РЕШЕНИЕ
№ 4361
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206056 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. В. М. от ********** срещу Eлектронен
фиш, Серия К, № 4819199, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189,
ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмЯ.. Допълнителни съображения в тази насока се развиват в
депозирана в съда молба с вх.№ 118139/09.06.2022 г. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото за адвокатски хонорар. При
неблагоприятен изход на спора, се отправя искане към съда за присъждане не
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
1
Административно –наказващият орган– СДВР, редовно призован, не
изпраща процесуален представител. В съда са депозирани писмени бележки
по хода и по същество на делото от юрисконсулт Христо Христов-
пълномощник на директора на СДВР. В същите се излагат аргументи за
правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което се отправя
молба към съда да се произнесе с решение, с което да потвърди издадения
ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
прави възражение за прекомерност на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.04.2021 г. в 11:53 ч. в с. Долни Богров, бул. „Ботевградско шосе“
до № 2, с посока на движение от гр. София към с. Горни Богров с техническо
средство –мобилна система за видеоконтрол тип „TFR-1M” № 560 била
засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген Битъл”
с рег. № СА 48 34 ХТ от 95 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в
населено място, т.е. превишение на скоростта от 45 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ 4819199 срещу жалбоподателката М., с който същата е санкционирана с
налагане на глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
12.04.2022 г.
От приложения към делото снимков материал -клип № 23053 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”, радар № 560), който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 25.04.2021 г., в 11:53:09 ч., в
район с координати EL 23о29.5125 и NL 42о42.3813 е измерена скорост на
движение от 98 км/ч., като са записани датата, часа (включително и
секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационния номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
ползван от жалбоподателката М..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 25.04.2021 г. за
2
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M”, №
560 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези
системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол„TFR-1M” е
преминала проверка на 30.10.2020 г. От приложения по делото протокол №
4-38-20/30.10.2020 г. на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че
мобилната система за видеоконтрол„TFR-1M”, № 560 отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
протокол за използване на АТСС от 25.04.2021 г., ежедневна форма на отчет,
протокол № 4-38-20/30.10.2020 г. на лаборатория „Полицейска техника”,
копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на
образец на електронен фиш; Заповед №А-616/11.09.2018г. на Председателя на
ДАМТН; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
справка от КАТ за собственик на превозно средство, справка за
нарушител/водач; предходен електронен фиш, издаден на жалбоподателя
серия К №2549122/13.02.2019 г.; писмо от СДВР - ОПП, вх. №
131421/24.06.2022 г.; писмо от АПИ, с вх.№174823/22.08.2022 г., ведно с
приложенията към него; писмо от АГКК, вх.№227843/25.10.2022 г. и
приложенията към него.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята цялост напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
3
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
4
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението-25.04.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
"TFR - 1M" с № 560, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
5
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения клип № 23053/25.04.2021 г. измерената скорост
на движение на автомобила на жалбоподателката с регистрационен № СА 48
34 ХТ, който се чете ясно, е била 98 км/ч., като допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от
95 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е
превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира,
че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс”, като
инкриминираната скорост е намалена на 95 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 45 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 4-38-20/30.10.2020
г. на лаборатория „Полицейска техника” и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 4835.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало в служебен автомобил с №
С 21 84 МР, че се е извършвал контрол на място в с. Долни Богров, бул.
"Ботевградско шосе" до № 2, като посоката на движение на контролираните
МПС е била от гр. София към с. Горни Богров, че режимът на измерване е
бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и че
контролът се е извършил за времето от 11:20 ч. до 13:30 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
6
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се е извършвал контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от
ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка.
С изложеното в писмо от СДВР-ОПП вх.№131421/24.06.2022 г. се
потвърждава, че посочените координати EL 23о29.5125 и NL 42о42.3813 са
идентични с приложената по делото снимка. В тази връзка съдът е поискал
информация и от АГКК, от чийто отговор (писмо вх. №227843/25.10.2022 г.)
се установява, че горепосочените координати, интерпретирани като „градуси
и десетични минути“, попадат в с.Долни Богров върху бул.“Ботевградско
шосе“, съответстващи напълно на фактическата обстановка по делото, видно
и от Приложение № 2 към цитираното писмо.
С оглед гореизложеното съдът намира възраженията в жалбата относно
неустановяване мястото на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отгворност на жалбоподателя, за
неоснователни.
С изисканата от съда и получена от АПИ – София схема на организация
на движението на път I-1 Ботевград – Горни Богров-околовръстен път София,
съвпадащ с бул.“Ботевградско шосе“ № 2 в района на с.Долни Богров,
Столична община се установява, че максимално разрешената скорост в
участъка е 50 (петдесет) км/ч, сигнализирана с пътен знак B26 (Забранено е
движението със скорост, по-висока от обозначената), както и пътен знак Д11
(Начало на населено място и селищно образувание).
На следващо място, въпреки безспорно установеното извършване на
нарушението съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа ясно
и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да бъде отменен, тъй
като това нарушение на процесуалните правила съществено е ограничило
правото на защита на жалбоподателката да разбере, защо е била наказана
именно с определения в електронния фиш размер на глобата от 1200 лева, на
основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната санкционна норма:
7
"Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца".
В обжалвания електронен фиш обаче не е посочено кое точно нарушение
е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер.
Това накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
точно нарушение му е наложена тази глоба, а също така препятства съда да
прецени дали на жалбоподателката е наложен правилният размер на
административното наказание, тоест с колко е превишена максимално
допустимата скорост, какво наказание се предвижда за това нарушение и едва
ако то е извършено повторно по смисъла на параграф 6, т. 33 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, дали наложената глоба от 1200 лева
представлява двойният размер на предвидената за съответното нарушение
глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на законосъобразността на
електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в обжалвания санкционен
акт не е отразено дали извършеното нарушение попада в хипотезите на ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП, а оттук – и дали законът
допуска за повторното му извършване да се налага по-тежко
административно наказание. Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП е квалифициран състав, който обаче трябва да бъде обвързан с
основния състав на нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е
размерът на наказанието, в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2
или 3 и по коя от съответните точки на тези алинеи. В конкретния случай
такава връзка с основния състав липсва, като приложения към материалите на
делото ЕФ серия К, № 2549122, с който жалбоподателката е санкционирана на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено на 13.02.2019 г. нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП не осъществява изискуемата връзка, от която да се
установи по безспорен начин повторността на нарушението.
Предвид изложеното, бланкетната норма, която не предвижда конкретен
размер на наказанието, не е била попълнена със санкционната норма на
основния състав, към който тя препраща, поради което не става ясно
двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби в предходните
три алинеи е бил наложен от наказващия орган.
8
Освен това е налице противоречие между фактическото описание на
извършеното нарушение и дадената му правна квалификация, тъй като
словесно никъде не е описано нарушението да е било извършено в условията
на повторност и кой акт обуславя наличието на тази повторност, а в същото
време жалбоподателката е санкционирана за повторно извършено нарушение
със завишен размер на глобата. Това противоречие е абсолютно недопустимо
и води до неяснота относно волята на наказващия орган дали се касае за
повторно нарушение или не, а от своя страна това съществено накърнява
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
било санкционирано.
Изложеното до тук води на извода за незаконосъобразност на
издадения ел. фиш, поради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От представените писмени доказателства – договор за правна защита
и съдействие и списък на разноските се установява, че жалбоподателката е
заплатила на адвокат Я. Сотирова от АК-Перник уговорената сума в договора
за правна защита и съдействие в размер на 300 лева, което е станало в брой
при подписване на същия на 13.04.2022 г., като не са налице основания за
редуциране на размера на така претендираното адвокатското възнаграждение,
във връзка с направено възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на АНО.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 4819199, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на К. В. М. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
9
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на К. В. М., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
сторените от жалбоподателката разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10