№ 848
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110206693 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-100/13.02.2019 г., издадено от
заместник-председател на Комисия за финансов надзор (КФН), на
Управляващо дружество „И.Ф.М” АД е наложена имуществена санкция в
размер на 4 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 65, ал.
4 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове (Наредба № 44), изразяващо се в това, че на 17.07.2018 г., в гр.
София, управляващото дружество не е съхранявало в архива си към досието
по поръчка № 4659 от 10.01.2018 г. за записване на дялове на договорен фонд
„Г.О“, подадената от Т.ЙО.Г. от името и за сметка на „А.“ ЕООД, оригинал на
пълномощно № 455 от 09.06.1995 г., заверено от консулска служба на
Република България в гр. Солун, или нотариално заверен препис от него.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице УД „И.Ф.М” АД, в която са релевирани доводи за
неговата неправилност. Твърди се, че доколкото в случая се касае за
1
пълномощно с многократно действие, то на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба
№ 44, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. (отм.) УД може да
съхранява копие от пълномощното. С оглед на това е изложено, че
дружеството не е осъществило вмененото му административно нарушение.
Релевирани са доводи, че не са индивидуализирани разпоредбите, които се
твърди, че са били нарушени с осъщественото нарушение. В този смисъл не
ставало ясно разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от Наредба № 44 кое пълномощно
визира. Изложено е, че не е конкретизирана и санкционната разпоредба от
закона. Твърди се наличието на нарушение на принципа „non bis in idem”,
доколкото дружеството е санкционирано с НП № Р-10-77 от 29.01.2019 г. и
НП № Р-10-78 от 29.01.2019 г., касаещи отново поръчка № 4659 от 10.01.2018
г. На последно място са изложени подробни съображения за наличието на
маловажен случай на извършеното нарушение, поради което наказващият
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В представени писмени бележки се преповтарят
доводите и съображенията, изложени в процесната жалба.
Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата
законосъобразност. В представени писмени бележки са изложени подробни
съображения относно неоснователността на подадената жалба. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото.
Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу атакуваното
наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е
депозирана от процесуално легитимирана страна в законоустановения 7-
дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
2
налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда
за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
УД „И.Ф.М“ АД е вписано под № РГ-08-25 във водения от КФН регистър
по чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗКФН. Дружеството е получило лиценз за извършване
на дейност като управляващо дружество. УД „И.Ф.М“ АД организирало и
управлявало ДФ „Г.О“, който е вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 4 от
ЗКФН под № РГ-05-1610.
На основание издадена Заповед № З-150 от 17.04.2018 г. на заместник-
председателя на КФН е извършена проверка на УД „И.Ф.М“ АД. В хода на
проверката с приемо-предавателен протокол от 22.05.2018 г. на проверяващия
екип е предоставена поръчка № 4659 от 10.01.2018 г. за записване на дялове
на ДФ „Г.О“ от клиент „А.“ ЕООД с приложени към нея следните документи:
декларация по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП (отм. 31.03.2018 г.),
заверено копие от лична карта на Т.ЙО.Г., разпечатка на актуално състояние
на „А.“ ЕООД от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел и потвърждение за изпълнение на поръчка №
4659/10.01.2018 г.
От съдържанието на поръчката се установило, че клиентът „А.“ ЕООД е
представляван от пълномощник – Т.ЙО.Г.. Към документите, приложени по
поръчка № 4659/10.01.2018 г., не било представено пълномощното на
Т.ЙО.Г.. В тази връзка с писмено искане от 14.06.2018 г. пълномощното било
изискано допълнително от УД „И.Ф.М“. С приемо-предавателен протокол от
18.06.2018 г. УД „И.Ф.М“ АД предоставило на проверяващите служители от
КФН копие от пълномощно № 455 от 09.06.1995 г., заверено от консулска
служба на Република България в гр. Солун.
При извършената на 17.07.2018 г. последваща проверка на място в офиса
на УД „И.Ф.М“ АД е поискано представяне на оригинал или нотариално
заверено копие от горепосоченото пълномощно. На проверяващия екип от
КФН отново било представено копие от пълномощно № 455 от 09.06.1995 г.,
като било уточнено, че в досието на поръчка № 4659 от 10.01.2018 г. не се
съхранява оригиналът или нотариално заверен препис от същото
пълномощно. Посоченото обстоятелство било отразено в съставен
3
Констативен протокол № Р-04-112 от 17.07.2018 г., подписан от
представители на проверяващия екип и на УД „И.Ф.М“ АД.
Във връзка с направените констатации при извършената проверка, Й. КР.
Г. съставила срещу УД „И.Ф.М“ АД АУАН № Р-06-956/23.08.2018 г. за
извършено административно нарушение по чл. 65, ал. 4 от Наредба № 44.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № Р-10-
100/13.02.2019 г. от заместник-председателя на КФН, с което за описаното в
АУАН административно нарушение на УД „И.Ф.М“ АД била наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лева.
НП било връчено на 21.02.2019 г. на представител на УД „И.Ф.М“ АД,
който в законоустановения 7-дневен срок подал жалба срещу него, която
инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката П. Б. ХР.; документи, съхранявани по поръчка №
4659 от 10.01.2018 г.; Пълномощно от 09.06.1995 г., Констативен протокол №
Р-04-112 от 17.07.2018 г. и Заповед № З-150/17.04.2018 г.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Съдът кредитира изцяло показанията на св. П.Х., като намира същите
за пълни, логични и последователни. От възпроизведеното от последната се
установява, че при извършената проверка на УД „И.Ф.М“ АД на място в
офиса им на 17.07.2018 г. е установено, че дружеството не съхранява
оригинал или нотариално заверено копие на пълномощно на Т.ЙО.Г.,
приложено по поръчка № 4659 от 10.01.2018 г. с клиент „А.“ ЕООД. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложения по преписката Констативен
протокол № Р-04-112/17.07.2018 г., в който самите представляващи
дружеството-жалбоподател са потвърдили, че процесното пълномощно не се
съхранява в оригинал или в нотариално заверен препис. От показанията на
горепосочената свидетелка и събраните писмени доказателства се установява,
че в архивираното досие по поръчка № 4659 от 10.01.2018 г. се съхранявало
единствено копие от пълномощното.
4
Следва да се посочи, че между страните по делото липсва спор по фактите,
доколкото дружеството-жалбоподател не оспорва фактическите констатации
на наказващия орган, а единствено неговите правни изводи.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-
150/17.04.2018 г., издадена от заместник-председател на КФН, се установява,
че актосъставителят по делото Й. КР. Г. е оправомощена по реда на чл. 274,
ал. 1 ЗДКИСДПКИ да съставя АУАН за извършени нарушения, попадащи в
приложното поле на разпоредбата на чл. 273 ЗДКИСДПКИ. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 274, ал. 1
от ЗДКИСДПКИ –заместник-председателя на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. АУАН
и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно разпоредбите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
неяснота в съдържанието им.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни
изисквания на ЗАНН.
Неоснователно е релевираното от дружеството-жалбоподател възражение
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в непълно посочване на правната квалификация на вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение. В случая УД
„И.Ф.М“ АД е наказано за извършено административно нарушение по чл. 65,
ал. 4 от Наредба № 44, съгласно която управляващото дружество следва да
архивира оригиналното пълномощно по ал. 4 или нотариално заверен препис
от него. Действително, в случая е допусната неточност в съдържанието на
визираната норма, доколкото вместо ал. 3 в същата е визирана ал. 4 от
Наредба № 44. Систематичното тълкуване на всички алинеи от разпоредбата
на чл. 65 от Наредба № 44 обаче води до непротиворечив извод, че нормата
на чл. 65, ал. 4 от същия нормативен акт визира именно пълномощното,
посочено в предходната разпоредба – тази на чл. 65, ал. 3 от Наредба № 44. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА, според която, ако
5
нормативният акт е неясен, се тълкува в смисъла, който най-много отговаря
на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на
правото на Република България. В случая не е налице прилагане по аналогия,
по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА, на разпоредби от друг нормативен акт,
касаещи подобни случаи, доколкото не е налице празнота в процесната
наредба, а неяснота относно съдържанието на нормата на чл. 65, ал. 4 от
Наредба № 44. С оглед на това, в случая не е налице непълнота на посочената
в АУАН и НП правна квалификация на извършеното от дружеството-
жалбоподател административно нарушение, доколкото в разпоредбата на чл.
65, ал. 4 от Наредба № 44 са описани всички съставомерни признаци на
процесното административно нарушение, като самата норма не е бланкетна
по своя характер.
Съдът намира за неоснователно и другото възражение на жалбоподателя, а
именно, че не е конкретизирана санкционната норма за така извършеното
нарушение, доколкото чл. 273, ал .1, т. 1 ЗДКИСДПКИ препраща към
различни норми. В случая се касае за извършено административно
нарушение, свързано с нарушаване на разпоредба от подзаконов нормативен
акт – чл. 65, ал. 4 от Наредба № 44, поради което очевидно препращането по
чл. 273, ал. 1, т. 1 ЗДКИСДПКИ касае последното предложение от
санкционната норма. На следващо място ясно е посочено, че имуществената
санкция е определена на основание чл. 273, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1
ЗДКИСДПКИ, поради което по никакъв начин не е налице неяснота относно
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Съдът не споделя и възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в нарушаване на принципа „non bis in idem“,
законодателно закрепен в разпоредбата на чл. 17 ЗАНН. Действително, във
връзка с извършената проверка на УД „И.Ф.М“ АД са били констатирани и
други нарушения във връзка с поръчка № 4659 от 10.01.2018 г., за което са
били съставени още два АУАН, съответно са издадени две НП – АУАН № Р-
06-873/06.08.2018 г. и НП № Р-10-77/29.01.2019 г., съответно АУАН № Р-06-
874/06.08.2018 г. и НП № Р-10-78/29.01.2019 г. Внимателният прочит на
същите, обаче, води до извод, че дружеството е било санкционирано за
извършване на различни от процесното административни нарушения. Така, с
АУАН № Р-06-873/06.08.2018 г. и НП № Р-10-77/29.01.2019 г. дружеството е
санкционирано за нарушение по чл. 65, ал. 3 от Наредба № 44, а именно
липса по поръчката на изрично упълномощаване за извършване на
управителни или разпоредителни действия с финансови инструменти, докато
с АУАН № Р-06-874/06.08.2018 г. и НП № Р-10-78/29.01.2019 г. дружеството
е санкционирано за нарушение по чл. 66, ал. 7 от Наредба № 44 – липса на
информация за часа на получаване на нареждането за записваните дялове и за
обща стойност на поръчката. Освен това, горепосочените административни
нарушения са извършени на различни дати от процесното такава. С оглед на
изложеното, доколкото по посочените от дружеството-жалбоподател 2 броя
6
АУАН и НП същото е санкционирано за различни административни
нарушения от настоящото, то не е налице и нарушение на принципа „non bis
in idem“. В случая правилно съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН е съставен
АУАН за всяко от извършените административни нарушения.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон.
От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по
безспорен начин се установи, че УД „И.Ф.М” АД не е изпълнило визираното
в разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от Наредба № 44 задължение, а именно на
17.07.2018 г. да съхранява в архива си към досието по поръчка № 4659 от
10.01.2018 г. за записване на дялове на договорен фонд „Г.О“, подадена от
Т.ЙО.Г. от името и за сметка на „А.“ ЕООД, оригинал на пълномощно № 455
от 09.06.1995 г., заверено от консулска служба на Република България в гр.
Солун, или нотариално заверен препис от него. В случая се установи, че
дружеството е съхранявало единствено копие от пълномощното, но не и
неговия оригинал или нотариално заверено копие, което е в нарушение на
разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от Наредба № 44.
Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-
жалбоподател, носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че не е осъществило вмененото му нарушение, доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. (отм.)
при пълномощно с многократно действие може да се съхранява само копие от
последното. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 38 от 25.07.2007
г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници (отм. на
09.06.2020 г.) инвестиционният посредник съхранява в своя архив
декларацията и оригиналното пълномощно по ал. 1, съответно нотариално
заверен препис от него, като, ако пълномощното е с многократно действие,
инвестиционният посредник съхранява копие от него, заверено от
пълномощника и от лице от отдела за вътрешен контрол. Действително,
разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 44 препраща към чл. 25 и чл. 26а-
чл. 26в от Наредба № 38 от 25.07.2007 г. (отм.) Посоченото препращане обаче
касае единствено реда и начините за сключване на договора с клиента, а чл.
7
65, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 44 – реда за подаване на конкретна поръчка за
покупка или обратно изкупуване на дялове на колективна инвестиционна
схема чрез пълномощник (аналогична е и разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от
Наредба № 38 от 2007 г. (отм.) касателно подадени нареждания до
инвестиционния посредник чрез пълномощник). В конкретния случай се
касае именно за пълномощно относно извършване на действия във връзка с
подаване на поръчка № 4659 от 10.01.2018 г., а не пълномощно за сключване
на договора по чл. 59, ал. 1 от Наредба № 44 между управляващото
дружество и клиента. В този смисъл и разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от
Наредба № 44 се явява императивна, като неизпълнението й обуславя
извършването на административно нарушение по посочения текст.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното
нарушение съобразно разпоредбата на чл. 273, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от
ЗДКИСДПКИ, която предвижда имуществена санкция за юридическите лица-
нарушители в размер от 4 000 до 10 000 лева. В случая имуществената
санкция за така извършеното нарушение е била определена от наказващия
орган в нейния минимален размер от 4000 лева, поради което е безпредметно
обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, доколкото с оглед принципа
„reformatio in pejus”, положението на дружеството-жалбоподател не може да
се влоши само по подадена от него жалба. С оглед на това, НП се явява
законосъобразно и в тази си част.
Съдът намира, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на
нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
която, за да се определи един случай като „маловажен” се взема предвид
липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 65,
ал. 4 от Наредба № 44 е формално такова, на простото извършване, се явяват
ирелевантни съображенията на жалбоподателя за липсата на настъпили
вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава
на нарушението настъпването на такива. Освен това, в случая следва да се
отчете и особената значимост на обществените отношения, обект на закрила
8
от нарушената разпоредба. В този смисъл целта на нарушената разпоредба е
да защити интересите на инвеститорите, като се осъществи пълноценен
надзор от регулаторния орган върху дейността на управляващото
дружеството. Настоящият съдебен състав счита, че извършеното от
дружеството-жалбоподател нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на извършени
административни нарушения от този вид. Не са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително смекчаващо
такова, които да обуславят наличието на маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 НК. Още повече, че във връзка с изпълнение на процесната поръчка
дружеството-жалбоподател е извършило и административно нарушение по
чл. 66, ал. 7 от Наредба № 44, за което е било санкционирано с НП № Р-10-
78/29.01.2019 г., влязло в сила на 11.11.2019 г. (потвърдено с Решение от
25.05.2019 г. по НАХД № 3411/2019 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав и
Решение № 6721 от 11.11.2019 г. по КНАХД № 8693/2019 г. по описа на
АССГ, VII-ми касационен състав). Действително, част от посочените в
обжалваното НП наказателни постановления – НП № Р-10-1005/29.10.2018 г.
и НП № Р-10-1006/29.10.2018 г. са отменени, поради което не могат да се
отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства. Цитираното НП № Р-
10-191/18.02.2014 г. обаче е влязло в сила на 20.08.2015 г., поради което
следва също да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото дружеството е било санкционирано преди извършване на
процесното административно нарушение за допуснато друго нарушение,
макар и на разпоредбите на ЗПФИ. Очевидно в случая наложената санкция не
е постигнала целите по чл. 12 ЗАНН, като не е имала своя предупредителен
ефект. Съдът намира за неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че
като отегчаващо отговорността обстоятелство може да се отчита само
санкционирането на дружеството за извършване на същото по вид
нарушение. Никъде в закона не е поставено такова изискване, като съдът
счита, че предхождащото нарушаване на установения в страната ред на
държавно управление безспорно завишава обществената опасност на
извършеното деяние и извършителя му. В случая не са налице нито
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително
смекчаващо такова, които да характеризират извършеното нарушение като
такова с по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са
9
отегчаващи отговорността обстоятелства. Поради това административно-
наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай.
По изложените аргументи съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на КФН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на разпит на един
свидетел, липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че
възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно
80 лева. Съобразявайки указанията, дадени с отменителното решение на
АССГ по КНАХД № 6446/2020 г., въззивният съд следва да се произнесе на
основание чл. 226, ал. 3 АПК и по искането за присъждане на направените
разноски в касационното производство. С оглед на това дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна и
сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
представителство пред АССГ по КНАХД № 6446/2020 г. по описа на III-ти
касационен състав. Не следва да се присъжда възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна при първоначалното разглеждане на
делото от СРС, НО, 114-ти състав, доколкото не е било направено изрично
искане в тази насока, а и към момента на приключване на съдебните прения и
обявяване на делото за решаване, въззиваемата страна не е имала право да
иска присъждане на разноски в производството. По изложените съображения,
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати в полза на
въззиваемата страна сумата от 160 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителството по КНАХД № 6446/2020 г. по описа на
АССГ и по настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл.
338 НПК, Софийски районен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-100/13.02.2019 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, с което
на Управляващо дружество „И.Ф.М” АД е наложена имуществена санкция в
размер на 4 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 65, ал.
4 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на
колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните
инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни
фондове.
ОСЪЖДА Управляващо дружество „И.Ф.М“ АД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. ************************************
да заплати на Комисия за финансов надзор сумата от 160 (сто и шестдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело и по КНАХД №
6446/2020 г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11