Р Е Ш Е Н И Е
№ 1234
гр. Пловдив, 31.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми юли,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от Съдията АНД № 2807 по описа за 2020
година на ПРС и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № К-0048223 от 27.03.2020г.
на Т.Д.Д., на длъжност ***** на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на
потребителите, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Равно поле, общ.Елин Пелин, ул.“3-ти март“ № 1
с управители Л.М.Х., ЕГН ********** и М.Е.Д. – Д. ЕГН ********** на основание
чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН / и чл.233,
ал.2 и чл.200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 350
/ триста и петдесет / лева за нарушение по чл.19, ал.5 от ЗЗП.
С жалбата се формулира претенция за отмяната на
атакуваното НП като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
и процесуалния закони. Представят се аргументи в подкрепа на искането.
В съдебно заседание, дружеството –
жалбоподател не се представлява. Преди съдебното заседание, от управителя на
дружеството, с писмена молба се дава съгласие за разглеждане на делото в
отсъствие на представляващ дружеството и се поддържа искането за отмяна на издаденото
НП. В молбата се прави и алтернативно искане за обявяване на случая за
маловажен и приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.
Не представя становище по жалбата на дружеството – жалбоподател.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Съдът като съобрази
и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
На 30.12.2019 г.
служители на Регионална дирекция Пловдив при Комисия за защита на
потребителите, включително и свидетелката В.И. извършили проверка в магазин
„Лидл Пловдив 170“, намиращ се в гр.Пловдив на ул.„Победа“ № 75. Магазинът се
стопанисва от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Равно поле, обл.София, Софийска
област, с управители Л.М.Х., ЕГН ********** и М.Е.Д. - Д. ЕГН **********.
Повод за проверката бил публикувана н интернет пространството информация
относно наличието на разлика между обявените от търговците цени на част от
предлаганите за продажба стоки, предимно местни деликатеси и реалните им цени,
по които същите се маркират на касата и се заплащат от потребителите. В хода на проверката, с начален час 15:07 часа, при която от страна на проверявания търговец
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД присъствал зам. управител А.Н.Б. установено, че
на един от рафтовете, на които са изложени за продажба сурово сушени колбаси се
предлага за продажба суджук от прясно българско месо „Родна стряха“, произведен
от „Месокомбинат Карлово“ АД, артикулен номер 7201747 с обявена цена за 1 кг.
34,99 лв., видно от търговския етикет поставен на рафта. В същото време, върху
опаковката на всеки един от изложените за продажба 22 бр.суджуци с тегло от
0,138 кг. до 0,168 кг. има трайно прикрепен етикет, в който цената за 1 кг. е
обявена като 33,99 лв. Върху същия етикет е указана и цената на конкретната
бройка, която варирва от 4,69 лв. до 5,71 лв. в зависимост от грамажа. Било
направено контролно маркиране на касата на 1 брой суджук с тегло 0,154 кг. и
обявена в етикета цена 5,23 лв. с цена на 1 кг. 33,99 лв., при което е
установено че цената отчетена в касовия бон е 5,39 лв., а не 5,23 лв. Въз основа на констатациите от проверката
контролният орган приел, че по ясен и категоричен начин е установено, че
търговецът „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД не е обозначил вярната цена на
разфасовките на предлагания
артикул - суджук от прясно българско
месо „Родна стряха“, произведен от „Месокомбинат Карлово“ АД, артикулен номер
7201747, тъй като реалната цена за 1 кг. била 34,99 лв., а не така както е
посочена на отделната разфасовка – 33,99 лв., с което увреждал икономическите
интереси на потребителите.
Установеното при проверката на 30.12.2019г.
било отразено в изготвен констативен протокол № К-2673098 от 30.12.2019г., с
който били дадени указания за представяне на документи на управител, както и
справка за периода през който продукт - суджук от прясно българско месо „Родна
стряха“, произведен от „Месокомбинат Карлово“ АД, артикулен номер 7201747 се
предлага за продажба в магазин „Лидл“ на цена 34,99 лева.
На 13.01.2020г. в
РД Пловдив към КЗП била представена от страна на дружеството „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД справка за периода през който продукт - суджук от прясно
българско месо „Родна стряха“, произведен от „Месокомбинат Карлово“ АД,
артикулен номер 7201747 се предлага за продажба в магазина, а именно от
21.11.2019г. Бил е съставен и Протокол за проверка на документи № К-091167 от
13.01.2020г.
Въз основа на
установеното, след надлежна покана до управителите на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД
КО“ КД за явяване на 28.01.2020г. за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, свидетелката В.И.Г., на 28.01.2020г., съставила АУАН
№ К-0048223/28.01.2020г. за прието за осъществено от страна на дружеството
нарушение по чл.19, ал.5 от Закона за защита на потребителите. Актът е съставен
в отсъствие на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН. Дружеството е било
надлежно уведомено и своевременно за датата на която да изпрати представител за
съставяне на АУАН. На 13.02.2020 година е връчен препис от акта на
оправомощеното от дружеството лице. По констатациите в акта били внесени
възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН
и останалите материали по административната преписка и въпреки подадените
възражения било издадено от административно – наказващият орган атакуваното
наказателно постановление, в което обстоятелствата на приетото за осъществено
административно нарушение по чл.19, ал.5 от ЗЗП били изложени по сходен като в
АУАН начин. С издаденото НП е била ангажирана административната отговорност на
дружеството налагайки му имуществена санкция в размер на 350 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
показанията на свидетелката В.Г., както и от съдържащите с административната
преписка АУАН, възражение срещу съставения АУАН, протокол за проверка на документи, фискален
бон, констативен протокол, оправомощителни заповеди, известия за доставяне.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Г. като последователни, логични, съответстващи на
писмените доказателства по делото и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84
от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.16 от НПК, обвиняемият (в
случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“ и
„незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Наказателното постановлението е издадено
от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материално правните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че по делото са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено от ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД административно
нарушение по чл.19, ал.5 от ЗЗП, която разпоредба предвижда че „Обявяването на
различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с
изключение на случаите по чл.6.“ Разпоредбата на чл.6 от ЗЗП предвижда че „
Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата
на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по
подходящ начин потребителите, когато предлага: 1. употребявани стоки; 2. нехранителни стоки с изтекъл срок на
годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на
потребителите; 3. стоки с отклонения от
предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за
живота и здравето на потребителите; 4.
стоки с намалени цени.
В случая от гласните доказателства, именно показанията на актосъставителката,
както и от писмените такива се установи
по несъмнен начин, че търговецът не е обозначил продажната цена на артикула
предлаган за продажба а именно суджук от прясно българско месо „Родна стряха“,
произведен от „Месокомбинат Карлово“ АД, артикулен номер 7201747. Нормите на ЗЗП
целят защита на неограничен кръг потребители и се отнасят без изключение
за търговците, упражняващи дейност си в обхвата на този закон. За
търговеца е съществувало задължение, съгласно чл.21
и чл.22 от ЗЗП да обозначи цената за единица мярка, която,
съобразно § 13, т.9 от ДР на ЗЗП, за стоки търгувани според теглото им е
мярката - 1 килограм. В ЗЗП са дефинирани понятията: „Опаковка“ /т.7 ДР ЗЗП/ -
съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да
изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко
на потребителите“; „Продажна цена“ /т.8 ДР ЗЗП/ - крайната цена за бройка или
за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената
стойност и всички допълнителни данъци и такси. Тъй като чл.16 от ЗЗП въвежда
изискванията, на които следва да отговаря изписаната цена – „продажната цена и
цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени,
лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в
заблуждение“, органът е бил задължен да изследва и обсъди всеки един от
посочените елементи. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗЗП „Всеки търговец
предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката
нейната продажна цена“. Следователно, законът не поставя ограничение на
търговеца за определяне на продажна цена, различна от тази на производителя, но
е вменил на първия задължения, посредством изпълнение на които потребителят ясно
да възприеме информацията за „продажната цена“. Разпоредбата на чл.9, ал.4 от
ЗЗП също е в тази насока /забраната е поради изискване за неподвеждане на
потребителя/. Жалбоподателят не представя доказателства, че именно цената на
стелажа/рафта е продажната цена, като това обстоятелство е било установимо едва
при покупка с издаване на касов бон от ЕКАФП. В казуса не е спорно, че отразената цена за
единица мярка / кг., не е възможно да бъде поставена като крайна сума за
конкретната разфасовка върху рафта, тъй като разфасовките са с различно тегло. Неопроверган
остава фактът на съществуващи различни цени за един и същ вид стока. Така
представената цена за един и същ вид стока, очевидно не се възприема ясно и
безпротиворечиво от потребителите, поради което търговецът е бил длъжен
еднозначно да отрази коя цена е продажната. На практика, от представените
писмени доказателства /копия от етикет върху опаковката и от етикет поставен на
рафта/, не става ясно коя цена е продажната. Изводът за нарушение произтича от
систематическото място на нормата – чл.19 спрямо тази на чл.16 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗЗП от Раздел Четвърти „
Обозначаване на цените на стоките и услугите.“
Съдът счита че искането на
дружеството жалбоподател за определяне на случая като маловажен е неоснователно. За да е
налице маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Пред районният съд не са изтъкнати доводи и не са ангажирани доказателства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случай. В случая се касае за голяма верига
търговски обекти, в който се предлагат големи количества и различни асортименти
стоки, поради което настоящата инстанция счита, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на административно
нарушение.
С оглед установеността на нарушението съдът
намира че правилно АНО е наложил на дружеството – жалбоподател имуществена
санкция в размер на 350 лева. За нарушението законодателят е предвидил на ЕТ и
ЮЛ да се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лева. В случая
имуществената санкция е в размер на 350 лева, която е малко над законодателно
определения минимум. При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната
им.
Предвид това и
гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0048223 от
27.03.2020г. на Т.Д.Д., на длъжност ***** на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за
защита на потребителите, с което на
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление с.Равно поле, общ.Елин Пелин,
ул.“3-ти март“ № 1 с управители Л.М.Х., ЕГН ********** и М.Е.Д. - Д.ЕГН **********
на основание чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /
ЗАНН / и чл.233, ал.2 и чл.200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на
350 / триста и петдесет / лева за нарушение по чл.19, ал.5 от ЗЗП.
Решението подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.