Решение по дело №55409/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5173
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20211110155409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5173
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110155409 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховането
( КЗ ) от [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от Й. Ц. и Р. Б.,против [фирма], ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от К. Ч. и Б. В.,с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 382,53 лева
неиздължен остатък от застрахователно обезщетение.
В исковата молба се твърди,че на 27.10.2020 г. на паркинг в [мол]
водачът на лек автомобил [марка] с рег.№ [рег. номер] причинява
настъпването на вреди за лек автомобил [марка] с рег. № [рег. номер] като
произшествието е настъпило при самоход на автомобила [марка],при което е
ударен спрелия пред него автомобил [марка]. Исковата претенция се основава
на твърдения,че ищецът е застраховател по застраховка каско за автомобил
[марка],образувал е преписка по щета и е изплатил обезщетение в размер от
3712,21 лева,както и разходи за заместващ автомобил в размер от 382,53
лева,защото според общите условия на ищеца се покриват и разходите за
заместващ автомобил. Ищецът твърди,че ответникът отговаря за обезвреда
като застраховател по застраховка гражданска отговорност на автомобил
[марка]. Сочи се,че е реализирано частично плащане,но е останала
неиздължена паричната сума от 382,53 лева,за която е предявена исковата
претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявения иск.
Ответникът [фирма] в депозирания писмен отговор изразява становище
за допустимост,но неоснователност на исковата претенция. Ответникът не
отрича,че е застраховател по застраховка гражданска отговорност на
автомобил [марка],както и не оспорва,че ищецът е застраховател по
застраховка каско за автомобил [марка],но счита,че с изплащането на сумата
от 3712,21 лева е възстановил стойността на щетите като излага
1
съображения,че не отговаря за възстановяване на сумата от 382,53 лева за
заместващ автомобил. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Видно от застрахователна полица № 00500100361448,издадена от
[фирма],валидна за периода 28.05.2020 г. до 28.05.2021 г.,автомобил [марка] е
застрахован по застраховка пълно каско.
Представени са общи условия на [фирма] за застраховка „каско на
МПС“.
Установява се,че автомобил [марка] с рег. № [рег. номер] е собственост
на Е. Й. Л..
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 27.10.2020
г.,съгласно който на бариерата при влизане в търговския център автомобил
[марка] с рег. № [рег. номер] на самоход удря спрелия автомобил [марка] с
рег.№ [рег. номер].
По делото е представено възлагателно писмо за заместващ
автомобил,подписано от Е. Л. и [фирма].
Видно от възлагателно писмо,подписано от [фирма],ремонт на
автомобил [марка] се възлага на [фирма],а след извършване на ремонта
автомобилът е приет от собственика Е. Л. без забележки.
С регресна покана,изпратена от [фирма] на 17.12.2020 г. и получена в
[фирма] на 21.12.2020 г.,[фирма] претендира от [фирма] сумата от 4094,74
лева.
С определение на съда е прието като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че [фирма] е застраховател по
застраховка каско за автомобил [марка] с рег.№ [рег. номер],[фирма] е
застраховател по застраховка гражданска отговорност на автомобил [марка] с
рег. № [рег. номер] и [фирма] е изплатило на [фирма] сумата от 3712,21 лева.
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза се
установява,че вероятният механизъм на настъпване на ПТП е при движение
на автомобила [марка] на заден ход,когато водачът слиза от автомобила,за да
вземе билет за паркинг,при което този втомобил удря в предната част
автомобил [марка],спрял зад него,описаните щети се намират в причинна
връзка с настъпилото ПТП,стойността на щетите по средни пазарни цени
възлиза на 3695,41 лева,а ако бъде прибавена и стойност за заместващ
автомобил общата стойност възлиза на 4077,93 лева,средно пазарната наемна
цена за заместващ автомобил би била за период от 13 дни 508,56 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ е обусловено от
провеждането на доказване,че съществува застрахователно правоотношение
по договор за застраховка каско,от настъпило застрахователно събитие,от
възникване на вреди,които са пряка и непосредствена последица от
събитието,от доказване факта на изплащане на обезщетението,от
2
установяване,че вредите са настъпили вследствие действия или бездействия
на водач,чиято гражданска отговорност е застраховал ответникът. С този иск
застрахователят по застраховка каско реализира регресното си вземане
спрямо застрахователя по застраховка гражданска отговорност.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че
ищецът е застраховател по застраховка каско. Договорът за застраховка каско
поражда задължение за застрахователя да осигури обезвреда за възникналите
върху автомобила щети. Това означава,че с настъпването на застрахователно
събитие задължението за осигуряване на застрахователно покритие се
преобразува в задължение да бъде определено и изплатено застрахователно
обезщетение. Пътнотранспортното произшествие представлява покрит
застрахователен риск,т.е. настъпването на ПТП е застрахователно събитие.
Съдът счита,че е доказано,че вредите върху автомобил [марка] са настъпили
вследствие на настъпилото ПТП,в която насока са двустранния протокол за
ПТП,както и заключението по съдебно-автотехническата експертиза,според
което вредите могат да бъдат получени при описания механизъм на ПТП. С
оглед обстоятелството,че произшествието е настъпило,когато автомобил
[марка] е потеглил на заден ход при слизане на водача,за да получи пропуск
за паркинга,съдът счита,че ответното дружество е пасивно легитимирано да
отговаря за възникналите вследствие на произшествието вреди. Следва да
бъде отчетено,че ответникът не отрича,че вина за настъпването на
произшествието има водачът,чиято гражданска отговорност е застраховал,в
която насока с определение на съда е отделено като безспорно,че ответникът е
възстановил на ищеца сумата от 3712,21 лева. По същество спорът между
страните е концентриран относно обстоятелството дали ответникът отговаря
за възстановяване на сумата от 382,53 лева за заместващ автомобил.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция в частта за сумата от
382,53 лева подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.386,ал.2 от КЗ
предвижда,че застрахователят по имуществена застраховка отговаря за
действителните вреди към датата на събитието,а отговорността на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност се разпростира до
преките и непосредствени вреди,настъпили за трети лица вследствие на
причиненото застрахователно събитие. Цитираните разпоредби,както и
разпоредбата на чл.411 от КЗ,според която застрахователят по каско има
вземане спрямо застрахователя по застраховка гражданска отговорност до
размера на застрахователното обезщетение и обичайните
разноски,обосновават извода,че искът,предявен за сумата от 382,53 лева
подлежи на отхвърляне. Изводът за неоснователност на иска не се променя и
при съобразяване общите условия на ищцовото дружество,които
регламентират правата и задълженията за страните по договора за
застраховка каско. Съгласно чл.5 от общите условия на дружеството ищец за
покрити по застрахователния договор рискове се считат рисковете,които са
изрично посочени в него,а в конкретния случай според представената
застрахователна полица уговореното покритие е по клауза пълно каско,а
отчитайки покритието,което клауза „пълно каско“ осигурява,страните по
договора за застраховка каско не са включили уговорка за покритие на
имуществени вреди,произтичащи от ползване на друг автомобил. Предвид
обстоятелството,че отговорността по застрахователния договор съгласно чл.5
от общите условия включва изрично посочените застрахователни рискове,а в
3
рисковете не е включено покритие за ползване на заместващ
автомобил,сумата от 382,53 лева,представляваща стойност,заплатена за
заместващ автомобил,не подлежи на възстановяване от страна на
застрахователя по договора за застраховка гражданска отговорност,т.е. искът
е недоказан по основание и подлежи на отхвърляне. В подкрепа на
разбирането,че за застрахователя не възниква задължение да осигурява
заместващ автомобил,респективно ако е осигурил заместващ
автомобил,стойността за заместващия автомобил не се включва в
застрахователното обезщетение са и клаузите на чл.17 до чл.19 от общите
условия,уреждащи правата и задълженията на страните по договора като
задължение да бъде осиурен заместващ автомобил липсва. Размерът на
застрахователното обезщетение застрахователят по застраховка каско е
длъжен да определи при съобразяване стойността на увреденото имущество
като след изплащане на обезщетението застрахователят встъпва в правата на
застрахования – чл.29 от общите условия. Цитираните клаузи от общите
условия на дружеството доставчик също позволяват да бъде възприето,че
договорът за застраховка каско не включва покритие за сума за заместващ
автомобил и поради тази причина липсва основание паричната сума,заплатена
за заместващ автомобил да бъде възложена в тежест на ответника като
застраховател по застраховка гражданска отговорност. Както беше
посочено,съгласно чл.386,ал.2 от КЗ отговорността на застрахователя е в
рамките на действителните вреди към датата на застрахователното
събитие,докато сумите за заместващ автомобил представляват разходи,които
възникват след събитието. Следва да бъде отчетено,че възлагателно писмо
относно предоставяне на заместващ автомобил е подписано от собственика на
автомобила и от [фирма] при предаване на автомобила на автосервиз за
ремонт,при което съдът приема,че постигнатото съглашение между
застраховател и застрахован да бъде осигурено ползването на заместващ
автомобил представлява уговорка между сключилите договора страни,но не
може да породи задължения за трети лица,каквото е застрахователят по
договора за застраховка гражданска отговорност. С оглед това,че
отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност
спрямо застрахователя по застраховка каско е в рамките на застрахователното
обезщетение,а същевременно обезщетението се отнася до възникналите за
застрахования автомобил щети,съдът приема,че липсва законово основание за
разширяване обхвата на отговорността на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност въз основа на договорености,постигнати между
застрахователя по застраховка каско и собственика на увредената вещ след
като е възникнало застрахователното събитие. Развитите съображения
мотивираха съда да приеме,че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и при съобразяване,че ответникът претендира
присъждането на разноски съдът приема,че следва да бъдат присъдени такива
в размер от 180 лева – депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.411 от КЗ,предявен от
[фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от Й. Ц. и Р. Б.,против [фирма], ЕИК [ЕИК],със
седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от К. Ч. и Б. В., за
осъждане на ответника да заплати сумата от 382,53 лева неиздължен остатък
от застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от Й. Ц. и Р. Б. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на [фирма], ЕИК [ЕИК],със седалище и адрес на
управление [адрес],представлявано от К. Ч. и Б. В., сумата от 180 ( сто и
осемдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5