Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град София, 15.08.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря В.Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело
№ 14284 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Н.И. М.– М.против ФОНДАЦИЯ „****-
БГ“ с правно основание чл. 49, ал. 1 във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане вследствие публикувана на 12.07.2015 г. от
ответника в поддържания от него сайт ********* статия с номер 21903, в която са изнесени сред
неограничен кръг лица редица неверни, обидни и клеветнически твърдения за
ищцата, по повод на които същата е освободена от заемания от нея до този момент
пост на заместник-министър на туризма в 94-то правителство на Република
България, както и претърпените в резултат на това негативни психически
преживявания, многобройни болки и страдания и уронване на престижа й в
професионалните среди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
12.07.2015 г. /датата на публикуването на статията/ до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
Твърди, че на 12.07.2015 г. електронният
вестник „****- БГ“, в поддържан от него сайт *********, е
публикувал статия с номер 21903, в която се съдържат неверни, обидни и
клеветнически твърдения, сред които: 1. Заглавие на статията „Първо в ****- BG“: Зам.-министърка заспа мъртво пияна в бар?
(снимка)“; 2. Заместник-министърка на туризма доц. Н. М.е забелязана мъртво
пияна и буквално заспала в нощен бар в столицата, сигнализира читател на ****– BG, който ни изпрати и снимки в доказателство на
скандалното поведение на зам.-министър М.; 3. „Срамната сцена се е разиграла на
02.07.2015 г. в централно софийско заведение.“ и 4. „М.е забелязана да се вихри
на дансинга под звуците на руска музика, а малко след полунощ, според
присъстващи на мястото, тя е заспала в тоалетната на заведението. След като
охраната я е върнала на масата, зам.-министър М.е продължила съня си насред
нощния бар.“
Твърди също така, че всяко едно от посочените за нея
твърдения във въпросната статия е абсолютна лъжа, както и че същите са изключително
оскърбителни за нея. Поддържа, че широкият обществен отзвук, вследствие от
публикуването й и последващите негативни коментари по отношение на нея, както в
обществените среди, така и сред приятели и роднини, са се отразили изключително
тежко на емоционалното й състояние, изразяващо се в понижено самочувствие и
нарушено психическо равновесие.
Ищцата посочва, че изложените в публикацията факти са
клеветнически и не отговарят на истината. Твърди, че лицето на публикуваната в
статията снимка не е тя. В тази връзка излага, че процесната вечер - 02.07.2015
г. е била на вечеря с кума си – О.С.в ресторант „Ниагара“, тъй като е разбрала,
че е бременна и е искала да сподели радостната новина. Излага, че състоянието,
в което се е намирала към този момент /бременност/ само по себе си не
предполага описаното в статията поведение, като твърди, че е физиологично
невъзможно и житейски нелогично да посещава нощни заведения, а още по-малко да
прекалява с употребата на алкохол. Ищцата излага, че заема достойна професия, в
която професионализмът и уважението на колегите й, както и положителното
отношение на обществото към нея са от изключително голямо значение. Същата
твърди, че вследствие от изнесените в публикацията факти е била сериозно
дискредитирана и злепоставена, което е нарушило психическото й равновесие и
самочувствието й, в резултат на което е изпаднала в дълбока депресия, свързана
със силно негативни психически преживявания. В резултат от действията на
ответника, чрез излагането на неверни и обидни квалификации по отношение на нея
в момент, в който е била в деликатното състояние на бременност, същата е
претърпяла сериозни душевни болки и страдания, поради което счита, че е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и моли съда да
постА.и решение, с което да уважи предявения иск.
Ответникът ФОНДАЦИЯ „****- БГ“, чрез процесуален
представител оспорва изцяло предявените искове. В тази връзка излага, че
юридическото лице не може да бъде ангажирано с отговорност за противоправни и виновно
извършени от негови служители действия с увреждащ характер, които да са в
причинна връзка с твърдените вреди. Ответникът твърди, че всички фактически
твърдения в цитираните изявления са верни, същите са базирани на проверени и
потвърдени от повече от един източник съвпадащи данни, при спазване на
най-високите стандарти на журналистическа етика, както и че публикуваната в
интернет страницата снимка е на ищцата. Изнесените факти са проверени и от
органа, назначил ищцата на поста заместник – министър, в резултат на което тя е
била отстранена от заеманата от нея длъжност. Верността на изнесеното в
публикацията е изрично потвърдена и от Министър – председателя в негови
публични изказвания. Излага, че към момента на твърдения деликт, ищцата, поради
заемания от нея управленски пост, е била обществено известна личност и това
обстоятелство оправдава завишения медиен интерес към изявите й, особено на
публични места. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли като
неоснователен предявения иск, като претендира разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от статия, публикувана
на 12.07.2015 г. на сайта http.*********
със заглавие: „Първо в ****- BG: Зам. –
министърка заспа мъртво пияна в бар? (снимка)“ и със следното съдържание на
статията: Заместник – министърка на туризма доц. Н. М.е забелязана мъртво пияна
и буквално заспала в нощен бар в столицата, сигнализира читател на ****– BG, който ни изпрати и снимки в доказателство на
скандалното поведение на зам.-министър М.. Срамната сцена се е разиграла на
02.07.2015 г. в централно софийско заведение. М.е забелязана да се вихри на
дансинга под звуците на руска музика, а малко след полунощ, според присъстващи
на мястото, тя е заспала в тоалетната на заведението. След като охраната я е
върнала на масата, зам.-министър М.е продължила съня си насред нощния бар.“ В
статията е отбелязано също така: „Н. М.е зам.-министър на туризма от средата на
февруари тази година, като тя е сред общо двамата зам.-министри в
министерството, поверено на Н.А., която беше министър на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, информационните технологии и
съобщенията в служебното правителство на Г.Б..“. Като автор на статията е
отбелязано: ****BG.
По делото е представен Протокол от 30.03.2016 г., акт
№ 109, том 3, рег. № 9603, съставен от нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, с който
нотариусът е констатирал, че след влизане на интернет адрес: http.********* и
след изписване в търсачката на сайта „Н. М.“ излиза публикувана статия с
материал, както и приложени към него снимки от 12.07.2015 г., а именно: „Първо
в ****– BG: Зам.-министърка заспа мъртво пияна в бар (снимка).“
Статията е публикувана на 12.07.2015 г. в 18.10 ч. Към протокола са приложени и
посочените интернет страници и е отбелязано, че същият е съставен на основание
чл. 593 ГПК.
По делото е приложено от Министерство на туризма и
личното кадрово досие на Н.И. М.– М.. От приложената Заповед № КВ-12 от
11.02.2015 г. на министър-председателя Б.Б., подписана от В.Д.- Директор на
дирекция „Правителствена канцелария“, се установява, че към посочената дата Н. М.е
назначена на длъжността зам.-министър на туризма.
Със Заповед № КВ-67 от 14.07.2015 г. на министър-председателя
Б.Б., подписана от В.Д.- Директор на дирекция „Правителствена канцелария“, Н.И.
М.е освободена от длъжността заместник-министър на туризма, считано от тази
дата.
Видно от представения по делото констативен протокол
акт № 14, том І, общ рег. № 507 от 02.02.2016 г. на помощник-нотариус М.Т., при
нотариус А.Ш., нотариусът е констатирал, че на 02.02.2016 г. в кантората му се
е явило лицето М.К.. По нейна молба в 11.00 ч. е отворила сайта http: novanews.novatv.bg, където се
намира видео съдържанието, публикувано на 14.07.2015 г. в 13.27 ч. на интернет
страницата на Нова телевизия, което се отнася до уволнението на зам.-министъра
на туризма Н. М.. След видеоматериала се вижда откъс от интервю с премиера Б.Б.:
„Уволних я, защото спи пияна в бар. Така ми казаха. Какво да направя? С какъв
имидж ще отиде при бранша?“ - аргументира се премиерът Б.. Нотариусът е
отбелязал, че е отпечатал така отворените страници в съответната
последователност и прикрепил към констативния протокол, като неразделна част от
него. От съдържанието на протокола се установява, че същият е прочетен и
подписан от молителя М.К. и от М.Т., в качеството й на помощник-нотариус на
нотариус А.Ш.. Към констативния протокол са приложени и посочените материали.
По делото са представени и Договор за възлагане на
управлението на ЕАД с общинско имущество „Център за градска мобилност“ ЕАД №
РД-15-8315/19.10.2012 г., от който се установява че „Център за градска
мобилност“ ЕАД /като доверител/ възлага на Н.И. М./довереник/, в качеството й
на Член на Съвета на директорите, управлението и стопанисването на дружеството.
В договора е отбелязано, че същият се сключва със срок до провеждане на
конкурс, считано от 10.09.2012 г.
Представен е и Договор за възлагане управлението на
ЕАД с общинско имущество „Център за градска мобилност“ ЕАД № РД-15-11328/12.09.2014
г., видно от който „Център за градска мобилност“ ЕАД възлага на Н.И. М., в
качеството й на Член на Съвета на директорите, управлението и стопанисването на
дружеството за срок от 3 години, считано от 27.08.2014 г.
За доказване на твърдението, че след медиен скандал
относно обществена поръчка за изграждането на автобусни спирки, възложена от
„Център за градска мобилност“ ЕАД, отново са излезли публикации за личността на
Н. М., базирани на процесната статия, от ищцовата страна е представен Протокол
от 20.06.2016 г., акт № 187, том 5, рег. № 18540, съставен от нотариус Р.Д.,
рег. № 274 на НК, с който нотариус Д.е констатирал, че след влизане на интернет
адрес: http:/spasisofia.org./ и след изписване в търсачката на сайта „директори в
ЦГМ“ излиза публикувана статия с материал, както и приложени към него снимки от
дата 24.04.2016 г., а именно: „Защо директорите в ЦГМ трябва да бъдат
уволнени?“, където в т. 2 от текста съществува следния цитат и приложена към
него снимка, а именно: „Н. М.– член на съвета на директорите. Тази госпожа е
всъщност бивш зам.-министър по туризма, освободена именно от премиера Б.Б.,
след като беше заснета да спи пияна в столично заведение. Очевидно това крайно
непристойно и неподходящо за висш държавен служител поведение не е било
достатъчно голяма пречка М.да стане част от висшето ръководство на ЦГМ. От биографията
на госпожа М.става ясно също, че има „дванадесетгодишен преподавателски опит в
областта на мениджмънта и маркетинга в туризма“. Все изключително „ценни“
познания за едно дружество, занимаващо се с градски транспорт и мобилност.“.
Към протокола са приложени описаните интернет публикации.
От представения Граждански договор № 285 от 01.02.2012
г., се установява, че между Международно Висше Бизнес училище /като възложител/
и ищцата Н.И. М./като изпълнител/ е сключен договор, по силата на който същата
приема да участва в провеждане на държавни изпити, защита на магистърски тези,
изготвяне на рецензии, подготвяне на учебни материали, участие в работни групи,
при уговорено възнаграждение, платимо от възложителя в размер на 800 лв.
Представен е и Граждански договор № 299/01.06.2012 г.,
сключен между Международно Висше Бизнес училище /като възложител/ и ищцата Н.И.
М./като изпълнител/ с предмет на договора – провеждане на курсове в
дистанционна форма на обучение при договорено възнаграждение между страните. В
раздел V.1. е предвидено, че договорът се сключва за летен семестър на учебната
2011 г. – 2012 г.
Представен е и Граждански договор № 299/01.06.2012 г.,
сключен между Международно Висше Бизнес училище /като възложител/ и ищцата Н.И.
М./като изпълнител/ с предмет на договора – провеждане на курсове в
дистанционна форма по Маркетинг, Управление на проекти, Администриране на
проекти, Въведение в управлението на проекти, Управление на проекти и програми
и Планиране и контрол при управлението на проекти. В раздел V.1. е предвидено,
че договорът се сключва за летен семестър на учебната 2015 г. – 2016 г.
Представена е служебна бележка изх. № 1132/10.06.2016
г., издадена от Международно Висше Бизнес училище в уверение на това, че за
учебната 2015 г./2016 г. преподавателят доц. Н. М.е отправила лична молба към
ръководството, поради създалото се напрежение в медиите и нанесената й
психическа травма да бъде заместена от други преподаватели в лекциите и
консултациите по дисциплините, които води.
Приложен е и Трудов договор № 1046/11.12.2002 г.,
сключен между Нов Български университет и Н.И. М., видно от който считано от
01.01.2003 г. същата е назначена на длъжността – Административен директор на
Център за дистанционно обучение със срок на договора една година. Представено е
и Допълнително споразумение № 124/29.09.2015 г. към трудов договор №
1046/11.12.2002 г., в сила от 01.10.2015 г., както и допълнително споразумение
№ 073/28.05.2015 г. към трудовия договор № 1046, в сила от 01.06.2015 г.
От съдържанието на приложеното Удостоверение с изх. №
275/20.06.2016 г. на Нов Български Университет се установява, че въз основа на
молба на Н. М.към Департамента на НБУ, с искане да й бъдат намалени броя лекции
и консултации за учебната 2015 г./2016 г. на необходимия минимум за щата, е
взето единодушно решение, с което молбата й е удовлетворена. Като аргумент от
нейна страна е посочено психическото й състояние, вследствие на създадените
негативни настроения и напрежение в медиите и публичното пространство.
По делото е
представено копие от медицинско направление от 25.09.2015 год., издадено от
лекар от Специализирана болница за активно лечение „Свети Лазар“, в което е
отбелязано, че по повод на оплаквания на Н. М.от гадене и непоносимост към
различни миризми и храни се изпраща на кръвни изследвания и скрининг. Като
диагноза е отразено, че се касае за бременност.
По искане на ищцовата страна по делото са разпитани
свидетелите О.Божидаров С.и Здравко Б. Гъргаров.
От разпита на свидетеля О.С.се установява, че познава
ищцата по делото повече от 25 г., били са състуденти в първи курс през 1991 г.
и от тогава са близки приятели. Твърди, че за цялото това време животът за нея
винаги е бил работа и обучение. Завършила е МЕИ, след това е продължила
обучението си с второ висше образование, както и има няколко докторантури. От работа
не й оставало време да се омъжи. В крайна сметка се е събрала с настоящия й
мъж, с който са живеели дълги години заедно, а впоследствие са сключили брак. Свидетелят
заявява, че когато ищцата е забременяла с първото си дете, с настоящия й съпруг
решили да се оженят и го поканили да им стане кум.
Свидетелят твърди, че много добре си помня случая с
публикацията в „Х.“. Посочва, че ищцата и съпругът й са имали едно дете и много
са искали да си имат и второ. Дълго време са правили опити да забременее, а
когато това се е случило същата е била в доста напреднала възраст. Свидетелят
твърди, че откакто я познава тя не употребява никакъв алкохол, непушач е, дори
кафе не е пиела. Твърди, че режимът, на който е била поставена, за да
забременее втория път е бил доста сериозен, изключващ употребата на какъвто и да е алкохол.
Свидетелят си спомня, че ищцата и съпругът й ги
поканили на вечеря, тъй като имали специален повод. Помни, че е било в първата
седмица на юли, тъй като двамата със съпругата му имали резервация за уикенда и
е трябвало да пътуват до морето. Ищцата и съпругът й са ги поканили да се видят
в петък, но предвид предстоящото пътуване на свидетеля С.и съпругата му, вечерята
се е състояла в четвъртък. Спомня си, че двамата със съпругата му са минали да
ги вземат от тях, когато вече започнало да се стъмва, някъде към 21.00
часа. Силно впечатление му направило, че
са облечени в официално облекло и са били в превъзбудено настроение. Вечеряли
са в ресторант „Ниагара“ и са стояли до късно, почти до затварянето на
ресторанта – 24,00 часа, след което са ги оставили вкъщи. Свидетелят заявява,
че си спомня много добре тази вечер, тъй като именно тогава ищцата и съпругът й
са обявили, че тя е бременна за втори път и всъщност това е бил основният повод
да се видят. Твърди, че ищцата по принцип не пие, а въпросната вечер не е
употребила и глътка алкохол.
