Решение по дело №499/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социални помощи (ЗСП) във връзка с чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на жалба на К. Е. М. против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СТ/388/02.05.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0019/04.06.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП.

С жалбата се иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, защото противоречи на материалния закон. Излагат се съображения по съществото на спора и здравословното състояние на оспорващия. Твърди се неправилност на изводите на административния орган за неизпълнение на законовите предпоставки за отпускане на помощта. Приема, че здравословният проблем, поради който е претърпяно болнично лечение, няма инцидентен характер. Жалбоподателят счита, че безспорно се установява, че заболяването е настъпило изненадващо, няма постоянен характер, а точно инцидентен характер. Лечението поставя жалбоподателя в сериозно материално затруднение, тъй като извършената операция възлиза на 8 хиляди лева, които са непосилни за семейството му. Към момента на извършване на операцията е бил безработен. Съпругата му получава трудово възнаграждение в нисък размер, поради което на практика не е в състояние да посрещне извършените разходи за здравни услуги. Предвид гореизложеното, моли да се отмени заповедта като издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона и да се разпореди отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП.

Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стражица, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са налице правните и фактическите основания за издаване на заповедта, което се установявало от приложените по делото доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и потвърди заповедта на директора на ДСП – Стражица като правилна и законосъобразна.

 

Административен съд Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство е образувано във връзка с подадено Заявление - декларация вх. № 3СП/Д-ВТ-СТ/388 от 16.04.2024 г. на К. Е. М. за отпускане на еднократна помощ на основание чл. 16 ППЗСП за покриване на разходи за претърпяно лечение. В заявлението е посочено, че се иска да му бъде отпусната еднократна помощ за оперативна интервенция – друга шийна остеосинтеза.

Жалбоподателят е [възраст], [семейно положение], безработен, с регистрация в ДБТ. Със съпругата му С. П. М. живеят в собствено жилище с добри хигиенно-битови условия. Доходите на семейството за предходния месец преди подаване на заявление-декларация се формират от полученото от жалбоподателя обезщетение за безработица в размер 455.18 лв. и трудовото възнаграждение на неговата съпруга в размер на 1296.18 лв.

Съгласно изготвения по случая социален доклад, жалбоподателят притежава 7 дка земеделска земя в землището на гр. Стражица, отдадена под наем (за която, видно от служебна бележка от 12.04.2024г., издадена от ЕТ Картел – „Нотю Добрев“, през месец март 2024г. не е получавал рентно плащане, и лек автомобил, използван за нуждите на семейството.

Съпрузите имат двама пълнолетни сина, живеещи в други настоящи адреси. Видно от приложената към заявлението-декларация епикриза, издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – Плевен – Клиника по неврохирургия, жалбоподателят е бил на лечение в посоченото лечебно заведение в периода 24.03.2024г. – 04.04.2024г. с поставена окончателна диагноза „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия“, като на 27.03.2024г. е претърпял оперативна интервенция – друга шийна остеосинтеза.

Съгласно приложената фактура № ********* от 30.03.2024г. (л. 16 от делото), издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД – Плевен, за заплащане на консумативи по интервенцията М. е направил разходи в размер [рег. номер].

Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СТ/388/02.05.2024г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Стражица е отказал отпускането на еднократна помощ при инцидентни нужди на К. М., защото не са установени инцидентни възникнали жизненоважни потребности, а са по-скоро от хронично естество. Административният акт е връчен лично на адресата му, който го е оспорил по административен ред пред Директора на РДСП – Велико Търново. С Решение № 04-РД06-0019/04.06.2024г. Директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново е потвърдил отказа за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети представените с административната преписка документи.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Велико Търново направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена на 24.06.2024 г. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт (чл. 168, ал. 1 АПК) на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗСП. При издаването на заповедта е спазена предвидената в закона писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗСПД и нарушен материалния закон - Правилника за прилагането му.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона, по чл. 146, т. 1 – 5 АПК.
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото съдържа волеизявление на административен орган, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Същата е издадена от компетентен орган- Директор на ДСП - Стражица и в законоустановената писмена форма. За да отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК същата следва да съдържа изложение на фактическите и правните основания за нейното издаване.

В конкретния казус, посочените фактически и правни основания не се подкрепят от доказателства. В Социалния доклад е обърнато основно внимание, че жалбоподателят е [семейно положение], [възраст], безработен, с регистрация в ДБТ; доходите на семейството се формират от полученото от жалбоподателя обезщетение за безработица в размер 455.18 лв. и трудовото възнаграждение на неговата съпруга в размер на 1296.18 лв.; притежава 7 дка земеделска земя в землището на гр. Стражица, за която не е получавал рентно плащане, и лек автомобил, но тези данни не са разгледани и обсъдени в тяхната съвкупност.

Единственото, което е изложено в доклада е, че нуждата не е инцидентна, а по-скоро хронично такава. Нуждата от лечение нямала случаен и ненадеен, а постоянен характер. От декларативното изброяване на фактите относими към историята на оспорващия не може да се обоснове направения извод от административния орган, че не е налице инцидентно възникнала нужда по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Следователно административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е постановил своя акт в противоречие на нормата на чл. 35 АПК, като не обсъдил в съвкупност всички правнорелевантни факти. С оглед изложените факти, в социалния доклад не е прецизирано обстоятелството относно инцидентността на възникналата нужда – дали без направената операция жалбоподателят е можел да води нормален живот при поредна хоспитализация в НХК по повод на оплаквания от болезненост в шиен отдел на гръбначния стълб, с разпространение на болков синдром към раменната област, изтръпване на дясната ръка с ограничение на движението В тежест на административния органа е да събере данни в тази насока - да установи какви точно са възможностите на жалбоподателя да продължи нормалното си съществуване без извършената операция по поставянето на импланти. Тези обстоятелства, следва да бъдат обсъждани при подаване на молбата за еднократна месечна помощ и при изготвянето на социалния доклад, а не да се посочват декларативно от длъжностното лице, което трябва да изследва налице ли са инцидентно възникнали, здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, и дали са изчерпани всички възможности на тези лица за самоиздръжка или за помощ от други лица, които са задължени по закон да ги издържат.

Едва в писменото становище по повод оспорването (л. 10 от делото) е допълнено, че по-големият син Т. е [семейно положение] с две деца, трудова зает в строителния бизнес, самоосигуряващ се, а по-малкият С. на 30.06.2023г. е завършил средното си образование, като е лице с увреждане 60 % ТНР, като към момента е студент в ТУ гр. Габрово. Не е изведен извод, че предвид констатираните обстоятелства жалбоподателят не е изчерпил възможността да бъде подпомогнат от кръга на близките си.

Заключението, че не се касае за инцидентна нужда, без посочване на мотиви за това също не може да обоснове направеният извод, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 16 ППЗСП. Последният обосновава нуждата си от социална помощ поради възникнало инцидентна нужда и това е оперативна интервенция – друга шийна остеосинтеза. Именно тази еднократно възникнала необходимост въобще не е обсъждана от административният орган, поради което е налице и следващото сериозно процесуално нарушение, по чл. 34, ал. 3 във вр. с чл. 35 АПК, което води до нарушение на материалния закон. Последният въобще не е обсъждал това възражение на жалбоподателя, налице ли е жизненоважна потребност, както и дали има средства да заплати необходимата му оперативна интервенция. В Социалния доклад е обърнато внимание на получените помощи за безработица и възнаграждение на съпругата, предполагаемо с цел да се обоснове възможността сумата да бъде заплатена от К. М. и семейството му. Органът е констатирал извършване на оперативната интервенция, но не е изложил мотиви защо не ги приема за инцидентна нужда от средства по смисъла на чл. 16 ППЗСП, както и как е преценил, че без нея К. М. може да продължи нормалния си начин на живот. В доклада липсват конкретно изложени мотиви, които да обосноват извода, че се касае за хронично заболяване, което не може да се счита за внезапно възникнал здравен проблем по смисъла на чл. 16 ППЗСП. Обратното, поредната хоспитализация в НХК по повод на разпространение на болков синдром към раменната област, изтръпването на дясна ръка с ограничение на движението говори за влошаване на здравословния статус, който налага оперативната интервенция представлява жизненоважна потребност. С оглед на всичко така изложено, съдът намира, че установените факти в хода на административното производство са тълкувани превратно и са налице противоречия в мотивите на органа.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното: Според разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗСП, социалните помощи се получават само от лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами, чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
Административният акт е издаден на основание чл. 16 ППЗСП, който определя, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности, на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, а наличието на цитираните потребности, обуславя отпускането на помощта по чл. 12, ал. 1, т. от ЗСП, като характерно за нея, е че се отпуска еднократно, за да осигури и обезпечи задоволяването на конкретна, инцидентно възникнала жизненоважна нужда на лицата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на жалбоподателя. Налице е инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер. Административният орган е приел необосновано, че такава инцидентност не е налице по отношение на разходите за оперативната интервенция. Обратното възприемане на административния орган на горепосочените разпоредби е неправилно, поради противоречие с целта на закона, тези на социалното подпомагане в общ план и на материалноправните разпоредби, тъй като изводът му при издаване на акта, за липса на предпоставките на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, е формиран при липса на действителните факти от значение за случая и в крайна сметка, този административен орган, в разрез с идеята за добросъвестност и справедливост, е отказал отпускането на еднократна помощ за инцидентно възникнала неотложна необходимост, свързана с разходи по оперативно лечение. Доказани са инцидентната необходимост от средства и това, че разходите са направени по съответното предназначение, тъй като е представена фактура, средствата по която нарушават обичайния бюджет на жалбоподателя и семейството му за издръжка. Извън горното следва да се констатира, че аргументите, обусловили разпреденото с акта са довели до противоречието му със законовата цел, която според разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности.

Оспорваната заповед като издадена от компетентен орган, но при неспазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и в противоречие с целта на закона, следва да бъде отменена и преписката върната на административният орган с указания да се издаде нов акт, съобразно мотивите на настоящото решение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на К. Е. М. Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СТ/388/02.05.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0019/04.06.2024г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стражица, за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.