МОТИВИ
към присъда № 6 от 23.04.2019 г. по н.о.х.д. № 149/2018 г. на РС-Раднево,
наказателен състав
Районна
прокуратура - Раднево е внесла обвинителен акт по
досъдебно бързо производство № 34/2018 г. по
описа на РУ - Раднево, пр. пр. № 205/2018 г. по описа на РП-Раднево, срещу Ж.Р.Ж.
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК за това,
че на 18.02.2018 год. в гр.
Раднево по
хулигански подбуди причинил на И.Ж.И. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна
прострелна рана в предната горна трета на дясната предмишница, засягаща кожата
и подкожието, което му причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК.
Съдът
разгледа производството по реда на глави ХIХ и ХХ от НПК – Общи правила за
разглеждане на наказателното производство пред първата съдебна инстанция.
В
съдебно заседание представителят на РП-Раднево
поддържа повдигнатото обвинение. Смята, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени материали се установява по несъмнен
начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Акцентира върху това, че показанията на разпитаните по делото
свидетели отчитат техни субективни възприятия, а не фактически констатации.
Счита, че показанията на свидетелите на обвинението са категорични и ясни. Посочва,
че всички доказателства водят до извод, че подсъдимият реално е могъл да
възпроизведе изстрел от терасата на втория етаж с вещественото доказателство –
пушка, което изключва тезата на защитата. Твърди, че подсъдимият и пострадалият
имали влошени отношения, което е мотив за извършване на деянието. Твърди, че
въпреки да няма свидетели очевидци на самото прострелване, всички доказателства
сочели недвусмислено, че подсъдимият е автор на деянието. Пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание лишаване от свобода към средния предвиден в закона
размер на наказанието, което да бъде търпяно ефективно.
Частният обвинител и граждански ищец И.Ж.И.,
чрез повереника си адв. Д., посочва, че от събраните доказателства безспорно
било доказано извършеното деяние от подсъдимия, за което не само събраните
веществени доказателства, но и свидетелските показания били безспорни. Посочва,
че противоречията в свидетелските показания се базира на заинтересованост на
част от свидетелите, като набляга на обстоятелства досежно противоречие на
свидетелските показания на защитата с част от доказателствените материали по
делото. Няма конкретни претенции по отношение на наказанието на подсъдимия по
реда на НК, претендира осъждането му за гражданските последици от деянието за
причинени неимуществени вреди като болки и страдания, които определя на сума в
размер на 5000 лв. Претендира разноските.
Защитата, в лицето на адв. М., пледира съдът да
постанови оправдателна присъда. Смята, че не са събрани достатъчно
доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият е автор
на инкриминираното деяние. Акцентира върху противоречивост в показанията на
свидетелите, като интерпретира същите с оглед защитната теза и набляга на
противоречия и неяснота в показанията на свидетелите на обвинението. Набляга на
анализа на свидетелските показания, които косвено изключвали възможността
подсъдимият да е стрелял. Твърди, че не бил доказан субективният елемент на
деянието, че по-скоро се касае за непредпазливо деяние, а не умишлено такова.
Развива съображения за тезата си. Иска оправдаване на подсъдимия и отхвърляне
на гражданския иск.
Защитата, в
лицето на адв. Ж., пледира съдът да постанови оправдателна присъда. Допълва, че
нямало пряка видимост от терасата на подсъдимия към двора на пострадалия.
Твърди, че не било установено вещественото доказателство пушка да може да
изстреля поразяващ изстрел на разстояние от 50 метра, както и липсвали
доказателства за точност на изстрела.
Подсъдимият Ж.Р.Ж.
не се признава за виновен. Заявява, че не е извършил деянието, за което е
привлечен да отговаря. Твърди, че бил набеден от пострадалия в извършване на
престъплението, тъй като му се канил пред други хора, че ще му навреди по
някакъв начин. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ж.Р.Ж.,
ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, средно образование,
оператор на спомагателни съоръжения в ****, неженен, осъждан. За същия по
делото е приложена справка съдимост, от която е видно, че е осъждан веднъж до
момента на наказание по НК, а в предходното му осъждане е приложен института на
чл. 78а НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба.
Установява
се следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ж.Р.Ж. живее в двуетажна къща в гр. *****, а пострадалият И.Ж.И. ***, ул. *****.
Къщите на двамата били разположени на успоредни улици, били в съседство и ги
разделяли дворни места. Отношенията между двамата били влошени от много години
и често се заканвали един на друг със саморазправа.
