РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. гр. Хасково, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101156 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от ТП ДГС - Ивайловград, ЕИК 2016176540046, със
седалище и адрес на управление гр.Ивайловград, ул. „Св.Св.Кирил и
Методий" №14, против „БОЛКАНИ" ЕООД, ЕИК206036919, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул. „Граф Игнатиев" №15, ап.12 за сумата от
111,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
5194,80 лева по фактура №**********/29.12.2023г. за периода от 04.01.2024г.
до 28.02.2024г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 533 по описа за 2024г. на Районен съд
– Хасково, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда - 28.02.2024г. до датата на плащане на главницата -
25.03.2024г., възлизаща на сума в размер на 51,74 лева.
Ищецът твърди, че между ЮИДП Сливен, чието поделение е ТП ДГС
Ивайловград и ответника БОЛКАНИ" ЕООД има сключен дългосрочен
договор за добив на дървесина (Договор № 97 от 21.04.2023г. за извършване
на дейности в ДГТ от Обект № 2319 ДД за срок от 3 години за ТП „ДГС“
Ивайловград) , в чийто предмет били включени отдели, попадащи в
териториалния обхват на ТП ДГС Ивайловград.
1
В качеството си на изпълнител по този договор ответникът имал право
без провеждане на процедура по реда на Наредбата за реда и условията за
възлагане изпълнението на дейности в горски територии - държавна и
общинска собственост, и за ползване на дървесината и недървесните горски
продукти, да закупува по ценоразпис и на основание чл.71, ал.1 от същата
наредба дървесина от добитите от него дървесни видове, представляваща
средна и дребна технологична дървесина и дърва за огрев от дървесните
видове бял бор, черен бор и благун, по предварително одобрен и изпратен от
ЮИДП Сливен ценоразпис. Продажната цена на дървесината следвало да
бъде заплатена от ответника след съставянето и подписването на приемателно
предавателен протокол между ТП ДГС Ивайловград и ответника и въз основа,
на който ищецът издал фактура с посочени в нея асортименти , количества
единична и обща цена.
Твърди, че на посоченото основание от страна на ищеца била издадена
фактура №**********/29.12.2023г. на стойност 5194,80 лева с включен ДДС,
представляваща продажната цена на 25.350 пл.м.3 средна иглолистна
технологична дървесина и 22.750 пл.м3 технологична иглолистна дървесина.
Издадената фактура била изпратена на 29.12.2023г. на адреса на електронната
поща на ответното дружество, предоставен от управителя на същото за
кореспонденция по договорите, сключени между ТП ДГС Ивайловград и
ответника. Тъй като след издаване и изпращане на фактурата, в тридневен
срок не постъпило плащане по фактурата и след многократни разговори с
управителя на ответното дружество, било изпратено уведомление за плащане
с изх.№ АСД-09-36/06.02.2024г., с което на ответника бил определен
десетдневен срок за доброволно плащане, а на 08.02.20204г. управителят на
ответното дружество получил в административната сграда на ТП ДГС
Ивайловград уведомления за дължими суми по фактури, изготвени от ищеца,
включително и уведомление за плащане с изх.№ АСД-09-36/06.02.2024г..
Твърди се, че въпреки предприетите действия, плащане не било извършено.
Твърди се, че плащането, отразено като дължимо по банков път във фактурата
се дължало в деня на издаването на фактурата, но от страна на ищеца на
практика бил предоставен срок за плащане в рамките до три работни дни.
Тъй като ответното дружество не изпълнило задължението си за
плащане на дървесината по издадената фактура № **********/29.12.2023г., от
страна на ищеца било подадено било заявление за издаване на заповед за
парично задължение по чл.410 от ГПК пред Районен съд Хасково, по което на
28.02.2024г. било образувано ч.гр.д. №533/2024г. по описа на РС Хасково и
2
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
дължимата сума, в това число за сумата 111,43 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер на 5194,80 лева по фактура
№**********/29.12.2023г. за периода 04.01.2024г. до 28.02.2024г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
28.02.2024г. до окончателното й изплащане.
Твърди се също така, че на 25.03.2024г. ответникът заплатил стойността
по фактурата в размер на 5194,80 лв. с ДДС.
На 16.04.2024г. ищецът получил съобщение от Районен съд Хасково , че
срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановеният срок е
постъпило възражение от длъжника.
Ищецът признава факта, че има извършено плащане на главницата по
посочената фактура и предвид така извършеното плащане, ответното
дружеството не дължи сумата, посочена като главница по фактура
№**********/29.12.2023г. в размер на 5194,80 лева. Твърди, че ответникът
продължавал да дължи лихва за забава върху главницата от 5194,80 лева за
периода от 04.01.2024г до 28.02.2024г. в размер на 111,43 лева, както и
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението в Районен съд Хасково - 28.02.2024г., до датата на плащане на
главницата - 25.03.2024г. в размер на 51,74 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника вземането на ТП ДГС
Ивайловград, за което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. №533/2024г. по описа на РС Хасково за
сумата в размер 111,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата от 5194,80 лева по фактура
№**********/29.12.2023г. за периода 04.01.2024г до 28.02.2024г., както и
51,74 лева – законна лихва върху главницата от 5194,80 лева, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 28.02.2024г. до датата на плащане
на главницата - 25.03.2024г. Претендира направените разноски в настоящото
производство, както и разноските, направени в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. по чл.131 ГПК, като оспорва предявения иск.
На първо място, оспорва легитимацията на ищеца. Излага становище, че
не ставало ясно на какво законово и/или договорно основание ТП ДГС-
3
Ивайловград претендирало права от чуждо име. Многократно било посочено
и в самата искова молба, че „Болкани" ЕООД е страна по сключен договор
№97 от 21.04.2023 г. с Югоизточно държавно предприятие-Сливен, а не с ТП
ДГС-Ивайловград и ако правото на „Болкани" ЕООД да закупува процесната
дървесина е възникнало на основание сключения между него и ЮИДП-
Сливен договор, както твърди ищецът, то и отговорността за евентуално
неизпълнение на някоя от договорните клаузи от страна на „Болкани" ЕООД,
следва да бъде ангажирана по съдебен ред по инициатива на лицето,
притежаващо нужната правна легитимация и интерес да стори същото, за
което е възникнало същото това право и което лице в случая било ЮИДП
Сливен. Без значение в случая било, че някое от териториалните поделения на
ЮИДП-Сливен (в случая ТП ДГС-Ивайловград) е издало фактурата. Сочи, че
в чл.163 и сл. Закона за горите бил уреден статутът на държавните
предприятия, едно от които е именно ЮДП-Сливен, като от разпоредбата на
чл.163, ал.2 Закона за горите ставало ясно, че същите са юридически лица със
статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и в този
смисъл притежават самостоятелна правосубектност, поради което нямало
обективна пречка или забрана ЮИДП-Сливен да води съдебни дела от свое
име с оглед необходимостта от защита правата и интересите на предприятието.
Ето защо в случая, твърди, че исковата молба е подадена от лице, което не
притежава нито нужната легитимация, нито правен интерес да стори същото.
На следващо място, от съдържанието на представения от ищеца
Предавателно-приемателен протокол № 44 от 29.12.2023 г., не би могло да се
изведе категоричен извод, че същият е издаден във връзка със сочения
дългосрочен договор № 97 от 21.04.2023 г., като липсвала връзка между
протокола и цитирания в исковата молба дългосрочен договор.
Правело впечатление на следващо място, че в този протокол единствено
дописан на ръка бил номерът на фактурата, за която се твърди, че отвеникът е
изплатил с неоснователно забавяне. Това изписване на ръка поставяло под
съмнение датата, на която е попълнен номера на фактурата - преди или след
като представителят на „Болкани" ЕООД е положил подпис под съдържанието
на протокола.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът е този,
който следва да докаже с предвидените от законодателя средства истинността
на твърдението от него факти и обстоятелства. Такова доказване в случая не
4
било налице. Нито един от документите, приложени към исковата молба не
слvжел за установяване обективната истина по отношение на това кога и
получило ли е изобщо „Болкани" ЕООД фактурата - плащането, по която
ищецът твърди, че било просрочено. Твърденията на ищеца, че на „Болкани"
ЕООД редовно била връчена фактурата не били подкрепени от доказателства
и подобен извод не би могъл да се изведе и от приложеното към исковата
молба ксерокопие на товарителница, както и от съдържанието на
Уведомление Изх. №********/06.02.2024 г., с което се твърди, че е връчена
фактурата на ответното дружество. Същото писмо имало единствено
уведомителен характер, че такава фактура има издадена, но никъде не се
споменавало, че с връчване на писмото се извършва и връчване на фактурата.
Предвид това, в случая не били възникнали законовите предпоставки, за да
се счита, че изобщо е започвал да тече указаният 10-дневен срок за заплащане
на сумата по процесната фактура.
Изразява становище и че не е съгласен с произволно избрания от ищеца
3- дневен срок за изплащане на фактурата, тъй като подобен едностранно
избран срок, без същият да е уреден в писмен акт (договор) между страните, е
незаконосъобразно определен. В случая била приложима разпоредбата
чл.303а, ал.3, изр.1-во от ТЗ: „Ако не е уговерен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. "
Несъстоятелно на следващо място е и твърдението, че процесната
фактура е връчена посредством електронна поща на „Болкани" ЕООД като
твърди, че в сключения между него и ЮИДП- Сливен Дългосрочен договор
№97 от 21.04.2023 г. ясно и четливо била електронна поща, но фактурата не
била изпратена на същия. Твърдението на ищеца, че били проведени
множество разговори по повод плащане на фактурата не били подкрепени от
каквито и да било доказателства.
В този смисъл твърди, че ответникът не е дал повод за предявяване на
иска и е изплатил претендираното вземане /за главницата по фактурата/
незабавно след получаване на уведомлението за образуваното производство.
Сочи, че ищецът претендира лихва за забава, която по своята същност е
мораторна такава, без на практика същата да е била уговорена между
страните.
Досежно претендираната законна лихва ответникът намира, че не са
5
налице законовите предпоставки за уважаване на иска в тази му част, тъй като
за да възникне правото на кредитора да претендира такава лихва следва да е
налице забава от страна на длъжника, а забавата на свой ред настъпва при
изтичане срока на плащане, но едва след надлежното получаване на
фактурата, която с оглед гореизложеното твърди, че не е достигнала до
„Болкани" ЕООД на сочените от ищеца дати, следователно за ответника не
бил започнал да тече срокът за плащане. С оглед гореизложеното недоказан
бил и периодът, за който се претендира, а от там и размерът на същата.
Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на заповедното
производство, както и изразява съмнения, че така заведеното дело, както и
други дела, заведени от ищеца срещу ответника, са в резултат на подаден в
началото на 2024 г. пред Районна прокуратура-Ивайловград сигнал с Вх. 1542
от 2024 г. с искане за извършването на проверка по повод съмнения за
извършени от директора на ТП ДГС-Ивайловград злоупотреби.
По тези съображения моли, да бъде отхвърлена исковата претенция от
„ДГС-Ивайловград" като недопустима, а в условията на евентуалност като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът уточнява, че ответното
дружество има сключен дългосрочен договор за добив на дървесина с ЮИДП
– Сливен на основание чл. 71, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за
възлагане на дейности в горски територии – държавна и общинска
собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти, но
това не му дава приоритетно право да закупи придобитата дървесина от
конкретния обект като право да закупи такава дървесина има всяко
юридическо лице и фактът, че ответникът има сключен дългосрочен договор с
ЮИДП – Сливен не му дава приоритет пред останалите дружества в случай,
че същите подадат заявление. Правното основание за закупуване на дървесина
от склад е посочено в чл. 71, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за
възлагане на дейности в горски територии – държавна и общинска
собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти,
именно за това, че ответникът е имал информация по въпросния дългосрочен
договор е подал и заявление, че желае да закупи цялата добита от него
дървесина по дългосрочния договор – средна технологична дървесина от
склад по утвърден ценоразпис, за което е представил заявление. Става въпрос
за продажба по ценоразпис, която ищецът има право да извършва и няма
6
нищо общо с дългосрочния договор, така че ТП ДГС Ивайловград има
активна процесуална легитимация да предяви иск и да търси заплащане на
продажната цена на база на издадения и подписан предавателно - приемателен
протокол и издадената фактура като не е необходимо да се сключва договор за
продажба от склад. На база на утвърдения ценоразпис и заявлението се
издава приемо – предавателен протокол, съответно издава се фактура, по
която се дължи плащане. Идеята за тази продажба от склад е бърза реализация
на дървесината, добиване на приходи без да се провеждат предвидените
процедури.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 533 по описа за 2024 г. на РС
- Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 3283/28.02.2024 г. в полза на
ищеца срещу ответника е издадена заповед № 225 от 29.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за следните суми:
сумата 5194,80 лева - главница, дължима по Фактура № ********** от
29.12.2023 г.; сумата в размер на 111,43 лева – лихва за забава за периода от
04.01.2024 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
28.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и направените в
производството разноски, от които 130,29 лева за заплатена държавна такса и
570,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срок е подадено възражение от ответника, който сочи че към дата
01.04.2024г. – датата на получаване, не дължи предявеното вземане, както и не
бил дал повод за образуване на делото.
В законоустановения срок е депозирана искова молба от сумата в размер
на 111,43 лева – лихва за забава за периода от 04.01.2024 г. до 28.02.2024 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 28.02.2024 г. до плащането й,
като ищецът сочи, че главницата по фактурата му е заплатена.
Видно от приложения Договор № 97 от 21.04.2023г. за извършване на
дейности в ДГТ от Обект № 2319 ДД за срок от 3 години за ТП „ДГС
Ивайловград“, сключен между Югоизточно държавно предприятие Сливен
/ЮИДП Сливен/, като Възложител и ответника БОЛКАНИ" ЕООД, като
7
Изпълнител, установява се, че между Югоизточно държавно предприятие
Сливен /ЮИДП Сливен/, чието поделение е ТП „ДГС Ивайловград“, в
качеството на Възложител и ответника БОЛКАНИ" ЕООД, в качеството на
Изпълнител е възникнало правоотношение с предмет извършване на добив
на дървесина, съгласно Наредба № 8/05.08.20211г. за сечите в горите – сеч,
разкройване на сортименти по МДС, извоз, размпиране на добитата
дървесина до временен склад от годишните планове за ползване на
дървесина на ТП ДГС Ивайловград. В предмета на същия са били включени и
отдели, попадащи в териториалния обхват на ТП „ДГС Ивайловград“.
Посоченото не се оспорва от страните.
Видно от Предавателно-приемателен протокол № 44, съставен на
29.12.2023г. за продаване на дървесина, продадена по реда на чл.46, ал.2 от
Наредбата за дейности в горите /за преминаване на собствеността върху
добитата дървесина/ , със страни: ТП ДГС Ивайловград и купувач - „Болкани“
ЕООД, същият е съставен за преминаването на собствеността на добита
дървесина в отдел 202-и, обект 2319 ДД-2, върху купувача – „БОЛКАНИ“
ООД, като със същия страните установяват предаване на закупената
дървесина към купувача с произтичащите от това задължения отговорности и
последици. Посочени са вид, количества и цени на дървесината, а именно:
25,35 пл.куб.м. средна строителна дървесина, дървесен вид – чб , цена 90,00
лв. на стойност 2281,50 и дърва за огрев – 22,75 куб.м., цена – 90,00 лев и
стойност 2047,50 лв., или общо 4329,00 лв. въз основа на заявление/договор с
ценоразпис ОД-04-1474/14.12.2023г. между ТП ДГС Ивайловград и Купувача
за покупко-продажбата на дървесина по ценоразпис/договор, представена
фактура № 26600/29.12.2023г. Видно от приемо-предавателния протокол, ТП
ДГС Ивайловград е предал, а купувача „БОЛКАНИ“ ЕООД е приел описаната
в протокола по вид, количества и цена дървесина. За купувача - „БОЛКАНИ“
ЕООД, протоколът е подписан Тодор Топалов, който при справка в публичния
Търговския регистър се установява, че към датата на съставяне на протокола –
29.12.2023г. е бил вписан като управител и законен представител на
ответното дружество „БОЛКАНИ“ ЕООД. Видно от протокола, в същия се
сочи и представена фактура № 26600/29.12.2023г., т.е. процесната фактура.
Видно от приетата по делото Фактура № **********/29.12.2023г., с
доставчик ЮИДП ДП ТП ДГС Ивайловград и клиент „Болкани“ ЕООД,
същата е за следните количества дървесина - 25,350 пл.куб.м. игл. средна
строителна дървесина, цена 90,00 лв. на стойност 2281,50 и игл.дърва
техн.дървесина – 22,750 куб.м., цена – 90,00 лев и стойност 2047,50 лв.,
подотдел 202-и, обект 2319 ДД-2, на обща стойност 4329,00 лв. без ДДС или
общо 5194,80 лева с вкл.ДДС.
Приложени са ценоразписи, касаещи процесния период, в това число
8
посочения в приемо-предавателния протокол Ценоразпис ОД-04-
1474/14.12.2023г. за продажба на дървесина за юридически лица и търговци, за
Обект 2319ДД-2, подотдел 202-и, видно от който цената е 90,00 лв./пл.куб.м.
С Уведомление № АСД-09-36/06.02.2024 г. на ТПДГС Ивайлвоград до
„БОЛКАНИ“ ЕООД, ответното дружество е уведомено, че между ТП ДГС
Ивайловград и „Болкани" ЕООД има съставени: 1/ Приемо-предавателен
протокол №44 от 29.12.2023 г. за преминаване на собствеността на 48,10 м³
дървесина в отдел 202-и, обект №2319ДД-2 от ТП ДГС Ивайловград върху
„Болкани” ЕООД, продадена по реда на чл. 46, ал.2 от „Наредбата за дейности
в горите" /за преминаване на собствеността върху добитата дървесина след
заплащане/, по който е изготвена фактура № **********/29.12.2023 г. на
стойност 5194,80 с ДДС и 2/ Приемо-предавателен протокол №47 от
29.12.2023 г. за преминаване на собствеността на 0,40 м³ дървесина в отдел
112-д, обект №2319ДД-2 от ТП ДГС Ивайловград върху „Болкани" ЕООД,
продадена по реда на чл. 46, ал.2 от „Наредбата за дейности в горите" /за
преминаване на собствеността върху добитата дървесина след заплащане/, по
който е изготвена фактура №**********/29.12.2023 г. на стойност 72,00 с ДДС
и на основание чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон е оправена покана до
дружеството „БОЛКАНИ“ ЕООД в 10 /десет/ дневен срок от получаването
му, да заплати дължимите суми.
Видно от Разписка от 08.02.2024, на управителят на „Болкани" ЕООД –
Т.Т. са връчени от Директора на ТП ДГС гр. Ивайловград няколко
уведомления, всичките от 06.02.2024г., между които и Уведомление № АСД-
09-36/06.02.2024 г. и по-конкретно връчени са на Тоор Тодоров в качеството на
управител на „БОЛКАНИ“ ЕООД Уведомление изх. № АСД-09-
33/06.02.2024 г.; АСД-09-35/06.02.2024 г.; АСД-09-36/06.02.2024 г.; АСД-09-
37/06.02.2024 г. По делото не се представят доказателства от ответника да е
възразил срещу така съставените и връчени му документи.
По делото по искане на ищеца беше допусната и назначена съдебно-
счетоводна експертиза за установяване при ответника осчетоводена ли е
процесната фактура № **********/29.12.2023 г. и ползвал ли е ответника
данъчен кредит за нея, както и за изчисляване на обезщетението за мораторна
лихва. Видно от заключението на вещото лице, същото е посочило, че
ответното дружество „БОЛКАНИ“ ЕООД не е предоставило на вещото лице
изисканата му счетоводна информация, поради което му поведение вещото
лице не може да отговори осчетоводена ли е при ответника процесната
фактура и ползвало ли е дружеството – ответник данъчен кредит за нея.
Вещото лице е изчислило също така размера на обезщетението за мораторна
лихва върху главницата от 5194,80 лева за периода от 04.01.2024г. до
28.02.2024г. в размер на 111,43 лева, както и за периода от 19.02.2024г. /датата
9
на изтичане на предоставения 10-дневен срок на Уведомление № АСД-09-
36/06.02.2024 г., връчено на 08.02.2024г./ до 28.02.2024г. вкл., което възлиза на
19,90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото е предявен установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, който е процесуално
допустим, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
За пълнота следва да се посочи, че искът е допустим и по аргумент от
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 5 ЗГ, тъй като териториалните поделения на
държавните горски стопанства притежават специална и нарочно уредена от
закона процесуална правоспособност, легитимираща ги от свое име и за своя
сметка да водят съдебни дела. Касае за облигационно отношение,
възникнало между ищеца и ответника за покупко-продажба на добита
дървесина, за която продажба е издадена горепосочената фактура. Видно от
приложения Договор № 97 от 21.04.2023г. за извършване на дейности в ДГТ
от Обект № 2319 ДД за срок от 3 години за ТП „ДГС Ивайловград“, същият
има за предмет извършване на добив на дървесина, съгласно Наредба №
8/05.08.20211г. за сечите в горите, а именно: сеч, разкройване на сортименти
по МДС, извоз, размпиране на добитата дървесина до временен склад от
годишните планове за ползване на дървесина на ТП ДГС Ивайловград, а
облигационно отношение, възникнало между ищеца и ответника е за
покупко-продажба на вече добита дървесина, за която продажба е
издадена фактура № **********/29.12.2023г. с доставчик ЮИДП ДП ТП
ДГС Ивайловград и клиент „БОЛКАНИ“ ЕООД и Приемо-предавателен
протокол № 44, съставен на 29.12.2023г., подписан от представители на ТП
ДГС Ивайловград и купувача „БОЛКАНИ“ ЕООД, с посочена в него по вид,
количество и цена дървесина.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, като
съображенията за това са следните:
Основателността на предявените искове, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в настоящия процес се възлага
върху ищеца, който следва да докаже изпълнение на задълженията си по
сключения с ответника договор за покупко-продажба, както и елементите на
този договор. Неизпълнението на задължението за плащане от страна на
10
ответника е отрицателен факт, поради което ищецът със своето твърдение
обръща доказателствената тежест и доказването на изпълнение в срок на
задължението пада върху ответника, който следва да го установи. В тежест на
ищеца е да установи наличието на надлежно сключен договор с всички
елементи на същия, както и неговата валидност. Ответната страна следва да
установи основателността на направените в отговора на исковата молба
възражения за недължимост на търсените суми, както и за погасяване изцяло
и в съответния срок на задълженията си към ищеца.
От приетите по делото и коментирани по-горе писмени доказателства,
се установява наличие на възникнало облигационно праотношение между
ищеца и ответника за покупко-продажба на добита дървесина, за която
продажба е издадена фактура № **********/29.12.2023г. с доставчик ЮИДП
ДП ТП ДГС Ивайловград и клиент „БОЛКАНИ“ ЕООД и Приемо-
предавателен протокол № 44, съставен на 29.12.2023г., подписан от
представители на ТП ДГС Ивайловград и купувача „БОЛКАНИ“ ЕООД, с
посочена в него по вид, количество и цена дървесина, върху която ищеца е
прехвърлил на ответното дружество собствеността.
Видно от Предавателно-приемателен протокол № 44, съставен на
29.12.2023г., за продаване на дървесина, продадена по реда на чл.46, ал.2 от
Наредбата за дейности в горите /за преминаване на собствеността върху
добитата дървесина/ , със страни: ТП ДГС Ивайловград и купувач - „Болкани“
ЕООД, същият е съставен за преминаването на собствеността на добита
дървесина в отдел 202-и, обект 2319 ДД-2, върху купувача – „БОЛКАНИ“
ООД, като със същия страните установяват предаване на закупената
дървесина към купувача с произтичащите от това задължения отговорности и
последици. Посочени са вид, количества и цени на дървесината, а именно:
25,35 пл.куб.м. средна строителна дървесина, дървесен вид – чб, цена 90,00
лв. на стойност 2281,50 и дърва за огрев – 22,75 куб.м., цена – 90,00 лева и
стойност 2047,50 лв., или общо 4329,00 лв. въз основа на заявление/договор с
ценоразпис ОД-04-1474/14.12.2023г. между ТП ДГС Ивайловград и Купувача
за покупко-продажбата на дървесина по ценоразпис/договор, представена
фактура № 26600/29.12.2023г. Видно от приемо-предавателния протокол, ТП
ДГС Ивайловград е предал, а купувача „БОЛКАНИ“ ЕООД е приел описаната
в протокола по вид, количества и цена дървесина. За купувача - „БОЛКАНИ“
ЕООД, протоколът е подписан Тодор Топалов, който при справка в публичния
Търговския регистър се установява, че към датата на съставяне на протокола –
29.12.2023г. е бил вписан като управител и законен представител на
ответното дружество „БОЛКАНИ“ ЕООД. Така представения протокол
съдържа вид, количество и цена на дървесина, т.е. достатъчна
индивидуализация на вещите, като същият е подписан от управителя на
11
ответното дружество, който е получил лично и уведомление за дължимата
сума по процесната фактура и протокол.
Предвид това, настоящия съдебен състав приема, че ищецът доказа
наличието на възникнало облигационно отношение за покупко-продажба на
посеченото количество дървесина на стойност общо 5194,80 лева, по което е
предал същата на ответника. Съответно, за ответника като купувач възниква
задължението за плащане на цената.
В случая, предмет на иска е само претенцията за обезщетение за забава
/мораторна лихва/, тъй като ищецът твърди плащане на главницата, което е
станало на 25.03.2025г., т.е. след издаване на заповедта за изпълнение по
образуваното Ч.г.д. № 533/2024г. по описа на РС Хасково като ищецът
признава неизгоден факт.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава, съдът намира
следното - според правната доктрина и практика падежът може да бъде
определен не само в договора, но и в закона – най-често с диспозитивни
норми. Така според чл.200, ал.2 ЗЗД плащането на цената при договора за
продажба трябва да стане при предаването на вещта и на мястото, където то
се извършва (Решение № 69/01.04.20214г. по гр.дело № 3938/2013г., III ГО,
ВКС). Ако денят за изпълнение на задължението е определен, то длъжникът
изпада в забава с изтичането му. Ако няма определен срок, то следва да налице
показа на изпълнение. С поканата кредиторът не само кани длъжникът да
изпълни, но и определя срок, след изтичането на който той изпада в забава. В
случая, в договорните си отношения, страните не са уговорили срок на
плащане, но по делото се представя и уведомление - Уведомление № АСД-09-
36/06.02.2024 г., което видно от съдържането му съставлява покана за
плащане. Същото е връчено лично на законния представител и управителят на
„Болкани" ЕООД – Т.Т., видно от приетата по делото Разписка от 08.02.2024г.
С уведомлението е определен срок за плащане – 10дневен от получаването
му. С оглед на това, ответникът е изпаднал в забава в плащането, считано от
19.02.2024г. Тук следва да се отбележи само за пълнота, че съгласно
съдебната практика неполучаването на фактурата не означава, че
изискуемостта не е настъпила. Както се посочи по-горе, неизпълнението на
задължението за плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради
което ищецът със своето твърдение обръща доказателствената тежест и
доказването на изпълнение в срок на задължението пада върху ответника,
който следва да го установи. В случая ответникът не доказва плащане на
главницата от 5194,80 лева преди датата на издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 533 по описа
за 2024г. на Районен съд – Хасково. За да се уважи исковата претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки (юридически
12
факти): 1. наличие на главен дълг; и 2. длъжникът да е изпаднал в забава,
както и от кой момент е станало това, като установяването им е в тежест на
ищеца. От изложеното дотук се налага извод, че сочените предпоставки са
налице. Предвид това, претенцията за обезщетение за забава /мораторна
лихва/ в размер на законната лихва върху нея се явява основателна, но
частично – считано от 19.02.2024г. до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, а не от дата 04.01.2024г., както се претендира от ищеца и за която
дата няма каквито и да било доказателства по делото да е настъпила забава в
плащането, а по-скоро се явява произволно избрана от ищеца. При
използване на калкулатор за изчисляване за законна лихва върху главницата от
5194,80 лв. на общодостъпен сайт – calkulator.bg се установява, че същата за
периода 19.02.2024г. до 28.02.2024г. възлиза на сума в размер на 19.90 лева, за
която исковата претенция следва да се уважи, а за разликата над този размер
до 111,43 лева да се отхвърли.
По отношение на претендираната законна лихви, като се вземе предвид
признатото от ищеца плащане на 25.03.2024г. на главницата, то същата
считано от 28.02.2024г. до 25.03.2024г., възлиза на 53.73 лева.
По разноските:
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, не е погасил процесните вземания.
Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца
разноски по ч. гр. д. № 533 по описа за 2024 г. на Районен съд - Хасково. От
представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат общо на 700,29 лева, от които 130,29 лв.
за заплащане на държавна такса и 570лв. за адвокатско възнаграждение. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото производство в размер общо на 227,70 лева,
уважената част.
Съдът не намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид обема на
извършената работа и предмета на делото.
13
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „БОЛКАНИ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Граф
Игнатиев" №15, ап. 12, представлявано от управителя Т.Д.Т. с ЕГН:
**********, по иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 86, ал.1 ЗЗД, за вземания за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 225 от 29.02.204г. по ч.г.д. № 533/2024г.
по описана РС Хасково, ЧЕ ДЪЛЖИ на ТП „ДГС Ивайловград“, ЕИК
2016176540046, със седалище и адрес на управление гр.Ивайловград,
ул."Св.Св.Кирил и Методий" №14 сумата 19,90 лева, представляваща
обезщетение за забава, върху главницата от 5194,80 лева по фактура №
********** от 29.12.2023г. за периода 19.02.2024г до 28.02.2024г., ведно със
дължи законна лихва върху главницата 5194,80 лева за периода до
29.02.2024г. до 25.03.2024г. в размер на 53,73 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 19,90 лева до първоначално предявения от 111,43 лева.
ОСЪЖДА „БОЛКАНИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Хасково, ул. „Граф Игнатиев" №15, ап. 12, представлявано от
управителя Т.Д.Т. с ЕГН: **********, съдебен адрес: **************, да
заплати на ТП „ДГС – Ивайловград“, ЕИК 2016176540046, със седалище и
адрес на управление гр.Ивайловград, ул."Св.Св.Кирил и Методий" №14
сумата от общо 927,99 лева, от която 700,29 лева, представляваща направени
разноски по заповедното производство и 227,70 лева разноски по исковото
производство, съобразно уважената част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
14