Р Е Ш Е Н И Е
№ 73 / 16.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На деветнадесети април две
хиляди и седемнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………Д.Е.……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......859.........по
описа за............2016..................година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът С.Г.
*** с която той е предявил срещу М.Х. иск с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45
от ЗЗД с който същият ищец моли съда да постанови решение с което да
осъди ответника Х. да му заплати
обезщетение за непозволеното му увреждане
в размер на сумата от 10 000
лв. представляваща причинените му
неимуществени вреди вследствие за
извършеното от ответника спрямо него
престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК- закана за убийство на дата 14.10.2016 г. , ведно със законната
лихва върху същата сума , начиная от
датата на извършеното увреждане – 14.10.2016 г. до окончателното й
изплащане . Същият ищец моли съда да осъди
ответника да му заплати всички направени от него съдебни
разноски по делото , включително и съответния адвокатски хонорар,
за което прилага списък за разноските по чл. 80 от ГПК .
В съдебно
заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло така както
е предявен.
Ответната страна е редовно уведомена за предявения срещу него иск, на същата съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването й в съдебно
заседание , като същата е подала отговор в определения му от съда
законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който счита така предявения
иск се явява допустим за разглеждане , но неоснователен по
размер тъй като е основателен само в
размер за сумата от 1000 лв. , а в останалата му част е завишен по размер с оглед извършеното увреждане , неговия
характер, продължителността на болките и
страданията понесени от ищеца , както и че същият не е съобразен с материалните
възможности на ответника за заплаща такова обезщетение и затова моли същия да
бъде уважен в размера му на 1000 лв. , а в останалата му част над този размер
до претендирания такъв от 10 000 лв. искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Освен това прави възражение по чл. 51 ал.2 от ЗЗД като твърди,
че от страна на ищецът има съпричиняване на настъпилите вреди , тъй като именно
той с поведението си преди и към момента на инцидента е допринесъл за настъпване на вредоносния му
резултат , което се потвърждавало за това от данните съдържащи се в материалите по досъдебното производство по НОХД № 387 / 2016 г. по описа на КРС ,
което се явявало още едно обстоятелство , че така предявеното обезщетение за
неимуществени вреди се явявало извънредно завишено по размер и затова следвало
да бъде уважено само в горепосочения размер от 1000 лв. С оглед становищата и
на двете страни и с оглед внимателно прочитане и преценяване на така предявения иск съдът е приел,
че искът се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по същество.
В
съдебно заседание ответникът редовно
призован се явява лично и заедно с неговия
процесуален представител и не взема друго становище по повод на предявения иск.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните по делото , като се признава от тях , което се потвърждава
от приетото като доказателство по делото НОХД № 387 / 2016 г. по описа на Районен съд
Карнобат е че с определение № 112
от 27.10.2016 г. по същото НОХД е било
одобрено от Районен съд Карнобат
споразумение по силата на което
ответникът М.Х. е бил признат за виновен
затова , че на 14.10.2016 г. е извършил престъпление от общ характер по чл. 144 ал.3
във вр. с ал.1 от НК изразяващо се в това , че на същата дата около 08.30 часа
в гр. Карнобат до зеленчуков пазар
в близост до хотел Карнобат се
заканил с убийство на другиго- на
ищеца С.Г. ***, като насочил и натискал пистолет в главата му в областта на
лявото му слепоочие и му се
заканил с думите – Ще те убивам педераст !Ще те гръмна ! , като това заканване възбудило основателен страх у С.Г. *** за осъществяването му , като съдът
е приел , че престъплението е извършено при форма на вината – пряк умисъл и на
ответника Х. за това извършено от него престъпление му е наложено наказание
пробация на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. б от НК като са му наложени
съответните пробационни мерки : 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца , която ще се изпълнява
чрез явяване и подписване на
ответника пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице при периодичност 2 пъти седмично. 2. Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и 3.
Поправителен труд включващ удръжки върху трудовото възнаграждение на
ответника М.Х. в размер на 10 на
сто в полза на Държавата за шест месеца по местоработата му – управител на търговско
дружество МАНЕ – 97 ООД. Въз основа на това извършено срещу него
престъпление пострадалия – Г. , който се явява ищец по настоящото дело твърди,
че са му причинени неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени от него
болки и страдания , за които ответника Х. следва да му заплати съответно обезщетение по чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД в размер на 10000 лв. и моли съдът с решението си по настоящото дело да
осъди ответника да му ги заплати , ведно с всички законни последици. Ответникът
твърди , че така предявения иск се явява много завишен по- размер , тъй
като не е налице доказване от страна на ищеца на претърпените от него
болки и страдания , и освен това прави
възражение по чл. 51 ал.2 от ЗЗД като твърди, че от страна на ищецът има
съпричиняване на настъпилите вреди , тъй като именно той с поведението си преди и
към момента на инцидента е
допринесъл за настъпване на вредоносния му резултат , което се потвърждавало
за това от данните съдържащи се в
материалите по досъдебното
производство по НОХД № 387 / 2016 г. по
описа на КРС. Затова твърди , че искът се явявал основателен и доказан за
сумата от 1000 лв. неимуществени вреди , а в останалата му част до пълния му
предявен размер от 10 000 лв. искът се явявал неоснователен и моли съдът
да го отхвърли като такъв.
Предявения
иск съдът намира, че както бе посочено
по- горе е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и е процесуално допустим за разглеждане , тъй като не се
твърди и не се установява да е бил предявен граждански иск за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от извършеното престъпление срещу него и който иск да е бил приет и разгледан в наказателното производство.Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е че всеки е длъжен да поправи вредите ,
които виновно е причинил другиму , като за да възникне задължението
за обезщетяване на вреди ,респективно да е налице правото на
пострадалото лице да търси обезвреда е нужно да са налице кумулативно всички
елементи на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане , а именно : да е налично извършено деяние, същото
деяние да е противоправно извършено , същото деяние да е извършено виновно , да
е причинило съответни вреди и тези вреди да са в причинно- следствена връзка с
извършеното. В настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане , тъй като предвид
съществуването на одобреното горепосочено споразумение от съда с което ответникът е признат за виновен в извършеното престъпление от него срещу
ищеца , то фактът на деянието , неговото
авторство , противоправността му и
виновността на ответника са безспорно и
обективно доказани по силата на чл. 300
от ГПК . Съгласно тази норма влязлата в
сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от
деянието относно горепосочените по- горе обстоятелства. Независимо от това , че
в случая наказанието е наложено с одобрено от съда споразумение на основание чл. 384 ал.1 и ал.3 от НПК употребения от законодателя
термин- присъда следва да бъде
тълкуван разширително , като в неговото
съдържание се включи и одобреното от съда споразумение имащо последиците на влязла в законна сила присъда съгласно разпоредбата на чл. 383 ал.1 от НПК.
Следователно в настоящия случай спорни и
съответно подлежащи на доказване в настоящото производство са въпросите относно настъпването на вреди за ишеца , наличието на причинно – следствена
връзка между тях и деянието за което ответникът е признат за виновен , а
с оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД – и
техния вид, степен , характер и интензитет.
От
материалите по НОХД № 387 / 2016 г. по описа
на Районен съд Карнобат , преценени поотделно и в тяхната съвкупност като
доказателства по настоящото дело се
установява , че ответника е извършил горепосоченото престъпление което показва
виновното противоправно поведение на ответника
спрямо ищеца , като се доказва и причинно – следствената връзка
между извършения деликт от
ответника и причинените вреди на ищеца ,
които се явяват негова пряка и непосредствена последица . Затова съдът намира,
че така предявения иск се явява доказан
по основание, като остава и следва да бъде доказан и по размера претендиран от
ищеца. В тази връзка с исковата си молба
ищецът претендира присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди
, за претърпени в резултат на
извършеното престъпление срещу него причинило
му непозволено увреждане , съответни
болки и страдания в размер на сумата от 10 000 лв. , ведно със
законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В случая
неимуществени са тези вреди които
засягат не имуществото , а личността
на пострадалия . В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия ,
физическите и моралните страдания ,
предизвикани от противоправните деяния
на други лица, като неимуществените
вреди са по принцип неоценими в
пари.Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
предвижда , че обезщетението
дължимо се за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Законът
дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи , разбира
се ако причинената му вреда е действителна и сериозна. Тука следва да се
посочи , че понятието справедливост не е абстрактно понятие, тъй като то е
свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи
обстоятелства , които трябва да се имат
в предвид при определянето при определянето от съда на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства могат да бъдат -
характерът на увреждането , начинът на
извършването му , обстоятелствата при
които то е извършено , допълнителното влошаване
на здравето , причинените морални
страдания , като виновникът за
непозволеното увреждане дължи пълна обезвреда
за вредите , които е причинил на пострадалия , а не само такава според материалното му състояние.
В случая е без значение дали задължението за заплащане на обезщетение ,
респ. обезвреда ще се отрази неблагоприятно върху ответника , като ограничи неговия обичаен начин на живот , тъй като размерът на
обезщетението следва да се определи само в зависимост от причинената вреда. По делото не бяха
събрани никакви писмени доказателства и такива не бяха приложени от ищеца,
въпреки дадената му възможност , относно
това какви по размер болки и страдания е
търпял той вследствие на извършеното
срещу него престъпление и за какъв период от време ги е търпял.Ищецът в тази
връзка следваше да представи писмен документ от съответното здравно заведение относно това
какви вреди е търпял и в какъв интензитет е това , както и периода от време за
които ги е търпял. Същият пак въпреки дадената му възможност не ангажира по
делото съдебно медицинска експертиза , която да отговори за горните
въпроси респ. обстоятелства – какво
увреждания са му били причинени, продължителността на претърпените от него
болки и страдания и за какъв период от време той се е възстановил с оглед на сегашното му
здравословно състояние – физическо и психическо, следователно ищецът не
ангажира никакви писмени доказателства относно това , че са му нанесени такива
увреждания , които да са довели до неговото лечение при съответен здравен
специалист. Единственото такова
доказателство което ангажира ищецът са показанията на разпитания в съдебно
заседание свидетел Йордан Ангелов който
свидетелства в съдебно заседание по- скоро за обстоятелствата при извършването
на престъплението спрямо ищеца и поведението на ответника , но не дава категорични твърдения в какво точно се
е изразило влошаването на психичното му
състояние и за какъв период от време и интензитет с оглед на твърдяното от ищеца в исковата
молба влошаването на здравословното му психическо състояние с оглед изпитваното
от него чувство на силен страх , често изпадане тревожност и паника. Тука
следва да се посочи, че не са ангажирани никакви ясни и убедителни
доказателства / писмени или гласни / относно това какви точно увреждания на
здравословното състояние е получил ищеца вследствие на извършеното от ответника
престъпление срещу него , както и тяхната продължителност , както и силата на
същото увреждане , което и обективно напълно не може и да се установи категорично
със свидетелски показания. Ищецът не представи дори и съответните рецепти за
изписани му медикаменти за лечение , ако действително е страдал от твърдяните
от него силен страх и паника . В случая съдът намира , че не се ангажираха
доказателства за определяне на по – висок размер на претендирано
обезщетение от обичайния такъв . Тука
следва да се посочи , че твърдяните обстоятелства от процесуалния представител на ищеца – че
ответника се е държал изключително агресивно спрямо него , а е и опрял пистолет
до слепоочието му , че това агресивно поведение на ответника е било съпроводено
и с обиди и че ответника тогава е бил в
неадекватно състояние не влияят на това да се определи по- голям размер на
претендираното обезщетение , тъй като в момента е единственото престъпление по
което има влязла в сила присъда е заканата за убийство по чл. 144 ал.3 във вр.
с ал.1 от НК и само с него съдът следва
да се занимава и само по отношение на него ищецът е предявил гражданския си иск
, още повече , че с отделно определение от споразумението по НОХД № 387 / 2016
г. по описа на КРС се е установило , че процесния пистолет е бил газов и е
отнет в полза на Държавата , така , че в случая следва да се кредитират само
доказателствата по делото , а не и конкретните съмнения по него. В
случая трябва да се посочи факта, че
видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Христо
Карамфилов , чиито показания като неоспорени от страните по делото , съдът е
приел като достоверни е че ищецът именно
с поведението си преди и към момента на
деянието на ответника е допринесъл за
настъпването на вредоносния му резултат тъй като в продължителен период от
време е осъществявал неправомерно поведение спрямо имуществените права на
ответника , тъй като е участвувал в групи от хора , които като са закусвали
пред магазина на ответника и са изхвърляли отпадъците от храна пред същия
магазин и са заливали с кафе неговите стени и бордюр , чийто управител е
ответника като по този начин му е причинил имуществени вреди , тъй като ответника
е пострадал от тези действия на ищеца
понеже е отделял средства за ремонт на
стените и бордюрите пред магазина . Следователно съдът намира, че се доказа
като основателно възражението на ответника по чл. 51 ал.2 от ЗЗД за наличие на
съпричиняване на неимуществените вреди нанесени от ответника и респ. понесени от ищеца , с оглед това
неправомерно поведение на ищеца.
При
така обсъдените обстоятелства , за претърпените от ищеца неимуществени
вреди под формата на претърпени болки и
страдания , съдът намира, че с обезщетение в размер на 1 900 лв. ищеца ще
бъде справедливо обезщетен по смисъла на закона за причинените му неимуществени вреди . Този размер съдът
намира за справедлив като адекватно
отговарящ на степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди и като
удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната ни
обществено- икономически условия на живот. В останалата му част до
пълния му предявен размер от 10 000 лв. предявения иск като неоснователен
и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
е поискал присъждането на лихви върху
обезщетението за непозволено увреждане , които съдът намира, че са
компенсаторни , а не мораторни и се дължат от деня на събитието. Това е така
тъй като съгласно съдебната практика и при изпълнение на разпоредбата на чл. 84
ал.3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана . Затова
вземането от непозволено увреждане стана изискуемо от деня на деликта , поради
което обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху присъдената главница се дължи от датата на
настъпването на деликта- 14.10.2016 година.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 157, 70 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по делото за адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, съобразно уважената част на предявения от
ищеца иск.
На
основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 405 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски по делото съобразно отхвърлената част на предявения иск .
Освен
това на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата дължимата се държавна
такса в размер на 76 лв., както и такава в размер на по 5 лв. за всеки издаден изпълнителен лист
за горепосочената сума , които суми следва да се преведат по сметката на
Районен съд Карнобат.
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.Х. с ЕГН ********** , гражданин на Република
Армения , със статут на дългосрочно пребиваващ
в Република България , с постоянен адрес на същия – гр. Сливен кв. Българка бл. 17 вх. А
ет.1 ап.1 и с настоящ адрес *** да заплати на С.Г.Г. с ЕГН ********** ***
, същият със съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения - гр.
Бургас пл. Баба Ганка № 4 ап. 10
- адв. Г.К. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на сумата от 1 900 лв. от непозволеното му увреждане
вследствие на извършеното от М.Х. спрямо него престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК- закана за убийство извършено на дата 14.10.2016 г. около 08.30
часа в гр. Карнобат , установено със
съдебен акт - споразумение одобрено с определение № 112 от 27. 10.2016 г. постановено по НОХД № 387 / 2016 г. по описа
на Районен съд Карнобат , ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното
увреждане – 14.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
същия предявен иск в останалата му част за разликата до пълния му
предявен размер от 10 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.Х. с ЕГН ********** , гражданин на Република
Армения , със статут на дългосрочно пребиваващ
в Република България , с постоянен адрес на същия – гр. Сливен кв. Българка
бл. 17 вх. А ет.1 ап.1 и с
настоящ адрес *** да заплати на на С.Г.Г. с ЕГН ********** *** , същият със
съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения - гр. Бургас пл. Баба Ганка № 4 ап. 10
- адв. Г.К. сумата от 157, 70 лв. представляваща направените от него
съдебни разноски по делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК .
ОСЪЖДА С.Г.Г.
с ЕГН ********** *** , същият със съдебен адрес
за връчване на призовки и съобщения
- гр. Бургас пл. Баба Ганка №
4 ап. 10
- адв. Г.К. да заплати на М.Х. с ЕГН ********** , гражданин на Република
Армения , със статут на дългосрочно пребиваващ
в Република България , с постоянен адрес на същия – гр. Сливен кв. Българка
бл. 17 вх. А ет.1 ап.1 и с
настоящ адрес *** сумата от 405 лв. представляваща направените от него съдебни
разноски по делото на основание чл. 78 ал.3 от ГПК .
ОСЪЖДА М.Х. с ЕГН ********** , гражданин на Република
Армения , със статут на дългосрочно пребиваващ
в Република България , с постоянен адрес на същия – гр. Сливен кв. Българка
бл. 17 вх. А ет.1 ап.1 и с
настоящ адрес *** да заплати на Държавата дължимата се държавна такса в размер
на 76 лв., както и такава в размер на по
5 лв. за всеки издаден изпълнителен лист за горепосочената сума , които суми
следва да се преведат по сметката на Районен съд Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: