Решение по дело №68/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3457
Дата: 17 септември 2022 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20221110200068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3457
гр. София, 17.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200068 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. СТ. П. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 21-4332-024790 от 02.12.2021 г., издадено от началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 / седемстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 / три месеца/.
С подадената жалба се излагат съображения в смисъла, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и
постановено при противоречива фактическа обстановка. Жалбоподателят
счита, че в наказателното постановление не е посочено разпечатка от апарата,
с който се твърди,че е отчетена скоростта. Моли за отмяна на наказателното
постановление, като посочва, че цитираната в него скорост не отговаря на
действителността.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.
Същият се представлява от адв. П., който моли за отмяна на наказателното
постановление, като поддържа изложените в жалбата съобразения.
Въззиваемата страна - началник сектор ОПП - СДВР редовно призована,
не изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.

От фактическа страна:

1
На 18.10.2021 г., около 19,30 часа, жалбоподателят П. управлявал лек
автомобил марка „БМВ”, модел „Х5“ с рег. № СА 9344 КА в гр. София по
бул. „Сливница”, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към ул.
„Димитър П.“ и до № 109 автомобилът бил заснет от техническо средство
ARH CAS S 1 №11743FO, че се движи със скорост 108 км/ч.
Въз основа на направената снимка на жалбоподателя, била образувана
преписка №СПУКС 2-0210-9542/2021г. На 09.11.2021 г. жалбоподателят бил
призован и попълнил собственоръчно декларация, с която удостоверил, че
той управлява горепосочения лек автомобил.
На база на направената снимка и попълнената от жалбоподателя
декларация, свидетелят М.П. на длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП - СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия АВ № 043020.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в присъствието на
жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис, като в
обстоятелствената част на същият бил отчетен толеранс от 3 км/ч при
определяне на скоростта, с която се е движело лицето.
Въз основа на попълнената декларация от жалбоподателя и направената
снимка на същият била наложена и ПАМ „временно спиране от движение“ на
л. а. марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № СА 9344 КА за срок от 1 месец.
Същата била наложена със Заповед № 3040 от 09.11.2021 г. и била получена
от жалбоподателя срещу подпис на същата дата.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения акт и наложената административна мярка.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 21-4332-024790 от 02.12.2021 г. от началник сектор към
отдел „ПП” при СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 700 / седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 / три месеца/.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
09.12.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства: Заповед № 3040 от
09.11.2021 г. за налагане на ПАМ; декларация на основание чл. 188 от ЗДП;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка
№ 10- С-ИСИС/08.03.2021 г.; протокол за използване на АТСС; 2 бр.
фотоснимки; ежедневна форма на отчет; справка картон на водача; Заповед
№8121К-13318 от 23.10.2019 г. на министъра на МВР; заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, както и и гласните доказателствени
средства - показанията на свидетеля М.П. (актосъставител).
Всички доказателства са еднопосочни, като липсва каквото и да е
противоречие между тях, поради което не се налага задълбочен анализ на
същите.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказания нарушител), при
спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е
връчено на 09.12.2021 г., а жалбата е подадена на 16.12.2021 г.) и е насочена
срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално
допустима.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът извърши служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП и прие, че актът е
съставен от компетентно лице – заемащо длъжност „младши автоконтрольор”
от ОПП - СДВР видно от приложената по делото Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, а НП е
издадено от „определено длъжностно лице” от министъра на вътрешните
работи – началникът на сектор при ОПП-СДВР. Няма допуснати нарушения
на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя-жалбоподател, подписан е от актосъставителя и
свидетел по съставянето на акта и е връчен и подписан от нарушителя. Видно
от АУАН, същият е съставен в присъствието на свидетел. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като двата документа съдържат и
законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и в този смисъл
да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За да е изпълнен
законовия състав на нарушение от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде
установено едновременното наличие на следните предпоставки: управление
на автомобила от наказаното лице; скоростта на автомобила да е над
определената за движение в населено място максимална допустима скорост
за съответния вид МПС; нарушението да е установено с техническо средство,
заснемащо или записващо точната скорост, дата и час на нарушението.
В разглежданият случай всички предпоставки са налице, защото е
установено че жалбоподателят е управлявал автомобила, нарушението е
установено по документален начин чрез записване на данните от системата за
видео-наблюдение в АУАН. Извършването на нарушението се потвърждава и
от приложения снимков материал по делото. Безспорно се доказва, че
управлявания от жалбоподателят автомобил се е движил в населено място,
3
поради което и максималната допустима скорост по закон е следвало да бъде
50 км/ч, но вместо това той се е движил с поне 105 км/ч, съотвено е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като превишението на
разрешената максимална скорост е с 55 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, тъй като
санкционираното лице ясно е съзнавало, че управлява със скорост над
максимално разрешената скорост в населено място, знаел е за това
ограничение и въпреки това се е движела с такава скорост – налице е пряк
умисъл за извършването на нарушението.
Санкцията за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП законодателят е
предвидил в чл. 182 от ЗДвП, като е определил същата според превишението
на скоростта. В случая в НП като санкционна разпоредба е посочена тази на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, според която водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч
– кумулативно с наказания глоба от 700.00 лева и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишаването е с 55 км/ч, т. е. глоба 700 лв. се явява занижена
такава. Предвид обаче, че административно наказателното производство е
образувано по жалба на санкционираното лице и неговото правно положение
не би могло да се утежнява, то настоящата съдебна инстанция е лишена от
възможността да увеличи размера на наложената глоба и в тази връзка следва
да потвърди същата.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват
на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характерът на този вид административно нарушение.
По отношение на възражението на жалбоподателят, че не са налични
доказателства относно годността на използваното АТСС, настоящата съдебна
инстанция намира същото за неоснователно. Видно от приложените по
делото документи за техническа изправност и годност на АТСС същото е
технически изправно и годно такова.
Относно въражението направено от жалбоподателя във връзка със
свалянето на информацията от АТСС на хартиен носител, съдът отново счита
същото за неоснователно, предвид приложения протокол за използване на
АТСС №11743FO на л. 11 от делото.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-024790 от
02.12.2021 г., издадено от началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, с което
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 700 / седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
4
за срок от 3 / три месеца/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5