Р Е Ш Е Н И Е
№ 1416
гр. Пловдив, 19.07. 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи юни, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при секретаря П. Д.
и с участието на прокурора С. Ч., като разгледа докладваното от съдия Н.
Бекиров административно, касационно дело №1200 по описа на съда за 2022г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.96г, ал.1, пр.2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвП) и чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от
31.10.2002г. за международен превоз на пътници и товари (Наредба
№11/31.10.2002г.).
“ПИМК“ ООД, със седалище и адрес
на управление: с. Марково, община Родопи, местност *** №43А, ЕИК ***,
представлявано от А.И.Й.- управител, обжалва Решение №470 от 04.03.2022г. по
Н.А.Х дело №20215330207560 (7560) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., V-ти
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с
№36-0000761 от 30.09.2021г., издадено от изпълняващ длъжността (и.д.) директор
на в Регионална дирекция “Автомобилна администрация- Пловдив“ (РД“АА-
Пловдив“), при Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (ИА”АА”), с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.
Претендира се отмяна на решението
поради неправилност и незаконосъобразност, както и постановяване на решение по
същество, с което да се отмени изцяло процесното НП.
Ответникът по делото- РД“АА-
Пловдив“ при ИА“АА“- не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Светлозар Чераджийски, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и
събраните по делото доказателства, в рамките на извършена тематична проверка на
касатора от служители на РД“АА- Пловдив“, започната с нарочна покана
№12-00-00-858/127 от 13.08.2021г., е прието за установено, че на 07.10.2020г.,
около 10:30ч., в село Марково, област Пловдив, като превозвач, притежаващ
лиценз на Общността №5005 от 01.01.2017г. за международен автомобилен превоз на
товари по шосе срещу заплащане, е допуснал извършването на международен превоз
на товари с товарен автомобил “МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с Рег.№***, от категория N3, собственост на жалбоподателя, с
водач В.Г.Б., ЕГН **********. За извършването на превоза е съставена
международна товарителница (CMR/ЧМР) №BG90049353/3588915/200418, като водачът (Б.) не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Въз основа на направена справка в ИА“АА“ и разпечатка
от картата на водача Б., е прието за установено, че Б. притежава удостоверение
за психологическа годност №428703, валидно до 04.06.2020г. (издадено на
04.06.2017г.).
За установеното в рамките на
проверката Х. Й. Ч.- инспектор в РД“АА- Пловдив“, съставя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с №290374 от 13.09.2021, с който деянието
на касатора, изразяващо се в допускане извършване на международен превоз на
товари на 07.10.2020г., с водач В.Г.Б., който не притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.96г, ал.1, във връзка с чл.58, ал.1, т.3 от Наредба
№11/31.10.2002г.
По делото не са ангажирани
доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е
издадено процесното НП.
Според чл.96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвП, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
Според чл.58, ал.1, т.3 от
Наредба №11/31.10.2002г., водачът на превозно средство, извършващо международни
превози на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Разпоредбата на чл.7а, ал.2 от
ЗАвП установява, че лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с
водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В случая, наредба по смисъла на
чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП се явява Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(Наредба №36/15.05.2006г.)
На следващо място, съгласно съображение
9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември
2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива
2006/126/ЕО), транспонирана в ЗДвП, съгласно §35, т.3 от ДР към Закон за
изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП, ДВ, бр.54 от 16.07.201ог.), доказателство
за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват
за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя,
когато свидетелството се издава и периодично след това.
Съгласно чл.1, ал.1, т.4 от
Наредба №36/15.05.2006г., с наредбата се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари. Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г., изследвания за
психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите
по ал.1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя
на водача.
А съгласно чл.8, ал.2 от Наредба
№36/15.05.2006г., удостоверението за психологическа годност е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се
издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1,
ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е
валидно за срок една година.
Въпреки
че директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното
законодателство, в Тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990,
Съдът на Европейския съюз (СЕС) признава възможността, лицата да се позоват на
права, пряко произтичащи от Директива, като в параграф 4 от резюмето на
решението е постановено, че: “В случаите, когато Страна - Членка не е изпълнила
задължението си по параграф 3 от чл.189 от Договора за ЕС да вземе всички
мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да
се изпълни ефективно целта на предвиденото в тази директива, Общностното право
изисква наличието на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия:
първо - резултатът, предвиден от директивата трябва да създава права; второ -
следва тези права да могат ясно да се идентифицират от текста на директивата и
трето - трябва да има пряка връзка между нарушението на задължението на
държавата и загубите или вредите понесени от страната. Директива 126/2006/ЕО определя
правната рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко национално
законодателство по отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за
управление на МПС, а като рамков нормативен акт, от прочита на Директивата ясно
се вижда, че тя делегира извършването на физически и психологически прегледи на
водачи на МПС, на страната членка - издател на свидетелството за управление на
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.7,
§2, буква “б“ от Директива 126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013г.
свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE,
D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години.
А съгласно разпоредбата на чл.7, §3,
буква “б“, абзаци четвърти, шести и седми от Директива 126/2006/ЕО, Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2,
на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички
категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване
на пътната безопасност. Държавите-членки могат да ограничат срока на
административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните
свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат
за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други
специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.
Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2,
на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които
пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да
прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки,
като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага
само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.
При това положение, предвид
посочената регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, следва да се приеме
за установено, че от страна на европейския законодател е установено, че
прегледите за физическа и психологическа годност следва да се правят само в два
случая: 1) при издаване на свидетелство за управление на МПС и 2) при
последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС.
Разпоредбата на чл.7, §2, буква
“б“ от Директива 126/2006/ЕО, е транспонирана в българското законодателство,
съгласно §2 от ПЗР на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като разпоредбата
на чл.51, ал.4 от ЗБЛД установява, че срокът на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1,
D1E и Т е 5 години.
При това положение и съобразно
правната регламентация, съдържаща се в разпоредбите на Директива 126/2006/ЕО,
настоящият състав на съда намира, че след като водач на МПС има валидно
свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се
счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория,
за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който
за посочените по-горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява
на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Извод за това следва именно от
ясно посоченото в последното изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива
126/2006/ЕО, а именно, че “Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и
поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството“.
Съответно, предвиденият в чл.8,
ал.2 от Наредба №36/15.05.2006г. тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство – в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е, D, DE,
D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази връзка, настоящият състав на съда
намира, че предвидената в Наредба №36/15.05.2006г. тригодишна валидност на
удостоверенията за психологическа годност в страната, която валидност не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, респективно
със срока за подновяване на свидетелството за управление, не следва да се
прилага, тъй като противоречи на регламентацията, дадена в Директива 126/2006/ЕО.
Казано с други думи, след като
срокът за валидност на свидетелство за управление на МПС от категориите С, СЕ,
С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т (каквото притежава Веселин Б., съгласно наличната
по преписката (по делото) нарочна справка) е пет години, то срокът за валидност
на издадено на Б. удостоверение за психологическа годност също следва да е пет
години.
Според посочената нарочна
справка, на Б. е издадено удостоверение за психологическа годност от
04.06.2017г., чийто срок на валидност, предвид изложените вече съображения, е
петгодишен или до 04.06.2022г.
Следователно към 07.10.2020г., на
която дата се твърди да е осъществено вмененото на касатора административно
нарушение, притежаваното от Б. удостоверение за психологическа годност е
валидно.
Ето защо, касаторът не е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.96г.,
ал.1, пр.2 от ЗАвП. Липсата на съставомерно деяние обуславя
незаконосъобразността на процесното НП и представлява достатъчно и самостоятелно
основание за неговата отмяна.
От своя страна, като потвърждава незаконосъобразното
НП, районният съд постановява решението си при неправилно прилагане на закона и
оспореното в настоящето производство съдебно решение е неправилно, поради което
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова, по
същество.
По делото не са направени искания
за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
страните.
Така мотивиран и на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №470 от
04.03.2022г. по Н.А.Х дело №20215330207560 (7560) по описа на Районен съд-
Пловдив за 2021г., V-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
с №36-0000761 от 30.09.2021г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация- Пловдив“ при Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, с което на “ПИМК“ ООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция
в размер на 3 000,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………