Свидетелят посочва, че когато две седмици по-късно е
видял публикацията в медиите е бил шокиран от манипулативното й съдържание, предвид,
че той е бил с ищцата същата вечер и е наясно, че тя не е употребила алкохол,
както и че той самия я е оставил вкъщи късно вечерта. Свидетелят твърди, че изложените
в публикацията твърдения по отношение на ищцата, се е отразило много зле на
емоционалното й състояние и тя е изпаднала в криза, вследствие на което не е
била същият човек. Твърди, че ищцата е работила за доброто си име в обществото,
била е човек изцяло отдаден на работата си и кариерното израстване, поради
което въпросната статия я е сринала. Тъй като е съществувала опасност да загуби
детето, двамата със съпругът й обмисляли да заведат психиатър вкъщи, който да й
помогне да излезе от това състояние.
Свидетелят си спомня, че към края на бременността й,
непосредствено преди самото раждане, тъкмо когато е започнала да се посъвзема
от тежкото състоянието, в което е изпаднала, е избухнал втори скандал с някакви
истории в „Центъра за градска мобилност“ и тя отново е изпаднала в криза.
Скандалът в „Центъра за градска мобилност“ няма нищо общо с първоначално публикуваната
статия. Същият е обявен в медийното пространство, включително по темата са
проведени дебати, които са излъчени по телевизията.
Свидетелят С.твърди, че след въпросните публикации и
появилите се вследствие на тях коментари сред общи познати, кариерата й се е
сринала и тя е изпаднала в дълбока депресия, не е можела да работи и не е
искала да се вижда с никой. Твърди, че Н. М.е била освободена от поста
заместник-министър. Тя не е атакувала този акт, тъй като е била в тежка
депресия. Също така дава показания, че ищцата не е могла да преподава, спряла е
и с тази дейност, тъй като не е можела да говори и не е искала да се вижда с
никой, дори и с него и съпругата му.
От разпита на свидетеля З.Г.се установява, че познава
ищцата Н. М.от 20 години, от 1997 г., когато е започнала да преподава в Нов
български университет. По това време тя е била млад кадър, изключително
подготвена и амбициозна, била е директор на дистанционното обучение. В
качеството му на преподавател той многократно е имал контакти с нея по повод на
изпълнение на негови служебни задължения. Свидетелят заявява, че е запознат с
публикацията в медиите, разбрал е за същата от интернет. Твърди, че много добре
познава ищцата като личност, поради което, тази по негово мнение инсинуация
много го е шокирала. Твърди, че многократно й е звънял, за да разбере за какво
става въпрос, но до месец септември тя не е отговаряла на обажданията му. През
месец септември, когато е започнала подготовката на учебните планове за първия
семестър, ръководителят на катедрата го е помолил да поеме и нейните занятия,
тъй като тя е изпаднала в депресия и не е желаела да се появява в университета.
Свидетелят посочва, че по това време сред университетските среди, особено
колегите, които са я познавали по-добре, не са допускали, че това е възможно, а
другите, които по една или друга причина са й завиждали за много от
притежаваните от нея качества и позиции, които е заемала, са подхвърляли с
ирония и сарказъм: „Какво става със зам.-министърката?“. Свидетелят приема
същите като обидни. Твърди, че през целия първи семестър той е провеждал
занятията на ищцата. През този период не са се виждали, но са се чували по
телефона и тя в действителност звучала като човек в не особено добро психическо
състояние. Свидетелят е поел нейните занятия и през втория семестър, тъй като
по това време тя е очаквала своята втора рожба. След това ищцата отново е
изпаднала в шок, който този път бил предизвикан от медиен скандал, свързан с
„Центъра за градска мобилност“. Твърди, че студентите, които я познават, също
са задавали въпроси: „Защо доц. М.не идва на занятия?
По искане на ответната страна по делото са разпитани
свидетелите Р.Г.Г.и К.С.К..
Свидетелят Р.Г.твърди, че госпожа Н. М.му е известна
от медиите. Твърди, че преди около година и половина той, неговият брат и един
приятел Б.са били в пиано-бар „М.“, който се намира до Президентството. Твърди,
че са отишли там вечерта около 22,00 часа и са останали до след полунощ. В бара
е имало хора, а те са били на малка масичка само тримата. Твърди, че същата
вечер е имало руска музика, както и че са видели как въпросната госпожа, която
той лично не е познавал към този момент, е била в доста нетрезво състояние. Заявява,
че е дошла до тях и е предложила да ги почерпи, но те са отказали. В същото
време тя е пообиколила други места в бара и накрая, може би след около час, са
забелязали, че е заспала на стола, а след това на голямата маса до пианото в
дъното. Свидетелят посочва, че въпросното събитие се е развило някъде към
полунощ. Жената е била руса, симпатична, определя я около тридесет и няколко
годишна. Свидетелят заявява, че може да я идентифицира с някой от присъстващите
в залата и посочва ищцата по делото. Твърди, че те са си тръгнали от бара, а тя
е останала. Заявява, че той лично я е видял да подремва на масата и на стола.
Била е облечена в широко райе, поради което впоследствие, когато е видял нейни
снимки в медиите, я е разпознал. От медиите е разбрал, че тя е
заместник-министър. Свидетелят твърди, че въпросната вечер е била през лятото,
мисли, че началото на месец юли, но не може да каже точната дата и какъв ден от
седмицата е било. Същият не може да си спомни с каква дължина на косата е била
жената. Твърди, че няколко дни по-късно е разбрал от медиите, че в същия бар,
където са били заедно с брат му и приятеля му е била и заместник-министър Н. М.,
която той е видял на живо няколко дни преди това.
Свидетелят К.К. твърди, че му е известна Н. М..
Запознат е, че е била заместник-министър на туризма в правителството на Б.Б..
Преди медийния скандал, в който са показани фотографии с нея в пиано-бара, е
имал визуални впечатления от нейната външност. Заявява, че въпросната вечер,
когато са заснети, излъчените в медийното пространство снимки той е бил в
пиано-бар „М.“. Спомня си какъв период от годината е било, дори може да посочи
и точната дата - 2 юли 2015 г. Свързва датата с това, че няколко дни по-късно е
трябвало да пътува до Брюксел във връзка с предстоящо интервю за работа.
Посетил е бара с приятели. Поводът за събирането е бил, че негов роднина е имал
рожден ден. В пиано-бара са отишли приблизително малко след полунощ.
Заведението не е било пълно, но е имало няколко маси с посетители. Свидетелят
твърди, че тази вечер в бара е имало руско парти. Спомня си това, тъй като е
завършил в Русия, а изпълнителят, който е участвал в програмата тази вечер -
Артур, е един от харесваните от него. Твърди, че тази вечер непознатата
дотогава за него госпожа, като уточнява, че същата му е била позната само
визуално, е дошла на няколко пъти в тяхната компания за наздравици. Направило
му е силно впечатление, че госпожата е била във видимо развеселено и
разкрепостено поведение, може да се каже на пийнал човек. Тяхната компания е
била мъжка. Заявява, че тя е дошла два или три пъти да ги поздрави на масата.
Твърди, че сред тях е имало коментари по отношение на нейната личност, когато
едно от момичетата от персонала е казало, че тя е заместник-министър на туризма.
Тогава свидетелят се е сетил, откъде му е позната. Заявява, че се занимава с
програми и проекти в сферата на културата и образованието, както и че се
интересува от обществено-политическия живот. Направило му е впечатление, че час
след първото им познанство с госпожата, тя е дремела на сепарето и на рояла.
Свидетелят не може да каже дали тя си е тръгнала след тях или преди това, но
мисли, че е било преди тях. Посочва, че същата вечер госпожа М.е била облечена
с тениска с къс ръкав, или нещо подобно на риза, черно-бяла на цвят. Косата й е
била ярко руса и сравнително дълга.
По делото е представен нотариално заверен Протокол -
акт № 111, том IV, peг. № 7617 от 08.03.2017 г., изготвен от нотариус Р.Д. с
peг. № 274 на НК, с който от нотариуса е констатирано, че след влизане от
фейсбук профила на молителя Н. М.– М.във фейсбук профила на потребителя К.К. се
вижда негова публикация от 03.07.2015 г., която е приложена в приложението –
неразделна част от протокола. Видно от същите, на 03.07.2015 г. К.К. е
отбелязал своето местоположение от Брюксел, а от негова публикация от
04.07.2015 г. е видно, че е публикувал своя снимка от митинг в Брюксел със
следния текст под нея: „Моменти от вчерашния митинг в подкрепа на Гърция в
Брюксел с нашето скромно присъствие“.
От ищцовата страна е представен Протокол Акт № 200,
том IV, peг. № 12201 от 10.04.2017 г., изготвен от нотариус Р.Д., с peг. № 274
на НК, с който нотариусът е констатирал публикуването на редица статии, които
са приложени в приложенията към протокола. В приложената на л. 208 от делото
публикация от интернет сайт http://e-razgrad.bg/ е видно, че К.К.
е посочен като водач на листата на Коалиция „АБВ – Движение 21“ за област
Разград.
Твърдението на ищцовата страна по делото е, че
разпитаният свидетел Р.Г.е в близки отношения с изпълнителния директор на
ответника „****- БГ“ - М.Е.К.. В тази връзка от ищцовата страна е представен
нотариално заверен протокол, акт № 159, том VII, peг. №13619 от 21.04.2017г., с
който нотариусът е констатирал, че от фейсбук профила на молителката Н.И. М.– М.,
при влизане в профила на потребител: Р.Г.в раздел „Снимки“, на втори ред, първа
колона излиза снимка, която може да се види в приложението на протокола, и на
която са отбелязани М.К. – Изпълнителен директор на „****- БГ“ в компанията на Р.Г.и
П.К..
По делото е приложена извадка от регистър „Булстат“ към
Агенция по вписванията, от която е видно, че като Изпълнителен директор на
фондация „Х.-БГ” е отбелязана М.Е.К..
Приложена е и извадка от регистър на сдружение
„Движение „Модерна България”, от която се установява, че Р.Г.Г.заедно с П.И.К.са
отбелязани като членове на сдружението. П.И.К.е посочен като зам.-председател,
а Р.Г.Г.е посочен като негов член.
Приложена е и служебна бележка с изх. № 111/07.04.2017г.
от Медицински център „Д-р Емилова”, Амбулаторен лист № 001321 от 06.07.2015г. и
Амбулаторен лист № 001287 от 06.12.2016г., от които се установява, че ищцата Н.
М.е била 65 кг. към дата 06.07.2015 г. /около процесната дата 02.07.2015г./, а
към 13.12.2016 г. е отбелязана със свръх тегло – 95 кг.
По делото е приложено и удостоверение, издадено от
„Тангра 17 България” ЕООД, съдържател на пиано бар „М.”. От съдържанието на същото
се установява, че се издава в уверение на това, че на 02.07.2015 г. програмата
на заведението не е включвала руско парти и гост изпълнител, а се е
осъществявала единствено с участието на М.Б., който включва следните
изпълнители: С.Д., О.Е., Д.К.и И.В., които са изпълнявали всякакъв тип музика.
Към същото е приложен и снимков материал /на л. 187 от делото/ на изпълнителите
от М.Б..
По искане на ищцата по делото е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.Анов – специалист, в
областта на видеоанализ и лицева идентификация. От заключението на експертизата
се установява, че позицията и резолюцията на заснемащата камера, разстоянието
до обекта, осветеността, както и положението на тялото на лицето, не позволяват
да се идентифицират общи и частни признаци. В изображенията на заснетия обект
(лице) не се наблюдават елементи за идентификация - очи, уши, скули и т.н.,
поради което извършването на лицево-идентификационно изследване е невъзможно.
Съгласно заключението, в изследваното изображение не се наблюдават никакви общи
и частни признаци, по които да се направи заключение, че заснетото лице е Н.И. М.-
М..
В съдебно заседание на вещото лице е предявено
доказателство № 1 от 24.04.2017 г. на ищеца – Снимката към удостоверение,
находяща се на л. 178, с конкретно поставен въпрос към вещото лице - да
отговори дали в предоставеното му изображение открива общи частни признаци
между ищцата, която присъства в залата в с.з. на 20.06.2017 г. и лицето от
женски пол на изображението на л. 187 от делото. В отговор на така поставения
въпрос, експертното мнение е, че на предоставеното му изображение се наблюдава
лице от женски пол, на видима възраст между 35 и 40 г., със светла коса, средна
дължина, продълговато лице. Посочва, че има сходство в общите признаци, но
изображението трябва да се изследва по-конкретно.
По искане на ищцовата страна е допусната и приета
съдебно-психологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. От него се установява, че се касае за 43 годишна жена,
която не се води на отчет в психиатрично заведение, няма данни за фамилна
обремененост с психични болести. От заключението се установява, че при ищцата
не се откриват данни за наличие на същинско психично заболяване, което да
протича с краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и загуба на
поведенчески контрол. Психологичното изследване определя лицето с нормални
интелектуални възможности при много високо образование, с богат речников запас.
Няма основание да се обсъжда интелектуален дефицит или редукция, които да са
пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.
Експертът посочва, че в случая се касае за написан текст с поместена снимка в „Х.-
БГ“, където се твърди, че заспалата руса жена, заснета в нощен бар, е
освидетелстваното лице. По първия въпрос експертът дава следното заключение: „Ищцата
е споделила, че по време на бременността си, която още в началото е била с
традиционните за една бременност гадене и непонасяне на определени храни, нейните
оплаквания са се засилили.“. Тя не е карала спокойна бременност, била е в
стрес, притеснена от случилото се и неприятните факти, които се разпространяват
за нея. Експертното мнение е, че тази деликатна ситуация, която е бременността,
както и несъмнено стреса, на който е била подложена ищцата, са засилили
негативните й преживявания. В експертизата е посочено, че свидетелите я описват
като депресивна и неработоспособна след публикацията. Отказвала е контакти, не
си е вдигала телефона, не е преподавала, била е подтисната и депресирана, а
наред с това същата е посочила, че не е можела да приема и лекарства поради
наличната бременност. Всички оплаквания, които е имала по време на бременността
са се засилили. В този смисъл изводът на вещото лице е, че може да се приеме,
че ищцата е имала засилени оплаквания от психогенен характер по отношение на
бременността й, вследствие на факта, че е била подложена на стрес от
публикация, за която твърди, че не е вярна. Експертът сочи, че опитвайки се да
се справи с неверните и унижаващи я твърдения от публикацията, тя е попаднала в
кръговрата на преживяванията на незаслужено обиден човек и по време на
изследването е споделила за реакции и преживявания, които могат да бъдат
включени в групата на стресовите реакции. След публикацията тя е била подложена
на стрес и фрустрация за дълъг период от време. Вещото лице сочи, че
споделеното от нея изпълнява критериите, отразени в Международната класификация
на болестите X - ревизия - код 43.2.т.н. „Разстройство в адаптацията“, което е
състояние на субективен дисстрес, нарушава социалното функциониране и възниква
в период на адаптация към стресогенно жизнено събитие. Оплакванията включват
депресивно настроение, тревожност, чувство за невъзможност да продължава
съществуването в настоящата ситуация. Това състояние обикновено продължава
около половин година, но е възможно да се хронифицира в зависимост от
личностовия терен. Експертът сочи, че ищцата е споделила, че е била в това
състояние през цялата бременност, както и за лабилитет на настроението, за
тревожност и огорчение. Вещото лице сочи, че поради изтеклото време и волята си
тя е започнала да се успокоява, но все още носи обидата на човек, посочен като
отявлен пияница и продължава да се притеснява от обсъждания и негативно
отношение. Видно от заключението, тя се чувства дискредитирана. Името, което е
градила през годините е опетнено и вижда единствено съдебното дело като
възможност да докаже на обществото, че написаното за нея не е вярно.
Характерово ищцата е амбициозна и регламентирана, стреми се да гради
отношенията с хората на основата на уважение, коректно поведение и изказ,
поради което написаното я е засегнало толкова силно и реакцията й е била
толкова болезнена. Експертното заключение е, че безспорно след публикацията
ищцата е била в стрес и фрустрация, породени от нещата, които са твърдяни за
нея.
По искане на ищцовата страна по делото е разпитана и
свидетелката В.К.З., която заема длъжността „салонен управител“ в пиано-бар М.
от 3 години. От показанията й се установява, че тя е работила в пиано-бара през
месец юли 2015 г. Програмата на бара за 2 юли 2015 г., както е споменато и в
издаденото удостоверение, е била стандартна вечер с „М.Б.“. Свидетелката
посочва, че през летния период не се канят гост-изпълнители. Твърди, че Артур
не е имал участие в заведението на 2 юли 2015 г. За издаването на удостоверението
са ползвали информацията от книжата, които се съхраняват в заведението. Твърди,
че направените през деня разходи се описват в тетрадка и от там е установено,
че през този период няма изплатени хонорари. Свидетелката посочва, че познава
лицето И.В., тя е част от „М.Б.“. Изпълнителите, които са в състава на „М.Б.“
са С.Д., И.В., Д.К.и О.Г.. Не си спомня дали И.В. е участвала на 2 юли 2015 г.,
но посочва, че би трябвало, тъй като тя е част от бенда. Твърди, че отива на
работа в 22,00 часа, за да подготвят пиано-бара за работа, а след 23,00 часа
заведението е отворено за посетители. Заявява, че не познава ищцата и я вижда
за първи път. По принцип не си спомня въпросната вечер - 2 юли, но няма спомен
за впечатляващо присъствие на гост на бара – жена. Твърди, че по принцип през
летния сезон нямат почти никакви клиенти, поради което, ако е имало нещо
по-специфично за вечерта със сигурност е щяла да го забележи. Заявява, че всички
в бара са били учудени за заведеното дело, дори собствениците на заведението са
разбрали за него едва сега. Дава показания, че удостоверението е издадено от
Росица Андреева, която е неин шеф, и след направена от нея и колежката й справка
в книгите на заведението.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане има
сложен юридически състав, елементите на който следва да са налице кумулативно:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина, а съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички случаи вината се
предполага до доказване на противното. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението й.
Искът по чл.
49 във вр. чл. 45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или
възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника или
служителя, или от лицето, на което е възложена работата, при или по повод на
тази работа. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД визира обезпечителна-гаранционна
отговорност за чуждо виновно и противоправно действие, следователно
отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични действия, респективно тя
е безвиновна отговорност.
В настоящия случай, съобразно изложените в исковата
молба твърдения, източникът на деликта са клеветнически твърдения, публикувани
от Фондация „****- БГ“, а именно: Статия със заглавие: 1. „Първо в ****- BG“: Зам. – министърка заспа мъртво пияна в бар?
(снимка)“;
2. „Заместник-министърка на туризма доц. Н. М.е
забелязана мъртво пияна и буквално заспала в нощен бар в столицата, сигнализира
читател на ****– BG, който ни изпрати и снимки в
доказателство на скандалното поведение на зам.-министър М.“;
3. „Срамната сцена се е разиграла на 02.07.2015 г. в
централно софийско заведение“;
4. „М.е забелязана да се вихри на дансинга под звуците
на руска музика, а малко след полунощ, според присъстващи на мястото, тя е
заспала в тоалетната на заведението. След като охраната я е върнала на масата,
зам.-министър М.е продължила съня си насред нощния бар“.
На първо място, за да се установи, че е налице
фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ищцата
следва да докаже, че от ответника са извършени посочените действия, изразяващи
се в написване и отпечатване на процесните статии, в които се съдържат
клеветнически изявления, опозоряващи личността й. Също така да докаже, че тези
действия са противоправни, и че в резултат на същите ответникът виновно е
причинил вреди на ищцата по делото, както и че посочената работа им е била
възложена от ответника „****- БГ“.
На следващо място ищцата следва да докаже, че е
претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и че същите се
явяват пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на тези
лица. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното, поради което в тежест на ответника по делото е да обори
презумпцията за наличие на вина, установена в тази норма.
Съдът намира, че в настоящото производство, от
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност се установи,
че са осъществени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по
чл. 45 от ЗЗД.
Установи се по делото, че от ответника са извършени
действия, изразяващи се в написването и публикуването на процесната статия в
електронен вестник „****- БГ“, в поддържания от него сайт http.*********, в която се съдържат редица твърдения, отнасящи се до
ищцата Н.И. М.– М., а именно: статия със заглавие 1. „Първо в ****- BG: Зам.-министърка заспа мъртво пияна в бар? (снимка)“;
2. „Заместник-министърка на туризма доц. Н. М.е забелязана мъртво пияна и
буквално заспала в нощен бар в столицата, сигнализира читател на ****– BG, който ни изпрати и снимки в доказателство на
скандалното поведение на зам.-министър М.“; 3. „Срамната сцена се е разиграла
на 02.07.2015 г. в централно софийско заведение“. 4. „М.е забелязана да се
вихри на дансинга под звуците на руска музика, а малко след полунощ, според
присъстващи на мястото, тя е заспала в тоалетната на заведението. След като охраната
я е върнала на масата, зам.-министър М.е продължила съня си насред нощния бар“.
Този факт, както и съдържанието на процесните статии не е оспорено от ответната
страна. Същото се потвърждава и от представения по делото Протокол от
30.03.2016 г., акт № 109, том 3, рег. № 9603, съставен от нотариус Р.Д., рег. №
274 на НК, с който нотариусът е констатирал, че след влизане на интернет
адрес: http.********* излиза публикувана статия с материал, както и
приложени снимки към него от 12.07.2015 г., а именно: „Първо в ****– BG: Зам.-министърка заспа мъртво пияна в бар (снимка)“. Посочените
статии са приложени по делото.
Съдът намира, че за истинността на тези твърдения по
делото не бяха представени убедителни доказателства от ответника, върху който
лежи тежестта на доказване, съгласно чл. 154 от ГПК. В тази връзка следва да се
отбележи, че авторът на статията и съответният електронен вестник
носят отговорност за верността на публикуваните данни, като са длъжни да
публикуват само информация, събрана в резултат на добросъвестно журналистическо
разследване. Добросъвестността в установената журналистическа практика изисква
да се извърши проверка на истинността на информацията, чрез използване на обективно
съществуващите и възможни нейни източници.
По делото не се установи безспорно, че заглавията на
цитираните по-горе статии отговарят на обективната истина.
На първо място, за неистинността на обидните и
опозоряващи личността на Н. М.изявления в публикуваните oт ответника статии
свидетелстват събраните по делото гласни доказателства.
От показанията на свидетеля О.С.става ясно, че на
02.07.2015 г. – датата, на която ответникът твърди в публикуваната от него
статия, че ищцата е била „..забелязана мъртво пияна и буквално заспала в нощен
бар в столицата“, същият е вечерял с Н. М.в ресторант „Ниагара“. Категорично
заявява, че въпросната вечер – 2 юли, четвъртък тя не е употребявала какъвто и
да било алкохол. Спомня си деня и датата, тъй като със съпругата му са имали
планове да пътуват до морето през
уикенда, и именно поради тази причина са променили денят на срещата им с тях за
четвъртък. Също така заявява, че лично той е оставил ищцата късно вечерта в
нейния дом, по времето, по което свидетелите на ответната страна твърдят, че тя
е била в Пиано бар „М.“.
Свидетелят твърди, че познава ищцата много добре, и че
същата по принцип не употребява никакъв алкохол, заявява, че дори и на сватбата
си не е консумирала такъв. Наред с това, твърди, че за да забременее с второто
си дете е била поставена от наблюдаващия лекар на сериозен режим. Твърди, че
другата причина, поради която си спомня въпросната вечер, не само като ден и
дата, но и с това, че същата не е употребила алкохол тази вечер, е че именно
тогава Н. М.му е съобщила радостната новина, че е бременна за втори път. Този
факт се потвърждава и от представеното по делото копие от медицинско
направление, издадено от лекар от Специализирана болница за активно лечение „Свети
Лазар“, в което е отбелязано, че по повод оплаквания на ищцата от гадене и
непоносимост към различни миризми и храни е констатирано, че се касае за
бременност.
От показанията на свидетеля С.се установява също така,
че малко след като тя е преодоляла първоначалния шок, предизвикан от първата
публикация, е избухнал нов медиен скандал, свързан с „Центъра за градска
мобилност“, където тя е била член на Съвета на директорите, вследствие на който
състоянието й отново се е влошило. В подкрепа на това обстоятелство по делото
са представени доказателства: Договор за възлагане управлението на ЕАД с
общинско имущество „Център за градска мобилност” ЕАД, удостоверяващ, че ищцата
е член на Съвета на директорите; Протокол от 20.06.2016 г., съставен от
нотариус Р.Д., с който е констатирано съдържанието на статията на интернет
адрес: http://spasisofia.org/ и
заявление за оставка, подадено от ищцата. От посочените доказателства се
установява, че вследствие на медиен скандал относно обществена поръчка,
възложена от „Център за градска мобилност“, името на Н. М.отново се е появило в
медийното пространство, свързвайки го с процесната статия. Свидетелят твърди,
че именно това е била причината ищцата да напусне и този, заеман от нея пост.
В този смисъл са и показанията на разпитания по делото
свидетел Гъргаров, от които се установява, че след публикуването на процесната
статия ищцата Н. М.е избягвала да общува с хора и не е била в състояние да
преподава в университета, поради което се е наложило той да я замества и да
поеме водената от нея дисциплина. От показанията на същия се установява също
така, че вследствие от публикацията, сред академичната общност се породили противоречиви настроения спрямо ищцата, изразяващи
се в саркастични подмятания и обидни квалификации. Твърди, че така създадените
спрямо нея настроения са продължили и след излъчването на скандалната статия,
свързана с „Центъра за градска мобилност“. Този факт се подкрепя и от
приложеното като доказателство по делото – Удостоверение, издадено от Нов
Български Университет, от което се установява, че хорариумът от преподавателски
часове на доц. Н. М.е бил намален.
Неистиността на публикуваната от ответника статия и
снимка към нея се установява в още по-пълна степен и от заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза. От същото става ясно, че в
изследваното изображение не се наблюдават елементи за идентификация - очи, уши,
скули и т.н., поради което извършването на лицево - идентификационно изследване
е невъзможно. Експертното заключение гласи, че в изследваното изображение не се
наблюдават никакви общи и частни признаци, по които да се направи заключение,
че заснетото лице е Н.И. М.– М.. Обстоятелството, че вещо лице - специалист в
областта на видеоанализ и лицева идентификация, не може да идентифицира лицето,
което е на публикуваната снимка, води до основателно съмнение относно начина,
по който електронната медия „****– BG“ и доведените от нейна страна свидетели,
които твърдят, че не са познавали ищцата, са установили, че публикуваното
изображение е именно нейното.
От приетата по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че ищцата се характеризира като амбициозна и
регламентирана личност, която се стреми да гради отношенията си с хората на
основата на уважение и коректно поведение. Същата е подредена, спазва правилата
и процедурите и очаква същото от останалите. Изводът на експерта, изготвил
психологическия профил на ищцата по делото, напълно противоречи на описанието й
в процесната статия – на разгулен човек с непристойно поведение. От
заключението се установява също така, че изложените в статията твърдения са
оказали изключително болезнено въздействие върху нея, в резултат на което същата
е изпаднала в стрес и фрустрация.
Съдът намира, че истинността на процесната публикация
не се установи и посредством гласните доказателствени средства, събрани чрез
разпита на свидетелите на ответната страна, тъй като същите са неясни и изцяло
противоречащи на останалите събрани по делото доказателства.
На първо място, свидетелят Р.Г.заявява, че личността
на ищцата Н. М.му е известна от медиите, както и че до процесната вечер, в
която твърди, че я е видял в Пиано – бар „М.“ той не я е познавал. На следващо
място, в показанията му липсва каквато и да е точна информация относно
процесната вечер. Същият не посочва датата, на която е бил там, заявява,
„когато бях в бара, беше лятно време, мисля, че началото на юли, не мога да кажа
точно на коя дата“ и „не мога да се сетя какъв ден от седмицата е било“. От
разпита му също така не става ясно как е успял да разпознае ищцата Н. М.в
публикуваната от „****– БГ“ снимка, при положение, че твърди, че не я е виждал
никога преди това и при положение, че по делото се установи, че дори и експерт,
специалист в областта на видеоанализ и лицева идентификация не може да
идентифицира лицето и да установи общи и частни признаци, от които да се
направи заключение, че заснетото лице е именно на ищцата Н. М.. Още повече буди
съмнение фактът, как свидетелят е успял да запомни и да разпознае непознатото
за него лице (лице, което той твърди, че е срещнал само веднъж) и да се сети за
него по снимка от публикация, десет дни по-късно. На следващо място, свидетелят
твърди, че няколко дни по-късно е видял в медиите, че в същия бар, където е бил
с неговия брат и приятел е била и заместник-министър Н. М.. Не става ясно също
така как свидетелят е видял в медиите, кой точно е бара, след като в процесната
статия не е посочено името на бара, в който е видяна зам. Министър Н. М., че е
пияна.
От показанията на разпитаната свидетелка В.З., която е
салонен управител на Пиано – бар „М.“ се установи, че никой в бара не е разбрал
за процесния случай, дори собствениците не са разбрали, че има дело по повод на
такъв случай в техния бар. Свидетелката завява „всички бяхме учудени, след като
и собственици разбраха за това дело, тъй като сме били главна роля“, а също и
че „собствениците разбраха сега, всички разбрахме сега“. Нещо повече,
свидетелката заявява, че през този период от годината имат много малко клиенти
в пиано – бара и ако е имало нещо, което е по-специфично за вечерта, тя е щяла
със сигурност да го забележи. Освен това, свидетелят Г.твърди, че е отишъл в
бара към 10 ч. Вечерта и е останал там до след полунощ, както и че е имало и
други хора и руска музика, което противоречи на показанията на свидетелката В.З.,
която заявява, че отиват на работа към 10 ч. вечерта, за да подготвят пиано
бара, който е отворен за посетители от 11 ч.
От показанията на свидетеля К.К. се установи, че му е
известна личността на Н. М.като заместник-министър на туризма в правителството
на Б.Б. и има визуална представа за нея преди скандала, тъй като се интересува
от обществено-политическия живот. Твърди, че въпросната вечер при заснемането
на снимките той е бил там и посочва точна дата – 02.07.2015 г. Свидетелят
твърди, че свързва тази дата с това, че няколко дни по-късно е трябвало да
пътува за Брюксел, където е имал предложение за работа, трябвало е да пътува за
интервю и предварително е дошъл в София.
Съдът намира, че показанията на двамата свидетели Р.Г.и
К.К. са доста противоречиви, тъй като на първо място свидетелят Г.твърди, че си
е тръгнал след полунощ от бара, а ищцата е останала след него. Твърди, че
докато е бил там я е видял да подремва на масата на стола, което според неговия
разказ би следвало да се е случило около полунощ, преди той да напусне
заведението.
Свидетелят К. пък твърди, че е отишъл в бара след
полунощ /след 12 ч./ и е седнал със своите приятели, а познатата за него
визуално жена, която е била видимо развеселена е идвала в тяхната компания няколко
пъти за наздравици. Твърди, че около час по-късно, след първото им познанство с
госпожата на тяхната маса му е направило впечатление, че тя е дремела на
сепарето и на рояла, на който е била седнала. От показанията на свидетеля
следва, че това би следвало да е било около 01.30 – 02.00 ч. /след като той
твърди, че е отишъл в бара след полунощ, седнал е на масата с приятели, а
госпожата е ходила при тях няколко пъти и е заспала около 1 час след това/ и то
на различно място от твърдяното от свидетеля Г.. Следователно съдът намира, че
свидетелските показания на двамата свидетели са напълно противоречиви и по
време и по местоположение на случване на събитието.
На следващо място по делото бяха представени писмени и
гласни доказателства, които опровергават посочените от двамата свидетели
твърдения и досежно наличието на руска вечер /руско парти/ и гост изпълнител –
руски музикант Артур в пиано бара. В тази връзка съдът намира, че свидетелските
показания на свидетеля К.К. противоречат изцяло на тези на свидетелката В.З.
относно това, че същата вечер е имало руско парти с участието на гост
изпълнителя Артур, а на масата, на която е седял с приятелите си е дошла госпожа, която е била визуално
позната за него /но не се е сетил коя е, а е разбрал впоследствие от момиче от
персонала/, която е била във видимо развеселено и разкрепостено поведение за
наздравици.
От представеното и прието като доказателство по делото
Удостоверение, издадено от „Тангра 17 България” ЕООД, съдържател на пиано бар „М.”
се установи, че на 02.07.2015г. в пиано бара, в който свидетелите Р.Г.и К.К.
твърдят, че са видели Н. М.не е имало руско парти и гост изпълнител на руска
музика. В подкрепа на представеното писмено доказателство по делото беше
разпитана и свидетелката В.З. /както вече беше посочено - салонен управител на
пиано-бар „М.”, която потвърждава, че на 02.07.2015 г. в пиано бара не е имало
нито руско парти, нито гост изпълнител. Свидетелката твърди, че въпросната
вечер е била стандартна, с участието на „М.Б.“, тъй като гост изпълнители през
летния сезон не се канят в заведението. Свидетелката категорично заявява, че
руският музикант Артур не е имал участие на 2 юли в заведението, както и че във
въпросната седмица 29 юни до 5 юли не са имали никакви участия в заведението.
От показанията й се установи, че за да издадат удостоверението са направили
справка в книжката, която се съхранява във всяко едно заведение и по-конкретно,
че имат тетрадка, в която се отбелязват и водят какви разходи имат и какви
хонорари са изплащали.
От представените доказателства по делото – нотариално
заверени протоколи от публични публикации от фейсбук от профила па свидетеля К.К.,
както и от нотариално заверен Протокол – акт № 11, том IV, peг. № 7617 от 08.03.2017 г., изготвен от нотариус Р.Д.
с peг. №274 на НК се установи, че при направена справка във фейсбук през
профила на молителя Н. М.– М.във фейсбук профила на потребителя К.К. се появява
направена от него публикация на 03.07.2015 г., както и че същият на 03.07.2015
г. е отбелязал своето местоположение от Брюксел, а също така на 04.07.2015 г. е
публикувал своя снимка от митинг в Брюксел с текст под нея - „Моменти от вчерашния
митинг в подкрепа на Гърция в Брюксел с нашето скромно присъствие“. Посочените
обстоятелства също разколебават изводът, че свидетелят е бил именно на
02.07.2015 г. вечерта в пиано – бар „М.“ или най-малкото не могат да обосноват
категоричен извод относно присъствието му на 02.07.2015 г. в посоченото
заведение. В свидетелските си показания същият твърди, че е трябвало да замине
няколко дни по-късно за Брюксел за интервю за работа и е дошъл предварително в
гр. София, а от посочените доказателства се установява, че свидетелят е
локализирал местоположението си в Брюксел още на следващия ден след процесната
дата /02.07.2015 г./ и то при положение, че както твърди е останал до късно
след полунощ /най – малкото след 01.30 ч. – 02.00 ч., когато по негово твърдение
е видял ищцата по делото Н. М.да дреме/ и се е отбелязал със снимков материал 1
ден по-късно на 04.07.2015г. Представените доказателства от ответната
страна - разпечатка от страницата на
България Еър, от която е видно, че директния редовен полет от София до Брюксел
е в 6:35 часа сутринта не установяват по категоричен начин, че същият е взел
ранен полет за пътуването си до Брюксел на 03.07.2015 г. в 06:35 сутринта, тъй
като ако свидетелят е трябвало да излети за Брюксел в този час това предполага,
съобразно изискванията на летище София, че трябва да бъде приблизително около
два часа преди полета на летището за чекиране на багаж и заверка на самолетен
билет, т.е. към 04.35 ч., което е само 2-3 ч. след посоченото от него време, че
е бил в пиано бара и е видя ищцата да спи. Също така, в своите показания
свидетелят твърди, че много добре помни точната дата 02.07.2015 г., поради
това, че няколко дни по-късно е трябвало да пътува за Брюксел за интервю за
работа, а не както се установи по делото няколко часа по-късно.
В тази връзка съдът намира, че свидетелите на
ответната страна не доказаха по категоричен начин, че на процесната дата –
02.07.2015 г. са били в посочения пиано – бар „М.“, а още по-малко истинноста,
респ. верността на съдържанието на публикуваната от ответника статия. Техните
показания са противоречиви, неточни и не кореспондират с останалите
доказателства по делото, а още повече, че при тяхната преценка съдът на
основание чл.172 от ГПК съобразява обстоятелството и за възможна тяхна
пристрастност, тъй като с нотариално заверен протокол, акт №159, том VII, peг.
№13619 от 21.04.2017г. на нотариус Р.Д. е констатирано, че от фейсбук профила
на молителката Н. М.– М., при влизане в профила на потребител: Р.Г.в раздел
„Снимки“, на втори ред, първа колона излиза снимка, на която са отбелязани М.К.
– Изпълнителен директор на „****- БГ“ – ответника по настоящото дело в
компанията на Р.Г./разпитания свидетел по делото/ и П.К.. На следващо място от
извадка от регистър на фондация „Х.-БГ” и Извадка от регистър на Сдружение
„Движение Модерна България” се установи, че свидетелят Г.е член на управителния
орган на сдружение „Движение „Модерна България”, заедно с П.И.К.. Също така,
съдът взема пред вид и обстоятелството, че по делото се доказа, че свидетелят К.К.
е член на Коалиция „АБВ – Движение 21“ и е водач на листата в област Разград.
Във връзка с изложеното, съдът намира, че по делото не
е безспорно установено твърдяното от ответника и доведените от него свидетели,
че на 02.07.2015 г. ищцата Н. М.е била в пиано – бар „М.“, както и че на
посочената дата същата е употребила алкохол и е заспала в бара. Както вече
съдът изложи по-горе по делото се установи от приетата съдебно – техническа
експертиза, че на посоченото изображение не се наблюдават никакви общи и частни
признаци, от които да се направи заключение, че заснетото лице е Н.И. М.– М..
Посредством съдебно-психологическата експертиза се установи, че след
публикуване на процесната публикация ищцата Н. М.е била подложена на стрес и
фрустрация за дълъг период от време, както и че е изпаднала в „състояние на субективен
дисстрес“, което нарушава социалното функциониране и възниква в период на
адаптация към стресогенно жизнено събитие.
Следователно, съдът приема, че несъмнено е налице от
обективна страна едно деяние, осъществено от ответника, чрез негово
противоправно действие, което е осъществено при небрежност и в нарушение на
журналистическата етика. Съгласно чл. 147, ал.1 от НК разгласяването на позорно
обстоятелство за другиго съставлява противоправно деяние, в случай, че
истинността на разгласеното обстоятелство не се докаже.
Съдът намира деянието за противоправно,
тъй като то е в нарушение на специалния закон или общото задължение да не се
вреди другиму. Безспорно публикувания журналистически материал, съставлява
неоправдана намеса в личната неприкосновеност на ищцата и накърнява доброто й
име и честта й в обществото, тъй като публикувания в статията на интернет сайта
http.********* материал съдържа опозоряващи
и злепоставящи лицето обстоятелства.
В
чл. 39-41 от Конституцията на РБ са уредени правата и свободите, както и
основните човешки права, произтичащи от върховния принцип на достойнство на
личността, като всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с
еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Съгласно разпоредбата на чл. 39 от Конституцията на
Република България, макар и всеки да има право да изразява мнение и да го
разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура (чл. 40, ал. 1
от Конституцията), това право не може да се използва за накърняване на доброто име
на гражданите.
Конституционно прогласеното право на гражданите да
изказват мнение и да разпространяват информация не е абсолютно и неограничено.
Възможната колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото
и засягането на правата и доброто име на гражданите - е уредена в чл. 39, ал. 2
и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, в които изрично е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито
са доброто име и правата на другите граждани. Това ограничително основание е
визирано и в чл. 10, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, изискващо пропорционалност между двата правозащитни интереса
– правото на обществото да получава информация и правото на отделния гражданин
за ненакърнимост на честта и достойнството му.
Съдът намира, че в настоящия случай очевидно е нарушен
баланса между свободата на словото и защитата на правата на конкретния гражданин
- ищцата. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБ свобода на
печата и другите средства за масова информация е свързано с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани по въпроси, които
съставляват обществен интерес. В нейното съдържание обаче не се включва
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи личните граждански и
човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст.
Установи се, че с публикуваната от ответника статия са
изложени твърдения, с които са разгласени неверни и позорни обстоятелства,
които са негативно свързани с името на ищцата по делото. Посочените публикации
засягат честта и достойнството на ищцата и не на последно място са злепоставили
и разрушили нейната обществена репутация и заеманото от нея положение и
длъжност – на заместник министър на туризма и уважаван преподавател в
академичните среди. Съдът намира, че това поведение на ответника „****- БГ”,
освен, че е противоправно е и виновно, тъй като злоупотребата с право изключва
добросъвестността.
От елементите на деликта, само вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45 ал.2 от ЗЗД/, като признаците на вината,
която е психическо отношение на делинквента
към извършваното от него деяние и правните му последици се определят съобразно
съдържанието им в наказателноправен аспект – чл. 11 от НК, тоест делинквента
отговаря както за умишлените увреждания, така и за непредпазливите такива.
Съобразно оборимата презумпция на разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, вината
се предполага до доказване на противното, а тази презумпция не беше оборена по
никакъв начин от ответната страна по настоящото дело.
На следващо място, съдът намира, че е налице и
следващият елемент от състава на деликтната отговорност, а именно по делото се
доказа при условията на пълно и главно доказване и причинените на ищцата по
делото вреди от неправомерното поведение на ответника. Посредством събраните
писмени и гласни доказателства по делото съдът намира за доказано прякото
отражение на процесните статии, публикувани от ответника върху социалната среда
на ищцата Н. М., в злепоставяне на доброто й име в обществото, върху
професионалното й развитие /същата е била освободена от поста зам. Министър на
туризма със заповед на министър – председателя на Република България,
впоследствие е напуснала и поста си в „Център за градска мобилност, а също така
е преустановила за известен период от време и преподавателската си дейност“/.
Доказано е и негативното въздействие на посочените публикации върху
здравословното и психическото й състояние.
Събраните по делото доказателства свидетелстват за
изключително силното и негативно емоционално въздействие, което публикациите са
оказали върху ищцата, както и че всичко това се е отразило твърде
неблагоприятно върху нейното ежедневие и контактите й с колегите и приятелите.
Напълно нарушена е била и професионалната й сфера. От представените по делото
доказателства безспорно се установи, че ищцата е заемала държавни и обществени
длъжности и наред с това е била преподавател с дългогодишен опит в две висши
учебни заведения. Вследствие на публикуваните от ответника статии кариерата на
същата се е сринала, тя е била освободена със Заповед № КВ-67 от 14.07.2015 г.
на министър – председателя от заеманата
от нея длъжност на зам. – министър на
туризма, само няколко месеца след като е била назначена на този пост. Наред с това се установи, че след повторния
медиен скандал ищцата е подала заявление до Кмета на Столична община с искане
да бъде освободена и от заеманата от нея до този момент длъжност - член на
Съвета на директорите на „Център за градска мобилност“ ЕАД, а от представените
писмени доказателства – Служебна бележка, издадена от ръководството на
Международно Висше Бизнес Училище, Удостоверение, издадено от Нов Български
Университет, както и от показанията на свидетеля З.Г.се потвърди, че вследствие
на опозоряването й в публичното пространство, ищцата не е била в състояние и не
е могла да осъществява и преподавателската си дейност, тъй като нейният престиж
и достойнство в академичните среди е бил сринат напълно.
Не на последно място се установи също така, че
посочената публикация е довела до изпадането й в дълбока депресия, свързана със
силно негативни психически преживявания. Тя е била сериозно дискредитирана и
злепоставена, което е повлияло на психическото й равновесие и на самочувствието
й, особено като се има предвид деликатното състояние на бременност, в което се
е намирала, както и рисковете, които е имало всичко това да се отрази
изключително негативно на това й състояние.
Следователно съдът намира за безспорно доказано по
делото и наличието на последния елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
- причинната връзка между процесиите
публикации и претърпените от ищцата Н. М.неимуществени вреди. Няма съмнение, че
изнесените от ответника твърдения в публикуваната от него статия на интернет
адрес: *********, в която са изнесени
неверни и обидни твърдения за ищцата са достигнали до широк кръг от
хора, който би могло да се нарече дори неограничен кръг пред вид факта, че се
касае за интернет сайт, до който всеки един човек има напълно свободен достъп,
както и че същите са имали много голям медиен отзвук впоследствие, особено като
се вземе пред вид обстоятелството, че са касае за обществено известна личност
със заемано от нея положение на висш държавен служител. Отговорност за вреди от
такава статия носят нейния автор и интернет сайта, на който е публикувана,
поради което отговорността на ответника – Фондация „****- БГ“, който е
публикувал процесната статия в електронен вестник „****- БГ“, на поддържания от
него интернет сайт ********* следва да бъде ангажирана по реда на чл. 49 във вр.
чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на размера съдът приема следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства – начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, възрастта на увреденото лице и др. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В тази връзка всички изложени от съда съображения от
фактическа и правна страна очертават характера и обема на настъпилия общ
вредоносен резултат. Съдът намира, че справедливият паричен еквивалент на
претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 25 000 лева,
отчитайки обществения критерии за справедливост и съобразно съществуващите в
страната обществено икономически условия и стандарт на живот, както и
разбирането за адекватна защита на доброто име, честта и достойнството, както и
авторитета на гражданите, които принципно не могат да имат цена. В тази връзка
предявеният от ищцата иск е основателен и доказан за сумата от 25 000 лева
и като такъв следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния размер, като
неоснователен и недоказан.
Съобразно константната съдебна практика, при изрично
искане за това от ищеца по делото, законната лихва върху сумата определена от
съда като обезщетение за претърпените неимуществени вреди се дължи от датата на
деянието до окончателното изплащане на дължимото. Източникът на задължения за
прекия причинител е непозволеното увреждане, при което длъжникът изпада в
забава с факта на увреждането, т.е. не е необходима изрична покана, за
настъпването на изискуемостта на вземането като обезщетение за причинените
неимуществени вреди. Ето защо, лихвата за забава върху присъдената от съда сума
се дължи от деня на увреждането /по аргумент на чл. 84 ал.3 от ЗЗД/. В този
смисъл ответникът следва да заплати на ищцата сумата, ведно със законна лихва
върху нея, считано от датата на публикуването на процесната статия – 12.07.2015
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед изричното искане на
ответната страна, то ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника на
правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 500 лева, представляващи заплатен
адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ „****- БГ“, ЕФН **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „********* да заплати на Н.И. М.– М., ЕГН **********
***, офис 1, чрез адв. Ш. на правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие публикувана на 12.07.2015 г. от
ответника в поддържания от него сайт ********* статия, ведно със законна лихва върху тази сума
считано от 12.07.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.И. М.– М., ЕГН ********** да заплати на ФОНДАЦИЯ „****-
БГ“, ЕФН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 /петстотин/
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: