№ 3424
гр. Варна, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100501646 по описа за 2022 година
на ВОС, съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:
- жалба от Н. К. ИЛ., действещ със съгласието на своята майка и законен представител Р.
В. СТ., чрез адв. Т.И.-ВАК, срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено о гр.д. №
16820/2021г. По описана ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за увеличаване на
издръжка, дължима от ответника К. П. ИЛ. за разликата над присъдения размер от 300лв. До
предявения размер от 400лв. Въззивникът счита, че решениеито в обжалваната част е неправилно
и моли да се отмени като искът се уважи в пълния предявен размер. Във въззивната жалба се
излага, че определеният общ размер от 450лв. На необходимите средства за месечн издръжка е
занижен, съобразно икономическата обстановка в страната и нуждите на ищеца. Посочва, че
ответникът е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, поради което може да
полага труд и да реализира доходи в размер, който позволява да предоставя на ищеца издръжка в
претендирания размер. Освен това ответникът притежава недвижими имоти, от които съща може
да реализира приходи.
-жалба от К. П. ИЛ. срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено о гр.д. №
16820/2021г. По описана ВРС, с което е уважен, предявеният иск с правно основание чл.150 СК,
като дължимата от въззивника издръжка в полза на детето Н. К. ИЛ., действащ със съгласието на
своята майка Р. В. СТ. е увеличена от 80лв. На 300лв., считано от датата на исковата молба –
23.11.2021г. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението, като постановено
при ненадлежно сезиране, поради което моли същото да се обезсили, евентуално да се отмени като
неправилно, в частта, с която издръжката в полза на детето Н.И. е увеличена за разликата над
200лв., месечно. Навежда оплаквания за неправилност на решението, като постановено при
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните
и неизясняване на фактическата обстановка относно действителните нужди на детето от средства
за издръжка. Не са обсъдени задълбочено и в цялост всички представени по делото доказателства,
поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи относно общо необходимата месечна сума
за издръжката на детето, както и, че ответникът има финансова възможност да заплаща издръжка
в размер на 300лв. Счита, че присъдената издръжка е в завишен размер и не са съобразени и с
възможностите на ответника да дава издръжка. Не е отчетен фактът, че макар, че е налице
съществено изменение в нуждите на детето от средства за издръжка, липсва трайна и съществена
промяна във възможностите на ответника да предоставя такива в размер над 200лв. месечно.
Съдът не е отчел и задължението на ответника да издържа и друго свое непълнолетно дете.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания: да се приемаат като
1
доказателства, представените с жалбата копия от Решение на РС Пловдив от 09.02.2016г. по гр.д.
№ 6241/2015г. и решение № 323110/25.01.2018г. по гр.д. № 74491/2017г. по описа на СРС; да се
възложи на ДСП Варна извършване на социално проучване и изготвяне на социален доклад, който
да даде заключение за битовата среда, в която се отглежда детето, за кръга на обичайните му
социални контакти и местата, които посещава, за здравословното му състояние, за обичайния му
режим на активност, учебна и извънкласна дейност, работоспособността и професионалната
квалификация на майката, за размера на получаваните детски надбавки, за имущественото
състояние и източници на доходи на детето и майката; да се задължи Р.С. до представи декларация
за притежаваните от нея недвижими имоти, леки автомобили и движими вещи на значителна
стойност, както и за източниците на доходите си; да се изиска справка от Агенция по вписвания,
относно извършени вписвания на сделки с недвижими имоти по партидата на Р.С.; да се
предостави възможност за представяне на допълнителни доказателства.
С писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Н. К. ИЛ., действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Р.С. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и моли
същата да се остави без уважение.
С определение № 3226/29.08.2022г., въззивната жалба, подадена от Н.И. е оставена без
движение като са дадени указания за отстраняване на констатираните от съда нередовности на
исковата молба и въззивната жалба. С молба от 12.09.2022г., жалбоподателят е изпълнил в срок
указанията на ВОС за отстраняване на констатираните нередовности.
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от
ГПК, намира следното:
Жалбите са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което са допустими.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не
може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на
императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил
на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е
служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно издръжка за непълнолетно лице, тоест съдът
следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба не се твърдят новонастъпили обстоятелства относно
състоянието на детето, като констатира, че при първоинстонционното разглеждане на делото са
събрани относимите към спора доказателства, настоящият състав на съда намира, че при
въззивното разглеждане на делото следва да се допуснат единствено доказателства относно
размера на доходите на родителите на детето, като се задължат в срок до съдебно заседание да
представят такива.
Исканията за приемане като доказателства по делото на представени с въззивната жалба от
К.И. копия от съдебни решения следва да се оставят без уважение, доколкото въпреки посочването
в жалбата на две решения с дата на постановяване и № на дело, по което са постановени, с жалбата
е представено незаверено копие само на едно решение, поради което и съдът не може да прецени
допустимостта и относимостта на исканията към предмета на настоящото производство. На
жалбоподателят следва да се даде възможност в срок до съдебно заседание да завери за вярност,
представеното с въззивната жалба копие от решение № 442/09.02.2016г., постановено от ПРС.
Без уважение, като недопустими и неотносими към предмета на делото, следва да се оставят
и исканията за възлагане на изготвяне на социален доклад, за задължаване на законния
представител на ищеца да представи декларация за притежавано от нея недвижимо и движимо
2
имущество и за изискване на справка от Агенция по вписвания относно сделки с недвижими
имоти, извършени от Р.С..
С оглед гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. П. ИЛ. и Р. В. СТ. в срок до съдебно заседание да представят
доказателства, установяващи размера на получаваните от тях доходи за период от една година
назад от датата на предявяване на иска и към настоящия момент.
Дава възможност на К. П. ИЛ. в срок до съдебно заседание да представи заверен препис
от решение №442/09.02.2016г., постановено от ПРС или да завери представеното с въззивната
жалба копие по реда на чл.183 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника К. П. ИЛ. да се възложи на ДСП
Варна извършване на социално проучване и изготвяне на социален доклад, който да даде
заключение за битовата среда, в която се отглежда детето, за кръга на обичайните му социални
контакти и местата, които посещава, за здравословното му състояние, за обичайния му режим на
активност, учебна и извънкласна дейност, работоспособността и професионалната квалификация
на майката, за размера на получаваните детски надбавки, за имущественото състояние и източници
на доходи на детето и майката; да се задължи Р.С. до представи декларация за притежаваните от
нея недвижими имоти, леки автомобили и движими вещи на значителна стойност, както и за
източниците на доходите си; да се изиска справка от Агенция по вписвания, относно извършени
вписвания на сделки с недвижими имоти по партидата на Р.С..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10. 2022 година от 9
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3