РЕШЕНИЕ
№373
гр. Велико Търново, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на десети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря п.и. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №456 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на М. И. в качеството му на пълномощник
на „Катерина К“ ЕООД от с. Присово, обл. В. Търново срещу Решение
№96/11.06.2018г. на директора на ТД на НАП – В. Търново с което е оставена без
уважение жалбата на дружеството срещу действия на публичен изпълнител при ТД на
НАП – В. Търново, а именно – мълчалив отказ по подадено от „Катерина К“ ЕООД
възражение с вх. №С180004-000-0209647/21.04.2018г. по описа на ТД на НАП – В.
Търново. В подадената жалба се твърди, че част от задълженията по изпълнително
дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, не са дължими, тъй като има извършени
плащания, които не са отразени коректно в системата на НАП, като не са насочени
за погасяване на задълженията според желанието на длъжника. Моли съдът да отмени
обжалваното решение и да уважи жалбата срещу мълчалив отказ на публичния
изпълнител, като се върне административната преписка на ТД на НАП за да се
извърши отписване на погасените задължения. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Счита, че
извършените от дружеството плащания коректно са били отразени за погасяване на
задълженията по реда на възникването им, съгласно чл. 169 от ДОПК. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 600 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №96/11.06.2018г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК,
решаващият орган е потвърдил мълчалив отказ на публичен
изпълнител при същата дирекция да се произнесе по подадено от „Катерина К“ ЕООД
възражение с вх. №С180004-000-0209647/21.04.2018г. по описа на ТД на НАП – В.
Търново за отписване на част от публичните задължения на дружеството, като
погасени чрез плащане. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.06.2018г.
видно от намиращата се на стр. 12 от делото обратна разписка за връчването
му. Жалбата срещу него е подадена на 19.06.2018г. и
заведена с вх. №16532/19.06.2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Спазен е
срокът по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК и жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл.
266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в
7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на
данните по преписката и представените от страните доказателства. В конкретния
случай няма спор, че с подадено възражение с вх.
№С180004-000-0209647/21.04.2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново
дружеството жалбоподател е поискало да бъдат отписани, като платени публични
задължения – главници и лихви в общ размер на 1 005,16 лв. След подаване
на това възражение не е последвал отговор до длъжника, като на 10.05.2018г.
„Катерина К“ ЕООД е подало жалба до директора на ТД на НАП – В. Търново срещу
действия на публичния изпълнител – отказ да бъде извършено претендираното
отписване на погасени публични задължения. След подаването на жалбата по
административен ред е бил съставен протокол от 11.05.2018г. от публичен
изпълнител при Тд на НАП – В. Търново, в който е посочено, че са налице
публични задължения на дружеството, които не са заплатени и няма основания за
отписването им. С обжалваното решение директорът на Тд на НАП – В. Търново е
приел, че е налице мълчалив отказ на публичния изпълнител в срока за
произнасяне по подаденото заявление, но този отказ е законосъобразен, тъй като
не са налице основания за отписване на посочените от жалбоподателя
задължения.
Съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност – наличието на компетентност, изискването за писмена форма,
спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с
приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното на
мълчалив отказ, какъвто е налице при непроизнасяне на публичния изпълнител в
срока по чл. 22, ал. 1 от ДОПК/който срок в конкретния случай изтича на
04.05.2018г., присъствен ден/, в хипотезата на чл. 58, ал. 1 от АПК, приложими
в производството по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, е
по реда, по който се обжалва изричния такъв, по арг. от цитираната разпоредба
на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, която предвижда възможност за обжалване на действия
въобще, а не на конкретни актове. Мълчаливият отказ е извършен от компетентен
орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена
съгласно чл.
8, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл.
225, ал.1 от ДОПК. Поради това както отказът/действието на публичния
изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.
Търново представляват валидни административни актове.
С подадено възражение с
вх. №С180004-000-0209647/21.04.2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново
дружеството жалбоподател е поискало да бъдат отписани, като платени публични
задължения – главници и лихви в общ размер на 1 005,16 лв. С жалбата до
АСВТ са представени 4 бр. платежни нареждания, като с три от тях са били
извършени плащания на корпоративен данък за различни данъчни периоди, както
следва:
- с пл. нареждане от 17.04.2014г. е извършено плащане за корпоративен данък
за 2013г. в размер на 410 лв.;
- с пл. нареждане от 31.03.2016г. е извършено плащане на корпоративен данък
за 2015г. в размер на 479,86 лв.;
- с пл. нареждане от 25.04.2017г. е извършено плащане на корпоративен данък
за 2016г. в размер на 285 лв.
Тези платежни
нареждания са отразени като постъпили в системата на НАП, но видно от
представените от ответната страна доказателства и твърденията на пълномощника
на ответника, са насочени за погасяване на други задължения на „Катерина К“
ЕООД, които са възникнали в по-ранни периоди. Това разпределение на плащанията
съдът намира за неправилно.
Съгласно чл.
169, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват в следната
последователност: главница, лихви, разноски. При наличие на няколко публични
вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване
на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред
съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно
– чл.
169, ал. 3 от ДОПК. За публичните задължения, установявани от Националната
агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, длъжникът
заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида
на задълженията, които иска да погаси: 1. задължения за данъци и други задължения
за централния бюджет; 2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса; 3. задължения за задължителни
осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от
Националния осигурителен институт; 4. задължения за вноски за допълнително задължително
пенсионно осигуряване/чл.
169, ал. 4 от ДОПК/. В случаите по ал. 4 с постъпила сума се погасява
задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към
датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. В конкретния
случай, към момента на извършване на посочените по-горе плащания са действали
Заповед №ЗМФ-195/05.03.2014г./отм./ и Заповед №ЗМФ-126/13.02.2015г./отм./ на
министъра на финансите за определяне на видовете банкови сметки, по които се
внасят публичните задължения, на основание чл. 169, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Представените платежни нареждания за
внесени суми към бюджета отговарят на изискванията по т. 1 от заповедите,
поради което при липса на образувано при извършването на плащането изпълнително
производство на основание по чл. 169, ал. 4 от ДОПК дружеството е заявило кои
свои задължения погасява. С това изявление обаче не са се съобразили органите
на НАП, които са пренасочили плащанията за погасяване на задължения в
хипотезата на чл. 169, ал. 3, изр. посл.
от ДОПК, която хипотеза на е налице. Ето защо неправилно са посочени в
издаденото съобщение по чл. 221 от ДОПК задължения за корпоративен данък по
ЗКПО, които жалбоподателят е заплатил, а други задължения, за които не са
налице доказателства за плащане, за погасени, без да е налице воля на
жалбоподателя за това.
Що се отнася до пл. нареждане от 10.04.2013г.
за сумата от 484,94 лв., то същото не отговаря на изискванията на Заповед
№ЗМФ-195/05.03.2014г./отм./, тъй като в него фигурират данни само за
физическото лице, наредило плащането,
поради което правилно не е отчетено за погасяване на непосочени коректно
задължения. В тази част претенциите на жалбоподателя за извършени плащания са
неоснователни. Разпределението на тази сума, постъпила като плащане от
физическо лице, е извън предмета на спора по делото.
По изложените съображения обжалваното решение
на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденият с него мълчалив на
публичен изпълнител при същата дирекция, следва да бъдат отменени. След отмяната на
актовете, делото следва да се върне на ТД на НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, за разглеждане на искането на „Катерина К“ ЕООД
за отписване на част от задълженията по изпълнително
дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, като бъдат отчетени
коректно като погасени онези от тях, които жалбоподателят е посочил в нарежданията
за плащане и бъде извършена нова рекапитулация на задълженията в контекста на
това разпределение на постъпилите суми.
Що се отнася
съставения протокол от 11.05.2018г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, обективиращ изричен отказ по подаденото от дружеството жалбоподател
искане, същият следва да се счете за отменен след постановяване на настоящото
решение по силата на чл. 58, ал. 3 от АПК, съгласно която когато по
административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за
отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
При този изход на делото – частична основателност на
подадената жалба, размера на сторените и претендирани от страните разноски за
възнаграждение на процесуалните им представители в еднакъв размер от 600 лв.,
частта от жалбата, която се уважава и размерът на задълженията, които се
погасяват, респ. възраженията, които не се уважават, съдът намира, че тези
разноски по компенсация следва да останат в тежест на страните така, както са
направени. Претендираните от ответника разноски не са прекомерни, с оглед
разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, при наличие на материален интерес по
делото и препращащата разпоредба на чл. 144, ал. 1 от ДОПК. На жалбоподателят
следва да се присъдят извън тази компенсация само разноски за внесена държавна
такса от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №96/11.06.2018г. на директора на ТД на НАП – В. Търново и
потвърдения с него мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново по подадено от „Катерина К“ ЕООД възражение с вх.
№С180004-000-0209647/21.04.2018г. на ТД на НАП – В. Търново.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново в тази му част за предприемане на
действия, съобразно изложеното в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – В. Търново да заплати на „Катерина К“ ЕООД от с. Присово, обл. В. Търново
разноски по делото в размер на 50/петдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: