Присъда по дело №1441/2013 на Окръжен съд - Пловдив

          МОТИВИ към присъдата по НОХД № 1441/13 г. по описа на Пловдивския окръжен съд

 

          Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.В.В. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6, т.9, т.12,пр.1 вр.чл.29,ал.1,б.”А” и б. „Б” вр.чл.26,ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК за това, че на 25.04.2013г. в гр.Пловдив при условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК /по НОХД № 655/04г. на ПОС и НОХД № 742/04г. на ПРС/, при условията на продължавано престъпление, предумишлено и с особена жестокост е направил опит умишлено да умъртви Г.П.В., с ЕГН : **********, като деянията са останали недовършени по независещи от волята на дееца причини.

          При пренията прокурорът обяви, че поддържа обвинението със същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, и със същата правна квалификация на деянията. Счита, че по делото са събрани сигурни доказателства в подкрепа на обвинителната теза за предумишлено опитване от страна на И.В. на два пъти да убие пострадалия, която дейност е осъществена с особена жестокост. Пледира за определяне на наказанието под минимума от 15 години било на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК, било при условията на чл.58,б.”а” от НК, като обръща внимание върху смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които окачествява като многобройни, и върху факта, че посегателствата са спрели на фазата на опита. Счита, че е справедливо да бъде уважен заявеният от пострадалия граждански иск от 30 000 лева изцяло. Декларира, че подсъдимият не е бил задържан по настоящото дело, включително по ЗМВР, така че няма основания за приложението на чл.59 от НК. 

          Преди началото на съдебното следствие пострадалият Г.В. предяви устно в съдебното заседание гражданска претенция срещу подсъдимия за обезщетение на претърпените от него вследствие на инкриминираните два опита за убийството му, обединени в продължавано престъпление, неимуществени вреди – физически болки, психически и морални страдания от посегателствата, които оцени на тридесет хиляди лева. Не поиска присъждане на лихва върху тази сума, начиная от инкриминираната дата. Съдът прие за съвместно разглеждане с наказателния процес този граждански иск и конституира подателя му като граждански ищец; уважи и претенцията му да бъде и частен обвинител в процеса. При пренията Г.В. изрази мнение, че събраните по делото доказателства без съмнение установяват вината на подсъдимия, поради което пледира за осъждането му, като счита, че справедливо се явява наказание лишаване от свобода за срок между седем и девет години. Аргументира искането си за уважаване на пълния размер на гражданския иск; не претендира за присъждане на разноски.

          Подсъдимият И.В. даде пространни обяснения по обвинението, с които призна опита си да убие пострадалия чрез пробождане в корема му с нож, но описа негово предходно поведение, застрашаващо го физически и оправдаващо въпросния му опит като възможна в онази ситуация защитна реакция. Що се отнася до падането на пострадалия от скалата, подсъдимият призна, че има решаващ принос – ритнал намиращия се до ръба на скала Г. в рамото, той залитнал и така паднал. Но посочи, че това ритване било закономерно гневно отреагиране от негова страна на непосредствено преди това отправено от пострадалия предупреждение-заплаха към семейството му, целящо да го застави да скрие участието му в грабеж. Предлага на съда да възприеме за достоверни тези му обяснения, които според него обосновавали оправдателен извод по обвинението по чл.116 НК. Упълномощената от него адв.Й. окачестви приноса на довереника си за падането от скалата на пострадалия като опит за умъртвяването му по непредпазливост и пледира за определяне на наказание за този опит в санкционната рамка по чл.122 от НК – около четири години лишаване от свобода.  Обясненията на И.В., които според адв.Й. водят до това квалифициране, тя намира за убедителни, истинни и годни да им се даде вяра и същевременно критикува противостоящите твърдения на пострадалия, който е категоричен, че е бил изритан с два крака в гръб, докато е стоял на ръба на скалата, за каквато насилие не бил дал непосредствен повод на подсъдимия.

Що се отнася до наръгването с нож, защитникът на И.В. обръща внимание върху факта, че твърдението му, че представлява спасителна реакция спрямо непосредственото противоправно нападение от страна на Г.В. (който бил посегнал с нож да го удари в лицето), не се опровергава от налични по делото валидни доказателствени данни. Напротив, според допълнителната СМЕ на пострадалия този, описан от подсъдимия, механизъм на причиняване  на раната в корема, е възможен. Освен това свидетелката-очевидка М. С. е видяла пострадалия, че тръгва първи към дерето, където била изпаднала чантичката му, тоест той първи бил успял да се добере до намиращия се в нея нож и първи го бил използвал за нападение срещу подсъдимия. Подбудите му са били отмъщение, защото той е знаел, че е паднал от скалата заради И.В. – бил е ритнат от него по рамото, докато двамата са били лице в лице на скалата. В тази връзка адв.Й. счита, че е некредитируемо уверението на пострадалия, че след падането и преди наръгването не бил знаел от кого е бутнат. Формулираната претенция е за оправдателен диспозитив досежно този втори инкриминиран опит за убийството на Г.В., на основание чл.12,ал.1 от НК, като адв.Й. обосновава и че деецът не е допуснал превишаване на пределите на претендираната неизбежна отбрана. Досежно гражданския иск пледира за уважаването му за 5 000 лева, с изплащането на която сума счита, че ще настъпи репариране на неимуществените вреди на Г.В. вследствие на претендирания „опит за непредпазливо убийство” по чл.122 от НК.    

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното :

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

          Подсъдимият И.В.В. е роден на ***г***. Единният му граждански номер е **********. Живее в гр.Пловдив на съпружески начала със св. Д.П., като двамата обитават жилище в кв.”****” и отглеждат заедно 2-годишното си дете. Има основно образование. Работел неквалифицирана работа, когато не се е намирал в пенитенциарни заведения – зидаро-мазач, оператор на преси, виенски колела, поддържка на цех. Не е боледувал, не е имал травми на главата, употребявал е хероин. Осъждан е : с влязло в сила на 17.12.03г. определение № 244/17.12.03г. по НОХД № 1748/03г. на ПРС, 12 н.с. е одобрено споразумение по реда на глава 29-та от НПК, според което на В. е определено наказание две години лишаване от свобода за извършено през 2003г. продължавано престъпление грабеж, с приложение на чл.66 НК; с влязла в сила на първи март 2005г. присъда по НОХД № 655/04г. на ПОС В. е осъден на три години и три месеца лишаване от свобода за извършени през август и септември 03г. няколко грабежа в гр.Пловдив, обединени в продължавано престъпление, в съучастие с друг извършител; с влязлата в сила на 23.02.07г. присъда от 11.11.2005г. по НОХД № 742/04г. на ПРС, 2 н.с. е осъден на шест години и осем месеца за други пловдивски грабежи, извършени през м.февруари 2004г. – пак продължавано престъпление. С присъдата от 07г. е бил приложен чл.68,ал.1 от НК относно първото му осъждане. С влязло в сила на 16.06.2008г. определение по ЧНД № 350/07г. на ПРС са кумулирани наказанията му лишаване от свобода по второто и по третото от посочените осъждания, като е наложено на осн.чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК общо най-тежко наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода. На отделно изтърпяване е подлежало наказанието по НОХД № 1748/03г. на ПРС; същото е изтърпяно за периода от 04.03.04г. до 22.01.06г. Тази дата е началото на изпълнението на кумулираното наказание, а  през м.май 2010г. В. е освободен предсрочно, на основание чл.70 НК, от изтърпяване на остатъка му от 2 години, 3 месеца и 18 дена, като е определен изпитателен срок в размер на този остатък.         

          Пострадалият Г.П.В. е роден на ***г***, обл.Пловдивска. Той е българин, бълг.гражданин. Има основно образование. Работи като общ работник. Не е женен. Бил е осъждан девет пъти – през 00г. и през 01г. за кражба и грабеж, извършени през 1997г., когато е бил непълнолетен, през 99г. за грабеж в съучастие, през 03г., 07г., 11г. и 12г. за кражби, две от които при условията на опасен рецидив, през 09г. – за престъпление по чл.354а от НК, сторено при опасен рецидив. Считано от 04.12.12г. не е в затвора. 

След излизането си от затвора И.В. предприел опит да откаже наркотиците, към които бил развил зависимост, като се включил в частна метадонова програма. Установил и съпружеско съжителство със св.Д. П. ***, родило им се дете и П., която също била пристрастена към наркотици, също започнала метадоново лечение. Двамата поддържали редки контакти с други лица. И. дружал предимно с пострадалия Г.В., който също бил на метадонова програма заради зависимост от хероин. Приятелка на Г. тогава била св.Е.П.. Двете двойки понякога се срещали и се черпели в заведения; случвало се и да употребяват заедно наркотици. През 2013г. Г. и Е. влошили отношенията си и това положение угнетявало Г. до степен, че бил споделял с приятелите си И. и Д., че е готов да се самоубие. В крайна сметка с Е. се разделили, но епизодично се срещали, включително интимно; и до днес двамата поддържат добри отношения.

          Сутринта на 25 април 2013г. св.С.М. – оперативен работник по криминална линия в Първо РУП-Пловдив – провел с Г.В. профилактична беседа. Такива беседи се извършвали периодично с всички изтърпявали наказания лишаване от свобода лица с цел наблюдаване на начина им на живот и следене на поведението им. Месеци по-рано били извършени серия въоръжени грабежи с един и същи „почерк” в пловдивския квартал „****”. Една от отнетите вещи (телефон мобилен) била разпозната като предложена по онова време в Софийска заложна къща. Полицаите от всички пловдивски районни управления използвали контактите си с лица от криминалния контингент, за да им показват записа от охранителната камера в заложната къща и да ги питат дали познават заснетите при предлагането на телефона мъже. Така и на Г.В. в хода на беседата М. предявил снимка, снета от записа. Той помислил, че полицията пита точно него за И., защото знае за приятелството им и казал на М. кое е едно от лицата на снимката. Полицаят веднага тръгнал с Г. към кв.”***”, за да покаже той къде точно живее И.. Г. посочил блока и входа, където било жилището на И. и Д.. Поинтересувал се за какво полицията търси И.. Не получил отговор от М.. В следващо изречение изразил съжаление, ако се окаже, че приятелят му е замесен в престъпление. После се разделили с М.. Веднага сетне Г. телефонирал на И. и му съобщил за интереса на полицията към него. Двамата се разбрали да се срещнат, за да говорят по-подробно за това, следобяд. Г. планирал да вземе от автогара „***” автобуса за село Х., където живее, в шест часа и нещо. Междувременно се разхождал по магазините, пазарувайки дрехи.

Било към 16.00 часа, когато И. му се обадил по мобилния телефон според принципната им уговорка. Г. казал, че се намира в двуетажния магазин за дрехи втора употреба в близост до автогарата и ще се забави там. Предложил на приятеля си да пият кафе някъде наблизо. След малко И. се срещнал с Г. в магазина и двамата решили да се разходят по Главната улица. Г. платил дрехите, които бил избрал, и ги оставил на касата с молба продавачките да ги съхраняват за час-два. Със себе си взел само борсетката си с размери 17х15 см., в която винаги носел подарения му от Е. преди месеци нож с около 10 см. дълго и към 3 см. широко острие; него ден носел в борсетката и две инжекции, и капачка с остатъци от прахообразен амфетамин. Но не бил приел от този или от друг вид наркотик нито на 24-ти, нито на 25-ти април; преди да излезе от къщи на 25-ти бил пил само обичайната си доза метадон. 

Тръгнали с И. *** и Г. му разказал подробностите от случилото се в І-во РУП сутринта. И. не проявил видима негативна емоция. Заговорили по друга тема и достигнали до Главната. От сергия в началото й И. купил за себе си и за Г. по порция наливен сладолед. Вървейки, двамата стигнали до първите железни пейки и Г. предложил да седнат да изядат сладоледите си. И. настоял да ги изядат на близкото тепе – хълма с Часовниковата кула. На Г. не му се искало, тъй като наближавало пет часът и преценил, че ако се качат чак на тепето, щяло да се наложи доста да бърза по пътя за автогарата. Казал това на И., но той бил настоятелен. За да угоди на приятеля си, Г. се съгласил, но при уговорката да стоят пет-десет минути. Качили се по стълбите, започващи от Главната, и по стръмната павирана улица „****” достигнали до една от площадките на хълма.

И. казал, че една от скалите там е тяхното специално място с Д.. Въпросната била заета - свидетелката М.С. (студентка в пловдивски университет) седяла на нея. И. и Г. заели съседната скала, намираща се на около 15 метра надясно от първата. Пет минути по-късно пристигнали и състудентките на М. – св.А.Д., която била слязла до подножието на тепето, оставяйки М. за малко сама, и била довела третата – св.К.М.. По пътя за надолу А. била срещнала двамата приятели, които й били подхвърлили закачка. Новодошлите обърнали гръб на мъжете от съседната скала, а М. била с лице към приятелките си и съответно с лице към мъжете.    

          И. седнал на ръба на скалната плоча, а Г. бил на около три метра зад гърба му, клекнал на пътечката, минаваща в основата на скалата. По едно време И. го поканил да дойде по-близо. Г. станал и това му движение привлякло погледа на С.. Тя проследила и как той се доближил до пропастта и погледнал надолу. После Г. седнал до приятеля си на ръба на скалата, като провесил краката си надолу – седалището, бедрата и прасците му лежали плътно на скалната плоча, а ходилата му висели във въздуха. Разкопчал ризата си, за да го пече слънцето.

И. го попитал дали мисли, че ако някой падне, ще оживее. Г. погледнал пропастта надолу и казал, че не мисли, че ще оживее. По едно време И. станал, обикалял зад Г., сядал. Било десетина минути след 17.00 часа, когато И. седнал на метър зад гърба на приятеля си, което му положение видяла и М., когато за миг била погледнала в тяхната посока. И. отбелязал, че го хваща страх, защото Г. седи на самия ръб. Г. усетил някакво напрежение в гласа му и точно в момента, когато се обръщал, за да го погледне, почувствал изритване с два крака в гърба си. Не видял чии са краката. В полезрението на М., която тогава гледала приятелките си, разговаряйки с тях, също не попаднало движението по изритването. Ударът бил толкова силен, че Г. се преметнал и полетял надолу с главата в 40-метровата пропаст. Тялото му се блъскало о скалите и върховете на дървета в дерето, които удари отнели енергията на падането и пострадалият се приземил на гърба си, без да го увреди. Трите момичета чули звука от неколкократно тупуркане на тежък предмет и погледнали към съседната скала. И. инсценирал пред тях възбуда и притеснение за приятеля си, като се завайкал, че е паднал и ги призовавал да викат Бърза помощ.

Г. не бил загубил съзнание и веднага се надигнал. Установил, че е пострадал само левият му крак, в областта на бедрото. Видял голяма рана през разкъсаната материя на дънките си, от която плискала кръв. Помислил, че е спукана артерия и решил да бърза, колкото може, за да се добере до помощ. Изправил се и куцайки, заслизал надолу. След по-малко от десет метра достигнал до дъното на дерето, опасано от висока телена ограда.

К. по това време се обаждала на 112, казвайки на оператора, че един мъж е паднал от скала на Сахат тепе.

Разбирайки, че няма да може да премине оградата, Г. тръгнал нагоре, придържайки се за улея в дерето. Различил гласовете на момичетата и им извикал, че не иска медицинска помощ, защото можел да върви. Куцайки, изминал тридесетината метра до подножието на скалата, от която паднал, и видял от лявата си страна, на няколко метра, И.. А трите момичета били право пред него, дошли да го посрещнат. Те настояли той да седне. И. не говорел. Момичетата помогнали на Г. да завърже с ризата си бедрото си, за да спре кръвотечението от раната. Дали му вода. Той ги попитал дали са го видели как е паднал и получил отрицателен отговор.

И. демонстрирал притеснение, като на свой ред се обадил на телефон 112 и запитал оператора какво става с линейката. Отговорено му било, че сигналът е предаден към ЦСМП-Пловдив.

Случилото се довело Г. до силна превъзбуда. Струвало му се, че лицето му е обезобразено и той няколко пъти питал момичетата дали е наранен и дали носът му е изкривен. Те го уверили, че не е. Но той ставал, сядал, въртял се, ходел. По едно време попитал И. за падането, защото не бил видял човека, който го е изритал; съмнявал се в И., но не бил 100%-во сигурен, че той го е бутнал. Момичетата дочули само въпроса, с който И. „отговорил”: „Как падна, бе човек, какво стана?!”.

В един момент Г. поискал от И. да намери борсетката му, която установил, че му липсва. В нея имал документи, пари, а също телефон и нож, които считал за особено скъпи като подарени му от Е.. И. отговорил : „лесна работа, ще видим къде е”, но не понечил да я търси. Тогава Г. преодолял опитите на момичетата да го задържат на място и сам тръгнал към скалата, от която паднал, за да провери дали не е там. Не била на скалата и той закуцукал към дъното на дерето да я търси. Изминал 20-30 метра надолу, когато чул зад себе си И., който го призовавал да изчака, защото той щял да отиде да прибере борсетата. По това време и трите момичета напускали местопрестъплението и заслизали от хълма, за да чакат линейката. М. била решила да остане близост до ранения, но приятелките й настояли да тръгне с тях. Отдалечавайки се, М. видяла как Г. напред, а И. след него се спускат към дерето.

По пътя надолу И. бил подминал Г. и бил намерил борсетата му в близост до мястото, на което бил паднал. Над пет минути Г. го чакал да се върне и накрая сам тръгнал към него. Достигайки до въпросното място, видял, че И. бърка в борсетата му. Попитал го какво прави и получил отговора, че събира вещите му. После И. му предложил да слязат от тепето, вървейки още надолу. Г. му казал, че не може да се слезе заради телена мрежа. Въпреки това И. отишъл до мрежата и седем-осем пъти настоял Г. да дойде при него и двамата да пробват да я преминат. С думите „щом можеш, минавай от там, борсетата няма значение”, Г. му обърнал гръб и се заизкачвал нагоре. Тогава И. също тръгнал нагоре. Г. го изчакал, за да си вземе борсетета. И. му я подал и го подминал на два метра. Обърнал се и му казал, че е най-добре той да мине пред него, за да може да го хване, ако му причернее по пътя нагоре и тръгне да пада. Г. не възразил да направи това и изкачил двата метра до И.. Когато се разминавал с него, целейки да го изпревари откъм дясната му страна, лице в лице с него, усетил пробождане малко над и вляво от пъпа. С нож в дясната си ръка, подсъдимият бил ръгнал тялото му в посока от ляво надясно и отдолу нагоре, а сетне извършил и допълнително движение с острието в раневия канал и така се образувала рана с дължина 4.5 см. и с допълнителен разрез с дължина от 1 см. Пострадалият инстинктивно оттласнал дееца с едната си ръка, а с другата все още стискал борсетата. Погледнал надолу и видял, че през раната са излезли вътрешностите му (бил гол тогава, защото ризата обвързвала лявото му бедро). Сетне погледнал към ръцете на И., за да види с какво го е пробол. Не видял нож, но бил сигурен, че приятелят му го е наранил с ножа от борсетката му и че е изпуснал този нож в момента, когато той го е оттласнал след пробождането. В следващия момент потърсил очите му и го загледал, недоумявайки защо иска да го убие. Виждайки, че Г. е на крака и опасявайки се, че отново не е успял да го умъртви, И. за всеки случай съчинил и обявил история за самонараняване. Извикал на приятеля си : „Какво направи?! Оле, какво ти стана!” и тръгнал нагоре, решен да изложи тази версия пред доктори и полицаи, а също пред жена си, ако се случи така, че Г. да успее да се добере до медицинска помощ и да не умре. Пострадалият пуснал борсетата и поел висящите през раната стомах и черва с двете си ръце. Така успявал да ходи. Чувствал се омаломощен от болките, усещал миризмата на вътрешностите си, бил силно уплашен, но напредвал. Изкачил се до скалата, от която паднал, а сетне заслизал по каменните стълби, водещи от там до улица „****”.

М., А. и К. го видели, че се спуска отгоре и чули виковете му за помощ и призивите му да повикат линейка, защото умира. Когато се приближил, видели, че държи в ръце вътрешностите си. М. веднага се притекла на помощ, като го заставила да легне на тротоара. И. не се виждал в онзи момент. Г. крещял нечленоразделно от болка. По едно време простенал : „оня ме закла”, които му думи чули и М., и А., която също била наблизо. К. не ги чула, защото се била отстранила, но приятелките й й ги казали после. Минута по-късно пристигнали Пожарната и линейка. Момичетата съобщили на пожарникарите за реченото от Г., че е заколен от приятеля си и те на свой ред предали думите им на пристигналите малко по-късно полицаи от ІІ-ро РУП св.Д.С. и св.Д.Т..*** бил в състав д-р св.И.Н. и фелдшер св. Н.Н.. Докторът и фелдшерът започнали реанимационни мероприятия, шофьорът на линейката св.П.Г. бил наблизо и наблюдавал. В този момент до ранения се доближили полицаите, а също подсъдимият, който, демонстрирайки загриженост пред присъстващите, предложил да даде кръв за спасяването на приятеля си. Виждайки полицейските служители, Г. надигнал главата си и посочвайки с пръст И., ясно изрекъл : „Ето го този, моят приятел, той ме наръга с нож!”. Думите и ситуацията добре чули и възприели полицаят св.Т. и шофьорът на линейката св.Г.. След това пострадалият бил натоварен на носилка, в който момент И. пак се приближил и продължавайки да поддържа илюзия за загриженост, му хванал ръката с думите, че всичко ще се оправи. Същевременно вече бил съчинил обяснение и за мотива на Г. за самоубиване – заради нещастна любов, каквато последният наистина изпитвал към онзи момент към Е.П.. И така И. заубеждавал полицая С., който откакто пожарникарите му предали съобщеното им от момичетата, го държал под око, че приятелят му е пробвал да се самоубие, разстроен заради телефонни съобщения, които си бил разменил с любимата си, с която били скъсали : скочил от скалите, а удряйки се по камъните в пропастта, получил и раната в корема си. Този му разговор с полицая чули и свидетелките А.Д. и М.С.. Но на полицаите С. и Т. подсъдимият се сторил напрегнат, целият в пот, доста нервен, а движенията, които правел, нетипично много – „стои, тръгне насам, върне се, тръгне натам, пак се върне”.        

След като линейката тръгнала с Г., пристигнала жената на подсъдимия св.П. с детето им. По телефона И. й бил казал, че Г. е опитал да се самоубие като първо скочил от скала, а сетне „тръгнал да се ръга и се наръгал”. Бил й рекъл, че ще го придружи до болницата, за да помага, ако се налага, като тя чула и как той предлага някому да даде кръв за преливане. А минути по-късно, след като Г. казал на полицаите, че е наранен с нож от него, И. пак й се обадил с молба да дойде на тепето, защото Г. го е обвинил и предстои да бъде задържан. Полицаите позволили на двамата да се сбогуват и сетне отвели подсъдимия в районното управление. На жена си преди това И. казал, че „съжалява за всичко, каквото е станало”.  

Било 18.00 часа, когато Г. бил хоспитализиран в Специалната хирургия на УМБАЛ ”***. Извършена му била животоспасяваща операция, по спешност. Била му взета и кръв за нуждите на лечението, но не било изследвано евентуално наличие на наркотични вещества.    

По това време на местопрестъплението пристигнала следствено - оперативната група полицаи, на които трите очевидки показали скалите, където били те и мъжете, мястото, от където е паднал пострадалият, и мястото, на което после заедно с подсъдимия го пресрещнали. Бил извършен обход за намирането на ножа, но не бил открит. Били направени фотоси. Била намерена изпусната от Г. борсетка, като тя и вещите в нея – мобилен телефон, макетен нож с дължина на острието 6.4 см., пари – банкноти и монети, капачка от бутилка с остатъци от амфетамин и две спринцовки, часовник, два чифта слънчеви очила, портмоне, презервативи, празно шишенце с надпис „Метадон” – били иззети като веществени доказателства. Впоследствие сумата пари била върната на собственика й. Била открита върху един камък следа кръв, която била иззета с тампон, който също е вещ.доказателство по делото. На мястото, на което медиците оказвали помощ на пострадалия, била оставена и иззета при огледа като веществено доказателство ризата, обвързвала крака му. Впоследствие като веществени доказателства били иззети горните дрехи, чорапи и обувки на подсъдимия и на пострадалия.      

Когато П. се върнала в къщи, написала по фейсбук съобщение на приятелката на пострадалия св.Е.П.:”Ж. е наръган и е болницата. Много е зле. Г. казва, че И. го е направил”. Когато след операцията на Г. св.П. се свързала с него по телефона, той й описал в подробности случилото се – че били с И. на тепето да ядат сладолед, че И. го е попитал дали, ако падне някой от скалата, ще оживее, че сетне някой го е тласнал в гръб и той е паднал в пропастта, че после И. е слязъл в дерето и Г. е видял как бърка в чантичката му, а след това го е наръгал с ножа от чантичката, който тя му била подарила, споделил и мнението си, че И. е сторил това, защото той го е бил издал за някакви грабежи.   

Впоследствие Д.П. също се обадила на Г.. Попитала го дали наистина И. е опитал да го убие. Получила утвърдителен отговор. По време на съдебните заседания тя призна, че му е предлагала да му плати част от поисканото от него обезщетение, предмет на гражданския му иск, ако оттегли обвиненията си. Тъй като не успели да постигнат споразумение за това, П. му рекла : „И. не те довърши, аз ще те довърша!”.

Според СМЕ на веществените доказателства на листове 53-58 от том 1 от ДП е установена човешка кръв с кръвно-групова принадлежност А/бета/, тоест която може да произхожда от Г.В. /който е с такава кръвна група/, по дънките, блузката, маратонките на подсъдимия В., както и по дънките, ризата и обувките на Г.В.. Със същата принадлежност била и кръвта, иззета при огледа с тампон от камък на местопроизшествието.

Според СМЕ по писмени данни при инцидента от 25.04.2013 г. на Г.В. е било причинено проникващо прободно-прорезно нараняване в коремната кухина, нарушаващо структурата на черния дроб и стомаха, разкъсно-контузна рана по кожата на лявото бедро, охлузвания по главата, счупване на трети горен десен зъб, контузия на гръдния кош, драскотини и охлузване по гръдния кош, охлузвания по десен горен крайник, охлузвания и драскотини по левия долен крайник, охлузване по десния долен крайник. Проникващото прободно-прорезно нараняване в коремната кухина е причинено от действието на твърд предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ и е възможно да е получено така, както съобщава пострадалият, а именно от пробождане с нож. Образувалата се рана е ивичеста, разположена в лявата половина на коремната стена, на 6.5 см.наляво от и на 4.5 см.над пъпа, с обща дължина 4.5 см. и с допълнителен разрез от 1 см. в горния й край, с направление от лявата слабинна област към долната част на гръдната кост. Останалите травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и също е възможно да са получени така, както съобщава Г.В., а именно при стъпаловидно падане /от предмет на предмет/. Прободно-прорезната рана се преценява като нараняване, което прониква в коремната кухина. Нарушената структура на черния дроб и на стомаха и наличието на кръв в коремната кухина, които са протекли клинически без данни за остра кръвозагуба и за остра възпалителна реакция, се преценяват, че са причинили сами по себе си разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разкъсно-контузната рана на лявото бедро се преценява, че е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Такова разстройство е причинило и счупването на трети горен десен зъб на фона на силно болестно увредено съзъбие. Останалите травми са причинили болка и страдание.

Въз основа на локализацията на първата рана и посоката на раневия канал вещото лице прави извода, че най-вероятното положение на жертвата и нападателя в момента на пробождането е било един срещу друг. Това прободно-прорезно нараняване е възможно да е причинено и от собствена ръка. Относно тази рана експертизата приема, че засяга жизненоважни органи на пострадалия – черният дроб, който е богато кръвоснабден орган, с наличие на големи кръвоносни съдове и нарушаването на тяхната цялост може да доведе до остра кръвозагуба с последваща смърт; нарушаването на стената на стомаха и евентуалното изливане на храносмилателно съдържимото в коремната кухина може да доведе до остра възпалителна реакция на коремницата с последващо шоково състояние и смърт.

Въз основа на характера на уврежданията може да се направи изводът, че първоначално пострадалият е получил описаните охлузвания, счупването на трети горен десен зъб, контузията на гръдния кош и раната на бедрото си при стъпаловидното падане от скалата, а след това е получил другата рана при пробождането с нож.

На въпроса била ли е необходима голяма сила за причиняване на прободно-прорезното нараняване, е отговорено отрицателно. Вещото лице се е мотивирало подробно на стр. 10 от експертизата си, заключавайки, че за причиняването на раната в коремната област е била необходима сравнително малка сила – изходил е от характера на тази рана и липсата на надлежаща дреха. Останалите травми са с повърхностен характер и без увреждане на костни структури, поради което за тяхното причиняване също е необходимо сравнително малка сила.

В хода на съдебното следствие съдът уважи искането на защитата да бъде назначена допълнителна СМЕ по писмени данни на пострадалия със задача да се установи дали е възможно раната в коремната област да бъде причинена така, както подсъдимият описа в обясненията си от 18-те ноември – той да обърне китката на жертвата с ножа към коремната му стена и да я натисне и с ръката и с тялото си до предизвикване на пробождане. Според заключението на изготвената от д-р Д. експертиза този механизъм е възможен, но с оглед на анатомичната локализация на раната и на засегнатите органи (в лявата половина на предната коремна стена е раната, но на 4.5 см.над пъпа и на 6.5 см. от срединната линия) и на посоката на раневия канал (подчертано отдолу нагоре) по-вероятният механизъм на причиняването й е приетият в първата СМЕ: пострадал и нападател да са лице в лице и ударът с ножа да е нанесен с дясната ръка и в посока от ляво на дясно от нападателя. Докторът беше ясен, заключавайки, че въпросният механизъм по-логично обяснява характеристиката на прободно-прорезното нараняване, „просто защото морфологията на увреждането е такава”.   

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на подс.В. (л.97 от том 1 ДП) при прегледа му не са били установени видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош, крайниците и половия орган.  

Според съдебно-психиатричната експертиза на пострадалия В., изготвена от експерта психиатър д-р Ф.Т. /л.л.61-64 от том 1 ДП/, той страда от психично заболяване – психически и поведенчески разстройства от употреба на опиоиди, синдром на зависимост. Не се води на диспансерен учет, но се лекува в държавна метадонова програма от десети април (а преди влизането му в затвора през 2011г. е бил на частна метадонова програма) и има съзнание за болест. Установени са данни за конфликтно поведение и избухливост при постъпването в програмата, но впоследствие такива прояви не се наблюдават, като той не е създавал конфликтни ситуации и не е имал поведение, което да изисква намесата на екипа на програмата. Г.В. е спазвал ежедневния график с готовност. При разпита си в с.з. от 18.11.13г. д-р Т. подробно разясни настъпилата положителна промяна вследствие на методите, прилагани в програмата спрямо него. Според същата експертиза при Г. не се наблюдават сетивни измами и налудни идеи, но той е емоционално стеничен, волево нестабилен, вътрешно напрегнат. Крайният експертен извод е, че може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

След изложената от подсъдимия версия за самонараняване от страна на пострадалия е била назначена допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, авторство на същия психиатър /заключението й е на листове 68-71 от том 1 ДП/. Задачата е била да се установи налице ли е склонност към самоубийство в личността на Г.. Той е бил подложен на допълнителното изследване с включване на психолог в екипа. Изводът, до който е достигнал екипът, е, че у него не се долавят суицидни мотиви в поведението и няма склонност към самоубийство в личността му. По време на престоя си в програмата той не е проявявал суицидна склонност, напротив демонстрирал е намерение и желание да се реализира, като започне работа и промени начина си на живот.

В съдебната зала защитата поиска от вещото лице Т. да даде обяснение на извършените от Г. след падането и преди получаването на раната в корема многобройни движения, неподходящи поради получената съществена кървяща рана в бедрото, тоест застрашаващи здравето му. Експертът поясни, че въпросното поведение е така наречената непоседливост – превъзбуденост, която е логично да се дължи на състоянието на пострадалия тогава. Той е претърпял афект в смисъл на тежка психическа травма. Не е знаел със сигурност от кого е бутнат, но все пак е знаел, че е бутнат от някого, и това съзнаване е довело до психическото му травмиране. Д-р Т. беше категорична, че въпросното състояние на превъзбуденост не се е дължало на предозиране на амфетамин, защото при предозиране реакцията се изразява в агресивност, загуба на контрол върху емоциите, мисленето и волята, за каквито не говорят свидетелките - очевидки. Д-р Т. не изключва Г. да е бил приел амфетамин, но изключва този прием да е бил в завишена доза. По същия начин тя отговори и на въпроса дали в съдебното заседание Г. е под влиянието на наркотици – каза, че е убедена, че не е под влияние на предозиран прием на наркотични вещества, като напълно схваща фактите от действителността и може да осмисля и ръководи поведението си – не дава неадекватни отговори, не губи контрол върху мисленето си, няма помрачено съзнание. Поясни, че прави този извод и за инкриминирания момент, и за момента на съдебното заседание с категоричност, защото познава Г. като участник в метадоновата програма от месеци наред и познава поведението му; освен това обърна внимание на изложения от него разказ за събитията – той точно подрежда хронологията им и ги разказва подредено, а при деянията не е губил въобще съзнание, а сетне не е казвал, че не може да си спомни нещата. Бил е в шок, както той самият обяснява, но шоково състояние се явява нормално дори за човек, който не е употребил наркотични вещества.

В заключение д-р Т. посочи, че тя е установила при прегледа му с оглед експертизата и при контактите с него като участник в метадоновата програма, че на преден план в съзнанието му е изведено това да докаже, че И.В. е приложил спрямо него насилие, като се е опитал да го убие. Тя каза, че във връзка с това Г. ежедневно е търсил контакт с нея и с другите доктори, настоявайки да им обясни какво се е случило, а същевременно и казвал, че се опасява, че никой друг няма да му повярва, защото е наркоман и затворник, но иска те да разберат, че няма причини да обвинява И., ако не е вярно обвинението.

Според назначената на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия (л.л.75-83 от том 1 ДП) той не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-П., като е със субективни данни за психофизическа зависимост от опиоиди; казва и че се е лекувал в частни метадонови програми. Към инкриминирания период е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като психичното му състояние не го лишава от годността да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях. Що се отнася до психологическата част от експертизата, аргументирана е констатацията, че е нормално интелигентен; мисловният процес е целенасочен, последователен, не се регистрира абнормно мисловно съдържание и значими нарушения на когнитивните функции и комуникативните процеси. Относно личностния му профил изводът е, че е разположен изцяло в границите на силно изразен негативен социален резонанс – по-голямата част от социалните контакти се преценяват като враждебни, отсъстват съзвучие и позитивни емоции в интерперсоналните отношения; наблюдава се понижен самоконтрол, нагласи към доминиране и липса на толеранс към чуждото мнение, високи нива на невротичност и склонност към агресивни прояви. Психологът В. подчертава, че тази социална импотентност може да се свърже с изначални личностови характеристики (изначално лицето така е базирано) или е придобита в затвора, където подекспертният е пребивавал дълго време. И психиатрите и психологът поясниха, че лицето е било мрачно, разтревожено и негативистично настроено към експертизата и към изследващите, никак не е съдействало, отказвало е да отговаря на въпросите от психологичните тестове и психиатричното интервю, като цяло поведението му е било заплашително и заради тези поставени от него прегради направеното изследване е хипотетично, а не конкретно; отговорите биха били екзактни и задълбочени, ако лицето съдейства и наново се проведе психиатричното и психологическото изследване.    

Съдът уважи искането на защитата за повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, като прие с оглед горецитираното мнение на самите автори на досъдебната такава, че изследваният е поставил прегради за пълноценно изследване, заради които заключението не е достатъчно пълно. За да бъде гарантирана безпристрастността на експертните изводи, съдът прие като вещи лица двама психолози, различни от авторите на първата експертиза. Но в крайна сметка изводите на новата експертиза не се различават в същността си от тези на досъдебната експертиза, при все, че подекспертният бил проявил охота за изследването и съдействал за провеждането на тестовете и на интервютата. В психиатричната част на експертизата не е настъпила каквато и да е промяна/допълнение – поведението му е определено като подредено както преди, така и по време и след инцидента, като няма данни за психопатологична продукция, спомените му се очертават като ясни, точни, хронологично подредени. Категоричен остава изводът, че И.В. към инкриминирания момент не е бил под влиянието на упойващи вещества и на психотични състояния, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае; може да се защитава и сам.

Според психологическата част на експертизата И.В. е с разстройство на личността. Нормално интелигентен е, паметта му не е с данни за снижение, екстравертен е, гъвкав, издръжлив, потаен, импулсивен, склонен да изгражда нереалистични планове, нарцистичен, егоистичен, ситуативно тревожен и склонен да генерира напрежение. Той е с правилно биологично развитие, с когнитивно функциониране в рамките на нормалното, но с проблеми в психосоциалното развитие. Не е склонен да се съобразява със социалните правила и норми, мотивиран е от гледна точка на личния си интерес. Основен защитен механизъм при него се явява рационализацията – намиране на убедителни основания или оправдания за собствените си действия и постъпки. Има понижен самоконтрол и чувство за несигурност във връзка със социалната адаптация, а също нисък фрустрационен толеранс. Склонен е съзнателно да прикрива вътрешните си конфликти.

Различните версии, които той дава за случилото се преди и в хода на образуваното дело, вещите лица обясняват със защитите, които използва, за да се представи в по-благоприятна светлина, като от самите му обяснения следва, че той разбира последствията, които го застрашават.

Водещият извод звучи така - изследваният е склонен към импулсивно – агресивно поведение, към емоционално свръхреагиране и към извършване на престъпни актове по жесток начин, като и двете инкриминирани деяния са изпълнени импулсивно и са адекватни на личностовата му структура.    

Според устните разяснения на психолога Колев подекспертният И.В. е склонен да генерира гняв, който е нормална реакция, когато някой е ощетен, подигран или обвинен несправедливо, но и враждебност, която визира цял спектър от състояния – от опозиционно отношение до открита омраза и злоба. Експертите подчертаха, че при изследвания се касае не за психично заболяване, а за разстройство на личността – личностовото му функциониране излиза от общоприетите норми и правила на поведение.

В с.з. вещите лица К. и Д. аргументираха допълнително констатацията си, че И.В. е склонен към импулсивно поведение с физическа агресия и обърнаха внимание, че от цялостното му поведение личи разстроената му личност. Обясниха, че е усвоил модели на поведение, при които реагира по такъв начин като инкриминирания на ситуации на фрустрация; случилото се не е изключение за него. На въпроса каква би била нормалната реакция на гняв, когато разбереш, че приятелят ти те предава, каквото е сторил на практика Г. в І-во РУП по - рано същия ден, психолозите казаха : например скандал и въобще някакъв адекватен и съобразен с нормите на поведение в обществото механизъм на поведение. В инкриминирания период И.В. е бил разгневен и враждебен и заради това е действал импулсивно, иначе би обмислил, би начертал план. Импулсивното поведение, обръща внимание психологът К., е негова личностова характеристика – той се е научил да действа така в своя жизнен цикъл, усвоил е такива модели на поведение, при които преценката за последствията идва след извършване на действието.

На въпроса на съда може ли вътрешният конфликт да е възникнал, когато за първи път И. е научил от Г., че го е издал на полицая, тоест преди час-два, с нищо да не му е дал да разбере за фрустрацията си, а пък последвалите на Сахат тепе действия да се счетат за импулсивни, психолозите отговориха, че е възможно въпросният конфликт да е възниквал и преди една година, да няма външен израз, напротив - И.В. да поддържа видимо спокойно поведение - но в постъпките му на тепето, са категорични, няма обмисленост и планираност. На въпроса на частния обвинител дали като импулсивно се приема и пробождането с нож (освен тласкането му от скалата), психолозите отговориха положително, като обърнаха внимание, че И.В. отново разчитал на подръчни материали, като решението му е дошло на момента, в ситуацията, и пак е действал под влияние на диспозицията, която е враждебна – несъзнаваната готовност за действие; не става въобще дума за план, за преднамереност и обмисленост, а ЗА ИМПУЛС, за МОМЕНТНА РЕАКЦИЯ.   При планираните действия, отбеляза в.л.Д., има много голяма подреденост и детайлност, а И.В. е действал спрямо заобикалящата го действителност, като действията му са продукт на моментни хрумвания. Включително това, че е предложил на пострадалия да го подмине по пътя нагоре, за да му помогне, ако падне - да го подхване и да го задържи по този начин, тя определя не като план, начертан и изготвен предварително, а като моментно хрумване според ситуацията, в която са били двамата тогава в дерето - хрумване да го нарани, когато се приближи.   

Съдът е на мнение, че всички експертизи са поднесени аргументирано, поставените въпроси са изследвани с нужните знания и опит в съответната материя и констатациите са изведени убедително, а вещите лица са били добросъвестни и безпристрастни. Между досъдебната и повторната, назначена от съда, комплексна психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия не се наблюдават особени различия, които да бъдат предмет на коментар в рамките на настоящото изложение. На практика изводите на двете експертизи се припокриват, като повторното психологическо изследване на дееца е по-пълно заради оказаното от негова страна съдействие и проявената охота, така че съдът ги възприе съвкупно и опря и на двете разсъжденията си.

   *

   Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателствени материали: от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите Г.В., Д.С., Д.Т., Д.П., Е.П., М.С., А.Д., К.М., И.Н., Н.Н., П.Г., С.М., от показанията на св.Г.В. от досъдебното производство пред съдия, прочетени на основание чл.281,ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК, от досъдебните показания на св.С., прочетени на осн.чл.281,ал.7 вр.ал.5 вр.ал.1,т.1 от НПК, от досъдебните показания на св.М., прочетени на основание чл.281,ал.7 вр. ал.5 вр.ал.1,т.2,пр.2 от НПК, от показанията на св.Д. от първата процесуална фаза, прочетени на основание чл.281,ал.7 вра.л.5 вр.ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НПК, от заключенията на СМЕ и на допълнителната СМЕ на пострадалия, от заключението на СМЕ на подсъдимия, от заключенията на двете СПЕ на пострадалия, от заключението на досъдебната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия и от заключението на назначената в с.з. повторна комплексна експертиза от същия вид, от заключението на СМЕ на веществените доказателства, както и от писмените доказателства, прочетени в с.з. на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал - протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум /л.л. 10-22, том І от ДП/, протокол за оглед на вещественото доказателство – мобилен телефон, марка „****” със СИМ-карта „*****”, открит сред вещите на Г.В., и фотоалбум към него /л.л. 46-50, т. І от ДП/, медицинските документи, съставени във връзка с прегледите и лечението на Г.В. в УМБАЛ „****” /л.л. 98-112, том І от ДП/, протоколи за доброволно предаване на част от веществените доказателства и разписка за връщането на някои от тях на Г.В. /л.л. 116-118, том І от ДП/, експертна справка от 29.04.2013 г. относно изследването на наличието на следи от амфетамин по вътрешността на откритата сред вещите на Г.В. капачка от бутилка с надпис „******” /л. 2, том ІІ от ДП/, експертна справка от 13.05.2013г. относно изследването за наличие на биологичен материал с човешки произход по повърхността на намерения в борсетата му макетен нож (това не е инкриминираният нож), дала отрицателен резултат /л.4, том ІІ от ДП/, справка от „Космо България Мобайл” ЕАД относно разговорите на подсъдимия на инкриминираната дата /л.л. 7-8, том ІІ от ДП/, справка от ГД „ИН” за периодите на изтърпяване на наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” /л. 18, том ІІ от ДП и л. 61 от съдебното дело/, справки и бюлетини за съдимост на подсъдимия и на пострадалия /л. 14, том ІІ от ДП и л.л. 15-25 и л.л. 183-185 от съдебното дело/, удостоверение за раждането на детето на подсъдимия /л. 63 от съдебното дело/, писмо от директора на ЦСМП – Пловдив с информация кой е бил дежурният екип на ЦСМП – Пловдив, поел пациента Г.В. на 25.04.2013 г. с приложено към него копие от карта за спешна медицинска помощ /л.л. 103-104 от съдебното дело/, справки от началника на РЦ 112 – К. относно мобилните телефонни позвънявания от два, предоставени от защитата, телефонни номера, ползвани от подсъдимия на 25.04.2013 г. /л.л. 106, 151, 159 и 161 от съдебното дело/, писмо на изпълнителния директор на УМБАЛ „*****” с информация, че не е изследвана кръвта на пациента Г.В. за наличие на наркотични вещества /л.л. 145-148 от съдебното дело/, писмо от началника на І РУП – Пловдив с информация за повода на пребиваването на Г.В. в това РУП на 25.04.2013 г. /л. 128 от съдебното дело/, както и от веществените доказателства, предявени на страните на осн.чл.284,ал.2 от НПК - 1 бр. тъмносин дънков панталон с надпис „****”, 1 бр. черна тениска с къс ръкав с надпис „****, 1 чифт чорапи и 1 чифт черни кецове с бели подметки № 42, разкъсан светлосин дънков панталон с надпис „****” с колан от перфорирана светла кожа, съдържанието на джобовете  му – кутия цигари марка „*****”, 1 бр. бяла запалка, 1 бр. кожена каишка за ръка с пластмасова планка с изображение на сърце, прободено със стрела с надпис „*****”, 1 бр. часовник с черна кожена каишка и черен циферблат марка „****, твърда синьо-зелена материя с неопределена форма, чифт черно-кафяви спортни обувки с надпис „****”, 1 чифт черно-кафяви чорапи, 1 бр. тъмносива риза с дълъг ръкав с надпис „******”, размер М, 1 бр. марлен тампон с червено-кафяво вещество, 1 бр. капачка, синя на цвят, с надпис „*****”, 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. макетен нож със зелена дръжка с дължина на острието 6,4 см, 1 бр. скъсана найлонова торба, 1 бр. мъжка черна чантичка с приблизителни размери 17х15 см, 2 чифта слънчеви очила, 1 бр. празно шишенце с надпис „Метадон”, 1 бр. английски разговорник, 1 бр. малко портмоне, 1 бр. мъжки ръчен часовник с черна каишка с надпис „*****”, 2 бр. касови бележки, 1 бр. карта „Била”, монети с номинал 1 лв. и 2 ст., два броя сим карти с надпис „БОБ” и 1 бр. сим карта „Глобул”, 3 бр. презервативи с надпис „****”, 1 бр. найлоново пликче, съдържащо 2 бр. спринцовки, 1 бр. мобилен телефон, марка „*****” с ИМЕЙ **** със сим карта с № *****

 

Горната фактическа обстановка е почти копие на показанията на пострадалия Г.В., залегнали и в основата на обвинителната постановка в обвинителния акт. За да достигне до кредитиране на въпросните показания, съдът на първо място отчете идеалното им съответствие с други годни доказателствени източници : с производните показания на бившата приятелка на Г.В. св.Е.П., която детайлно преповтори неговия разказ за събитието, с показанията на жената на подсъдимия св.П., която пресъздаде изложено й признание от негова страна, че е бутнал Г. от скалата, с показанията на св.М.С., която тръгвайки с приятелките си да посрещне линейката, е видяла как подсъдимият и пострадалият слизат един след друг в дерето /където след минути се е състояло пробождането/, с показанията на св.С. и на св.Д., които преповтарят чутото от пострадалия веднага след деянието „оня ме закла”, с възпроизведеното посредством показанията на полицая св.Т. и на шофьора на линейката св.Г. обвинение от страна на пострадалия минути след деянията, който сочейки с пръст подсъдимия, изрекъл „Ето го този, моят приятел, той ме наръга с нож”, с цитираните от П. думи на И.В., речени й на тепето преди отвеждането му от полицаите, че „съжалява за всичко, каквото е станало”. Казаното от пострадалия се съвместява и със съдържанието на огледните протоколи и фотоалбумите, установяващи разположението на вещи и на следи от кръв на местопроизшествието, а също със съдържанието на съдебномедицинските и психоекспертните изследвания на него и на подсъдимия И.В.. На следващо място съдът отчете, че показанията на Г.В., изслушани непосредствено в съдебната зала, бяха поднесени с изключителна яснота, подреденост и убедителност, а и почти не се различават от подробните му досъдебни твърдения пред съдия, снети само осемнадесет дена след 25-ти април. Освен това няма нито една тяхна част, която да е нелогична, а разгледани в цялост, са лишени от каквато и да е вътрешна противоречивост или фалшивост. И още : свидетелят демонстрира рядко срещана у пострадало лице добросъвестност при пресъздаване на възприятията си, като не скри редица благоприятни за защитата факти – каза, че не И. го бил убедил да седне точно на  ръба на скалата, а той сам решил това; каза, че не е видял, че точно И. го е бутнал; каза, че в момента на падането си и веднага след това не е бил сигурен, че точно И. го е бутнал; каза, че не е видял в ръцете на И. ножа от борсетката си и въобще не е видял нож; не му приписва действия, надхвърлящи нужното за описаното в медицинските документи пробождане, нито му приписва някакво словесно признаване на желание да го умъртви или опит за допълнително физическо увреждане; посочи, че е имало и други места, от които И. да слезе от тепето, за да избяга след деянията, ако поиска; не отрича, дори каза, че предполага, че И. се е обаждал на Бърза помощ след падането му. Беше подчертано искрен, ясен и уверен и при очната ставка с подсъдимия /вж. л.45 от съдебното дело/.

Поднесеното по посочения ясен и категоричен начин от пострадалия описание на случката е в явно противоречие с всяко от обясненията на подсъдимия – 1.даденото пред съда в съдебното заседание от 18.11.13г., 2. изложеното като версия за самонараняване на приятеля му още преди образуването на досъдебното производство, възпроизведено чрез показанията на свидетелите, чули въпросната версия от устата му.

Впрочем, подсъдимият е единственият „очевидец”, който дава информация за авторството на бутането от скалата – признава, че той ритнал приклекналия/клекналия и полуобърнат/обърнат към него Г.В. в дясното рамо, странично, и предизвикал залитането и падането му в пропастта. Съдът е на мнение, че въпросната ситуация не се е случила, а е съчинена от подсъдимия. От една страна категоричните показания на Г.В. за изритване с два крака са част от принципно кредитируемия негов разказ за събитието. От друга страна описаната от И.В. „ситуация” включва множество телодвижения и от единия и от другия от участващите в нея, както и изправянето на И. и нанасяне на ритник с вдигнат крак по рамото на приклекналата/клекналата жертва, каквато активност е физически изключено да не привлече периферното зрение на обърнатата в тяхната посока и отстоящи на петнадесетина безпрепятствени метра св.М.С., така както в полезрението й попаднали всички по-раншни съществени движения на двамата мъже. Не така явно и привличащо погледа е движението, изразяващо се в изритване с крака от страна на седящ човек в гърба на непосредствено пред него седящ друг, каквото очевидката също не е възприела. Освен това момичетата не са дочули и твърдения  от И. възбуден и враждебен разговор, предхождаща според него ритането; напротив при разпитите си те казват, че чували как двамата мъже си говорят „съвсем нормално, човешки”. Пък и дори самото излагане на обясненията за бутането сочи, че са измислени, защото страдат от колебливост и разнопосочност. Първоначално И. заяви, че пострадалият бил клекнал близо до ръба и обръщайки се към него, му казал : „Внимавай какво ще кажеш, защото имаш жена и дете!”, тогава той го ритнал по рамото, онзи залитнал и се опитал да си осигури опора като стане, но при изправянето си паднал. Сетне уточни, че мисли, че когато го ритнал, Г. бил клекнал. А следващото изречение започва с „всъщност” и продължава със следното различно твърдение – „…той предполагаше, че ще го ударя, защото се опита да стане, но преди да стане, аз го ритнах и той падна, като в момента, когато го ритнах, беше приклекнал”. Впрочем, съдът недоумява защо защитата счита, че може да извлече някакви позитиви от така предложената за кредитиране версия – независимо дали Г. е опитвал да стане и в процеса на изправянето е бил изритан в рамото и така бутнат или се опитал да стане, търсейки стабилна опора, след като другият го ритнал и е предизвикал залитането му, това е поведение, реализирано при ясен пряк умисъл за умъртвяване – подс.В. не бил планирал да бутне и така да убие приятеля си, а е искал просто да се сбие с него, силно раздразнен от заплахата му. Но е съзнавал, че ритайки приклекнал/клекнал до ръба на скала полуобърнат към него човек, неминуемо ще го лиши от и без това лабилната му опора и неизбежно ще настъпи падане от 40 метра, респ. закономерна смърт: имал е съзнание за неизбежността на резултата.

Съдът даде вяра и на описаната от Г.В. ситуация на пробождането му. Пред полицая С. подсъдимият разказал, минути след случилото се, че пострадалият е получил раната в корема заради ударите по камънаците при падането в пропастта, което представил като опит за самоубийство заради любовна мъка; пред жена си Д.П. е посочил, че Г. сам си е нанесъл раната в корема, мъчейки да се самоубие за втори път. На досъдебното производство се е придържал към версията за самонараняване, а пред съда реши да приложи коренно различен подход – призна, че той е пробол пострадалия над корема с нож, но хващайки неговата стискаща ножа ръка и извивайки и натискайки я към корема му, за да парира опита му да го нарани с ножа в лицето. Тоест описа действията си като отбранителни спрямо нападение, предприето непосредствено преди това от Г.. По почин на защитата задача да допълнителната СМЕ беше включително да определи кой от механизмите на нараняването е по-вероятен, но отговорът навреди на защитната теза, макар и да не я изключи напълно – д-р Д. се мотивира подробно, включително и устно в съдебното заседание, че по-вероятното положение на нападател-нападнат един спрямо друг при нараняването и по-вероятният начин, по който нападателят е ранил нападнатия, са описаните от колегата му в първоначалната СМЕ : нападател, действащ с нож в посока нагоре, с дясната си ръка, застанал лице в лице срещу нападнатия. Но не това заключение е аргументът на съда да даде вяра на коментираните обяснения на подсъдимия. Изложените от него същностно различни версии взаимно неутрализират своята достоверност, от една страна. От друга страна, налице е пълен синхрон между досъдебните показания на Г.В., депозирани 18 дена след събитието, и съдебните му показания, възприети лично от съда, пък и, както беше подчертано по-горе, твърденията на този свидетел притежават характеристики, които ги правят принципно годни да им се окаже доверие.

Следва да се има предвид и че начинът на осъществяване на коментираните поведенчески актове, описан от пострадалия, идеално се вмества в очертания от експертите психолози психологически профил на И.В., като действията му от 25-ти април на тепето са продукт на разстроената му личност, на личностовото му функциониране, излязло извън общоприетите норми на поведение. Подсъдимият е склонен към импулсивно поведение с физическа агресия, каза експертът психолог К., като в хода на жизнения си цикъл е усвоил такива когнитивно поведенчески модели, при които реагира така, по този начин на ситуации на фрустрация, каквато се е развила по настоящото дело, и случилото се на 25 април не е изключение за него.  

Съдът не даде вяра на твърдението на подсъдимия за подбудите му да допринесе за падането на пострадалия в пропастта – гняв заради току-що отправената от него заплаха към семейството му, целяща да го застави да скрие участието на заплашващия в грабеж. И прие, че това твърдение на И.В. е част от изцяло измислената от него ситуация, водеща според защитата до претендирания непредпазлив опит за убийство. Съдът прави единствено възможния извод, следващ от казаното от Г.В., че е разпознал пред полицая М. приятеля си, а сетне е казал на последния за това – подбудите за опитите за убийство се изразявали в гняв заради това „предателство”. Впрочем, и вещите лица психолози изложиха множество аргументи, обосноваващи този единствено възможен и според тяхното експертно мнение извод. Поясниха също, че И.В. е прикрил силната си емоция на фрустрация и е успявал да прави това по време на целия си контакт с пострадалия до бутането му от скалата, когато е действал под влиянието на тази враждебна диспозиция, импулсивно. 

Съдът не кредитира и твърдението на И.В., че преди да достигнат до скалата, Г.В. се бил оттеглил в близките храсти, за да се инжектира венозно с амфетамин. Вярно е, че в борсетката му е намерена капачка от алкохолна бутилка със следи точно от амфетамин, но това не означава без друго, че посредством нея е употребено някакво количество от този наркотик точно в онзи момент, още повече, че не е намерена инжекция със следи от кръв или от амфетамин нито в района на огледа, нито в борсетката на Г.. Пък и от показанията на трите момичета излиза, че е нямало свободен момент, в който да се разположи такова едно действие – с А. двамата приятели се били разминали на пътя към скалите, като тя слизала от тепето, за да вземе приятелката си К. от подножието му, а веднага след това те двете тръгнали обратно и се присъединили към М. на скалата; последната пък наблюдавала от пет минути И. и Г., които междувременно били пристигнали на площадката със скалите. Пък и И. не поясни какво Г. е направил със сладоледа си, докато се инжектирал, който М. видяла, че той държи в ръка; видяла и чула подсъдимия също със сладолед в ръка, че подмята : „Майна, сладоледите ни се разтопиха, докато се качим”. Освен това при разпита си фелдшерът св.Н. каза, че е питал пациентът дали е употребил алкохол или наркотици и съзнавайки, че да каже истината на медиците, е наложително в онзи момент, Г. отговорил отрицателно. Съдът обсъжда тези обяснения на И., само защото адв.Й. обяви, че са важни за защитната теза. Но държи да подчертае, че дори хипотетично да се приеме, че Г. е бил под въздействието на наркотици, това не го е довело до състояние да не схваща действителността – собственото и чуждото поведение. Авторът на психиатричните му експертизи д-р Т. подчерта, че състоянието и действията, които той е имал в онзи момент, както и спомените, които споделя впоследствие, говорят, че ако е приел амфетамин, то със сигурност не е предозирал, като обикновената доза не замъглява съзнанието и не води до склонност към агресия и нерационални действия.                 

Единственото съществено разминаване между отделните показания на пострадалия Г.В. е следното – на досъдебното производство е посочил, че е попитал И. защо го е бутнал, а пред съда каза, че го е попитал как е паднал и дали той го е бутнал. Въпросната част от показанията му пред съдия на предсъдебната фаза бяха прочетени с оглед констатиране на това противоречие. Съдът прие, че отговаря на действителността показанието му  от съдебната фаза, първо защото той беше много убедителен, твърдейки, че поддържа това си показание, като обърна внимание, че достоверността на въпросното следва от желанието му в онзи момент да узнае със сигурност дали приятелят му го е бутнал. Ето защо най-напред е попитал момичетата дали са видели падането – така казва и св.М.С., и подсъдимият, но получил отрицателен отговор. Второ, налице е съответствие точно между това показание на пострадалия и твърдението на подсъдимия, че Г. му бил задал въпроса „Брат, какво стана? Как паднах?!”. При разпитите си трите студентки не можаха да си спомнят дали пострадалият бил питал подсъдимия нещо за падането. Съдът прие, че те действително не са чули въпроса на Г., защото той е бил зададен насаме на подсъдимия, както последният изрично подчерта. За задаването му са били необходими секунда - две, а такъв свободен момент е имало в процеса на контакта между двамата мъже и трите момичета след падането – Г. ставал, сядал, ходел наляво надясно, движел се въобще, а И. е бил наоколо. Но пък момичетата чули, че подсъдимият е репликирал с „Как падна! Какво стана?!”. Така казват и трите, както и пострадалият.

А твърдението на Г.В. от първата процесуална фаза, че е питал подсъдимия ЗАЩО го е бутнал, съдът възприе като добросъвестно заблуждение, дължащо се на осмислянето на ситуацията в болницата. Там, вече в спокойно състояние, той достигнал до закономерния извод, че краката, които го тласнали в пропастта, са били на И., а досъдебният му разпит е бил проведен на 13-ти май, веднага след излизането му от болницата. Така излиза от собствените му твърдения : „На другия ден в болницата имах много време да мисля и събуждайки се там в болницата, аз вече имах ясен спомен…”. Както беше подчертано по-горе, прави впечатление категоричността на Г., демонстрирана няколко пъти по време на съдебните заседания, че не е бил по време и точно след падането „100%-во сигурен”, че е бил бутнат от И.. Вярно е, че е нямало кой друг да го бутне, както подчерта адв.Й., но е неприемливо предложението й да се счете това твърдение на Г. за лъжовно и за чиста проба желание да прикрие опита си на свой ред да убие И., за да му отмъсти за бутането от скалата, с ножа от борсетката си. Г. даде много логично звучащо обяснение на онази ситуация: ”Мозъкът ми не работеше на 100 процента в онзи момент и не бях сигурен дали е така (дали е бил бутнат от И., б.моя)…нямах ясна мисъл просто…не знаех какво точно рационално действие да направя..но..имах тогава начало на мисъл, че тези два крака, които ме тласнаха, са неговите…Мозъкът ми беше в такъв шок, че не разсъждавах логично, а ако го бях направил, тогава щях да стигна до идеята, че той ме бутна… В крайна сметка днес пред Вас казвам, че той ме е бутнал”. Явно е, че времето е „наредило” мислите и представите на Г. и също така е явен стремежът му към екзактност, личащ от твърдението, че сега е, но тогава не е бил убеден И. ли го е бутнал. Още повече, че и подсъдимият говори за такава негова непълна представа. Не за знание, а просто за усет – след като посочи, че е бил запитан от него как е паднал, заключи : „усещаше какво е станало; така предположих – че усеща, че съм го ритнал аз и той е паднал”.

На досъдебното производство Г.В. е казал при разпита си пред съдия, че И. няколко пъти го е поканил, точно преди падането, да седне в близост до него. Съдът повярва на това показание, прочетено на основание чл.281,ал.1,т.2,пр.2 от НПК, след като свидетелят заяви в с.з. липса на спомен по обстоятелството бил ли е поканен или сам е решил да се доближи до подсъдимия, седящ на скалата. След като изслуша обсъжданата част от досъдебните си твърдения, Г.В. посочи, че напълно я поддържа. Отбеляза, че споменът му по този страничен според него въпрос е бил по-пресен при онзи, състоял се само осемнадесет дена след събитието, разпит, но обърна внимание, че прочетената част от досъдебните му показания не съдържа негово твърдение за покана от И. да седне точно на ръба на скалата, а за покана просто да се доближи до събеседника си, който седял на скалата. А да седне на края на скалната плоча – това го решил той сам, неподканян от подсъдимия, категоричен беше той включително след процедурата по прочитане на показанията му.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на тези фактически изводи съдът е на становище, че подсъдимият И.В. е осъществил обективните и субективни съставомерни признаци на престъплението по чл.116,ал.1,т.12,пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29,ал.1,б.”А” вр.чл. 26  ал.1 вр.чл.18,ал.1 от НК. Направил е два опита да умъртви пострадалия Г.В. – първоначално го е бутнал от скалата, а минути по-късно, след като е разбрал, че не е постигнал смъртта на жертвата, я е намушкал с нож в корема, а в раневия канал е направил с острието и допълнителен разрез. След падането пострадалият е получил разкъсно-контузна рана в бедрото, тоест наранен е бил жизненоважен орган, а последвалите действия с ножа отворили ивичеста рана, проникваща в коремната кухина, и засегнала жизненоважната цялост на черния дроб и на стената на стомаха. Всеки от двата опита представлява довършено изпълнително деяние - изпълнено е обективно годно да причини смърт бутане на тялото на жертвата в 40-метрова пропаст; извършени са обективно годни да доведат до смърт движения с нож. Но престъпните последици не са настъпили. Тоест деянията са спрели на стадия на опита по причина, която не е отговаряла на намеренията на дееца. Поставените с всяко от изпълнителните деяния причинни процеси не са докарали закономерната смърт заради спешното оказване на професионална медицинска помощ – оперирането на пострадалия в болнично заведение и следоперативните грижи. В случай, че такива интервенции не бяха осъществени, щеше да настъпи смъртта било заради кръвозагуба от раната в бедрото, било заради кръвозагуба и или възпалителна реакция вследствие на раняването в корема и накърняването на черния дроб и на стомаха. Така че е правилно квалифицирането във връзка с чл.18,ал.1 от НК.

Видно от изложените по-горе фактически изводи, пострадалият не е нападнал подсъдимия насаме в дерето, така че предложението на защитата за оневиняване на основание чл.12,ал.1 от НК не се приема.

Всеки от разглежданите опити носи квалифициращите характеристики на инкриминирания по-тежко наказуем състав по т.12,пр.1 на чл.116 НК във връзка с чл.29,ал.1,буква ”А”. А именно, изпълнен е при условията на опасен рецидив – след като И.В. е бил осъден два пъти на лишаване от свобода, ефективно, за срокове над една година - с влязла в сила на първи март 2005г. присъда по НОХД № 655/04г. на ПОС е понесъл три години и три месеца лишаване от свобода за извършени през август и септември 03г. няколко грабежа в гр.Пловдив, а с влязлата в сила на 23.02.07г. присъда от 11.11.2005г. по НОХД № 742/04г. на ПРС, 2 н.с. са му наложени шест години и осем месеца за други грабежи, извършени през м.февруари 2004г. Така наказаните престъпления образуват реална съвкупност, а наказанията лишаване от свобода са кумулируеми, пък и реално са кумулирани, като с  влязло в сила на 16.06.2008г. определение по ЧНД № 350/07г. на ПРС, на осн.чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК, е определено общо най-тежко наказание шест години и осем месеца лишаване от свобода. Това наказание се счита изтърпяно през м.септември 2012г. – когато е изтекъл изпитателният срок на условното предсрочно освобождаване на дееца от изтърпяване на остатъка му от 2г., 3 м. и 18 дена. Заради факта на осъществената от дееца реална съвкупност от престъпления се касае за едно осъждане по смисъла на буква „А” на чл.29,ал.1 от НК, за което е спазен срокът по чл.30,ал.1 от НК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция по наказателни дела и не е прав прокурорът, който приемайки две осъждания на И.В. /по посочените две наказателни дела/, счита, че са налице предпоставките за квалифициране и по буква „Б” на чл.29,ал.1 от НК. Така че беше произнесен оправдателен диспозитив по обвинението за осъществяване и на втората хипотеза на опасния рецидив.

И.В. е осъден и по още едно наказателно дело – с влязло в сила на 17.12.03г. определение № 244/17.12.03г. по НОХД № 1748/03г. на ПРС, 12 н.с., постановено по реда на глава 29-та от НПК, му е определено наказание две години лишаване от свобода за извършено през 2003г. продължавано престъпление грабеж, с приложение на чл.66 НК, приведено впоследствие в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК. Този продължаван грабеж не е в престъпна съвкупност с деянията, предмет на другите НОХД, но осъждането за него въпреки това не може да се използва за обосноваване на коментираната втора хипотеза на опасния рецидив, тъй като не е инкриминирано в обв.акт, и правилно – защото от изтърпяването на наказанието 2 години лишаване от свобода /за периода от 04.03.04г. до 22.01.06г./ са изминали 5-те години по чл.30,ал.1 от НК.  

Сторените два опита за убийство са изпълнени при форма на вината пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и директно ги е целял. Той е бил наясно, че падането в пропастта, в която тласнал пострадалия, означава неминуема смърт, като всъщност дори коментирал с последния точно преди деянието „дали ако някой падне оттук, ще оживее”. И двамата се съгласили, че няма да оживее. Именно заради това е ритнал силно тялото на приятеля си, използвайки и двата си крака – искал е да предизвика със сигурност падане и така да го умъртви, като подбудите му се заключавали в гняв, както подробно беше мотивирано по-горе. Когато минути по-късно И.В. видял, че желаната смърт не е настъпила, а раната в бедрото вероятно не ще причини кръвозагуба, тъй като се била появила помощ, пробвал отново да убие жертвата си. И успял да й направи рана, през която излезли вътрешностите на наранения. Деецът е бил с ясното съзнание, че е направил обективно възможното в онзи момент за убиването на Г.В.. Значение за този извод има дълбочината на пропастта, в която го е тласнал /падането от 40 метра е закономерно смъртоносно/, използваният при второто деяние предмет /нож с дълго острие, което може да се използва смъртоносно/, анатомичната област, която е засегнал с ножа /съдържаща важни за живота органи/, допълнителното движение в раневия канал, което ведно с първоначалния добре премерен удар  довело до нарушаване на целостта на три органа, целеустременността на действието, факта, че сетне зарязал жертвата на стръмното дере с висящи черва и стомах. Наясно е бил също и че появилите се очевидци и последващото пристигане на медицинска помощ са били препятствие, за да се получи желаното умъртвяване. 

С оглед на изложените по-горе разсъждения /на стр.18 от мотивите/, съдът не приема, че бутането на пострадалия в пропастта е изпълнено по непредпазливост, тоест, че причинените му средна и няколко леки телесни повреди са осъществени при тази форма на вина. А опит за непредпазливо убийство по чл.122 от НК, за което квалифициране пледира адв.Й., е невъзможна от материално-правна гледна точка конструкция.

 Не е налице квалифициращото с оглед субективната страна обстоятелство и съдът постанови оправдаване по обвинението по т.9 на чл.116 НК. И.В. е изпитал гняв към подсъдимия по повод това, че го е „натопил” пред М., още когато е разбрал за това – няколко часа преди опитите за убийство. Но събраните по делото доказателства не подкрепят обвинителната постановка за предумисъл. Няма валидни доказателствени данни, че той е взел решение да умъртви пострадалия, още когато му се е обадил към 16.00 ч. по телефона с предложение да се срещнат, а сетне целенасочено да го е водел точно на избрано за целта „безлюдно” място – скалата, от която го е бутнал. Впрочем, първоначално И.В. го поканил в дома си в кв.”***”, а решението да се разходят по Главната го взели заедно. Вярно е, че И. е предложил и дори бил настоятелен да се качат на тепето, въпреки че Г. се опасявал, че няма време до тръгването на автобуса си и му го казал. Обаче това не означава без друго, че е решил да го убие тогава – възможно е да се направи и такъв извод, обаче с успех може да се достигне и до друг - че просто е искал да посети любимото си място. А както е известно, при липса на преки доказателства, за да се сподели обвинителната идея, трябва тя да има опора в система от косвени доказателства, които да водят до единствено възможен извод в претендирания смисъл. Първият момент, в който е било обективирано по ясно доказуем начин решението на подсъдимия да бутне пострадалия от скалата, е когато го е поканил да се приближи до него на скалата. Бутането му от скалата е настъпило две-три минути по-късно, тоест НЕ Е ПРЕДУМИШЛЕНО. Впрочем, вещите лица психолози – автори на повторната психоекспертиза на подсъдимия, изложиха обосновани съображения, че И. е нямал ПЛАН да умъртви Г., решението му за това било взето и изпълнено импулсивно на тепето, с подръчни средства и според ситуацията, в която са се намирали двамата. И бутането от скалата и извършеното десетина минути по-късно наръгване са били плод на моментно хрумване, надхвърлящо нормалната реакция на гняв заради „предателството” на приятеля му и дължащо се на разстроената му личност.

Двете посегателства са части от една и съща ситуация, изпълнени са едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което пробождането на тялото на жертвата се е явило продължение на опита за умъртвяването й чрез тласък в пропастта. Значи двете отделни, сторени от подс.И.В., деяния са елементи на едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, във връзка с която разпоредба е квалификацията на стореното. 

Беше произнесен оправдателен диспозитив и досежно обвинението по чл.116,т.6 от НК. Нито първото посегателство срещу Г.В., нито второто, разгледани поотделно, са изпълнени с особена жестокост. Да се поддържа обвинение, че посредством две неквалифицирани престъпления (чрез обединяването им в продължавано престъпление) може да се получи едно квалифицирано престъпление, е материално-правно невъзможно при сегашната редакция на чл.26 НК. От друга страна, дори не е вярно, че разгледани като престъпно единство, двата опита очертават посегателството срещу Г.В. като особено жестоко - действително, както подчерта прокурорът, И.В. е демонстрирал особена настойчивост да предизвика смъртта на жертвата, пробождайки я и в корема минути след безуспешния първи опит за умъртвяването й посредством бутане в пропаст. Но въпросната настойчивост не е равнозначна на проява на жестоката същност на извършителя. Никога не е съществувал спор в теорията и практиката, че особената жестокост по т.6 на чл.116 НК следва предимно от използваните от дееца метод и средства. В случая според приложения механизъм – да тласне пострадалия в пропаст, а установявайки, че не е наранен съществено, да го прободе в жизненоважна област, но само веднъж, бързо и целенасочено, опитите се очертават като обичайна проява на насилие, целящо смърт. Проява традиционна, точно премерена и закономерно водеща до отнемане на живот. Тя в случая не разкрива особена ярост, ожесточение, садизъм, които характеристики личността на извършителя следва да е проявила при осъществяване на посегателството по коментирания по-тежко наказуем начин според задължителното указание в Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, т.15. Впрочем, според неоспореното заключение на СМЕ на пострадалия за причиняване на раната му не е била приложена голяма, а напротив – сравнително малка сила.  Следва да се има предвид и че като елемент от състава на квалифицираното убийство особената жестокост трябва да се съзнава от дееца – да се обхваща от неговия умисъл, като той следва да е искал по такъв  начин да извърши убийството, че да прояви тази страна на личността си /вж. например Р. 408-76-ІІ, 501-70-ІІ, Р. 7-82 ОСНК, Р. 532-76-ІІ/. Освен това, когато деец и жертва са били насаме и се е случило пробождането, деецът е имал много добра възможност да нанесе и още увреждания, на които силно омаломощената жертва е нямало да може да се противопостави – да я ръга още с ножа, да я рита и удря с крайниците си, да я тласне по стръмното дере. Това, че не е имал въпросната активност не оневинява подсъдимия, разбира се, но е важно да се отчете, когато се обсъжда въпросът проявил ли е особена безчовечност спрямо пострадалия.   

При индивидуализирането на наказанията съдът отчете съобразно изискванията на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността на И.В. обстоятелства сторените от него в хода на съдебното следствие частични самопризнания и неколкократно изразеното разкаяние, факта, че когато не е пребивавал в пенитенциарни заведения, е полагал общественополезен труд и е създал семейство – заживял е на съпружески начала с жена, която му е родила дете и той участвал активно в грижите по него, предприел е опит за отказване от наркотиците, като се е включил в метадонова програма, тоест от време на време е водел живот, съответстващ на изискванията на обществото. Друго намаляващо отговорността му обстоятелство е фактът, че не е настъпило престъпното последствие - животът на пострадалият е запазен, като Г.В. е понесъл само средна телесна повреда и четири леки, излекувани понастоящем. Съдът не се съгласява с прокурора, че е намаляващо отговорността обстоятелство възрастта на дееца – на 32 години той не е млад в пенитенциарен смисъл; „младост”та може да доведе до смекчаване на санкционирането при възраст, близка до 20-те години, когато психологическата структура на личността се оформя все още. Съдът не се съгласява със защитата, че е смекчаващо обстоятелство фактът, че се е обадил на Бърза помощ и е предложил да даде кръв за пострадалия, а сетне го е окуражавал, защото това поведение е просто част от поддържаната илюзия за загриженост, която деецът се е надявал да придаде достоверност на отричането му, че той е убиецът, пък и тези му действия въобще не са допринесли нито за спасяването, нито за облекчаването на ранения. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид факта, че посегателството представлява форма на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление, обединяващо два отделни, близки по време, но ясно разграничени и сторени по различен начин и с различни средства опита за умъртвяването на пострадалия, които свидетелстват за голямата настойчивост и упоритост на дееца да получи общественоопасния резултат, към който се е стремял. Друго такова обстоятелство се явяват много интензивните отрицателни преживявания на пострадалия към инкриминирания период – Г. е бил в съзнание и когато е летял в 40-метровата пропаст, и когато се е стоварил на земята, и когато е проверявал дали е съществено увреден, и когато е видял плискащата кръв от дълбоко раненото си бедро, и когато десетина минути по-късно, заставайки лице в лице със своя приятел, е бил наръган от него с нож в корема, така че да излязат и стомаха, и червата му, наложило се е да положи доста усилия за спасяване на живота си – изкачвал се е по дере, а сетне е слизал по стълби, носейки с две ръце и усещайки вътрешностите си, губел е увереност, че ще оживее, крещял е от болка, преминал е сериозна хирургична интервенция, търпял е големи болки и непосредствено след, и дълго време след операцията, страда психиката му и търпи физически дискомфорт и до днес. Друго особено съществено отегчаващо отговорността обстоятелство са броят и видът на миналите му престъпления, за които е получил и изтърпял в затвор сериозни наказания лишаване от свобода. Съдът естествено има предвид, че част от тези осъждания образуват по-тежко наказуемия състав по т.12,пр.1 на чл.116 НК, но като свръхизпълнение на въпросната квалификация прие, че хипотезата по буква „А” на чл.29,ал.1 НК се покрива от две ефективни осъждания на лишаване от свобода над една година за тежки умишлени престъпления. Двете наказания са кумулируеми и поради това става въпрос за  е д н о  осъждане по смисъла на приложимата буква „А”. Обаче с особена тежест сред увеличаващите отговорността на подс.В. обстоятелства е фактът, че и двете престъпления, за които са наложени, както и предходното са все грабежи, два от грабежите са продължавано престъпление, а един от тези два е имал крайно висока степен на тежест, при положение, че е санкциониран с шест години и осем месеца лишаване от свобода, а наказанието лишаване от свобода за първия му грабеж е било приведено в изпълнение на осн.чл.68,ал.1 от НК заради нарушен изпитателен. Като анализира смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание 12 /дванадесет/ години лишаване от свобода. Основа се на разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК, като взе предвид, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са многобройни и водят до извода, че и най-лекото, предвидено в чл.116 НК наказание – петнадесет години лишаване от свобода – ще се яви несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянията и на дееца. Според съдебното мнение определеното наказание ще е достатъчно, за да произлязат нужните поправително-превъзпитателен и принудително-възспиращ ефекти и спрямо дееца, и по отношение на останалите членове на обществото. В аспекта на гореизложените разсъждения за наказанието, които бяха съобразени с правилото по ал.2 на чл.18 от НК, не са налице основанията за приложение на чл.58, б.”а” от НК. Целящите смъртта на Г.В. деяния са останали недовършени, като днес той е на крака и не му предстоят включително възстановителни медицински манипулации. Но обществената опасност на опита към престъпление зависи не от степента на причиняване на увреждането, а от опасността от причиняване на целения резултат, а също от причините за прекратяването на поставения от дееца причинен процес. Както беше посочено по-горе, в случая тази опасност е била съвсем близка –оцеляването на жертвата е било незакономерно развитие на причинния процес, поставен от всяко от двете отделни наранявания, а причините за оцеляването са единствено медицински, респ. нежелани от дееца. Вярно е, че И.В. е имал е физическа възможност да нанесе на Г.В. още увреждания с ножа или с ръце и крака, както подчерта защитникът му, но също така е ясно, че това му поведение не се дължи на нежелание да настъпи смъртта. Ако се е разкаял и вече не е искал умъртвяването на жертвата, е имал физическата възможност да му помогне да се добере до медицинска помощ. Впрочем, дори самият И.В. не каза, че е предприел някакви действия по спасяването му.

По правилата на ЗИНЗС беше определен „строг” първоначален режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание, което на осн.чл.60,ал.1 от този закон следва да се изпълни в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. 

Считано още от 25-ти април, И.В. е бил задържан за серия грабежи, за които е привлечен по обвинение, че ги е извършил само месец преди убийството. Така че по настоящото дело няма негово задържане, което да бъде приспаднато на основание чл.59 от НК.

Описаното и анализирано по-горе вредоносно противоправно поведение на подсъдимия обуславя предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по чл.45 от ЗЗД за репариране на причинените на пострадалия негативи. Г.В. търси обезщетение само на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на увредилите телесната му неприкосновеност опити за убиването му. Болката и страданието принципно не могат да се определят в пари, но пък паричното обезщетение се явява единственият правно признат начин за овъзмездяване на причинени от деликта такива вреди. В случая паричното обезщетение може да способства за облекчаване на физическото съществуване на гражданския ищец. При определяне на размера му съдът изходи от тежестта на травмите, от които може да се съди за чисто физическите болки, изпитани при самото нараняване, и от показанията на всички очевидци, че той крещял и стенел от болки преди отнасянето му в Хирургиите, от обичайната болезненост заради наложилата се оперативна намеса в следоперативния период, а също и от принудителното понасяне на ограничения през времето на възстановяването му. Към инкриминирания период гражданският ищец е претърпял и тежка психическа травма - афект, каза вещото лице д-р Т.. Не се опровергават твърденията на Г.В., че и понастоящем изпитва болки при по-голям обем движения и че се бори с психическите последици от преживяното – остатъчно чувство за страх, по-висока от обичайната тревожност, фрустрация вследствие на съзнанието, че някой е посегнал на живота му и че този някой е бил в продължение на години един от най-близките му. Неминуемо при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид и поведението и действията на самия пострадал. Г.В. с нищо не е допринесъл за осъществената спрямо него агресия. Поведението му преди инкриминираните опити не е предизвикало нито отбранителна реакция, нито афект у извършителя. И.В. е действал с ясно очертан пряк умисъл за смъртта му, породен от гняв заради ситуация, която не може да се окачестви като тежка обида/клевета и въобще като каквото и да е противозаконно действие от страна на Г. спрямо него. С оглед на всички тези факти съдът прие, че реалните му болки и страдания – физически и психически – които е търпял и към момента на деянието, и впоследствие до настоящия момент ще намерят справедливо репариране чрез сумата от 25 000 лева. Така че гражданската му претенция беше уважена в този размер и беше отхвърлена като неоснователна за разликата до търсените тридесет хиляди лева. Подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1000 лева, представляващи четири процента от уважената част от гражданския иск.

Беше осъден да заплати и останалите, направени по делото разноски – пътни разноски на свидетели и разходи за възнаграждения на вещи лица – в общ размер на 1958.40 лв., също по сметка на ВСС.

Съдът реши веществените доказателства облекло и дребни лични вещи да бъдат върнати на притежателите им, а веществените доказателства проба от кръв /представляваща марлен тампон/, капачка от алкохол с остатъци от амфетамин и инжекции, намерени в борсетката на Г.В., да бъдат унищожени като вещи без стойност след влизането на присъдата в сила.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                            ЧЛЕН СЪДИЯ :