Р Е Ш Е Н И Е260109
гр. Пазарджик, 22.03.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на единадесети март…………......………………………
през две хиляди и двадесет и първа
година................... в състав:
Председател: КРАСИМИР
НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Ана
Ненчева……….......…… .и в присъствието на
прокурор……………............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова….……в. гр. дело № 108 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 715/13.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1772/2019 г., Пазарджишкият районен съд е осъдил Б.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на С.И.С.,
ЕГН **********,***, сумата 2300 лв., представляваща увеличение на стойността на
дела на ответника в недвижим имот – дворно място в с. К. с площ от 743 кв.м.,
съставляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по плана на с. К. и оставащи извън регулация 229
кв.м., ведно с изградена в него двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска
постройка, при граници на имота: улица, УПИ VI-4, земеделска земя и УПИ VIII-6,
в резултат на изградена от ищеца масивна ограда в дъното на дворното място,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2019 г. до
изплащането на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до 5530 лв.,
съответстващи на направените разноски от ищеца като държател на имота за
изграждането на масивната ограда и за ремонт на покрива на жилищната сграда,
съобразно дела от 1/2 на ответника в собствеността на имота към момента на
извършването на разходите.
Осъдил е Б.С.М. да заплати на С.И.С. сумата 549,50
лв., представляваща разноски по делото.
Осъдил е С.И.С. да заплати на Б.С.М. сумата 292,04
лв., представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Б.М. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че неправилно районният съд е приел, че ищецът е извършил подобрения в УПИ VІІ-5, кв.3 по плана на с.К. с площ 743 кв.м., изразяващи се в изграждането на ограда. Неправилно районният съд бил приел, че ищецът имал предвид не само поземления имот, описан в исковата молба като УПИ VІІ-5, кв.3 по плана на с.К. с площ 743 кв.м., но и оставащите извън регулацията на населеното място 229 кв.м. Неправилно съдът бил приел също, че цитираната като съсед земеделска земя била нещо различно от частта на имот № 5, останала извън регулация, тъй като било безспорно по делото, че площта на имот № 5 е 972 кв.м., 743 от които били в регулация и за тях бил отреден УПИ VІІ-5, а останалите 229 кв.м. били извън регулацията на населеното място и представлявали земеделска земя. Исковата молба била предявена като претенция за извършени подобрения в УПИ VІІ-5 с площ 743 кв.м. и очевидно не включвала частта от 229 кв.м. извън регулация.
Освен това жалбоподателят сочи, че е оспорил автентичността и съдържанието на представените с исковата молба квитанции, стокови разписки и фактури, а ищецът не успял да установи с годни доказателства както тяхната автентичност, така и тяхната истинност, поради което следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Жалбоподателят излага съображения, свързани с доказателствената сила на частния документ и с твърдението, че тя била оборена, тъй като било установено, че лицето, подписало представените писмени доказателства, не е законният представител на дружеството, нито негов пълномощник. Освен тона в документите липсвало съществено част от съдържанието, а именно липсвал номерът на приходния касов ордер.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на направените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.И.С., ЕГН **********,***, с искане решението на Пазарджишкия районен съд да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. В отговора се твърди, че вещото лице не е отговорило категорично на въпроса дали построената ограда се намира извън регулацията на селото, тъй като за целта било необходимо да се направи геодезическо заснемане, поради което изводът, че оградата била построена извън регулация бил несъстоятелен. Освен това следвало да се вземе предвид, че подобно твърдение било въведено за пръв път едва с въззивната жалба, поради което било преклудирано. Не бил без значение и фактът, че при извършването на делбата по гр.д. № 3296/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд при уравняване на дяловете на страните, респ. при оценката на делбените имоти била взета предвид и стойността на построената ограда. Без значение било също така кой е подписал изходящите от дружеството документи и дали те са осчетоводени, тъй като тези въпроси излизали извън предмета на спора по делото, който се състоял в това да се установи построена ли е оградата.
Искането е решението на ПРС да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В
исковата си молба против Б.С.М. ищецът С.И.С. е твърдял, че ответникът и майката на ищеца С.П. са били
съсобственици при равни дялове на имота, но съсобствеността им е била
прекратена с решение на съда от 2016 г. Ищецът живеел в имота от дете, като между
15 юни 2014 г. и края на май 2015 г. извършил строително-монтажни работи –
ремонт на покрива и строеж на масивна ограда от бетон и тухли. Ремонтът на
покрива бил извършен на 15 юни 2014 г. и през май 2015 г., а строежът на
оградата бил осъществен в периода от 20-ти до 28-ми април 2015 г. Работите били
извършени със знанието и без противопоставянето на ответника, както и на
майката на ищеца и били наложителни, тъй като покривът протекъл, а предходните
огради били разрушавани от живеещи в съседство роми, след което конете им
започнали да влизат в двора. Общата стойност на ремонта била общо 11060 лв., от
които 3200 лв. за материали за покрива, 2000 лв. за труд за покрива и 5860 лв.
за материали и труд за оградата. Ищецът е претендирал половината от така посочените
суми, съответстваща на онова, с което ответникът се е обогатил.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил иска изцяло. Заявил е, че по принцип оспорва извършването на
подобренията, но с оглед процесуална икономия е направил възражение и за
изтекла погасителна давност, тъй като подобренията не били извършени след 2014
г. По делбеното дело самият ищец в качеството си на свидетел бил заявил, че
подобренията в имота били правени от него през 2013 г. Заявил е още, че оспорва
всички писмени доказателства, представени от ищеца – оспорва и автентичността им
и верността на материализираните в тях изявления на издателите, както и датата
им на издаване. Заявил е, че в делбеното производство и майката на ищеца е
предявила същата претенция за ремонта на покрива, но за сумата 2516 лв. Твърдял
е, че подобренията са извършени без негово знание, както и че ищецът е живял в
имота с майка си и ремонтът е бил финансиран с нейни средства, т.е. семейни средства
на ответника и майката на ищеца, знак за което било и това, че не се представят
фактури, а ако такива изобщо съществуват, те вероятно били нейно име. По делото
за делбата П. е твърдяла, че за извършването на тези строителни работи бил
ползван банков кредит и е сочела датите на два договора за кредит. Искането е
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни с присъждане на
разноските.
Не е спорно по делото, че ответникът и майката на ищеца С.П. са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен през м. ноември 2015 г. Безспорно е установено
също така, че двамата са притежавали три общи имота, придобити по време на
брака им: къща с 1/2 идеална част от дворно място в с. М.К., общ. Б.,
апартамент в гр. Б., който изпълнявал функцията на семейно жилище, и процесния
имот – къща с дворно място в с. К., където от години живеел ищецът –
първоначално със своята баба по майчина линия, а след нейната смърт през 1999
г. – сам. Безспорно е също, че до началото на месец октомври 2015 г. С.П.
обитавала семейното жилище в гр. Б., а след това се преселила при сина си в с. К..
От представеното по делото решение № 467/23.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 3296/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд се установява, че
имотът в с.К. е поставен в дял на С.М. П. и представлява УПИ VІІ-5 в кв.3 по
регулационния план на с.К., с площ 743 кв.м. и оставащи извън регулация 229
кв.м., ведно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, при граници: улица, УПИ VІ-4, земеделска земя и УПИ VІІІ-6, с
пазарна стойност 42968 лв., и лек автомобил, а в дял на Б.М. са поставени
имотите в с. М.К. и гр. Б., при уравнение на дела в пари, платими от М. на П..
При оценката на делбените имоти е взето предвид увеличението на стойността на
имота в с. К. в резултат на построяването на оградата. С молба по това дело С.П.
чрез свой процесуален пълномощник е направила искане за намаляване пазарната
стойност на имота в с. К. със стойността на подобренията, направени от сина на
ответницата С.П., между които ремонт на покрива на стойност 2516 лв. и направа
на плътна ограда на стойност 5860 лв. Претенцията не е била приета за
разглеждане в делбеното производство.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд
е назначена и изслушана първоначална и допълнителна експертиза. От
заключенията, депозирани от вещото лице Бурова, се установява, че масивната
ограда, предмет на исковата претенция, попада изцяло извън урегулираната площ
на поземления имот в с.К. – в неурегулираната му част, а отчасти – и извън
имота, но вещото лице е заявило, че без геодезическо заснемане не е в състояние
да каже каква част от общата дължина на оградата от 35 м. попада извън имота. Оградата
е построена от тухли с основа бутобетон и е висока около 2,20 м. над земята, а
около 1 м. от основите попада под земята. Увеличението на стойността на имота в
резултат на направата на оградата според вещото лице възлиза на 4600 лв., а
стойността на СМР по построяването на оградата – на 5020 лв. При оценяването на
увеличението на стойността вещото лице не е взело предвид факта, че оградата
попада извън регулация, а част от нея – извън имота, и че за нея е възможно да
не е имало издадено строително разрешение.
Експертизите са приети в съдебно заседание и не са оспорени от страните,
поради което съдът ги кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно
изготвени.
Извършване на геодезическо заснемане не е поискала нито една от страните
по делото, вкл. пред въззивната инстанция, и такова до приключване на устните
състезания пред въззивния съд не е изготвено, поради което съдът следва да цени
заключенията на експерта съобразно наличните доказателства по делото.
Съгласно представената пред първоинстанционния съд скица №
0-167/17.03.2020 г., издадена от Техническа служба – с.К., поземлен имот № 5 е
с обща площ 882 кв.м., от които извън регулацията на селото остават 126 кв.м.
В исковата молба имотът, в който се претендира да са били извършени
подобренията, е описан по следния начин: „поземлен
имот (дворно място) с площ от 743 кв.м., съставляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по плана
на с. К., ведно с изградена в него двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска
постройка, при граници на имота: улица, УПИ VI-4, земеделска земя и УПИ VIII-6“.
Между страните е безспорно, че е бил извършван ремонт на покрива и е
построена масивна ограда в дъното на имота (северозападната му страна). Спорен
между страните е въпросът кога са били извършени тези подобрения. Пред въззивния
съд е висящ спорът само относно изграждането на оградата, тъй като решението в
частта, с която районният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на сумата
над 2300 лв. до претендираните 5530 лв. и която включва претенцията за покрива,
не е било обжалвано в законния срок и в тази част решението е влязло в сила.
За изясняване на спорните между страните въпроси пред районния съд са
били разпитани и свидетели, част от които са участвали в изграждането на
оградата /св.И. Ц./ и майката на ищеца – св.С.П., от показанията на които се
установява, че оградата е изградена през април 2015 г., когато са издадени и
представените от ищеца квитанции, подписани от свидетеля и протоколът за
установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР с дата
28.04.2015 г. Свидетелят Ц. е установил, че описаните в протокола СМР са
действително извършени и са заплатени от ищеца на свидетеля. Ц. заявява, че не
познава майката на С. С.П.. Свидетелката П. пък установява, че построяването на
оградата е било извършено със знанието и без противопоставянето на ответника, с
който към онзи момент е била все още в брак.
Свидетелите К.и Г. установяват, че са били назначавани като експерти по
делбеното дело да дават заключение за стойността на делбените имоти и според
тях към онзи момент ищецът С. бил заявил, че ремонтите са извършени през 2013
г. Свидетелите на ищеца и на ответника са били поставени и в очна ставка, която
е приключила без резултат, тъй като всяка от страните е настоявала, че казва
истината.
Пред районния съд е назначена и изслушана и графологична експертиза,
която е дала заключение, че подписите за касиер и получател в двете квитанции,
издадени от ЕТ“Вал-77“ – гр.К. са положени от А.Л., а подписът за предал в
стокова разписка № **********/15.03.2015 г., издадена от „Т.“ ЕООД е положен от
М.Л..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. В тази връзка следва
да се посочи, че районният съд не се е произнесъл по недопустим иск, тъй като
дадената правна квалификация по чл.61 от ЗЗД е правилна, а съдът се е произнесъл
по претенцията, с която е бил сезиран.
Разгледана по същество обаче въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
Както беше посочено по-горе, в исковата си молба ищецът е заявил, че е
извършил подобрения в следния недвижим имот: „поземлен имот (дворно място) с площ от 743 кв.м., съставляващ УПИ
VII-5 в кв. 3 по плана на с. К., ведно с изградена в него двуетажна жилищна
сграда и масивна стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ VI-4,
земеделска земя и УПИ VIII-6“. В същото време по делото е безспорно
установено, че поземлен имот № 5 е с обща площ 927 кв.м., 743 кв.м. от които са
включени в УПИ VІІ-5 в кв.3 по регулационния план на с.К., а извън регулация
остават 229 кв.м., при граници на УПИ VІІ-5: улица, УПИ VІ-4, земеделска земя и
УПИ VІІІ-6. От представената по делото скица № 0-167/17.03.2020 г., издадена от
Техническа служба – с.К. се установява, че посочената като граница на УПИ VІІ-5
земеделска земя е именно останалата извън регулацията на населеното място част
от 229 кв.м. от ПИ № 5.
При така направения анализ на установеното по делото и исковата
претенция на ищеца, въззивният съд приема, че С.С. е предявил претенция за
извършените подобрения само в УПИ VІІ-5
в кв.3 по регулационния план на с.К., но не и за подобрения, извършени в
останалите извън регулацията 229 кв.м. от ПИ № 5.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. Съвкупната преценка на основанието и петитума на исковата молба, предявена от ищеца С.С., сочи на претендирана защита само в границите на УПИ VІІ-5 в кв.3 по регулационния план на с.К.. Установено е от допълнителното заключение на техническата експертиза, приета от районния съд, че оградата е изградена извън границата на регулацията, т.е. извън границите на УПИ VІІ-5; в южния си край оградата попада в границите на имот пл.№ 5, а в северната си част излиза даже извън имота, но при липсата на геодезическо заснемане вещото лице не може да отговори на въпроса каква част от оградата е изградена извън имот № 5. По-важното в случая обаче е, че оградата не попада в рамките на УПИ VІІ-5 в кв.3 по регулационния план на населеното място, поради което и само на това основание следва да се приеме, че искът е неоснователен.
Несъстоятелно е твърдението, изложено от С. в отговора на въззивната жалба, че доводът, свързан с конкретизиране на исковата претенция в рамките на УПИ VІІ-5 в кв.3 по регулационния план на с.К. се въвежда за пръв път с въззивната жалба и поради настъпила преклузия не следва да бъде разглеждан. Всъщност още с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът по иска чрез своя процесуален пълномощник е заявил, че оспорва извършването на подобренията, индивидуализирани в исковата молба, поради което съдът е длъжен да прецени основателността на претенцията така, както е заявена от ищеца, а и в негова тежест е да докаже твърденията, изложени в исковата молба. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът не успя да докаже, че е изградил ограда в границите /вкл./ на УПИ VІІ-5 в кв.3 по регулационния план на с.К., а тази ограда е изградена в и извън границите на имот № 5, т.е. в и извън онази част от него /229 кв.м./, останала извън регулацията на селото, поради което и искът се явява неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя Б.М. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции в размер на 546 лв., от които 500 лв. – разноски за първа инстанция и 46 лв. – ДТ, заплатена пред въззивния съд.
Тъй като с исковата молба са предявени за общо разглеждане два обективно съединени иска, всеки с цена под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 715/13.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1772/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е осъден Б.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на С.И.С., ЕГН **********,***,
сумата 2300 лв., представляваща увеличение на стойността на дела на ответника в
недвижим имот – дворно място в с. К. с площ от 743 кв.м., съставляващ УПИ VII-5
в кв. 3 по плана на с. К. и оставащи извън регулация 229 кв.м., ведно с
изградена в него двуетажна жилищна сграда и масивна стопанска постройка, при
граници на имота: улица, УПИ VI-4, земеделска земя и УПИ VIII-6, в резултат на
изградена от ищеца масивна ограда в дъното на дворното място, заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2019 г. до изплащането на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
на С.И.С., ЕГН **********,***,
против Б.С.М., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата 2300 лв.,
представляваща увеличение на стойността на дела на ответника в недвижим имот –
дворно място в с. К. с площ от 743 кв.м., съставляващ УПИ VII-5 в кв. 3 по
плана на с. К., ведно с изградена в него двуетажна жилищна сграда и масивна
стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ VI-4, земеделска земя и
УПИ VIII-6, в резултат на изградена от ищеца масивна ограда в дъното на
дворното място, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.05.2019
г. до изплащането на сумата.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на Б.С.М., ЕГН **********,***, деловодни разноски за две
инстанции в общ размер на 546 /петстотин
четиридесет и шест/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: