Р Е Ш Е
Н И Е
Номер……………
Година 2018
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На
двадесет и шести септември,
година две хиляди и осемнадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
АНД
№
3183
по описа за 2018г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „В.”ООД против НП № 17-291590/09.10.2017г. на Директора
на ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на чл.25 ал.3 вр.чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, осн.чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС, на „В.”ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Жалбата е
подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е
допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
С жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. Не
било извършено нарушението, тъй като касов бон бил издаден , но не бил връчен
на клиентите веднага, тъй като се намирали в най- отдалечения край на плажа.
Отговорността по чл.118 от ЗДДС била предвидена за случаите, когато не бил
издаден касов бон, а не когато не му бил връчен. От начина на описване на
нарушението н НП неставало ясно дали дружеството е наказано за неиздаване, или
за невръчване на касов бон.
В съдебно заседание, въззивната страна,
редовнопризована, не изпраща представител.
Представителят
на въззиваемата страна изразява становище за потвърждаване на НП, вкл.
размера на санкцията.
Като
прецени събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
На
26.08.2018г. св.К. и неин колега
посетили плаж „К.“ в КК „Св. св. К. и Елена“, стопанисван от „В.“ООД. Около
10.20 ч. заплатили 12.00лв. за чадър и шезлонги. Служителят приел плащането и
се отправил към бара, където веднага издал касов бон. Около 10.45ч.
представителите на НАП се легитимирали и започнали проверката. До тогава
касовият бон не им бил връчен. Било установено, че касовият апарат бил настроен да отчита с
около 20 мин. назад във времето.
За това, че касовият бон не бил връчен на
клиента едновременно с плащането, бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу
подпис . Не постъпили възражения.
АНО приел липса на спорни обстоятелства и
при същите фактически констатации издал обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства:
Съдът кредитира показанията на св.К. като
последователни, непротиворечиви и логични. Те се подкрепят и от писмените
доказателства по делото – материалите по АНП, вкл. АУАН, разпечата от КЛЕН,
протокол за проверка, заповед за компетентност, договор за наем, опис на
паричните средства и др.
Съдът, предвид становищата на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
По приложението на процесуалния закон:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложените към АНП
заповеди. Издадено е и в предвидения от закона срок. Нарушенията са
описани пълно и точно и от фактическа и от правна страна. Описани са съставомерните им
признаци, описани са относимите към тях факти, направена е съответна правна
квалификация и не е налице противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната част на НП.
АНО
е приел от фактическа страна, че нарушението не е довело до неотчитане на
приходи, поради което именно е наложил санкцията на чл. 185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. Поради това няма противоречие между обстоятелствената и диспозитивната
част на НП, дадена е цифрова правна квалификация, която напълно съответства
на фактическото описание на нарушението и на съставомерните му признаци и съдът
не споделя становището на защитата, че не ставало ясно дали НП е издадено за неиздаване на касов
бон, или за невръчване на клиента. Освен това не правилната правна квалификация
не ограничава правото на защита,която се
гради срещу фактите, а не срещу квалификацията.
По
приложението на материалния закон:
За
всяко отделно плащане се дължи не само издаването на касова бележка, но и
незабавното й връчване на клиента. Невръчването незабавно на клиента е
нарушение на чл.25 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. Деянието е наказуемо по чл. 185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС, тъй като не води до неотчитане на приходи. Съдът не споделя
становището на въззивната страна, че проверяващите не изчакали служителя на
дружеството да им връчи касовия бон. От една страна, за да обезпечат стриктното
спазване на закона, стопаните на плажа е следвало да осигурят мобилен касов
апарат, така че касовия бон да се издава пред клиента и да може да му се връчи
незабавно, така както изисква чл. 25 ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. От друга
страна, предвид установеното, че апаратът е отчитал време с около 20мин.назад, а бонът е бил от 10.05ч.,
то касовият бон е бил издаден около
10.25 часа и до началото на проверката в 10.45 часа е имало достатъчно време за
да може служителят да издаде касовия бон и да го занесе на клиентите.
Не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че касовият бон е бил
издаден, не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като той е част от
състава на нарушението: „Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка“. Ако касовият бон не бе издаден, то
нарушението би следвало да се накаже по чл. 185 ал.2 от ЗДДС, а не по ал.1,
както е в случая. Законодателят е предвидил по-ниска санкция за случаите, в
които касовият бон е издаден. Тъй като е предвидено от законодателя, това
обстоятелство не следва да се отчита повторно като смекчаващо отговорността.
Случаят е типичен и с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род,
поради което не е маловажен по см. чл. 28 ЗАНН.
Наказанието
е наложено в минимален размер поради което е справедливо.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 17-291590/09.10.2017г. на
Директора на ТД на НАП -Варна, с което за нарушение на чл.25 ал.3 вр.чл.3 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, осн.чл.185 ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС, на „В.”ООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Варненския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: