Мотиви към присъда № 260013/ 30.09.2020 г., постановена по НОХД № 2056 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2019 година
Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо
подсъдимия Й.Т.Г. и същият е предаден на
съд с окончателно обвинение, съобразно упражненото от прокурора правомощие по
чл. 287 ал. 1 от НК, за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр.с ал.1 б“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на
07.08.2018 г., в гр. Пловдив, на ул. „Атон“, в района на кръстовището,
образувано от ул.“Й. ***, до магазин „Триумф“, при управление на моторно превозно
средство - специален автомобил „ДАФ ФАТ ЦФ 750.250“ с peг. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва:
-чл. 20 ал. 1, чл.25 ал.1,
чл.116, чл.119 ал.1 и ал.4 от Закона за
движението по пътищата(ЗДвП), чл.84 ал.1
и чл.77 ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на пешеходеца Й.Д. ***, с ЕГН**********, която е настъпила на
19.08.2018 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Представителят на Пловдивската
окръжна прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение. По отношение
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия счита, че следва да бъде определено наказание
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в размер, ориентиран
към предвидения в закона минимум- три години лишаване от свобода, което не следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй
като са налице основанията на чл. 66 ал. 1 от НК. Иска с оглед разпоредбата на
чл. 343г от НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание „ лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от една година
и шест месеца. Пледира в тежест на подсъдимия Г. да бъдат възложени
направените по делото разноски.
Кръгът на пострадалите по делото, които имат право да участват като
акцесорна страна в процеса, е изчерпателно установен от приложените писмени
доказателства. Същите не са се
възползвали от изводимите от качеството им на пострадали права съобразно разпоредбите на глава Осма,
раздел ІІ и ІV-ти от НПК. Надлежно уведомени
за възможността да участват по делото като граждански ищци и /или частни
обвинители.
Защитникът на подсъдимия- адв. В.,
пледира за недоказаност на обвинението и изводимата от това необходимост
за оправдаване на подс. Г.. Алтернативно
излага становище, ако съдът намери, че обвинението е доказано, да постанови присъда, като наложи
наказанието лишаване от свобода в законоустановения минимум - в случая три години, при наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства
- чисто съдебно минало, оказано пълно съдействие в досъдебното и съдебното
производство, добри характеристични данни, оказана помощ непосредствено след
инцидента. Счита, че на основание чл. 66
от НК следва да бъде отложено
изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода, тъй като са налице предпоставките за
това- деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, за изпълнение целите на наказанието и за
поправянето му не е наложително
ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият
се солидаризира със становището на защитника си.
Пловдивският окръжен съд, като анализира
доказателствата по делото и обсъди изразеното от страните, намира за установена
по непораждащ съмнения начин следната фактическа установеност на извършеното:
Подсъдимият Й.Т.Г., с ЕГН **********, е роден
на ***г. в гр. ***. Живее в с. ***, обл. Пловдивска. б.е, български
гражданин, работещ, женен,
неосъждан(реабилитиран).
Подсъдимият Й.Т.Г. е правоспособен водач на
моторно превозно средство от категориите В,С, BE,
СЕ,ТКТ,М.
Притежава свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 19.11.2012 г. от
ОД на МВР-Пловдив. Към инкриминираната дата - 07.08.2018 г., работел като
шофьор на специализиран автомобил. Управлявал специален автомобил - ***„ДАФ ФАТ
ЦФ 750.250“, с per. № ***, собственост на „Уникредит лизинг
ЕАД“-Клон Пловдив и ползван от „***“ЕООД, гр. Пловдив. Автомобилът бил с десен волан, технически изправен и
придружен с всички необходими документи за осъществяване на сметосъбиране и
извозване. Подс. Г. притежавал съответната категория и квалификация за управление
на специалния автомобил.
На 07.08.2018 г. в 04:30 часа,
подсъдимият Й.Г. започнал работа, като
управлявал по определеният му маршрут за осъществяване на сметосъбиране и сметоизвозване в гр.Пловдив описания
специален автомобил „ДАФ ФАТ ЦФ 750.250“. Преди 08:52 часа управлявал описания
автомобила по ул. „Й. ***, в посока от изток на запад. В района на магазин „Триумф“, на място,
където на ул. „Й. Гавазов“ имало знак Г 1- „движение само направо“, а на
ул.“Атон“ знак В 1- „забранено навлизането от едната страна“, той предприел
маневра - завой наляво към ул. „Атон“. Движението по ул. „Атон“ в района на
магазин Триумф било организирано еднопосочно, в източната пътна лента, в
срещуположна посока на движението на автомобил „ДАФ CF 75.250“.
