Решение по дело №679/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                             

                                             Гр.Ловеч, …….….2020 г.

 

                                     В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Цветомира Баева като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 679 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

                Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

    С решение № 100/09.10.2019 г., постановено по гр.д. № 347/2018 г., Районен съд Л. е отхвърлил като неоснователен предявения  от „Р.Б.)” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „Н.В.“ № ***, ЕКСПО **** срещу М.Д.И. ЕГН ********** *** иск за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. вкл.;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл., за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Л. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същото решение ЛРС е осъдил М.Д.И. да заплати на „Р.Б.)” ЕАД сумата от 3965.72 лева  - предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1369.90 лева  - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително, като е отхвърлил иска за заплащане на сумата от 8.71 лв. наказателна лихва, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл. като неоснователен.

Със същото решение „Р.Б.)” ЕАД е осъдено да заплати  на  М.Д.И. сумата от 750.00 лева деловодни разноски по предявения установителен иск, а М.Д.И. е осъден да заплати на „Р.Б.)” ЕАД сумата от 705,74 лева  - деловодни разноски съобразно уважената част от осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност.

Срещу решението на РС - Л. е подадена въззивна жалба от „Р.Б.)” ЕАД чрез юрисконсулт Д.И., в която изтъква, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че е налице фикция за връчване на волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, поради което следва да се уважи изцяло предявения иск. Алтернативно обжалва решението на ЛРС в частта, в която е отхвърлен изцяло установителния иск, вместо да бъде уважен за сумите, които са с настъпил падеж към края на съдебното дирене. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите си. Моли съда да отмени  изцяло решението на РС Л. и вместо него постанови друго, с което изцяло уважи предявения установителен иск.  Алтернативно моли съда да отмени частично решението по гр.д. №  347/2018 г. на ЛРС в обжалваната част, с произтичащите законни последици. Моли съда да му присъди направените по делото разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.Д.И. чрез пълномощника адв.Р.М., в който моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди решението на РС Л. като правилно и законосъобразно, като му присъди направените разноски. Излага съображения, че  районният съд задълбочено и аналитично е обсъдил събраните по делото доказателства, като е отхвърлил предявения установителен иск

В насроченото съдебно заседание въззивникът редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемият редовно призован не се явява. В постъпилото становище моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Л. като правилно и законосъобразно, като му присъди направените по делото разноски за настоящата инстанция съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената служебна проверка на постановения първоинстанционен акт, настоящият съдебен състав намира, че решението на ЛРС е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 347/2018 г. по описа на РС – Л. е образувано по постъпила искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД чрез юрисконсулт Д.И.И. против М.Д.И., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1  вр. чл. 415 от ГПК за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Л. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.  При условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 чл. 92, ал.1 от ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че с договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. е отпуснал на ответника кредит в размер на 9 600 лв. с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение, всяка една в размер на 1200 лв. и с краен срок за погасяване 10.10.2023 г. Посочва, че само част от одобрения кредит е усвоена. На 14.10.2010 г. от ответника е усвоена сума в размер на 1200 лв., на 10.03.2011 г. – в размер на 1200 лв. и на 23.12.2011 г.  - в размер на 1190 лв. В чл.3.1 от договора страните са уговорили размера на възнаградителната лихва в размер на 7,00%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база. Според чл.3.2 при забава в заплащането на вноски по кредита, кредитополучателя дължи на банката обезщетение - наказателна лихва в размер  на 10 пункта, начислена върху забавените  вноски на годишна база от датата на забавата до окончателното им изплащане. Постигната е договореност, че при погасяване на кредита кредитополучателят ползва гратисен период от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора за кредит, като по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница, която към края на периода  се капитализира към главницата. В чл.4.8 страните са постигнали съгласие, че след изтичане на гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 96 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които е в размер  на 165.80 лева, платими  на 10-то число от съответния месец, считано от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г. Съгласно чл.6.1. от договора, при непредставяне на документ от съответното висше училище от кредитополучателя, че същият е студент или докторант с право да се запише за следващ семестър, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.  Ищецът твърди, че ответникът не е представил съответните документи, с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Изтъква, че предсрочната изискуемост е обявена на ответника с писмо с изх.№ 810170/11.08.2017 г. на постоянния му адрес и осчетоводена на 23.08.2017 г.  Посочва, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, на 18.09.2017 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. на РС Л. е издадена такава. Правният му интерес от предявяване на иска се  обосновава от факта, че ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

 Прави искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че има изискуеми вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., за които вземания по ч.гр.д. № 489 от 2017 г. по описа на Районен съд Л. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. При условията на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Р.М. е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на договор за кредит между страните и размера на усвоената част от кредита. Оспорва исковете с възражения, че ответникът не е бил уведомен от банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, като не е получавал представеното от банката писмо, изпратено на постоянния му адрес, а обратната разписка не е оформена по реда на чл. 44, ал.1 от ГПК. От ищеца не съобразено, че в договора за кредит е отразен адрес за кореспонденция, различен от постоянния му, като няма доказателства, че е правен опит за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на този адрес. Алтернативно прави възражение за погасяване по давност на договорната лихва за периода преди 22.08.2014 г. На следващо място изтъква аргументи за недействителност на договора  на основание чл. 17, ал. 6 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, обосновано с липса на реквизитите на утвърдения типов договор и в частност - клаузата относно срока на договора, който следва да бъде десет години, а в случая е осем години. Прави възражение за нищожност на клауза 4.8 от договора, тъй като е неясна, противоречаща на волята на страните и неравноправна на основание чл. 143 т. 9 и т. 18 от ЗЗП, както и за погасяване по давност на вземането за договорна лихва за периода преди 22.08.2014 г. и за частично погасяване по давност на вземането за неустойка /наказателна лихва/ за периода преди три години назад от завеждане на заповедното производство.

Ловешкият окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства по гр.д. № 347/2018 г. на ЛРС поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от районния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт същата не следва да се преповтаря отново, тъй като събраните от първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Настоящата инстанция също счита, че са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК, с който е бил сезиран Районен съд - Л..

Процесният договор е сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, което притежава особено качество – студент или докторант, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа и уреден в ЗКСД. В случая страните не спорят, че между тях е сключен договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., по силата на който "Р.Б.)" ЕАД се е задължила да предостави на ответника кредит в размер на сумата от 9 600 лв. за заплащане на 8 броя такси за обучение – всяка в размер от 1200 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя след изтичане на гратисния период от 60 месеца, да погаси кредита чрез заплащане на 96 равни анюитетни месечни вноски - всяка една в размер на сумата от 165. 80 лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. В разпоредбата на чл.6.1 от договора страните са постигнали съгласие, че при непредставяне от кредитополучателя на документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяващ качеството му на студент или докторант,  с право да се запише за следващ семестър или е предоставил неверни сведения, Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уговорена е възможност в полза на кредитора за предсрочна изискуемост на целия кредит, в случай, че е налице някое от предвидените в чл.6 условия, като кредитодателят следва да отправи едностранно волеизявление в този смисъл и то има действие от момента на получаването му от длъжника, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 176 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 5092/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 53 от 18.05.2015 г. по т. д. № 888/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., която практика е постановена и съобразно разрешенията дадени в Тълкувателно решение (ТР) № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две кумулативни предпоставки: 1. обективна, изразяваща се както в случая в непредставянето на документ, удостоверяващ качеството на студент на длъжника, който факт не се оспорва и 2. упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като "обявяването" предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаване му от длъжника. В конкретния казус кредитодателят е изпратил на длъжника – ответник по делото, уведомление изх. № 810-170/11.08.2017 г., с което го уведомява, че към 11.08.2017 г. е в просрочие на дължими вноски по главницата и лихвата, с оглед на което и на основание договора за студентски кредит обявява за предсрочно изискуем и незабавно платим всички дължими по договора суми в размер на 5 819.63 лв. В разписката с дата на доставка – 17.08.2017 г. е отбелязано, че „лицето не живее на този адрес от година, в момента е в чужбина”. Известието е изпратено чрез куриерска фирма "М и БМ експрес" ООД на адрес: гр.Л., ул.”Х.С.”**, който съвпада с посочения от кредитополучателя постоянен и настоящ адрес в договора за студентски кредит.

Настоящата инстанция споделя изцяло направените от районния съд правни изводи досежно връчването на уведомлението и ненадлежното уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, поради което не приема изложените във въззивната жалба доводи в тази насока. В чл. 9.3 от договора за кредит страните са уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адресите, посочени в договора или в уведомлението за промяна в адреса. В случая от разпоредбата на чл.9.3 от приложения по делото Договор за студентски кредит се установява, че кредитополучателят е посочил за кореспонденция адрес: гр. Л., ул. „Иван Вазов“, който е различен от настоящия и постоянен адрес. От страна на въззивника не са представени доказателства и не се твърди в исковата молба, че банката е правила опит да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост на адреса за кореспонденция, посочен в договора. На следващо място следва да се отбележи, че надлежно оформеното известие за доставяне/обратна разписка/  представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, обвързващ съда с материална доказателствена сила. В случая представителя на „М и БМ Експрес”ООД е извършил връчването на уведомлението за обвяване на предсрочната изискуемост на кредита на посочения от жалбаподателя адрес, но в известието за доставяне липсва отбелязване на действията, извършени във връзка с връчването, а именно от къде и от кого е получена информацията, че адресата е в чужбина, както и посочване на документа, който се връчва. С оглед на изложеното настоящата инстанция също счита, че  ищецът не е представил изискващите се от закона доказателства, че волеизявлението му за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател. След като банката не е изпълнила надлежно задължението си за уведомяване на кредитополучателя, съдът не може да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.09.2017 г. 

Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното решение на РС Л. в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдебният състав счита за неоснователно направеното във въззивната жалба алтернативно искане за частична отмяна на  обжалваното решение в частта, в която устаовителния иск е отхвърлен за вземанията с настъпил падеж към края на съдебното дирене и вместо него се постанови решение по същество на спора, като се уважи частично предявения установителен иск в тази му част с произтичащите от това последици – частично разглеждане на осъдителния иск и преразпределяне на тежестта за разноските по съразмерност и след компенсация. В случая решението на РС Л. в частта, с която е уважен предявения при условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми е влязло в законна сила, тъй като не е обжалвано от въззиваемия. Въпреки че във въззивната жалба от страна на „Р.Б.”ЕАД е посочено, че обжалва изцяло първоинстанционното решението, във възивната жалба не са изложени доводи за неговата неправилност в тази му част и не направено искане за неговата отмяна. Поради изложените съображения е недопустимо произнасянето на въззиваната инстанция с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК. 

Направеното във въззиваната жалба искане за изчисляване на разноските по съразмерност и компенсация по същество представлява такова с правно основание чл.248 от ГПК и компетентен да се произнесе по него е районният съд, постановил обжалваното решение.

В случая първоинстанционният съд е разпределил тежестта за разноските на страните с оглед изхода на спора по всеки един от искове и постановил отделни диспозитиви, поради което в бъдещо изпълнително производство всяка една от тях може да направи искане за прихващане.

По изложените мотиви и съвпадане на направените правни изводи, обжалваното решение на Л. районен съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъдена да заплати на М.Д.И. ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 500.00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен съд

 

                              Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение 100/09.10.2019 г., постановено по гр.д. № 347/2018 г. по описа на Районен съд Л. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения  от „Р.Б.)” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „Н.В.“ № 55, ЕКСПО **** срещу М.Д.И. ЕГН ********** *** иск с основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. вкл.;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл., за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Л. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В останалата част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.281 от ГПК „Р.Б.)” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район Л. бул. „Н.В.“ № ***, ЕКСПО****да заплати на М.Д.И. ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата 500.00 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                           2.