Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
260104 11.11.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.10.
2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1131 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Г.И.Ж., чрез особения му представител адв.С. против Решение №443/19.03.2020г.
по гр.д. № 395/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, с
което се признава за установено по отношение на Г.И.Ж., че дължи на „Е."
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 134.88
лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от 12.05.2016 г. до
11.07.2016 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски номер ***,
отнасяща се за обект на потребление: с. ***, с ИТН ***, с 25.20 лева
обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г. и законна
лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението и моли същото да бъде отменено в
обжалваната част, като бъдат отхвърлени предявените искове.
Въззиваемото
дружество е депозирало писмен отговор, в който изразяват становище за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение и неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се постанови
решение, с което да се потвърди обжалваното решение.
Съдът
като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирана страна в процеса срещу неизгодно като резултат за нея решение.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Предявените
по делото искове са с квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, като предметът им е установяване дължимостта от страна на
ответника на стойността на доставена в негов обект ел. енергия, както и на
обезщетение за забавено плащане на задължението.
Във
въззивната жалба се прави възражение, че не е доказано, че ответникът е
потребител на ел. енергия за обект с ИТН *** и че през исковия
период е обитавал въпросния обект. Посочва се също, че ищецът дори не е конкретизирал
в достатъчна степен адреса на този обект. Освен това, ищецът не доказал начинът
и методиката на изчисляване на дължимата ел.енергия, нито дали правилно същата
е била отчетена и остойностена. Възразява и че представените в подкрепа на иска
доказателства са изцяло изходящи от ищеца, поради което и не могат да послужат
за доказване основателността на исковата претенция.
Въззивният
съд намира, че действително, по делото липсват доказателства на какво основание
е открита партида на името на ответника, както и за какъв точно обект. За да
възникне твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по продажба на ел.
енергия, следва или между страните да е сключен нарочен договор с такъв
предмет, или ответникът да е собственик на обект, който са снабдява с ел.
енергия от ищцовото дружество, при което, такова правоотношение да възникне по
силата на чл.98а от Закона за енергетиката и публикуваните ОУ на ищеца. По
делото обаче не са представени доказателства ответникът да е собственик на на
обекта, който е с ИТН ***, както и на какво основание и от кога всъщност
ответникът е заведен при ищцовото дружество като абонат и титуляр на партида за
въпросния обект, напр. документ за собственост, за учредени ограничени вещни
права, договор за наем, заявление за присъединяване към електропреносната
мрежа, заявление за смяна на партида и др.
В тази
връзка, според чл.6, ал.4, т.3 от ОУ на ищеца, при сключване на Индивидуален
договор, Клиентът следва да представи на ЕВН ЕС-ДПИ идентифицираща информация и
документи, легитимиращи заявителя като Клиент по смисъла на настоящите Общи
условия, в това число документ за собственост / документ удостоверяващ учредено
вещно право на ползване върху имота, разрешение за ползване за новоприсъединен
обект или за обект с променено предназначение, договор за наем заедно с
нотариално заверена декларация за съгласие от собственика по чл. 6, ал. 1,
пълномощно в посочените в настоящите Общи условия случаи, както и други
официални документи, удостоверяващи правото на собственост на заявителя (удостоверения
за наследници, постановления на съдебни изпълнители за възлагане на недвижим
имот, протокол от заседание на общо събрание за общите части на сградите в
режим на етажна собственост, съдебни решения и др.) или основанието, на което
заявителят владее или държи обекта.
Съгласно
ал.8 от същия член, в случай че Клиентът не е собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху обекта, а наемател или ползва обекта на друго правно
основание, той се задължава да представи писмена декларация, с която собственикът,
съответно носителят на вещното право на ползване дава съгласието си Клиентът да
подпише Индивидуален договор по реда на чл. 6, ал. 2 от настоящите Общи условия
и поема солидарна отговорност за всички задължения на Клиента по тези Общи
условия.
Според
чл.2 от ОУ на ищеца, клиент е всяко лице, което отговаря на изискванията за
активиране на Доставка от последна инстанция и ползва електроразпределителната
мрежа посредством обект/и и/или приемници на електрическа енергия,
присъединен/и към електроразпределителната мрежа на съответния оператор на тази
мрежа, титуляр на лицензия за Разпределение на електрическа енергия за
територията, посочена в чл. 2, ал. 3 от тези Общи условия.
Видно
е, че с оглед горецитираните разпоредби, за да е клиент на ищеца, ответникът
следва да отговаря на условията за такъв. Но както се посочи по-горе, по делото
няма доказателства, обуславящи извод, че ответникът е страна по договор за
доставка на ел. енергия с ищеца и че има качеството на негови клиент и
потребител на ел. енергия за обект с ИТН ***, находящ се в с.***. Доказването
на тези факти е било в тежест на ищеца, тъй като той черпи правата си именно от
тези твърдения. Ето защо, в случая, е без значение, дали в обекта с посочения
ИТН през процесния период е доставяне ел енергия, в какво количество и на каква
стойност, след като не се установява ответникът да е в договорни отношения с
ищеца за доставка на ел. енергия за посочения обект. Не може да се приеме за
доказателство в тази насока осчетоводяването от страна на ищеца на процесните
задължения на ответника, а още повече, безкритично да се счита, че тези
счетоводни записвания са редовни, без да е налице нито едно доказателство за
основанието, на което е разкрита партида и клиентския номер за ответника. В
тази връзка, съвсем не е без значение в какво качество ответникът е станал
клиент на ищцовото дружество, на който въпрос, нито ищеца, нито първоинстанционния
съд е дал обоснован отговор.
Предвид
горното, съдът намира, че предявените от „Е." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, искове за признаване за установено, че Г.И.Ж.,
ЕГН:********** му дължи сумата от 134.88 лева за главница от неплатени цени на
доставена в периода от 12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. електрическа енергия по
партидата му с клиентски номер ***, отнасяща се за обект на потребление: с. ***,
с ИТН ***, с 25.20 лева обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до
13.06.2018 г. и законна лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането
й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по
описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд, се явяват недоказани и поради
това, като неоснователни, следва да се отхвърлят. Тай като първоинстанционния
съд е стигнал до противоположен извод, решението му в обжалваната част, с която
се признава за установено по отношение на Г.И.Ж., че дължи на „Е." ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 134.88 лева за
главница от неплатени цени на доставена в периода от 12.05.2016 г. до
11.07.2016 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски номер ***,
отнасяща се за обект на потребление: с. ***, с ИТН ***, с 25.20 лева
обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г. и законна
лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд и се осъжда Г.И.Ж. с п.с., да заплати на „Е.” ЕАД с
п.а., сумата от 843.26 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 74.85
лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, ще бъде отменено и исковете за установяване
дължимостта на посочените суми ще бъдат отхвърлени.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №443/19.03.2020г. по гр.д. № 395/2019г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, в частта му, с което се признава за установено по отношение на Г.И.Ж.,
че дължи на „Е." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 134.88 лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от
12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски
номер ***, отнасяща се за обект на потребление: с. ***, с ИТН ***, с 25.20 лева
обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г. и законна
лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд и се осъжда Г.И.Ж. с п.с., да заплати на „Е.” ЕАД с
п.а., сумата от 843.26 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 74.85
лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, искове за признаване за установено, че Г.И.Ж., ЕГН:********** му дължи
сумата от 134.88 лева за главница от неплатени цени на доставена в периода от
12.05.2016 г. до 11.07.2016 г. електрическа енергия по партидата му с клиентски
номер ***, отнасяща се за обект на потребление: с. ***, с ИТН ***, с 25.20 лева
обезщетение за забавено плащане от 26.07.2016 г. до 13.06.2018 г. и законна
лихва върху главницата от 14.06.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на
които парични задължения е издадена заповед № 1696/14.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3102 по описа за 2018 г. на
Старозагорския районен съд.
Решението е окончателно. В необжалваната му
част, решението е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.