МОТИВИ : Чрез обвинителен акт (с Вх. № 12099/15.11.2017 г., внесен в съда от Районна прокуратура - Габрово) срещу подсъдимия К.З.Д., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано по Глава V-та, Раздел IV-ти от Особената част на НК. Същият се явява предаден на съд за това, че през периода 26.07.2016 година – 22.11.2016 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие – като извършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановеното лице, имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у посочените по-долу лица и с това им е причинил имотни вреди общо в размер на сумата от 12 706,93 лева, както следва: I. На 26.07.2016 година, около 09,00 часа на улица „*****” № 4 в град Габрово, възбудил и поддържал у П.Л.М. *** заблуждение – че е необходимо да заплати спешна операция на неин съсед на име С.И.К., за която М. му дала сумата от 5760 лева и 2 броя златни монети на стойност 872,36 лева, всичко на обща стойност 6632,36 лева, и с това й причинил имотна вреда в размер на сумата от 6632,36 лева; и II. На 22.11.2016 година, около 14,00 часа на улица ”*****” в град Габрово, възбудил и поддържал у Т.М.Г. *** заблуждение – че е необходимо да даде пари на служител от полицията за задържане на телефонни измамници, като я накарал да му предаде сумата от 5000 лева, 540 EUR и 10 USD, всичко на обща стойност 6074,57 лева, и с това й причинил имотна вреда в размер на 6074,57 лева – престъпление по чл.211 пр.2-ро във вр. с 209 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и „Б” във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Освен че е получил препис от обвинителния акт, подсъдимият Д. е заявил, че разбира и същността на обвинението, което е предявено срещу него. Той не коментира своята вина по отношение на това обвинение, макар и в рамките на съдебното следствие да дава обяснения във връзка с извършването на отнасящото се до същото престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката им с дадените обяснения от страна на подс. Д., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

До инкриминираната дата подсъдимия К.Д. е бил осъждан с множество влезли в сила присъди за различни осъществени престъпления от общ характер, като е търпял ефективно наложените му за тях наказания „Лишаване от свобода”.

Подсъдимият живее в град Дебелец, Област Велико Търново, и се познава със свид. А.С. от същото населено място. Предвид дългогодишните приятелски отношения между нея, майката на Д. и самият подсъдим, С. предоставила на Д. да използва СИМ карта с абонатен номер 0988/975246, закупена на нейно име. Въз основа на посочените причини през лятото на 2016 година свидетелката предоставила за ползване на Д. и своя автомобил – марка „Рено” с Рег. № ВТ 09-52 КК.

През месец юли 2016 година с подсъдимият К.Д. *** Оряховица по име „Вачко”. Д. го познавал, тъй като заедно изтърпявали наказания „Лишаване от свобода”. Двамата провели среща в град Велико Търново, при която „Вачко” предложил да изпраща подсъдимия да взема различни пакети, които после трябвало да занесе на посочени от него места. Тъй като се нуждаел от парични средства, а „Вачко” обещал да му заплаща такива не само за услугата по пренасяне на пакетите, но и за направените разходи за гориво, подсъдимият се съгласил. При тази среща „Вачко” предал на подс. Д. телефон със СИМ карта, по които щял да го търси, след което се разделили.

Два дни след описаната по-горе среща „Вачко” се обадил по телефона на подс. Д. и му казал, че трябва да отиде в гр.Габрово. Подсъдимият се отправил към това населено място с автомобила на свидетелката А.С., където пристигнал около 09,00 часа сутринта. Около 11,00 часа на същия ден „Вачко” отново се обадил на подс. Д. по телефон и го изпратил да отиде на адрес в града, който се намирал до стадион, по посока на град Севлиево. До него Д. се придвижил с помощта на такси, а своя автомобил оставил в района на Автогара Габрово.

I. Свидетелката П.Л.М. живее в жилище, което се намира на улица ”*****” № 4, ет.1, ап.3 в гр.Габрово. Към месец юли 2016 година тя била абонат на „VIVACOM”, като във връзка с предоставяните от този оператор услуги е използвала стационарен телефонен пост с № 066/861666, регистриран не на нейно, а на името на друго лице.

В 11,53 часа на 26.07.2016 г. на домашния телефон на М. се обадил неустановен по делото мъж, който заявил, че неин комшия е ударен от ток. Обаждането било извършено от СИМ карта на мобилния оператор „Мобилтел”, с кореспондиращ на същата мобилен телефонен № 0886/******, регистрирана на името на свидетеля А.Н. ***, ЕГН **********. След като съобщил името на този комшия – С.К., въпросният мъж заявил, че той бил с опасност за живота и бил поставен на изкуствено дишане, тъй като от токовия удар била изгоряла 1/3 от лявата му страна. Свидетелката действително имала съсед с посочените имена, който живеел на първия етаж, в апартамент № 1. Поради това не се усъмнила в твърдението за случилото се с него; в нареждането да даде всички пари, с които разполага, за лечението на Кузланов; в това, че те се искат от здравната каса и че мъжът ще изпрати човек да ги вземе. След като съобщила адреса, на който живеела, на този непознат мъж, а разговора бил прекъснат от него, св. М. събрала и преброила парите, с които разполагала в жилището към този момент – сумата от 5760 лева, които поставила в найлонов плик. В 12,20 часа на 26.07.2016 г. мъжът се обадил отново по стационарния телефон на М.. Съобщил на М., че изпратеният от него човек за парите е вече пред блока, като наредил на свидетелката да излезе и да му ги предаде. Това второ по ред обаждане било осъществено отново от СИМ карта на оператора „Мобилтел”, комуникираща с мобилен абонатен № 0889/******, също регистрирана на името св. А.Н. ***. След като свидетелката П.М. излязла пред входа на жилищната сграда, от дясната й страна се приближил непознат за нея мъж – висок, с дънки и топчесто лице, мургав, с тъмна права къса коса, на когото тя подала плика с парите. Непознатият ги взел и се отдалечил, а свид. М. се прибрала в дома си. Малко по-късно мъжът, който  съобщил за инцидента с Кузланов, се обадил отново по телефона. Попитал М. дали има долари и злато. М. отговорила, че разполага с две златни монети с големина колкото 20 стотинки всяка. Мъжът поискал да даде и тях. Свидетелката сложила двете монети в найлонов плик, и след като се показала на терасата въз основа на указанията, дадени от мъжа по телефона, хвърлила плика с монетите на същия мъж, на който преди това била дала другия найлонов плик с парите. Въпросния мъж го взел и се отдалечил.

Когато отишъл на адреса в гр.Габрово, на който бил изпратен от „Вачко”, подс. К.Д. взел пакет, който му бил хвърлен от една тераса. В обясненията си от досъдебното производство той е заявил, че в него трябвало да има сумата от 2000 лева и пендари. След като го прибрал, Д. си тръгнал. Обясненията, които същият е изложил пред съдия в разследването по досъдебното производство, дават основание да се приеме, че в този пакет действително е имало пари, но че сумата не е била преброена от него. От тези обяснения и от обясненията, дадени от подсъдимият при съдебното следствие, се установява, че пакета е съдържал пендари, както и че Д. е имал възможност да се увери в това обстоятелство заради прозрачността на самия плик, в който са се намирали те. След като отпътувал от град Габрово с автомобила на св. С., Д. оставил плика заедно с вещите в него на посоченото от „Вачко” място, което се намирало на пътен знак до отбивка за Лясковския манастир. Впоследствие след като се видял с „Вачко” на следващия ден, същият му дал 50 лева за извършената услуга и разходите за гориво на автомобила.

По-късно на същия ден, докато била излязла на терасата към жилището си, свид. П.М. забелязала своя съсед - „пострадалия” С.К. да излиза от блока и да заминава за работа. Когато го видяла и разбрала, че е измамена, тя позвънила на апартамента на друг свой съсед – свид. Б.Б., на когото разказала за случилото се. Още на същия ден свидетелката П.М. подала сигнал за извършената по отношение на нея измама в РУ Габрово.

В резултат на подаденият сигнал и проведеният на 26.07.2016 г. разпит на П.М. в качеството на свидетел, в същото полицейско управление при условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-535 по описа за 2016 г., чието разследване започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В рамките на досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза. От нейното заключение, което не е оспорено от страните и се възприема от съда, е видно, че паричната равностойност на двете златни монети, които са били определени от вещото лице като тип „френски наполеон” с тегло от по 6,45 грама всяка при 21,60 карата съдържание, е възлизала на общата сума от 872,36 лева към 26.07.2016 година. При изчисляване на стойността златото е било оценено по съответния курс, определен от БНБ за инкриминираната дата, с приспадане на стандартен процент (0,01 гр.) износване за един грам злато от метала при всяка монета. Тази сума и останалите предадени от свид. П.М. парични средства водят до извод, че общата равностойност на причинената имотна вреда по първия пункт от обвинението е възлизала на сумата от 6632,36 лева към същата дата.

II. На неустановен ден през месец ноември 2016 година „Вачко” се обадил по телефон на подс. Д. и му казал, че трябва да отиде в град Габрово. Подсъдимият се отправил към това населено място с автомобила на свид. А.С., който след своето пристигане отново оставил в района на Автогара Габрово. Впоследствие Д. се придвижил с такси до съобщен от „Вачко” адрес в близост до магазин за коли. Последният бил разположен след мост, който се намирал от лявата страна на пътя, при навлизане на територията на гр.Габрово по посока от град Велико Търново. Когато отишъл на този адрес, Д. взел плик, оставен до входната врата на блок, за който в обясненията си пред съдия на досъдебното производство е посочил, че съдържал 6000 – 7000 лева. Подс. Д. прибрал този плик в себе си, и след като отпътувал от гр.Габрово, го занесъл и оставил на указаното му от „Вачко” място.

Св. Т.М.Г. ***. Към месец ноември 2016 година тя е била абонат на „VIVACOM”, като във връзка с предоставяните от страна на този оператор услуги е ползвала стационарен телефонен пост с номер 066/******. Към посочения период свид. Т.М. е ползвала и мобилна телефонна услуга. Последната е била предоставяна от мобилния оператор „Мобилтел” чрез СИМ карта с абонатен мобилен номер 0885/******.

В 13,45 часа на 22.11.2016 г. на домашния телефон на св. Т.Г. се обадил непознат за нея мъж, който се представил като служител на полицията. Обаждането било извършено от телефонен номер 40753531064, чиито ползватели и собственици не са установени по делото. Попитал я дали дали е получавала обаждане от телефонни измамници. Свидетелката отговорила, че се е случвало. Мъжът я уведомил, че в момента се провежда полицейска операция по тяхното залавяне, и че тъй като те са се сдобили с номера на нейния телефон, имало вероятност да й се обадят. Посъветвал я когато това се случи да му се обади на телефонен номер, който свидетелката записала на един лист.

След като разговора прекъснал, свидетелката Т.Г. получила повторно обаждане от същият номер на стационарния си телефон. Когато вдигнала слушалката тя чула плачещ женски глас да казва „майко, направих голяма беля, в болницата съм, ще ти дам доктора”. Веднага след това в слушалката се обадил мъжки глас, който заявил на свидетелката, че трябвало да намери 60 000 лева, тъй като иначе щяло да стане лошо. След тези думи мъжът отправил към М. различни по съдържание заплахи, както и ислямисткия възглас „алах е велик”.

Когато разговора приключил, св. Т.Г. се обадила на „полицейския служител”, на когото съобщила за обаждането. Той я предупредил да не прекъсва разговорите. Запитал я дали има мобилен телефон. След като отговорила положително, М. му съобщила неговия номер, тъй като мъжът й заявил, че трябвало да съдейства на операцията за залавянето на измамниците.

Малко по-късно „полицейския служител” се свързал с Г. по нейния мобилен телефон от телефонен № 0040746814333, чиито ползватели и собственици също не са установени по делото. По време на разговора с него тя получила обаждане и на стационарния телефон от № 40753531064, при което Г. чула заплахи, че до няколко минути щели да дойдат на адреса, на който живеела и че трябвало да приготви поисканите пари, тъй като в противен случай щели да я убият. Свидетелката споделила за тези заплахи с „полицейския служител”, който я попитал за трите имена; за адреса, на който живее, както и за обстоятелството дали разполага с пари. Г. му предоставила поисканата информация, както и обстоятелството, че разполага с 8000 лева. Мъжът наредил да ги постави в найлонов плик, който да остави във фризера, а после – да ги извади от там и да започне да ги брои, като му диктува номерата на всяка една от банкнотите. Докато свид. Т.Г. извършвала последното действие, нейната майка по невнимание откачила кабела на домашния телефон, в резултат на което връзката с „ислямистите” прекъснала.

„Полицейския служител” поискал от Г. да остави парите пред трафопост. Тъй като тя (вероятно поради страх от снайперистите, за които по време на разговорите й било съобщено, че са разположени около блока) не поискала да отиде до там, мъжът наредил да ги остави пред входа на сградата, в който живеела. Свидетелката сложила в една платнена торбичка сумата от 5000 лева, 540 EUR и 10 USD, като съобщила за това на „полицая”. След това заедно със своя мобилен телефон, без да прекъсва разговора с „полицейския служител” по него, тя излязла, оставила торбичката пред входа на блока и веднага се насочила обратно към дома си. Преди да се прибере видяла към входа на блока да върви слабо момче на около 30 години с шапка на главата, облечено в тъмни дрехи, което разговаряло по телефон. Когато се прибрала в жилището, забелязала през прозореца същото момче да се отдалечава от входа. „Полицейския служител” й заявил, че са хванали човека, който е взел парите, и че след като ги опишат, ще й ги върнат обратно. След това разговора прекъснал. Г. се опитала да набере номера, който „полицейския служител” й бил дал, но връзката с него не могла да се осъществи. Тогава свидетелката се усъмнила, че е станала жертва на измама, след което сигнализирала органите на полицията за нея.

Въз основа на подаденият сигнал и проведеният на 22.11.2016 година разпит на Т.Г. в качеството на свидетел, в РУ Габрово при условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-823/2016 г., с разследване започнало срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни дейности и установените при тях данни за съпричастността на определено лице към описаните по-горе случаи на измами, чрез постановление от 20.01.2017 година на прокурор при РП - Габрово (л.7-8) материалите по двете досъдебни производства са били обединени в едно - под № 1752 ЗМ-535/2016 г., водено срещу К.Д. за престъпления по чл.209 ал.1 от НК. В рамките на разследването по това обединено производство, след като наказателното производство е било спряно по реда на чл.244 ал.1 т.1 във вр. с чл.25 ал.1 т.2 от НПК и впоследствие възобновено, същият е бил привлечен и качеството на обвиняем, въз основа на предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл.211 пр.2-ро във вр. с 209 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и „Б” във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, назначена по досъдебното производство, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обосновано вследствие на обстоятелството, че съответната равностойност на отделните видове валута се явява изчислявана според курса на БНБ, определен във връзка с нея към 22.11.2016 година, се установява, че равностойността на 540 EUR и 10 USD е била общо в размер на 1074,54 лева към инкриминираната дата. Тази сума и останалите предадени от св. М. парични средства водят до извод, че общата равностойност на причинената имотна вреда по този пункт от обвинението е възлизала на 6074,57 лева.

След края на разследването събраните по ДП материали са били внесени с обвинителен акт (Вх. № 10301/14.09.2017 г.) за разглеждане в Районен съд Габрово. Чрез Разпореждане № 785 от 15.09.2017 г. на определеният във връзка с него съдия-докладчик, производството по образуваното НОХД № 1282/2017 г. е било прекратено въз основа на чл.249 ал.1 във вр. с чл.248 ал.2 т.3 от НПК, а делото е върнато на  РП Габрово за отстраняване на пороци, допуснати при изготвянето на обвинителния акт и привличането на Д. като обвиняем по ДП, довели до съществено нарушение на процесуалните правила. Това разпореждане е било протестирано, но потвърдено с Определение № 309/25.10.2017 г. по ВЧНД № 119/2017 г. на Окръжен съд - Габрово.

След отстраняване на нарушенията и повторното привличане на Д. в качеството на обвиняем за престъпление с посочената по-горе правна квалификация, чрез обвинителен акт материалите по ДП са внесени отново за разглеждане в РС Габрово. Въз основа на тях е образувано и производството по настоящето НОХД № 1594/2017 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ на данните, изнесени в обясненията на подс. К.Д. на съдебното следствие и тези, дадени от него пред съдия при разследването по досъдебното производство – последните четени въз основа на чл.279 ал.1 т.3 от НПК; от тяхната съпоставка с показанията на: св. А.С.; от тези на св. Б.Б. и И.П., дадени не само на съдебното следствие, но и в рамките на разследването по ДП – последните четени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, със съгласие на страните по отношение на всяко едно от тези лица; св. П.М., дадени пред съда и разследващия орган по досъдебното производство – прочетени въз основа на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и 2 пр.2-ро от НПК; св. Т.М., изложени на съдебното следствие и пред разследващия орган по досъдебното производство – последните четени съобразно превиденото в чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 от НПК; и от приложените по досъдебното производство писмени материали (уведомителни писма за образуване на ДП № 1752 ЗМ-535/2016 г., ДП № 1752 ЗМ-823/2016 г. и наблюдателни производства на РП Габрово във връзка с тях – л.1-4; постановление от 20.01.2017 г. на прокурор при РП Габрово – л.7-8; искания за удължаване на срок за разследване по ДП заедно с писма на Районна и Окръжна прокуратура Габрово във връзка с тях – л.9-18; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л.25-26; протокол за разпознаване на лица и предмети и фотоалбум – л.62-64; постановления за назначаване и съдебно-оценъчни експертизи – л.65-67 и л.69-71; справка за съдимост – л.76-81; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.82; справка Рег. № 264р-638/17.01.2017 г. за извършен анализ на информация от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги по реда на ЗЕС – л.83-85; справка Рег. № 264р-1502/07.02.2017 г. относно извършени ОИМ във връзка с установяване самоличността на лице с име „Вачко” от град Горна Оряховица – л.97; искане от разследващ орган по чл.159а от НПК до РП Габрово заедно с Разпореждане № 687/29.07.2016 г. по ЧНД № 1097/2016 г., Разпореждане № 780/31.08.2016 г. по ЧНД № 1247 за 2016 г. и Разпореждане № 685/29.07.2016 г. по ЧНД № 1095/2016 г. на ГРС – л.88-93; писмо Рег. № Е-1852/09.08.2016 г. на „Виваком” „БТК” ЕАД Дирекция „Сигурност” София до ОД на МВР - Габрово заедно с данни относно фиксиран телефонен пост с № 066/861666 за периода от 08,30 до 13,30 часа на 26.07.2016 г. – л.102-104; писмо Изх. № 17121 от 16.09.2016 г. на „Мобилтел” ЕАД София до ОД на МВР - Габрово заедно със справки относно абонати, IMEI, клетки с административни адреси и проведени повиквания от номера 0886/****** и 0889/****** през периода от 10,00 до 20,00 часа на 26.07.2016 г. – л.105-107; писмо Рег. № 175203-1209 от 12.12.2017 г. на ОД на МВР Габрово до „Мобилтел” ЕАД София и Разпореждане № 1229/05.12.2016 г. по ЧНД № 1833/2016 г. на ГРС – л.110-111; писмо Изх. № 23785/16.12.2016 г. на „Мобилтел” ЕАД София до ОД на МВР Габрово заедно със справка за клетките, проведените повиквания и IMEI на апарата, с който е работил номер 0885/****** за времето от 13,30 до 16,00 часа на 22.11.2016 г. – л.112-113; писмо Рег. № 175203-1210 от 12.12.2017 г. на ОД на МВР Габрово до Директор на „Виваком”, „Хермес парк,” сграда „А”, град София, бул.”Цариградско шосе” № 115И и Разпореждане № 1228/05.12.2016 г. по ЧНД № 1832/2016 г. на ГРС – л.114-115; писмо Рег. № Е-3355 от 13.12.2016 година на „Виваком” „БТК” ЕАД Дирекция „Сигурност” София до ОД на МВР - Габрово заедно с данни относно фиксиран телефонен пост с № 066/865253 за периода от 13,30 до 16,00 часа на 22.11.2016 г. – л.116-118; постановление от 18.05.2017 г. на прокурор при РП Габрово – л.130-131; постановление от 19.05.2017 г. на прокурор при РП Габрово за спиране на наказателно производство – л.135-136; писмо № 198/2017 г. на ОП Габрово за удължаване на срок за разследване – л.140; постановление от 01.06.2017 г. на прокурор при РП Габрово за възобновяване на наказателно производство – л.141; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л.142; постановление от 31.10.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура - Габрово и постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л.147-148), имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Показанията на свид. А.Н. *** дават отговор на въпроса за причините, поради които двете СИМ карти, използвани при осъществената измама на 26.07.2016 г., са се оказали регистрирани на името на първото от тези лица. Събраните доказателства обаче не установяват някой от тях да е пребивал на тази дата в района на село Железарци, Област Велико Търново, където се е намирал административния адрес на клетката, обслужила разговорите с пострадалата П.М. на същата дата. Въз основа на това и при липсата на други уличаващи доказателства, нито един от тези свидетели не би могъл да бъде считан за съпричастен с извършеното престъпление, в т.ч. и в ролята му на лице, което е възбудило или поддържало заблуждение в пострадалата при него. Към подобен извод впрочем навеждат и останалите твърдения в техните показания (че множеството на брой СИМ карти, регистрирани на името на свид. А.Н., са били поръчени и получени от трето лице), които не се опровергават от данните в останалите доказателствени източници.

Показанията на свид. П.М. и Т.Г. от досъдебното производство са основен източник на доказателства за съответните обстоятелства, които се отнасят до извършените измами по отношение на тях. Същите са дадени в деня на самите събития, когато спомените на двете свидетелки за тях са били все още пълни и точни, за разлика от съдебното следствие, към което те са загубили от своята яснота поради изминалия период от време. Въз основа на това съдът приема, че именно показанията от този етап на разследването следва да се кредитират с доверие при преценка на доказателствения материал във връзка с обстоятелствата, отнасящи се до механизма за осъществяване на самото престъпление.

В показанията си от досъдебното производство свидетелката П.М. е дала описание на мъжа, на когото е предала парите и златните монети, но макар че е изразила готовност да го разпознае, впоследствие не е идентифицирала този мъж като подс. Д. при нарочно проведеното процесуално-следствено действие по реда на Глава XIV-та, Раздел VII-ми от НПК. Очевидно е, че при това положение последващото разпознаване на същият мъж в лицето на Д., извършено от тази свидетелка на съдебното следствие, не би могло да счита за убедително по своя характер. Този извод се налага не само заради невъзможността Д. да бъде разпознат от нея в един хронологично по-ранен момент, който по време е бил по-близко до датата на събитието, но и заради наличието на съобщени пред съда данни за неговата външност – липса на коса върху главата, които не са били упоменати от М. на досъдебното производство. В нито един от двата разпита, проведени по него, свидетелката не е заявила, че лицето е било с плешива глава, тъй като даденото от нея описание се отнася за човек с тъмна права къса коса, а не за лице с цялостна или частична липса на такава. Изложеното сочи, че разпознаването пред съда не е мотивирано от действително запазени спомени, което лишава същото от сигурна доказателствена основа. Съображенията за възприемането му като такова се допълват от естеството на вътрешно противоречивите показания, които потвърденото от свидетелката П.М. на съдебното следствие разкрива по отношение на него, доколкото при предявяването на фотоалбума с протокола за разпознаване от л.62-64 на ДП тя е заявила, че според нея лицето, на което е предала вещите, е заснето в него под № 3, въпреки че същото и Д. са съвсем различни лица. Несъответствия се констатират и относно конкретните обстоятелства, свързани с предаването на самите вещи. В показанията си М. твърди, че първо е дала парите, а след това – и двете златни монети на един и същ мъж. Обясненията на Д. не кореспондират на тези твърдения, тъй като той признава, че е взел само един пакет с пари и златни монети в него (чиито брой не е посочил), но не че е видял лицето, което е хвърлило този пакет, или че е имал описаният от свидетелката контакт с него. Съобщеното в обясненията на Д. обстоятелство – че пакетите, които е взимал от гр.Габрово, са били хвърлени все от възрастни жени, също не сочи за категорично съвпадение с данните от показанията на М., тъй като е напълно възможно същото да се отнася за някой (или всички) от останалите случаи, при които Д. е посещавал гр. Габрово поради посочената причина, а не за измамата, извършена по отношение на нея. Връзката на Д. с престъплението по пункт първи от предявеното против него обвинение не е установена и от показанията на останалите разпитани свидетели, тъй като той не е посочен от нито един от тях ( в т. ч. и от св. Б.Б.) като лице, което е било забелязано на инкриминираната дата в района на блока, обитаван от свидетелката П.М.. Подобно е положението и при втория случай на измама, извършена по отношение на свидетелката Т.М.Г.. В рамките на съдебното следствие последната не е потвърдила да е виждала подс. Д. на 22.11.2016 година в района на жилищния блок, в който се е намирал нейния апартамент, като за пребиваването на същият в този район не се съдържат никакви данни и в показанията на останалите разпитани лица. Не на последно място следва да се има предвид, че направените от прокурора заключения във връзка с конкретните дни, в които подс. К.Д. ***, не биха могли да бъдат формирани въз основа на информацията, съобщена от него както при съдебното следствие, така и в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство. В разпита си пред съдия от 05.01.2017 година Д. не е посочил, че срещата между него и „Вачко” в град Велико Търново се е състояла на 24.07.2016 година. Поради това пребиваването на подсъдимия в в град Габрово два дни по-късно, т.е. на 26.07.2016 година, може да бъде отчитано единствено и само като предположение, а не като безспорно доказан факт. Казаното напълно важи и за втората от инкриминираните дати – 22.11.2016 г., тъй като в обясненията си от досъдебното производство и съдебното следствие Д. изобщо не е посочил съответния ден от месец ноември 2016 година, през който е идвал в град Габрово.

В своите обяснения на досъдебното производство и съдебното следствие подс. Д. е заявил, че при осъществяване на връзката между него и „Вачко” е използвал мобилен телефон и СИМ карта, които са му били предоставени от това лице. Телефонния апарат и СИМ картата обаче не са приложени като веществени доказателства по делото, а Д. не е посочил и какъв е бил абонатния номер на самата СИМ карта. Тъй като същият остава неизвестен, тази карта не би могла да се свърже категорично със СИМ картата с № 0886/******, посочен в приложената на л.83-85 от ДП справка и показанията на св. И.П., за която е налице направено предположение, че е била използвана от него, още повече че по делото не са приложени разпечатки с данни за разговорите, които са били проведени със и от този номер на някоя от двете инкриминирани дати. Поради изложеното не е възможно да се провери дали на тях Д. действително е пребивавал в град Габрово, още повече в районите на съответните адреси (улица „*****” № 4 и улица „*****” № 7), в които се е състояло предаването на парите и златните монети, а това отново води до недоказаност на съответното обвинение, предявено против него. Следва да се има предвид, че потвърденото от свид. И.П. (относно това, че именно подс. Д. е завел полицейските служители на посочените по-горе адреси) също не дава основания за подобно заключение. Подсъдимият твърди, че не познава гр. Габрово, както и че не той, а полицейските служители са го завели на адресите, на които са се намирали жилищата на пострадалите свидетелки от извършените измами. Това твърдение не е възможно да се счита за опровергано от събраните по делото доказателства, и то не само поради конкретния начин (в близост до стадион, по посока на град Севлиево, както и в близост до магазин за коли след мост, който се е намирал от лявата страна на пътя, при навлизане в гр.Габрово по посока от Велико Търново), по който Д. е описал местата, от които е взел двата пакета, но и поради дадените от св. П. показания на досъдебното производство. Те са приобщени към доказателствените материали по предвидения за това процесуален ред, като от тях се установява, че по време на беседите, проведени с подс. Д. на 05.01.2017 година в РУ Габрово, същият е споделил за шест или седем случая, в които е идвал в гр.Габрово, за да взема пакети с пари, които впоследствие е занасял на указаните му от „Вачко” места. Въпросните случаи не са могли да бъдат свързани с други случаи на телефонни измами, които са били извършени на територията на град Габрово, тъй като според показанията на полицейския служител Д. трудно се е ориентирал в него. При това положение не може да се счита, че ако при останалите случаи са съществували затруднения за посочване на адресите от страна на подсъдимия поради причина с този характер, тези затруднения не са били налице и при двата случая, във връзка с които е ангажирана и неговата наказателна отговорност.

Въз основа на изложените до момента съображения съдът прие, че информацията в дадените от подс. К.Д. обяснения не се подкрепя от данните в останалите доказателствени източници, приложени по делото. Казаното се отнася не само за действията, свързани с получаването на парите и златните монети от пострадалите Т.Г. и П.М. от негова страна и тяхното последващо оставяне на указаното от „Вачко” място, но и за участието на същото лице в извършването на двете престъпления. Приложените на досъдебното производство материали не водят до заключение, че т.нар. „Вачко” е бил търсен, въпреки че с оглед на заявената от Д. информация, възможността за неговото установяване безспорно е била налице. С оглед на изложеното съдът прие за недоказано от обективна страна през през периода 26.07.2016 година – 22.11.2016 година, в град Габрово, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие – като извършител с неустановено по делото лице - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановеното лице, имотна облага, подс. К.З.Д. да е възбудил и поддържал заблуждение у посочените по-долу лица и с това да им е причинил имотни вреди общо в размер на сумата от 12 706,93 лева, както следва: I. На 26.07.2016 година, около 09,00 часа на ул. „*****” № 4 в град Габрово, да е възбудил и поддържал у П.Л.М. *** заблуждение – че е необходимо да заплати спешна операция на неин съсед на име С.И.К., за която М. му дала сумата от 5760 лева и 2 броя златни монети на стойност 872,36 лева, всичко на обща стойност 6632,36 лева, и с това да й е причинил имотна вреда в размер на сумата от 6632,36 лева; и II. На 22.11.2016 година, около 14,00 часа на ул.”*****” в гр. Габрово, да е възбудил и поддържал у Т.М.Г. *** заблуждение – че е необходимо да даде пари на служител от полицията за задържане на телефонни измамници, като я накарал да му предаде сумата от 5000 лева, 540 EUR и 10 USD, всичко на обща стойност 6074,57 лева, и с това да й е причинил имотна вреда в размер на 6074,57 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така предявеното против него обвинение за престъпление по чл.211 пр.2-ро във вр. с 209 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.”А” и „Б” във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Поради естеството на постановената присъда съдът разпореди разноските по делото, възлизащи на общата сума от 150,28 лева, от които 110,28 лева – направени при разследването по ДП, и 40 лева – в рамките на производството по НОХД № 1594/2017 г. на Районен съд Габрово, да останат за сметка на държавата, на основание чл.190 ал.1 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…