Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина
Цветкова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 8946 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 60709 от 07.03.2020
г. по гр. д. № 79406/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
57 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Ц.з.г.м.“
ЕАД, с адрес: *** за признаване за установено спрямо К.В.Р., ЕГН ********** и с
адрес: ***, че дължи заплащането по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 88575/2017 г. по описа на СРС, II г.
о., 57 състав, както следва:
-
по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД -
сумата от 30 лв. - санкционна неустойка за неизпълнение на задължение за
заплащане на почасово паркиране на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****в „зелена
зона“ в гр. София на 16.11.2017 г.;
-
по иск с правно основание чл. 266 ЗЗД -
сумата от 178 лв. - неплатено възнаграждение за всеки час почасово паркиране в
работно време в „зелена зона“ в гр. София за периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017
г., поради самоволно премахната скоба на 16.11.2017 г.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5070457/11.06.2020 г. от ищеца „Ц.з.г.м.“
ЕАД, чрез адвокат М.Г., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Сочи се за безспорно по делото, че ответникът е
собственик на процесния автомобил към процесната дата, че автомобилът е бил
паркиран в нормативно определените граници на „зелена зона“ на гр. София, на бул.
„Княгиня Мария Луиза“ на 16.11.2017 г., без да бъде извършено надлежно плащане
по някой от нормативно определените начини, че служителите на ищеца са
поставили техническо средство тип „скоба“, което е било премахнато самоволно и
автомобилът е потеглил без плащане. Твърди се, че районният съд неправилно е
смесил административно - правна с гражданско - правна материя, с доводи, че
зоните за почасово паркиране „синя зона“ и „зелена зона“ в гр. София са определени
в общ нормативен акт - Наредба за организация за движението на територията на
Столична община /НОДТСО/, приета с решение на Столичен общински съвет /СОС/,
който не е държавен орган. С решение № 73/17.12.2015 г. на СОС са определени
цените за поставяне на техническо средство тип „скоба“, като в чл. 126 НОДТСО
се определя, че дължимите суми за принудително задържано пътно - превозно
средство /ППС/, чрез използването на техническо средство тип „скоба“, от
собствениците или упълномощените от тях водачи, се определят с решение на СОС.
Поддържа се, че „Ц.з.г.м.“ ЕАД не е държавен орган, а служба за контрол в
зоните за почасово платено паркиране, с позоваване и на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Сочи се, че служителите на ищцовото дружество действат като
административни органи, но само по отношение на прилагането на предвидената в ЗДвП
принудителна административна мярка /ПАМ/ „задържане на колелото с техническо
средство“. Събирането на определената от СОС сума от 30 лв. не е индивидуален
административен акт, а последващо действие на наложената ПАМ. Претендираната
сума от 30 лв. не е „глоба“, а „цена“, като с решение № 73/17.12.2015 г. на СОС
са определени цените за паркиране в зоните за почасово платено паркиране, като
за „зелена зона“ цената е 1 лв. на час, а цената за принудително задържане на
МПС с техническо средство „скоба“ е 30 лв., поради което са погрешни изводите
на СРС, че липсвал договор за услуга между ищеца и ответника, и че незаплащане
на дължимата „такса“ влече административна отговорност на лицето да заплати
„глоба“ в размер на 30 лв. Изцяло грешна е квалификацията на вида задължение и
вида отговорност - ищецът не събира „такси“ и не налага „глоби“ /което става по
реда на ЗАНН, неприложим за ищеца/, както и липсва нормативен ред да реализира
административна отговорност по отношение на несъбраната цена за принудително
задържане със „скоба“, т. е. приложим е гражданско - правният ред. Поддържа се
и че СРС не е съобразил, че „скобата“ е била самоволно премахната в нарушение
на чл. 125, ал. 1 НОДТСО и че съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП задържането на
автомобила е до заплащане на разходите по прилагане на техническото средство. В
случая разходите не са заплатени, поради което автомобилът продължава да се
води „задържан“ - чл. 127 НОДТСО - от деня на поставяне на скобата на
16.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.12.2017
г. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на
исковете. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна - К.В.Р..
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 2033998/17.12.2018 г. на „Ц.з.г.м.“
ЕАД, БУЛСТАТ *****, срещу К.В.Р., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумата от общо 208 лв., от
които 30 лв. - неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип
„скоба“ на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****на 16.11.2017 г. и 178 лв. -
незаплатена сума за всеки час на почасово платено паркиране в работно време за „зелена
зона“ в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, с цена от 1 лв. на час за
периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017 г. /от датата на неправомерно паркиране до
датата на счетоводно засичане на задължението, предвид обстоятелството, че
скобата не е премахната съобразно изискванията до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК/, както следва: 2 лв. за 16.11.2017 г., 10 работни
дни на зоната до края на месец ноември 2017 г. по 11 лв. на ден, ведно със
законната лихва от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането. Ищецът
излага твърдения, че ответникът е собственик на МПС с рег. № *****, марка
„Ауди“, посоченият автомобил на 16.11.2017 г. е бил паркиран на бул. „Княгиня
Мария Луиза“, който попада в „зелена зона“ в гр. София, без да е заплатено
паркирането. Служители на ищеца са констатирали нарушението и са поставили
техническо средство „скоба“ на автомобила - чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. По
силата за Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на СО и Заповед №
СОА 17-РД-95-554/29.09.2017 г. на кмета на СО ищецът е определен като служба за
контрол в зоните за почасово платено паркиране. Твърди се, че поставената
„скоба“ е била премахната самоволно в нарушение на чл. 125, ал. 1 НОДТСО, който
забранява освобождаването на принудително задържаните ППС от приложеното
техническо средство тип „скоба“ от други лица, освен от упълномощените за това,
и автомобилът е потеглил от мястото на паркиране без да е заплатена дължимата
такса за почасово паркиране в „зелена зона“, нито цената за престой със скоба, до
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК автомобилът не е надлежно
освободен от скобата от компетентните лица или чрез извършено плащане на
дължимите суми, а натрупаното задължение към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК е 208 лв. Добавя, че с решение №
73/17.12.2015 г. на СОС са определени цените за паркиране в зоните за почасово
платено паркиране, като за „зелена зона“ цената е 1 лв. на час, а цената за
принудително задържане на МПС с техническо средство „скоба“ е 30 лв. Предвид
изложеното ищецът моли за установяване на вземанията му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор вх. № 5078815/08.05.2019 г. от ответницата К.В.Р., с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се твърдението, че на
16.11.2017 г. процесното МПС е било паркирано на бул. „Княгиня Мария Луиза“,
както и че изобщо е било паркирано на място за платено паркиране, поради което
да е налице основание за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“.
Обстоятелството, че по силата на Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на
кмета на СО, бул. „Княгиня Мария Луиза“ попада в „зелена зона“ на гр. София, не
означава, че паркирането по целия булевард е платено, а за това следва да има
съответно обозначение. В обобщение се сочи, че ответницата не дължи сума за
принудително задържане, тъй като не е била паркирала автомобила си на място,
определено и обозначено за платено паркиране. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на исковете.
По делото е приложено
заповедно дело № 88575/2017 г. по описа на СРС, 57 състав, от
което се установява, че по заявление вх. № 3097660/20.12.2017 г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 28.03.2018 г., с която е разпоредено длъжникът К.В.Р. да
заплати на кредитора „Ц.з.г.м.“ ЕАД сумата от 208 лв., от които 30 лв. -
неплатена цена за принудително задържане с техническо средство „скоба“ на лек
автомобил „Ауди“ с рег. № *****на 16.11.2017 г. и 178 лв. - незаплатена сума за
всеки час на почасово платено паркиране в работно време за зелена зона в гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, с цена от 1 лв. на час за периода 16.11.2017
г. - 08.12.2017 г. /от датата на неправомерно паркиране до датата на счетоводно
засичане на задължението, предвид обстоятелството, че скобата не е премахната
съобразно изискванията до датата на подаване на заявлението/, ведно със законна
лихва от 20.12.2017 г. до изплащане на вземането, и 385 лв. - разноски по
делото.
На 12.04.2018 г.
длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение, като в двуседмичния
срок е подал възражение по чл. 414 ГПК от 03.05.2018 г. /п. к. 24.04.2018 г./,
с което е оспорил дължимостта на сумите по заповедта. На 28.11.2018 г. до заявителя е
изпратено съобщение, че в едномесечен срок от получаването му следва да представи
доказателства, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 17.12.2018 г. ищцовото
дружество е представило искова молба вх. № 2033998/17.12.2018 г.
С доклада по
делото съдът е отделил за безспорно между страните обстоятелството, че ответницата
е собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****, вкл. и през процесния
период.
По делото е
приета Заповед № СОА 17-РД-95-555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община, с
която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99, ал. 1 и чл.
167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, чл. 54 до чл. 60 и чл. 130 от Наредба за организация на
движението на територията на Столична община, е определено въвеждане на
територията на Столична община на улици, булеварди и плащади - общинска
собственост режим на почасово платено паркиране „Синя зона“ и „Зелена зона“,
като за
„зелена зона“ е посочена зоната извън описаните граници на „синя зона“
(оградена от булевардите „Христо Ботев“, бул. „Тодор Александров“, бул. „Княз
Ал. Дондуков“, бул. „Васил Левски“, бул. „Генерал М. Д. Скобелев“), оградена от
булевардите и улиците - бул. „Княгиня Мария Луиза“, ул. „Белоградчик“, ул.
„Веслец“, ул. „Клокотница“, ул. „Будапеща“, ул. „Козлодуй“, ул. „Константин
Стоилов“ и др. В т. 4 от заповедта е
предвидено, че единичната цена с ДДС за паркиране в зоните за почасово
паркиране, според продължителността на паркиране за различните цветово
обозначени зони, се определя с решение на Столичния общински съвет, а според т.
6 липсата или непоставянето на талона (талоните) по посочения начин, или
липсата на някое от посочените в заповедта отбелязвания, или невъзможността при
проверка да бъдат проконтролирани всички отбелязвания на талона (талоните),
прави талона (талоните) невалиден/и за паркиране, поради което се предприемат
предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП действия по принудително задържане
чрез използване на техническо средство тип „скоба“. Максимално разрешеното
време за паркиране в различните зони за почасово платено паркиране е за „зелена
зона“ - в работни дни в часовия интервал от 08.30 ч. до 19.30 ч., максимално
допустимото време за паркиране е четири часа.
По делото е
приета Заповед № СОА 17-РД-95-554/29.09.2017 г. на кмета на Столична община, с
която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 8 и ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99, ал. 1 и чл.
167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, чл. 123 и чл. 124 от Наредба за организация
на движението на територията на Столична община /НОДТСО/, са одобрени ред и
условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на неправилно
паркирано пътно превозно средство в зоните за почасово платено паркиране, чрез
използване на техническо средство тип „скоба“, на основание чл. 124 НОДТСО,
като оперативната дейност по използването и прилагането на техническо средство
тип „скоба“, събирането на дължимите суми, както и освобождаването на
принудително задържаните ППС на територията на Столична община в зоните за
почасово платено паркиране е възложено на общинско дружество „Ц.з.г.м.“ ЕАД. В
т. 2 е предвидено, че след констатиране на престой на ППС без заплащане в
зоните за почасово платено паркиране от служители на посоченото общинско
дружество се извършва принудително задържане чрез блокиране на колелата на
неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства
тип „скоба“. Според т. 9 от Заповедта при престояване на принудително задържано
с техническо средство тип „скоба“ ППС, паркирано в зона за почасово платено паркиране,
се заплаща еднократно сумата по чл. 126 НОДТСО, заедно с дължимата сума за
всеки час, в който действа режимът на почасово платено паркиране, до
заплащането им или до принудително преместване на принудително задържаното ППС
на специализиран паркинг.
По делото е
прието Решение № 73 на Столичния общински съвет от 17.12.2015 г., с което е
определена цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено
паркиране по реда на чл. 57 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община: за „синя зона“ - в размер на 2 лв. на час и за
„зелена зона“ - в размер на 1 лв. на час. В т. 3 е определена цена за
принудително задържано ППС чрез използване на техническо средство тип „скоба“
по реда на чл. 126 от Наредбата за организация на почасово платено паркиране на
територията на Столична община, еднократно в размер на 30 лв., заедно с
дължимата сума за всеки час за почасово платено паркиране, до края на работното
време на съответната зона.
По делото е
приета Заповед № РД-09-23/17.01.2018 г. на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с която са
определени длъжностните лица на дружеството, които да осъществяват принудителна
административна мярка - принудително задържане на пътно превозно средство, за
което не е заплатена дължимата държавна такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП чрез използване на техническо средство тип „скоба“ до заплащане на таксата
и на разходите по прилагане на техническото средство, ведно със списък на
служителите на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ от
сектор „Принудително задържане“, дирекция „Паркиране и мобилност“ към „Ц.з.г.м.“
ЕАД, запознати със заповед № РД-09-23/17.01.2018 г.
Приет е протокол за блокирани
автомобили, изготвен на 16.11.2017 г. от служители на „Ц.з.г.м.“
ЕАД, Дирекция „Паркиране и мобилност“, гр. София, в който е удостоверено, че на
посочената дата в 17:22 ч. е поставена „скоба“ на автомобила на ответницата „Ауди“ с
рег. № *****в
района на ул. „Белоградчик“, във връзка с което не била платена дължимата глоба в размер на
30 лв., тъй
като автомобилът напуснал мястото без скоба.
Представен е снимков
материал, от който се установява, че на процесния автомобил е била поставена
скоба на колелото, оставената на улицата скоба, липсата на талон за заплатено
паркиране в „зелена зона“, както и че пространството между бул. „Княгиня Мария
Луиза“ и ул. „Белоградчик“ е обозначено със съответната табела като зона за
почасово платено паркиране - „зелена зона“.
Останалите приети по делото
доказателства нямат пряко отношение към предмета на спора, поради което
въззивният съд не намира за нужно да ги обсъжда поотделно.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото
в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото
решение е валидно и допустимо. Във връзка с неговата
правилност въззивният съд намира следното:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове
с правно основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП,
вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 126 и 127
от Наредба за организацията и движението на територията на Столична община /НОДТСО/ и
чл. 125, ал. 2 от НОДТСО. Въззивният съд приема, че районната инстанция
е дала погрешна правна квалификация на исковете като такива по чл. 92 ЗЗД и по чл. 266 ЗЗД. Доколкото обаче по делото са разгледани всички факти, от
значение за исковете по квалификацията, дадена от въззивния съд, то решението
на СРС не е недопустимо и не следва да бъде обезсилвано. По правилността на
решението СГС приема следното:
За
основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е собственик на лек автомобил с марка „Ауди“, с рег. № *****, който
на 16.11.2017 г. е бил паркиран на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в обхвата на
„зелена зона“ на почасово платено
паркиране в гр. София; че на посочената дата служителите на ищцовото дружество
в качеството им на служба за контрол в зоните за почасово платено паркиране в
рамките на възложените им функции са поставили техническо средство тип
„скоба“ на
автомобила на ответника поради незаплатено паркиране, която не е била надлежно
премахната от съответните органи поради самоволно
напускане на автомобила; както и размера на претендираните суми във връзка с
приложеното техническо средство тип „скоба“. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
С оглед
твърденията на страните с доклада по делото районният съд е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответницата е
собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****, вкл. и през процесния
период.
От
доказателствата по делото съдът намира за установено, че пространстовото между
ул. „Белоградчик“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ попада в
обхвата на „зелена
зона“ на
почасово платено паркиране в гр. София.
По иска с правно
основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т.
2 ЗДвП, вр. чл. 127 и чл. 126 от Наредбата за
организацията и движението на територията на Столична община /НОДТСО/ за
установяване съществуването на вземане в размер на 30 лева - цена за
принудително задържане на автомобила с техническо средство тип „скоба“:
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП
в населените места собственикът на пътя може да определи райони за зони за
платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, а съгласно
ал. 3, редакция към процесния период, общинският съвет може да определя такса
за паркиране при условията на ал. 1. В нормата на чл. 19, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата /ЗП/ е посочено, че общинските пътища
се управляват от кметовете на съответните общини, а според чл. 23 ЗП,
правомощията на кметовете по управлението на общинските пътища се определят
с наредба на общинския съвет. Именно в изпълнение на законовата
делегация на чл. 99, ал. 3 ЗДвП Столичният общински съвет е
приел Наредба за организацията на движението на територията на
Столична община /с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г./, както и
Решение № 73 от 17.12.2015 г. на Столичен общински съвет
/прието по делото/, с което е определена цена за паркиране в зоните с въведен
режим на почасово платено паркиране: за „синя зона“ - 2 лв. на
час и за „зелена зона“ - 1 лв. на
час /т. 1/, както и цена за принудително задържано ППС по реда на чл. 126 от Наредбата -
еднократно в размер на 30 лв., заедно с дължимата сума за всеки час за почасово
паркиране до края на работното време на съответната зона -
решението е прието в изпълненение на делегацията на чл. 57 НОДТСО. Със Заповед № РД-95-555 от 29.09.2017 г. /също приета по
делото/ на територията на Столична община е бил въведен режим на почасово
платено паркиране на улици, булеварди и площади - общинска собственост „синя зона“ и „зелена зона“, като е
несъмнено, че границите на „зелена зона“, в която
максималната продължителност на паркиране е до 4 часа, обхващат процесната
улица „Белоградчик“ и бул. „Княгиня Мария
Луиза“, на която според ищеца е бил паркиран автомобилът на ответницата на 16.11.2017
г. - така чл. 55 НОДТСО.
Съгласно разпоредбата
на чл. 167, ал. 2, т.
1 и т. 2 ЗДвП,
кметовете на общините определят служби за контрол, които контролират спазването
на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства в населените
места, както и използват техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на
разходите по прилагане на техническото средство. В
чл. 124 НОДТСО е предвидено, че оперативната дейност по
използването и прилагането на техническо средство тип
„скоба“,
таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и
освобождаването на принудително задържаните ППС, се
организира и осъществява от общинското дружество „Ц.з.г.м.“ ЕАД по ред
и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на
основание и в изпълнение на чл. 167 и следв. ЗДвП. Със Заповед № РД-95-554 от 29.09.2017 г. кметът на
Столична община е одобрил „Ред и условия за
принудително задържане на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез прилагане
на техническо средство тип „скоба““, според
които /т. 2/, оправомощени да констатират нарушението - престой на ППС без
заплащане в зоните за почасово платено паркиране, и да прилагат предвидената
принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т.
2 ЗДвП - принудително задържане
на превозното средство чрез „скоба“, са
служителите на общинското предприятие „Ц.з.г.м.“ ЕАД. Несъмнено е, че въз
основа на посочените разпоредби със заповед на кмета на Столична община
ищцовото дружество е било определено като служба за контрол с изброените
правомощия.
Безспорно принудителното
задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство /“скоба“/ е
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН,
която се налага при условията, посочени в специалния закон. По своя характер тя
е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани
вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените
за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.
Мярката е предвидена в закон - чл. 167, ал. 2, т.
2 ЗДвП, поради което нейното налагане по своя характер представлява
проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в
правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК,
който може да бъде обжалван по реда на АПК - чл. 145 и сл. АПК,
а в ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане
на мярката.
В
разглеждания случай нито се твърди, нито са събрани данни, че ответницата е
упражнила правото си на жалба срещу индивидуалния административен акт, с който
е била наложена принудителната административна мярка, поради което следва да се
приеме, че същият е влязъл в сила. Несъмнено е,
че собственикът на превозното средство,
което е принудително задържано чрез използване на техническо
средство, е заинтересован да оспори този
административен акт, поради което гражданският съд не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността му - чл. 17, ал. 2,
изр. 2 ГПК.
Характер на
принудителна административна мярка /ПАМ/ има самото
поставяне на средство за принудително
задържане за нарушение на правилата за престой в зелена зона. В настоящия случай, претенцията е за
съществуващо вземане, което не е било погасено от задълженото лице. Вземанията
се основават на правото на СО да събира суми за почасово паркиране в
съответната зона, възложено на общинското дружество, както и за използването на
техническо средство
за принудително задържане на автомобил, паркиран в такава зона без заплащане,
което произтича от закона – чл. 167, ал. 2, т.
2 ЗДвП, разписано е в Наредбата на СО за организация на движението и
в приложените актове, издадени въз основа на законовата делегация. Тези актове,
с адресат неограничен брой субекти, създават права и задължения за тях, вкл.
облигационни за заплащане на цена за паркиране в „зелена зона“, както и за прилагане на техническо средство за задържане на автомобила
тип „скоба“, самите такси не са ПАМ. Те не са
наложени от контролен орган за извършено административно нарушение, т. е. не са
имуществена санкция по смисъла на чл. 83 ЗАНН
за извършено нарушение. Последицата
от влязлата в сила принудителна административна мярка е облигационна - в полза
на съответната служба за контрол възниква вземане за неплатената цена за
паркиране и за разходите по прилагането на техническото средство. Поради това въззивният съд не споделя изводите на
районната инстанция, че събирането на посочената сума - цена
за принудително задържане със „скоба“ става чрез
ангажиране на административната отговорност на ответницата, а не по граждански
ред. Съгласно разпоредбите на чл. 126 и чл. 127
НОДТСО дължимите суми за принудително задържано ППС чрез използването на
техническо средство тип „скоба“, от
собствениците или упълномощените от тях водачи
/т. е. от виновния водач/, се определят с решение на
Столичния общински съвет - при престояване на принудително задържаното ППС се
заплаща еднократно сумата по чл. 126 НОДТСО, заедно с дължимата сума за всеки час за почасово платено паркиране до
края на работното време на съответната зона. В т. 3 от решение № 73/17.12.2015 г. СОС е определил цена за принудително задържано ППС, чрез използване на
техническо средство тип „скоба“,
еднократно в размер на 30 лв., заедно с дължимата сума за всеки час за почасово платено паркиране до
края на работното време на съответната зона. Правилото на т. 9 от одобрените със Заповед № СОА17-РД95-554 от 29.09.2017 г. от кмета на Столична община ред и условия за принудително задържане чрез блокиране на колелото на
неправилно паркирано ППС в зоните за почасово платено паркиране, при използване
на техническо средство тип „скоба“,
възпроизвежда описаните разпоредби, като регламентира еднократното заплащане на
сумата по чл. 126 НОДТСО, заедно с дължимата сума за всеки час за почасово
платено паркиране до заплащането им или до принудително преместване на принудително задържаното
ППС на специализиран паркинг. При изтичане на работното
време на съответната зона за почасово платено паркиране за деня същото ППС може
да бъде принудително преместено по реда на чл. 118 НОДТСО, като водачът или
собственикът на ППС освен сумите, дължими по принудителното задържане, заплаща и разходите по
принудителното преместване и таксата за отговорно пазене на специализиран
паркинг - чл. 128 НОДТСО.
С оглед изложените по - горе съображения, че
индивидуалният административен акт, с който е наложена принудителната административна
мярка, е влязъл в сила, и предвид приетите по
делото доказателства - неоспореният от ответницата
протокол за блокирани автомобили /от който се установява,
че на процесната дата авомобилът на ответницата е бил блокиран с техническо
средство тип „скоба“ на ул. „Белоградчик“/, ведно
със снимков материал, то въззивният съд приема за установено,
че на 16.11.2017 г. автомобилът на ответницата е бил блокиран с техническо
средство тип „скоба“ на ул. „Белоградчик“ в гр. София, която
попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране „зелена зона“. По делото
няма данни ответницата да е заплатила дължимата сума за отстраняване на скобата
в размер на 30 лв., поради което искът в тази част е основателен и следва да
бъде уважен.
При
тълкуване на цитираните нормативни разпоредби в тяхната взаимовръзка настоящият
съдебен състав намира, че освен еднократната сума от 30 лв., собственикът на
принудително задържаното ППС следва да заплати и натрупаната сума за почасово
платено паркиране в съответната зона, но само за времето, в което автомобилът
реално е бил паркиран в тази зона.
Съгласно чл. 125, ал. 2 НОДТСО, при сваляне или повреждане на скобата от неоправомощени за това лица
и/или напускане на мястото на принудително задържане, преди освобождаването на
ППС от упълномощените за това лица, отговорност за свалянето или повредата носи
собственикът на принудително задържаното ППС, като собственикът дължи сумата по
принудителното задържане на ППС съгласно чл. 126, сумите за всеки час за
почасово платено паркиране за времето на действие на зоната за почасово платено
паркиране до заплащането им, независимо, че автомобилът е напуснал мястото на нарушението, както и стойността
на техническото средство тип „скоба“, при
отнемането му или повреждането на същото. В случая
не е спорно, че ответницата не е платила дължимата за престоя сума за почасово
платено паркиране, поради което ППС е било задържано с техническо средство тип
„скоба“, като то е било премахнато, но не от оправомощени за това лица. По
делото не е установено с категоричност кое лице е премахнало скобата.
Въззивният съд намира, че с разпоредбата на чл. 125, ал. 2 НОДТСО е въведена
обективна и безвиновна отговорност, като е предвидено, че във всички случаи
собственикът /за разлика от чл. 126 НОДТСО, според който отговорността се носи
от собствениците или от упълномощените от тях водачи/ дължи заплащането на
сумите, независимо от действията на кое лице са произтекли вредите, което е в
отклонение на акт от по - висока степен - Закона за задълженията и договорите,
който именно следва да се прилага /чл. 15, ал. 3 ЗНА/. На общините е
предоставено право да определят такси за паркиране и специфични контролни правомощия,
съгласно чл. 99, ал. 3
и чл. 167, ал. 2 ЗДвП, но не и правомощие на общинския съвет да въвежда хипотези на
обективна имуществена отговорност от деликт по смисъла на ЗЗД. Освен това срещу предвиденото задължение няма насрещна
престация, което би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, както и
противоречи на основната цел на законодателя, чиято идея е да регламентира
платено паркиране при реален престой на ППС в определени зони за паркиране с
цел улесняване на паркирането и облекчаване на трафика в тези райони. Самото
напускане
без освобождаване от „скобата“ от оправомощените за това органи има други последици, но
не и начисляване на суми за престой в „зелена зона“, още по - малко за период, крайният срок на който не се
свърза с даден правопрекратяващ факт, а със счетоводните записи на кредитора,
който по този начин сам може да определи периода на забавата, което законът не
толерира.
Липсата на
основание на ищцовата претенция относно натрупаните суми за периода 16.11.2017
г. - 08.12.2017 г. следва и от правилото на чл. 128 НОДТСО, от което е видно,
че при неявяване на собственика или водача на задържания автомобил до края на
работното време на съответната зона, в края на деня МПС ще бъде принудително
преместено с цел освобождаване на неправомерно заеманото място за паркиране,
като в този случай за периода след преместването на МПС не се дължи цена за
почасово платено паркиране - задължението на собственика след този момент касае
заплащане на разходите по принудително преместване и таксата за отговорно
пазене на специализиран паркинг.
От всичко изложено се
установява, че при доказаното нарушение на ответника /паркиран автомобил в зона на почасово
платено паркиране, без заплащане на дължимата цена, и впоследствие самоволно премахнато правомерно поставеното техническо
средство за задържане тип „скоба”/,
собственикът на ППС дължи еднократно сума в размер на 30 лв., както и цената от 1 лв. /съобразно т. 1 от Решение №
73/17.12.2015 г. на СОС/ за всеки час, в който автомобилът му е бил паркиран в „зелена зона”. По делото не се установява от представените доказателства времето от
момента на констатиране на нарушението до момента на
напускане на МПС, поради
което, освен таксата от 30 лв., ответникът следва да заплати и цена за почасово платено паркиране в
размер на 1 лв. /при липса на данни автомобилът
да е бил паркиран в зоната повече от час от задържането му/. В останалата част за сумата от 176 лв., натрупана цена за периода 16.11.2017 г. - 08.12.2017 г. ищцовата претенция е
неоснователна, поради липсата на реален престой на автомобила на ответника в
зона за почасово платено паркиране през този период. Ето защо искът следва да бъде уважен за
сумата 31 лв. /съответно първоинстанционното
решение в тази част да бъде отменено/, а за разликата до
пълния предявен размер от 208 лв. - отхвърлен /съответно в тази
част първоинстанционното решение да бъде потвърдено/.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заповедното и за първоинстанционното
производство съобразно уважената част от иска. За заповедното производство са
претендирани такива в размер на 25 лв. - държавна такса и 360 лв. - адвокатско
възнаграждение, от които следва да се присъди сумата от общо 57,38 лв. За
първоинстанционното производство са претендирани 50 лв. - държавна такса и 360
лв. - адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е оспорила своевременно
размера на последното, като предвид действащата редакция на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение - чл. 7, ал. 2, т. 1,
към момента на уговаряне на възнаграждението, въззивният съд приема, че то
следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимален размер от 300 лв.
с оглед фактическата и правна сложност на делото. Поради това в полза на ищеца
се дължи общо сумата от 52,16 лв.
За въззивното производство разноски са
претендирани единствено от въззивника в размер на 50 лв. - държавна такса и 360
лв. - адвокатско възнаграграждение, с приложени доказателства за изплащането
му. С оглед частичната основателност на въззивната жалба на въззивника следва
да се присъди сумата от общо 61,10 лв. - разноски пред въззивния съд.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на исковете настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 60709 от 07.03.2020
г. по гр. д. № 79406/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
57 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск
от „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с адрес: *** спрямо К.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 30 лв. - за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *****,
паркиран в „зелена зона“ в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ на 16.11.2017
г., както и за сумата от 1 лв. - цена за почасово платено паркиране в „зелена зона” на 16.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. №
88575/2017 г. по описа на СРС, II г. о., 57 състав, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иск с
правно основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП,
вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 126 и 127
от Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община, че ответницата К.В.Р.,
ЕГН ********** и с адрес: ***, дължи на ищеца „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с адрес: *** сумата от общо 31 лв., представляваща еднократна такса от 30 лв. за принудително задържане с
техническо средство тип „скоба“ на
лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № *****, в зона за
платено почасово паркиране - „зелена зона“ в гр. София, между бул. „Княгиня
Мария Луиза“ и ул. „Белоградчик“ на 16.11.2017 г., както
и 1 лв., цена
за почасово платено паркиране в „зелена зона” на 16.11.2017 г., заедно със законната
лихва върху сумата от 20.12.2017 г. до погасяване на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.03.2018 г. по ч. гр. д. № 88575/2017 г. по
описа на СРС, II г. о., 57 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60709 от 07.03.2020 г. по
гр. д. № 79406/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
57 състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част, но при правилна правна
квалификация на иска по чл. 125, ал. 2 от Наредба за организацията и движението
на територията на Столична община.
ОСЪЖДА К.В.Р., ЕГН ********** и с адрес: ***,
да заплати на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 57,38 лв. /петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 88575/2017 г. по описа на СРС, II
г. о., 57 състав, и сумата от 52,16 лв. /петдесет и два лева и шестнадесет
стотинки/ - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К.В.Р., ЕГН ********** и с
адрес: ***, да заплати на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 61,10 лв. /шестдесет и един лева и десет
стотинки/ - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.