Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

Гр.Велико Търново, 05.03.2009г

 

В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, първи състав, в публично  заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Я.Д.

 

При секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора . . . . . . . . , като разгледа докладваното от  съдията  Д. *** по описа за 2008г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.99, ал. 1 от СК.

            Ищецът – С.А.Й. твърди в исковата си молба, че с ответницата били законни съпрузи, сключили граждански брак на 23.01.2008г., от който нямали родени деца. Твърди, че никога не са живели заедно, брачната им връзка от самото начало била формална, не поддържали никакви отношения. Предвид на изложеното, счита брака си с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение с което да го прекрати с развод, като вмени вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака на ответницата. Моли съда след развода да постанови ответницата да носи пред брачното си фамилно име К..

            Ответницата – А.В.К., оспорва иска за развод, като в отговора си твърди, че живеели заедно с ищеца и имали семейно жилище, но в отношенията им се намесвали роднини на ищеца. Счита, че могат да постигнат помирение със съпруга си и да запазят семейството си.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на 23.01.2008г. в гр. Лясковец, за което е съставен Акт за граждански брак № 3/2008г. – видно от Удостоверение за граждански брак на Община Лясковец. Страните от брака си нямат родени деца.

За установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака по делото бяха допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелите Тихомир Димитров и Михаил Димитров се установи, че съпрузите не живеят заедно и никога не са живели като семейство – свидетелите до скоро не знаели, че С.Й., който е техен приятел, бил женен. Свидетеля излагат, че не познават и не са виждали съпругата на Й., а знаят, че същия живее от 6 - 7 месеца с друга жена, която познават.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения брачен иск за основателен и доказан и същия следва да бъде уважен, ведно с произтичащите от това законни последици.

Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите са разделени от сключването на брака им и не са живели заедно. В тази насока съдът, кредитира показанията на свидетелите. Установено бе, че по време на раздялата никой от съпрузите не е проявявал интерес към другия, дезаинтересирал се е от него и уредил самостоятелно живота си. Това налага извода, че брака на страните е лишен от съдържанието, вменено му от Закона и Морала. От друга страна, съгласно константната практика на ВКС, продължителната фактическа раздяла е достатъчно основание за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка. Изложените обстоятелства, мотивират съда да приеме, че брака не би могъл занапред да осъществи предвидените в Закона, социални функции. Страните са се отчуждили един от друг, липсва близост от каквото и да е естество. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Това мотивира съда да приеме, че са  налице основанията по чл.99, ал.1 от СК за прекратяване на брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство

            Анализа на събраните по делото доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е и на двамата съпрузи. Разпитаните свидетели сочат, че страните след сключване на брака им дори не са живели заедно. Изложеното мотивира съда да приеме, че вината за разстройството на брака се дължи на несходството в характерите на страните. Макар явното несходство, никой от съпрузите не е направил опит за подобряване на отношенията в семейството. В този смисъл, съдът приема, че и двете страни, чрез поведението си са съзнавали, че рушат брачната връзка, поради което вината за настъпилото разсройство следва да се вмени и на двамата.            

            Съдът намира за основателен съединеният брачен иск за фамилното име на ответницата. Въпреки, че не е приемала различна фамилия, след прекратяването на брака, същата следва да носи пред брачното си фамилно име К..

            При този изход на делото страните следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 50 лв., съставляваща окончателна ДТ по уваженият иск за развод,  или всеки един следва да заплати сумата от 25.00 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от горното и на основание чл.99, ал.1 от СК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по реда на чл. 99, ал.1 от СК, сключеният на 23.01.2008г. с Акт № 3/23.01.2008г. в гр. Лясковец граждански брак, между С.А.Й. ***, и с ЕГН ********** и А.В.К., родена на 24.05.1985г. в гр.Сепухов, Руска Федерация, живуща ***,  като ДЪЛБОКО  и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

            ВИНАТА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.

            След развода, за в бъдеще жената ще носи пред брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА С.А.Й. ***, и с ЕГН ********** да заплати в полза на ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.В.К., родена на 24.05.1985г. в гр.Сепухов, Руска Федерация, живуща ***, да заплати в полза на ВТРС, сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: