Определение по дело №426/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 538
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20201700500426
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 53820.08.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 20.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно гражданско дело №
20201700500426 по описа за 2020 година
Образувано е по частна на „ Мого България „ ООД гр.С. против Разпореждане на
Районен съд Перник от 06.02.2020год. , В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление №
85/22.01.2020год. , подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против Н. Ю. Р. от *** за сумата от 1 913лева, представляваща
неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,начислена към датата
на прекратяване на договора.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде
отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение против Н. Р. за сумата ,
посочена по-горе. Посочва ,че районният съд неправилно е мотивирал отказа си да издаде
заповед за изпълнение с нормата на чл.33 от ЗПК,която според него не била приложима по
конкретния случай. Поддържа ,че има интерес от реално изпълнение на задълженията за
заплащане на лизинговите вноски ,че лизингополучателят не е заплатил нито една вноска по
погасителния план,поради което и при общ размер на неплатените лизингови вноски от
35 793.40лева ,неустойка в размер на 1 913.34лева не е необосновано висока и изпълнява
обезщетителната си функция, респ. неустойчната клауза не е неравноправна и нищожна
,както е приел районния съд. Сочи ,че процесната неустойка не създава предпоставки за
неизпълнение, а е последица от неизпълнението.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като
подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по частната жалба ,съдът съобрази следното :
Производството по ч.гр.дело № 651/ 2020год. на ПРС е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК с вх.№ 85/22.01.2020год. , подадено от „ Мото България“ ООД гр.С. за
издаване на заповед за изпълнение против Н. Ю. Р. . В т.9 на заявлението претенцията е
посочена в общ размер 3 012.05лева за неизпълнени парични задължения на длъжника
,произтичащи от Договор за финасов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № ***- лек автомобил Wolkswagen Touareg, а именно
:
сумата от 82.83лева, представляващи падежирани и непогасени лизингови вноски
по главницата по договора за лизинг за периода от 18.04.2019год. до 23.05.2019год.,
сумата от 1 015.48лева,представляващи падежирани и непогасени лизингови вноски
за възнагредителна лихва по договора за лизинг за периода от 18.04.2019год. до
23.05.2019год.
сумата от 0.40лева неустойка за забава на плащане на лизингови вноски ,дължима за
периода от 18.04.2019год. до 23.05.2019год и
сумата от 1913.34лева ,представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя,начислена към датата на прекратяване на договора ,ведно със
законната лихва върху сумата от 3 012.05лева ,считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 22.01.2010год. до окончателното й изплащане.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено също така ,че длъжникът не
изпълнявал задълженията си ,поети със сключения на ***год. договор за лизинг, поради
което същият е прекратен.След прекратяване на договора ,били предприети действия по
възстановяване владението върху лизинговия актив,като в следствие на предсрочното
прекратяване на договора за лизингополучателя са останали дължи задълженията му по
заплащане на падежираните вноски от главницата и възнаградителната лихва ,както и за
задължението за заплащане на неустойка за прекратяване на договора съгласно чл.15.5 от
Общите условия в размер на три лизингови вноски.
Към заявлението е представен Договор за финансов лизинг № ***год.,сключен
между страните по делото , за предоставяне на лизингов актив- Wolkswagen Touareg , с
приложен към него погасителен план, Общи условия към договора и тарифа ,подписани от
Н. Р. в качеството му на лизингополучател. Представен е и приемо -предавателен протокол
от ***год. за предаване на автомобила,както и уведомление за прекратяване на договора за
лизинг , получено от лизингополучателя на ***год. От същата дата е съставен и протокол за
връщане на лизинговия актив от лизингополучателя на лизингодателя.
В договора за лизинг е посочено ,че неговата стойност е в размер на 35 000 лева при
първоначална вноска от 17 500 лева. Срокът на лизинга е 84 месеца,като главницата и
лихвата се изплащат на 84 месечни по приложен погасителен план.В чл.15.1 от Общите
условия към договора за лизинг е предвидено ,че при забава на плащане на парично
задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в
размер на законната лихва върху неизплатената в срок сума, за целия период на забава , а в
чл.15.5-че при предсрочно прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя ,
последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски.Неустойката се изчислява въз
основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяването на
договора.
С Разпореждане от 06.02.2020год. районният съд е отхвърлил заявлението на „ Мого
България“ ООД гр. С. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1913.34лева ,
представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя ,
начислена еднократно към датата на прекратяване на договора. Приел е ,че с неустойчната
клауза по чл.15.5 от Общите условия към договора за лизинг се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане , чиято дължимост
дефакто е изцяло свързана с хипотезата на забава на длъжника.Приел е също така ,че
клаузата е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 ,т.5 от ЗПК,както и нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Договор за финансов лизинг е сключен с ответника в качеството му на физическо
лице ,като предвид липсата на твърдения и доказателства автомобилът да е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност или във връзка с упражняване на
търговска или професионална дейност от лизингополучателя,то последният има качеството
„потребител“ по смисъла на общата разпоредба на параграф 13, т.1 от ЗЗП. С оглед на това
му качество , сключеният договор за финансов лизинг се определя като „ финансова
услуга“ по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на ЗПП и лизингополучателят се полза от
защитата по чл.143 от ЗПП./така Решение № 188/09.05.2016год., постановено по гр.дело №
1787/2014год. на ВКС/.
Основателни са оплаквания в частната жалба касаещи възприетата от районния съд
недействителност на неустойчната клауза по т.15.5 от Общите условия към договора за
финансов лизинг. Съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата,която задължава
потребителят при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка,като съгласно чл.145 от ЗПП ,неравноправността се преценява
към момента на сключване на договора при вземане предвид видът на стоката и услугата –
предмет на договора,всички обстоятелства ,свързани с неговото сключване ,както и всички
останали клаузи на договора или друг договор , от който той зависи, а според чл.146 от
ЗЗП,неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.
С подписване на договора за финансов лизинг и Общите условия към него
потребителят е поел задължение и се е съгласил при предсрочно прекратяване на договора
да заплати на заявителя –лизингодател неустойка в размер на три лизингови вноски към
момента на прекратяване на договора. При изначално уговорен праг на неустойката и
възможност същата да бъде определена/три лизингови вноски с настъпил падеж преди
прекратяване на договора / , съдът намира ,че клаузата не създава неравновесие в правата и
задълженията на потребителя и лизингодателя , отговаря на изискването за
добросъвестност и не излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави / т.3
от ТР № 1/15.06.2010год. по тълк.дело № 1/2009год. на ОСТК на ВКС /. Основното
задължение на потребителя по договор за финансови лизинг е да заплаща лизинговите
вноски съгласно погасителния план .Уговорената неустойка обезпечава възстановяване
вредите от неизпълнението на това задължение , водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността лизингодателя да получи лизинговите вноски ,дължими се за
периода от прекратяване на договора до неговия краен срок. Уговорената в настоящия
случай неустойка не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на
лизингодателя ,тъй като базата за нейното изчисляване е изначално и пределно ясен- три
лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора.
Горните изводи са съобразени и със задължителната съдебна практика по реда на
чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 193/09.05.2016год. по т.дело № 2659/2014год. на
ВКС,съгласно която уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване /разваляне/ на
договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя , определена в
размер на непогасената част от лизинговата цена е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тоест излиза извън присъщите функции на неустойката .Прието е че , по този начин
лизингодателят по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната
страна,в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален ,но без да предоставя
ползването на собствената му вещ,което води до неговото неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост .В настоящия случай не се претендира неустойка в
размер на целия размер на неплатената лизингова цена , а същата е ограничена именно в
трикратния размер на лизинговите вноски, което и съпоставимо с общия брой на
непогасените лизингови вноски /84/налага извод,че неустойката пот.15.5 от Общите условия
обезпечава изпълнението,като проявява както обезщетителната си ,така и санкционна
функция.
Гореизложеното налага извод за това ,че предвидената в т.15.5 неустойчна клауза
не разкрива белезите на неравноправната клауза по смисъла по чл. 143, т.5 вр с чл.146 от
ЗПП,нито нарушава добрите нрави,поради което приемайки противното , районния съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно разпореждане ,което следва да се отмени в
обжалваната му част като се издаден заповед за изпълнение за претендираната сума.
Предвид изхода от спора , на жалбоподателя се дължат и направените в
настоящото производство разноски ,които за в размер на 19.13 лв.Въпреки частичното
уважаване на заявлението по чл.410 от ГПК заповедният съд е присъдил с обжалваното
разпореждането пълния размер на внесената от заявителя държавна такса и дължащите му се
разноски за юрисконсултско възнаграждение,поради което такива не следва да му се
присъждат от въззивната инстанция.
Водим от горното , съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 06.02.2020год. , постановено по ч.гр.дело №
651/2020год. по описа на Районен съд-Перник , в частта му, с която отхвърлено заявление
№ 85/22.01.2020год. , подадено от „ Мого България“ ООД гр.С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо Н. Ю. Р. за сумата от 1 913.34лева –неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя , начислено еднократно към датата
на прекратяване на договора като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК в полза на заявителя „ Мого България“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: *** против Н. Ю. Р. с ЕГН ********** от *** за сумата от 1 913.34лева
,представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за финансов
лизинг от ***год. по вина на лизингополучателя в размер на три лизингови вноски с
настъпил падеж преди прекратяване на договора , ведно със законната лихва ,считано от
22.01.2020год. до окончателното им изплащане, както и за сумата в размер на 19.13 лева
държавна такса във въззивното производство .
ВРЪЩА делото на РС- Перник за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК съобразно настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________