Р
Е Ш Е Н И Е
№
................/ 10.2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито
съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Н. НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
И.
СТОЙНОВ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №1268/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№23816/01.04.2019г. на И.Д.Д. срещу решение №978/11.03.2019г.,
постановено по гр. дело №12059/2017г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Н.Г.Д., ЕГН ********** иск за главницата за разликата над присъдената
сума от 2184.55лв. до предявения размер от 8236.33лв., както и за
периода м. януари 2015г. до м. април 2015г. включително, както и предявения иск
за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 219.06лв. до предявения размер от 1643.60лв., както и за периода 01.09.2015г. до
21.08.2016г., на основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Според жалбоподателя,
в тази част решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск бъде
уважен за цялата претендирана сума, като му бъдат присъдени и направените
разноски. Оспорва извода на съда досежно началната дата на фактическата
раздяла. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства се налага
единственият правилен и обоснован извод, че страните живеят разделени от
01.01.2015г., като константната съдебна практика е, че СИО престава да
съществува в момента, в който страните престанат да живеят заедно независимо
дали бракът е прекратен или не, какъвто е и настоящият казус. По изложените
съображения счита, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната
част и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковата
претенция бъде уважена за целия претендиран размер. В о.с.з. жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор, въззивната жалба се
оспорва от ответната страна като се моли същата да бъде оставена без уважение.
От своя страна, Н.Г.Д. също е депозирала въззивна
жалба срещу решението в частта, с която предявеният срещу нея иск с правно осн.
чл.79 ЗЗД е уважен за сумата от 2184.55лв., представляваща изразходвани от ответницата средства от кредитна карта,
издадена като втора клонирана от кредитна карта VISA/MASTER CARD, издадена в полза на ищеца от „Алианц Банк
България” за периода м. май 2015г. до м. август 2015г.
включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2017г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 219.06лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.08.2016г. до
17.08.2017г. Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно и
незаконосъобразно поради което моли да бъде отменено, а на негово място да бъде
постановено друго, с което предявените искове с правно осн. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Твърди, че ищецът не е
установил в условията на пълно и главно доказване, че по уговорка между
страните е предостави на ответницата именно картата с посочения номер, като
последната се е задължила да възстановява изразходваните средства като ги внася
по същата сметка. Счита, че не е доказан и фактът, че средствата са изразходвани
за лични нужди. На следващо място излага, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод относно твърдения от ищеца момент на
фактическата раздяла. Оспорва и основателността на иска по чл. 86 ЗЗД, като
твърди, че по делото не е установен фактът, че ищецът е връчил на ответницата
покана да му плати в определен срок определена сума, за да се направи извод, че
тя е изпаднала в забава.Твърди, че нито с предявяване на иска, нито в предходен
момент ищецът не е поканил ответника да изпълни претендираното парично
задължение. Не е претендирана и законна лихва, считано от датата на предявяване
на исковата претенция до окончателното изплащане, поради което моли искът за
присъждане на лихва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за
присъждане на разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Настоящото
производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по
предявени от И.Д.Д.,
ЕГН ********** срещу Н.Г.Д.,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове както следва: за заплащане на сумата от 8236.33лв.,
представляваща изразходвани от ответницата средства от кредитна карта
№424468***8461, издадена като втора клонирана от кредитна карта VISA/MASTER CARD с №424468***2459, издадена в полза на ищеца, с банкова сметка *** №BG45BUIN95611000207924 от „Алианц Банк България” за периода м. януари 2015г. до м. август 2015г. включително, и за
заплащане на сумата от 1643.60лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.09.2015г.
до 17.08.2017г. на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е негова бивша съпруга като бракът
им бил прекратен на 28.05.2016г. с решение на ВРС. Твърди, че отношенията между
страните се влошили, като считано от 01.01.2015г. страните заживели фактически
разделени и имали пълна имуществена самостоятелност. Преди това, за да осигури
средства за домакинството, ищецът клонирал издадена в негова полза кредитна
карта от Алианц Банк България, като предоставил втората пластика на
ответницата. След 01.01.2015г., по настояване на ответницата, ищецът не
прекратил действието на картата. Постигнали уговорка тя да заплаща
изразходваните от нея средства, като ги внася по сметка на кредитната карта. По
такъв начин ответницата продължила да ползва нейната кредитна карта, като за
периода 01.01.2015г. до 30.04.2015г. извършила плащания с картата за собствени
нужди в размер от 2988.47лв; през м. май 2015г. разплащания от 2880.27лв.; за
м. юни 2015г. – 846.33лв.; за м. юли 2015г. -1127.33лв. и за м. август 2015г. –
327.60лв. Т.е., за целия период се твърди, че ответницата е изразходвала
средства в общ размер от 8170лв., но възстановила по кредитната карта само сумата от 2750лв.,
като остатъкът от 5 420лв. бил заплатен от ищеца като титуляр на сметката.
Въпреки обещанията, ответницата не заплатила разходваните от нея суми, поради
което считано от 01.09.2015г. ищецът преустановил окончателно действието на
картата, предоставена на ответницата. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, уточнява, че след като отношенията между страните се влошили през
декември 2014г., и той заживял в гр. София, страните се разбрали ответницата
сама да заплаща изразходваните от нея суми от кредитната карта, която уговорка
тя не е спазила. Затова нейните задължения били заплащани от ищеца. Ищецът
твърди, че икономическата раздяла между тях датира именно от началото на 2015г., а не от по-късен
момент. По възраженията в отговора на исковата молба, заявява, че през пролетта
на 2015г. страните са били на командировка в Италия, на винен фестивал, тъй
като работят в тази сфера и не са пътували с лични средства. По изложените
съображения моли предявените от него искове да бъдат уважени за претендираните
суми.
Чрез депозирания писмен отговор
и в о.с.з, чрез пълномощника
си, ответницата
Н.Г.Д. оспорва
изложените в исковата молба твърдения. Не оспорва, че е ползвала клонирана кредитна
карта, издадена в полза на И.Д., като излага, че отношенията по между им рязко се
влошили през първите месеци на 2015г., като тя продължила да се грижи за
семейството, била основен източник на финанси, с които поемала разходите на
семейството, небходими за дрехи, ежедневни разходи, както и участвала в покриването на
общите им кредити. Съпрузите престанали да живеят заедно през м. май
2015г., но продължили
да покриват семейните си разходи, да обслужват кредитите си, включително
ответницата е внасяла суми по посочената от ищеца банкова сметка. ***, че през март
2015г. били заедно на почивка в Италия,
където заедно разходвали суми от посочената кредитна карта. Според отвеницата страните
са се разделили окончателно през есента на 2015г. Счита, че след като в този
период брачната двойка все още е имала общ бюджет и всички разходвани средства
са били за нуждите на семейството, исковете се явяват неоснователни. По изложените съображения
моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски по
делото.
Настоящият състав, като съобрази събраните по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните липсва спор, че са бивши съпрузи, сключили
брак на 15.10.2009г.,
който е прекратен на 28.05.2016г. след влизане в сила на решението на
ВРС.
С искане от
10.03.2010г. И.Д.Д. е поискал издаване на кредитна международна банкова
платежна карта към „Алианц банк България” АД.
На
12.03.2010г. е сключен Рамков договор между Н.Д. и „Алианц банк България” АД за
международна кредитна карта.
По делото е
представено искане за издаване на кредитна международна банкова платежна карта
към „Алианц банк България” АД от 23.03.2010г. от И.Д.Д. в полза на допълнителен
картодъжател Н.Г.Д. с отбелязване, че картата е получена на 13.04.2010г.
Приобщено е
и искане за издаване на кредитна международна банкова платежна карта към
„Алианц банк България” АД от 01.03.2012г. от И.Д.Д., с отбелязване, че същата
му е предадена на 16.03.2012г., както и Допълнително споразумение от
07.03.2012г. към Рамков договор между И.Д. и „Алианц банк България” АД за
кредитна карта от 12.03.2010г.
С договор
за поръчителство от 07.03.2012г. Н.Г.Д. се е задължила да отговаря спрямо
Банката за изпълнение на задълженията на И.Д. по Договор за издаване и
използване на международна кредитна платежна банкова карта от 12.03.2010г.
От приетите
по делото записи на заповед, е видно, че всеки от двамата – И.Д. и Н.Д. на
12.03.2010г. се е задължил в полза на „Алианц банк България” АД за сумата от
5250 лв.
От
приложеното удостоверение, издадено от „Проект трейднг” ЕООД, се установява, че
И.Д.Д. е бивш служител на фирмата, като в периода 21.03.2015г. до 25.03.2015г.
е бил командирован във Верона, Италия за участие във винено изложение,
разходите за което са за сметка на фирмата.
В представения протокол от съдебно заседание от 13.04.2016г. по бракоразводното
гр.дело №14922/2015г. на ВРС, е обективирано изявление на ответницата Н.Д., че И.Д.
е напуснал семейното жилище от м. май 2015г. Направено и изявление на
процесуалния представител на ответника, че страните са решили окончателно, че
няма да живеят в жилището в м. Боровец през „есента на миналата година”, когато
починал бащата на Н.Д..
С решение
№2090/27.05.2016г. по горепосоченото гр. дело № 14922/2015г. на ВРС, е
прекратен сключеният между страните на 15.10.2009г. граждански брак, като е
утвърдено постигнато между тях споразумение по чл.49, ал.4 ГПК, включително досежно
издръжката а детето Деляна Иванова Д., която да се заплаща от бащата, считано
от 01.07.2015г.
От приобщеното удостоверение, издадено от „Централна кооперативна банка”,
се установява, че в периода м. март 2015г. до м. септември 2015г. от личната сметка
на И.Д.Д. са извършвани ежемесечни вноски по ипотечен кредит, както и плащания
към „Енерго- Про Варна” АД и „ВиК –Варна”.
В о.с.з.,
проведено на 07.02.2019г. са разпитани водените от страните свидетели.
Св. Ц. В. А. излага, че се е запознала с ищеца
в края на лятото през 2014г., като в края на същата година заживели заедно и
имат две деца. Ищецът се разделил със съпругата си, той я уведомил за новото си
съжителство, но тя не го приела добре. И. предложил на съпругата си той да
поеме всички кредити, които заедно са взели и да плаща всички сметки комунални за
къщата, където тя живее с детето, а тя само да поеме разходите за храна,
нейните и на детето. Съпругата на И. го помолила да ѝ остави кредитната
карта, тъй като нямала възможност да си изкара, като обещала, че ще си плаща
всички разходи по нея. Това се случило от момента, в който свидетелката
заживяла с И.Д., края на 2014г. Ответницата не спазвала уговорката, теглела и
живеела доста охолен живот, който И.Д. и свидетелката не можели да си позволят
да плащат, а банката търсела него. И. многократно я молел да си плаща
задълженията. Всички суми общо били
около 8000-9000лв. Свидетелката и
ищеца били на море, когато получили поредно извлечение от банката и суми, които
не са разходи за детето. Тогава И.Д. се обадил на ответницата и ѝ казал,
че спира картата. В София свидетелката живеела с И.Д. в квартира, наета за него
от фирмата, в която работели заедно. И. отсъствал от София в месеца един –два
пъти. Твърди, че Н.Д. ѝ звъняла, казвайки че няма да си плати нищо и ще
ѝ го даде със задължения.
Според свидетеля
Я. Б., И.Д. и Н.Д. се разделили през 2014г., края на 2015г. По него време И.
работел в гр. София. Пак по него време той заживял със свидетелката Андонова на
семейни начала. Говорили, че всеки трябвало да поеме своите разходи, били
големи драми. Знае, че И. плащал всичко – кредити и консумативи за къщата в
Боровец и се ядосвал, че не е много честно. Имало проблеми с кредитна карта,
която била на И.Д., а Н.Д. имала копие, трябвало да спре това копие, имал
обещание тя да възстанови сумата, но доколкото свидетелят знае, не го направила
и И. спрял картата. Били заедно лятото на 2015г., или 2014г. по-скоро, имало
скандал по телефона. Свидетелят сочи, че за първи път е видял свидетелката А.
през 2014г. в гр. София. И. си живеел на едно таванче в София със свидетелката
А., свидетелят е ходил там.
Свидетелката
Д. В. А. – П. знае, че окончателно И. и Н. се разделили след м.08.2015г.
Свидетелката разбрала през м.юни 2015г. от
своя бивш приятел /св. Беширов/, че И. има връзка с друга жена.Преди
това – в началото на м.03 имали конфликт, който изгладили. Месец август 2015г.
– на 08.08.2015г., на Дюни, И. ги запознал с новата дама в живота си. И. живеел
в общата им къща в м. Боровец до месец август, работата му била свързана с
пътуване и по няколко дни в седмицата го нямало. Трябвало да пътуват през м.03 за Испания, но се скарали, станало ясно,
че той поддържа връзка с друга жена и отложили пътуването. По-късно в месеца
заминали заедно за Италия, И. имал служебно пътуване и взел Н. със себе си.
Опитали да стабилизират нещата след проблема в началото на м. март.
Свидетелката знае, че са имали кредит за къщата, заедно се грижили за
семейството, ползвали една кредитна карта. След раздялата имали проблем по
плащане на кредита за къщата, Н. често сама трябвало да погасява вноските. Свидетелката
сочи, че е била със свидетеля Беширов през 2014-2015г. И.Д. е бил свидетел по
делата й с Я. Б.. В периода до м. август 2015г. свидетелката е виждала И.Д. в
къщата по няколко пъти в месеца. През м.юни 2015г. разбрала от Я. Б., че И.Д.
има друга връзка. С Н. не са коментирали кредитната карта.
Свидетелката
Е. Т. Г. – майка на ответницата, излага,
че лятото на 2015г. И. и Н. били заедно. Проблемите започнали края на
2014г., когато дъщеря ѝ подразбрала, че И. има връзка с друга жена и това
било до м.03.2015г. Тогава трябвало да заминат на екскурзия в Испания. На 06.03
били в къщата на И. и Н. в м. Боровец, когато Н. видяла телефона му, на който
му писала другата жена и станал скандал. След това пътували до Италия, И.
служебно пътувал и Н. била поканена, нещата уж се пооправили. И. пътувал заради
работата си до София понеделник, връщал се сряда, или четвъртък. И. и Н. се
разделили около 15.09.2015г. Познава финансите на страните, парите в брой били
общи, никога нямало разделение. Изплащали кредити за къщата. Имали кредитна
карта, която ползвали двамата. Н. пазаряла всичко за дома с кредитната карта.
Като си вземала заплатата, Н. давала на И. някакви пари и казвала „попълвай в
картата”. Твърди, че реално в София И. не е работил, бил към Еленово, Сливен.
Не са имали разправии за плащанията по кредитната карта, двамата си покривали
кредитите. Н. си плащала водата и тока с картата. До раздялата им заедно се
грижили за детето и семейството.
От
заключението по първоначално назначената съдебно-счетоводна експертиза,
изслушана в о.с.з., проведено на 20.09.2018г., се установява, че титуляр на процесната сметка е И.Д., а
картодържател на клонинг – картата – Н.Д.. Общата сума на извършените плащания
с процесната кредитна карта за периода м.01.2015г. до м.08.2015г. е в размер от
9621.96лв., а по месеци, както следва: м.01.2015г. – 704.18лв;
м.02.2015г.-840.56лв.; м.03.2015г.-2097.21лв.; м.04.2015г. – 1045.46лв.;
м.05.2015г. – 2786.74лв.; м.06.2015г. – 692.88лв.; м.юли 2015г. – 1157.30лв. и
м. август 2015г. – 297.63лв. Вещото лице отразява извършените погашения, както
следва: за процесния период И.Д. е внесъл по сметката сумата от 16850лв., а Н.Д.
– 2750лв., като погасяванията от нея са извършени, както следва: на
15.05.2015г. – 1900лв; на 14.07.2015г. – 700лв. и на 15.07.2015г. – 150лв. От
заключението по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че са
налице и неотразени плащания в банковите извлечения извършени с кредитната
карта, в размер на 1451.96лв., но те не променят първоначално посочените от
вещото лице общо изразходвани суми за всеки отделен месец.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Ищецът твърди, че ответницата е изразходвала от
кредитната му карта средства, които е обещала да върне, но тъй като не го е
направила, се е наложило той самият да възстанови средствата на банката, тъй
като именно той е титуляр на кредитната карта, т.е. твърди, че ответницата се е
обогатила за негова сметка доколкото той е заплатил на банката суми, които тя е
изразходвала за покриване на нейни лични нужди.
Съгласно установената практика на ВКС, предмет на
делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата
молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум,
постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на
иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до
неправилност на решението (постановяването му в нарушение на материалния
закон), но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва
сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото
на делото.
С оглед така наведените в исковата молба твърдения,
настоящият състав намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В хипотезата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи
се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В производството
следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице,
намаляване патримониума на друго, като следва да се изясни и наличието на
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да
се установи дали разместването на благата е в резултат на един общ факт или от
обща група факти. Цитираната разпоредба се основава на един от основните
принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост
на неоснователното обогатяване.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че договорът за издаване на процесната
международна кредитна карта е сключен от И.Д.Д. още през 2010г., като няколко
месеца по-късно с негово съгласие на Н.Д.
е издадена втора карта към същата сметка, като включително съобразно
изискванията на банката ответницата е подписала и договор за поръчителство.
Установява се също, че в
процесния период -01.01.2015г. до 31.08.2015г. от картата са били изтеглени
суми в общ размер от 9621.96лв., а
извършените погашения са както следва: за процесния период И.Д. е внесъл
по сметката сумата от 16850лв., а Н.Д. – 2750лв.,
Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК,
разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи,
като те отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нуждите
на семейството.
С оглед така установената
в закона солидарна отговорност, се
налага извода, че единият съпруг не може да претендира от другия връщането на
кредит, изтеглен за задоволяване нуждите на семейството докато бракът между
страните не е прекратен.
В конкретния случай,
ищецът твърди, че бракът между страните е прекратен на 28.05.2016г., но
страните са заживели във фактическа раздяла, довела до пълна имуществена
самостоятелност, считано от 01.01.2015г.
Тези твърдения на ищеца
останаха недоказани по делото. Действително, от съвкупния анализ на всички
гласни доказателства може да се направи извод, че ищецът е установил
извънбрачна връзка с друга жена в гр. София в края на 2014г., както и, че при
установяването на това обстоятелство от бившата му съпруга, са настъпили
проблеми в семейните отношения, но това не навежда до безспорен извод, че
именно от тогава е настъпила и фактическата раздяла между вече бившите съпрузи.
Отново, от разпита на
всички свидетели се установява, че работата на ищеца в процесния период е била
свързана с чести/ежеседмични пътувания и отсъствия от семейното жилище. Въпреки
това липсват безспорни доказателства кога точно страните фактически са се
разделили. В тази връзка съдът счита, че показанията на св. А., доколкото същата понастоящем живее с
ищеца, и е жената, с която той е имал връзка в релевантния период, не са
обективни и безпристрастни и не могат да доведат до формиране на категоричен
извод относно началната дата на раздялата.
Впечатленията на св. Б.
са епизодични -при посещенията му в София, и непоследователни, като освен това
самият той не е сигурен за точните дати.
Съдът кредитира
показанията на св. Е. Г., която въпреки, че е майка на ответницата има
най-непосредствени впечатления от семейния живот на страните. Счита, че с оглед
изложеното от тази свидетелка може да се приеме, че съпрузите са направили опит
за изглаждане на отношенията, като са отишли заедно в командировка в Италия,
след като по-рано планираната екскурзия до Испания се е провалила.
С оглед събраните по
делото гласни доказателства, съдът не може да направи категоричен извод точната
датата на фактическата раздяла.
От съвкупния анализ на
всички гласни и писмени доказателства, връзката между тях и изводите, които
косвено могат да се изведат от изявленията на страните и техните пълномощници,
направени в хода на бракоразводното производство би могъл да се направи извод,
че страните са престанали да живеят заедно от м. май 2015г., но въпреки това
съдът не счита, че това е месецът в който е настъпила пълната имуществена
разделност между съпрузите.
Безспорно е, че в този
период ответницата е продължила да живее заедно с роденото от брака дете в
семейното жилище в м-ст Боровец, полагала е грижи за него, заплащала е
консумативите за дома, поемала е разходите за ежедневните нужди на детето ,
т.е. съдът счита, че по делото не се установява и по категоричен начин, че
ответницата е изразходвала средствата, изтеглени от кредитната карта за
покриване на лични, а не на семейни нужди.
В заключение съдът
намира, че искът по чл. 59 ЗЗД следва бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установява в условията на пълно и
главно доказване нито точната дата на настъпилата между страните фактическа
раздяла, нито наличието на пълна икономическа разделност в имуществените
отношения между вече бившите съпрузи.
Това от своя страна означава, че не е налице неоснователно разместване на
блага, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 32 СК, разходите за задоволяване нуждите на
семейството се поемат и от двамата съпрузи, а за възникналите задължения в тази
връзка –те отговарят солидарно.
По изложените съображения
и частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата
обжалваното решение следва да бъде частично отменено.
Въпреки дадената от
настоящия съд различна правна квалификация, доколкото на изследване подлежат
едни и същи обстоятелства, които първ.
съд е съобразил, и формирал изводи съвпадащи като карен резултат, то не се
налага обезсилване или отмяна на
решението в отхвърлителната част.
Предвид изхода на спора,
въззиваемата страна има право да ѝ бъдат присъдени направените в хода на
въззивното производство съдебно-деловодни разноски, които съдът, с оглед
представения списък и доказателства определя в общ размер на 1168.69 лв. На
страната следва да бъде присъдено и адвокатското възнаграждение, дължимо за
производството пред първоинстанционния съд в претендирания размер от 1100лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №978/11.03.2019г.,
постановено по гр. дело №12059/2017г., в ЧАСТТА, с която Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** е осъдена да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 2184.55лв. /две хиляди сто осемдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
изразходвани от ответницата средства от кредитна карта №424468***8461, издадена
като втора клонирана от кредитна карта VISA/MASTER CARD с
№424468***2459, издадена в полза на ищеца, с банкова сметка ***
№BG45BUIN95611000207924 от „Алианц Банк България” за периода м. май 2015г.
до м. август 2015г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.08.2017г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 219.06лв. /двеста и деветнадесет лева и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 22.08.2016г. до
17.08.2017г., както и в ЧАСТТА на присъдените на страните разноски на осн. чл.
78, ал.1 и ал.3 ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
искът на И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес ***, срещу Н.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата от 2184.55лв. /две хиляди сто осемдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща изразходвани от ответницата средства от кредитна
карта №424468***8461, издадена като втора клонирана от кредитна
карта VISA/MASTER CARD с №424468***2459, издадена в полза на
ищеца, с банкова сметка *** №BG45BUIN95611000207924 от „Алианц
Банк България” за периода м. май 2015г. до м. август 2015г. на осн. чл. 59 ЗЗД,
както и за сумата от 219.06лв.
/двеста и деветнадесет лева и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 22.08.2016г. до 17.08.2017г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№978/11.03.2019г., постановено по гр. дело №12059/2017г. в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 2268.69 /две
хиляди двеста шестдесет и осем лв. и 69 ст/ лева, представляваща разноски за
производството пред двете инстанции, на
осн.чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: