№ 31
гр. Разград, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч.
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело №
20223300200037 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Образувано е на основание постъпило удостоверение по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено на 07.02.2022 г. от съдия К. Г. за признаване на
произнесена в Република Австрия наказателно Решение № 45 Hv 36/21х на Окръжен съд
Айзенщат (Landesgericht Eisenstadt), Република Австрия, постановено на 08.10.2021 г. и
влязло в сила на 08.10.2021 г. против българския гражданин Й. В. В., *** год. в гр. Разград,
ЕГН **********.
Прокурорът счита, че са налице предпоставките на закона и основанията за приемане
на решението за изпълнение.
В съдебно заседание служебният защитник на осъдения В. адв. М.Т. счита, че са
налице основания по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС за постановяване на отказ
да бъде признато за изпълнение посоченото в удостоверението решение. Защитникът счита,
че е налице несъответствие между съдебният акт и удостоверението относно
продължителността на наказанието тъй като в удостоверението е посочена продължителност
1080 дни, а в съдебният акт три години лишаване от свобода или разлика от 16 дни по-
малко.
Осъденият Й. В. В. не се намира на територията на Република България. Същият е
уведомен за настоящето производство, участва в него посредством видеоконференция със
затвора във Виена Зимеринг, Република Австрия.
В лично изявление осъденият В. заявява, че не желае да изтърпява останалата част от
наказанието в Република България, поради различие в затворническите условия. Иска да
изтърпи наказанието си в затвор в Австрия, където е доволен от затворническита условия.
В последната си дума осъденият В. заявява, че не желае да бъде прехвърлен да изтърпи
наказанието си в затвор в България.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
установи следното:
След постъпване на удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и изпратеният с
него съдебен акт № 45 Hv 36/21х от 08.10.2021 г., влязъл в сила на 08.10.2021 г., постановен
от Окръжен съд Айзенщат, Република Австрия срещу Й. В. В., съдът констатира
несъответствие между удостоверението и съдебния акт в частта досежно продължителността
на наказанието. В удостоверението по чл. 3 е посочен срок на продължителността на
наказанието лишаване от свобода – 1461 дни, а в съдебния акт е посочен срок от три години
лишаване от свобода. В тази връзка и на основание чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
съдът предостави на издаващата държава 14-дневен срок за отстраняване на
несъответствието.
Във връзка с изпълнение на горното, с вх. № 1726/03.05.2022 г. по делото е постъпило
коригирано удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В същото е посочено, че В. е
извършил в рамките на едно криминално сдружение, което се състои най-малко от него и
неговият възложител и мнозина хора, прекарани пеша нелегално през граница, в съзнателно
и умишлено сътрудничество, престъпление подпомагане на незаконно влизане и
пребиваване, като са описани пет деяния осъществени съответно на: 16.08.2021 г.,
19.08.2021 г., 20.08.2021 г., 22.08.2021 г. и на 21.08.2021 г. В удостоверението е посочено
също, че престъплението трафик на хора - каналджийство е квалифицирано по § 114, ал. 1,
ал. 3 Z2, както и ал. 4 първи казус FPG и към ./3./4 и 5./ § 114, ал. 1, ал. 3 Z 1 и Z 2, както и
ал. 4 първи казус ЗПГ и се наказва съгласно § 114, ал. 4 ЗПГ към ./3./4 и 5./. В
удостоверението е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на § 114 от Австрийския
наказателен закон. В удостоверението е посочено също, че В. се е явил лично на съдебния
процес, същият се намира в издаващата държава и не е дал съгласието си за изпращане на
съдебното решение и удостоверението. В приложения превод на съдебния акт на
австрийския съд е посочено, че за деянията си В. е осъден на три години лишаване от
свобода, като при изпълнение на наказанието се зачита предварителното му задържане за
периода от 22.08.2021 г. 19:30 часа до 08.10.2021 г. 11:23 часа. В коригираното
удостоверение е посочено също, че общата продължителност на наказанието лишаване от
свобода е 1080 дни. В същото удостоверение е посочено, че към 11.03.2022 г. от целият срок
на наказанието лишаване от свобода, В. е изтърпял 199 дни
Видно от отбелязване в удостоверението, по отношение на В. е разпоредена и Забрана
за пребиваване в Австрия за срок от шест години, въз основа на Решение на федерална
служба за чужденци и убежище, регионална дирекция Бургенланд от 04.11.2021 г., IFA –
Номер **********, номер на делото *********.
Налице е постановено и влязло в сила решение на компетентен орган на държава
членка на ЕС, с което е ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин Й.
В. В. и му е наложено наказание лишаване от свобода.
Удостоверението съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС и в приложение № 1 на
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Осъденият В. е запознат с предложението да бъде трансфериран в България за
изтърпяване на наложеното му наказание с наказателно решение № 45 Hv 36/21х от
08.10.2021 г. Същият заявява, че не желае да бъде признато и изпълнено решението на
австрийския съд и не желае да търпи наказание лишаване от свобода в Република България,
поради лоши затворнически условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Окръжен съд - Разград, като
съд по местоживеенето на осъденото лице, е компетентен орган по признаване на съдебния
акт.
2
Видно от приложената Справка за съдимост В. е осъждан с 14 съдени акта, основа за
кражби, измами и др., за което са му налагани наказания лишаване от свобода, включително
и с ефективно изтърпяване. За последно В. е осъден на три месеца лишаване от свобода,
съгласно Определение № 52/20.12.2017 год. по нох дело № 534/2017 год. по описа на РС-
Левски, влязло в сила на същата дата за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 18, ал. 1
от НК, извършено на 01.10.2017 год. в Затвора Белене. Престъпленията, за които В. е
осъден в Република Австрия с присъда № 45 Hv 36/21х от 08.10.2021 год., постановена от
Окръжен съд Айзенщат (Landesgericht Eisenstadt), Република Австрия, са сред посочените в
чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в
страната и за тях не се изисква двойна наказуемост, но те съставляват престъпление и по
Българския наказателен кодекс - чл. 280, ал. 2, т. 5 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Не са налице основанията за отлагане на предаването по чл. 14 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като са отстранени в предоставения за това срок установените
несъответствия между удостоверението и съдебния акт относно продължителността на
наказанието лишаване от свобода. Коригираното удостоверението е пълно и не е налице
явно несъответствие със съдебния акт.
Не са налице основания за отказ по чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като:
предоставеното коригирано удостоверение по чл. 3 е пълно и няма явно несъответствие
между него и съдебния акт; Република България не е държавата, чийто гражданин е лицето и
в която то има местоживеене; признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“
няма твърдения и доказателства по делото, че за същото деяние е осъждан с друга присъда;
деянието съставлява престъпление и съгласно българското законодателство; изпълнението
на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското
законодателство, тъй като не е изтекъл срока по чл. 82 НК; осъденото лице не се ползва с
имунитет по българското законодателство; В. е пълнолетен и съдебният акт не е постановен
спрямо лице, което поради възрастта си, съгласно българското законодателство, не може да
бъде наказателноотговорно за деянията, във връзка с които е постановен актът; към момента
на получаване на съдебния акт от съда (15.02.2021 г.) за изтърпяване остават повече от 6
месеца от наложеното наказание; съдебният акт е постановен при съдебен процес, на който
осъденото лице се е явило лично; наложеното наказание не включва принудителни
медицински мерки или мерки, включващи лишаване от свобода, които не могат да бъдат
изпълнени от Република България в съответствие с българското законодателство; съдебният
акт се отнася за престъпление, извършено на територията на Австрия.
Няма основание за частично признаване на съдебния акт, съгласно чл. 16 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Няма основание за приспособяване на наложеното наказание по чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като максималният срок на наказанието за извършеното
престъпление не е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание. Наказанието,
предвидено за същото деяние в българското законодателство, също е лишаване от свобода.
Разпоредената забрана за осъдения В. да пребивава на територията на Република
Австрия за срок от шест години също дава основание за признаване на решението.
Налице са предпоставките на ЗПИИСАННЛСМВЛС и следва да бъде призната
постановената присъда и изпълнена, като В. изтърпи наложеното наказание лишаване от
свобода в Република България.
Съдът намери за неоснователно искането на защитата и на осъдения да не бъде прието
и изпълнено решението на австрийския съд. Вярно е, че в съдебното решение е посочена
продължителност на наказанието три години, което изчислено в дни е повече от 1080 дни,
каквато обща продължителност е посочена в удостоверението по чл. 3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. В превода на съдебният акт е посочено, че при изпълнение на
наказанието от три години лишаване от свобода следва да бъде приспаднато
3
предварителното задържане на осъдения за периода от 22.08.2021 г. 19:30 часа до 08.10.2021
г. 11:23 часа. В удостоверението е посочен като край на изтърпяване на наказанието –
22.08.2024 г., като по този начин се включва и предварителното задържане. Посочената в
коригираното удостоверение обща продължителност 1080 дни не надвишава посочената в
съдебния акт продължителност на наказанието – три години лишаване от свобода.
На чл. 59, ал. 1 НК и основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да се
приспадне при изпълнение на наказанието три години лишаване от свобода
предварителното задържане на осъдения за периода от 22.08.2021 г. 19:30 часа до 08.10.2021
г. 11:23 часа, както изтърпяната част от това наказание в размер на 199 дни, към 11.03.2021
г., включително и частта от наказанието до фактическото му предаване на българските
власти.
Не е необходима за произнасяне на съда консултация по чл. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Й. В. В. е осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление, преди да са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено му наказание
лишаване от свобода, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК
/Определение № 52/20.12.2017 г. по нох дело № 534/2017 г. по описа на РС-Левски, влязло в
сила на същата дата за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 от НК,
извършено на 01.10.2017 г. в Затвора Белене с наложено наказание три месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно ефективно/. При тези обстоятелства В. следва да изтърпи
наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 2,
б. “б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Признава Решение № 45 Hv 36/21х от 08.10.2021 г., влязло в сила на 08.10.2021 г.,
постановено от Окръжен съд Айзенщат (Landesgericht Eisenstadt), Република Австрия, с
която българският гражданин Й. В. В., *** год. в гр. Разград, ЕГН **********, осъждан, е
признат за виновен в извършване на престъпление трафик на хора – каналджийство, с
правна квалификация по § 114, ал. 1, ал. 3 Z 1 и Z 2, както и ал. 4 първи казус FPG и към
./3./4 и 5./ от Австрийския наказателен закон, съответстващо на престъпление по чл. 280, ал.
2, т. 5 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на Република България, като деянията са
извършени в периода от 18.08.2021 г. до 21.08.2021 г. Наказанието което следва да изтърпи
осъденият Й. В. В. е лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
Определя, на основание чл. 57, ал. 2, б. “б“ от ЗИНЗС, първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 НК и основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС зачита
предварителното задържане на осъденото лице и изтърпяната част от наказанието към
11.03.2022 г. в размер на 199 дни от общата продължителност на наказанието в размер на
1080 дни, включително и тази част от наказанието след 11.03.2022 г. до фактическото му
предаване.
Заверено копие от решението да се изпрати на ОП Разград за предприемане на
необходимите действия за изпълнение на наказанието съгласно българското
законодателство.
Заверено копие от решението да се изпрати на компетентния орган на издаващата
държава, ВКП и Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
4
Апелативен съд Варна.
Съдия:
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
5