страничен приплъзващ сблъсък с т.а. „Тойота Хайлукс“ и последващ
челен сблъсък с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“. Причина за ПТП са
били субективните действия на водача на лек автомобил марка „Ситроен“,
изразяващи се в неадекватно възприемане на пътната обстановка и последващо
навлизане в насрещната пътна лента при достатъчна видимост и непрекъсната
колона на движещи се автомобили и в двете посоки. Скоростта на автомобилите към
момента на сблъсъка е била както следва – 75.67 км.ч. скорост на лек автомобил
марка „Ситроен“, 50.00 км.ч. скорост на лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ и 65.23 км.ч. скорост на лек автомобил марка „Тойота Хайлукс“. Дължината
на опасната зона на спиране на лек автомобил марка „Ситроен“ е 59.45 м., при
скорост 75.67 км.ч. и 32.56 м. при скорост 50 км.ч. Не е била налице техническа
възможност водача на т.а. „Тойота Хайлукс“ да спре преди мястото на удара с лек
автомобил марка „Ситроен“.
От заключението на вещо лице по
комплексната експертиза, медицинска част, се установява, че ищеца е получил травматичен
хемопневмоторакс /излив на въздух и кръв в дясната гръдна кухина/; контузия на
гръден кош; контузия на бял дроб вдясно; фрактури на V, VI, VII, VIII и IX ребра в
дясно; торакоцентеза; фрактура – луксация на десен глезен. Бил е хоспитализиран
първоначално в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, а впоследствие
поради тежкото му състояние е бил изпратен за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“
– ЕАД, гр. София, където е бил настанен в интензивно отделение. В амбулаторни
условия е наблюдаван до 04.01.2019 г., когато е насочен за физиотерапия на
долен десен крайник. Претърпените телесни увреждания са в резултат на ПТП и са
причинили болки и страдания със интензитет за 2.5 – 3 месеца. По отношение на
гръдната травма ищецът е усещал затруднение на дишането и недостиг на въздух,
които заедно с поставения аспирационен гръден дрен са налагали принудително
положение на легло. Налице са плеврални сраствания, които представляват и по –
трайни последици по отношение на здравословното състояние на ищеца. Те са
свързани с по – чести възпалителни процеси на белите дробове, намаление на
капацитета при физически натоварвания. Според експерта ищецът е бил с предпазен
колан, като се е задействала и въздушната възглавница. Те са допринесли за
счупването на ребра, но без тях би се получило счупване и на гръдната кост.
Свидетелят А.Д. има откъслечни спомени
за ПТП, не помни как е настъпило произшествието. Пътувал от София за Варна, а
времето било сухо и хубаво. Твърди, че е движил в колона и в един момент е
настъпил взрив, след което не помни нищо. Знае, че е закаран в болница във
Велико Търново.
Свидетелката М.А., която живее на
съпружески начала с ищеца, заявява, че при пътуването имали предпазни колани,
като нейния бил закопчан само в горната част, тъй като била бременна в седмия
месец. По пътя след гр. Велико Търново видели кола, която навлязла в тяхното
платно, блъснала джипа, движещ се пред тях, който кривнал встрани от пътя и
след това автомобила ги блъснал. Някакви хора са я извадили от колата, а
съпруга й бил в шок на мястото на шофьора. Видяла съпруга си в болница, той бил
много отслабнал и куцал. Имал силни болки и плачел. Имал пет счупени ребра и се
движил с патерица. Ходил често и при детето, което се родило преждевременно
след инцидента. Има болки и към момента и не се е възстановил. Около половин
година е ползвал патерица. Счупените ребра го болели дълго време, а има
задъхване и до ден днешен. Ищецът е станал напрегнат, раздразнителен, много
емоционален, лесно се разстройва. Ищецът има страх да управлява лек автомобил.
Съдът, като прецени изложените в
исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че
е сезиран с искове с правно
основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк иск
срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните
обстоятелства: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен
водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени
вреди /болки и страдания/ в резултат на процесното ПТП.
Съдът намира за установено, че на 07.10.2018г.
около 15.50ч. на ПП- I -4км. 106,400
началото на с.Ново село настъпил пътен инцидент, при който лек автомобил марка
„Ситроен“ модел Ц4 с рег.№-******управляван от А.Б.Д., движейки се в посока от гр.София към гр.Велико Търново,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се в срещуположната
посока за гр.София лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******, управляван
от И.И.Ж., а след това ударил челно и лек автомобил марка „Хонда“, модел
„Сивик“ с рег.№******, управляван от К.Н.. В тази връзка съдът кредитира
съставения констативен протокол за ПТП № 517 от 07.10.2018 г., издаден от ОПП
МВР Велико Търново, който е официален свидетелстващ документ за обстоятелствата
възприети от актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява
от заключение на вещо лице по комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, депозирано на 20.08.2021 г., както и от свидетелските показания на очевидеца М.А..
При тези данни съдът намира за основателен иска по чл. 432,
ал. 1 от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има
право на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Вината на водача на л.а. А.Б.Д.,
управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ модел Ц4 с рег.№-******се установява безспорно, видно от заключението на комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза, депозирано на 20.08.2021 г., според която причина за ПТП са били субективните
действия на водача на лек автомобил марка „Ситроен“, изразяващи се в
неадекватно възприемане на пътната обстановка и последващо навлизане в
насрещната пътна лента при достатъчна видимост и непрекъсната колона на движещи
се автомобили и в двете посоки.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия, както и водача на лек
автомобил „Тойота Хайлукс“, тъй като такова не
се установява от данните по делото. Това е така, защото видно от САТЕ, водачите
са се движили със скорост 50.00 км.ч. скорост на лек автомобил марка „Хонда“,
модел „Сивик“ и 65.23 км.ч. скорост на лек автомобил марка „Тойота Хайлукс“, като
не е била налице техническа възможност водача на т.а. „Тойота Хайлукс“ да спре
преди мястото на удара с лек автомобил марка „Ситроен“, т.е. не се установява с
действията си ищецът, респ. водача на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ да е
допринесъл за вредоносния резултат. В същото време от заключението на вещото
лице по СМЕ се установява, че ищецът е бил с предпазен колан, като без поставен
такъв пораженията биха били по – тежки, а именно би се получило счупване и на
гръдната кост.
На следващо място съдът намира,
че ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, а именно болки и
страдания с голям интензитет в резултат на ПТП. До този извод се стига след
анализ на събраните по делото доказателства, а именно комплексната съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, съдебно – психологическата експертиза,
както и свидетелските показания на М.А.. От заключението на вещото лице по СМЕ
се установява, че ищеца е получил множество травми, включително счупвания -
травматичен хемопневмоторакс /излив на въздух и кръв в дясната гръдна кухина/;
контузия на гръден кош; контузия на бял дроб вдясно; фрактури на V, VI, VII, VIII и IX ребра в
дясно; торакоцентеза; фрактура – луксация на десен глезен. Претърпените телесни
увреждания са причинили болки и страдания със интензитет за 2.5 – 3 месеца. По
отношение на гръдната травма ищецът е усещал затруднение на дишането и недостиг
на въздух, които заедно с поставения аспирационен гръден дрен са налагали
принудително положение на легло. Налице са плеврални сраствания, които
представляват и по – трайни последици по отношение на здравословното състояние
на ищеца. Те са свързани с по – чести възпалителни процеси на белите дробове,
намаление на капацитета при физически натоварвания.
На следващо място от съдебно – психологичната експертиза и
сведетелските показания на М.А. се установяват и твърденията в исковата молба
за големите притеснения, които ищецът е имал по отношение състоянието на
бременната си съпруга и преждевременно роденото дете. негативните последици за
психиката му са свързани с конкретни ситуации – когато разказва за катастрофата
и когато шофира извън града. Според експерта пълното му психическо
възстановяване е свързано с психическото възстановяване на жената, с която
живее и не може да бъда определено като период.
В тази насока и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според
която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 150 000 лв., като следва да се има предвид, че
от данните по делото не се установява претендирания размер на обезщетение да е
прекомерен, поради което искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
цялост.
На следващо място съдът намира,
че с оглед извода за основателност на главния иск на основание чл. 86 от ЗЗД
следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
14.06.2019 г., а именно датата на депозиране на претенцията на ищеца до
ответника, до окончателното изплащане /в тази връзка решение № 167/30.01.2020
г. по търг. Д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./
С оглед изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, искането на ищеца е основателно за сумата от 6 200 лв.,
представляващи държавна такса в размер на 1 000 лв., депозити за вещи лица
в размер на 600 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 600
лв. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца за неоснователно, тъй като същото е в минимален размер
според чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът намира,
че на ответника следва да бъде възложен и остатъка от дължимата държавна такса
в размер на 5 000 лв.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Б.Н. ЕГН ********** чрез
адв.Г.Й. от САК, съдебен адрес ***, сума в размер на 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.06.2019г. – датата на завеждане на
доброволната покана по реда на чл.380 КЗ до окончателното й изплащане,
вследствие претърпяно ПТП на
07.10.2018г. около 15.50ч. на ПП- I -4км.
106,400 началото на с.Ново село, при което лек автомобил марка „Ситроен“ модел
Ц4 с рег.№-******управляван от А.Б.Д., движейки се в посока от гр.София към гр.Велико Търново,
навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил движещия се в срещуположната
посока за гр.София лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ******, управляван от
И.И.Ж., а след това ударил челно и лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с
рег.№******, управляван от К.Н.,
както и разноски в размер на 6 200 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ –
О.З.“ ЕАД ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд сума в размер на 5 000 лв., представляващи
остатък от държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: