РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Бургас, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100501041 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на ВиК ЕАД-Бургас -ищец
по гр.д. № 974 /2024 год. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 831/14.04.2025 год. ,с което са отхвърлени исковете на въззивника за
приемане за установено по отношение на ответната Община – Бургас ,че
последната му дължи сумите 517 93лв. – главница за потребителски ВиК
услуги по фактури ,издадени през периода 25-05.2021 г.-25.10.2023 г. с отчетен
период 31.03.2021 г-25.09.2023 г- за обект на потребление –в гр. *** кв. ***
ул. *** № **/ с аб.№ 945854,с титуляр на партидата Н. Я. Х. / и 62,25 лв. –
обезщетение за забава за периода 24.06.21г-07.12.23г.;124,29 лв.-главница за
потребени ВиК услуги по фактури ,издадени през периода25.05.21г-25.01.22 г.
,с отчетен период 27.03 27.12.2021 г. за обект на потребление в гр. *** кв. ***
ул. *** № **/аб.№ 945948 с титуляр на партидата-н-ци на Е.В.М. и 31,22 лв. –
обезщетение за забава за периода 24.06.21г.-07.12.2023г. ;124,29 лв.-главница
за потребени ВиК услуги по фактури , издадени през периода 25-05.21г.-
25.01.2022 г. с отчетен период 26.03-30.12.2021 г.,за обект на потребление ***
1
кв. *** ул. *** ** / аб. № 944490 , с титуляр на партидата Ф. Ж. С./ и 30,66 лв.
– обезщетение за забава за периода 24.06.21г-07.12.23 г. ,както и законна лихва
за забава върху трите главници ,начиная от 13.12.2023 г. до окончателното
изплащане,които вземания са предмет на заповед от 14.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ,издадена по ч.гр.д. №
7557/2023 г. по описа на БРС
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
необосновано и неправилно,издадено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ..
На първо място се сочи ,че съдът е приложил неправилно материалния
закон ,като не се споделят съображенията му относно правното значение
,което е придал на факта на откриване на партиди на процесните имоти ,както
и с приложното поле на Наредба № 9/14.09.1994 г за ползване на ВиК
системите Материално-правната легитимация на ответната Община няма
отношение към факта на откриване на абонатната партида при водния
оператор ,а в категорично установеното право на собственост върху
процесните парцели ,обективирано в съдържанието на приложените актове за
общинска собственост .В нито един от нормативните актове не се придава
такова правно значение на факта на откриване на партида ,каквито изводи е
обосновал в съда в мотивите към обжалваното решение.Откриването на
партида се свързва със счетоводно –отчетническа функция,служейки основно
за създаване на контакт и връзка между поставения н конкретен водоснабден
имот измервателен уред и лицето ,което отговара за заплащане на доставените
ВиК услуги .Условията ,които придават качеството н потребител на ВиК
услуги на конкретно физическо лице /или юридическо / безспорно са свързани
с факта на притежание на правото на собственост или друго вещно право
върху водоснабдения имот/цитирана е съдебна практика/
В хода на производството не са събрани доказателства ,опровергаващи
законовата презумция на чл. 91 ЗС /че собственикът на земята е и собственик
на постройките върху нея /,като се е установи ,чепрез процесния период
именно Общината е собственик на водоснабдените имоти .С новата Наредба
4/2004 гза условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на ВиК системи /с която е отменена старата Наредба № 9 /собствениците и
лицата ,които притежават вещни права върху конкретни имоти са приети за
2
единствен и достатъчен критерий да придадат качеството „потребител на ВиК
услуга“на физическо или юридическо лице .Тази логика е възприета и от
закононодателя -§1ал.1 т.2 от ДР на ЗРВКУ,приет през 2005 г
От приетата по делото СТЕ се е установило ,че в процесните имоти е
доставяна вода в количества и по ред,съорзано посочения в представените
извлечения от електронните карнети на абонатите ,която услуга не е била
заплатена.Предвид факта на осъществени доставки на питейна вода именно
през този период ,през който правилата на Наредба № 9/1994 г. са загубили
своето действие ,в сила са били нормите на приетата през 2004 г. Наредба №
4,при което именно собственикът на поземлените имоти като титуляр на
вещното право се явява страна по облигационното правоотношение със
съответния доставчик на ВиК услугата .Не е установено по делото ответната
Община да е уведомила оператора за извършено отчуждаване на построения
върху имотите й обект ,въз основа на което да се приеме ,че извършеното
върху имотите строителство –предмет на водоползване ,е в полза на трето
лице –потребител на ВиК услуга /съгл. чл. 61 ал. 1 от ОУ на ВиК оператора
,действащ към пероида на осъществените доставки , пр промяна на
собствеността навият или предишният собственик са длъжни да подадат до
вИК оператора в 30 –дневен срок от датата на проманата заявление по образец
за закриване ,промяна или откриване на партида ,като представят и документ
за придобиването или прекратяването на правото на собственост.Затова не се
поддържа тезата на първоинстанционния съд ,че за възникването на
облигационното правоотношение правнорелевантен е моментът на откриване
на партидата и след като партидата била открита преди 2000 г. ,то действаща
била Наредба № 9/1994 г.,която пък изисква писмена форма за ключване на
договор за доставка на ВиК услуги между оператора и потребителя-
юридическо лице ..След отманата на Наредба № 9 не е необходимо сключване
на писмен договор и за всички последващи доставки ,за които липсва писмен
договор ,следва да намерат приложение новите правила –а именно ,че е
достатъчно да се установят собствениците и лицата ,които притежават вещни
права върху конкретни имоти ,за да се презюмира наличието на облигационна
връзка между тях и ВиК опараторите .Тези критерии са единствени и
достатъчни да придадат качеството на „потребител на ВиК услуги“ на
физическото или юридическото лице.И тъй като липсват данни за друг
,различен от ответника , носител на някакви вещни права върху изградените
3
върху имотите постройки ,то претенцията на оператора е насочена върху
собственика на поземления имот ,тъй като това е лицето ,което при липса на
други вписани в имотния регистър лица,е единствен носител на вещни права в
имота ,включително и на постройките върху него.Именно Общината се е
поставила в ситуация в имотите да бъде изразходено количество вода ,поради
това,че е позволила изграждането на постройки без да са уредени
взаимоотношенията с лицата , изградили незаконни постройки .ВиК
добросъвество е изпълнило задължението си да достави вода до процесните
имоти /доколкото водата за питейно- битови нужди е основна жизнена
потребност –чл.3 ЗРВКУ/,а Общината се опитва да избегне заплащането на
тези услуги,осъществени в обществен интерес.
Затова се счита изводите на първоинстанционния съдза
незаконосъобразни ,доколкото последният не е приложил действащата правна
уредба .Невеждат се доводи и за допуснати съдопроизводствени нарушения
.Неправилно е прието ,че Общината не е страна по процесното облигационно
правоотношение ,въпреки презумцията на чл. 92от ЗС ,като оборването й е в
тежест на този ,който твърди друго – в случая Общината.Такова доказване не
е извършено по делото ,а съдът е достигнал до неправилен извод ,че „ищецът е
възприел като свои абонати длъжниците – физически лица –третите лица
помагачи ,на чието име е открил партида за всеки от водоснабдените имоти и
срещу които длъжници е издавал фактури за потребени услуги „./цитирана е
подсробно съдебна практика на ВКС и БОС/.Затова именно се счита ,че като
не е спазил правилата за разпределяне на доказателствената тежест и като е
приел за доказани факти ,които не са установени по делото и не са доказани от
страна ,която се ползва от тях ,съдът е постановил решението си и при
процесуални нарушения
Моли се за отмяна на решението и се постанови ново ,с което се
уважат предявените искове .Не се сочат нови доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба
въззиваемата Община я оспорват ,като счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Счита
4
,че доводите на въззивника били взаимно изключващи се и
противоречиви .Ищецът изцяло изключвал приложимата нормативна
урудба по предоставянето на ВиК услуги,не сочи кои точно норми са
приложими и съответно кои точно предписания не са спазени от
ответната Община.Не сочи от кой точно момент счита ответника за
свой потребител-за нов или стар потребител Ако се счита ,че това е
станало от момента на придобиването на имотите ,то те са придобити
въз основа на закона ,удостоверено от актовете на общинска
собственост ,които път са издадени през 2004 г.Затова правилно е
прието от съда ,че в случая следва да се приложи Наедба № 9/1994 г. и
следва да е налице сключен писмен договор между страните ,за да има
облигационно правоотношение между тях.Ако считаше ,че
предоставя услуги по новите правила , ищецът е следвало да открие
партиди на Общината ,като не е представено изрично съгласие на
собственика по чл. 2 ал. 3 от ОУ на ВиК.Затова ответникът-въззиваем
продължава да твърди ,че следва да има сключен договор за предоставянето
на ВиК услуги –както преди ,така и след 2004 г.,за да възникне валидно
правоотношение /като се цитиран нормативнинорми от различни нормативни
актове / и че не може да предоставя услуги на трети лица без изрично съгласие
на собственика ответника,освен това ответникът никога не е издавал фактура
по надлежния законов ред на юридическото лице-Община Бургас .Сочи се ,че
ищецът не е доказал предоставянето на ВиК услуги в дворните места в
кв.Победа Установено е по делото ,че ищецът не е търсил съдействие от
ответната Община .Цитирана е също съдебна практика на БОС .
Моли се за потвърждаване изцяло на решението.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да
бъде разгледана по същество.
Предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл. 288 ТЗ вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
,като се е претендирало от ищцовото дружество установяване по отношение
на ответника ,че съществува вземането на ищеца на сумите :517 93лв. –
главница за потребителски ВиК услуги по фактури ,издадени през периода 25-
5
05.2021 г.-25.10.2023 г. с отчетен период 31.03.2021 г-25.09.2023 г- за обект на
потребление –в гр. *** кв. *** ул. *** № **/ с аб.№ 945854,с титуляр на
партидата Н. Я. Х. / и 62,25 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г-
07.12.23г.;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури ,издадени
през периода25.05.21г-25.01.22 г. ,с отчетен период 27.03 27.12.2021 г. за обект
на потребление в гр. *** кв. *** ул. *** № **/аб.№ 945948 с титуляр на
партидата-н-ци на Е.В.М. и 31,22 лв. – обезщетение за забава за периода
24.06.21г.-07.12.2023г. ;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по
фактури , издадени през периода 25-05.21г.- 25.01.2022 г. с отчетен период
26.03-30.12.2021 г.,за обект на потребление *** кв. *** ул. *** ** / аб. №
944490 , с титуляр на партидата Ф. Ж. С./ и 30,66 лв. – обезщетение за забава
за периода 24.06.21г-07.12.23 г. ,както и законна лихва за забава върху трите
главници ,начиная от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане,които
вземания са предмет на заповед от 14.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 7557/2023 г. по описа на
БРС. Твърдяло се е от ищеца ,че съществува валидно
облигационно отношение ,по силата на което ответникът е потребител на
ВиК услуги –за три обекта с посочени абонатни номера 945854-с адрес – кв.
*** ул. *** № **, кв. *** ул. *** № ** -аб.№ 945948 и аб. № 94449 ,с адрес –
*** кв. *** ул. *** № ** ,като за всеки абонатен номер е разкрита партида на
физическото лице /третите лица –помагачи/,.Издадените фактури за
предоставени ВиК услуги в процесните периоди са останали неизплатени на
падежа-в 30-дневен срок от датата на издаването ,поради което се претендира
установяване на вземането .Сочи се ,че консумираното количество вода е
отчетено по електронен път.
По делото е прието заключение по техническа експертиза, неоспорено
от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице
сочи, че към трите дворни места с жилищни сгради в тях има изградени
водопроводни отклонения, без монтирани водомери в тях към настоящия
момент; водоснабдяването и откриването на трите партиди при ищеца-ЕАД е
извършено преди 2000 год., но без други данни за това – липсват запазени
документи; липсват данни ответната община да е поискала предоставяне на
услуги В и К в поземлените имоти по трите партиди.
За да постанови обжалваният резултат първоинстанционният съд е счел,
че към момента на откриване на партида на третите лица-помагачи, което е
6
станало през 2000 г., в действащите нормативни актове към този момент –
Наредба № 9/14.09.1994 г., за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, се предвижда наличие на сключен двустранен
договор между въззивника и Община Бургас, което е наложило да се приеме,
че липсва облигационна връзка между страните, установяваща задължение на
общината да заплати претендираната сума Затова исковите претенции са
отхвърлени изцяло .
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционният съд решение за неправилно, което налага отмяна на
обжалваният съдебен акт.
По делото е безспорно, че земята върху която са разположени
водоснабдените имоти е частна общинска собственост. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, включително и изслушаната
съдебнотехническа експертиза, се установява, че процесните имоти в кв.
Победа се обитават от третите лица помагачи,като и към трите дворни места
с жилищни сгради има изградени водопроводни отклонения,като е
предоставена услуга по три абонатни номера ,а експертът е установил, че
липсва водомер който да отчита партида със съответния номер. Направените
от първоинстанционният съд разсъждения, досежно момента на откриване на
партидата на третите лица помагачи са правилни, тъй като към този момент е
действала нормативна уредба, изискваща сключване на договор със
собственика на земята, респективно с лицето, на което е учредено право на
строеж. Същевременно обаче, с оглед настъпилите нормативни изменения в
Наредба № 4/14.09.2004 г., следва да се вземе предвид, че фикцията на чл.9а
от Наредбата, според която потребители на В и К услуги са само титулярите
на вещни права, е от значение за правилното решаване на делото. По
отношение на ползването на В и К услуги собственикът е този който отговаря
за неплатени задължения. Това обстоятелство произтича както от
разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, така и от наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно тях,
потребители на такива услуги са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В
7
и К слуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти в етажна собственост.
В контекста на основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да
има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност
/чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за
водоснабдителните и канализационните услуги/, разпоредбата на чл. 84 ЗУТ
предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и
канализационни мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и
канализационни инсталации на всички имоти в териториалния обхват на
мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл. 125а от Закона за
водите, т. е. съобразяване на забраната за включване на нови потребители,
заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите, когато
канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването
на отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са
публична общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от същия закон
стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и
съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като
съгласно правилото на ал. 2 в границите на една обособена територия тези
дейности поначало могат да се извършват само от един ВиК оператор чрез
възлагане по реда на този закон и на Закона за концесиите. Като се има
предвид така установената нормативна рамка на отношенията, свързани с
доставката и отвеждането на вода за битови нужди, следва да се приеме, че
свързването на имотите с водоснабдителни и канализационни мрежи и
съоръжения и поддържането на същите по начин, който да осигури
потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от
съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните
територии, и именно в тази връзка § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги предвижда, че "потребители" по смисъла на този
закон са юридическите и физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, вкл. собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост, както и предприятия ползващи
8
вода от водоснабдителни мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващия на други потребители след съответната обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация непредназначена за питейни
нужди.които по силата на чл. 1, ал. 2 от закона имат право на услугите по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, както и отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води
от имотите им.
В тази връзка не може да има спор ,че именно собственикът или
носителят на вещното право по силата на закона се явява страна по
облигационната връзка със съответния доставчик на ВиК услуги .При това
наемателят например не е ползвател ,собственик ,нито носител на вещно
право върху имота ,нито на право на ползване на същия ,за да се приеме ,че
попада в категорията „потребител на ВиК услуги „ по смисъла на закона
.Наемателят е единствено държател на имота не се явява страна в
облигационната връзка между собственика и ВиК оператора .Съгласно чл. 8,
ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) наемателят на водоснабдяван имот може да
заплаща ВиК услуги от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на наредбата и на договора. Когато наемателят не спазва
задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е
наемодателят. Другояче казано, според наредбата, при неспазване на
задълженията на наемателя за заплащане на предоставяни му ВиК услуги,
отговорен за тях е наемодателят. Съгласието на собственика на имота да бъде
освободен от част от задълженията си, като потребител и партидата бъде
открита на името на неговия наемател , не го освобождава от задължението за
заплащане на предоставената в имота му услуга солидарно с наемателя.С още
по-голяма сила това се отнася до лицето ,построило незаконна постройка /без
никакви строителни книжа и разрешения за строеж /върху чужд имот .
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за
получаване на услугата В и К, наричани за краткост "общи условия", се
9
определят правата и задълженията на оператора и на потребителите.Както
правилно е посочено от районния съд ,в ОУ на ответника за предоставянето на
ВиК услуги също е предвидено /чл.2 / ,че потребител е съответният
собственик или ползвател .Само като изключение е предвидено ,че
потребител може да бъде физическо лице ,ползващо ВиК услуги в жилище ,на
което е наемател ,ако обаче собственикът на имота е подал декларация пред
ВиК оператора ,че услугите ще се ползват за битови нужди ,с изразено
съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на
дължимите суми,като в тези случаи операторът води партидата на
собственика на имота и на наемателя,който заплаща дължимите суми за ВиК
услуги ,начислени след сключване на договора за наем. При изрична
императивна уредба ,фиксираща кръгът на лицата – потребители на ВиК
услуги ,несъстоятелни са доводите липса на възникнала облигационна
връзка.Облигационното отношение е възникнало между Община Бургас и
ВиК ЕООД
Съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
конкретния случай е безспорно, че разпоредбата установява оборима
презумпция, която от своя страна е и правно основание за придобиване
правото на собственост по отношение на построеното. В процесните парцели
са налице постройки, които са построени без спазване на съответните
строителни правила и норми. Когато строежът е извършен от трето лице,
правото на собственост по отношение на построеното се предполага да е на
собственика на терена. Оборването на презумпцията е в тежест на този, който
твърди, че собствеността по отношение на постройката е възникнала в
патримониума на друго лице, а не на това, което е собственик на терена. В
този смисъл Община Бургас не е опровергала презумпцията на чл.92 от ЗС и
макар да не е ясно кой е построил тези постройки , следва да се приеме, че
Община Бургас е собственик на изградените в нейните имоти сгради. При
това положение именно Община Бургас следва да отговаря за задълженията
към „В и К“ Бургас.
Това налага отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по
силата на което Община Бургас следва да заплати претендираните суми на „В
и К“ ЕАД, включващи главница, изтекли лихви, законна лихва върху
10
главницата
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 831 от 14.04.2025 г., постановено по гр.дело №
974/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.79 и 86 от ЗЗД, че Община Бургас, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 126, представлявана от
кмета Димитър Николов, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК: *********, следните суми: 517 93лв. – главница
за потребителски ВиК услуги по фактури ,издадени през периода 25-05.2021
г.-25.10.2023 г. с отчетен период 31.03.2021 г-25.09.2023 г- за обект на
потребление –в гр. *** кв. *** ул. *** № **/ с аб.№ 945854,с титуляр на
партидата Н. Я. Х. / и 62,25 лв. – обезщетение за забава за периода 24.06.21г-
07.12.23г.;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по фактури ,издадени
през периода25.05.21г-25.01.22 г. ,с отчетен период 27.03 27.12.2021 г. за обект
на потребление в гр. *** кв. *** ул. *** № **/аб.№ 945948 с титуляр на
партидата-н-ци на Е.В.М. и 31,22 лв. – обезщетение за забава за периода
24.06.21г.-07.12.2023г. ;124,29 лв.-главница за потребени ВиК услуги по
фактури , издадени през периода 25-05.21г.- 25.01.2022 г. с отчетен период
26.03-30.12.2021 г.,за обект на потребление *** кв. *** ул. *** ** / аб. №
944490 , с титуляр на партидата Ф. Ж. С./ и 30,66 лв. – обезщетение за забава
за периода 24.06.21г-07.12.23 г. ,както и законна лихва за забава върху трите
главници ,начиная от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане,които
вземания са предмет на заповед от 14.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК ,издадена по ч.гр.д. № 7557/2023 г. по описа на
БРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на тритите лица-помагачи
на Община –Бургас - Н. Я. Х. , ЕГН ********** от гр. *** ув. *** ул. *** №
11
**;Ф. Ж. С. , ЕГН ********** от гр. *** кв. *** ул. *** № ** ,В. Ю. Т. , ЕГН
**********-кв. *** ул. *** № * еи М. Ю. М. ,ЕГН ********** от гр. *** ул.
*** № **
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12