Р Е Ш Е Н И Е № 260035
Гр. С., 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 100 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Р.В.П. е предявил срещу „Д.З.” АД обективно съединени
частични искове за плащане на сумата от 80000 лв., представляваща част от
сумата от 140000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания и психически и емоционални травми, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 01.02.2018 г., причинено от Д.К.Б. - водач на лек автомобил
„Шевролет Епика” с peг. № СО0495АТ, за който има
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника
със застрахователна полица № BG/08/117000585184 със срок на покритие от
18.02.2017 г. до 17.02.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по главния иск от 30.06.2018 г. – датата, на която
е изтекъл тримесечният срок от отправянето на претенцията до застрахователя, до
окончателното плащане. Ищецът твърди следното: Ищецът пострадал при ПТП, настъпило
на 01.02.2018 г., на която дата около 12:30 часа той отивал пеша към „МБАЛ – С.“
ЕООД, поради което трябвало да пресече на обозначен със светофар и пешеходна
пътека участък на кръстовището между ул. „Македония“ и бул. „Софийско шосе“ в
гр. С.. След подаден от светофара зелен сигнал за преминаване на пешеходци
ищецът предприел пресичане на пътното платно и в момента, когато се намирал по
средата на пешеходната пътека, бил блъснат от идващия отляво лек автомобил „Шевролет Епика” с peг.
№ CO0495AT, управляван от Д.К.Б.. Вследствие на удара ищецът паднал първо върху
капака на автомобила и впоследствие бил отхвърлен на пътното платно. От
техническа гледна точка причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие
била неправилните действия на водача на л. а. „Шевролет Епика”, който не спазил
задължението си да осигури предимство на пресичащия в този момент пешеходец.
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство № 56/2018 г. на РУ
– С., пр. пр. № 152/2018 г. на Районна прокуратура - С.. След пътния инцидент
ищецът по спешност бил транспортиран за преглед и лечение във ФСМП при „МБАЛ - С.“
ЕООД. От медицинските прегледи и образни изследвания, проведени в „МБАЛ - С.“ и
впоследствие в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - С. се установило, че вследствие на
пътнотранспортното произшествие ищецът е претърпял счупване на дясната ключица /фрактура
клавикуле декстра инв./, счупване на първи поясен
прешлен на гръбначния стълб /фрактура вет. Л1/.
Сериозността на травмите наложила пострадалият да остане под непрекъснато
лекарско наблюдения в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД за период от пет дни от 16.02.2018
г. до 21.02.2018 г. Бил му поставен обездвижващ корсет и била назначена
хирургична операция. Поради това, че ищецът имал придружаващо заболяване анкилозиращ спондилит /болест на Бехтерев/ хирургичната операция не била извършена и било
предприето само консервативно лечение с прием на медикаменти. От проведените
през месец март 2019 г. медицински изследвания в Клиника по ревматология
на МБАЛ „С.“ ЕАД – С. се установило, че вследствие на инцидента ищецът е
претърпял травми с давност - консолидирани фрактури на 5-то, 6-то и 7-мо ребра
на дясна гръдна половина по задна аксиларна линия,
които при първоначалния медицински преглед не били установени. Поради
посочените телесни увреждания, получени при процесното
ПТП, ищецът бил обездвижен и на постелен режим за продължителен период от време, като
придвижването му било мъчително и болезнено за период повече от 6 месеца, през
който изпитвал трайни затруднения в движението и неудобство при обслужването на
ежедневните си хигиенно – битови потребности. Дори и в състояние на покой
ищецът изпитвал силни и постоянни болки, които му пречели да спи спокойно.
Поради това, че болките му се засилвали дори и при леко движение се налагало
редовно да употребява силни болкоуспокояващи. Възстановителният процес бил
значително затруднен от неговото съпътстващо заболяване анкилозиращ
спондилит /болест на Бехтерев/,
тъй като заболяването е дегенеративно и засяга костите и нервите на гръбначния
стълб и при него е много по-трудно възстановяването след претърпени травми,
отколкото при здрав човек, а има и голяма вероятност да настъпи пълна инвалидизация. След претърпените травми от инцидента
придружаващото заболяване на ищеца се влошило, а това довело до увеличаване на
процента му на инвалидност до степен на почти пълно инвалидизиране
/95 %/, свързано с изключително затруднение при извършване на движения на
снагата. Лекарствената терапия /с прием на сулфасалазин
и хумира/, която му била изписана и прилагал, спряла
да бъде ефективна и се наложило да премине на по-скъпо и сложно лечение /с
прием на дипрофос/. След продължилото повече от една
година лечение ищецът продължавал да изпитва интензивни болки в травмираните
области както при физическо усилие, така и при извършване на ежедневните си
дейности. Влошеното му здравословно състояние изисквало по-честа и по-скъпа
лекарствена и рехабилитационна терапия. Болките,
които изпитвал при сезонна промяна на времето, били по-силни и интензивни
отпреди инцидента и дори обичайната му двигателна активност била сведена до
минимум. Търпените физически болки и страдания се отразили неблагоприятно и
върху душевното му състояние. Неблагоприятната медицинска прогноза,
прогресиращата инвалидност и посттравматичното нервно разстройство довели до
понижено настроение, тревожност и трайни нарушения на съня. Продължителното
обездвижване лишило ищеца от важните за него срещи с приятели и близки.
Изпитвал постоянно чувство на страх и безпокойство. Тъй като към датата на ПТП
отговорността на виновния водач на лекия автомобил за причинените от него вреди
била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със застрахователна полица с № BG/08/117000585184 и срок на покритие от
18.02.2017 г. до 17.02.2018 г., се предявяват настоящите искове, след като по
предявената пред застрахователя претенция /с молба с вх. №
310В026301/29.03.2018 г./ за плащане на обезщетение застрахователят не
определил и не платил такова.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр.
чл. 86, ал 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, оспорва настъпването на деликт,
механизма на ПТП, наличието на противоправно
поведение у водача на автомобила, причинната връзка между неговото поведение и
настъпилото ПТП, съответно вредоносния резултат за ищеца, оспорва и вида и
медико-биологичния характер на твърдените като причинени при ПТП телесни
увреждания като в тази връзка излага твърдение, че част от описаните физически увреждания,
а именно счупване на дясна ключица и на първи поясен
прешлен на гръбначния стълб, както и част от описаните психически травми, а
именно посттравматично нервно разстройство, не са причинени в резултат на ПТП. Навежда
неконкретизирано фактическо твърдение, че за водача на автомобила е било
невъзможно да предотврати ПТП, съответно ПТП било настъпило по изключителната
вина на ищеца, навежда и фактическо твърдение, че пострадалият е предприел
пресичане на пътното платно на забранено за това място – в близост до
кръстовището, регулирано със светофарна уредба, но не на него, при това в
момент, когато за пешеходците е светел червен сигнал на светофарната уредба, а
за водача на автомобила - зелен, на което фактическо твърдение основава
възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Навежда
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
В о. с. з. на 11.06.2020 г. е допуснато изменение на
исковете чрез увеличение размера на същите, а именно от първоначално предявения
размер на главния иск от 80000 лв. на размера от 140000 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за посочения в исковата молба
период върху така увеличения размер на главния иск.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото констативен
протокол за ПТП се установява, че на 01.02.2018 г. около 12.30 ч. в гр. С. на
кръстовището между улица „Македония“ и бул. „Софийско шосе“ настъпило ПТП с участници, както следва:
участник № 1 - лек автомобил „Шевролет Епика“, управляван от Д.К.Б.; участник №
2 – Р.В.П. – пешеходец. В графата „Обстоятелства и причина за ПТП“ е
отбелязано, че по първоначални данни било установено, че участник № 1 е блъснал
движещия се по пешеходната пътека на улица „Македония“ участник № 2.
От показанията на свидетелите
се установява следното: Свид. К.установява, че когато
видял ищеца 20 - 30 дни след ПТП, той се чувствал зле, не можел да става и да
ходи, почти не можел да се обслужва сам. Свидетелят му помагал – носел му храна,
помагал му да се обслужва и за ежедневните дейности. Възстановяването му продължило няколко месеца.
И в момента ищецът бил зле, вървял трудно, нищо не можел сам да направи,
променил се и в емоционален план. Свид. Б. – сочен
като виновен водач, установява, че в деня на ПТП се прибирал от гр. С., било към
обяд и около светофарите на моста в гр. С.
изчаквал насрещното движение, светнал зелен светофар, минали насрещно
движещите се коли, след това пешеходците и той предприел маневра за ляв завой,
когато „на няма пет-шест метра“ човек се „изхвърлил“ от лявата страна на
калника и паднал успоредно на колата. Водачът спрял, опитал се да се погрижи за
пешеходеца, но той станал и се раздвижил, след това повикали „Бърза помощ“ и
КАТ. ПТП станало не на кръстовището, а след „успоредни линии“, които той
преминал и след 15 - 20 м. настъпил ударът. Преди удара свидетелят не бил
забелязал пешеходеца. Свид. М. – очевидец на ПТП,
установява, че, управлявайки автомобила си в гр. С. и стигайки до втория мост, чул
удар. Според свидетеля бил ударен човек на пешеходната пътека, автомобилът
качил пешеходеца върху капака и взел с него завоя към моста, влачил го около 30
- 40 м., след което човекът паднал на земята. Свидетелят установява, че само чул
удара, защото бил силен - чул се на около 20 - 30 м., а след това видял човека
върху капака, влачен от автомобила. Според свидетеля водачът на автомобила се
движел направо, за да хване светофара, който вече се сменял, а пешеходецът вече
бил тръгнал, водачът засилил колата и не могъл да спре. Мостът се падал вдясно
на водача преди да направи десния завой, а свидетелят се намирал срещу него на
40 м. на същата улица, но от другата страна. Свидетелят виждал пешеходеца през
цялото време, той се движел към него в посоката, в която се движел и
автомобилът. Същевременно свидетелят твърди, че се движел по улица „Преспа“ към
моста на реката, а впоследствие твърди, че се движел по улица „Македония“ с
посока към гр. Д.. Автомобилът направил десен завой и блъснал пешеходеца,
когато той бил още на пешеходната пътека, оставали му само 2 - 3 метра да
пресече.
От заключенията по допуснатите
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза и повторна съдебно-медицинска и допълнителна авто-техническа
експертизи и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява
се следният механизъм на ПТП: На 01.02.2018 г. в зоната на регулирано със светофарна
уредба кръстовище, образувано между улиците „Софийско шосе“, „Македония“ и
„Преспа“, в светлата част на денонощието при сухо асфалтово покритие и много
добра видимост л. а. „Шевролет Епика“ с рег. № СО 04 95 АТ, управляван от Д.К.Б.,***
в посока от гр. С. към центъра на гр. С., при зелен сигнал на светофара извършил
маневра за ляв завой за навлизане по улица „Македония“ в посока към центъра на
гр. С.. Когато автомобилът вече се движел
в дясната пътна лента по отношение на посоката си - към центъра на гр. С. по
улица „Македония“, от лявата страна на автомобила в платното за движение
навлязъл пешеходецът Р.В.П.. Съобразно данните по делото са възможни два варианта
на развитие на ПТП: 1. B зоната на очертаната пешеходна пътека на улица
„Македония“ откъм страната на центъра на града, когато вече пешеходецът,
пресичайки улицата отляво надясно по отношение посоката на движение на
автомобила и след като е бил изминал разстояние около 12 м. от навлизането си в
платното за движение, е ударен с лявата челна част на автомобила и качен на
предния му капак, след което автомобилът се установил на разстояние над 30 м. след
мястото на удара, където тялото на пешеходеца било отхвърлено пред автомобила;
2. Л. а. „Шевролет Епика“ в зоната на кръстовището извършил маневра за ляв
завой, навлязъл в дясната лента на улица „Македония“ в посока към центъра на гр.
С. и след като изминал разстояние от около 20 - 25 м. в тази лента от лявата
страна на автомобила в платното за движение навлязъл пешеходецът Р.В.П., който
се ударил в левия преден калник на автомобила, след което тялото се превъртяло
през предния капак на двигателя и паднало от дясната страна на автомобила.
Водачът на автомобила забелязал
пешеходеца едва когато ударът настъпил, задействал спирачната уредба и се
установил в мястото, описано по-горе. При този вариант от техническа гледна
точка пешеходецът представлява опасност за движението и водачът е длъжен да намали
скоростта или да спре в зависимост от зоната на видимост. Тъй като към момента
непосредствено преди удара лекият автомобил се е намирал на улица „Софийско
шосе“ и е имал намерение в зоната на кръстовището да се включи по пътя, водещ
към центъра на гр. С., пешеходците, които са пресичали улица „Македония“ откъм
страната на центъра на гр. С., са се намирали от лявата страна на автомобила и
въпреки че същият е бил с обратен волан водачът на автомобила е имал пряка и
непосредствена възможност да възприема както зоната на кръстовището, така и
положението и посоката на движението на пешеходците. Според вещото лице – авто-експерт от техническа гледна точка за по-достоверно място
на удара следва да се приеме описаното във вариант 2, тъй като - от една страна
- по този начин биха били обясними липсата на деформации по купето на
автомобила и недостигането на главата на пострадалия до челното панорамно
стъкло /тъй като в момента на удара най-вероятно лекият автомобил вече се е
намирал в спирачен режим/, а - от друга страна - трудно би било обяснимо
мястото на установяване на автомобила при първия вариант - на повече от 30 м. след
мястото на удара при условие, че непосредствено преди удара автомобилът е
извършил маневра за ляв завой. Ако се приеме за място на удара посоченото във
вариант 1, ударът е настъпил, когато пешеходецът, след като е навлязъл в
платното за движение, е бил изминал разстояние около 12 м., през което време
водачът на автомобила е имал директна видимост към пешеходната пътека,
респективно към пешеходеца, имал е възможност /и е бил длъжен/ да спре и да
пропусне пешеходеца да премине /пешеходецът, намирайки се на пешеходната пътека,
е с предимство/. Ако за място на удара се приеме посоченото във вариант 2, към
момента на навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение лекият
автомобил би се намирал от мястото на удара на около 21 м. и тъй като опасната
му зона за спиране е на 13 м., при
своевременно възприемане и реагиране за аварийно спиране водачът на автомобила
би имал техническа възможност да предотврати ПТП. Установява се също, че в
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на
дясната ключица /което увреждане по своя медико-биологичен характер е причинило
трайно затруднение па движението на десния горен крайник за срок от около 1.5 -
2 месеца/; счупване на тялото на Л1 заедно с дъгата двустранно и на спинозния израстьк /което увреждане
е причинило трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 10 - 11
месеца/. Установява се също, че констатираните увреждания отговарят да са
получени при процесното ПТП като не са констатирани
травматични увреждания с голяма давност. По повод причинените увреждания
пострадалият е бил подложен на консервативно лечение. В резултат на
уврежданията ищецът е изпитвал болезненост в срока за възстановяване, която е
намалявала с времето. Основното заболяване на ищеца - болест на Бехтерев, ограничава движенията на гръбнака на пострадалия като
счупването на първи поясен прешлен допълнително
влошава и намалява възможността за движение в поясната
област, което е прогресивно и е доживот. Пълно
възстановяване на пострадалия няма да се наблюдава поради естеството на
основното заболяване, което е с хроничен прогресиращ ход. Консервативното
лечение не е дало резултат и е препоръчано оперативно такова. Оплакванията са се
задълбочили, като водещо в случая е основното
заболяване, на фона на което е причинена травмата на гръбнака. Не може с категоричност
да се отграничи кое страдание от кое увреждане /болестното
или травматичното/ се предизвиква поради наслагващия се ефект и на двете.
В същата насока /към
установяване на гореописаната фактическа обстановка/ са и представените и
приети по делото писмени доказателства -
материали от ДП и медицински документи, както и веществените
доказателства – медицински образни изследвания на електронен носител.
Не се спори по делото относно
наличието на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ относно управлявания от Д.К.Б. автомобил,
сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 50000 лв., до който следва да бъде уважен, а разликата до пълния
предявен размер от 140000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установи ищецът да е пресичал на пешеходната
пътека. В КП за ПТП е отразено такова обстоятелство, но, от една страна, там е
отбелязано, че това се установява „по първоначални данни“ /като не е посочено какви
са тези първоначални данни и как са събрани/, а от друга страна, КП като
официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверените в него факти, но само досежно
онези от тях, които са били непосредствено възприети от длъжностното лице,
съставило КП. В случая длъжностното лице не е възприело непосредствено ПТП /по
делото е установено, не се и спори, че органите на КАТ са уведомени за ПТП след
неговото настъпване/ т. е. въз основа на отразеното в КП не може да се приеме
за надлежно доказано мястото на настъпване на ПТП и в тази връзка са основателни
доводите на ответника. Показанията на свидетеля М., според когото ищецът бил
блъснат на пешеходната пътека, също не са надлежни доказателства за това, тъй
като не кореспондират с останалите доказателства по делото - свидетелят твърди,
че водачът на л. а. „Шевролет Епика“ правел десен завой, а всички останали
твърдения по делото и доказателства за тях са в обратна насока – че водачът е
правел ляв завой, което, съпоставено с установените местонахождение и посока на
движение на л. а. „Шевролет Епика“ и тези на л. а., управляван от свидетеля М.,
според самите негови твърдения /които освен това са и противоречиви/,
съпоставено и с твърденията му относно местонахождението и посоката на движение
на пешеходеца дават основание на съда да не кредитира тези показания /тъй като
същите като цяло са неясни и съдържат противоречия, освен това свидетелят
твърди, че първо е чул удара, а не е видял непосредственото му настъпване/.
Съдът възприема изводите на авто-експерта, отразени в заключението по допълнителната авто-техническа експертиза, а именно, че по-вероятното място
на настъпване на ПТП е посоченото във втория вариант, при който ПТП е настъпило
в зоната на кръстовището, но не на пешеходната пътека. Тези изводи
кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото и са логически издържани /предвид изложеното от вещото лице относно
липсата на деформации по купето на автомобила и недостигането на главата на
пострадалия до челното панорамно стъкло, както и относно мястото на
установяване на автомобила/.
Неоснователни са възраженията
на ответника относно механизма на ПТП и относно липсата на вина и противоправно
поведение у сочения като виновен за ПТП водач /съответно за наличие на
изключителна вина на ищеца/. От обсъдените по-горе доказателства се установи
механизмът на настъпване на ПТП и причините за това, установи се и виновното противоправно поведение на водача, изразяващо се в това, че
- тъй като пешеходецът от момента на навлизането си в пътното платно представлява
опасност за движението - водачът е длъжен да намали скоростта или да спре в
зависимост от зоната на видимост, но не го е сторил своевременно /като се има
предвид, че към момента непосредствено преди удара лекият автомобил е имал
пряка и непосредствена възможност да възприема както зоната на кръстовището,
така и положението и посоката на движението на пешеходците, а също предвид и отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента на
навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение и дължината на опасната
зона за спиране на автомобила/.
Съответно съдът приема, че са
налице елементите на фактическия състав
на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по
делото наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
физически болки и страдания и психически и емоционални травми; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от Д.К.Б.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените
на ищеца телесни увреждания, довели до търпени физически болки и страдания и
психически и емоционални страдания. Установи се и вината на Д.К.Б. /презумпцията
по чл. 45, ал 2 ЗЗД не бе оборена, напротив – от доказателствата по делото се
установи вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване
на ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” относно управляваното от Д.К.Б. МПС, сключен с ответника, и
съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 100000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се имат предвид видът и характерът на получените увреждания – счупване
на дясната ключица; счупване на тялото на Л1 заедно с дъгата двустранно и на спинозния израстьк. В резултат на
тези увреждания ищецът е търпял болки и страдания, както и трайно затруднение при движението на горния
десен крайник и на снагата за
продължителен период от време /на ръката - за срок от около 1.5 - 2
месеца, на снагата - за срок от около 10 - 11 месеца/. През този период
качеството му на живот е било значително влошено и е бил поставен в
невъзможност да се обслужва сам. Следва също да се отчете и основното заболяване
на ищеца - болест на Бехтерев, което допълнително е
било влошено от счупването на първи поясен прешлен и
намалява възможността за движение в поясната област
прогресивно и доживотно като пълно възстановяване на пострадалия няма да се наблюдава.
Всичко това следва да бъде отнесено и към възрастта на ищеца - 50 г. към датата на ПТП, т. е. все още
активна и трудоспособна възраст, в която внезапно настъпва трайно влошаване на
здравословното състояние и на качеството на живот.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 100000 лв. би била справедлива, за да
обезщети ищеца за търпените от него физически болки и страдания и психически и
емоционални травми в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно
основателно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното
обезщетение/.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца. Не се установиха всички фактически твърдения,
на които ответникът основава възражението си - не се установи надлежно по
делото дали пешеходецът е пресичал в момент, когато за пешеходците е светел
червен сигнал на светофарната уредба, а за водача на автомобила – зелен. Съобразно
обсъденото по-горе обаче съдът приема, че се установи по делото, че ищецът
е пресичал в зоната на кръстовището, но не на
пешеходната пътека, т. е. и той има принос за настъпване на ПТП и на
вредоносния резултат. Съдът намира, че съпричиняването
от страна на ищеца е в размер на 50 %, съответно горепосоченият размер на обезщетението
следва да бъде намален наполовина и да се присъди сума в размер на 50000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва
да бъде уважен частично – по отношение на уважения размер на главния иск. Относно
периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 30.06.2018
г. /както се претендира/ – датата, от която ответникът е изпаднал в забава /тъй
като претенцията пред застрахователя е депозирана на 29.03.2018 г., съответно срокът
по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 29.06.2018 г. – присъствен ден и от следващия
ден ответникът е в забава/. Съобразно гореизложеното акцесорният иск следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск за периода от 30.06.2018
г. до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер следва да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцът е освободен от държавна такса и разноски за производството
по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК се претендира само присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.,
при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пълният размер на дължимото в случая възнаграждение – при
уважаване на исковете изцяло, би бил 4830 лв. /както се и претендира/ на
основание чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от наредбата, съответно съразмерно с
уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение в размер на 1725
лв. Същото следва да се присъди на адв. Р..
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства за това в размер на 100 лв. за възнаграждение на
вещо лице, в размер на 30 лв. за възнаграждение на призован свидетел и в размер
на 10 лв. за държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, с
представения списък по чл. 80 ГПК се претендират същите, както и юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 90 лв. за възнаграждения на вещо лице и на
призован свидетел, както и за държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения. Относно юрисконсултското възнаграждение – размерът на
юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП,
който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне
на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да се присъдят на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 289.29 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 1000 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел/ в размер на 410.71 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Д.Д. и Ж.Д., да плати на Р.В.П. с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 50000 /петдесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и
страдания и психически и емоционални травми, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 01.02.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 30.06.2018 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Д.З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Д.Д. и Ж. Д., обективно съединени искове за плащане на сумата
140000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – физически
болки и страдания и психически и емоционални травми, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 01.02.2018 г., телесни увреждания, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 30.06.2018 г. до
окончателното плащане за разликата
над уважения размер на главния иск от 50000
лв. /петдесет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 140000 лв. /сто
и четиридесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика от 30.06.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Д.З.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.и Ж. Д., да плати на адв. П.Р.
с личен № на адвокат ********** сумата от 1725 лв. /хиляда седемстотин двадесет
и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на Р.В.П. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Р.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Д.З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Д. Д.и Ж. Д., сумата от 90 лв. /деветдесет
лева/, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждения на вещо лице и на призован свидетел, както и
за държавна такса за издаване на съдебни удостоверения съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и сумата от на 289.29 лв. /двеста осемдесет
и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Д.Д. и Ж. Д., да плати по сметка на СОС
държавна такса за производството по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ върху
уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи
лица и на призован свидетел/ в размер на 410.71 лв. /четиристотин и десет лева
и седемдесет и една стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: