№ 152
гр. Свиленград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20245620100756 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ЕТ „Мирков – Ангел Мирков –
Никола Мирков”, с която е предявен срещу Д. П. К. осъдителен иск с правно основание чл.
203, ал. 2 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 750,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена
от ищеца компенсаторна такса по сметка на АПИ, за извършено нарушение от ищеца на
датата 21.11.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че се занимавал с международен превоз на стоки и съоръжения в
страната и чужбина, за което поддържал парк от тежки МПС-та. Твърди, че с ответника били
в трудово правоотношение в периода от 02.05.2021 г. 05.11.2023г., по силата на което
ответникът заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“ и
извършвал транспорт в чужбина, основно курсове в Турция, с камионите на ищеца -
работодател. За движението /реално изминати километри в РБългария/ по републиканската
платената пътна мрежа на превозните си средства, ищецът дължал установяването и
заплащането на съответна пътна такса /тол такса/ по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/,
според категорията на пътното превозно средство. Това можело да се осъществи по два
начина: 1/. чрез деклариране на тол данни в еднократна маршрутна карта, която водачът на
товарния автомобил попълвал и депозирал при извършването на курса; 2/. чрез снабдяването
на товарния автомобил с бордово устройство, което автоматично отчитало по електронен
път изминатите километри, съответно това устройство подавало тол декларация и се
извършвало плащане на тол таксата, но по електронен път от сметката на собственика на
товарното ППС. За изправността на устройството и за това дали то функционира нормално
следял водачът на МПС, тъй като устройството било монтирано в шофьорската кабина, а
водачът имал непосредствен достъп до него и негово било задължението, като шофьор, да
управлява МПС в България, в съответствие с действащото законодателство, вкл. да
управлява МПС, за което е платена пътна такса.
Ищецът избрал да изпълни задълженията си за плащане на тол такси по втория
1
начин, като снабдил всеки от камионите си с бордово устройство. Т.е. отчитането и
заплащането на пътната такса за изминатите километри от МПС-та на ищеца ставало
автоматично чрез бордово устройство. Ако съществувал пропуск в отчитането на
изминатите километри и на плащането, то това или било по вина на водача на МПС, за
чийто курс не бил платен даден изминат маршрут /конкретни причини - изключване на
бордовото устройство или неправилното му включване в електрическото захранване,
изчерпване на батерията му/ или се касаело за техническа неизправност на поддържаната от
АПИ електронна система за събиране на тол такси чрез „Интелигентни трафик системи“ АД,
респ. техническа неизправност на конкретно контролно устройство от изградената от това
дружество система по пътната мрежа на страната, което устройство представлявало елемент
от системата по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП и което се намирало на конкретния път в РБ.
На дата 21.11.2021 г. МПС с рег.№ Х7782КВ, собственост на ищеца, било засечено да
преминава в обхвата на платената републиканска пътна мрежа, при движение по път А-4,
километър 98+481, в посока намаляващ километър и за този участък за МПС-тο нямало
валидни маршрутни карти или валидни тол декларации /сигнал от бордовото устройство на
камиона/. Това нарушение било записано с № ********** и било регистрирано от контролно
устройство № 20152 /обл.Хасково, Свиленград/, сегмент **********. За посоченото
нарушение била предвидена имуществена санкция, която се налагала с електронен фиш
/ЕФ/, на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП в размер на 2500 лв. /+тол таксата, която не е
платена/ и която била дължима от собственика или ползвателя на автомобила, но не и от
водача на камиона. Същевременно, ако в рамките на определен период от 14 дни от датата
на получаване на ЕФ, собственикът или ползвателят заплатил компенсаторна такса от 750
лв., той се освобождавал от административнонаказателна отговорност, на основание чл.10
ал.2 от ЗП.
На 03.12.2021г. ищецът заплатил компенсаторна такса от 750 лв. - на терминал
№88161007 с трансакция №5924, като плащането било извършено от банковата сметка на
ищеца.
Ищецът установил, че на 21.11.2021 г., когато било извършено нарушението,
автомобилът с рег.№ X7782КВ бил управляван от ответника, който извършвал курс до
Турция /започнал на 19.11.2021 г и завършил на 21.11.2021 г/ и при влизане в РБ, т.е. при
прибиране в гр.Свиленград, той пропуснал да осигури чрез бордовото устройство на колата
плащането на дължимата пътна такса, което довело до необходимостта от заплащане на
допълнителна компенсаторна такса от сметката на ЕТ, за да се избегне позначимата
имуществена санкция.
Ищецът поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да следи за
изправността на бордовото устройство на управляваното от него МПС на 21.11.2021 г., което
не функционирало нормално тогава и това станало причина за заплащане на сумата от 750
лв., представляваща компенсаторна такса. Бордовото устройство се намирало в кабината на
камиона, в непосредствена близост до водача, било включено в ел. захранването на
автомобила и при нормална работа излъчвал светлинен сигнал в зелено. При наличие на
проблем в декларирането и отчитането на изминатите километри, устройството излъчвало
сигнал в червено. Задължение на водача на автомобила било да следи за нормалното
функциониране на устройството и в случай на проблем, т.е. излъчване на червен, а не зелен
сигнал, той следвало да спре камиона, да се свърже със собственика или ползвателя му, за да
бъде отстранен проблема, т.е. да не управлява МПС-то, докато бордовото устройство
излъчва червен сигнал, защото това означавало, че камионът се движи по платената пътна
мрежа неизряден.
Въз основа на изложеното, от съда се иска да уважи предявения иск и да присъди на
ищеца направените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
последният е претърпял имуществена вреда, причинена му от ответника, която подлежи на
обезвреда. Счита, че в случая не бил налице фактическият състав на чл.203, ал.2 от КТ, тъй
2
като ответникът нито имал задължение да заплаща винетна такса, нито пък бил длъжен или
можел да знае за това, че от страна на ищеца такава не била своевременно заплатена.
Камионите на ищеца били оборудвани с устройства за заплащане и отчитане на винетни
такси, които били автоматично свързани с автомобила и липсвал способ или механизъм за
това водачите да ги включват или изключват при шофиране. Противното следвало да бъде
вменено на водачите с длъжностна характеристика или с трудовия договор. От друга страна,
видно от представената от ищеца справка на АПИ, по отношение на същия товарен
автомобил било налице и друго засичане - на датата 29.10.2022г., когато камионът вероятно
бил управляван от друг шофьор, което пък означавало, че въпросното устройство отново не
сработило и на друга клетка от пътя в друг ден. Непонятно било за ответника как при
движение на МПС в продължение на километри заплащането на винетна такса не било
отчетено само на някои от клетките на АПИ. Този факт определено внасял съмнение в
техническата изправност на монтираното в камиона бордово устройство. Непонятно било и
защо и как ищецът достигал до извода, че ответникът, като водач на товарен автомобил,
искал умишлено да причини вреда на фирмата му, като съзнателно шофирал камиона без
платена винетна такса.
С оглед изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск и да осъди
ищеца да му заплати направените по настоящото дело разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а и видно от представения Трудов договор №
ЛС-007 от 02.05.2021г., ответникът Д. П. К. е бил в трудово правоотношение с ищеца ЕТ
„Мирков – Ангел Мирков – Никола Мирков”, по силата на което е заемал длъжността
"шофьор тежкотоварен автомобил над 12 тона". Със заповед № 014/05.11.2023 г. на
работодателя трудовото правоотношение с ответника е било прекратено, считано от
05.11.2023 г.
Не е спорно и обстоятелството, че на 21.11.2021г. ответникът, в изпълнение на
трудовите си функции, е управлявал товарен автомобил, извършващ международен превоз с
рег. № Х7782КВ. Това се установява от пътен лист серия Т, № 570935, издаден от ищеца на
19.11.2021г. и приключен на 21.11.2021г., както и от справка за задграничните пътувания на
ответника, издадена от ОДМВР – Хасково (№ УРИ 272000-7581, Екз. №2 от 09.04.2024г.),
видно от която на 19.11.2021г. в 10:35 ч. ответникът е излязъл от България през ГКПП
„Капитан Андреево“ и е влязъл обратно на 21.11.2021 г. в 13,51 ч.
Видно от писмо от Директора на Национално Тол Управление при Агенция „Пътна
инфраструктура“, изпратено до ищеца (рег. № НТУ/94-00-14034/03.07.2024г.), „На дата
21.11.2021г. в 15:55 часа, ППС с рег. № Х7782КВ е засечено при движение по път А-4,
километър 98+481, в посока намаляващ километър, тъй като за процесните превозни
средства няма валидни маршрутни карти или валидни тол декларации за преминаването.
Нарушението е № ********** и е регистрирано от контролно устройство 20152 /област
Хасково, Свиленград/, сегмент **********.“. В писмото е посочено, че за нарушението с №
**********, на 03.12.2021г. е заплатена компенсаторна такса в размер на 750,00 лв. Във
връзка с изложеното, в писмото е посочено още, че в Електронната система за събиране на
пътни такси е отразено, че за нарушението на дата 21.11.2021г. в 15:55 часа ищецът е платил
компенсаторна такса, която е дължима и не подлежи на възстановяване.
От представено от ищеца извлечение от банковата му сметка е видно, че на
03.12.2021г. той е превел по сметка на „API BG TOLL/SOFIA“ сумата 750,00 лв.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. К. К., неоспорена от страните, се установява следното: Към момента на
извършване на процесното нарушение от 21.11.2021г., бордовото устройство в системата на
„Интелигентни трафик системи“ АД (ИТС), асоциирано към ППС с рег. № Х7782КВ,
собственост на ищеца, е било с номер S/N: 000070002021091; за периода от 13:00 ч. до 16:00
ч. на 21.11.2021г. бордовото устройство е функционирало в нормален режим, включено в
3
електрическото захранване, но не е предавало данни към ТОЛ системата, причината за което
е липса на GPRS комуникация с мрежата на обслужващия мобилен оператор. Вещото лице е
направило заключение, че бордовото устройство е монтирано, свързано и конфигурирано
съгласно инструкцията за употреба; бордовото устройство е снабдено със СИМ карта и
ползва мобилна връзка, предоставена от мобилен оператор; бордовото устройство е
снабдено с батерия, която му осигурява захранване при евентуално прекъсване на
захранващия кабел или изключване от запалката за 12 и повече часа работа; причина за
неполучаване на данните от бордовото устройство към ТОЛ системата е нарушен обхват
/зона без покритие/ на базова станция на мобилния оператор, обслужваща територията в
района на процесното контролно устройство 20152 /област Хасково, Свиленград/, което е
довело до получаване на данните от бордовото устройство. В съдебно заседание вещото
лице изяснява, че бордовото устройство може да бъде свързано по два начина – към
запалката и директно към електрозахранването на автомобила, като в случая е било
включено към запалката. Вещото лице посочва също, че при запалването на автомобила -
„когато се даде контакт“, устройството се активира, като в началото свети жълто, докато се
свърже със сателита (една – две минути), след това свети зелено; тръгва водача и ако му
светне червено, трябва да спре.
В показанията си разпитаният по искане на ищеца свидетел Д.Б.Д. сочи, че работи
като шофьор в ЕТ „Мирков – Ангел Мирков – Никола Мирков” повече от тридесет години.
Свидетелят сочи, че понастоящем всички камиони на едноличния търговец имат „машинки“
за заплащане на ТОЛ таксите. Заявява: „сутрин, като запалиш камиона, машинката светва
жълто и търси сателит, след това светва зелено, което значи, че е готова за работа и може да
тръгнеш“. Според свидетеля, шофьорът трябвало да следи машинката, която била пред него
и се виждала, и ако светнела червено – трябвало да спре, тъй като това означавало, че има
проблем. Свидетелят сочи също, че на шофьорите се провеждат инструктажи, включително
и за „машинката“, така че те знаели, че „единствено само при зелена светлина може да се
пътува“.
Показанията на свидетеля за извършвани инструктажи от ЕТ на шофьорите във
фирмата, включително и на ответника, намират отражение в представеното от ищеца
извлечение от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /Ежедневен
инструктаж/.
По делото е представен и Правилник за вътрешния трудов ред в ЕТ „Мирков – Ангел
Мирков – Никола Мирков”, в сила от 30.09.2020г., и доказателство, че същият е сведен до
знанието на работниците/ служителите на едноличния търговец. Съгласно чл.25, т.2 от този
правилник, работниците са длъжни да изпълняват указанията и нарежданията на
работодателя, издадени във връзка с техните трудови задължения.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения.
Според ал. 2 на същата разпоредба, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон.
Следователно, за да възникне отговорност по чл. 203, ал. 2 от КТ следва да се
установят елементите на фактическия състав на този текст: наличие на трудово
правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите; противоправно
деяние; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; умишлено причиняване от
ответника на твърдените вреди.
По делото безспорно се установява, че страните са били в трудово правоотношение
към момента на причиняване на вредата; че вредата е извършена от ответника, доколкото
той е бил водач на автомобила, към момента на констатиране на нарушението; че вредата е
4
настъпила за ищеца, който е заплатил компенсаторната такса; че е налице причинна връзка
между деянието и вредата.
Основният спор по делото се свежда до наличието на последния елемент от
фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ - има или не умисъл в деянието на ответника.
В практиката на ВКС, изразена и в редица постановени решения - напр. Решение № 9
от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2017 г., IV г. о., Решение № 8 от 1.02.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1111/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3502/2017 г., IV г. о., ГК, се приема, че съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ при умишлено
причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността
на работника се определя от гражданския закон, но основанието за възникване на тази
отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й. Приема се, че липсата
на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата
може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.
Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или е допускал настъпването
на тези последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или
евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се определя от
обективните обстоятелства.
В случая, от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че се касае за
деяние от страна на ответника, извършено при евентуален умисъл - деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
допускал настъпването на тези последици, тъй като вредата не е настъпила в резултата на
внезапно възникнала техническа неизправност, природно бедствие или препятствие на
пътното платно. В случая ответникът не е целял настъпване на причинената вреда, но е
допускал същата, позволявайки си да не изпълнява трудовото си задължение да следи дали
бордовото устройство фукционира – когато свети в зелена светлина, или не функционира –
когато свети в червено.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът е доказал по делото, че претърпените от
него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това фактическия състав за
ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника е налице, а предявеният иск
е основателен, поради което следва да се уважи. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 750,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
едноличния търговец имуществени вреди, съставляващи стойността на имуществената
санкция, която е наложена на ищеца за извършено на 21.11.2021 г. от ответника нарушение,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2024 г. (датата на подаване на исковата молба)
до пълното й погасяване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски в размер на 1253,04 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: ************, с адрес: с. ************, да заплати на ЕТ
„Мирков - Ангел Мирков - Никола Мирков“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Свиленград, представляван от физическото лице - търговец Никола Ангелов
Мирков, сумата 750,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатена от едноличния търговец по сметка на АПИ компенсаторна такса
за извършено на 21.11.2021г. в 15:55 часа нарушение, регистрирано под № ********** от
контролно устройство 20152 /област Хасково, Свиленград/, сегмент **********, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2024 г. (датата на подаване на исковата
молба) до пълното й погасяване.
5
ОСЪЖДА Д. П. К., с ЕГН: ************, с адрес: с. ************, да заплати на ЕТ
„Мирков - Ангел Мирков - Никола Мирков“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Свиленград, представляван от физическото лице - търговец Никола Ангелов
Мирков, сумата 1253,04 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6