Сестрата
на подсъдимия М.Р.Ж., която живее и работи по принцип в гр. М., предишната
вечер на 17.02.2018 г. си дошла и преспала в къщата, като на сутринта на
18.02.2018 г. станала пила кафе, пооправила, направила закуска, след което
около 9,30 – 10 часа брат ѝ подсъдимият Ж.Ж. се прибрал от работа след
нощна смяна в ****, сипал си алкохол и салата и започнали да си говорят двамата,
поскарали се по повод на това, че брат ѝ пиел алкохол от сутринта. След
кратко подсъдимият Ж. заспал на дивана във всекидневната, а сестра му
продължила да върши някакви домакински неща, след което излезнала от къщата и
отишла в къщата на вуйчо си, където били майка ѝ и вуйчо ѝ, а брат
ѝ го оставила да спи. Като излезнала от къщата се огледала и забелязала
патрулна полицейска кола, но не обърнала внимание защо е там. Отишла в другата
къща, където била само майка ѝ и ѝ казала, че брат ѝ се е
прибрал, че се сдърпали, той заспал и всичко било наред, след което се качила
горе в къщата и заспала.
На
същата дата 18.02.2018 г. пострадалият И.Ж.И. си бил вкъщи, където била и
неговата болна майка, за която се грижил той. В помощта за гледането на майка
си пострадалият И.И. ползвал помощта на своя позната Е.Н.С., която в същия ден
била там от сутринта, за да изкъпе майка му. В този момент в къщата бил и
неговият брат Д.Ж.И., който отишъл да помага да пренесат майка му, за да бъде
изкъпана. Пострадалият И.Ж.И. гледал в двора на къщата си куче.
На
18.02.2018 г. в обедните часове, около 11-12 часа обедно време, пострадалият И.Ж.И.
излезнал пред къщата в двора си, до находяща се там пейка, и започнал да
приготвя храна на кучето. След кратко време чул покрай себе си свистене на
сачма и се обърнал към къщата на подсъдимия Ж.Ж. и го видял на терасата на
втория етаж с държана от него пушка, която разпознал като пневматична, въздушна
пушка. Св. Д.И. също дочул шум по чардака и погледнал навън и видял подсъдимия Ж.
на терасата си с въздушна пушка, но не предполагал, че стреля по брат му - пострадалия
И.И.. И преди пострадалият И.И. виждал подсъдимия Ж. да стреля от терасата си с
въздушната си пушка по различни обекти и животни. Тогава пострадалият И.И.
дочул подсъдимият Ж. да му изрича думите „Боклук мръсен, ще те гръмна“. Въпреки
това пострадалият И. продължил да приготвя храната за кучето, като в един
момент една от сачмите го ударила в предмишницата на дясната ръка и останала
под дрехата му. В този момент и неговата позната св. Е.С. била отвън в близост
до пейката, тъй като в работата си по приготвянето за къпане на майката на
пострадалия ту влизала, ту излизала от къщата, и тогава пострадалият се обърнал
към нея и ѝ казал инстинктивно „Този ме умери в ръката“, при което св. С.
се обърнала и видяла подсъдимия Ж.Ж. на терасата на втория етаж на къщата му,
държейки пушка. Св. С. видяла показаното ѝ от пострадалия И.И. върху
ръката му, което разпознала като дупка от рана. Пострадалият имал дупка и на
якето си, а като си вдигнал ръкава, сачмата паднала, което св. С. видяла.
Тогава казали и на брата на пострадалия – св. Д.И. за случилото се, който също
бил навън и видял дупката в якето на пострадалия и в ръката му, както и сачмата,
която паднала до тях. После пострадалият И.И. събрал още няколко сачми от
двора, които преди това подсъдимият бил изстрелял в посока тяхната къща. Св. Д.И.
констатирал дупка и в кучето и предположил, че подсъдимият Ж. го е улучил и
него. Пострадалият И.И. се обадил по телефона да изпратят полицейски патрул,
който се отзовал у тях след около 30-на минути. Пострадалият показал на
полицейските служители сачмата, с която бил ударен и други сачми, които събрал
от двора. Полицейски служители св. К.Ж. и св. Д.Д., заедно с разследващи
полицаи, отишли до къщата на подсъдимия Ж.Ж., където провели пред къщата му
кратка беседа с него, което се случило след 12 часа на обяд на същия ден.
Подсъдимият Ж.Ж. не изглеждал да е в нетрезво или в сънено състояние. На
зададен от полицейските служители въпрос подсъдимият Ж. казал, че притежава
пневматично оръжие, за което изразил съгласие да го предаде с протокол за
доброволно предаване. На въпрос къде съхранява пушката подсъдимият Ж.
първоначално замълчал, по после казал, че е зад гардероб на втория етаж в
къщата. Тъй като гардеробът бил тежък се наложило двамата полицейски служители
да отместят гардероба, за да вземат пушката. Като вземали пушката имало паяжини
и прах по нея, каквито имало зад целия гардероб.
Следобедът
в часовете около 15 часа майка на подсъдимия отишла и събудила св. М.Ж. да я
пита за брат ѝ, тъй като го търсили полицаи, при което св. М. Ж. се
притеснила „какво ли е правил пак“, но майка ѝ казала да не му звъни и да
се оправя сам. Св. Ж. възприела, че майка ѝ разбрала за случилото се от
брат ѝ подсъдимия Ж., че го е търсила полиция. Св. Ж. и другите в къщата
се учудили на вечеря, че брат ѝ не дошъл на вечерята.
От
СМЕ с вещо лице д-р П. е видно, че при извършен на 18.02.2018 г. преглед се
установили следните травматични увреждания по тялото на пострадалия И.И. –
прострелна рана от сачма, засягаща кожа и подкожие на десния горен крайник,
което травматично увреждане отговаря да е получено както е описано, а именно
около 14,30 часа в двора на къщата му в гр. Раднево да е прострелян с въздушна
пушка със сачми от негов съсед. Причинените травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като периодът
за възстановяване е в рамките на 7-10 дни.
От
СТЕ с вещо лице С.Я., представено в досъдебната фаза на процеса, е видно, че
предаденото като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване от
18.02.2018 г. /л.5 от ДП/ пушка представлява неогнестрелно оръжие, пневматична
пушка с калибър 5,5 мм,
с надпис „Seader“, без фабричен номер, китайско
производство, което е изправно и годно да произведе изстрел със сачми тип чашки
5,5 мм
и да порази цел, а предоставената за изследване 1 бр. сачма /веществено
доказателство/ е с формата на чашка с калибър 5,5 мм и е предназначена за
стрелба с пневматична пушка калибър 5,5 мм, т.е. от същия тип пушка.
От
СТЕ с вещо лице С.Я., допусната на съдебната фаза, се установява, че няма
видими прегради между терасата на подсъдимия Ж.Ж. и мястото, на което се твърди
да се е намирал пострадалия И.И.. С конкретната пушка, предадена доброволно и
приобщена като веществено доказателство по делото, е направена проба и същата е
изстреляла сачма на разстояние от почти 50 м. При направените опити за стрелба от
терасата на втория етаж на къщата на подсъдимия по поставени цели /картони/ в
близост до пейката в къщата на пострадалия се установило прострелване на
картона с входно-изходна пробойна, както и пробойна в мазилката на стената на
къщата с паднала сачма.
Възприетата фактическа обстановка съдът
счете за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване: обясненията на подсъдимия Ж.Р.Ж.; показанията на
разпитаните в съдебното следствие свидетели, заключенията на СМЕ, СТЕ /по ДП и
допусната в съдебно заседание/, писмените и веществените доказателства.
На
първо място относно авторството на деянието съдът намира, че същото се
установява от съвкупността от гласни доказателствени средства и веществените
доказателства. Безспорно се установява, че иззетата като веществено доказателство
въздушна пушка е на подсъдимия Ж., както и че иззетата сачма 5,5 мм, също веществено
доказателство по делото, е именно такава, която се изстрелва от иззетата
въздушна пушка. От друга страна подсъдимият Ж. е видян от три лица на терасата
си, държейки пушка /тъй като друга пушка не се установява въобще същият да
притежава, то той е държал именно вещественото доказателство – въздушната
пушка/. Следва да се отбележи, че братът на пострадалия е видял подсъдимият Ж.
на терасата си и стреляйки с пушката още преди да се случи инцидента с
уцелването на пострадалия. Дори да се приеме, че пострадалият И.И. и брат му Д.И.
са заинтересувани да посочат в показанията си, че са видели подсъдимият Ж. да
стреля с пушката си, съдът намира, че няма никаква заинтересованост в показания
на св. Е.Н.С., а и няма причина, която да компрометира нейните
показания. Същата е ходила да помага при къпането на майката на пострадалия, а
след като майка му е починала, тя въобще не е ходила там и няма данни
отношенията между нея и пострадалия да имат друг оттенък, извън помагането от
нейна страна.
От
заключенията на двете експертизи /медицинска и техническа/ следва несъмнен
извод, че въпросната иззета въздушна пушка може да изстреля сачма от терасата
на подсъдимия на втория етаж на къщата, в която живее, до мястото, където е
стоял пострадалият в двора си /това се установява от СТЕ, от която е видно, че
сачмите са попадали в картона и в мазилката и са причинили щети/. Без значение
е кое лице колко точно може да стреля, тъй като всяко лице има различни
способности, а това обстоятелство няма значение при изясняване на механизма на
конкретното деяние. Очевидно, след като подсъдимият Ж. е забелязван и преди да
стреля с въздушната си пушка, същият е натрупал някакъв опит в стрелбата с
конкретната пушка, за да може да поразява цели с някаква успеваемост.
От
заключението на СТЕ и свидетелските показания е видно, че между терасата на
подсъдимия на втория етаж и двора на пострадалия е имало пряка видимост в деня
на събитието – 18.02.2018 г. Още повече това е период от годината, в която
широколистната растителност е с изпадали листа, тоест дърветата са били само с
клони и не са пречили на видимостта. Въпреки че се установява наличието на
дървесна растителност и някакви постройки, видно от СТЕ и приложените по делото
снимков материал, че пряка видимост има от терасата на втория етаж на къщата на
подсъдимия към двора на пострадалия, което прави принципно възможно
изстрелването на изстрел с поразяваща сила. Установи се също от заключението на
СТЕ, че разстоянието от парапета на терасата на подсъдимия до пейката в двора
на пострадалия е 49,574 м.
В тая връзка следва да се отбележи, че възраженията на защитата защо не било
измерено разстоянието от вътрешната страна на терасата до мястото с пейката са
принципно безсмислени от доказателствена гледна точка, тъй като вещото лице Я.
посочи, че уредът, с който измервал, бил с възможност да измерва до 50 м, което очевидно би
означавало уредът да не може да хване разстоянието и да не може да го измери от
по-задна точка в терасата. Но това обстоятелство няма особено значение за
изясняване на обективната истина, тъй като разстоянието от вътрешната част на
терасата едва ли би била по-голяма с 2-3 метра от измереното от вещото лице, което не
внася драматични изводи в обратна посока от горе направените.
Заключението
на СМЕ посочва също с достатъчна яснота, че травматичното увреждане на
пострадалия напълно отговаря да е получено от сачма, изстреляна от въздушна
пушка /освидетелстването е извършено на същата дата 18.02.2018 г. в 17,50 часа,
тоест няколко часа след прострелването/. Вещото лице е установило по предната
горна трета на предмишницата на десния горен крайник да се откри повърхностна
рана, засягаща кожа и подкожие с овална форма и жлебовидни червеникаво охлузени
ръбове с диаметър 6мм.
От
друга страна пък съвкупността от показанията на пострадалия И.И., св. Д.И. и
св. Е.С., наложена върху иззетите веществени доказателства и заключенията на
двете експертизи /медицинска и техническа/, води до несъмнен извод, че именно
подсъдимият Ж. с иззетата като веществено доказателство въздушна пушка е
прострелял пострадалия И.И. със сачма 5,5 мм в десния горен крайник, като е засегнала
кожата и подкожието.
Съдът
намира, че не се отразява на тези изводи обстоятелството, че св. Е.С. не посочи
с точност коя от двете ръце е била постреляната, тъй като има достатъчно
доказателства коя е простреляната ръка, а и вероятно спомените на свидетелката
за това точно коя ръка е била простреляна са избледнели във времето или просто
възприятията ѝ за това са били погрешни /дали е лява или дясна ръка/. Но
пък беше категорично ясно в показанията на св. С., която дори посочваше върху
себе си при показанията как пострадалият И.И. си е вдигнал ръкава и видяла
рана. Без значение е и как всеки свидетел окачествява травматичното увреждане –
рана, зачервяване или друго, тъй като наличието на травматично увреждане е
установено безспорно от СМЕ.
Съдът
не би могъл да кредитира показанията на св. Ж. в частта, че никой не се качвал
на втория етаж на къщата след смъртта на баща им, което било преди повече от 10
години. Това е така, защото св. Д.Д.Д. е виждал на терасата прострени дрехи.
Същият по принцип не живее там, а само посещава баба си, която живее в съседна
къща с видимост към терасата на подсъдимия. А именно защото е виждал прострени
дрехи, то очевидно някой се е качвал да ги проска тези дрехи и да ги събира
след това. Освен това пък и пушката е предадена на полицейските служители от
подсъдимия, който ги е завел на втория етаж в стая, където е посочил, че
пушката е зад гардероб и той я е оставил там. Това означава, че подсъдимият се
качва на втория етаж по принцип. За съда дори няма логика, колкото и
сантименталност да съществува у подсъдимия и неговата сестра, те да не се
качват въобще на втория етаж от къщата. В тази връзка ще се отбележи, че
сестрата на подсъдимия посочи в какво състояние е бил втория етаж на къщата,
тоест тя самата се е качвала също и го е възприела това състояние.
Налице
е известна разлика във времево отношение кога св. Р.Ж. е излезнала от къщата и
кога се е случило прострелването. Съдът обаче не намира, че това обстоятелство
разколебава горните изводи, че подсъдимият Ж. е стрелял от терасата си по
пострадалия И.И. в ранните следобедни часове на 18.02.2018 г. Също така св. Р. Ж.
посочи, че е излезнала от къщата и отишла в другата къща на вуйчо си, като
прострелването вероятно е станало след нейното излизане от къщата. Св. Ж.
посочва, че видяло инстинктивно патрулна кола на улицата като излизала, но не
посочва подробности къде я е видяла, а е видно от писмените доказателства, че
къщата на подсъдимия и къщата на пострадалия са на две различни успоредни
улици, тоест патрулката не е била на улицата на пострадалия, след като св. Ж. я
е видяла при излизането си от къщата им. Също така очевидно патрулната кола не
е била и на тяхната къща. А какво е правила патрулната кола в този час на деня
там не се установява по делото, но вероятно не е имало връзка с процесното
деяние. Не може да се пропусне и една странна неточност в показанията на св. Ж.,
която направи впечатление на съда и страните по време на нейния разпит. Тя
посочи, че около 3 часа следобед майка ѝ я събудила да ѝ каже, че
полиция търсила брат ѝ и я питала дали знае какво е направил, а след това
на вечеря всички, включително и майка ѝ, били учудени защо брат ѝ
подсъдимият Ж.Ж. го нямало, но пък майка ѝ казала, че го били задържали.
Налице е известна доза разминаване в тази част на показанията ѝ, което
пък компрометира в известна степен и показанията ѝ в предходната част, като
се има предвид, че свидетелката е и сестра на подсъдимия Ж.. Затова съдът
кредитира в по-силна степен показанията на св. Е.С. и на брата на пострадалия Д.И.,
които бяха абсолютно категорични, че са видели подсъдимия Ж. на терасата с
пушка в ръцете. А и техните показания не се отличават с никакво противоречие
спрямо другият доказателствен материал, с изключение на показанията на св. Р.Ж.
в тази им част. Напротив, даже съвкупният доказателствен материал прави в
известна степен компрометирани показанията на св Ж., тъй като са изолирани и не
съответстват на другите доказателства.
Съдът
намира за крайно несъстоятелна тезата на защитата, че пушката била оставена зад
гардероба преди много време и била в прах и паяжини. Това е така, защото се
установи, че горният етаж е бил неподдържан, зад гардероба очевидно си е имало
прахоляк и паяжини. А при поставяне на пушката там, очевидно чрез пускането й
от горната част на гардероба и при падането ѝ същата да се е омотала в
паяжини и полепналия по тях прахоляк. От показанията на св. К.Ж. и св. Д.И.Д.,
полицейски служители от РУ-Раднево, които са приели вещественото доказателство
пушка и са я открили непосредствено, посочват, че гардеробът е бил тежък и сам
човек трудно ще го отмести, не е имало пряка видимост до задната част и е
възможно пушката да се пусне от горната му част. Това ги е принудило да го
изместят гардероба, за да вземат пушката, където било всичко в паяжини и
прахоляк. С оглед степените на възможност кога е поставена пушката там, от
посочения анализ на доказателствата съдът намира, че пушката е оставена зад
гардероба от подс. Ж. след стрелянето с нея на същия ден 18.02.2018 г., а не
преди това. Също така се установява от показанията на полицейските служители,
че подс. Ж. първоначално замълчал къде съхранява пушката, но след това казал,
че е зад гардероба. А е видно, че на другите въпроси подс. Ж. е отговарял без
замълчаване или несигурност.
Освен
това се установява, че подс. Ж. не е направил впечатление на полицейските
служители да е бил в нетрезво или сънено състояние, което води на извод, че
деянието от него е извършено след като се е събудил от заспиването си на
дивана. А св. Р. Ж. посочи, че като е излизала от къщата подс. Ж. е спал. От
тук идва и не толкова същественото от към изясняване на обективната истина
обстоятелство в кой точно час е извършено деянието, след като се установява да
е в часовете след 12 часа и преди 14 часа следобеда, в който момент св. Р. Ж.
вече е била излезнала от къщата и отишла в къщата на вуйчо си. Затова и тя не е
възприела стрелянето с пушката от подс. Ж..
По
отношение на обстоятелството по коя мишена е стрелял подс. Ж. следва да се
отбележи, че не е състоятелна тезата на защитата, че същият е стрелял по кучето
на пострадалия. Това е така, защото за съда е непонятно как подсъдимият би
могъл да вижда куче на 50 м
разстояние и да се цели в него, а да не вижда намиращите се до кучето хора – в
случая пострадалия И.И. и св. Е.С.. Не е известно на съдията-докладчик кучето
да е с огромни размери, а посочените хора с минималистични такива, което води
на нелогичност в защитната теза. А и колкото и да е точен в прострелването с
пушката подс. Ж., то в крайна сметка той е фиксирал наличието на хора в
посоката си на стреляне. Следва да се отбележи тук и възприетото от пострадалия
И.И., че подсъдимият Ж. му казал „боклук мръсен, ще те гръмна“. Установи се от
показанията на свидетелите, че и в предишни моменти двамата са си отправяли
закани от дворовете си, като пострадалия му е казвал „спри да стреляш, че ще ти
ударя пушката в главата“. Очевидно това си е манталитет на общуване между
двамата в съседските им отношения.
При тази фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Изложената
фактическа обстановка води до правния извод, че подсъдимият Ж.Р.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК вр. чл. 130, ал. 1 НК, за
това, че на 18.02.2018 г. в гр. Раднево по хулигански подбуди е причинил на И.Ж.И.
лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна прострелна рана в предната
горна трета на дясната предмишница, засягаща кожата и подкожието, причинила му
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Съдът
намира, че всички елементи от престъпния състав на обвинението са безспорно
установени с необходимата за това степен на несъмненост съгласно чл. 303, ал. 2 НПК.
Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Подсъдимият е пълнолетно вменяемо лице и може да бъде
субект на престъплението.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – причинил е
телесна повреда - лека телесна повреда на пострадалия И.Ж.И., причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, изразена в
повърхностна прострелна рана в предната горна трета на дясната предмишница,
засягаща кожата и подкожието. Лека телесна повреда с разстройство на здравето
по чл. 130, ал. 1 НК е налице, когато на пострадалия са причинени анатомични
увреждания или функционални смущения извън тези, посочени в чл. 128, ал. 2 и
чл. 129, ал. 2 от НК. Лека телесна повреда с разстройство на здравето са
например одрасквания, охлузвания и порезни рани на кожата, контузните рани,
които причиняват оток и посиняване на бузата и други подобни (Р 96-72-І н.о.). Деянието
в случая е изменило нормалното състояние на тялото на пострадалия И.Ж.И., като
резултатът от деянието е продължил да съществува за около 7-10 дни.
Престъплението
е извършено от подсъдимия по хулигански подбуди. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е
продължение или част от хулиганско поведение, чиято кулминация е телесната
повреда, която е стимулирана или е последица на предприетите хулигански
действия. Предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от
състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са
извършени по различно време и с отделни деяния, е налице реална съвкупност
между телесната повреда по хулигански подбуди и хулиганство по чл. 325 от НК.
Същевременно, хулиганските подбуди трябва реално да съществуват при причиняване
на телесната повреда. Отсъствието на други мотиви не е достатъчно да се приеме,
че тя е осъществена по хулигански подбуди. Чрез причинените телесни повреди на
пострадалия, подсъдимият е целял да покажи явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
По
необходимост телесните повреди по хулигански подбуди може да се осъществи само
с действие, като субектът цели да покаже явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност. При него
отсъстват по принцип лични отношения между дееца и пострадалия като вражда,
завист, както и евентуални други конкретни мотиви. Този състав квалифицира
телесната повреда не защото подсъдимият е хулиган въобще и по принцип е имал
хулигански действия, а защото мотивът за извършване на конкретното деяние е
хулигански и хулиганските действия непосредствено предхождат или съпровождат
извършването на престъплението. Съдебната практика в
Решение № 39-71-I, Решение № 90-76-I и Решение № 156-95-I, когато е обусловено
от хулигански подбуди, телесната повреда сама по себе си може да е достатъчно
непристойно и грубо, нарушаващо обществения ред, и да изразява явно неуважение
към обществото и в този случай не е нужно хулиганските подбуди да се проявят
във всички случаи в хулигански действия, различни от убийството, респективно да
го предшестват или съпровождат.
Хулиганските
подбуди като елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК
не бива да се отъждествяват с понятието “хулиганство” като престъпление по чл.
325 НК. В последния случай хулиганските подбуди характеризират само един от
елементите на този престъпен състав. Ако виновният независимо от убийството по
хулигански подбуди извърши и други умишлени действия, образуващи състава на
престъплението хулиганство, отговорността ще бъде за съвкупност от престъпления
чл. 131, ал. 1, т. 12 НК и чл. 325 НК. Под хулигански подбуди като
обстоятелство, квалифициращо телесната повреда, следва да се разбират такива подбуди,
които изразяват явно неуважение към обществото.
При
него липсва личен мотив, някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия,
а основният мотив на деца е не да засегне пострадалото лице, а да демонстрира
явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство
върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си, като погази установения ред и
всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да върши каквото си
пожелае, независимо от нормите на обществото. Това убийство цели провокация,
скандал, то неизбежно е демонстративно. В този смисъл Решение № 543-95-I.
Съдебната
практика е противоречива досежно вида на умисъла. Съществуват актове на
върховната инстанция, съгласно които убийството и телесните повреди по хулигански
подбуди може да бъдат извършени само с пряк умисъл /Решение
№ 79-98-ВК/, но в други се възприема, че то е възможно и при евентуален умисъл
/Решение
№ 590-84-I/. Изказана е дори и тезата, че то може да се осъществи
едновременно и при двете форми – пряк и евентуален умисъл, като деецът извършва
грубото нарушение на обществения ред при пряк умисъл, а общественоопасните
последици – смъртта на пострадалия, да не са пряко целени /Решение № 567-75-I/.
От
обективна страна в случая телесната повреда е предхождана непосредствено от
хулигански действия на подс. Ж., изразяващи се в стреляне с въздушна пушка по
двора на пострадалия, неговото куче, които действия са го подтикнали да посегне
и на телесната неприкосновеност на пострадалия в по-късен момент като го е
видял на двора. Действието на подс. Ж. е извършено от терасата на втория етаж
на къщата му, което макар и да е в двора му, е обществено място, тъй като е
видно, че това място се възприема от всичките му комшии – не само от двора на
пострадалия И.И., но и от двора на съседите му какъвто е този на св. Д.Д..
Деянието е извършено в присъствието на други лица – св. Е.С., св. Д.И., които
са го видели с пушката на тераса, последният и преди инцидента с прострелването
на пострадалия. Св. Д.И. и св. Е.С. са чували пукот по предмети /навеси и
други/ от сачмите, които са попадали в двора преди прострелването, тоест това
поведение на подс. Ж. е предхождало прострелването. Безспорно това действие се
квалифицира като непристойно действие, което грубо нарушава обществения ред и
по същество изразява явно неуважение към обществото, а самото деяние, с което е
прострелял пострадалия, е последица от това негово предхождащо поведение.
От
всичко е видно, че подс. Ж. по принцип не е излезнал на терасата с пушката
конкретно да простреля подс. И.Ж.И., а е стрелял по двора му, по кучето му и по
други предмети. В по-късен етап е видял пострадалия И.Ж.И. в двора му, след
което у него се е породило желанието да стреля в същата посока и конкретно по
него, за което свидетелстват думите му към него „боклук мръсен, ще те
прострелям“, след което го е и улучил.
Действително
между двамата са съществували дразги далеч преди това деяние, но това не
ограничава поведението на подсъдимия като лично негово поведение към
пострадалия, тъй като до пострадалия е била св. Е.С., а това въобще не го е
възпряло. И колкото и точен да се е чувствал подс. Ж. при прострелването с
въздушната си пушка, все пак на разстояние от около 50 метра и видно от
несполучилите други изстрели, е било напълно възможно да уцели и св. Е.С. или
пък св. Д.И., или пък въобще да не уцели пострадалия И.Ж.И..
Подсъдимият
Ж. по принцип е виждан и друг път от св И.И. и Д.И. да излиза на терасата си и
да стреля с пушката си по техния двор, от което следва извод за един принципно
наложил се у него хулигански мотив. В случая както се посочи вече подс. Ж. е
излезна на терасата и е стрелял по двора, а не по пострадалия И., и въпреки че
е имал внезапен мотив за причиняване на телесните повреди с оглед личните
дразги с пострадалия, в случая конкретно той не е бил провокиран по никакъв
начин от пострадалия И.И. да го простреля, а е действал, за да покаже, че може
да го извърши деянието, да простреля пострадалия.
Телесните
повреди могат да се извършат при всички форми на вината – умисъл (пряк и
евентуален). При евентуален умисъл деецът трябва да предвижда конкретното
увреждане, но да се отнася безразлично към настъпването му, преследвайки
някаква друга цел. Престъпленията по чл. 128–131 НК се осъществяват при
евентуален умисъл, когато деецът макар и пряко да не е искал неговото
настъпване, е допускал, че ако не се откаже от насилието, което е извършвал, ще
настъпят общественоопасните последици. Когато обаче деецът действа, разчитайки
не на определени обективни фактори, а единствено на случайността, ще бъде
налице евентуален умисъл и отговорността на извършителя ще следва да се ангажира
по чл. 128–130 НК, а не по чл. 133 НК.
При така изясненото от субективна страна подсъдимият е
извършил деянието при пряк умисъл - той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването
им, като е съзнавал, че с действията си може да причини посочения вид телесни
повреди на пострадалия и е искал настъпването на резултата. От самите действия на подсъдимия Ж.
може да се направи извод, че при прострелването се е целил именно в пострадалия
И.Ж.И. и е действал с пряк умисъл за неговото телесно увреждане. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е възможния резултат и е искал
настъпването му. В случая се установи, че преди извършване на деянието
подсъдимият и пострадалият са имали лични отношения и
изразяващи се в дразги, но не са били те тези, които са обусловили мотива на
подсъдимия Ж. да стреля в случая към пострадалия И.И.. Воден от хулигански
мотив стреляйки с пушката по обекти и кучето на пострадалия в неговия двор,
подс. Ж. виждайки и пострадалия И.И. в двора е изрекъл думите „боклук мръсен,
ще те гръмна“, след което го е прострелял по ръката. Ако самото прострелване
беше водено от личния мотив на подс. Ж., той то би стрелял и предишни пъти по
пострадалия И.Ж.И. и дори в конкретния случай би излезнал да стреля по него от
по-рано, а не инцидентно като го е фиксирал далеч след началото на стрелбата си
по обекти и кучето в двора му.
Поради изложеното съдът намира, че в случая е налице пряк
умисъл за извършване на деянието и то при наличие на квалифициращия признак „по
хулигански подбуди“.
По
изложените съображения съдът намира, че
подсъдимият следва да бъдат признат за виновен в това, че на
18.02.2018 г. в гр. Раднево по хулигански подбуди е причинил на И.Ж.И. лека
телесна повреда, изразяваща се в повърхностна прострелна рана в предната горна
трета на дясната предмишница, засягаща кожата и подкожието, причинила му
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, с което е
осъществил състава на престъплението чл. 131, ал. 1, т.12 НК във вр. с чл. 130,
ал. 1 НК.
Законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от свобода при лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, съгласно чл.
131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът отчете ниската степен на обществена
опасност на деянието с оглед причинения престъпен резултат, и невисоката
обществена опасност на дееца, който има едно осъждане от преди година. Липсват данни за други негови противообществени прояви, а същият работи
в „ТЕЦ Марица изток 2“. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът приема сравнително младата възраст на подсъдимия от 34 години. Отегчаващи
отговорността им обстоятелства са начина на причиняване на телесното увреждане
и предходното му осъждане. Причините за извършването на престъплението са
незачитането от подсъдимия на правото на телесна неприкосновеност на личността
на пострадалия. Въпреки наличието и на отегчаващи отговорността обстоятелства,
техният интензитет не е в такава степен да натежи над наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства по начин, изискващ непременно налагане на
наказанието над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира, че в случая
с оглед точно на възрастта на подсъдимия и че работи постоянно, като взе
предвид и ниската степен на обществена опасност на деянието, то наказанието
лишаване от свобода с оглед постигане на целите на наказанието в чл. 37 НК ще
следва да се определи на минимума от 3 месеца.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия същият е
извършил престъплението в срока за изпитване по осъждането му по НОХД № 7/2018
г. на РС-Раднево, с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца и отложено с изпитателен срок от 3 години от 14.02.2018
г. до 14.02.2021 г., а деянието е извършено малко след влизане в сила на
споразумението на 18.02.2018 г. На основание чл. 68, ал. 1 НК ще следва да се
приведе в изпълнение това наказание с оглед настоящото осъждане на подсъдимия Ж..
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, и по аргумент
на изключването от чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, двете наказания „лишаване
от свобода“ ще следва да се търпят при първоначален „общ режим“.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК веществените доказателства - пневматична
пушка, калибър 5,5мм. с надпис „Seader“ без фабричен номер, и 1 брой сачма с
форма на чашка с калибър 5.5
мм, след минаване нуждата от тях следва да бъдат отнети
в полза на държавата като вещи, принадлежащи на виновния и послужили за
извършване на престъплението.
По предявения граждански иск:
За разглеждане в съдебното производство е приет
граждански иск, предявен от пострадалия И.Ж.И. срещу подсъдимия Ж.Ж. за
заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени от деянието
неимуществени вреди и за заплащане на разноските по делото в размер на 500 лв.
Съгласно
Постановление № 9 от 61 г.
на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 87 г. на Пленума на ВС,
основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението. След като с деянието си подсъдимият умишлено е причинил
вреди, той отговаря за тях и дължи репарирането им, поради което гражданската
претенция за обезвреда следва да бъде уважена, заедно със законната лихва от
датата на увреждането.
В случая с деянието си подсъдимият Ж. е причинил на
пострадалия И. болки и страдания, свързани както със самото уцелване от
сачмата, така и с при възстановителния период от 7-10 дни до пълно отшумяване
на повърхностната рана. Затова съдът прие, че на установената дата и място
подсъдимият е осъществил състава на непозволеното увреждане, предвиден в чл. 45
от ЗЗД - с виновното си противоправно действие е причинил пряко и
непосредствено неимуществени вреди на ищеца, за които му дължи обезщетение.
Ръководейки
се от изискванията за определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, след преценка на характера на
увреждането /единствено повърхностна рана от сачма/, предизвикващ краткотрайно
неприятно усеща /болка/, ниската продължителност на възстановителния период, както
и претърпените негативни чувства и емоции във връзка с тях, съдът намира, че подсъдимият
следва да заплати солидарно на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв., като над
уважения размер до претенцията от 5000 лв. искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Подсъдимият дължи на ищеца и законната лихва върху уважения
размер на иска от датата на увреждането 18.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да заплати по сметка на РС-Раднево
направените по делото разноски в размер на 92,44 лева и държавна такса от 80
лв. върху уважения размер на гражданския иск, а по сметка на ОД на МВР – Стара
Загора разноските от досъдебното производство в размер на 178,74 лв. Подсъдимият
следва да заплати разноски по делото за адвокатско възнаграждение на
гражданския ищец в размер на 500 лв., в пълен размер, тъй като той е и частен
обвинител.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: