Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 831
гр. Пловдив, 04.06.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1246/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от „Градски археологически музей“- гр. Хисаря, ЕИК ********* против
Наказателно постановление № 482590- F504130 от 06.12.2019г., издадено от и.д. директор на
Дирекция „Облужване“ при ТД на НАП- гр. Пловдив, с
което за нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 112, ал. 1
ППЗДДС, на „Градски археологически музей“- гр. Хисаря, ЕИК *********, на основание
чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 2 608, 48 /две хиляди шестстотин и осем лева и
четиридесет и осем стотинки / лева.
С жалбата се навеждат
конкретни съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
процесуални нарушения, водещи до необходимост от цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, изпраща процесуален представител в лицето на адв. Д.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се
становище по същество на спора. Сочи се, че както в АУАН, така и в процесното
НП не са отграничени отделните доставки, за които ТД
на НАП твърди, че е следвало да се начисли ДДС. Изтъква се, че „Градски
археологически музей“- гр. Хисаря извършва и редица дейности, които не следва
да бъдат облагани с ДДС и не се изяснява кои доставки точно са включени в
сумата, посочена в АУАН и НП.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в
лицето на юрк. П.. Оспорва се жалбата. Излага се
становище по същество на спора. Сочи, че процесните
АУАН и НП са съставени при спазване на всички изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като нарушението, с всички присъщи му белези е подробно отразено. Изтъква
се, че всяка една извършените доставки- нейната дата и стойност, се установява
от представените по административнонаказателната преписка писмени
доказателства. Поддържа се, че процесният случай не
следва да бъде определен като маловажен, доколкото се касае за неначислен
данък, който е значителен по своя размер. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано
от получаване на атакуваното наказателно постановление ( препис от НП е получен
на 23.01.2020г., а жалбата е входирана на
30.01.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По фактическите и правни аспекти на казуса:
В процесните
АУАН и НП е отразена следната фактическа обстановка: данъчно- задълженото по
ЗДДС лице „Градски археологически музей“- гр. Хисаря с ЕИК ********* не е
начислило ДДС в размер на 2 608, 48лв. по облагаеми доставки на обща стойност 15
650.90лв., извършени за данъчен период 01.04.2019г. – 30.04.2019г. През
посочения период лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.
При извършена проверка от ТД на
НАП Пловдив, документирана с Протокол № **********/ 13.06.2013г. е установено,
че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към
31.07.2017г. /видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2016г.
до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни
материали.
Предвид нормата на чл. 96, ал. 1
от ЗДДС, задълженото лице е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление
за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв,
т.е. до 14.08.2017г., включително. Заявление за регистрация по ЗДДС от „Градски
археологически музей“- гр. Хисаря е подадено на 30.05.2019г. с вх. №
303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. По повод на това нарушение е съставен
АУАН.
Данъчнозадълженото лице е
регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за
регистрация № 160421901498084/ 13.06.2019г. Същевременно, за периода от датата
следваща, датата на която изтича срока за издаване на акт за регистрация- 29.06
2017г., ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация, до датата,
предхождаща датата, на която е регистрирано /предхождащата дата е 18.06.2019г./
лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
За периода 01.04.2019г. -30.04.2019г. проверяваното лице е извършило облагаеми
доставки на територията на страната в размер на 15 650, 90лв. и не е начислен
ДДС в размер на 2 608,48лв, видно от представени документи и периодични отчети
от ФП на ЕКАФП. В случай, че лицето е било регистрирано по ЗДДС, то на
основание чл. 112, ал. 1 ППЗДДС е следвало да състави отчет за извършените
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен
период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за м. 04.2019г. и
включи размера на данъка в справката- декларация за данъчен период м.04.2019г.,
като справката- декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на
НАП- Пловдив, в срок до 14- то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 14.05.2019г. включително. Предвид това е прието, че
нарушението е извършено на 15.05.2019г.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно приема се, че той е включен в договорената цена, поради което
размерът на данъка е определен по формулата, разписана в чл. 53, ал. 2 от
ППЗДДС.
Нарушението е констатирано в ТД
на НАП- Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи в хода на извършване
на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС,
документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с № **********/13.06.2019г. Размерът
на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/08.08.2019г.
При така отразената фактическа обстановка, то съдът
счита, че при съставянето на АУАН и атакуваното НП, е допуснато нарушение на
чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като съображенията за
този извод са следните:
Съобразно горепосочените норми,
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение
В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на
посочените като нарушени норми на чл.
180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 ППЗДДС е видно, че
основният съставомерен факт, който следва да се
прояви, за да възникне отговорността на жалбоподателя, е да се установи, че за процесния период 01.04.2019г- 30.04.2019г., същият е
извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които като е бил длъжен,
не е начислил ДДС.
Както в АУАН, така и в НП обаче, актосъставителят,
а след това и наказващият орган, са се задоволили единствено да предоставят
фактическия извод, че жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки на
стойност 15 650, 90 лева за периода 01.04.2019г. до 30.04.2019г. Предвид това,
то е налице пълна липса на конкретни
факти, от които да се направи проверка за правилността на този извод. За да
бъде съдът в състояние да извърши подобна проверка, в АУАН и НП е следвало да
бъдат посочени броят на конкретните доставки извършени от наказания субект,
техния вид (с конкретизиране на предмета на доставката), отделна стойност и
датата на тяхното извършване.
В случая нарушението е особено
съществено, доколкото „Градски археологически музей“- гр. Хисаря е бюджетна
организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на културата
( това обстоятелство е отразено и в приложения към административнонаказателната
преписка Протокол № **********/13.06.2019г.). Допълнително, задълженото лице е
вписано в Регистър Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и представлява
лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На посоченото основание, редица
от доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени
доставки, за които не се начислява ДДС. Такива в условията на примерно, а не на
изчерпателно изброяване могат да бъдат:
- доставките
по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС- продажбата на билети от
културни организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата
за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
- доставките
по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на
услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият
жалбоподател) , когато доставката е във връзка с прояви за набиране на
средства, използвани за тяхната дейност;
- доставките
по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а именно на пощенски марки, изобразяващи паметници на културата,
продавани от музеите;
- доставки
по чл. 50 ЗДДС.
При липса на изложени факти в
АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви са били по своето естество
доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми, то наказаното
лице е поставено в подчертана неяснота и следва да предполага кои са
конкретните факти, които би могло да оборва. Това положение е несъвместимо с
правото на защита на жалбоподателя, доколкото той разполага с възможност да се
брани не само срещу правните, но и срещу фактическите констатации на наказващия
орган.
Нещо повече- с факта на неконкретизиране
в АУАН и НП на отделните доставки, настоящият съдебен състав е поставен в
невъзможност да провери правилността на правните и фактически изводи в АУАН и
НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност 15 650, 90 лева. Напълно
възможно е в доставките, счетени за съставомерни от
наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по мнение на съда да са
освободени доставки по смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС, но след като липсва
конкретизация на отделни доставки, то това е на практика непроверимо. Съдът счита за нужно да посочи, че в
конкретния случай не става въпрос за празноти в процеса по доказване ( на
ангажиране и представяне на доказателства),
а за пропуски при отразяване на съставомерните
факти в АУАН и НП. От това следва, че пороците
при описание на нарушението в АУАН и НП (и липсата на посочване в тях на
съставомерните факти, каквито се явяват видът и броят
на извършените доставки) не могат да се санират от
съда на етап съдебно следствие, чрез събиране на доказателства. За яснота и
пълнота на изложението, следва да се посочи, че гореизложените изводи са
красноречиво илюстирани от приетата по делото справка
за реализираните обороти на жалбоподателя от възмездно доставяне на стоки и
услуги. Дори и при налична разпечатка, то е почти невъзможно да се установи как
административният орган е формирал сумата от 15 650, 90 лв., за която се
твърди да са реализирани облагаеми доставки за периода 01.04.2019г.-
30.04.2019г. Жалбоподателят „Градски археологически музей“ стопанисва няколко
обекта в гр. Хисаря- самият Археологически музей в гр. Хисаря, намиращ се на
ул. „Ал. Стамболийски“ № 8, „Римски терми“- гр.Хисаря, парк „Момина сълза“ ( за
справка- л. 146 от съд. пр.- съкратен отчет на фискална памет от фискалните
устройства ). Допълнително, на л. 91 от съд. пр. е налице отчет фискална памет
за реализиран оборот от 01.04.2019г. до 30.04.2019г. за сумата от 11 087,
90 лв. Неизяснено е как се формира разликата от 11 087, 90 до пълния
размер от посочения в АУАН и НП оборот от 15 650, 90 лв. В тази връзка, то
поне е следвало в АУАН и НП да се посочи в кой обект, колко оборот е реализиран
и по каква методика се формира крайната сума. Отново следва да се акцентира и
върху факта, че подобна аналитична дейност не следва да бъде възлагана в тежест
на жалбоподателя- на същия следва да бъдат презентирани
фактите в пълнота, така че да е напълно наясно за какво се ангажира
отговорността му. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на
етапа на събиране и проверка на доказателства в хода на започнало съдебно
следствие не санира пропуска тези обстоятелства да
бъдат предявени на нарушителя с АУАН. Отговорността на нарушителя не може да
бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени и респективно се явяват
извън предмета на доказване.
Неописването на броя, датата на
извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди, че е
облагаема в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение и се явява самостоятелно
основание за отмяна на НП ( в тази връзка
е актуалната практика на Административен съд- Пловдив, обективирана в Решение №
600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019
г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 595 от 10.03.2020
г. по к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив ).
Съобразно гореизложеното и
доколкото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН в полза на въззивника се поражда правото на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно релевирана от процесуалния представител на въззивника. Допълнително, представени са пълномощно и
документи, удостоверяващи реалното заплащане на сумата от 100 лв. за
процесуално представителство в рамките на настоящото производство ( л. 20 и л. 22-
23 от съд. пр.).
Съгласно §1, т. 6 от ДР на АПК-
"Поемане на разноски от административен орган", означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая, въззиваемата страна ТД
на НАП- Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени в тежест на структурата, от която е част
наказващият орган, а именно Национална агенция по приходите, като разпоредител
с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2,
ал. 2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482590- F504130 от
06.12.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Облужване“
при ТД на НАП- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 и
ал. 2, вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и чл. 112, ал. 1
ППЗДДС, на „Градски археологически музей“- гр. Хисаря, ЕИК *********, на основание
чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 2 608, 48 лева /две хиляди шестстотин и осем лева и
четиридесет и осем стотинки /.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на
„Градски археологически музей“- гр. Хисаря, ЕИК ********* сума в размер от 100 /
сто/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в
рамките на производството пред РС- Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с
оригинала!
Т.К.