В западната пътна лента на ул.“Атон“
имало паркирани автомобили, а по източната лента- срещу автомобила „ДАФ ФАТ ЦФ
750.250“, се придвижвали други автомобили, което затруднило предприетата от
подсъдимия маневра. Г. наблюдавал за идващи насреща му автомобили, като
същевременно внимавал да не удари паркираните в западната лента автомобили и
пътуващ зад него таксиметров автомобил. В района нямало маркирана пешеходна пътека, но имало обособена такава по
протежението на южния тротоар на ул. „Й. Гавазов“. Там обичайно с движели
пешеходци, предвид намиращия се в близост магазин. Управлението на автомобила
се осъществявало от подсъдимия през светлата част на денонощието, при слънчево
време, добра видимост, оптимални атмосферни и пътни условия - хоризонтален
пътен участък, сухо и чисто асфалтово покритие в добро състояние, липса на
намалена и ограничена видимост по посока на движението на МПС. Автомобилът се
движел със скорост около 4,5 км/ч, а зад него вървели пеша св. Р.Ч. и Я.А. -
работещи като сметосъбирачи. Подс. Г.
предприел на маневра завой наляво, за да
продължи движението по забранената за него ул.“Атон“. По същото време пешеходеца -
пострадалият Й.Д.О., се намирал на източния тротоар на ул. „Атон“.
В
08:52:56 часа на 07.08. 2018 г. сметовозът, управляван от подсъдимия Г., спрял
в кръстовището, образувано от ул. „Й. ***, в положение на вече започната маневра „завой наляво“
към ул. „Атон“. В същото време пострадалият О. предприел пресичане на платното
за движение на ул. „Атон“ пред сметовоза, като траекторията му на движение е била по
продължение на южния тротоар на ул. „Й. Гавазов“, пресичайки платното на ул. „Атон“. В района на
пресичането на тротоара е нямало изрично обозначена и очертана пешеходна
пътека, но съгласно параграф 6 т. 54 от ЗДвП пешеходната пътека бива такава,
дори и да не е очертана с маркировка, като на кръстовищата пешеходните пътеки
са продълженията на тротоарите върху платното за движение, какъвто всъщност и е
настоящият случай. Сметовозът престоял общо около 8,5 сек. в спряло състояние.
Разстоянието от предната част на сметовоза до траекторията на пресичане на
пострадалия пешеходец била около един метър. Когато пешеходецът навлязъл на
около 1,35 – 2,35 метра на платното и се е намирал около 1,5 секунди на
автомобила, в 8:53 часа подсъдимият предприел маневра потегляне. В този момент
пострадалият се опитал да отстъпи от приближаващия го сметовоз. Последвал удар между предната част на сметовоза и
пешеходеца, последният бил повален на
платното за движение, при което постр. О.
бил притиснат от ниско разположените елементи на специалния автомобил и
тялото му е било повлечено от движещия се сметовоз.Мястото на удара било по ширината на платното на ул. „Атон“ - на
около 1 – 2 метра западно от възприетия в огледния протокол ориентир - улична
шахта или на около 1,35 – 2,35 метра западно от бордюра на източния тротоар на
ул. Атон. Съответно по дължината на пътното платно - на около 8-8,5 метра северно от възприятия в
изготвения по делото огледен протокол ориентир. Скоростта на движение на
сметовоза в момента на контакта с пострадалия е била между 3 - 5 км./ч.
Скоростта на пострадалия при пресичането на пътното платно е била около 4,57
км./ч., което съответства на описанието „бърз ход“ за пешеходци от мъжки пол на
възраст над 70 години, какъвто е бил и пострадалият. Причина за настъпване на
удара е неправилното решение на подсъдимия да приведе в движение автомобила след посоченото по-
горе спиране, без да се убеди, че с това си действие няма да предизвика възникването на опасност за останалите
участници в движението.
Подс. Г. видял, че някаква жена, която излиза
от магазин „Триумф“ му сочи нещо под автомобила и спрял в източната лента.
Пострадалият О. останал в легнало положение на платното за движение под
автомобила, на една страна, с глава сочеща задната част на автомобила, като
рамото му било опряло в диференциала, а главата му била под него.
Подсъдимият слязъл от автомобила и
заедно със св. Ч. и св. А. издърпали пострадалия и го поставили на тротоара.
Неустановено по делото лице съобщило на тел.
112 за станалото пътно транспортно произшествие, на мястото пристигнал екип на
ЦСМП-Пловдив и пострадалият бил откаран в УМБАЛ"Св.Георги"ЕАД, гр.
Пловдив.
В резултат на ПТП с автомобила, пострадалият О.
е получил множество травматични увреждания. Въпреки проведеното му лечение в
УМБАЛ"Св.Георги"ЕАД гр. Пловдив, в резултат на залежаването на
пострадалия във връзка с установените му травматични увреждания, се е развила
дихателна недостатъчност, настъпила в резултат на тежък възпалителен процес на
белите дробове (двустранна хипостатична пневмония). Местопроизшествието е било
посетено от дежурен разследващ полицай. Извършен бил извършил оглед, за който по делото е приложен протокол и фотоалбум. Пътно- транспортното
произшествие било заснето от охранителна
видео камера № 5 на магазин „Триумф“, видеозаписът от която е приобщен като ВД по
делото, извършен му е извършен оглед,
записът е ползван като обективен източник на данни и от вещото лице, изготвило
повторна АТЕ.
Според заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство СМЕ / л.
24-34/, прието в хода на съдебното
следствие по надлежния процесуален ред, при изследването на трупа на Й.Д.О. се
е установило: възпалителен процес в белите дробове /пневмония/; гноевидна
материя, изтичаща от двата бели дроба; хипостаза на белите дробове; наличие на
общо 2500 мл кръвенист ексудат в гръдната кухина; счупвания на ребра
двустранно, счупване на гръдната кост, счупване на лява ключица, счупване на
тялото на шести гръден прешлен, разкъсване на диска между 12ти гръден и първи
поясен прешлен, многофрагментно счупване на дясна лопатка, кръвонасядане около
местата на всички изброени счупвания; охлузвания и кръвонасядания по горните и
долни крайници и по тялото; оперативно премахване на слезката; разкъсвания на
черния дроб, зашити с хирургични конци, коронаросклероза, уголемяване на
сърцето, мозъчен оток, атероматозни плаки по мозъчните съдове; атероматозни
плаки по интимата на аортата; тъмна течна кръв; остър кръвен застой на
вътрешните органи.
Смъртта на Й.Д.О. се дължи на дихателна
недостатъчност, настъпила в резултат на тежък възпалителен процес на белите
дробове (двустранна хипостатична пневмония). За така описаната причина за смъртта
е допринесло претърпяното пътно-транспортно произшествие и последващото
продължително залежаване в лечебното заведение.
Описаните травматични увреждания са причинени
по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре
отговарят по време и начин да са причинени така, както се съобщава в
предварителните сведения.
Смъртта на Й.Д.О. се намира в
причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП на 07.08.2018 г.
В хода
на досъдебното производство е била
назначена и изготвена, а в хода на съдебното следствие беше приета и АТЕ / л. 35-56 дос. произв./. Според
заключението на същата ударът е настъпил върху платното за движение на ул.
„Атон“ в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 4,5 - 5,0 m северно
от ориентира, приет в протокола за оглед, по широчина на около 3- 3,5 m западно от южната граница на
платното за движение на ул. „Атон". Скоростта на движение на т.а. „ДАФ CF 75.250"
е била около 4,5 km/h. Вещото лице приема, че в анализираната пътна ситуация,
при своевременна реакция и задействане на спирачната система на автомобила при
навлизане на пешеходеца Й.Д.О. на платното за движение, водачът на автомобила е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Като най-вероятен от техническа гледна точка
вещото лице сочи следният механизъм на пътнотранспортното произшествие: Водачът Й.Т.Г. е управлявал т.а. „ДАФ CF 75.250"
(с десен волан) по платното за движение на ул. „Й. Гавазов" в посока от
изток на запад, като е предприел маневра
завой на ляво към ул. „Атон". През това време пешеходецът Й.Д.О. е
бил на източния тротоар на ул. „Атон", от където е предприел пресичане на
платното за движение на ул. „Атон" в посока от юг на север ( според изложеното от прокурора
в ОА вероятно се касае за техническа грешка, тъй като движението на пешеходеца О.
е от изток на запад), от ляво на дясно пред автомобила. В момента
на навлизане на пешеходеца Й. О. на
платното, т.а. „ДАФ CF 75.250" е бил на около 3,5 м. Водачът на
т.а. „ДАФ CF 75.250" не е реагирал своевременно на
опасността от удар и така след около 2,8 s е
настъпил удар в предната лява част на т.а. „ДАФ CF 75.250".
След удара О. е паднал на платното, след което е бил притиснат с предна лява
гума на автомобила, а след това и с втория мост. След удара т.а. „ДАФ CF 75.250"
се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни
от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходецът Й.Д.О. е останал на
платното за движение под автомобила. Основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка според експерта са:
Пешеходецът О. е навлязъл на платното за
движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се
съобрази с приближаващия се автомобил. Водачът на т.а. „ДАФ CF 75.250"
- Й.Г. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца О..
Съдът не кредитира заключението на експерта,
тъй като счита, че не е изготвено с необходимата задълбоченост и възниква
съмнение за неговата правилност. Формално вещото лице в обстоятелствената част
на експертизата е посочило, че обсъжда всички налични към момента на изготвяне
на експертизата доказателства и въз основа на тях извежда експертното си
мнение. Реално- част от значимите по
делото факти, въз основа на които твърди да е изградило вътрешното си
убеждение, са игнорирани напълно чрез необсъждане. В заявения анализ на изходните данни на експертизата са буквално
възпроизведени наличните към онзи момент
разпити на очевидци. О. е бил разпитван
като свидетел. На стр. 4 от
експертизата, във възпроизведените му изцяло
показания, се твърди на самия завой сметовозът да е спрял, поради
идващ насрещен автомобил. Във
възпроизведените показания на свид. Я.А. на стр. 5 от експертизата е било налице
твърдение, че „ в самия завой / сметовозът/ спря за няколко секунди и после пак
потегли“. Обсъждане на така заявеното в
експертизата липсва. Крайното заключение за плавно движение на автовоза при
извършения завой наляво е формирано при
необсъждане на основни изводими от доказателствата факти за това движение. Необосноваността
на експертизата се извежда и от противоречиво соченото място на настъпилия
удар. Прието е, че е настъпил на около
3- 3,5 m западно
от южната граница на платното за движение на ул. „Атон"(л. 12 и л. 18). И в огледния
протокол, ползван от експерта при
изследването, и в скицата към самата експертиза, е отразена ясно северната граница на платното на движение на ул.
„Атон“, южната изобщо не е фиксирана, тъй като е в неустановеното по делото
протежение на същата улица. При разпита
си пред съда вещото лице се коригира в тази част на експертизата. Коригира и
приетата от него посока на движение на пешеходеца – не от „юг на север“ , както е в писменото
заключение, а от „север на юг“- в разпита пред съда.
Поради гореизложеното съдът намира, че
възниква съмнение за правилността на експертизата и не я ползва при
изграждането на вътрешното си убеждение. Заключенията на експерта са в
противоречие както с обективно установени по делото факти, така и със
заключението на изготвената повторна
АТЕ.
В хода на съдебното следствие беше назначена,
изготвена и приета повторна АТЕ. Според заключението на същата, след като сметовозът е започнал маневра „завой
наляво“, за да продължи движението си по
ул. „Атон“, той е спрял в кръстовището и там е престоявал.
Пострадалият пешеходец е
започнал да пресича платното за движение на ул. „Атон“, пред сметовоза, във време около 8,5 секунди след спирането на
сметовоза. В момента, в който пострадалият пешеходец е започнал да пресича
платното за движение на ул. „Атон“, сметовозът е бил спрял. Скоростта на пострадалия
пешеходец е била около 1,27 м/сек = 4,57 км/час. Тази стойност съответства на
описанието „бърз ход“ за пешеходци от мъжки пол на възраст над 70 години. Техническа причина за възникване на ПТП е
изпълнението на технически неправилното решение на водача да приведе в движение
автомобила си, без да се убеди, че с това свое действие няма да предизвика
възникването на опасност за останалите участници в движението и настъпване на
ПТП.
В аналитичната част на експертизата вещото
лице сочи (/ л. 15), че скоростта на сметовоза не влияе както на механизма на
произшествието, така и на причините за възникването му. От автоекспертна гледна
точка от значение е само обстоятелството, че водачът е решил да потегли в
момент, в който пред автомобила му се е намирал пострадалият. Това твърдение
намира потвърждение и в обстоятелството, че причина за последващото спиране на
сметовоза не е възприетата от водача опасна обстановка, а е сигнал, подаден от
една жена (видно от видеозаписа). При липса на тази жена е много вероятно
сметовозът да продължи движението си, без водачът да разбере, че е настъпило
ПТП.
На л. 16
от експертизата е изложено, че обичайните критерии за оценка на едно
произшествие – „опасна зона за спиране на автомобила“ и „попадало ли е
препятствието в нея“, тук са неприложими. Тези критерии се прилагат само в
случаите, в които автомобилът се движи. В конкретния случай, опасността от
настъпване на произшествие възниква когато пострадалият е навлязъл на платното
за движение. Това обаче се е случило докато сметовоза е бил спрял.
Според заключението, мястото на удара се намира по
широчина на платното на ул. „Атон“ – на около 1 – 2 метра западно от възприетия
ориентир или на около 1,35 – 2,35 метра западно от бордюра на източния тротоар
на ул. „Атон“; по дължина на платното – на около 8 – 8,5 метра северно от
възприетия ориентир. Не може еднозначно и категорично да се определи дали
водачът на сметовоза е имал техническа възможност да види и да възприеме
движението на пострадалия пешеходец. Технически правилно обаче е било, при
подновяване на движението на сметовоза, водачът да се убеди, че не би
предизвикал възникването на опасност от настъпване на ПТП.
Вещото
лице намира за най- вероятен следния механизъм за настъпване на настоящето
произшествие:
На
07.08.2018 г. триосен специален товарен автомобил – сметовоз, с рег. номер *****
се движел в гр. Пловдив по ул. „Й. Гавазов“ в посока от изток на запад. В един
момент водачът му решил да завие на юг по ул. „Атон“. В 08:52:56,5 часа
(определено по таймера на охранителна камера в района на местопроизшествието)
сметовозът спрял в кръстовището, образувано от двете улици, в състояние на вече
започната маневра „завой наляво“. В това положение сметовозът престоял до
08:53:05 часа (общо около 8,5 секунди), когато пострадалият пешеходец предприел
пресичане на платното за движение на ул. „Атон“, пред сметовоза. Разстоянието
от предната част на сметовоза до траекторията на пресичане на пострадалия
пешеходец е било около 1 метър. Когато пешеходецът навлязъл на около 1,35 –
2,35 метра на платното и се е намирал около 1,5 секунди на него, водачът на
сметовоза предприел потегляне. Последва контакт между автомобила и пострадалия.
Това се случило в 08:53:07 часа., плюс около 1 ÷ 3 десети от секундата.
Последвало поваляне на пешеходеца на платното за движение и притискане от ниско
разположени елементи от автомобила, както и повличане на тялото на пострадалия.
Пострадалият не е прегазван от колелата на автомобила. При движението на
автомобила, тялото на пешеходеца е изоставало относително спрямо автомобила и
когато автомобилът спира в мястото, на което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествието, пострадалият се е намирал под първата задна ос.
След спирането
на автомобила, пострадалият пешеходец е бил извлечен изпод сметовоза и откаран
в болница, където починал на по-късен етап.
Скоростта
на движение на сметовоза във времето от първоначалния контакт с пострадалия до
спирането си в мястото, на което е описан в протокола за оглед, е била
съизмерима със скоростта на човешки ход – 3 – 5 км/час.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като добросъвестно и задълбочено
изготвено. Използвайки своите специални
знания и опит, вещото лице е изследвало всички налични по делото доказателства,
вкл. и депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия и
показания на свидетелите- очевидци. Поради изменението на обвинението от
прокурора по реда на чл. 287 от НПК, дадените преди това обяснения на подс. Г.
не са приобщени като доказателство по делото. В депозираните след изменението
на обвинението обяснения подсъдимият не
заяви фактите по начин, различен от обсъдения от вещото лице. За изготвяне на експертното
становище са обсъдени и всички относими
към местопроизшествието писмени доказателства, както и съдържанието на
приложения като веществено доказателство запис от видеокамера в района на ПТП.
Всички те са анализирани задълбочено и убедително. Изложеното от вещото лице
становище по поставените му въпроси съдът възприема изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключенията на
описаните по- горе експертизи, като задълбочено и добросъвестно изготвени, от
лица с необходимите специални знания и опит, които са изследвали обективно
установени факти по делото и въз основа на тях са извели включени в кръга на
доказване релевантни за делото обстоятелства.
Посочената фактическа обстановка на
извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от изводимото от
следните доказателствени източници:
Съдът кредитира изцяло обясненията на
подсъдимия, депозирани при разпита му на 30.09.2020 г. , в които той описва поведението си като водач на МПС на
инкриминираната дата. Отчитайки двоякото им процесуално предназначение- основен източник на преки доказателства, но и
основно средство за реализиране правото на защита, следва да се констатира, че
същите са добросъвестни, съответни на останалите подлежащи на кредитиране
доказателства и подлежащи на възприемане. От тях се установява трудовата
ангажираност на подсъдимия, начина на управление на сметовоза непосредствено преди и по време на
инкриминираното деяние, осъществената от
подсъдимия маневра „ завой наляво“, при изпълнението на която е спрял за
кратко „ почти в средата на
кръстовището“, за да осигури очаквано от него преминаване на насрещно движещ се
автомобил, наличието на паркирани коли отдясно по посоката му на движение
и по ул. „Й. ***, навлизането му по ул.
„Атон“ при забрана за движение в избраната от него посока, разбирането за
инцидента от реакцията на жена, излизаща от магазин „Триумф“, сочеща към
камиона. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Р.Ч.- също работник във фирма „Чистота“,
придружаващ като такъв сметовоза, управляван от подс. Г.. За обстоятелствата, за които бяха
присъединени по надлежния процесуален ред показанията на свидетеля от
досъдебното производство, съдът възприема последните. Те са депозирани по- скоро след инкриминираното деяние, а след
прочитането им свидетелят ги потвърди. От показанията на свидетеля се
установява движението на сметовоза
непосредствено преди и по време на удара. Съдът кредитира изцяло и показанията
на свид. Я.А., депозирани в хода на съдебното следствие. За обстоятелствата, за
които бяха присъединени по надлежния процесуален ред показанията на същия
свидетел от досъдебното производство, съдът кредитира последните, като
депозирани непосредствено след деянието
и потвърдени от свидетеля след прочитането им.
От показанията на свид. А. се установява качеството му на едно от двете
лица, работещи наред с подсъдимия по
сметоизвозването на инкриминираната дата,
следването им на сметовоза, спирането на сметовоза веднъж при завиването
към ул. „Атон“ и втори път- преди да извадят намиращия се под камиона
пострадал. Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
както и вещественото такова- 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на района
към момента на настъпване на ПТП.
При описаната по- горе фактическа
обстановка, установена по непораждащ съмнения начин, Пловдивският окръжен съд
намира, че с поведението си подсъдимият Й.Т.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението, визирано в чл.343
ал.3 б.Б във вр. с ал.1 б.В във вр. с чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 07.08.2018
г., в гр. Пловдив, на ул. „Атон“, в района на кръстовището, образувано от ул.“Й.
***, до магазин „Триумф“, при управление на моторно превозно средство -
специален автомобил „ДАФ ФАТ ЦФ 750.250“, с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение по пътищата:-чл. 20 ал. 1, чл.25 ал.1, чл.119 ал.1 и ал.4 от Закона за
движението по пътищата(ЗДвП) и чл.77 ал.1 от Правилника за приложение на ЗДвП (
ППЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Й.Д. ***, с ЕГН**********,
която е настъпила на 19.08.2018 г., като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Субектите
на престъпленията по транспорта са всички наказателноотговорни лица,
притежаващи или непритежаващи свидетелство за управление, които при управление
визираните в чл. 342 ал. 1 от НК обекти, вкл.
моторно превозно средство, допуснат нарушение на правилата за движение и
с това виновно причинят съставомерни последици. Несъмнено е установено по делото, че подс. Г. е имал
качество на водач на камион- - специален автомобил „ДАФ ФАТ ЦФ 750.250“, с peг.
№ *** и като такъв- годен субект на престъплението. Като такъв за него е съществувало
задължението да спазва правилата за движение по пътищата.
На инкриминираната дата, той е
извършил нарушения на тези правила, които са в пряка причинно- следствена
връзка с настъпилото произшествие.
Съобразно предписанието на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП,
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Съдебната практика е възприела, че понятието "контрол",
като дейност по владеене на управляваното превозно средство във всяко
отношение, обхващаща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди,
възможността пътното превозно средство да се задвижи само или да бъде задвижено
или ползвано от трети лица, но и положението му спрямо останалите участници
в движението . В тази дейност следва да се включи и поведението на водача по
всеобхватното, внимателно, концентрирано и непрекъснато наблюдение на пътната
обстановка, така щото всички препятствия и опасности за безопасното движение да
бъдат възприети своевременно и да бъдат избегнати./Решение № 81 от 1.09.2020 г.
на ВКС по н. д. № 261/2020 г., I н. о., НК, Решение № 367 от 13.08.1984 г.
по н. д. № 353/84 г., III н. о/ Р. № 164/88 г.,
ІІІ н. о. /. В случая подс. Г. е имал обективна възможност за своевременно
възприемане на пресичащия пешеходец О. и поради отклоняване на вниманието си не
го е възприел нито в момента преди удара, нито по време на самия удар. С това е
нарушил задължението си, изводимо от чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и това нарушение е в
пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и получените от пострадалия
несъвместими с живота увреждания.
Съобр. чл. 25 ал. 1 от ЗДвП за подсъдимия Г., като водач на МПС, е
съществувало задължението преди да предприеме маневрата потегляне, като част от
предприетата и прекъсната маневра завой наляво, след спирането му в зоната на
кръстовището, за да завие наляво за
навлизане по друг път, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, вкл. и с поведението на
пешеходеца- минаващият в този момент пред него О.. Подсъдимият Г. е бил длъжен да наблюдава
всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и
да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено
възникване на препятствие. Началният момент, от който е възникнало задължението му да предприеме
мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да
възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и
стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които
водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. В
посочения смисъл е и съдебната практика, , относима към преценката за началния момент на
възникване на опасността за движението вкл. т.
6 от Тълкувателно решение №
28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК,
Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о., ). Извършването на маневра завой наляво с едрогабаритно
превозно средство, какъвто е бил сметовозът, управляван от подсъдимия, с навлизане
в кръстовището и предстоящо преминаване през територията на пешеходна пътека,
безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага движение с особена
предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се очаква движение на
пешеходци. Съответно, за да бъде не само започната, но и изпълнена до нейния
финал, една маневра от този тип изисква константно наблюдение на пътните
условия в аспектите, заложени в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП с оглед формиране на
нужната убеденост, че тя като цяло и в отделните й етапи може да бъде безопасно
извършена (Вж. Решение № 819/19.08.1980 г. по н. д. № 722/1980 г., III н. о. на
ВС и Решение № 1089/14.10.1977 г. по н. д. № 928/1977 г., III н. о. на ВС). В
конкретния случай е установено, че когато подсъдимият е започнал маневрата
завой наляво, първоначално / преди спирането в средата на кръстовището/
пострадалият не е бил видимо реално препятствие. Като такова той се е се появил в процеса на нейното изпълнение.
Непосредствено след потеглянето за навлизане в ул. „Атон“( след спирането), с
оглед механизма на вземане на завоя наляво, подсъдимият не е наблюдавал пътното
платно пред него за наличие на препятствия, а е гледал в огледалото за задно
виждане движещ се след него автомобил, с което сам се е поставил в невъзможност
да забележи пешеходеца. Така е пропуснал да го забележи, а в момента на
потеглянето той е бил вече на пътното платно. Подсъдимият
не е изпълнил задължението си по чл. 25
ал. 1 от ЗДвП. Нарушението на сочената
норма е в пряка- причинно- следствена връзка с последвалото ПТП и
настъпилия за пешеходеца летален изход.
Пострадалият
О. е имал качество на пешеходец, пресичащ пътното платно пред управляваното от
подсъдимия МПС на пешеходна пътека. От
приложените към заключението на повторната АТЕ скици е видно, че той е
пресичал по продължението на южния
тротоар на ул. „Й. ***. Вещото лице в разпита си пред съда заяви, че
траекторията на движение на О. съвпада с това продължение. Според легалната
дефиниция на понятието "пешеходна пътека" в § 6, т. 54 от ЗДвП,
продълженията на тротоарите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни
пътеки. Действащите правила за движението по пътищата не
предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове пешеходни
пътеки. Възложените задължения на водачите на превозни средства по
отношение опазване на живота и здравето на пешеходците, пресичащи на пешеходна
пътека, имат императивен характер. Наличието
на пешеходна пътека, дори ако е от вида, дефиниран в в § 6, т. 54 от ЗДвП, сигнализира
за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека подсъдимият Г. е
имал задължение, в конкретния случай, тъй като е бил спрял по други
съображения, да не потегля. Това задължение е възникнало в момента, в който пешеходецът О. е стъпил на пътното платно, по продължение на
тротоара и е започнал да преминава през нея, в който момент управляваното от
подсъдимия МПС е било спряло в зоната на кръстовището , обособено от двете
улици, при вече предприета маневра завой наляво. Било е налично и по време на
потеглянето, за довършване на предприетата маневра завой наляво. С това последователно е нарушил както
задължението си по чл. 119 ал. 1 от ЗДвП
при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, така
и задължението си по чл. 119 ал. 4 от ЗДвП
като водач на завиващо нерелсово пътни превозни средства да пропусне
пресичащия пешеходец О..
В случая не е налице съпричиняване от последния. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място.
При преминаването през пешеходната пътека О. е бил изпълнил задължението си,
прогласено в разпоредбата на чл. 113, т. 1 от ЗДвП- да се
съобрази с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение. В този момент завиващият автомобил е бил спрял в средата
на кръстовището. Пешеходецът не е могъл и не е бил длъжен да знае, че това
спиране не е било в изпълнение на задължението на водача да осигури
предимството му, нито е бил длъжен и е могъл да предвиди предприемане на потегляне в посоката му на
движение. О. не е пресичал и при нарушаване на забраната за пешеходците по чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Съдът
намира, че е налице неправомерно
поведение от страна на подсъдимия, като водач на управлявания от него товарен
автомобил (сметовоз), изразяващо се във фактически описани, но юридически
невъзведени му нарушения. Налице са фактически описани в обстоятелствената част
на обвинението в неизменената му част, подкрепени от убедителни доказателства ( вкл. обясненията
на подсъдимия и писмените доказателства), че подс. Г. е нарушил съзнателно и
последователно две забрани досежно избраното от него навлизане по ул. „Атон“. Първата
е забраната на чл. 51 ал. 2 от
ППЗДвП, според поставения преди
кръстовището пътен знак Г1 (създаващ задължително предписание), указващ му
задължение за "движение само
направо след знака“. В района на
кръстовището между ул. „Й. Гавазов“ и „Атон“ подс. Г. е бил длъжен да се придвижва само направо.
Той е нарушил и забраната, установена в 47 ал. 3 от ППЗДвП със знак В1,
забраняващ влизането на пътни превозни
средства по ул. „Атон“ по посоката на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия. За посочените две нарушения на правилата за движение по пътищата няма
юридически възведено обвинение. Признаването на подсъдимия Г. за виновен
съобразно фактическото описание на двете нарушения в обвинителния акт, които и
количествено, и с оглед конкретната им тежест поставят подсъдимия в по-
неблагоприятно положение от възведеното му обвинение за нарушаване на чл. 77
ал. 1 от ЗДвП, биха имали за последица
влошаване положението на подсъдимия със съдебния акт, без да е налице съответно
изменение на обвинението в тази част. То е недопустима и съобразно мотивите на
ВКС, изложени в т. 7 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 2/2016 г., ОСНК. Там е прието, че възможността за изменение на обвинението
от съда търпи известни ограничения.
Едното от тях се налага от забраната за влошаване на
наказателно-правното положение на подсъдимото лице. Най-общо казано, съдът не
може да въвежда допълнително нарушение на правилата за движение по пътищата,
макар и то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат, след като това не е сторено от прокурора в обвинителния акт.
Ето защо настоящия състав на съда намери, че
отговорността на подс. Г. следва да бъде ангажирана съобразно повдигнатото
обвинение за извършено по- леко по вид нарушение на правилата за движение по
пътищата- за допуснатото нарушение на правилата, визирани в
чл. 77, ал. 1 ППЗДвП. Посоченият
текст въвежда задължение за всеки водач, който има намерение да извърши
маневра, да се убеди, че няма забрана за маневрата. В конкретния случай
подсъдимият е знаел, че има два забраняващи знака, поставени по посоката му на
движение съответно на ул. „Й. Гавазов“ преди кръстовището и на ул. „Атон“ – в
началото. Допуснатото нарушение е в причинна връзка с настъпилия тежък
резултат, което обуславя обективната съставомерност на повдигнатото срещу него
обвинение.
В
резултат на гореописаните нарушения на
правилата за движение по пътищата е настъпило процесното ПТП, при което
пострадалият О. е получил несъвместимите с живота увреждания. Смъртта му,
настъпила на 19.08.2018 г., е в пряка причинно- следствена връзка с удара между
него и автомобила, управляван от подсъдимия.
Пътно-
транспортното произшествие е настъпило на пешеходна пътека, според легалната
дефиниция на понятието "пешеходна пътека" в § 6, т. 54 от ЗДвП,
продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение на кръстовищата
са пешеходни пътеки. Това определя и приложението на по- тежко наказуемият състав на
престъплението, а именно- по чл.343 ал.3
б.Б във вр. с ал.1 б.В във вр. с чл.342 ал.1 от НК
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Г. при форма на вина – несъзнавана
непредпазливост /небрежност/. Той не е
желаел нестъпването на съставомерния резултат,
не го е и предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на негативни последици за останалите участници в движението, вкл. и спрямо
пресичащи пешеходци на пътния участък, явяващ се пешеходна пътека, каквото
качество е имал постр. Й.О..
Към
настъпването на ПТП-то подсъдимият Г. е
имал невнимателно отношение, тъй като е бил длъжен и е могъл да го предвиди, но
не го е сторил. В конкретната ситуация, последиците от деянието са били
предвидими за подсъдимия, но в съзнанието му не е съществувала представа за
тяхното настъпване, той нито ги е искал, нито ги е допускал, макар че обективно
е могъл да ги предвиди и да ги предотврати.
Пловдивският
окръжен съд намира, че не са в пряка причинно- следствена връзка със
съставомерния резултат следните нарушения на правилата за движение по пътищата:
По
възведеното обвинение престъплението да е извършено и при нарушение на. чл.116
от ЗДвП подсъдимият следва да бъде оправдан. Настоящия състав на съда споделя
виждането, че бланкетната норма на чл. 343 от НК не би могла да бъде
запълнена успешно с разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП. Налице е норма – принцип, която въвежда общо правило за
поведение. При настъпило ПТП то намира приложение чрез други конкретни
задължения по норми на пътното законодателство, чието нарушение е в пряка
причинна връзка със съответния вменен противоправен резултат. В посочения
смисъл са Решение
№ 169 от 30.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 441/2017 г., II н. о., НК, Решение №
90 от 27.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 168/2017 г., II н. о., НК, Решение № 100
от 9.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 444/2019 г., III н. о.
Подсъдимият
Г. следва да бъде оправдан и по възведеното му обвинение за нарушение по чл. 84
ал. 1 от ППЗДвП. Посоченият текст създава задължение за водач на нерелсово
пътно превозно средство при завиване за навлизане в друг път да пропусне
пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път. Той възпроизвежда
изцяло нормата на чл. 119 ал. 4 от ЗДвП. Налице е едно нарушение, и то е на нормативния акт от по- висок ранг.
По вида и размера на наказанието:
Предвиденото наказание за престъплението по чл. чл.343 ал.3 б.“б“ вр.с ал.1 б“в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК е от три до петнадесет години лишаване от свобода. Смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства са: чисто съдебно минало,направените самопризнания, които са изначално, последователно негово процесуално поведение и допринасят съществено за изясняване на включените в предмета на доказване факти, добрите характеристични данни- трудово и семейно ангажиран, оказаната след деянието помощ на пострадалия, за което са налице данни в показанията на свид. Я.А.. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид и формата на непредпазливост- небрежност. В т. 5 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК е указано, че „извършителите на деяние при условията на съзнавана непредпазливост подлежат на определяне на по-тежко наказание в рамките на предвидените в закона санкции, при равни други условия“. В случая е налице небрежност- несъзнавана непредпазливост.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът приема допуснатите множество тежки нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
След отчитане на индивидуализиращите отговорността на
подсъдимия Й.Г. обстоятелства, съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено при значителен превес на
смекчаващите такива. Удовлетворяващо
изискването на чл. 35 ал. 3 от НК,
съответно на установеното за обществената опасност на деянието и дееца и годно
да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК, е наказанието от три години
лишаване от свобода. Смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, макар и значителни по брой и
относителна тежест, не се явяват толкова многобройни, никое от тях няма
характеристика на изключително и не обуславят извод, че и най- лекото
предвидено за престъплението наказание е прекомерно тежко. Не следва да намери
приложение чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК.
Съдът
намира, че са налице формалните основания на чл. 66 от НК- подсъдимият Г. не е
осъждан, наложеното наказание е в размер на три години лишаване от свобода. Налице е и специалното
изискване на закона- данните за личността на подсъдимия налагат извод, че и
специалната, и генералната цел на наказанието могат да бъдат постигнати и без
изолирането му от обществото и
откъсването от обичайната социална и семейна среда. За постигане на целите на
наказанието, изпълнението му следва да се отложи с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намира, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и с този минимален изпитателен срок.
Съгл. Чл. 343г от НК налице са основанията за
налагане на задължителното кумулативно наказание - лишаване на подсъдимия от
право да управлява МПС. Искането на
прокурора за налагане наказание лишаване
от правоуправление за срок от една година и шест месеца, е незаконосъобразно. Съобразно константната съдебна практика, вкл.
и задължителната такава-т. 6 б. б от ППВС № 1 от 17.I.1983
г. по н. д. № 8/82 г., срокът за лишаване от право на управление на моторно превозно
средство не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от
свобода. Пловдивският окръжен съд, като отчете
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства приема, че за
постигане целите на наказанието е достатъчно
това кумулативно наказание да бъде определено в минималния
законосъобразен размер, който в случая е три години.
Вещественото
доказателство – 1 бр. диск, приложено към кориците на досъдебното дело, следва да остане по делото в срока на
неговото съхранение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, с оглед на постановената осъдителна
присъда, в тежест на подсъдимия Й.Г. следва да бъдат възложени направените разноски, като бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив,
в полза на държавата направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 509,76 лв. /петстотин и девет лева и седемдесет и шест ст./, както и
да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на Окръжен съд – Пловдив
направените разноски в хода на съдебното следствие в общ размер на 750
лв./седемстотин и петдесет/.
Причини за извършване на
престъплението- незачитане на правилата за движение по пътищата, установени за
водачи на МПС.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Председател: